Страшно престъпление на подкрепяните от Русия терористи-сепаратисти!

Ужас, чудовищно нещо! Току-що излетял от амстердамското летище Схипхол пътнически самолет Боинг на малайзийските авиолонии е ударен от руска ракета и всичките 280 пътници плюс 15-членният екипаж са загинали. На борда е имало много деца (около 80 дечица) и поне 20-на холандци.

В момента, в който самолетът изчезва от радарите, психопатът Игор Гиркин (с прозвище Стрелков), офицер от руското ГРУ и лидер на въоръжените от Русия терористи гордо съобщава на страницата си в социалната мрежа без да крие подигравателния си тон, че са свалили украински самолет. „Казахме ви, пише той, не летете в нашата територия. Ето настана птичкопад.“

Оказва се, че изродите са уцелили погрешния самолет. Изродът Путин има безочието да поднесе съболезнования!

Написа: Daniela Gortcheva

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Опит за сравнителен анализ между руския идиотизъм и неговото „българско“ рублофилско съответствие

По-долу са изредени основните признаци на руския идиотизъм, в тази връзка си позволявам да запитам: а дали те не съвпадат и с принципите на българския такъв? Щото у нас идиотите измислиха, че „българският патриотизъм“ се бил измервал, видите ли, с… любовта към Русия и към СССР!!! Давате ли си сметка за мащаба и колосалността на българския рублофилски идиотизъм?!

Из: Россия инкубатор идиотов

Наверное, для очень важных дел, о которых я не знаю, Богу нужны не только умные, а и дураки. Поэтому для умных Бог создал Америку, Израиль и Украину, а для идиотов – он создал Россию. Большую резервацию для размножения идиотов…

Основные признаки русского идиотизма:

Вера в Путина

Вера в то, что русское телевидение говорит правду
Вера в то, что Россия великая страна
Вера в то, что весь мир враги России
Вера в то, что есть его мнение и неправильное
Вера в то, что Сталин отправлял русских идиотов в Сибирь для того, чтобы сделать их великими
Вера в то, что если поставить памятник своему палачу, он станет роднее мамы
Жизнь с навязчивой мыслью спасти мир от америкосов и бандеровцев

Если русский идиот прожил свою жизнь и ни разу не получил по морде за свою духовность, такая жизнь у русских идиотов считается прожитой зря!

© Алексей Заводюк

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Поглед към българските реалности откъм Австралия

Ще ида да повърна, че ми стана гадно от тая снимка…

Китаец (in Burgas) ще учи бълхарите да ядат песове (ама специални, дет не яли кокали че иначе ставали жилави). Може да се изсмееш (като мен), ама някои ще си купят и опитат, и утре пак. Не е зле да го наречат улично агне, ха-ха-ха, и готово…

Един богат BG адвокат – той ще развие куп заболявания с това тегло… Но което ме учуди е защо така празно гледа?? Когато в US/Австралия някой е богат, гледа добре, не самодоволно или надуто, просто добре… Липсват ядовете на обикновения човек за ипотеки и сметки и това се вижда на физиономията му/й. Аз това го усетих в BG – че и богат да си, файда нема, с това гадно население…

––––––––––-

Че си излязъл от един мъртъв профсъюз е добре – аз съм тук (in OZ = Aussie = Australia) в профсъюза ни, ама той е жив. Имаме малки $$-увеличения, той ги извоюва, а дори не съм отишъл на едно събрание (не са чести) и демонстрация (то такава има веднъж на 6-7 години) – има си достатъчно активисти, които се борят и не си поплюват, но пък аз ги подкрепям и знам какво правят, имам 3-4 познати там, от които знам всяко развитие. От профсъюза получавам писма (не често) c които ме известяват кво става и ква е ситуацията…

