Истинската същина на свободното пазарно общество има възвишен духовен характер

Един българин, живеещ в Австралия, ми писа нещо, което ми се наложи да коментирам, нещо важно, касаещо същината на капитализма; ето какво каза той и ето какво аз му отвърнах:

… Че имаш ДУХОВНА свобода ми е ясно, но капитализма е много меркантилен и гони и материалната свобода, всеки разбира това тука…

Ето и моя отговор:

Нищо не си разбрал от същината на капитализма: капитализмът в същината си изобщо не е меркантилен. А е духовен, колкото и да ти се вижда смешно това. Ония, които възприемат капитализма или свободното пазарно общество с всичките му възможности предимно меркантилно – нищо не са разбрали от същината на капитализма.

Капитализмът дава простор за безбрежно разгръщане на човешката индивидуалност и за утвърждаването й – и в това нима нищо меркантилно. Личност със съответните качества човек съвсем не може да си купи. Дух също не можеш да си купиш… колкото и пари да имаш; свободата също не е предмет на покупко-продажби или на търговия.

Истински важните неща, за които капитализмът дава поле за разгръщане, изобщо не са меркантилни.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Главният враг на свободата на медиите у нас е самата… свобода!

Да бе, оказва се, че наистина главният враг на медийната свобода у нас била самата… свободата! Ето, четете, ако не вярвате: Безплатните журналисти дискредитирали платените у нас, текстът е на ИВО ИНДЖЕВ. Не се смущавайте от оруеловските мотиви в тия твърдения („СВОБОДАТА Е РОБСТВО!“, „ЛЪЖАТА Е ИСТИНА!“ и пр.), у нас явно светът на Джордж Оруел отдавна е построен в целия си блясък: у нас всичко е наопаки, таман обратното на което трябва да бъде. И ето, оказва се, някаква нищожна групичка свободни журналисти, журналисти на свободна практика, били… най-злите врагове на свободата – сфащате ли сега тънкия намек? А пък продажните, лъжливи журналисти, медийните мекерета, които за пари са способни и родната си майка да продадат, няма как, по тази логика, излиза, са нещо като същински бастион на… свободата, на морала, на достойнството, на просперитета и на самото величие, в крайна сметка, на нашата целокупна мутренско-бандитска родина България! Но да не се задълбочаваме в тия прекалено иреални зависимости, ето, четете за какво по-конкретно става дума, гаврата си струва, бляскава е, изцяло е оруеловска по мащаба и размаха си:

Врагът на свободното слово в България е открит – „група български журналисти на свободна практика“! Това е констатацията в декларацията на Българския медиен съюз, който обединява медийни босове и собственици, издирващи вината за дискредитирането на българските медии. Самият термин „дискредитиране“ показва ясно: съюзът не смята, че със свободата на медиите има проблем, а че той е измислен от едни злодеи и национални предатели.

Така могъщата сила, която набеждава хилавите българските медии (в които се наливат стотици милиони за обслужване на властта и на икономически лобита, включително на руските монополи), вече е разконспирирана. Най-после!

Отпадна загадката на какво се дължи пропадането на свободата на словото, за което говорят все повече не само международни организации, но и посланици на съюзнически държави. Нещо повече, „групата български журналисти на свободна практика“, както излиза от вопъла на несменяемите началници, мачкат наред не само горките медии на магнатите Пеевски и майка му Кръстева, на Батков и батко му Тошев, на Венелина Гочева и кака й Шаренкова, но и са разпрострели пипалата си върху държави, в които „българските и румънските граждани са сатанизирани“.

В декларацията се твърди най-сериозно, че в в кампанията по дискредитирането на българските медии (водена от „групата български журналисти на свободна практика“) са „въвлечени“ посланиците на въпросните чужди държави. Направо звучи като антибългарски, антидържавен международен заговор, организиран и воден от тази всемогъща, но тайнствена група български журналисти на свободна практика.

Има само един малък проблем: защо тези пусти изедници, които мътят водата на идеалните ни медии и дори командват чуждите посланици да участват в заговора, не са посочени поименно? Ето, медийните шефове, застават достойно срещу тази напаст с неопетнените си имена, рискувайки да им намалеят милионите в офшорните сметки, ако мощната група свободно практикуващи се ядоса и реши да им посегне групово или поединично.

