Ако политиците почнат да слушат Костов, ще спечели България

Из: Костов предложи две имена за служебен премиер

Аз съм тук, за да предупредя, че България е в обща криза – да предупредя и управляващите, и тези, които се канят да управляват, и хората, заяви бившият политик пред Нова телевизия

… По думите му държавата не е пред фалит, но е с бюджет, който трябва да бъде актуализиран. „Това е шоково за всички, защото това води до намаляване на разходите. Причината е, че макроикономическите показатели са програмирани оптимистично”, обясни Костов. Той обясни, че според сегашните разчети приходите е трябвало да надвишават с 800 млн. лв. миналогодишните приходи, а те са по-малко. В същото време са изразходвани значително повече средства от миналата година, посочи бившият премиер.

„Пет сектора са в криза – енергетика, социална мрежа, икономика и финанси, политически и национална сигурност. От тях зависи сигурността в страната. Когато в повече от три сектора показателите светнат в червено, кризата става обща”, посочи Костов. „Много е трудно едни управляващи да признаят такъв крах. Ако продължава така изпълнението на бюджета, държавата ще понесе санкции от ЕС в края на годината”, категоричен бе бившият лидер на ДСБ.

Костов нарече „неграмотност“ говоренето за идването на МВФ, защото в ЕС има две големи банки и при нужда, тяхната подкрепа е напълно достатъчна.

Според Костов ситуацията около банките не е напълно овладяна. Две банки, в които са блокирани доста пари, все още не работят, аргументира се той. „Големият проблем се състои в това, че ЕС каза, че рискът не е в банките, а системен. Тази система е била нападната отвън. Държавата, институциите, специалните служби не са защитили системата, това е тежък пробив в сигурността на страната“, заяви Костов. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ако политиците у нас почнат да слушат Костов, само ще спечелят. И най-вече ще спечели България. Мислещите като него и разбиращите от проблемите на държавата хора са безценни, държавници като него се раждат веднъж на 100 години, а ние го изпратихме в „пенсия“ – и оставахме некадърници да се разпореждат в държавата ни. Костов изведе България от три кризи, не по-малко тежки от сегашната, май се налага и от тези да я изведе той, изглежда друг няма – който да може да свърши тази работа. Я да организираме един всенароден поход до Драгалевци и да идем всички да се молим на Костов да се върне в политиката – и във властта!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Защо???!

„Ако примерно се приеме предложението на руската ВТБ да вземе банката (КТБ), първо, то е съмнително, второ, това означава държавна банка на страна, която се намира в конфликт с нас и която води пропагандна война срещу България, да получи четвъртата по големина банка в страната и разбира се, БНБ не би трябвало да допусне това. Или пък омански фонд, който също казва, че иска да я спасява – разбира се, че БНБ не може да поеме такива рискове, тя е с всички възможности да оздрави банката, да не допусне никакви загуби и точно така трябва да направи. Но тя имаше тая мощ още в понеделник, защо не го каза просто? Защото беше блокирана! Защо беше блокирана е много сериозен въпрос!“

Иван Костов

КРАТЪК КОМЕНТАР: В тази тежка криза, в тази с просто око забелязвана безизходица, в която се намира страната – предверие на още по-страшни изпитания! – в която управляващите и „добрата опозиция“ в лицето на ГЕРБ играят пошъл безотговорен театър, пак една личност, с качествата на държавник, показа, че мисли най-отговорно за случващото се и при това има разбиране как нещата могат да бъдат поправени; Иван Костов е тази личност. Той вече не е политик, със задружните усилия на цялата политическа и медийна ченгесарска напаст беше изтикан от политиката, но ето, сега, в този тежък момент, се разбра, че той е не само много необходим на държавата, а е направо незаменим. Наистина няма кой да запълни бездната, която зейна с оттеглянето на Костов от политиката. Няма друга политическа личност от такъв мащаб, щото такива като Костов се раждат веднъж на сто години – само един държавник от такава класа се ражда веднъж на 100 години в една държава, повече не се полагат. Други държави с такива свои държавници постигат чудеса, ние обаче ги гоним от политиката, та там да се разпореждат нещастните ментета; да, след Костов в Парламента останаха само ментета. И политически джуджета – колкото и да се пъчат някои, те са джуджета в личностния смисъл, а Костов на техния фон е великан. Пиша тия думи, щото все някой трябва да ги каже, да ги произнесе гласно. Не бива да се мълчи за такива неща. Крайно време е и у нас да почнем да почитаме истината…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Кои могат да бъдат автентични лидери в Реформаторския блок

По повод на обезпокоителна дописка със заглавие Акция “всички срещу ДСБ” в ход при Реформаторите, на която попадам тази сутрин, прочетох под нея коментар, който оценявам за добър, разумен, смислен; затова и го публикувам отделно, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Надявам си всички осъзнават, че факторът „преференция“ – сам по себе си като възможност за гласоподавателя – е в основата на получения изборен резултат. Изборният резултат не е следствие от надмощието на едни твърди партийна ядра над други, защото самата теза за съществуването на такива ядра е повече от оспорима. Единственото твърдо ядро, което е потенциален електорат на РБ са хората, които споделят условно така наречената „синя идея“. Тези хора са дистанцирани от партийността (която почти тотално се компрометира в годините след 1992-1993 гг.) и не гласуват за партии, а за идеи. В конкретния случай те гласуваха за най-разпознаваемото „синьо“ лице в листата на РБ. М. Кунева получи по-малко гласове от Св. Малинов просто защото тя и ДБГ отскоро са в лагера на „сините“ (от година самопровъзгласили се като „реформатори“) и все още в недостатъчна степен се припознават като изконно „сини“.

