Снощи бях на среща със Св. Малинов и Р.Кънев, организирана от ДСБ-Пловдив – и състояла се в Дома на техниката. Вкратце искам да разкажа за впечатлението си от чутото и видяното на тази среща.
Ще започна с това, че за първи път от много години отивам на такова партийно събиране – ако не броим това, че много пъти съм ходил на разни митинги на открито, шествия, протести и пр. Но на партийно събрание не бях стъпвал може би от момента, когато СДС се разцепи и Костов се отдели в отделна партия (оттогава та досега обаче съм твърд привърженик на ДСБ и безброй пъти съм го заявявал публично, в блога си). Вярно, в един период преди години даже бях решил да вляза в ДСБ като член (в кварталната организация), но след това ми се отщя, щото тогавашния председател се изложи много в моите очи, както и да е, това е минала история. Та снощи отидох по-рано и бях един от първите, дето седнахме в залата; след това тя се изпълни, дето се казва, „по шевовете“, та се налижи млади хора да носят още столове за да седнат всички. Стана така че докато чаках, до мен седна един добре изглеждащ човек, на вид няколко години по-малък от мен, който, както се оказа после (той се изказа), бил бизнесмен, за първи път идващ на партийно събрание на каквато и да било партия. Та този човек с изказването си ме впечатли силно, също както ме впечатлиха с изказванията си и няколко други изказали се хора – изказалите се в пълнота успяха да изразят и моите собствени виждания, дотам, че на мен самия изобщо не ми се наложи да вземам думата. Аз се изказвам на такива публични места само в краен случай, само когато виждам, че никой друг не дръзва да каже моите мисли по нещо особено важно; щом обаче някой от вече изказалите се ги каже, аз се успокоявам и вече с интерес само слушам: ние, философите, много обичаме да слушаме как наоколо говорят други мислещи хора. Та снощи се оказах в такава една компания и затова се чувствах така чудесно, направо превъзходно.
В първата част бяха съобщени точните изборни резултати за град Пловдив, после един след друг се изказаха господата Св.Малинов и Р.Кънев, в тази последователност. И двамата говориха на няколко пъти, отговаряха на въпроси, вземаха отношение към казаното от разни граждани, искам да кажа още сега общото си впечатление, че се представиха доста убедително, аз лично съм много доволен че отидох на събранието, а отидох точно за това: да почерпя непосредствени впечатления, да видя с очите си какво става. Интересно е, че в публиката преобладаваха, както обикновено става, по-възрастни хора, но имаше и доста хора на средна възраст, а също така имаше и немалка група съвсем млади хора. За моя радост сред младите забелязах един мой ученик, завършил преди 5-6 години, след събранието той дойде при мен, здрависахме се, поговорихме малко, включително и за историите в ПГЕЕ-Пловдив (момчето беше информирано за последните случки и се възмущаваше как е възможно да стават такива безобразия!). Имаше и много дами, на различна възраст. Водещата събранието беше също дама.
Аз сега не мога – не и това е моята цел – да разказвам какво точно чух и от г-н Малинов, и от г-н Кънев, но общата ми преценка е, че тия двамата са изключително умни политици, които имат верни и добре обосновани виждания за разумното поведение на партията ДСБ в нелеката политическа ситуация на момента. И Р.Кънев, и Св.Малинов, признавам си, ме впечатлиха със силните си изказвания, удивително е, че тия сравнително млади политици имат такива зрели и дори мъдри оценки. От този момент съм по-спокоен относно това, че политиката, която ДСБ води, е вярната политика, е политика за доброто на страната. Научих много неща и за вътрешно-коалиционните отношения в Реформаторския блок, общо взето съм оптимист за неговото бъдеще, въпреки че ще има тепърва доста атаки срещу неговото единство. Св. Малинов каза нещо, което ме порази с мъдростта си, ще се опитам да го пресъздам със свои думи; той каза нещо такова, за смисъла гарантирам, не за думите:
– Е, добре, ние можем да произнасяме силни, верни и патетични думи, думи, на които аудиторията ще ни се радва, тя ще бъде едва ли не просълзена от силното чувство. Да, но в политиката има нещо друго, истински значимо: доколко реално сме полезни на страната, на гражданите, на народа. Не бива да допускаме това: с огнени думи да подчертаваме колко сме прави, и наистина да сме съвсем прави, да говорим изцяло верни думи, но в същото време на дело да се оказва, че сме също така и съвсем безполезни – е, и какво от това, че сме толкова прави?! Истинското е друго: да се държим така, че да сме най-вече полезни на страната си – и да действаме според възможностите, според реалните дадености в политиката. Да действаме така, че да успяваме реално да влияем за промяната на ситуацията към по-добро, ето това е истински важното. Сиреч, да бъдем разумни, да действаме разумно до степен, че да сме полезни на страната си – това е главното. Разбира се, компромиси с ценностите си не бива да допускаме да правим, но пък бидейки верни на идеите си за един истински здрав консерватизъм, за една реална и практична дясна философия на политиката, да съумяваме да допринасяме за подобряване на положението в реалния живот. Докато хубавата риторика си е нещо хубаво, но в политиката значение има и полезността за хората на политиката на дадена партия.
