Е, най-после и аз се уредих да стана милионер!!!

Днес получих на имейла си следното безкрайно вълнуващо писмо, което при това е написано на български, вярно не много правилен, но все пак български език; адвокат ме уведомява, че съм наследил хубава сума от еди-колко си милиона от починали далечни роднини; няма начин да има грешка; поразен съм от късмета си, още не мога да се съвзема: най-после и на мен да провърви, и то тъкмо в момент, в който яката съм го закъсал; ето, сами се убедете, вижте какво пише там:

Добър ден Ангел Грънчаров,

Как сте днес? Аз съм почетен Емануел Egobiawa юрист и личен адвокат на покойния инж. Сергей Грънчаров, гражданин на вашата страна, който умря със семейството си няколко години назад чрез автомобилна катастрофа, тук в Ломе. След обширна генеалогичните усилия за научни изследвания, ние сме се съгласили да се свържем с Вас за издаване на освобождаване и прехвърляне Неговият фонд за вас, като фонд за наследственото имущество.

Ние чрез нашите документи и вашата страна консулство на посолството, ние откриваме, че той няма други роднини очакват съпругата си и единствено дете, които също умря с него на този инцидент. Така че, тъй като ви подкрепят и да отговори на една и съща фамилия с него, ние сме съгласни да се свържем с вас и да ви представи на банката, като протегна роднина от един и същ прародител, така че този фонд може да се прехвърля директно към вас, преди да се отнемат от банката.

Средствата се депозират с едно на банките тук и сметката една значителна сума, пари върху него оценяват сумата на осемнадесет милиона щатски Обединените членки само ($ 18 000,000.00) сега сложи етикет „предявила претенции, фондове“, които ви са законно право да претендира, тъй като бенефициента.

Така че спешно ни изпратите: трите имена, телефонен номер, Начало / Офис адрес, Професия и възраст, Семейно-членки и секс, личен имейл адрес

При получаване на положителна реакция, ние ще обсъди начините за прехвърляне. Аз съм да ви представя в извършването на тази искове и аз се гарантира, че това ще бъде екзекутиран в рамките на правен режим, който ще ви предпази от всяко нарушение на закона.

Най-добър отношения!

С уважение, Адвокат Емануел Egobiawa

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Съветски таваришчи ме нарекоха „тая българска Новодворская в панталони“, а наш роден комунист протестира спрямо незаслужената чест

Вече писах, че в един руски форум – виж Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство – неуморимите съветски другари-таваришчи скочиха върху ми подобно на глутница гладни и бесни софийски кучета, опитвайки се да ме разкъсат и жестоко, както вероятно си мислят, ме нахапаха, сипейки върху ми, подобно на камъни и плюнки, каквито обиди и ругатни е могло да измисли бедното им иначе съзнание. И всичкото това, че моя милост си позволи да каже – в интервю пред едно украинско списание – цялото си разбиране за злокобната за нас, българите, „братска“, „вечна“ и „течна“ (по И.Инджев) българо-руско-съветска-и-пак-руска „дружба“.

Между другото тая случка е предизвикала радостни и трепетни чувства в един тукашен и „наш“, пък макар и по душа също съветски другар-таваришч, който като бесно куче ме съпровожда в блога ми и не пропуска случай да ме ръфне или, още по-добре, да насъска комуноидната глутница срещу мен в нашите, в прелестните родни условия. Но същевременно този наш другар се е крайно много засегнал от това, че разбеснелите му съветски таваришчи са проявили неблагоразумието да нарекат моята скромна милост „тази българска „Новодворская в панталони““ и „българската ипостас на нашата Валерия Илинична“, което му се е видяло незаслужено висока оценка; та ето как реагира мълниеносно моя мил и любезен спътник, а по-долу можете да прочетете и как счетох за нужно да му отвърна, щото той, длъжен съм да отбележа, със забележката си твърде много ме развесели и ми даде хубав старт на деня; посмях се чудесно, вярвам, че и вие ще се развеселите; което и ви го желая, в смисъл така хубаво започналия ден да завърши още по-хубаво и весело; ето, прочетете, порадвайте се и вие:

Bacho Кольо каза: Да сравниш Грънчаров с Новодворская – такава мисъл може да дойде само на олигофрен. В зависимост от ситуацията и настроението си Валерия Ильнична е остроумна, иронична, талантлива, саркастична, убедителна, злъчна, отмъстителна и злобна… за Грънчаров е характерно само последното качество!

Ангел Грънчаров каза: Другарю Колю, добре си се охарактеризирал: само злобата при теб самия е водещото! 🙂 Дебнеш ме като зло псе на всяка моя крачка и не пропускаш случай да ме ръфнеш… 🙂

Интересно ми е обаче как така си се осмелил да противоречиш на толкова ласкавата за мен преценка на твоите съветски тавариши, след като в нито едно друго отношение не дръзваш да им противоречиш! 🙂

За да дръзнеш да се противопоставиш дори на мнението на меродавните за теб съветски комунисти явно доста злоба си натрупал спрямо мен, твоят учител и водач по пътя на човечността, което, както и да го погледнем, е една също твърде ласкава оценка за мен самия! 🙂 Която обаче ти едва ли някога ще можеш да доловиш, понеже злобата и завистта те заслепяват.

Но нищо де, такива като Сократ и като мен е нормално да ни мразят доста хора, зер такава е участта на философите; Сократ даже е имал шанса да се обезсмърти като е умрял поради бесовщината на част от учениците му; моя милост, разбира се, има злочестината половината от живота си да не живее в най-дивите времена на комунизма, когато такива като теб нямаше да стоят да ме плюят всекидневно в интернет, а направо щяха да ми пръснат мозъка с пистолетите си…

Съжаляваш, ли, таваришч Колю, че това така славно време, в което можеше комунист като теб донасита да пръска мозъците на опонентите си, отдавна е отминало… то, прочее, отминало ли е изобщо?!