Тезата за твърдите електорални ядра ще изиграе много лоша шега на РБ на следващите избори, ако продължава да се използва като инструмент за вътре-реформаторско надмощие. По една проста причина: сами по себе си тези ядра, доколкото ги има, не могат да вкарат в парламента нито една от петте партии в РБ и в този смисъл те въобще не могат да бъдат аргумент кой ще е кормчията в РБ. Но преди всичко РБ е политическа формация от нов тип, в която водещо е производството на политики (управленски и законодателни) и на ясен алгоритъм за тяхното практическо осъществяване, когато РБ влезе в законодателната и изпълнителната власт.

Такива са очакванията хората и точно това водещо начало трябва да е основният критерий, по който ще се рекрутират управленските кадри и управителните органи на РБ. Определянето на базата на някакви химерични твърди ядра кой в РБ е ВИП-персона е политическо самоубийство. Лидери в РБ може и трябва да бъдат само тези, които имат силни и завладяващи идеи, предлагат смислени и работещи политики и имат личното качество така да ги представят на широката аудитория, че те да се превърнат във верую на всеки един гражданин. Всичко друго са автодеструктивни игрички без никакво бъдеще.

Написа: Vladimir Stoychev

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Строителите на съвременна Германия

Лудвиг Ерхард и Конрад Аденауер – политически партньори и съперници

Размисли за личната и политическа съдба на Лудвиг Ерхард

На 4 февруари 1897 г. е роден Лудвиг Ерхард, един от създателите на Социалното пазарно стопанство и на условията за осъществяване на немското икономическо чудо. Лудвиг Ерхард е учен и политик, изключително скромен човек, идеалист, вярващ в доброто, както и в силата на разума. Непреклонен политически мъж, осъзнал, че монополите ограбват свободата на отделната личност и ограничил безкомпромисно тяхното влияние.

Публикуваме откъс от размислите на историка Даниел Кьорфер за съвместния политически път на Лудвиг Ерхард и Конрад Аденауер. Професор Даниел Кьорфер, роден през 1955 година, е историк и публицист, преподавател по съвременна история в института „Фридрих Майнеке”:

„Личната и политическа съдба на Лудвиг Ерхард е така тясно свързана с живота и дейността на Конрад Аденауер, както с нито една друга съвременна личност. Рано се кръстосват пътищата им след края на Втората световна война. Започват кариерите на двама мъже в старческа възраст, Аденауер е на 72 години, Ерхард все още само на 51, тогава, през пролетта на 1948 година, когато лично се срещат за първи път в Бон.

За широката публика двамата бащи-основатели на Федералната република образуваха дълго време успешен алианс, печелеха избори и мнозинства за Християндемократическия съюз (ХДС). Но зад завесата от публична демонстрация на хармония, в продължение на дълги години, бушуваше ожесточена, съсипваща битка, в която единият, Конрад Аденауер, преди всичко кореше и спореше, а другият, Лудвиг Ерхард, търпеше и страдаше. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Политиката, която е вярна на понятието си, може да бъде и почтено прагматично занимание, вдъхновявано от възвишени човешки цели

Снощи бях на среща със Св. Малинов и Р.Кънев, организирана от ДСБ-Пловдив – и състояла се в Дома на техниката. Вкратце искам да разкажа за впечатлението си от чутото и видяното на тази среща.

Ще започна с това, че за първи път от много години отивам на такова партийно събиране – ако не броим това, че много пъти съм ходил на разни митинги на открито, шествия, протести и пр. Но на партийно събрание не бях стъпвал може би от момента, когато СДС се разцепи и Костов се отдели в отделна партия (оттогава та досега обаче съм твърд привърженик на ДСБ и безброй пъти съм го заявявал публично, в блога си). Вярно, в един период преди години даже бях решил да вляза в ДСБ като член (в кварталната организация), но след това ми се отщя, щото тогавашния председател се изложи много в моите очи, както и да е, това е минала история. Та снощи отидох по-рано и бях един от първите, дето седнахме в залата; след това тя се изпълни, дето се казва, „по шевовете“, та се налижи млади хора да носят още столове за да седнат всички. Стана така че докато чаках, до мен седна един добре изглеждащ човек, на вид няколко години по-малък от мен, който, както се оказа после (той се изказа), бил бизнесмен, за първи път идващ на партийно събрание на каквато и да било партия. Та този човек с изказването си ме впечатли силно, също както ме впечатлиха с изказванията си и няколко други изказали се хора – изказалите се в пълнота успяха да изразят и моите собствени виждания, дотам, че на мен самия изобщо не ми се наложи да вземам думата. Аз се изказвам на такива публични места само в краен случай, само когато виждам, че никой друг не дръзва да каже моите мисли по нещо особено важно; щом обаче някой от вече изказалите се ги каже, аз се успокоявам и вече с интерес само слушам: ние, философите, много обичаме да слушаме как наоколо говорят други мислещи хора. Та снощи се оказах в такава една компания и затова се чувствах така чудесно, направо превъзходно.

