На едно място тази сутрин чета претенциозно писание, носещо името
Парите… ?!. Става дума все за оня същия блог, който преди време ни убеждаваше дълго, че няма смисъл да идем да гласуваме, щото всички политици били маскари – и затуй трябвало да хвърлим гласа си на вятъра и пр. Сещате ли се, аз дълго време спорих с анонимния автор на този блог, а той мълчеше – щото нямаше какво особено да каже.
Та сега същият тоя списувач се е нахвърлил срещу парите, по-скоро срещу богатите и срещу „капитализма“. Прочетете що е написал все пак, стига да имате време за губене. Ако нямате време за губене, тогава пак си загубете времето като поне прочете моя коментар, който ми се наложи да напиша – защото не мога да търпя и безучастно да гледам със скръстени ръце когато някой се е отдал на словоблудства и лъжи; та ето какво написах там:
Хей, приятел, абе ти да не си написал нов „Комунистически манифест“ бе? Абсолютно същия пафос, страст, абсолютно същата озлобеност струи от съчинението ти. Парите, санким, капиталът, бил извора на всичките ни нещастия, тъй ли?! Ами като не обичаш толкова парите, що не раздадеш на бедните всичко, що имаш? Но вместо това обаче си личи, че твърде жадно гледаш към чуждите пари – и се чудиш как да направиш така, че хората дотолкова да се отвратят от парите изобщо, че сами да ти ги донесат, дадат и харижат.
Винаги е било така, комунизмът оттук тръгва и на това се покои в цялата си история: да прецака всички, и тия, които имат, но особено пък ония, които нямат, щото именно с тяхната помощ ще възникне обществото като нашето, в което всички мразят всяко едно богатство. Всяко богатство според насажданите у нас представи било изначално порочно и престъпно. А по този начин, като ни внушават това, комунистическите крадци и разбойници са си най-спокойни: народът не се замисля за тяхното богатство тъкмо защото се е отдал на омразата срещу „богатите от целия свят“. По същия начин тезата „Всички са маскари“ е най-изгодна на истинските маскари, които я лансират, щото тя ги оневинява, приравнявайки ги към всеобщо прогизналата от разврат политическа класа.
Съчиненийцето ти е доста претенциозно, ала за жалост не отива по-далеч от тезите на Ленин за това, че „финансовият капитал“ в ерата на „империализма“ бил „най-хищническия“. И също споделяш постановката на Ленин за туй, че „бедните“ – всякак бедни, но най-вече умствено бедните! – били варварски „експлоатирани“ от „богатите“. Просто предъвкваш старата и изтъркана ленинска теза и нищичко съществено не си добавил към нея. Любопитно ми беше да разбера как ленинците не могат да мръднат и стъпка напред в сравнение със своя недотам проницателен идол с прогнил от сифилис мозък, което е крещящо потвърждение за интелектуалното безсилие на ленинизма и производния му комунизъм.
А иначе темата за това какво представляват парите е хубава тема, по нея се налага да се мисли. Само че от ленински позиции нищо съществено не може да се каже. Може само да се лъже, та хората да бъдат обърквани с оглед да бъдат тотално прецакани и ограбени. Тоталната кражба, тоталната далавера, тоталното престъпление, тоталното разбойничество, тоталната лъжа и т.н. носят едно-единствено име: комунизъм.
А иначе толкова многословният ти текст се мъчи да ни каже нещо съвсем простичко: не вземайте пари в кредит, не харчете, преди да сте изработили парите си! Толкова може да се развълнува от един такъв проблем може явно само оня, който е затънал в кредити, а пък не му се работи за да си връща взетите назаем пари. И по тази причина нему е виновен „капитализмът“, който бил изобретил тая порочна система. И какво, искаш да се опростят всички кредити ли? Та да заживеем начисто? А поравно да ни дадат пари не искаш ли?! Да вземем парите на богатите, да си ги поделим помежду нас, бедните и мързеливите и да ги изпапкаме не е ли по-добре – както са ни учили и Маркс, и Ленин?