Време е за списъци. Народът трябва да знае имената на изедниците, които си позволяват да пишат без пари и по този начин подбиват цената на пазара на несвободната журналистическа практика. Медийният бизнес страда от тази несправедливост – търговийката с влияние, журналистически поръчки и др. подобни продукти на българската медийна индустрия от чисто пазарна, става мръсно позорна. Гадовете от тайнствената група свободни журналисти упорито подкопават ценообразуването на разходите за поддръжката на несвободната журналистика и е крайно време обществеността да заклейми злосторниците, а държавата да защити интересите на платената журналистика с цялата строгост на беззаконието, на което е способна (както се вижда от толерирането на картели в медийния бизнес например). (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Понеже утре е Денят на народните будители, да заявя предпразнично: никога не дразни, никога не закачай пишещ човек – ще те опише!

Да, никога не дразни, никога не закачай пишещ човек: ще те опише! Отмъщението може да бъде страшно и тотално разгромяващо: няма на този свят по-могъщо оръжие от словото! От свободното, вдъхновено от истината слово! Неслучайно във Великата и Свещена книга на човечеството е написано: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог!“. Изобщо не са празни приказки тия толкова възвишени и вдъхновяващи думи…

За да изпробвам силата на това оръжие, за да разбера доколко единствено с мисъл и слово може да се промени реалността, т.е. да се оздравят отношенията между хората, с тази вдъхновила ме цел аз всекидневно пиша – и изучавам ефектите на словото, водено от едно-единствено нещо: истината! Запалил съм се да изследвам поразяващата всичко негодно да живее (всичко пречещо на живота – и ненавиждащо го!) „термоядрена мощ“ на словото, заинатил съм се да открия параметрите на грандиозната и несъкрушима духовна енергия, скрита в словото!

Хрумнаха ми горните мисли по повод на моята история с началничката ми, така усърдно и неуморно работеща през последните месеци за постигането на една-единствена цел: да ме уволни, да направи така, че да не й се мяркам повече пред очите – защото изобщо не може да ме понася! Ала понеже съм стар боец, понеже няма да се предам току-така, се разрази превъзходен и епичен скандал, за който ми е любопитно да разбера до какви последици ще доведе.

Началничката ми иска да ме уволни понеже си мечтае да се възцари идилията на единомислието, сиреч на немисленето! – в командваната от нея общност. Някои хора явно ги втриса само от мисълта за такива неща като критика, свобода, диалогичност – и демокрация особено. Да не говорим пък за съществуването на мислеща личност наоколо тях – което за такива явно е съвсем непоносимо. Такива началници обичат да чуват само мили думи по свой адрес, ушенцата им искат да слушат само похвали, ласкателства, аплодисменти, в никакъв случай обаче не „грозни думи“, в които се съдържа истината, милата!

Е, някои от нас пък обичат само истината. И само на нея сме призвани да служим. Такива сме ние, философите; твърде „странни птици“ сме ний, философите!

Тъй че превъзходно ще си изпатят ония, за които истината е най-непоносимото на този свят! Обещавам им го…

Понеже утре е Денят на народните будители, да заявя предпразнично: никога не дразни, никога не закачай пишещ, владеещ словото човек – ще те опише! Словото е велико свещенодействие, способно да променя света. Затуй: пази се най-много от гнева на пишещ човек, влюбен в истината и в свободата…

Крайно опасна, съвсем взривоопасна смес са тия неща: слово, истина, свобода. Особено ако се примесят с капчица мъжество – и поне с грам достойнство…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

В Америка се гордеят със Статуята на Свободата, ний пък се гордеем с паметника на робството си…

Олимп за ада на нашето покорство

“Церемонията по откриването е изпъстрена със символи“, каза по БНТ глас зад кадър от Лондон, където днес беше открита олимпиадата.

И веднага се поинтересувах с каква символика се представя в телевизионните клипове пред света нашата уж горда със себе си България. Поинтересувайте се и вие.

Ще видите, че сред най-важните забележителности на България, показани в музикален клип на цялата планета, е… паметникът на съветската армия в нашата столица.

