Темата в Дискусионния ни клуб днес е: Имаме ли изобщо нужда от учители?

Каква е ролята на учителя в съвременния свят, в който младите, съвсем неопитни, са поставени в практически необятния информационен океан?
Над този въпрос искам да предложа да помислим по-старателно и задълбочено. Има ли някакви мнения? Вълнува ли се някой друг от същото – или само аз се вълнувам от такива шантави въпроси?
Как младите ще станат пълноценни личности, адекватни на нуждите на съвременния живот – ако не са подпомогнати от добри учители, държащи се също пределно адекватно на нелеката ситуация? Ами ако учителите се държат неадекватно на ситуацията, в която сме поставени, давате ли си сметка до какви последици води това?
Може ли младите да напредват в своето умствено, нравствено, духовно и въобще личностно развитие без учители? Дали пък в днешно време учители вече просто не са ни нужни? Могат ли младите да се учат сами – или от добри учители винаги ще има нужда?
Някога учителите са били посредници между младите и оскъдните тогава знания (даже книги и учебници тогава или не е имало – или са били крайно дефицитни, не са били достъпни), това обяснява защо тогава учителите са били необходими (те са били „разказвачи на знания“!), но днес, когато всеки има пряк достъп до огромния информационен (смислов?) океан, дали учителстването вече наистина не си е отживяло времето?
Или пък в днешно време учителите са още по-необходими – тъкмо поради това, че те са нещо като „опитни плувци“ в този същия необятен информационно-смислов океан, до който всички имаме достъп, ала далеч не всички сме така добри в „плуването“?
Изобщо нещата в днешно време коренно се променят, ала ние продължаваме да се пребиваваме в оковите (веригите) на отдавна отживели времето си стереотипи, представи, предразсъдъци, т.е. продължаваме да сме роби на един изцяло анахроничен манталитет.
Ето затова поставям странния си на пръв поглед въпрос. Той, разбира се, може и да се преформулира в процеса на предложения дебат. Нямам претенции, че въпросът ми е най-сполучливо формулиран и коректно поставен.
Много ми е интересно дали някой сериозно ще се включи в дискусията.
Хубав ден ви желая! Заповядайте, включете се: нашият „Дискусионен клуб“ почва днешното си заседание! 🙂 Да си пожелаем успех в търсенията!
Нали не сте забравили това, че тъкмо истината освобождава, само истината ни прави свободни! Ето, да потърсим тази съдбовно значима може би истина около ролята и смисъла на учителстването в нашата така модерна и динамична епоха.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Как поляците направиха своята образователна реформа

Из: Збигнев Марчиняк: Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата крачка

Архитектът на образователните реформи в Полша за това, как полските ученици станаха едни от най-успешните в Европа

… Идеята е, че учениците имат нужда от много повече „меки“ умения, критично и логическо мислене, за да са гъвкави на пазара на труда и за да се справят в живота.

Втората голяма част от реформата е промяна на учебната програма – тя вече не следва остарялата идея за „предоставяне на информация на учениците“, а се опитва да ги кара да мислят и да търсят решения. Прогимназията се посвещава на базисни умения по тези дисциплини, които са важни за ежедневието, а академичните знания се оставят за последните години на гимназията. Обучението в професионалните училища също става по-гъвкаво и учениците могат лесно да се преквалифицират. Училищата и учителите са свободни да определят сами учебната си програма, стига учениците им накрая да покриват националните образователни изисквания. Накрая на реформите, цялата образователна система в Полша, включително висшето образование, вече се основава на очаквани спрямо постигнати резултати от обучението.

Ключов момент в полската реформа е външното оценяване на резултатите, което измерва силните и слабите страни на учениците, помага им да решат кой е най-подходящият вид училище за тях и готови ли са за университет. Освен това служи за измерване на качеството на прогимназиите, така че училищата и властите да знаят къде се справят добре и къде трябва да насочат повече ресурси. В Полша всички училища, включително и частните, получават държавна субсидия според броя на учениците, ако изпълняват националната образователна програма. Тези в селските райони получават стимули за привличане на добри учители.

Нищо от промените нямаше да даде ефект обаче, ако не бяха силните местни власти в Полша. Управлението на образованието се децентрализира още в началото на 90-те, директорите започват да се назначават чрез конкурс, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата. Образованието става фокус както на общините, така и на тяхното население. Резултатите на училищата се следят отблизо, учителите се насърчават да използват иновативни практики в преподаването, организират се допълнителни образователни дейности и дори най-бедните общини инвестират в училищата си.

Помага и всеобщото разбиране, че пътят към демокрация минава през болезнени, но необходими фази. „Когато се намира в преход, обществото е готово да приеме промени, които вероятно биха били неприемливи или много трудно постижими в „нормален“ период“, пише Марчиняк в свой доклад за полската реформа в образованието. И е убеден, че за да може една дълбока промяна на системата да бъде приета напълно, вероятно е необходимо цяло едно поколение.

… Осъзнахме, че новите училища нямат добре дефинирани цели и определихме кои са компетентностите, които учениците трябва да имат накрая на обучението си, например как да използват информацията и различните източници, как да разсъждават и да стигат до изводи.

Логическите задачи се харесаха повече на учениците и това окуражи учителите да ги включват в часовете. В крайна сметка главната цел на преподаването не е да натъпчем главите на учениците с много материал. А да ги накараме да разсъждават, да защитават мнението си, да мислят логично.

… Учителите приемаха преназначението си в новото училище като повишение. Дадохме на училищата автономия и по отношение на учебната им програма. Учениците могат например да имат една цяла седмица само история и да я прекарат извън училище, да пътуват в други градове. Важното е накрая на годината да покриват националните изисквания.

Помогна и това, че полските родители имат голямо желание децата им да се образоват, може би това е резултат от промените на политическата система след 1989 г.

… Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата стъпка. Следващите могат да я променят леко, не не и да сменят посоката. Така реформата ще е стабилна. Ние решихме да поемем риска и, изглежда, спечелихме.

… Обществото беше готово да приеме реформата. Имаше, разбира се, известни колебания при промяната на видовете училища, защото те противоречаха на традицията. Подобни промени могат да бъдат приети без проблеми само след като едно поколение вече е минало през новите училища. Иначе дотогава продължава да важи мантрата, че старите времена са били по-добри.