В първата част бяха съобщени точните изборни резултати за град Пловдив, после един след друг се изказаха господата Св.Малинов и Р.Кънев, в тази последователност. И двамата говориха на няколко пъти, отговаряха на въпроси, вземаха отношение към казаното от разни граждани, искам да кажа още сега общото си впечатление, че се представиха доста убедително, аз лично съм много доволен че отидох на събранието, а отидох точно за това: да почерпя непосредствени впечатления, да видя с очите си какво става. Интересно е, че в публиката преобладаваха, както обикновено става, по-възрастни хора, но имаше и доста хора на средна възраст, а също така имаше и немалка група съвсем млади хора. За моя радост сред младите забелязах един мой ученик, завършил преди 5-6 години, след събранието той дойде при мен, здрависахме се, поговорихме малко, включително и за историите в ПГЕЕ-Пловдив (момчето беше информирано за последните случки и се възмущаваше как е възможно да стават такива безобразия!). Имаше и много дами, на различна възраст. Водещата събранието беше също дама.

Аз сега не мога – не и това е моята цел – да разказвам какво точно чух и от г-н Малинов, и от г-н Кънев, но общата ми преценка е, че тия двамата са изключително умни политици, които имат верни и добре обосновани виждания за разумното поведение на партията ДСБ в нелеката политическа ситуация на момента. И Р.Кънев, и Св.Малинов, признавам си, ме впечатлиха със силните си изказвания, удивително е, че тия сравнително млади политици имат такива зрели и дори мъдри оценки. От този момент съм по-спокоен относно това, че политиката, която ДСБ води, е вярната политика, е политика за доброто на страната. Научих много неща и за вътрешно-коалиционните отношения в Реформаторския блок, общо взето съм оптимист за неговото бъдеще, въпреки че ще има тепърва доста атаки срещу неговото единство. Св. Малинов каза нещо, което ме порази с мъдростта си, ще се опитам да го пресъздам със свои думи; той каза нещо такова, за смисъла гарантирам, не за думите:

– Е, добре, ние можем да произнасяме силни, верни и патетични думи, думи, на които аудиторията ще ни се радва, тя ще бъде едва ли не просълзена от силното чувство. Да, но в политиката има нещо друго, истински значимо: доколко реално сме полезни на страната, на гражданите, на народа. Не бива да допускаме това: с огнени думи да подчертаваме колко сме прави, и наистина да сме съвсем прави, да говорим изцяло верни думи, но в същото време на дело да се оказва, че сме също така и съвсем безполезни – е, и какво от това, че сме толкова прави?! Истинското е друго: да се държим така, че да сме най-вече полезни на страната си – и да действаме според възможностите, според реалните дадености в политиката. Да действаме така, че да успяваме реално да влияем за промяната на ситуацията към по-добро, ето това е истински важното. Сиреч, да бъдем разумни, да действаме разумно до степен, че да сме полезни на страната си – това е главното. Разбира се, компромиси с ценностите си не бива да допускаме да правим, но пък бидейки верни на идеите си за един истински здрав консерватизъм, за една реална и практична дясна философия на политиката, да съумяваме да допринасяме за подобряване на положението в реалния живот. Докато хубавата риторика си е нещо хубаво, но в политиката значение има и полезността за хората на политиката на дадена партия.

В този смисъл говори г-н Малинов и силно ме впечатли; разбира се, той успя да развие мисълта си значително по-добре отколкото аз тук се опитвам да я възпроизведа, но в основни линии смисълът беше горе-долу този. Личеше си, че дълбоко е преживял и почувствал тази потребност от промяна, изстрадал я е, така да се каже, което именно е и причината да прозвуча така убедително. Публиката също беше трогната от изказването му и всички ръкопляскаха като завърши. Радан Кънев също се представи доста убедително, въпреки че е още по-млад от Малинов. Доволен съм и от двамата. Сериозни, мислещи, отговорни политици, не говорят празни приказки, имат и съответните верни убеждения, личи си, че държат и на порядъчността, на морала в политиката – на такива политици може да се вярва, на тях може и да се залага. Още по-убеден съм след тази среща снощи, че моят избор да заложа на ДСБ е правилен, е верен, е разумен избор.