Ние сме по условие победители в дисциплината хвърляне на чук срещу самите нас.

Извън класацията сме. Защото няма друг народ на света, който се гордее със символиката на своето поробване.

Автор: Иво Инджев

Мога към горното да добавя само това, което написах като коментар в блога на И. Инджев:

Само робът, който дотам се е обезчовечил, че за него свободата е най-ненавистното нещо, би могъл да стигне до това падение: да се гордее че е роб. И да възхвалява символиката на своето поробване. Ето това е истинският роб. Друго ако не можем, то поне роби да сме явно го можем…

В Америка се гордеят със Статуята на Свободата, ний пък се гордеем с паметника на робството си…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Антиамериканистите копнеят за едно: да дойде по-скоро оня славен ден, в който ще могат да лапнат богатствата на Америка!

Статията Защо ние, българите, и досега проспиваме и пропиляваме всичките си възможности и шансове? е предизвикала една твърде показателна реплика, на която се наложи да отговоря; ето и двата коментара в нужната последователност:

Стигнах до Косово и спрях да чета… Показвате пълна неинформираност. Не е трудно да откриете на какви залежи е богато Косово, както и за подписаната спогодба за ползване на албанско пристанище. За американската база там също е интересно да се знае. Мнозина твърдят, че Афганистан също било само от „демократични“ подбуди, но никой не си прави труда да прочете за огромните и ценни залежи там… Що за наивност от голям човек?

Ангел Грънчаров каза: Другарю, антиамериканизмът ти пречи и затова всичко виждаш както ги вижда един кон с капаци. Недей да наагаш своя стереотип на възприятие на американците; за американците най-висшата ценност е СВОБОДАТА и за нея те са способни да направят всичко. Те не виждат света така, както го виждаш ти; материалисто-комунистът мисли и ламти само за петрол, пари, богатства, а пък за свободния човек тия неща са последна грижа. И затова той е истински богат, а пък вий, комунистите-антиамериканисти, сте и ще си останете само едни крадльовци, ламтящи за чуждите богатства.

А най-много ламтите за богатствата на Америка, щото тя наистина е най-богата. Това е разгадаването на простата тайна, лежаща в основата на антиамериканизма. Антиамериканистите се вдъхновяват от една-единствена идея: да дойде по-скоро оня славен ден, в който да могат да лапнат богатствата на Америка.

Ще дойде тоя ден, ама на кукуво лято! Прочее, ако не знаеш, ще ти го кажа аз: антиамериканизъм е другото име на комунизма! Комунистите са прочути със своята лакомия да лапат чуждите богатства…

Като си спрял да четеш до Косово, си изпуснал най-важното, което е по-надолу. Ако и него беше прочел, щеше от нерви да си оскубеш косата, а после да я изядеш 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Стив Джобс, геният, който сближи компютъра с човека

Стив Джобс – талантът да променяш света

Снимка: Ройтерс, Автор: Мартина Кръстева

На 5 октомври умря Стив Джобс. Тази вест смрази света. Само месец по-рано корпорацията Apple бе обявена за най-могъщата технологична компания в света. Приходите й възлизат на 14 млрд. долара годишно. Девизът на компанията – Think different (Мисли различно) – е ключът към техния успех.

Стив не е фигура, появила се в животa и само обозначила трагичния край на своя земен път. Той не просто остави следа след себе си, а промени реалността, в която живееше по начин, който определя днес хода на човешкото развитие.

Трите неща, които изникват в съзнанието когато се произнесе името на Джобс са iPod, iPhone и iPad. И това ще продължават да бъдат асоциациите на всички техни потребители – защото страстта към технологиите често стига само до стремеж за притежание на даден продукт.

Рядко някой обръща внимание кой стои зад този краен продукт и кой се грижи той да достигне до нас. В действителност, съществуват два вида талантливи хора. Едните с много идеи и безкрайно търпение да ги реализират. Другите искат творенията им да намерят своето приложение в живота на обикновения човек. И то сега. Не утре. Не някъде в бъдещето.