Ако сега можете да кажете нещо на някого, който започва голяма реформа, какво ще е?

Да вярва в способностите на учениците. Не трябва да приема, че те могат по-малко от съучениците си от други държави. Потенциалът е един и същ. И да покаже на учителите един по-амбициозен път към постигане на образователните цели. Не трябва да ги стряска, а да ги убеди, че след няколко години резултатите ще са по-добри. Всеки учител иска да даде по-добро образование, просто някои се страхуват, че учениците им няма да успеят да минат.

КРАТЪК КОМЕНТАР:

Страхотно! Успешната образователна реформа в Полша стъпва точно върху нещата, които ние от Национална мрежа на родителите дъвчем от няколко години (цитирам от статията):

– образованието не трябва да слугува на догмата за трупане на академични знания;

– училищата и учителите да са свободни да определят сами учебната си програма, образователните изисквания са краен ориентир;

– Въвеждане на външно независимо оценяване на резултатите;

– всички училища, включително и частните, са равнопоставени в получаването на субсидии;

– децентрализация на управлението на образованието – директорите се назначават чрез конкурс на местно ниво, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата.

Gayane Minassian‎ от Национална мрежа на родителите

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Разговор с мой бивш ученик по разни теми и въпроси, касаещи живота ни

Снощи в късната вечер един мой бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм преподавал философия и гражданско образование много години (и от което бях уволнен наскоро по позорния параграф „не става за учител“ от една самозабравила се директорка!), та значи един бивш ученик, на който съм преподавал няколко години философски предмети, ми се обади във фейсбук и проведохме разговор; ето какво си казахме, неговото име го давам с условни инициали, по причина на това, че не съм го питал съгласен ли е да публикувам разговора ни в блога:
G. A. каза: Как сте, Господине?
Ангел Грънчаров каза: Бива! Вие как сте?
G. A. каза: Ами добре, мерси! Занимавате ли се още с обучение на ученици?
Ангел Грънчаров каза: Вече не. За момента – не.
G. A. каза: Е… а имате ли желание да преподавате?
Ангел Грънчаров каза: Само живот и здраве да е, имам намерение да се върна.
G. A. каза: Да, живот и здраве. Другото е второстепенно.
Ангел Грънчаров каза: Няма страшно, да си почина малко. 31 години работих, сега да почина някой и друг месец
G. A. каза: Е да. Вие си знаете най-добре.
Ангел Грънчаров каза: Вие почнахте ли работа? Или ще учите още? То и ученето е работа де…
G. A. каза: Ами аз работих още от 10-ти клас. Работих само събота и неделя, разбира се. А сега за жалост съм безработен.
Ангел Грънчаров каза: Е, случва се, има време да работите. В чужбина нямате ли желание да работите?
G. A. каза: Но ще си намеря работа е ще продължа, а нямам чисто финансово възможността за висше. Иначе с удоволствие. Загубих връзка с чужбина. Мои роднини бяха там и така бяха плановете, да завърша и да отида при тях, но уви. Те се върнаха тук.
Ангел Грънчаров каза: Живот и здраве да е, човек никога не знае какво ще стане в бъдеще, важното е да не се отчайва никога.
G. A. каза: Фактът, че се събуждаме сутрин живи и здрави е достатъчен за пълния устрем за деня. Според мен. Така че за отчайване не може да става и дума.
Ангел Грънчаров каза: Добре казано! 🙂 Велико нещо е животът!
G. A. каза: Определено е така!
Ангел Грънчаров каза: А и свободата е хубаво нещо!
G. A. каза: Именно затова Ви попитах дали преподавате. Това е най-ценния урок, който може да се даде на даден човек. А Вие бяхте като будител на тема свобода.
Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че сте установил това, че темата за свободата ми е била винаги любима.
G. A. каза: Тя е най-важната тема и според мен. А Вие добре говорите по нея така че мисля, че има какво да дадете. И ако от 30 човека Ви слуша един значи Вие сте си изпълнили дълга. (Както беше в нашия клас, за жалост!)
Ангел Грънчаров каза: Да, за жалост, в наши условия малцина са тия, които имат усета, влечението и стремежа към свобода, но е един човек да е спечелен за каузата на свободата, това изобщо не е малко. То така става, един по един да биват спечелвани, и така малко по малко цял народ един ден ще стане истински свободен. Няма как всички наведнъж да обикнат свободата, така в живота не стават нещата…
G. A. каза: Няма. Вярно е.
Ангел Грънчаров каза: Битката за свобода, най-вече за свобода на духа, никога няма да престане.
G. A. каза: Определено! Имате ли клубове все още? opredleno!
Ангел Грънчаров каза: Аз сега водя едно предаване по Пловдивската обществена телевизия, не зная дали сте го гледал, веднъж седмично, там се преместих (засега), то е нещо от рода на дискусионен клуб. И там разговаряме за тия все същите неща, за живота, за истината, за свободата.
G. A. каза: Ами не знам. Как се казва предаването? И кога се излъчва?
Ангел Грънчаров каза: „На Агората философа Ангел Грънчаров“ се казва, всеки четвъртък от 11 часа, има и повторение, ако искате, може да го гледате. А в моя блог има записи на предаванията, може да гледате тия, които са минали. Освен това има интересен клуб, където ходя, събират се мислещи хора, там работим за създаване на първото демократично училище в Пловдив, не зная дали сте чувал за това нещо?
G. A. каза: За пръв път сега от вас чувам. Ще гледам предаванията в блога Ви. Защото съм на Bulsatcom и не знам дали изобщо има пловдивската телевизия.
Ангел Грънчаров каза: Ето информация за клуба: Клуб Нещото. Оказва се, че в него вече идват и бивши ученици от ТЕТ-а.
G. A. каза: И аз съм оттам.
Ангел Грънчаров каза: А това пък е последното предаване, иначе в сайта на Пловдивската обществена телевизия та може да се гледа онлайн.
Предаването се излъчва всеки четвъртък, от 11 часа, ПО-тв може да се гледа и онлайн ЕТО ТУК >>> .
G. A. каза: Добро заглавие.
Ангел Грънчаров каза: Та минах на телевизионни уроци по философия след като ме уволниха от нашето училище.
G. A. каза: Така е по-добре. Защото няма кой да Ви ядосва. Ще Ви гледат само желаещи и мислещи. И ще се чувствате по-добре предполагам.
Ангел Грънчаров каза: Е, аз съм свикнал да общувам в живота и в училище и с нежелаещи, и с немислещи, но по начало наистина е по-добре учениците да искат да учат даден предмет. Затова именно водим борба за промяна в образователната система, та учениците сами да избират какво да учат; едва тогава работите ще потръгнат. Насила хубост не става…
G. A. каза: Народът го е казал! Имам един приятел (който е в чужбина в момента). Той е голям любител на философията. И все разсъждава и мисли по разни разнообразни въпроси и проблеми. Ще покажа блога Ви на него, ще му хареса.
Ангел Грънчаров каза: То човек да разсъждава по разни важни въпроси е съвсем естествено състояние, особено за по-младите хора. А това философско предаване е именно с цел да направи една общност от мислещи хора, има смисъл според мен. Та ще се радвам с Вашия приятел да се включите в нея. Мислещите хора са най-ценните за едно общество
G. A. каза: Ние сме млади хора с доста свободно време и все още бистри умове. Така че може да се учим. Иначе как сте, питам за здравословното Ви састояние?
Ангел Грънчаров каза: То човек по начало цял живот се учи, аз дори на моята възраст все уча разни неща, и като науча нещо ново и интересно, го казвам на други хора, по този начин и се изявявам като учител, така стават тия неща. Няма как човек да каже някога „Научих всичко, сега вече мога да си почина!“ Макар че някои хора обичат да тъпеят вместо да учат… А, мерси, слава Богу, със здравето съм добре! Нормално.
G. A. каза: Това е достатъчно. Радвам се за Вас!
Ангел Грънчаров каза: Е, приятно ми беше, обаждайте се! Да не Ви досаждам. Всичко добро Ви желая!
G. A. каза: И аз на Вас!! (за досада дума не може на става).
Ангел Грънчаров каза: Мерси! Е, на моменти философите сме и големи досадници…
G. A. каза: Според някои може би. Не според мен.
Ангел Грънчаров каза: Та всеки четвъртък слагам в блога новото предаване, назад ако отидете, можете да намерите старите, имаше вече и тема за свободата, няма как без тая тема
G. A. каза: Ще гледам предаванията. А това за свободата с най-голям интерес.
Ангел Грънчаров каза: Обаждат се интересни хора, правим диалог, понякога става наистина интересно.
G. A. каза: А, значи имате пряк контакт (телефонен разговор) със зрителите, така ли?
Ангел Грънчаров каза: Да, със зрителите има пряк телефон, без импулси, евтин разговор.
G. A. каза: Хa, супер!
Ангел Грънчаров каза: Агора е гръцка дума, значи „площад“, то имаше и един игрален филм с това име, казваше се „Агората“, не знам дали сте го гледал? И някога философите, понеже са безделници, нямали друга работа освен да разговарят на Агората с хората по всякакви въпроси…
G. A. каза: Ами не съм гледал филма. Но това може да се поправи.
Ангел Грънчаров каза: Да, интересен е, историята на една жена-философ е разказана във филма.
G. A. каза: Хм, сложен ли е? За осмисляне. Защото аз съм си аматьор.
Ангел Грънчаров каза: Не, не е сложен, и показва добре онова време, в римската епоха…
G. A. каза: Ще го гледам.
Ангел Грънчаров каза: Хайде чао! Аз се оттеглям… Всичко добро!
G. A. каза: И на Вас!!
Ангел Грънчаров каза: Мерси!
G. A. каза: Моля!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Продължение на дискусията за катастрофалното положение в образователната сфера на България