Така ще правя и занапред. А навън, докато течеше събранието, се лееше проливен дъжд с гръмотевици. Това допринесе за пораждането на някакъв сюреалистичен нюанс в случващото се. Това още повече подсили оптимизма ми: дано на ДСБ почне да й върви като по вода в предстоящите изпитания! С каквото мога и аз ще помагам. Да повторя, много силно ме впечатлиха хората от публиката, които се изказаха. Чудесно се чувства човек сред аудитория, която има толкова близки ценности и разбирания, такава идентична политическа ориентация. Младежът, бивш мой ученик, който след срещата дойде да се ръкува с мен и да поговорим, директно ме попита: г-н Грънчаров, ама и вие ли като мен сте член на ДСБ? Отвърнах му, че съм симпатизант, не член, но отдавна, още от учредяването на партията. Той сякаш малко се разочарова, но е факт, че се изненада, че имам точно такива убеждения. Което и показва, че като учител съм бил на ниво – щом не съм издал политическите си убеждения пред него по време на часовете (пък съм му преподавал и гражданско образование!).

Та този е моят отчет за снощната среща. Радвам се, че отидох, аз рядко ходя на такива места. Но ето, човекът до мен, бизнесменът, който също като мен за първи път дошъл на събрание на ДСБ, призова за нещо много важно: ДСБ да се старае с показването на една твърда вярност към автентичната дясна политика да привлича около себе си не само дясно мислещите хора (на една част от които им се наложи, от немай-къде, да подкрепят ГЕРБ, но ще дойде момент да заложат на нещо по-истинско), но също така и да привлича към себе си представители на дребния и среден бизнес, които страдат еднакво както от политиката на БСП, така и от политиката на ГЕРБ – щото и двете партии толерират монополистките хищници в икономиката ни. Или, другояче казано, служат на олигархията, имаща различни крила, „перца“, мафии и пр. И така на дело вредят на България, на гражданите. И това ще се осъзнава все повече и повече от редовия гласоподавател.

Трябва в близко бъдеще да стане така, че като изход от сегашната политическа и икономическа безизходица все повече и повече хора да осъзнаят, че истинската алтернатива на статуквото е да се доверят на автентичната десница, която днес е в Реформаторския блок. Аз съм убеден, че това може и трябва да стане. За него обаче трябва да се работи много. Честно и настойчиво. Реформаторите трябва да убедят нацията, че са различни от останалата политическо-олигархична гмеж, работеща главно за своя користен интерес. Трябва да убедят нацията, че политиката, която е вярна на понятието си, може да бъде и почтено занимание, вдъхновявано от възвишени човешки цели. Повратът към добро в българската политика иде. Той ще стане скоро. Но… само ако го осъществим ние, гражданите, дето сме загрижени и готови да работим за доброто на България. Аз така разбирам нещата. В това вярвам и за това работя. Според силите си. И на своето си място. Като ангажиран гражданин и философ.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Десницата е призвана да наложи една друга политика, поставена на нравствени основи