Богатите били „престъпници“ – една много изтъркана и напълно неверна теза, нищо че звучи така съблазнително за съвременика ни, отвратен от всички ония грабежи, с които комунистите у нас се преобразиха в „капиталисти“. Да, богатството на „експроприаторите на експроприаторите“, т.е. на крадците и разбойниците, каквито по презумпция са комунистите, е придобито по престъпен начин. Но това съвсем не значи, че всяко богатство е по презумпция нещо нечистиво и нечестно придобито. Не богатството, драги ми критико на „капитализма“, е проблемът на днешните българи, а бедността, която имаме като наследство от десетилетното паразитиране на комунистите върху гърба на народа. Тъй че, моля, недей да се опитваш да баламосваш хората и да прехвърляш вината от болната глава на здравата. Прочее, как е, добре ли плащат кукловодите за да се пише в интернет точно обратното на реалното и на действителното положение?! Лъжата явно добре се пласира, щом така патетично се лъже – както неопороченият човек усеща като чете съчинението ти….
Комунистът-„капиталист“ е престъпник, крадец и разбойник. Но това съвсем не значи, че всяко богатство е придобито по престъпен начин – или че всеки богат човек е престъпник само защото е богат. Както това, че някой е беден, не го прави автоматично добродетелен човек, така и това, че някой е богат не го прави непременно крайно опорочен и безнравствен човек. И пак, повтарям, не богатството, а бедността е нашият проблем; не богатството е източник на злините, а бедността е този източник. Не богатството си трябва да превъзмогваме, а бедността си. Не с богатството и не с богатите трябва да се борим, а трябва да се борим с бедността си, трябва да работим за това да престанем един ден да сме бедни. При това положение какво има повече да се шикалкави?
„Парите днес не са продукт на добродетелите, а на пороците“ – и откъде-накъде да е така? Това, че нямаш пари, не значи, че си много чист, или пък че имаш моралното право да плюеш ония, които имат пари – и дори да се представяш за тяхна невинна жертва? Размърдай се малко и ти да спечелиш по своя начин нужните ти пари. А да стоиш със скръстени ръце и да проклинаш богатите съвсем няма да ти помогне да решиш проблема си; проблема си можеш да решиш само с ум и труд. Ако си мързелив и глупав, крещи колкото си искаш срещу богатите. Но с тия свои крясъци само потвърждаваш своята жизнена и личностна непълноценност. Прощавай, но трябваше да кажа и това. След малко ще разбереш защо го казвам и пиша…
Недостойно е човек да живее, измъчван от завист спрямо ония, които имат – защото са се потрудили да си го спечелят. Ако си жаден, гладен или беден, недей да да ни пробутваш теории, че твоята жадност, куркащият ти стомах или твоята бедност се дължат на някаква вселенска несправедливост, ами направи нещичко да утолиш жаждата и глада си – и да надмогнеш бедността си!
„Парите са барометър за покварата на обществото“ – и откъде-накъде да е така? Искаш да кажеш, че само безпаричните са чисти и непокварени, тъй ли излиза според твоята теза? И защо бедняците да са толкова чисти и непокварени? Щото не са осквернили чистата си непорочна добродетелност с никаква активност, с никакво дело, с никакво предприятие – и си седят със скръстени ръце: затова ли?! Да, наистина е много „морална“ тая чистота – чистота на пословичните лумпени и мързеливци! Нещо повече – тя е дори възвишена: но само в очите на подобните на тях. Искащият да живее автентично не стои със скръстени ръце, измъчван от безсилна жажда спрямо чуждите богатства, а работи неуморно за успеха си. Защото знае, че парите не валят като листата есенно време, а за тях се иска да се поизпотиш. Иска се много да мислиш и много да работиш за да успееш. Като те мързи, нямаш друг изход, освен да станеш „идеологически престъпник“, сиреч комунист, който веднага ще почне да убеждава простолюдието, че кражбата е най-моралното дело на този свят. И да пише патетично: „Парите са барометър за покварата на обществото“.