След като публикувах в блога си – виж: Разтърсваща в своята безпощадна прямота дискусия за катастрофата на българското образование и училище – тази въпросната дискусия, тя продължи с още по-голяма интензивност, ето сега продължението й, казаха се безкрайно важни неща, за които възникна идеята, че не е зле цялата дискусия да бъде изпратена на новата министърка на образованието и науката г-жа Коларова, с оглед експресно да се запознае с цялата тъжна истина за българското образование; ще сторим това, но ето сега как дискусията продължи от оня момент, до който бяхме стигнали:
България загива каза: Здравейте г-жо Анонимна! Искрено Ви поздравявам за това писмо и най-вече за неговото съдържание! Не съм особено запознат със сегашната обстановка в гимназиите, но мога да говоря с часове за отвратителните работи, които се случват и в нашите „Университети“, които слагам в кавички, защото системата и там е доста изкривена! Борбата за студенти е безмилостна и често престъпва принципите дори и на най-добрите ни ВУЗ-ове! В момента ставаме свидетели на нещо ужасяващо! Заради липсата на студенти и лошите им умствени показатели, летвите падат драстично и най-ужасното е, че ВСИЧКИ се дипломират! Нещото което ме потресе е, че всъщност колкото по-нагоре отиваш, толкова по-лесно става! Магистратурите и Докторантурите се подаряват с/у съответната сума… Скоро страната ни ще се напълни с висшисти, а специалисти със средно образование няма да има! В моята фирма назначават инженери за работници, защото работници НЯМА! Преди години от моя клас успяхме да влезем 6 човека от 25, сега всички влизат!!!
Христалина Недева каза: Всичко това е абсолютно вярно. Толкова изстрадана болка! Аз също съм учител и настръхнах докато четях! Докога ще търпим тези безобразия, бе хора? Докога ще търпим да ни тъпчат, мачкат и унижават?! И в името на какво? На една измъчена заплата, защото все пак и ние трябва да ядем, нищо, че такъв хляб горчи… Какъв народ сме? С всякакви глупости се занимаваме, а забравихме, че не просто децата, а хората и грижата за тях, трябва да са приоритет в една държава! Съжалявам, че съм се родила на такова място! Съжалявам, че не проявих достатъчно смелост и прозорливост да напусна тази страна, вече не съм в първа младост, за съжаление! Обичам работата си и винаги съм искала да бъда учител, но не знам докога ще издържа на стреса!
Милена Моллова каза: А да не говорим за началния учител, който всяка година се явява на конкурс по
„красота“, предизвикан от директори, съвместно с родители на бъдещи първокласници. Къде изчезна авторитетът на този човек? Нужно ли е да се образова като други качества са приоритети? Май е по-добре обществото да избира преподавателите си от улицата, според собствените си желания и убеждения. Така държавата ще спести средства от курсове, квалификации и т. н. за тях, а те от своя страна – време, нерви и разходи по ненужно образование.
az каза: На 500 лв. заплата ли му викаш? Явно не знаеш колко много се работи за 400 лева, и то без ваканции и празнични, не ви е срам!
Мая каза: Повечето от коментарите на хората, представили се за учители, са пълни с правописни грешки и издават ужасяваща посредственост. За какво качество на образованието говорим тогава, след като тези, от които то зависи, не покриват най-елементарни изисквания?
анонимен каза: И аз искам да работа на половин ден, да имам лятна, зимна и великденска ваканция. Да мога да си върша личната работа по време на работа. Да получавам пари за дрехи два пъти в годината. Да си изкарвам пари, който никъде не декларирам от частни уроци, благодарение на преподаването на мой на колеги. Да ходя на безплатни екскурзии и почивки. Да получавам комисионни от издателства, книжарници, туристически агенции, ресторанти . Да получавам редовно подаръци от признателни ученици по желание поне на 8ми март, за Коледа и Великден за предпочитане в златни бижута . Да получавам безплатни услугички от родителите на мой не толкова добри ученици – ремонт на колата, пребоядисване на стая, някое и друго ремонтче, а в замяна една единица върху реална оценка. Е и Аз съм готов да се жертвам за една мизерна заплата от порядъка на от 500лв. до 1200 лв.
една от многото каза: Нашата директорка пише така: „СПИСАК на децата за новогодишни ПОДАРАЦИ“, но има правото еднолично да определя заплатите и естествено двете й протежета с полувисше образование са с най-високи такива плюс разни бонуси и ДМС, не зачита допълнителни специалности, защото тя няма такива и си позволява да ревизира работата на много по-квалифицирани от нея, защото в крайна сметка от това зависи диференцираното заплащане.
анонимен каза: А и няма да откажа сбирките за укрепване на колектива на времето им викахме банкети, който са спонсорирани обикновено от нашите възпитаници – за 15 септември, за 1 ноември, за Коледа и нова година, за 8 -ми март, за края на учебната година. А и винаги, когато нещо не е, както трябва да е, мога да кажа че учениците са виновни, а не Аз. Е интересно, защо, като им е толкова тежка работата на нашите даскали, никой не напуска. А за моята работа, която е „много приятна“ и няма желаещи за нея от години, като разберат заплатата и, че трябва да работят на разливката в ЕСДЦ за около 700 лв.
Стефанов каза: В поместените по-горе коментари, се вижда цялата картина на българското образование. За голямо съжаление всичко е вярно. В своята ежедневна ангажираност РОДИТЕЛИТЕ (не майките и бащите, а родителите), пропускат (умишлено или не) да отделят нужното внимание на децата си. Те (родителите) разчитат учителя да обгрижва и възпитава децата им.
лекар каза: Да си учител и лекар е призвание! Човек без морални ценности, възпитание и човеколюбие не е подходящ, дори е вреден! Носейки тези качества, човекът и ще е подготвен задълбочено и сериозно, а и ще учи цял живот. Децата много добре оценяват възрастните, кой е честен с тях, кой ги обича и милее за тях, кой ги лъже и обижда… Много често не се спазват най-елементарните етични норми при работа с деца, клюкарства се, обижда се, крещи се… Има учители, за които поклон до земята, но има други-прегорели, децата страдат от невротичното им поведение, не знаят как да се защитят, най им е лесно самите да викат, блъскат, трошат… Така може да обходят няколко училища. А ако и у дома е така!? Не обичаме достатъчно децата, не се стараем да ги разберем и да им помогнем! Тяхната агресивност е викът им за помощ!! Помислете!