На едно място във Фейсбук, именно на стената на Svetoslav Alexandrov се проведе снощи една дискусия, илюстрираща превъзходно остротата на нравствения проблем у нас, който се проявява дори и в сферата на политическото. Та там аз си позволих да кажа нещо съвсем саморазбиращо се, а именно, че спрямо една дама, каквато е г-жа Кунева, не бива да си позволяваме невъзпитано отношение и поведение, да я обиждаме и пр., особено ако искаме да бъдем смятани за европейски мислещи, а също така и за дясномислещи хора; ето какво стана след като си позволих да отправя този призив от морално естество:
Svetoslav Alexandrov каза: Не съм мислил да го кажа – но … не е ясно кой ще е 17-тият евродепутат. Има шанс РБ да има още един евродепутат, а ДПС – да загуби един. Пред тази перспектива съм готов да преглътна Куневица.
Valeri Velev каза: Никога!
Svetoslav Alexandrov каза: Дори и пред ДПС?
Valeri Velev каза: Дори…
Svetoslav Alexandrov каза: Е… на мен БСП и ДПС са ми по-противни… Ако изгубят един… Куневица да си стяга куфарите и да бяга в Европа. И да не се връща.
Ralitsa Vachkova каза: С удоволствие бих я пратила в ЕП, за да не ни мъти водата тук и ако може да си вземе Даниел Вълчев за съветник.
Svetoslav Alexandrov каза: Да взима и Найден и да бягат и тримата.
Valeri Velev каза: Ама тя тука вече за нищо не става, няма хора зад себе си…
Svetoslav Alexandrov каза: Абе тя сега е на ръба… Броят се последните бюлетини. За 150 гласа ставало въпрос. Може и да се класира. Е тогава – айде, на бегом.
Ralitsa Vachkova каза: Аз убедено смятам, че едва ли в БГ има друг човек с такава ЕС експертиза като нея и ако някой трябва да влезе в ЕП като представител на България от съвсем професионална гледна точка смятам, че тя е по-добра от кандидат на ДПС.
Tania Pesheva каза: Е, еееее втори мандат за РБ, малко се поУляхте, с 6,4% при праг 5,9 някакви 056% над прага да донесе втори мандат …..
Ralitsa Vachkova каза: Въпрос на изборна математика, а не на проценти.
Svetoslav Alexandrov каза: От ЦИК иначе все още са колебливи: В този момент не можем да твърдим, че по отношение на преференции ще има разместване в която и да е листа, обяви говорителят на ЦИК Александър Андреев по отношение на възможността Светослав Малинов да е изместил Меглена Кунева от листата на Реформаторския блок. Това ще можем да потвърдим, когато всички протоколи бъдат въведени повторно и се установят резултатите, подчерта той.
Ralitsa Vachkova каза: За Малинов няма никакво съмнение. Според мен се смотват така заради евентуалните изненади при БСП.
Svetoslav Alexandrov каза: Сигурни ли можем да бъдем?
Ralitsa Vachkova каза: Абсолютно.
Лъчезар Лачев каза: Щом си готов да преглътнеш Пръмова, ще преглътнеш всичко.
Константин Константинов каза: Що да няма никой зад нея? Найденчо и е зад гЪ…а
Ангел Грънчаров каза: Не бива да се говори и пише така неуважително за една дама („Куневица“) – в такова говорене няма нищо европейско. Бие на очи неевропейщината на позволилия си го… и понамерисва на байганювщина… нали уж бяхме за повече морал?!
Лъчезар Лачев каза: Ако за вас Пръмова е дама, за мен е червен парцал! Въпрос на гледна точка Грънчаров Нямам си и представа на какво мирише около вас, а и едва ли е нужно да ни споделяте априорните си възприятия :)))))
Ангел Грънчаров каза: Разбира се, има провокатори, стараещи се да сеят само раздори, които с усърдие плюят кого ли не, представяйки себе си за образец на непорочност, да, представят се за чисти и непогрешими като папата, преструват се на по-големи католици от самия папа. С което демонстрират злонамереност: като не могат с нещо да помогнат, поне да навредят…
Лъчезар Лачев каза: Много плюнки хвърчат от поста ви, Грънчаров. Странен философ сте :)))
Ангел Грънчаров каза: „Нестранни философи“ няма. Ако са нестранни не са философи. Странността на философите се свежда до това, че никому не се мазнят и казват истината право в очите…
Лъчезар Лачев каза: :))) Има хляб във вас! Дерзайте :))
Константин Константинов каза: А има и хора бълвайки думи и не казвайки нищо… Философи дървени… Не зная що за мазохизъм е да наричаш „дама” една червена подлога! Явно трябва да си мноооого широко скроен Грънчаров от Пловдив!
Лъчезар Лачев каза: Няма нищо лошо в това, един дървен философ да припознае за дама една червена дзодза :)))
Константин Константинов каза: Освен провокатори има и слагачи, Грънчаров…
Ангел Грънчаров каза: А така, давайте, покажете си цялата простащина, давайте, плюйте, надпреварвайте се в ругаенето! Факт е обаче, че един що-годе възпитан мъж никога не би се държал по такъв грозен начин с една дама…
Лъчезар Лачев каза: Ние се забавляваме с вас Грънчаров. Защо се превъзбуждате?! Очаквах повече от един философ :))
Константин Константинов каза: Предпочитам да бъда човек, които ругае – отколкото тиха и възпитана гад.
Svetoslav Alexandrov каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването.
Лъчезар Лачев каза: Аааа, няма точка още. Точки ще слагаме, когато измекярите, натресли ни Пръмова, си изметат задниците от партията на Костов.