Вашия профсъюз служи за фръцкане и да кажат, че нещо правят, но то кое не е така в BG?? Tо си е стария навик от лицемерните комунистически манифестации и никакво действие след това… А сме 2014 сега, но при вас времето е спряло някъде на 1975 – странни пуйкари и кокошкари строят капитализъм в царството на паметника на съветската армия-„освободителка“…

Иначе което получаваме от профсъюзната дейност са малки повишения – $ 2500 – 3000 на година (над това което вземаме и така и така), но това плаща доста разходи. Тук не може да се живее като нормално човешко същество с под $ 25 000 на година, и в Щатите беше абсолютно същото. Не знам във вашта изкривена “европейска” държава как виждате нещата, но то си е ваша дeйствителност, опазил ме Бог…

––––––––––-

Неприятно се изненадвам, но съм и любопитен от едно нещо – значи, като гледам руснаци, абе тия са като нас, и май наистина говорят старобългарски…

Но езиковата им тъпотия е отвратителна, скоро имаше някаква дискусия под българско видео, елементарен BG език и мисля с много думи разбираеми за руснаци, без псувни и турцизми тоя път, и въпреки всичко доста руснаци казват: Абсолютно нищо не разбрах!?

Моля те АIG да ми обясниш това явление, ти си живял там (RU) – защо става така, къде е грешката в техните глави, аз отдавна забелязах (1) че имат алергия към български, освен това (2) ги е много яд че им разбираме езика и не го смятаме за голяма работа…

МОЛЯ ТЕ ОБЯСНИ МИ ТОВА КАТО ЕЗИКОВ ПСИХОЛОГ, ЗНАЕШ ЧЕ АКО НЕЩО МЕ ИНТЕРЕСУВА ТОВА Е ЕЗИКА. Ти знаеш тази проблематика понеже си бил с тях – те не се ли учудват и капчица, че ги разбираме, говедата? Може в блога, може лично, както искаш (но по-добре лично)…

И моля напиши поне една страница, аз как чета безумните ти политически обръщения на една етична учителска психика към политическите крокодили на BG??

MERCi!!!

A. от Австралия

КРАТЪК КОМЕНТАР: Ще отговоря на въпроса, но първо да помисля по него. Ако случайно забравя да отговоря, което е малко вероятно, моля да ми бъде напомнено да спазя обещанието си.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

За перверзните удоволствия на национал-социал-онаниста Сидеров

В грозните, злокобни и тежки за мафията години на Иван Костовото управление в крайна бедност и немотия беше изпаднал и „патриотът“ Волен Сидеров – безработен, получаващ жалки хонорари като списувач по газетите и пр. Тогава именно Сидеров реши да направи своя удар с издаване на еротичните си стихове – евентуално, за да изкара някой лев, той извади на показ най-интимните пориви на душата си в тази своя „поетично-лирична“ поредица.

И в тия стихове главната му тема е болезненото, невротично, почти постоянно нощно мастурбиране (онаниране); да, там той сам себе си нарича онанист, мастурбатор и пр. Тия, които се чудят защо Сидеров е така злобен и с такова изпито лице, ето, нека вземат предвид и това: онанизмът му е причина за всичко това. Не му потръгна с жените – понеже много му върви в онанирането.

За снимката: Обърнете внимание на дясната ръка на Сидеров; позицията на пръстите за нещо да ви говори?

Защо с оглед на това не наречем „политическата тенденция“ на Сидеров национал-онанизъм? Социалистически национал-онанизъм, добре звучи, нали? И звучи много точно. То и „политиката“, която Сидеров провежда, не е нищо друго освен политическо онаниране-проституиране.

Сидеров обаче, с годините, явно не получава нужното удоволствие от онанирането, сега заместител на сексуалното удоволствие при него вече е удоволствието, получавано от произнасянето на злобни политически речи, т.е. удоволствието, предизвикано от репченето на Сидеров с всички, с протестиращите, сиреч, с всички ония, които имат нормален сексуален живот.

