Lady Liberty, универсален символ на свободата, на 125 години!

Статуята на свободата на 125 години!

Статуята на свободата – един от най-известните символи на Америка, чества тази седмица своя 125-и юбилей, преди да бъде затворена за 12 месеца за публиката с цел разкрасяване, пише АФП.

Днес на „Lady Liberty“ са оказани всякакви почести в церемония, която е нещо като римейк от откриването на монумента през далечната 1886 г. в присъствието на тогавашния президент на САЩ Гроувър Кливланд.

Универсален символ на свободата, статуята на алзаския скулптор Фредерик Огюст Бартолди е близка до сърцето на милиони имигранти. В продължение на десетилетия тя беше първата гледка от САЩ за новодошлите след изнурителното пътуване през Атлантическия океан.

Този петък 125 пришълци от 40 страни са обявени за американски граждани на Острова на свободата – мястото, където е въздигнат величавият паметник край устието на р. Хъдсън в южната част на Манхатън.

Официалната церемония е открита с американския химн и изпълнение на Марсилезата в знак на почит към Франция, която навремето направи ценния дар. Известната актриса Сигърни Уивър ще рецитира поемата на Ема Лазаръс „Новият колос“, отчасти гравирана върху пиедестала на статуята.

Петте уебкамери, които наскоро бяха монтирани върху факела на монумента, са най-вероятно активирани в интернет и ще разкрият за целия свят невиждани гледки от Острова на свободата и от нюйоркския зали.

Малка флотилия, съставена от търговски и частни корабчета, поздравиха „неостаряващата дама“, както преди 125 години. Статуята на свободата беше подарена на САЩ от Франция през 1986 г. за да бъде почетена, с десет години закъснение, Декларацията за независимостта на страната, обявена на 4 юли 1776 г.

Паметникът беше затворен за посещения през 1984 г., когато беше направено първото обновление във връзка със 100-годишния му юбилей през 1986 г. Тогава бяха организирани 4-дневни празненства. След това символът на Америка отново бе закрит за посещения за няколко години непосредствено след терористичните атентати от 11 септември 2001 г.

Този път Статуята на свободата ще бъде затворена за едногодишен ремонт, считано от 29 октомври. В този период ще бъдат обновени стълбищата и асансьорите. При все това туристите ще продължат да имат достъп до Острова на свободата.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

На днешния ден преди 42 години се роди интернет, територията на автентичната свобода

Интернет става на 42 години, освободи го!

Сайтът „Освободи Интернет“ призовава потребители и компании да отворят WiFi връзките си на 29 октомври

Точно 42 години след преминаването на първите пакети данни между университетите на Калифорния и Изследователския институт на Станфорд, сайтът „Освободи Интернет“ призовава потребители и компании да отворят WiFi връзките си.

През 1969 г. интернет започва като военна разработка, но днес той е начин на живот.

Думата „интернет“ е използвана за първи път много по-късно, през декември 1974 г. Днес тази дума е синоним на свобода – на мисленето, на словото, свободна обмяна на информация, възгледи, идеи, синоним на бъдеще.

Инициативата на 29 октомври да се отпразнува рождения ден на световната мрежа по такъва начин идва от създателите на osvobodiinternet.com. Идеята е мрежата да бъде достъпна за всички нас навсякъде.

„Само 2 минути са достатъчни, за да отворите връзката си и да освободите някого, който е заложник на липсата на интернет връзка. Дайте му възможност да сподели нещо с любим човек, да се информира какво се случва по света и у нас.

Или просто да провери къде са приятелите му, за да може да се забавлява с тях. Дайте му възможност да бъде свободен!“, призовават създателите на сайта.

„Освободи Интернет“ е инициатива, която цели да привлече максимален брой потребители и компании да отворят WiFi връзките си, и по този начин да освободят достъпа на всеки до интернет мрежата в България в рамките на рождения ден на интернет – 29 октомври.

Идеята е освен да се отбележи рождения ден на интернет, да се подчертае неговата значимост за съвременния човек.