Но ето една все пак по-любопитна теза, която е родил ума на нашия поразпален критик на „капитализма“, щото всичко останало в текста му са най-изтъркани марскистко-ленински алабализми и банализми:
Всеки път, когато сред хората са се появявали разрушители, първата им работа е била да утвърдят парите като най-висша ценност. Ценност, по-висшестояща от честността, от труда, от ума, от Свободата.
Ето по това твърдение искам да кажа нещо, понеже и тук се прави опит за една грозна фалшификация, която е прикрита зад толкова много патетика. Парите са „най-висша“ ценност не на някакви „разрушители“, паднали все едно от Марс, те са най-висша ценност за материалистите, които с лопата да ги ринеш около нас. Но това съвсем не значи, че парите са нещо „лошо“ или „порочно“. Парите са само знак и символ на нещо най-значимо и субстанциално – и ако ги смятаме за „изначално лоши“, то явно за нас изначално лошо е тъкмо онова, на което те са знак и символ. И кое е то? – ето над това си струва да се помисли повече, без да се вещаят някакви тайнствени прозрения или чудодейни заклинания.
Парите са „изкристализирала“ свобода – и като такива те, както и да го погледнем, са измерителя за това ти самият колко струваш. Нямал оня дрипльо там пари, ала иначе бил, представете си, „много богат“ – и как става тоя фокус?! Той бил „богат“ душевно и духовно! Бил нравствено богат. Само че това наистина първично богатство – вътрешното, душевното, личностното, духовното – ако не може да се удостовери на дело, в постъпки, в постижения, то си остава само фикция или мираж за богатство, но в никакъв случай не действително богатство. Действително е само онова, което постигаме на дело, в действия.
От тази гледна точка за истински богатия човек – именно притежаващия неоценимите съкровища на вътрешния, душевния, духовния живот – е направо, както се казва, „фасулска работа“ да спечели пари. Стига да ги поиска, няма начин да не ги спечели и придобие. Е, друг е въпросът, ако за него лично тия „благини“, които човек може да придобие за пари, не са кой знае колко желани, то тогава и парите за него, разбира се, няма да са самоценност и самоцел. И затова такъв съвсем няма да ламти за пари – защото притежава богатство от друг род, несъмнено превъзхождащо парите. Но ако ги пожелае, няма начин да не ги има.
Такъв, примерно, е бил Сократ. Ако мъдртият Сократ – а мъдростта е най-голямото богатство, с което и диамантите не могат да се мерят! – беше поискал да забогатее, той щеше да бъде баснословно богат, подобно на Крез. Щеше да има приказни богатства. Само че един Сократ никога няма да се принизява дотам да ламти за благинките, които можем да имаме благодарение на парите. Сократ пребивава в един друг свят, различен от този, и там парите съвсем не вървят.
Но това съвсем не значи, че парите са нещо дяволско или сатанинско. Те имат магическа сила в нашия човешки свят обаче неслучайно. Защото именно са измерител на свободата. Те са нещо както кристализирала свобода. Който трупа пари, трупа свобода. От само себе си се разбира, че несвободният, неразбиращият ценността на свободата, просто няма как да има пари. Щото свободата – на духа, на мисълта, на словото, на делото – е истинското богатство. А парите са негова далечна производна. Или функция. Най-нисшето ниво на богатство е материално-паричното – това наистина не бива да се забравя.
Но това съвсем не е основание да ругаем парите, да ги обявяваме за нещо сатанинско, да ги смятаме за източник на всички злини. Парите и капиталът могат да служат и обикновено служат на доброто, за добри неща и цели. Те служат на живота, на нашата жажда за живот. На нашата жажда за удоволствия и щастие. Но това съвсем не значи, че са опорочени ония, които искат да са щастливи. Друг въпрос е обаче как разбираме щастието. Разбира се, че щастието не се купува с пари. Но с пари се купуват огромната част от предпоставките да си щастлив. Нима може да е щастлив гладният? Е, с пари се купува хляб – и като се наяде, човек вече е „щастлив“. С едно мизерно щастие, но все пак е щастлив.