анонимен каза: лекар написа: Да си учител и лекар е призвание!
В момента си е чисто и просто казано търговия.
ЧАКАЛОВА каза: БРАВО, КОЛЕГА! НО ЗАЩО СТЕ АНОНИМНА? И ЗАЩО СТЕ НАПУСНАЛА СИСТЕМАТА? ДА! ДА СИ УЧИТЕЛ Е ПРИЗВАНИЕ! НО ДА СИ УЧИТЕЛ Е НЕОБХОДИМО ДА СИ, ОСВЕН ДОБЪР ПРОФЕСИОНАЛИСТ, ОЩЕ И: СИЛЕН, СМЕЛ, МОРАЛНО УСТОЙЧИВ, ТОЧНО В ИМЕТО НА ДЕЦАТА! БЯГСТВОТО ОТ СИСТЕМАТА Е БЯГСТВОТО ОТ ДЕЦАТА, ОТ УЧЕНИЦИТЕ ВИ. ОЧАКВАМ ДА СЕ ВЪРНЕТЕ В СИСТЕМАТА!!! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СМЕЛАТА ВИ ОТКРОВЕНОСТ!!! РАДВАМ СЕ, ЧЕ ПРЕДИЗВИКВАТЕ ТЕЗИ ДЕБАТИ! ВРЕМЕ БЕШЕ!!! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СМЕЛОСТТА!!!
пенсионерка каза: НЕ на делигираните бюджети! ДА на мандатността на директорите! Обърнаха училището на бащиния!
Мартин Мартинов каза: Всичко е абсолютно вярно! Системата на образованието е пред разпад. Колкото до т.н. директори е пределно ясно, че единствената им заветна цел е да се задържат на положението на което са, поне до пенсиониране и с цената на всякакви средства! Те са всичко друго, но не и учители, хора чиито единствен принцип е… да нямат такъв! Ето няколко любими израза на последния ми „работодател“: „Аз раздавам парите!“, „Аз решавам!“, „Аз мога да играя с родителите!“, „Аз съм стопанката!“, всичко това изречено с невероятно настървение пред мълчащите колеги. Самоуправство, безнаказаност, безотговорност, мегаломания, грандоманщина, потъпкване на всяка полезна инициатива, липса на чувство за мярка, отсъствие на справедливост, честност, почтеност, хуманност съчетани с убийствена посредственост и липса на ръководни качества, са характерните черти в „ръководенето“ на голяма част от кастата на „просветните“ деятели в едно централно варненско училище! Дискриминация по отношение на родители, учители и ученици.
Теa каза: Дaниелa Игнaтовa, Пишете нa лaтиницa, не искaте дa живеете в тaзи държaвa bg, която е родинaтa ни и се изписвa и произнaся БЪЛГAРИЯ. Aми че, отивaйте си, кaкво още прaвите тук? Тaм, където ще ходите, рaзмитaт зa Вaс и нa червенa пътекa ще Ви посрещнaт.
Schmetterling каза: Нека ви кажа нещо… то никак не е различно от познатото ви вече. Скъпи хора, всички знаете какво е положението в училищата и всички виждате, че става все по-зле. Аз съм преподавателка и много обичам работата си, но и аз не затварям очите си – не искам да бъда песимист, но не виждам светлина! Подкрепям написаното от моята колежка! Прочетох всички коментари и най-много ме заболя от грозните нападки на хората, които не разбират значението на нашата професия, или както казвам „Berufung“ (призвание). Огромна маса от българския народ не разбира важността на учителството и затова сме толкова ниско. Някога вярата и езикът ни са съхранили България. Езикът… да, именно чрез него историята е достигнала до нас! А днес – днес огромна част от българите са неграмотни и НАЙ-ЛОШОТО – това никак не ги тревожи. Неграмотни, нехаещи, без ценности, без цел… както сами сме се съхранили като народ, така сами и ще се унищожим.
… каза: ЧАКАЛОВА, това са глупости. От лозунги никой не е прокопсал.
Мим каза: А правописните грешки на учителката ли са или екипът на сайта ги е „внесъл“?
ЧАКАЛОВА каза: Драги, „Триточков-анонимен“, не така злобно! Нещо май си уязвен! Защо ли? Бъди по-конкретен! Кое точно е ГЛУПОСТ? И какви ЛОЗУНГИ имаш предвид!? Ти УЧИТЕЛ ли си, драги!?
Ангел Грънчаров каза: Ето, заповядайте, прочетете истината за една съвсем реална история, която изцяло отговаря на обсъжданото писмо, прекрасно го илюстрира: Мое интервю, дадено за високотиражен „жълт“ вестник, но забранено за публикуване, щото не е подходящо за четене от идиоти. Страшно е в нашите училища, директорският произвол прие вече гротескови, съвсем хипертрофирани форми. Трябва нещо да се направи, необходими са промени с оглед училищата да престанат да бъдат феодални владения на образователната бюрокрация, която се държи като безконтролна мафия. Прочее, разрешавам на този сайт както и на всеки друг да публикува моя текст, той всъщност е едно мое интервю, дадено за високотиражен жълт вестник, редакторите обаче забраниха публикацията, явно се уплашиха да не стане така, че на фона на този текст да изпъкне па-ясно скудоумието на останалите им „пикантни“ матр`ьяли. Но аз съм свободен човек, имам свой блог, ето, сам публикувам интервюто си. Ако някоя медия иска да го препубликува, има своето съгласие. За да стигне истината до повече хора, та не бива да бъде крита
Линкът до публикацията в мой блог не излезе, явно в този сайт не е разрешен свободния обмен на информация, българските лудости нямат край! Който иска да прочете все пак въпросната публикация, да намери по името ми мой блог и да я потърси, заглавието е „Мое интервю, дадено за високотиражен „жълт“ вестник, но забранено за публикуване, щото не е подходящо за четене от идиоти „, впрочем, и по самото заглавие чрез Гугъл може да се стигне до публикацията. Страшна работа, ние, българите, правим всичко, за да не можем да си обединим усилията за някаква кауза, ето затова сме и на такова дередже!
… каза: Няма да има младите кадри, причината за това е изключителното ниско заплащане и неуважението от страна на учениците, а коментари от сорта „ами вие трябва да ги възпитавате“, НЕ! Вие трябва да си възпитавате децата за да не стават некултурни, невъзпитани, без да изпитват уважение към хората, който искат да ги научат на нещо. За това няма да има млади учители, а пенсионерите, който работят и заемат местата на младите си натискат задниците, защото те си взимат пенсията комбинирана с учителската заплата им е перфектно, но например един такъв пенсионер спира развитието на един млад човек и въпросния млад човек емигрира. Как да има желание да стане учител след като няма уважение от голяма част от децата и дори и от родителите им?
Съгласни сте управниците да взимат заплати от 3000 хиляди лева и нагоре, да ви крадат, лъжат и да ви замазват очите и да им вярвате, но да не увеличат заплатите на учителите на 700-800 лева минималната при започване на работа?
Христалина Недева каза: По повод на нападките срещу нас, учителите, бих казала само, че навсякъде има хора, които работят съвестно и такива, които не си гледат работата. А на господин Анонимен, който ме праща да гледам домати, ще му кажа, че и домати съм гледала. Защото мога да го правя, ама той не може да върши моята работа. Стига сте ни плюли като не можете да разберете за какво става въпрос. На тези, които завиждат на работното ми време, ваканции, заплата и т.н., ще кажа-ами станете и вие учители, заповядайте, работни места ще се намерят. А знаете ли колко идват на работа при нас и напускат до седмица? Защото не издържат на тази „лесна“ и „привлекателна“ работа. Душа и сърце трябва да имаш за тази професия, разберете.