Инициаторите вярват, че достъпът до интернет – на обществени места, но и не само, трябва да бъде свободен за всеки, защото в контекста на 21 век правото да ползваш интернет се утвърждава като неизменно човешко право.

„Бъди свободен – сърфирай на воля поне за един ден. И не забравяй – свободата е право на всеки човек, така е и с интернет“, е мотото на инициативата „Освободи Интернет“.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Американците спасиха света от комунистическата експанзия, те умеят да се борят и да мрат за свободата си

В публикация под заглавие Маккейн: Смъртта на Кадафи – повод Путин да се изнерви, в която се съобщава, че съперникът (от републиканците) на недоразумението Обама за президентския пост в САЩ, чета следното:

„… След победата на либийската опозиция и смъртта на Муамар Кадафи диктаторите по целия свят трябва да започнат да се изнервят.“ Той даде за пример сирийския президент Башар Асад и руския премиер Владимир Путин.

Това изказване на Джон Маккейн е накарало интернетното плямпало, именуващо се „Проф. Добри Божилов“, да напише следния крайно тъп и злобен коментар:

Понякога има и добри страни демократите да печелят избори в САЩ. Този войнолюбец ако беше станал президент, щеше да разпали нови войни. Може би си струва левичарството на Обама пред още една война някъде по света. Само ми е интересно как Маккейн щеше да подпомогне с бомбардировки евентуални въстаници срещу Путин. От Втората световна война до сега няма информация САЩ да са воювали със съперник, от който не са поне 10 пъти по-силни. В някои случаи дори подобни съперници са им разказвали играта. Дърдорковци и каубои. Само войни палят и требят хората. Добър урок им изнесоха виетнамците, добър урок им изнасят и в Афганистан сега няколко стотин талибани. Цялата американска военна мощ насреща…

Това пише умникът Божилов, който, както и подобава за плямпалата, е на всяка манджа мерудия; моя милост не търпи много-много такива празнословци и словоблудци и при това не им цепи басмата; ето какво написах като реплика на горната словесна мастурбация на упоменатия проф. Д.Божилов:

Професоре, и по този въпрос, гледам, си минал на професорвучковска гледна точка; знайно е, плямпалото Вучков е антиамериканист от класа – и русолюбец до самозабрава. По това се познават комуноидите по света, че беззаветно обичат Русия – и до смърт мразят Америка.

Твоят проблем, проф. Божилов, е ужасната еклектика и безпринципност, с която се характеризират преценките ти. Вижда се, че изобщо не си проумял световно-историческия смисъл на виетнамската война, например, която успя да счупи зъбките на комунистическата експанзия за твърде дълго – и по този начин спаси света от комунистическото зло и от атомната катастрофа.

Америка води войни заради едно-единствено нещо: защото свободата трябва да бъде защищавана от нейните врагове. Нищо на този свят не е даром, свободата също; свободните хора трябва да умеят да защищават свободата си. И американците умеят да се борят и да мрат за свободата си.

По този начин спасиха света от комунистическата бесовщина, за което и неблагодарници като теб трябва да им целуват ръцете; защото ако не беше победата на САЩ над комунизма, ти, първо, нямаше да имаш възможност да бълваш свободно алогизмите и безсмислиците си; без Америка нямаше и да има и интернет и ти щеше тогава да пишеш с паче перо, т.е. никой нямаше да знае за тебе.

Тъй че си крайно объркан човек, който и най-елементарния смисъл на историята не е схванал – и плямпа подобно на Вучков крещящи по наглостта си глупости!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Дали оня, който се радва на самото убиване, гледайки как убиецът убива, не е по-изроден от самия убиец?!