Лъчезар Лачев каза: Щото ако не се махнат, утре може и Гоце да ни сложат за водач, или поне Виктор (Петър Стоянов).
Константин Константинов каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Предател. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването. Точка. Оглавява дясното пространство. Точка.
Ангел Грънчаров каза: Тоя, завалията, почна да се изразява като Дмитрич, което говори за възможно най-голяма деградация.
Svetoslav Alexandrov ето почна да се държи възпитано, вече пише „Кунева“, а не „Куневица“; добрите нрави и маниери не са излишни за никого…;
Лъчезар Лачев каза: Грънчаров ни претрепа с този пост!!! Личи си ошлайфаният израз и лустросан интелект на опитен философ Аз се предавам! :)))
Ангел Грънчаров каза: Ето ви един музикален поздрав за разведряване на обстановката: Комунизмът си отива, спете спокойно деца #ДАНСwithme
Svetoslav Alexandrov каза: Всъщност, ако гледаме консерватизмът, навремето в България жените не са наричани със собствени имена. Наричали са ги с имената на мъжете им – напр. на чорбаджи Юрдан жена му се казва Юрданица. Иначе коректното е консервативната позиция да не се нарича „Куневица“, а по-скоро „Пръмовица“ заради мъжовата фамилия.
Константин Константинов каза: „Тоя” ти напомня,че трябва вече да си вземеш хапчето и да се забавляваш с червената кукувица „дама”.
Ангел Грънчаров каза: Баща й или дядо й, не зная точно, е пострадал от комунистите, тъй че гавричките с неговата фамилия или име не са уместни и не говорят за добър тон… Пренебрежението към личността на жените само защото са жени не е характерно за съвременния консерватизъм, то по-скоро е характерно за лошото възпитание, не бива тия две неща да ги свързваме в едно…
Svetoslav Alexandrov каза: Ох… толкова ли е трудно да се приеме, че някои от нас не я харесват? Нормално е да сме предпочели Малинов.
Лъчезар Лачев каза: Ма то „май“ и на Бокича дядо му пострадал от комунистите…. ама с „май“ не става.
Константин Константинов каза: Гушни я Грънчаров, вземи я под крилото си… И я заведи в червения си кът. Кой Малинов бе? Тоя дето предаде ДСБ ли?
Лъчезар Лачев каза: Къде го намери то куневак бе, Светльо :)))) Впечатлен съм- все пак, за първи път срещам някой, който да харесва тая червена змия :))))
Svetoslav Alexandrov каза: Е надявам се Ангел Грънчаров да е пуснал преференцията за Малинов… все пак доскоро беше десебар.
Лъчезар Лачев каза: Ясно. Втора изненада – десебар, който харесва ДС творения… Впечатлен съм за втори път! :)))))
Константин Константинов каза: Като чета философиите му, май, че е Куневист.
Ангел Грънчаров каза: Alexandrov, в политиката не става дума за „харесване“ и за глупави емоции, а за нещо съвършено друго. Време е да проумеете и това и да престанете да се правите на големи бабаити!
Alexandrov, остава още малко да ми турите етикета „враг“ и да ме изправите до рова за разстрел. Така комунизмът ще ви бъде пълен!
Лъчезар Лачев каза: А, сега ми се проясни! Ти знаеш нещо, което ние не знаем :))) Така – може! Аз мислех, че си обикновен дърдорко! :)))))
Svetoslav Alexandrov каза: Не съм казал, че сте враг, но ако се самоопределяте като такъв, аз нищо не мога да направя. Аз само казвам, че бях останал с впечатление от вас като десебар. При това – уважаван десебар от много хора, вкл. и от младежи като Марин Чушков, на който сте бил учител. Лично от десебарите бих очаквал да подкрепят кандидатите на ДСБ.
Лъчезар Лачев каза: Не се изживявай в мислите и фантазиите си като жертва Грънчаров! Ние измекярите ги разстрелваме само с думи! :))))))
Ангел Грънчаров каза: Апропо, Alexandrov, десебар не съм бил; в партии не съм влизал откакто в 1999 г. някои праволинейни кариеристи от СДС не ме обявиха за „враг“ и не ме изключиха просто защото съм си позволил да изоблича ламтежите им за власт и облаги; след две години тия другари бяха изгонени от СДС и мен ме възстановиха в СДС с извинения, ала аз престанах да хода на събранията им.
Лъчезар Лачев каза: Той бил репресираааааан! :))))))
Svetoslav Alexandrov каза: Много кариеристи е имало в герговото котило, както ни е напомнял нееднократно Христо Марков.
Ангел Грънчаров каза: Аз съм подкрепил Реформаторския блок и преференция за Малинов. Тук си позволих само да кажа, че не бива така хамалски да бъде ругана една дама, и ето, бях обявен едва ли не за враг, подлежащ на убивание. Което говори, че комунистическите рефлекси са живи и в някои най-твърди „антикомунистически“ кратуни…
Константин Константинов каза: Апропо.
Svetoslav Alexandrov каза: Ами аз точно това очаквах да чуя – че сте гласувал 10:2
Ангел Грънчаров каза: Alexandrov сега пък като кариерист ли благоволихте да ме определите? Не мирясвате обаче докато не сложите на човека етикет?!
Вие отдавна трябваше да знаете за кого съм гласувал ако не бяхте зает да се правите на толкова велик…
Svetoslav Alexandrov каза: Нищо не съм благоволил. Бих искал да ви посъветвам малко повече скромност. Най-малкото че бях от първите хора, които ви защитиха след уволнението. Но явно съм сбъркал с преценката.