Тъй че, да закръгля разсъждението си, разбира се, че парите не са най-висша ценност, но те още повече не са и „най-долното“ и „най-презряното“ нещо. Забелязъл съм, че тия, които най-много ругаят парите, най-много ламтят за тях. Оня, за когото парите не са нещо чак толкова важно, такъв няма да си губи времето да ги ругае. Но оня, който тайничко само за тях мечтае, са такъв може да употреби цялото си време за това да ругае парите. И също да ругае богатите. Е, той няма нищо против сам да е богат. Това се разбира от само себе си. Той значи ругае и мрази парите, но с една твърде съществена подробност: той ругае и мрази само чуждите пари! А своите много си ги обича. Такъв съвсем не се отказва от пари. И най-много обича парите когато са негови, по-възможност обаче спечелени не с труд, сили, ум и творчество, ами когато ге е… откраднал. Или когато са му паднали от небето. Хей, критико на парите, ти тото играеш ли бе?!
„Парите губят своето значение за сметка на знанията“ – в заключение до тази мъдрост е достигнал нашия анализатор. В светлината на вече казаното това е една добре звучаща, но все пак баналност. Знанията и парите съществуват в различни светове. В този тук свят, в който живеем, парите си имат своето значение, което не бива да бъде игнорирано или подценявано. Знаещият обаче не винаги е имал предимство в борбата за живот, щото знанието трябва да се подкрепи с умение, с практически качества, благодарение на които да реализираш превъзходството си. Само да знаеш е нищо, трябва да умееш да се ползваш от знанията си – и да извличаш от тях… пари.
Многознайковците, които и пръста си не щат да помръднат, и затова са се отдали на завистливо и недоволно мърморене, едва ли ще постигнат нещо съществено. Има нещо обаче по-фундаментално от знанието, и то се нарича свобода. Истински свободният човек може да бъде знаещ, и, опирайки се на свободата си, да превърне знанието в свое жизнено предимство. Което пак, няма как, ще се измери с толкова ненавистните на някои пари!
И ще завърша с това: парите просто няма как да застрашат свободата на свободните. Парите и свободата на свободния човек взаимно се подкрепят. Парите са нещо като „патерица“, на която се опира свободният човек – за да ходи по-уверено в този наш иначе доста хлъзгав свят. Тия, които не разбират и не ценят свободата, тия, които не се ползват от нейните предимства, такива, разбира се, нямат друг избор освен да се отдадат на морализаторско мърморене срещу „нравствената опороченост“ и „мръсотията“ на парите. Е, казахме, че те лично нямат нищо против да имат пари, стига да са повечко.
И да ги имат без да са си мръднали пръста. И понеже няма как да стане тоя фокус, затуй им се налага да убедят, първо, цялото човечество в теорията колко порочно нещо са парите, да накарат хората така да възроптаят срещу богатите, че да се разсеят дотолкова, че най-ефективно да бъдат ограбени до шушка от хитреците, на които нищичко не им се работи, но за сметка на това ламтят така силно за чуждите пари.
Тази е синтезираната и изчистена до простота формула на комунизма. Комунистите, знайно е, много обичат парите, само че да са техни. Чуждите пари мразят, но мигом ги обикват – щом станат техни. Тоест щом успеят да ги окрадат. Затуй комунистите в историята си не са правили и днес не правят друго освен да измислят всевъзможни начини да грабят ония, които са си спечелили парите честно.
Тоест, да грабят свободните и достойни хора. Чиито жизнен свят е свободното пазарно общество, наречено „капитализъм“ тъкмо защото капиталът – парите, работещи за доброто на цялото общество – са онази ос, около която то се върти.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 