Иво Инджев е написал текст под заглавие Миролюбието на войнолюбието, в който представя интересен и показателен детайл от битието-житието на така разгорещено обсъжданата тия дни Миролюба Бенатова; ето за какво става дума:

На 11 септември 2001 г. Миролюба на висок глас и в екстаз повтаряше “Е, сега им се е_а майката на американците”! Беше дяволски щастлива и засмяна от гледката на апокалипсиса в Ню Йорк! Сцената се развиваше в нюзрума на Би Ти Ви на фона на кадрите, които показваха в реално време срутването на небостъргачите в Ню Йорк и летящите от прозорците на небостъргачите все още живи хора, опитали се да откраднат няколко секунди живот.

Не очаквам да бъда подкрепен от свидетели, макар мнозина колеги да бяха такива в зала 12 на НДК. Премълчавал съм досега този (допълнително кошмарен) спомен за кошмара от 11 септември, защото думите ми неминуемо ще се възприемат като лична атака срещу Миролюба, за каквато нямам основание. На мен лично “нищо не ми е направила”. “Само” се радваше от сърце на невероятната човешка трагедия…

Доста хора коментират тази случка в блога на г-н Инджев. Интересни са коментарите там, непременно е добре да ги прочете човек. Моя милост се включи в тия коментари, пишейки ето това:

Отвратително! Израждане, каквото човек трудно може да си представи! Аз също бях свидетел на хора, които тогава се радваха, щото антиамериканизмът е нещо като жестока противочовешка параноя. Медийното слугинстване пък, оказва се, върви ръка за ръка с ценностния дефицит и вакуум, щото само на това основание може да се радваш като изрод когато гледаш как умират човеци.

Антиамериканизмът, както се оказва, върви още и ръка за ръка с пълното израждане на човечността, понеже, както и да го погледнем, Америка си остава бастион на свободата. А пък без свобода човечност не може да има. Изгонили вчера Бенатова от Фейсбук, аз пък, понеже съм хуманист и свободолюбец, я съжалих и я подкрепих, щото и мен са ме гонили откъде ли не. Подкрепих я обаче в името на принципа на свободата, обаче оказва се, че подобни като нея явно съвсем не разбират що е свобода.

Щото съзнание за свобода без човеколюбие и без човечност едва ли може да има – та нали тъкмо свободата е техният корен, почва и основа?! Да се радваш когато гледаш как умират хора е противочовешко и свидетелства за страшно израждане, подобно на онова, каквото представляваше комунизмът.

Прочее, тия дни гледах филма ЧЕКИСТИ, където са представени доста убедително комунистическите убийци.

Дали оня, който се радва на самото убиване, сиреч, гледайки как убиецът убива, не е с по-изродена чувствителност от самия убиец?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Като потъпкват нечия свобода и твоята свобода е застрашена: нима не се разбира дори и това?!

Публикацията ми от вчера със заглавие Свободата, в това число и журналистическата, е нещо свято – и затова подкрепям Миролюба Бенатова! е предизвикала във Фейсбук някои показателни реакции, наложи се и моя милост да реагира, което постави началото на една многообещаваща дискусия; та по тази причина ми се иска досегашните коментари да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Ето затова публикувам началото на тази дискусия, която, предполагам, ще продължи и днес:

Lyubomir Sirkov: Въпросът има и друга страна – когато по някаква причина се закриват индивидуални профили във Фейсбук – ок, това е индивидуална трагедия. А когато се закриват цели групи – това какво е, как да го наречем?

Позицията на Бенатова е лична – позицията на обществото е друга. Кого точно да подкрепяме? Човек, който смята, че той и само той има монопол върху това, кои са „истинските имена“ на нещата?

Обърнете внимание, че тя в този свой текст отново не споменава нищо за двамата загинали в Катуница – за нея като че ли е по-важно не реалното убийство – а „убийството във Фейсбук“… Ако не друго, то разминаванията между нейните виждания и тези на зрителите показват, че тя самата не познава особеностите на собствената си зрителска аудитория.

Инж.Илия Зюмбилев: Ама пълни лъжи, няма нищо вярно в думите на Бенатова! Като са я изгонили от facebook има twitter, google и т.н! С нейните лъжи до там я докара и сега пак чета „крайни антисемитски изявления…“. Това, че Бенатова по произход е еврейка, а не българка няма нищо общо със отношението към нея!