… каза: „Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“ Много хора са на този принцип.
Защо учителите не стачкуват? Защото на много им е добре и хич не им пука за останалите.
Като се хванат всички на стачка и да не влизате в класните стаи докато не се променят правилата и да се получи уважение от страна на ученици и родители, да има повече права за учителя, например да гони ученик от час при неуважение, да се гонят ученици от училищата, а пък след като са некултурни да ходят да пасат патките на село.
А също така и докато не направят минималната заплата да е 700 лева, като не влизате в класните ще видите как ще си извоювате права, но вие не сте задружни!!!
Само един глупав човек не може да разбере колко важни са учителите. Именно прогреса на човечеството се крепи на съхранението, разбирането и предаването на информация.
Може да съм груб, но съм прав. Като много знаете, учете си сами децата!
zozo каза: Какво поколение ще излезе и как ще е подготвено за живота… та нали ние сме си виновни за това, а не учителите първо трябва да потърсим вината в себе си, после в това какви управници сме си избрали, в какво превърнаха образователната система и т.н.
Ангел Грънчаров каза: Чудесна дискусия! Колеги, граждани, дайте да изпратим тази дискусия на новата министърка на образованието и науката, да види какво е истинското положение, да се ориентира, да се разтревожи поне малко? Какво ще кажете? Аз публикувах вече първата част на тази ценна според мен дискусия в блога си, ще публикувам и втората част, а пък ако искате, да я оформим като документ и да го пратим на министърката? Какво ще кажете за това хрумване?
Анна Тодорова каза: Чудесна идея, Г-н Грънчаров! Смятам, че членовете на образователната гилдия в Перник биха я подкрепили (съдейки по активността на коментиращите и единомислието на колегите). Аз подкрепям хрумването Ви.
Също изразявам адмирации към авторката на материала и всички, коментирали обективните обстоятелства!
(Би било чудесно, ако се основе и виртуална или реална общност на градивно мислещите педагози, несъгласни с недомислиците в образователната система. Креативността и опита на дългогодишни специалисти в сферата на образованието би била полезна в дискусионна-подрепяща среда, защото се задава истинска криза на кадри, капацитет и развитие на училищното (и не само) образование).
една от многото каза: до Ангел Грънчаров – напълно съм съгласна с Вас. Смятам, че и дискусията, и оформен документ /а защо не и подписка?/. В крайна сметка у нас служебните кабинети са много по-адекватни, пък и доц. Румяна Коларова афишира, че ще работи с учителите.
Иванова каза: Подкрепям Ангел Грънчаров! Притеснява ме само факта, че продължава да има хора, които все още се притесняват да застанат и изразят позиция със собствените си имена, а се крият зад никове. Подкрепям и това да създадем организация на знаещите и можещите в образователната система, които не са съгласни с идиотщините и „осакяването“ на младото поколение.
Диди каза: Има прекрасни учители, но има и такива, които са посредствени и злобни, облечени като фолк певици-неграмотни на ниво основно образование. Цялата система е гнила, като започнеш от директорите на руското в Перник, които си мислят, че държавното училище им е бащиния и газят буквално и преносно с ботуши там-зиме и лете, защото там децата са нацвъкани по 25 деца в клас. Предполагам, че за това място става въпрос. Излизат неграмотни“възпитаници“, които в гимназията са на ниво тестена закуска, кафе и цигара пред училището.
съгласна каза: Само ние, учителите, ли виждаме какво става в системата? На никой ли от отговорните фактори не му пука? Трябва да се хвърли камък в блатото…
Elitte Model каза: Не само в руското е така. ВСИЧКИ директори имат училищните имоти за бащиния. И раздават пари, сякаш го правят от собствения си джоб, като благоволение. Нека колегите тук кажат колко от директорите им са споменавали израза: „Може и да ви платя, ако…“ и говорят за плащане винаги в първо лице, единствено число. Крайно време е това да се преустанови. В 11то училище Плякова също разполага с общинската собственост, като с лична. Постави врати и заключи двора, така че жителите на два квартала трябва да обикалят, вместо да минават напряко през училището. Питам се в скицата на училищния двор има ли три врати. И ако по еднолично нейно решение прави изменения в този документ, какво би казал главния архитект на общината и колко ли е глобата за подобно своеволие?!
folk? каза: Де да бяха млади – ако са като фолк облечени! Да ма не! Бъка от пенсионерки учителки, директорки, персонал-защо? Децата ни не ги щат!! Пък и ние!!! И в руското, и къде ли не…
ДО folk? каза: А, имате ли идея, когато тези пенсионерки учителки се оттеглят, какви „преподаватели“ ще влязат в училищата? И на какво ще научат децата?!? 99% от завършващите университети „педагози“ са абсолютно неграмотни, дори елементарните правописни правила и пунктуация за тях са терра инкогнита. Родителите, децата и обеществото трябва да са благодарни и щастливи, че част от старите кадри са останали и все още има шанс да ги научат на нещо, защото след това… „О, неразумний юруде… „
folk do ДО folk каза: Хаха щастливи с баби учителки. Това са обстоятелствата университетите такива кадри подготвят за такова заплащане. Жалко-но-факт! И какво? Да чакат младите педагози някоя да благоволи да си взема само пенсията и да отстъпи място, че след това евентуалното благоволение на някоя важна директорка да я назначи за 500 лв заплата!? Агонията на тези училища бъкащи от пенсионери-учители или такива с година-две до пенсия е неминуема. На младите деца им трябват млади учители, да знаят що е интернет да работят с нови технологии, да са близо до проблемите и интересите им, а не само да предават суха материя-малко креативност бее… аман!!! Иии без кавички – в бг училището май се наричат простичко учители. Нищо лошо на влагам в думата!!!