Ангел Грънчаров каза: Сигурно сте сбъркал с преценката си за мен щом не Ви хваля, а Ви критикувам. Непременно се поправете и идете при хулителите ми…
Лъчезар Лачев каза: Колко трябва да си прост, какъв олигофрен трябва да си, да се изтопорчиш на десебарска стена и да фелатираш Пръмова! Отговори бе философчето, теб питам!
Svetoslav Alexandrov каза: Аз бих ви посъветвал да ми се извините. Най-малкото. Това, че изживявате труден период, не ви дава основание да се нахвърляте така върху хората.
Ангел Грънчаров каза: Лачев, с тъпанари не разговарям. с Alexandrov говорим в момента.
Лъчезар Лачев каза: :))) Водиш монолог тъпако!
Ангел Грънчаров каза: За какво да Ви се извиня бе, Alexandrov, заради това, че съм си позволил да Ви посъветвам да се държите малко по-възпитано с дамите ли?
В никакъв „труден период“ не се намирам! В чудесен период се намирам: водя обичайната си битка с наглеците!
Svetoslav Alexandrov каза: Май говорим на чужд език… Г-жа Кунева, хайде да говорим уважително тогава… та г-жа Кунева няма моето уважение. Просто не я харесвам. Признайте правото на един човек като мен да не я харесвам. Гласувал съм с 10/2 и съответно изборът на много хора, които мислят така, е зачетен.
Ангел Грънчаров каза: Това, че не харесвате Кунева не Ви дава моралното право да я наричате каквото Ви дойде на езика; все пак това е една дама…
Лъчезар Лачев каза: Тоя човечец. Започвам да се съмнявам, че не е философ, а луд, пуснат в градска отпуска! :))))
Ангел Грънчаров каза: Дясномислещите хора би следвало да се различават от комунистите в това най-значимо отношение: че уважават другата личност и нейното суверенно право да бъде себе си. Тъй че харесването и нехаресването тук нямат никакво значение…
Лъчезар Лачев каза: Той милия, не може да направи разлика между „личност“ и „боклук“ :)))
Ангел Грънчаров каза: Ето как мисли и как се изразява един комуноид като Лачев! Чудесен пример е той! Откъде ли изпълзяват такива изкопаеми по времето преди и след изборите…
Svetoslav Alexandrov каза: Г-н Грънчаров, как тогава ще се оправдаете за собствените си думи от 22 декември 2012 година: „Е, не е този начинът, груба грешка допуснахте, другарко Кунева-Пръмова; така не се правят тия работи! По-малко наглост хич няма да Ви навреди!“
Ето и линк към този пост: … Вижте още: HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Коледно обръщение на М.Кунева, прогизнало от…
Ангел Грънчаров каза: Заети са с това предимно да сеят ненавист, разделение, да плюят личностите, които не са като тях и пр. Сиреч, не правят друго освен да изразяват постоянно един комунистически манталитет…;
Svetoslav Alexandrov каза: Аз мисля, че зададох въпрос по-горе.
Лъчезар Лачев каза: Хааааа, философчето се е изразило грубо за „една дама“! Що така бе балалйко :))))) Как така си сменяш боята през няколко месеца? :))))) ПАЛЯЧО НЕЩАСТЕН! Браво Светльо! Направо нокаутира тоя нещастник! :))
Svetoslav Alexandrov каза: Та така, Кунева е наш коалиционен партньор на ДСБ, но… никой да не ме задължава да я одобрявам като политик. Няма как да стане. Просто се е случило да сме в коалиция. Това не значи, че съм си сменил отношението към нея от няколко години. Винаги е било отрицателно. Аз обаче в последно време работих за Светослав Малинов. Само за Светослав Малинов…
Ангел Грънчаров каза: Кунева показа на дело, че е човек с европейско мислене, морал и поведение. И тя не е светица, но е хубаво това, че е възпитан човек с европейски маниери, нещо, което не мое да й се отрече. Вероятно с това вбесява така силно комуноидите. Аз съм такъв, че когато всички почнат хорово да плюят някой, той мигом ми става симпатичен. Така когато навремето всички плюеха Костов, аз застанах на негова страна. Нещо такова сега се случва и с Кунева. Така съм устроен, че не харесвам хоровите изпълнения, а ценя личностното начало. Тъй че, Alexandrov, Кунева от пръв поглед си личи, че е дама, ерго, въпросът Ви е глупав… постарайте се да го преформулирате смислено…
Svetoslav Alexandrov каза: Значи – признавате тогава, че през 2012 година поведението ви е било нехристиянско, неконсервативно спрямо Кунева, а сега признавате грешката си, защото имате различно мнение за нея?
Ангел Грънчаров каза: Между коалиционни партньори, драги ми Alexandrov, трябва да има елементарна почтеност и уважение, иначе всичко отива по дяволите. Като повтаряш стократно на ден колко Кунева била не знам си каква, вярно, израстваш в очите на идиоти като Лачев, но възниква резонният въпрос: и какво от това?! Разбира се, да се сеят раздори пък макар и по уж възвишени причини не е кой знае колко хубаво нещо, особено когато става дума за претендиращи да са десни хора…
Щом това ще Ви помогне да спите спокойно, ще призная: да, държал съм се глупаво по отношение на Кунева в миналото, осъзнал съм това и ето, сега апелирам и други да не повтарят такива грешки. Сега ще спите ли по-спокойно?!
Svetoslav Alexandrov каза: Добре. Ще спя по-спокойно. А това, което аз мисля за г-жа Кунева, е между мен и Бог. Преди всичко пред него отговарям за това, което съм си помислил и казал.