Velichka Andonova: А свободна ли е Бенатова?

Пламен Минчев: Бенатова нали има трибуна от която може да лъже безобразно, както го правеше досега! И да жалее за имотите на престъпника Рашков, да неглижира убийството на едното момче и нелепата гибел на второто. А защо се трият групи с по 70 хиляди души на хора, които имат противоположни на Бенатова позиции? Как ние да протестираме?

Стига сте подкрепяли една лъжкиня и защитник на цигани-убийци! Не видяхте ли, че палатите, които бяха „запалени“, всъщност предварително са били опразнени от всякаква покъщина, ако вътре имаше мебели, постелки и т.н., щяха да горят като барут и нямаше да остане нищо от тях! Вместо това те са само поопушени, а най-смешното е, че дори климатиците са били свалени предварително, а Рашков в това време е бил на екскурзионно летуване под бдителния поглед на услужливата полиция!

Ангел Грънчаров: Никакви „съображения“ не могат да разклатят вярата ми в ценността на свободата… Никой не може държан за отговорен за това, че бил употребил свободата си по един или друг начин…

Velichka Andonova: Всеки сам избира как да използва свободата си! И всеки сам си носи последствията.

Ангел Грънчаров: Свободата е висша отговорност; без свобода няма отговорност. Елементарно е. Само свободният е отговорен и може да му се търси отговорност. Той сам си търси отговорност. Ето това е истинското! Отговорността, истинската отговорност е самоотговорност…

Борис Ташков: Не съм запознат в детайлите на проблема! Но съм се борил десетилетия преди свалянето на Живков от властта за свобода на словото! Миролюба може да не е казала цялата истина! Може и да не е разбрана, но никой не може да те забранява във ФЕЙСБУК! Започнат ли драмите с отнемане на свободния микрофон, връщаме комуналната бивша държава в годините от 1944 до 1989 г.

Защо Миролюба да няма трибуна, а хората на незаконните партии от ДПС и от АТАКА да имат трибуна? Очевидно трябва да й се разреши да остане на пистата и да я коригираме. Иначе ще има много недоизказани истини, при което ще има и съпротива, а и тя няма да си вземе поука. И на мен в псевдодемократичния сайт на партия ДСБ – ДЕМОКРАТИ.ОРГ, администриран от един с извинение „ПИКЛЬО“ без мустаци, ми отнеха думата преди 4 години и се лишиха от моите анализи в полза на силните страни от управлението на ИВАН КОСТОВ, а аз имах ясни аргументи до които бях стигнал чрез моите професионални възможности!

А тези, които ме „администрираха“ по думите на възрастен човек, който ми каза да не се ядосвам защото „тези чавдарчета в политиката на шумка пикаят“! По-нататък ако се наложи може в отговорите да се опитам да дефинирам проблема по-обстойно! Не съм бил комунист, не съм бил и член на профсъюзите, а в Комсомола бях няколко години и не ми издадоха нова книжка на Комсомола на 24 години след едно събрание под предлог, че съм имал анти комунистически изявления!

А аз имах основания и в казармата, а и след това! Така че, господа, нека всеки да може да говори и по широко да се изразява, а не телеграфно и с недомлъвки! Така че като демократ съм категоричен: нека Миролюба Бенатова да има право да говори и да се мотивира, ако желае! Поддържам изказаното от пловдивчанина Ангел Грънчаров за свободата!

Ангел Грънчаров: Наистина който не го е преживял това нещо, именно, да те репресират по някакъв начин, пък дори да ти отнемат думата, да те държат принудително в „десета глуха“, да те банват от форуми, да те изключват от някоя партия заради „волнодумство“ и „организационна разложеност“, да те изгонват от списъка на блогосферата ей-така, щото не си бил „от нашите“ и прочие, та значи който не го е преживял това, на който това не се е случвало, той, предполагам, съвсем не може да разбере мотивацията ми да подкрепя Бенатова.