ЗАБЕЛЕЖКА: Това е само началото на дискусията. Тоя бочо Колю няма начин да не отвърне. Който иска да се посмее още, нека да следи по-нататъшния ход на дискусията ето ТУК.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Първи отзиви относно грандиозното събитие на века: Христо Стоичков-Мамата вече е доктор хонорис кауза!

Чета ги във Фейсбук-страницата на Kalin Manolov – … мамата!

А ето как реагират почитателите на Мамата:

Deso Tossunov: Е това се казва професор по дървена философия! Хахах!

Petar Peev: Хахах!

Daniela Miteva: Мамата – ма доктор, доктор – ама мамата. Мамата на тези дето го направиха доктор, а нас – на маймуни 😦

Dimo Nikolov: Носителят на тази титла трябва, по задължение, да изнася лекции на студентите. Каква ли лекция ще изнесе този ръб?

Daniela Miteva: Как да се напиеш в басейн и да броиш „по немски“…

Deso Tossunov: до Димо… лекция по псуване и простотия! Като футболист беше много добър, ама е простак и наглец…

Андрей Куртенков: Самтаймс уин, самтаймс люн…

Stefan Dimitrov: В интерес на истината е свестен човек… има своите изцепки наистина, но е добър…

Milkana Nonova: Въпросът не е в това дали е свестен, ами какво прави с тази тога и диплома. Бойко Борисов поне отказа да стане почетен член на СБХ, а тоя тюфлек дори не се свени да позира в този вид. Предполагам, че е обут в бутонки под тогата.

Stefan Dimitrov: Това е интересно съчетание… просто споделих лично впечатление от него… нищо повече… иначе е чест за всеки да приеме тази титла, убеден съм, че и с него е така. Иначе за бутонките е хубава идеята и ще представлява интерес за дизайнерите 🙂

Rumen Lozanov: Величествен и семпъл като гранитен монолит!

Kalin Manolov: ББ отказа с половин уста след като част от художниците дигнаха шум. В Пд университет не се е намерил достоен човек за подобно нещо.

Ангелина Пискова: Не ми е смешно. Това е показател до каква степен отличията ни вече не чинят и пукната пара!

Milkana Nonova: Тъкмо гледах репортажа отново. Каква изящна реч, какъв изказ! Сюрреално! Когато речникът ти е съставен от „туй-онуй“, „хъм“, „ами“ и „аз“, ще се грижи за рекламирането на испанска филология

Milkana Nonova: Разбира се че не е смешно. Напротив, но хуморът е защитен механизъм в този случай

Jordan Iliev: Доктор хонорис кауза на пут… та майна! 🙂 А неговият поздрав е за тези, които го удостоиха… 🙂

Ивелин Вичев: Е, това не е истина: дрън, та дрън, та цвай… Боже опази сляпо да прогледа!!

Jordan Iliev: Върхът на простотията! нали е дружка на пожарникаря… оня каза, че е чел само Винету… лика прилика са!

Kalin Manolov: Да, и двамата са достолепни и ерудирани!

Nikolai Gen: Бандитски Бойковски дипломисти… айне маймуне дипломе!

Ivo Kostadinov: Това е ухажване, в което някои академични среди в нашата страна са усвоили добре и практикуват редовно. Като възпитаник на въпросния университет се надявам поне студентите да усетят нещо положително от това`събитие… Честито да му е и колкото и парадоксално да звучи, вярвам, че награденият ще се постарае да бъде запомнен с добро! 🙂 Сполай ви, добри хора! 🙂

Rumiana Pashaliyska: Малка, но весела страна! Петъчен здравословен смях! 🙂

Stoyan Dermendjiev: Даааааа… и кво разбира кратунчо от образование, или пък е допринесъл за него?

Вилдан Байрямова: И това доживяхме! Лелеее, колко мъка има по земята…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Същински кошмар: В подготовка е референдум за преименуването на Косово в Костово!

Един приятел – Петър Каменов се казва, от Монтана е, вярвам, че няма да ми се обиди за това, че публикувам името му – ми е изпратил едни твърде духовити думи, които хубаво ме разсмяха; иска ми се и вие да преживеете тази същата емоция; ето ги въпросните думи и за вас:

В Косово, в знак на благодарност, именуваха преди месец площад на името на Иван Костов и откриха бюст паметник (е, не толкова огромен, колкото на Александър Македонски в Скопие!).

В подготовка е референдум за преименуването на Косово в Костово…

Хубаво звучи, нали? Невероятно! Страхотно даже!

Понеже, знайно е, обичам да цопвам чат-пат по някой и друг камък в смърдящото антикостовистко блато, та да се наслаждавам след това на крякането на жабите и съскането на змиите и на гущерите, населяващи въпросното блато. Та понеже и сега ми се иска да преживея това удоволствие, което, вярвам, няма да ми бъде спестено, като въпросните земноводни прочетат горния текст, затуй го и публикувам.

Те нека да си съскат змиите, нека си крякат жабите, ний пък ще им се радваме, ще се смеем от сърце! Какво друго ли ни остава?!

Казано между другото, има резон за горните радостни „новини“ от Косово, щото косовци са благодарни, че не друг, а Костов ги спаси от руска окупация; те благодарение на него имаха късмета да бъдат окупирани от американците. Затуй ще са му и вечно благодарни – не само паметници ще му строят, но и песни за него ще пеят 🙂

Хубав ден на всички! Не преставайте да се усмихвате през целия ден!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.