Стив Джобс е от вторите. Той няма амбицията да бъде технологичен гений, но пък е обладан от огромното желание да сближи компютъра с човека. Как? Като вложи всичките си усилия в това да улесни човешкия живот чрез машината – първоначално създавайки персоналния компютър, а по-късно и с едни от най-практичните продукти на електронния пазар – iPod, iPhone и iPad .

„Това дали съм най-богатият човек в гробищата не ме интересува – казва Джобс. Да си лягам вечер с мисълта, че сме сътворили нещо страхотно – това вече има значение за мен.”

Защо Стив успя? Защото съчетава маркетинговия си усет с идеи за усъвършенстване на технологиите. В резултат на това всеки негов проект се увенчава с успех. Дори след като е отстранен от собствената си компания през 1985 година, Стив открива Pixar я превръща в една от най-успешните филмови студии, чийто първи филм е и първата компютърна анимация – „Играта на играчките”. Тази нова технология променя напълно начина, по който се създават и гледат анимационни филми.

Защо Стив е нещо повече от обикновен изобретател? Защото притежава изключителната смелост да влага абсолютно всичко, което притежава в новите си идеи. Колегите му често се възхищавали на огромното желание, с което работел, както и на лидерските му умения. Винаги трябвало да се стигне до ръба на възможностите, за да се направи крачка напред.

Като се замислим, философията на Джобс е може би най-ефективната формула за оцеляване във враждебния бизнес свят, особено когато става въпрос за убийствената конкуренция на технологичния пазар.

„Стив безспорно имаше силно изразен усет към бизнес мисленето. Почти всеки, които беше запознат с технологичната индустрия откриваше в него способността не само да подобрява нещата, които вече имахме, но и да ги трансформира в нещо напълно ново, по което светът да се захласне”, казва дългогодишният му приятел и съдружник, Стив Возняк, след смъртта на Джобс.

„В началото ние бяхме просто млади хора, които бяха толкова развълнувани за бъдещето, което могат да имат в бизнеса, създавайки нещо само чрез собствените си идеи.”

И именно тези идеи са водещата сила в живота на Стив. В една своя реч по случай дипломирането на випускниците в Станфордския университет, той отрича живота ограничаван от догмата – да живееш с резултата от мисленето на другите хора.

Съветът на един човек променил света: „Имайте куража да следвате сърцето и интуицията си.” Съвет на човек, които успява да вдъхнови милиони, да изживее своите собствени мечти и да предостави на обществото една нова реалност. Който на практика дарява обикновените хора с това, за което винаги са се борили – свобода.

Защото Стив не е просто създател. Той не е поредната харизматична персона. И трагедията на неговата смърт не се състои в болестта му, а в загубата на една личност с неизмерим човешки потенциал. Един мъж, притежаващ таланта да разбира живота и да използва този свой талант да го промени към по-добро.

Сигурно днес някъде на небето Стив обяснява: „Ако искате да изживеете живота си творчески, не трябва да се обръщате твърде много назад. Нека да правим открития за утре, вместо да се тревожим какво е станало вчера.“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Медийната империя на гражданина-философ Ангел Грънчаров навърши 5 години!

Улисан в разгорелите се политически изборни страсти, пропуснах да отбележа навършването на 5 години от създаването на моя блог. На 9 октомври 2006 година е първата публикация в блога ми, носеща заглавието Здравей, свят – здравейте, хора!. От този ден нататък, всеки ден, ето, вече цели 5 години пиша най-редовно в блога си, което, както и да го погледне човек, само по себе си е постижение. Постоянството е една от предпоставките за успеха.

В първия ми блог, уърдпресовския, до този момент имам вече 2 966 публикации (предимно пълноформатни статии). В един момент, по причини, които сега е излишно да уточнявам, пренесох блога си в платформата на Вlogger. Малко по-късно осъзнах големите възможности на видеоблогването и в един момент превърнах стария си блог във видеоблог, а пък новият ми стана мой основен текстови блог, или нещо като „блог-майка“. Година след година и около основния ми блог възникна мрежа от образователен, консултантски (по практическа психология), чуждоезичен и прочие блогове. Много експериментирах в тия години, научих много неща, усъвършенствах се, имам и съответните, да се надяваме, постижения. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.