За което Сидеров никога няма да им прости. И заради което им отмъщава с толкова бясната си политическа активност…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Изпращане на сина на работа в чужбина

Тръгвай сине! Напред, и… късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана…
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.
Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата –
не се връщай тук никога вече.
Даже вън да е тежко – ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък – поне се живее.
Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.
Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.
Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха…
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!
Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е…
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.
И да пишеш… Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета…
Усмихни се, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..

Ясен Ведрин

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Прасето, прасето, ех, прасето, така завиждам на прасето: ах, как искам да съм прасе!

Във Фейсбук попаднах на следния многозначителен текст, явяващ се, така или иначе, знак, белег и символ на нашето време, за чието увековечаване искам да спомогна чрез публикуването му и във в-к ГРАЖДАНИНЪ:

1. Оргазмът при прасето продължава 30 минути. (30 минути! Еха! Искам да съм прасе в следващия живот!)

2. Сомовете имат над 27 000 вкусови рецептора. (Хм! Какво пък вкусно намират там по дъното?)

3. Хлебарката може да живее без глава 9 дни. След това умира от глад. (Още си мисля за прасето…)

4. Бълхата може да скочи разстояние 350 пъти по-голямо от дължината й. Все едно човек да прескочи стадион. (30 минути. Абе, върви му на прасето…)

5. Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат. (И по-добре!)

6. Някои двойки лъвове осъществяват полов контакт повече от 50 пъти на ден. (Няма значение! Предпочитам да съм прасе в следващия си живот – качеството е по-важно от количеството!)

7. Котешката пикня излъчва в ултравиолетовия спектър. (Интересно на кого са платили, за да докаже това?)

8. Очите на щрауса са по-големи от мозъка му. (Познавам такива хора!)

9. Морската звезда няма мозък. (И такива хора познавам!)

10. Хората и делфините са единствените видове, които правят секс за удоволствие. (О! А прасето?!)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Случайността и късметът ръководят съдбата ни – дали е така?

Моят любезен опонент – виж Нова разгорещена дискусия за българите, българската съдба и „българщината“ – е написал нов коментар, в който, като капак на всичко, благоволява да сравни позицията ми с марксистката, понеже марксистите всичко свеждали до икономическия фактор, а пък съм бил свеждал всичко до психологическия (съзнанието, духа на народа). Сиреч, приличал съм бил на марксистите, понеже именно мисля диаметрално противоположно на тях. Едно такова тълкуване е все същото като да обвиниш вегетарианеца в хищничество, понеже никога не бил вкусвал месо.

Публикувам в отделен постинг неговия последен коментар, понеже е добра основа за нов кръг в проточилата се вече с години наша дискусия; разбира се, няма да оставя тезата му без отговор, но сега бързам за работа, ще мога да пиша по-късно днес през деня, живот и здраве да е:

Ще коментирам само: „Свободният и достойният човек или народ смята точно така: аз изцяло съм отговорен за това, което ми се случва, не ща с нищо да се оправдавам или извинявам! Всеки опит за оправдание и извинение категорично говори за липса на съзнание за свобода – и дори за липса не на съзнание, а просто на усет за достойнство.”

Това е едно много странно и дори абсурдно изказване за философ. На пръв поглед изглежда достойна позиция, но ако се вгледаме по-внимателно, тя клони силно към някакъв вид волунтаризъм.

Първо, нещата опират до неразрешения (и вероятно неразрешим) метафизичен проблем за свободата на волята. Ние не знаем дали имаме истинска свобода на волята, или сме само марионетки на природните закони с илюзия за свободен избор.