Рени каза: Цялата система е сбъркана. В училище не пишат отсъствия, защото половината ученици трябва да ги изключат и след това няма да имат пари за заплати. Търпят нагли и арогантни деца за да запазят бюджета. Учебните програми на началния курс са абсолютно недоразумение. Ще ми се учителите да си подготвят една обща програма да я пуснат в интернет, казвам обща имайки предвид един учебник по предмет за всички държавни училища. Така ще отпадне проблема с издателствата. Учебниците трябва да са написани от практикуващи преподаватели с високо обществено одобрение на достъпен за децата език. Някой задава ли си въпроса защо 80 г. циганите можеха да четат и пишат, а сега в 12-ти клас повече от половина ученици сричат.
Eлин пелин каза: Прост народ – слаба държава!
така е каза: Реформата в образованието започва и свършва с увеличаване на учителската заплата. За качество на образованието не става и дума. Само слушаме колко безумно трудно е да си учител и колко нищожни са учителските заплатки. Някога да е воден разговор на какво образование какви знания трябва да съответстват? Учителите са все по-настоятелни да ги наричат преподаватели. Защо ли? Някой да се сеща има ли разлика между учител и преподавател?
Ангел Грънчаров каза: Благодаря на колегите, които подкрепят идеята да изпратим тази дискусия на министърката г-жа Коларова, с оглед да се запознае с реалната ситуация. Нищо не пречи да направим и подписка, в която да изброим най-тежките проблеми, които по наше виждане следва да бъдат решавани с предимство и то в най-скоро време. Примерно този за въвеждането на мандатност на директорите: два мандата от три години – и нито ден повече! Моля които имат предложение за включване на предложения в подписката, да ги формулират, да ги дадат тук, та да можем да я оформим в един по-цялостен текст. Мисля обаче, че ако изпратим на министърката писмото на анонимната колежка от Перник, което коментираме плюс най-важното от тия коментари, то това ще е достатъчно убедителен и жив текст, който ще е полезен на екипа на новата министърка. Подкрепям идеята за създаване на общност на градивно, на креативно мислещите педагози, несъгласни с недомислиците в образователната система. Това е една чудесна идея! Когато сме повече, когато сме организирани, когато сме единни, отговорните фактори може би пък ще ни чуят. Иначе всичко ще си остане по тертипа „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!“ или „Кучетата си лаят, керванът си върви…“
учител каза: Абсолютно верно! Смисълът на образованието не е да има повече директори, а повече качество за учениците. Който иска да учи ще пътува, а не стотици училища с ремонтирана база и празни стаи
истината за директорите каза: Директорката на ОУ „Христо Ботев“ в хасковското село Войводово е била уволнена след проверка, при която били констатирани „мъртви души“. Минка Челебиева е наказана дисциплинарно, след като инспекторите установили, че само 12 от водените 85 ученика не посещават занятия, съобщиха от РИО на МОН.
Част от децата даже били в чужбина, но в дневниците били вписвани бележки. Междувременно школото усвоило делегираните бюджети за подлежащите на образование.
sos каза: Във Варненската професионална гимназия по машиностроене и автотранспорт се пишат текущи, срочни и годишни оценки на ученици, които отдавна живеят в чужбина, други са женени или с тях изобщо няма контакт. Това съобщи днес началникът на Регионалния инспекторат по образованието в крайморския град Венцеслава Генова пред членовете на Областния съвет по тристранно сътрудничество, ръководен от областния управител Иван Великов. Генова посочи, че при направената проверка в училището е констатирано, че посещаемостта в часовете е около 50 на сто. Във вечерните паралелки ходели между 3 и 6 от записани над 100 души. Според началника на инспектората „мъртвите души“ в училището източват двойно пари от бюджета. По думите й, от една страна, увеличените бройки по списък формират по-голям делегиран бюджет на учебното заведение, от друга – с бележки за фалшиви присъствия семейства на ученици получават
wow каза: Нарушения за около 120 000 лв. са открити в общежитието към училището „Георги Бенковски” в Пазарджик. При проверка експертите от Регионалния инспекторат по образование се натъкнали на несъответствия в подадения брой на децата за настаняване и реално настанените ученици.
За две учебни години т. нар. „мъртви души” в общежитието наброяват около 100, съобщи шефът на инспектората Йордан Чалъков. Извършената проверка за периода 2008 – 2009 г. показва, че са подадени 300 ученици за настаняване, а са издадени заповеди за 250. За следващата учебна година са подадени 304, а 254 са действително настанените. Тези деца не присъстват в нито един документ.
След оповестяването на резултатите от проверката директорът на школото Румяна Парнарева е подала оставка. Нередностите са ставали по време на предишния шеф на инспектората в Пазарджик Бойка Маринска, обясни Чалъков.
За случая е сигнализирана икономическата полиция, а разследването ще се пренесе 4-5 години назад. В другите 8 училищни общ
в цялата страна е така каза: Кметът на Борован Петър Цветковски вдигна ръце от своеволията на учителите и директора на местното основно училище „Отец Паисий”, научи „Конкурент”. За да получи школото отпусканата от държавата издръжка за всяко дете в размер на 1 400 лева, ръководството е вписвало „мъртви души” в дневниците. Историята, която наподобява сагата с врачанското помощно училище „Петър Берон”, лъснала на бял свят, когато уволнена от директорката Людмила Геормезовска учителка разказала на кмета всичко. Шокиран от чутото, Цветковски предприел самостоятелно разследване. Същевременно обаче сигнализирал и в регионалния инспекторат по образованието във Враца. Оттам започнали проверка на цялата документация на учебното заведение. Инспекцията установила 17 нарушения в работата на директорката, която вече си е подала оставката.
Най-фрапантното е, че шестокласничка, без изобщо да е стъпвала в класната стая от началото на годината, има вписани в дневниците оценки и присъствие.
Илия Бицин каза: Хайде да разтуряме седянката, беше казал Орешарски и е много прав. Като, че ли в България само учителите имат проблеми свързани с работа им. Заплатите им били ниски, а на кого са високи, на шофьорите на линейки или пък на медицинските сестри. Пък и качеството на плодът на вашия труд е трагично, та и тези заплати са ви високи. А и има много частни училища, който търсят учители, който да работят, а не да решават кръстословици, както е в държавното училище.