Но аз съм го преживял и затова с цялото си същество чувствам крещящата несправедливост: свобода има за всички, без никакво изключение, не може аз или ти да имаме свободата като някаква привилегия, а пък оня там или Бенатова да бъдат лишени от свобода, понеже някой, представи си, бил се оплакал от нея или бил написал донос против нея. Или заради нечий каприз. Така не стават тия работи! Така не може!

И когато някой бива репресиран или гонен, и ти си замълчиш, утре, когато и теб почнат да гонят, пак всички ще си замълчат – добре ли ще ти е тогава? В лицето на Бенатова или който и да е там като потъпкват свободата, в такъв случай и твоята свобода е застрашена – толкова е просто това, нима и то не се разбира?! Защищавайки в случая свободата на Бенатова, човек показва, че за него свободата има някаква ценност. Който пък си затвори очите и замълчи когато някой тъпче нейната (или на който и да било друг!) свобода, такъв явно не цени свободата изобщо, за него тя нищо не означава.

Да си чувствителен към свободата и на другия е признак за това дали изобщо цениш свободата. Има ли другия до теб свобода – и ти имаш, почнат ли да отнемат свободата на някой до теб, и с твоята свобода вече е свършено. Особено ако си замълчиш и не реагираш. Такива ми ти работи. Не трябва да се мълчи в такива случаи. Нещата касаят принципи и ценности.

Един пример поне. През 1999 година ме изключиха от партия СДС заради това, че си позволявах да критикувам някои „ръководни фактори“ в пловдивското СДС. Всички в клуба си замълчаха на обвиненията срещу мен, затвориха си очи и гласуваха когато ме изключваха. Минаха две-три годинки и се оказа, че съм бил прав в критиките си, тия „ръководни фактори“ се оказа, че са били страшно корумпирани. Почти всички от клуба на СДС ми се извиниха и се покаяха за стореното, с изключение на някой мръсници, които бяха правили доносите срещу мене. Поканиха ме пак да се върна в СДС, върнах се за малко, а пък после СДС почна да се вкоченясва и повече не съм ходил там.

Още един пример. Преди няколко годинки пък ме изгониха от т.н. „Мегафон“, блогагрегатора на ДНЕВНИК, без да ми дадат обяснение, ей-така, за да ме накажат за нещо. Но то се разбра, че са ме изгонили по една-единствена причина: блогът ми бил много активен, един вид различавал съм се бил от останалите. Живеем в България, тук завистта е твърде значим фактор в битието ни.

Разбира се, и яз бях баннат и от Демократи.орг заради това, че си позволявах да отстоявам своя позиция, без да се подмазвам на тоя или оня. Не се оплаквам обаче, само изтъквам, че зная какво е да те репресират или гонят. И преди 1989 г. все бях „черната овца“, та ми е познато всички да ти обръщат гръб и да ръкопляскат единодушно, когато теб те гонят или наказват.

По тази причина моя милост винаги защищава преследваните, обижданите, гонените, слабите от нападките на вечно правото мнозинство. Признавам, на това основание застанах зад Костов когато всички единодушно го плюеха; така е и досега, затова аз още подкрепям Костов.

Сега пък, когато мнозинството не се спира да хули циганите, ми се налага да застана до тях, да апелирам да не бъдат обиждани като цяло, защото знам, че сред тях има всякакви хора, а пък такова нещо като „колективна вина“ няма. Убеден съм, че мнозинството, водено от някакви емоции, винаги греши, защото при него мисълта и разума нямат никакво значение.

Тия, дето единодушно биват хулени, заслужават да бъдат подкрепени и по хуманни съображения. Прочее, вчера видях един клоун, комуто някой е платил, за да участва като „кандидат-президент“, оня същия, дето пееше „Скакауец“, не му зная името, той пък, горкият, измислил думата „толераст“ и дори песен съчинил за нея… Както и да е, нашенски работи, но се иска да се реагира, щото ако почнем да мълчим когато газят, репресират или обиждат някой, спукана ни е работата…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

За да не се окаже, че няма нито справедливост, нито свобода, трябва да има неравенство

Интересен отзив по публикацията Неравенството между хората е необходимо, справедливо и вечно: в дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром:

Въпросът за социалното неравенство е голям, сложен и не може да бъде изчерпан в няколко реда. В метафизичен, философски план хората са равни или би трябвало да са равни в смисъл, че всички трябва да имат равни, еднакви права. Това е и смисълът на американската Декларация на независимостта, а не, че всички трябва да са равни в социално отношение.