В този смисъл говори г-н Малинов и силно ме впечатли; разбира се, той успя да развие мисълта си значително по-добре отколкото аз тук се опитвам да я възпроизведа, но в основни линии смисълът беше горе-долу този. Личеше си, че дълбоко е преживял и почувствал тази потребност от промяна, изстрадал я е, така да се каже, което именно е и причината да прозвуча така убедително. Публиката също беше трогната от изказването му и всички ръкопляскаха като завърши. Радан Кънев също се представи доста убедително, въпреки че е още по-млад от Малинов. Доволен съм и от двамата. Сериозни, мислещи, отговорни политици, не говорят празни приказки, имат и съответните верни убеждения, личи си, че държат и на порядъчността, на морала в политиката – на такива политици може да се вярва, на тях може и да се залага. Още по-убеден съм след тази среща снощи, че моят избор да заложа на ДСБ е правилен, е верен, е разумен избор.
Така ще правя и занапред. А навън, докато течеше събранието, се лееше проливен дъжд с гръмотевици. Това допринесе за пораждането на някакъв сюреалистичен нюанс в случващото се. Това още повече подсили оптимизма ми: дано на ДСБ почне да й върви като по вода в предстоящите изпитания! С каквото мога и аз ще помагам. Да повторя, много силно ме впечатлиха хората от публиката, които се изказаха. Чудесно се чувства човек сред аудитория, която има толкова близки ценности и разбирания, такава идентична политическа ориентация. Младежът, бивш мой ученик, който след срещата дойде да се ръкува с мен и да поговорим, директно ме попита: г-н Грънчаров, ама и вие ли като мен сте член на ДСБ? Отвърнах му, че съм симпатизант, не член, но отдавна, още от учредяването на партията. Той сякаш малко се разочарова, но е факт, че се изненада, че имам точно такива убеждения. Което и показва, че като учител съм бил на ниво – щом не съм издал политическите си убеждения пред него по време на часовете (пък съм му преподавал и гражданско образование!).
Та този е моят отчет за снощната среща. Радвам се, че отидох, аз рядко ходя на такива места. Но ето, човекът до мен, бизнесменът, който също като мен за първи път дошъл на събрание на ДСБ, призова за нещо много важно: ДСБ да се старае с показването на една твърда вярност към автентичната дясна политика да привлича около себе си не само дясно мислещите хора (на една част от които им се наложи, от немай-къде, да подкрепят ГЕРБ, но ще дойде момент да заложат на нещо по-истинско), но също така и да привлича към себе си представители на дребния и среден бизнес, които страдат еднакво както от политиката на БСП, така и от политиката на ГЕРБ – щото и двете партии толерират монополистките хищници в икономиката ни. Или, другояче казано, служат на олигархията, имаща различни крила, „перца“, мафии и пр. И така на дело вредят на България, на гражданите. И това ще се осъзнава все повече и повече от редовия гласоподавател.
Трябва в близко бъдеще да стане така, че като изход от сегашната политическа и икономическа безизходица все повече и повече хора да осъзнаят, че истинската алтернатива на статуквото е да се доверят на автентичната десница, която днес е в Реформаторския блок. Аз съм убеден, че това може и трябва да стане. За него обаче трябва да се работи много. Честно и настойчиво. Реформаторите трябва да убедят нацията, че са различни от останалата политическо-олигархична гмеж, работеща главно за своя користен интерес. Трябва да убедят нацията, че политиката, която е вярна на понятието си, може да бъде и почтено занимание, вдъхновявано от възвишени човешки цели. Повратът към добро в българската политика иде. Той ще стане скоро. Но… само ако го осъществим ние, гражданите, дето сме загрижени и готови да работим за доброто на България. Аз така разбирам нещата. В това вярвам и за това работя. Според силите си. И на своето си място. Като ангажиран гражданин и философ.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 