Бивш учител каза: И при гореизброените злоупореби с вписването на „мъртви души“, един от основните приоритети на образователната ни система е превенция на отпадането от училище. И се справяме с този проблем очевидно, но за жалост САМО ПО ДОКУМЕНТИ. Ей такава е цялата ни образователна система – по документи всичко е цветя и рози…. четеш стандарти, четеш ядра, четеш прагове на образоваелен минимум – блестящо звучи, заедно с целите и принципите на обучение. Но реално няма обучение, няма образование, няма принципи. Има бъгната система, с ръководни кадри и пишещи програми – хора нямащи представа от образование и никога неработили в сисмтемата. Директори – оалчнели и мислещи само как и колко пари да приберат от поредния проект. Демотивирани учители. От всичко това потърпевши са само децата и идните поколения.
източват държавата каза: 240 мъртви души откриха експерти на регионалния инспекторат по образованието след цялостна проверка в Професионалната гимназия по механотехника. Според изводите в констативния протокол по този начин директорката Анастасия Николова е ощетила държавата с почти 210 000 лева.
Анна Кънева каза: След 26 г. учителски стаж продавам домати на пазара без канара от напрежение, обида, унижения – от колеги, родители, директор. Удовлетворението ми е от това, че 99% от учениците ми ме уважават. Проблемите в образователната ни система са ужасяващи! Пишете, колеги, споделяйте, дано чуят! Заравянето на главите в пясъка не ги решава. Сгромолясват се върху бъдещето на цялата ни нация! Няма Учител, който да не осъзнава, че е необходима тотална реформа! Няма Учител, който да не желае да види резултат от усилията си!
източват държавата каза: Вечерната гимназия „Христо Смирненски“, която се намира в сградата на СОУ „П. Яворов“, се закрива от 1 септември тази година, реши Общинският съвет на днешната сесия.
Скандал се разрази в залата, защото опозицията скочи срещу мотива за намаления брой ученици. Директорката на Руската гимназия Мариана Димитрова от НДСВ с най-голям хъс бранеше учебното заведение. Тя даде пример, че по същата логика трябва да се закрият и други училища – „Тодор Каблешков“, „Д. Димов“, „Й. Йовков“. Прецедент е, че предложението за закриване на „Хр. Смирненски“ е направено въз основа на доклада на директора Рангел Райчев, възмути се Димитрова. Кажи какво са ти обещали, за да го напишеш, подвикнаха на директора от лявата страна на залата. Той обясни, че повече от десетина ученика в клас не е виждал, въпреки че са се водели по 20 и отгоре.
Кметицата на „Южен“ доц. Павлинка Кацарова влезе в доскорошната си роля на просветния шеф и обяви, че при предишната директорка на „Христо Смирненски“ в гимназията е имало 100 мъртви души. Тази практика на купуване на дипломите, за да вземат шофьорски книжки, няма да продължи, декларира доц. Кацарова.
учениците намаляват каза: Гимназията по машиностроене и транспорт във Варна (Автото) ще бъде закрита, а учителите и възпитаниците й ще бъдат прехвърлени в Техническата гимназия от новата учебна година. За оптимизацията на училищната мрежа е издадена заповед на министъра на образованието, която предстои да бъде обнародвана в Държавен вестник, научи Topnovini. bg от шефката на Регионалния инспекторат по образованието (РИО) Венцеслава Генова.
Сливането на двете училища вероятно ще доведе до съкращаване на част от педагогическия персонал на гимназията по транспорт, потвърдиха от образователния инспекторат. Колко точно учители ще се разделят с работата си, ще стане ясно след като се изясни броят на учениците за учебната 2014/2015 г. Така например в настоящата кампания две паралелки за прием след VII клас са били закрити поради липса на кандидати.
При всички положения ще бъдат освободени учители в пенсионна възраст, а на други ще бъде предложено да станат възпитатели в общежитието към двете гимназии
ез. гимназии каза: Тотална реформа в средното образование със закриване на езиковите гимназии в сегашния им вид завеща министърът на образованието в оставка проф. Анелия Клисарова на наследниците си. На прощален брифинг вчера тя представи основните акценти в неслучилия се законопроект за средното образование. Промените, които на практика обръщат сегашното статукво, са описани в 7 основни точки.
Най-голямата е въвеждане на задължително чуждоезиково обучение от втори клас. След това отпадане на приема в т.нар. елитни училища след седми клас и външното оценяване.
… каза: folk do ДО folk, ами чудесно, нека обществото накара управляващите да пенсионират учителите по-рано, например да минат към втора или първа категория труд. Защо си мислите, че им се работи до 65 години, както ще стане след няколко години.
До източват държавата: Единствената причина за това е наличието на недоразумението, наречено делегирани бюджети.
Боянова каза: Колеги, до тук се откроява необходимостта от спешни финансови проверки и такива в посока „мъртви души“, освен това не знам дали някъде има директор, който наистина да е спечелил конкурс. Министерството /РИО/ могат да проверят и образователния ценз на последните, който да бъде осветлен, за да бъдем спокойни при оценката на педагогическата дейност. Финансите на учебните заведения от всякакъв калибър да излязат на светло и колективите да решават съвсем демократично.
Време е учителската професия да стане защитена – няма нужда от случайни хора в нея. Някой да е чул за „нередовен“ лекар или адвокат. Колкото до младите учители, нали трябва да започнат от някъде. Та и ние сме били млади. Колеги, не губете време, от нас зависи каква учебна година ще подготвим и дали обществото ще ни отреди мястото, което заслужават много от нас.
родител каза: Не само делегираните бюджети са виновни. Учениците намалят и няма как да не се закриват или обединяват училища. Но както е писала колежката на някои директори ще изстинат местата. Е, те подкупват депутати, инспекторати за да няма реформи и оптимизация на училищната мрежа. И източват милиони от държавния бюджет за неосъществено обучение на фиктивни ученици. Но пък си вземат тлъстите заплати.
Ж.Л. каза: Чета коментарите и разбирам колко много от колегите са зомбирани и не виждат проблема в неговите генезис, конкретика и актуалност. Вижте в чии ръце е поверено образованието и бъдещето на Перник! Вижте какъв професионален и обществен авторитет имат Илинка Никифорова, Евелина Любомирова, Снежана Викторова, Коконова, Бойко Свиленов, Шейнин, Недялка и да не ги изброявам останалите, знаем ги добре всички.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Въведение в темата за най-добрия, плодотворен и ефикасен начин на учене