В емпиричен план всички знаем, че хората не са равни, има значими разлики по отношение на интелект, физическа сила, умения и т.н. Древните гърци са смятали, че характерът се оформя при раждане, а модерната генетика сякаш потвърждава факта, че голяма част от нашите качества и нагласи са вродени.

Но когато днес говорим за равенство, обикновено нямаме предвид метафизичното равенство или естествените човешки права, а дистрибутивната справедливост, т.е. тезата, че държавата би трябвало да се грижи за „справедливо” разпределение на богатството, като го отнема от богатите (напр. чрез данъци) и го предоставя на бедните. Карл Попър казва, че всички ние или поне той самият биха предпочели едно общество, в което равенството и свободата да съществуват едновременно.

Практиката обаче показва, че всички опити да бъде постигнато равенство насила водят до унищожаване на свободата и задълбочаване на неравенството. Освен това философът Робърт Нозик обръща внимание на факта, че неограниченото право на наследство също задълбочава неравенството, защото всяка генерация би трябвало да има приблизително равни изходни условия. Но онези, които имат голямо наследство, предварително се радват известни незаслужени лично предимства, което изкривява конкуренцията.

От друга страна е пресилено да се каже, че „неравенството между хората е необходимо, справедливо и вечно”. То не е нещо непременно хубаво и желателно, но все пак е по-добро от обществата на „дистрибутивната справедливост”, в които накрая няма нито справедливост, нито свобода.

Няма съвършени общества и съвременният капитализъм, макар и най-успешният модел в историята досега, също страда от куп недостатъци. В крайна сметка да не забравяме, че той се основава на алчността, завистта, та била тя и „благородна”, и конкуренцията. Нужно ли е да напомням, че повечето философи съветват да не се сравняваме с другите, да сме умерени и скромни, ако искаме да живеем в мир – все неща, които влизат в противоречие с пазарната логика на конкуренцията.

Накрая бих искал да обърна внимание на всички наивници по света, че Америка отдавна вече не е пример за подражание. Това е едно наистина умиращо и загниващо общество, което се намира пред колапс. Казвам това с известна болка, защото допреди 60 години Америка наистина в много отношения беше пример за подражание.

Но в резултат на вътрешното развитие на капитализма, както и на безспирните операции и активни мероприятия на КГБ за влияние американското общество днес е почти напълно деградирало и разложено от пазарен хедонизъм, а американският капитализъм не заслужава вече определението капитализъм, а кредитизъм. Повечето хора живеят с наивни, елементарни представи за света, идеализират САЩ и въобще не могат да си представят до каква степен Америка вече е дезорганизирана и деморализирана.

Америка вече не е англосаксонска страна на капитализма на протестантската етика на Макс Вебер. Тя изобщо не е вече англосаксонска страна, а територия, което се живее ден за ден – за сметка на дългове и печатане на пари, които целият свят, вкл. България, всеки ден й праща. Но това не може и няма да продължава вечно.

Попадна ми един хубав американски виц, който добре онагледява нещата:

„Няма абсолютно никакви причини за безпокойство! Бъдете добра овца и яжте junk food, теглете порнофилми от интернет, играйте видео игри, гледайте реалити tv и пийте бира! Всичката важна информация ще ви бъде предоставяна ежедневно.

Правителството”

Автор: Анонимен

(ЗАБЕЛЕЖКА: Моя милост, А.Г., има друго разбиране по проблемите – бях длъжен да заявя това. За да не излезе, че като мълча, съм съгласен…)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.