Второ, дори да имаме реална свобода да избираме, нашият свободен субект се сблъсква с обективни дадености и външни обстоятелства, които не могат да бъдат променени. ВСЪЩНОСТ Е НАПЪЛНО ТРИВИАЛНО, ЧЕ НА ВЪНШНИЯ СВЯТ И СЪДБАТА СИ МОЖЕМ ДА ВЛИЯЕМ САМО В ОГРАНИЧЕНА СТЕПЕН. Така например никой не си избира мястото и времето на раждане, а това вече задава някаква обективна рамка, в която той е потопен без своята воля и която по никакъв начин не може да промени. Ако Ангел Грънчаров беше роден като роб в Древен Рим, никакво свободолюбие и никакви усилия не можеха да го направят свободен. Максимумът, на който можеше да се надява, е да бъде, така да се каже, вътрешно свободен въпреки външната несвобода според учението на Епиктет или на френските екзистенциалисти, но това едва ли е истинска свобода.

ПОРАДИ ТОВА НАШИЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ Е ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ПРОДИКТУВАН ОТ СЛУЧАЙНОСТТА, ОТ КЪСМЕТА И САМО ОТЧАСТИ ОТ НАШИТЕ СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ, НАМЕРЕНИЯ И РЕШЕНИЯ И ТОВА Е НЕОСПОРИМ ФАКТ. Така че въпросът е не да се извиняваме и оправдаваме с външни обстоятелства, а да изследваме всеки конкретен случай и факторите, довели до едно или друго събитие или развитие.

Казаното за отделните индивиди се отнася и за народите и държавите като цяло. Има неща, които са във властта на народите и техните правителства, но има и обективни обстоятелства, които те не могат да променят. Така например България дори страстно да го желае, не може да започне да изнася петрол и да стане богата, защото няма петрол. Последното земетресение в Пернишко също е едно такова събитие, на което българите и правителството не могат да влияят. За съжаление правителството не може да предотврати, забрани и отмени земетресенията.

Но да оставим природните богатства и бедствия и да погледнем чисто политическите решения, като се обърнем към новата българска история. Фаталното решението на Фердинанд за атака срещу гърците и сърбите от 16 юни 1913 година („престъпното безумие”) несъмнено е било волунтаристично и е можело да бъде избегнато, така че неговите автори носят отговорност пред историята и поколенията. За нахлуването и окупацията на България от Червената армия през септември 1944 обаче правителството на Муравиев няма вина и отговорност. То е направило всичко по силите си, за да предотврати това, но то се е оказало недостатъчно. Също така веднъж окупирана от Червената армия, България вече не е можела да се освободи със собствени сили независимо от желанията и стремежите на българите.

Интересен казус е гласуването в свободни, демократични избори, уж апотеозът на свободното волеизявление на народа, когато той поне на теория насочва и кове съдбините си. На практика обаче нашият отделен, изолиран глас няма почти никаква тежест и влияние. Ако Ангел Грънчаров не беше участвал в последните избори, нищо съществено нямаше да се промени в техния резултат. Така че дори когато пускаме бюлетината, ние като отделни индивиди в много малка степен влияем върху политическия процес и не бива да надценяваме възможностите си. Кумулативно, разбира се, гласовете на избирателите тласкат страната в една или друга посока.

Поставянето на народопсихологията в центъра на политическия процес дори може да бъда тълкувано като някакъв отглас от марксизма, от който Ангел Грънчаров се разграничава решително. Марксистите смятат, че историята и политиката се диктуват от икономиката и свеждат всичко до икономически фактори и отношения. Ангел Грънчаров пък е на мнение, че всичко се редуцира до народопсихология.

Всяка теоретизация по необходимост е опростенческа и в това няма нищо лошо. На нас ни трябват някаква карта, модел или ориентир в света, а картата винаги ще е по-малко детайлна от действителността. Най-подробната карта или модел би трябвало да отразяват реалността 1 : 1, а от такава карта или модел полза няма, защото те ще са също толкова комплексни, колкото отразявания обект и няма да допринесат за нашето разбиране. Но да се свежда социалната и политическа действителност единствено до психология, респ. народопсихология е груба грешка. В обществото действат и други, обективни фактори и те често са по-важни и решаващи.

Автор: Анонимен

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)