.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Темата на обсъждане в Дискусионния клуб днес, моля, заповядайте, включете се и вие!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Без свобода всичко в живота ни се обезсмисля

Кратък диалог с една опитваща се да мисли дама, на която това явно не се удава:

Опитваща да мисли дама каза: Много ясно, че свободата не съществува… Това е толкоз просто и логично…

Ангел Грънчаров каза: Свобода не съществува само за робите… това е толкоз просто и логично! 🙂 Истински роб е оня, който хем не съзнава че е роб, хем съвсем не знае що е свобода, хем искрено мрази свободата…

Друга дама каза: Дали пък има хора, които мразят свободата?… И то-искрено?!

Опитваща да мисли дама каза: Свободен може да бъде само тоз, който няма абсолютно нищо на тоя свят и отгоре на всичка да не желае да има… Освен за Христос и за светците… за друг не се сещам… Всички предпочитаме да притежаваме вместо да сме свободни…

Затова тя – така възпяваната свобода – просто не съществува…

Ангел Грънчаров каза: За даден човек не съществува само онова, което не го е преживял…

Без свобода всичко в живота ни се обезсмисля. Всичко получава своя смисъл благодарение на свободата. „Човекът е осъден да бъде свободен“, това са думи на Жан-Пол Сартр. Да, осъден да е свободен – стига да иска да е човек. Да живее както подобава за човека. У нас мнозина мърморковци постоянно като че ли в несвяст повтарят: „Няма свобода, не си струва усилието да я търсим, такова нещо като свобода не съществува, не го търсете…“.

Което и показва, че процесът на обезчовечаване на човека в български условия, който така мощно беше стимулиран при комунизма, все още не е спрял. Той ще спре когато мнозинството от хората у нас повярват в свободата и се влюбят в нея; когато осъзнаят, че без свобода не си струва да се живее.

Едва тогава постепенно ще почнем да се „оправяме“…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.