Ангел Грънчаров каза: Ни най-малко не се смятам за безгрешен, дано това признание Ви успокои съвсем. Апропо, ровенето в блога ми с оглед да намерите „компроматче“ пак не е кой знае колко достойно занимание…
Ако Вие бяхте наистина толкова почтителен спрямо Бог, нямаше да се отнасяте така безчовечно и към негови творения, в частност и Кунева; разбирате ли поне това? Между другото хора, които парадират наляво и надясно с вярата си в Бога, едва ли са толкова искрено вярващи…
Svetoslav Alexandrov каза: Не ровя в блога. Просто по една или друга причина съм чел редовно ваши изяви и знам много добре как еволюира мнението ви за Кунева по странен начин. Първо не я одобрявахте, после изведнъж за президентските гласувахте за нея, после пак не я одобрявахте… Хайде стига. Дългогодишен читател съм ви. Някои неща съм харесвал, други – не. Но като цяло това с Кунева – неколкократното обръщане, така и не го разбрах.
Ангел Грънчаров каза: Кунева ми стана симпатична тъкмо защото някои „безгрешни“ се нахвърлиха като бесни псета върху нея да я хапят където сварят, разбирате ли? Ако сте християнин би следвало да ме разберете…
Svetoslav Alexandrov каза: О, разбирам ви. Но аз предпочитам да съм последователен в мнението си. Затова се радвам, че Светльо Малинов е евродепутат. Макар че не бих имал нищо против да се вземе едно място от ДПС и да се даде на РБ – и това да е Кунева. Даже в такъв случай е по-добре да напусне вътрешната политика и да бяга на запад, за да не мъти водата тук.
Ангел Грънчаров каза: Долавям нехристиянски нотки в отношението Ви към Кунева, но то си е Ваш проблем. Християните по принцип се отнасят добросърдечно и към най-пропаднали човеци – защото страдат и защото са все пак Божие творение.
Svetoslav Alexandrov каза: Ама чакайте, аз нямам нищо против тя да се спаси и да достигне вечен живот с Бога. Нямам нищо против душеизцелението й. Но мислех, че говорим за политика все пак.
Ангел Грънчаров каза: Смятам, че е крайно време в българската политика да почнат да се установяват нравствени, християнски по духа си отношения. Пример за това трябва да дадат десните политици и партии, те са призвани и в това отношение да изиграят водещата роля. Затуй смятам, че не бива да се толерира едно по същество аморално, безнравствено, нехристиянско отношение към една личност – каквато е г-жа Кунева. Тия неща нямат нищо общо с духа на дясната ценностност според мен, която има дълбоки нравствени и християнски основи.
Svetoslav Alexandrov каза: Дотук съм съгласен. Това не значи, че трябва да си затваряме очите пред всяка една политическа грешка. Аз лично смятам, че ако тя беше оставена на второ място, днес щеше да има два евродепутата. Щеше да има много по-малко отвратени, десебарите щяха да затвърдят преференцията, а куневистите щяха да поставят Кунева на второ място.
Ангел Грънчаров каза: Това са дребни страсти, Александров. Истински важното е друго. Цялата работа е в това, че десницата е призвана да даде пример за една друга политика, поставена на нравствени основи. Ето затова аз съм така придирчив към тези „несъществени“ неща, именно моралните.
И на второ място важното е това, че е застрашена европесйката ориентация на страната. И всичко, що е наистина за европейския път на България би следвало да бъде привлечено към каузата, а не да бъде отблъсквано на основата на глупави претенции: примерно, че, видите ли, на мъжа на Кунева бащата бил еди какъв си…
Plamen Vasilev каза: Все някой друг ни е крив! Нямало морални политици, нямало християнски ценности… Има ги, но няма кой да ги подкрепи. При 130-150 000 евангелски християни в България, можем да вкараме достатъчно на брой депутати, общински съветници и кметове + евродепутати. А ако ни подкрепят и братята православни и католици, а и още други морални хора – България може да стане „Балканското чудо“. Просто няма кой да повярва, че това може да се случи. Няма кой да каже на християните да се консолидират около качествени личности. Все се делим на наши и ваши. Докато сме разделени, все ще е така. Другото е статистика
ДОПЪЛНЕНИЕ: На другия ден опонентът ми публикува ето какво:
Завръщането на ДСБ в голямата политика е прецедент за новата българска история. До този момент не е имало политическа партия, която губи изборите и отпада от парламента, но на следващите избори се връща – при това прескача по-висока бариера – от 5.88% за европейски парламент.
Не си правя илюзии обаче, че този успех е постигнат сам. Независимо от личното ми мнение за Кунева, не мога да отрека и положителната роля на ДБГ и техните избиратели, които помогнаха за влизането на Светослав Малинов. Имам много резерви към Реформаторския блок и много критика, но в това обединение има нещо повече. Поотделно както ДСБ, така и СДС, и ДБГ, и БЗНС имат известен електорален потенциал, но недостатъчен за голямата политика. Затова е важно отсега нататък тези партии да се явяват заедно на изборите.
Реформаторският блок е поел ангажимент за явяването на избори заедно за един пълен електорален цикъл – който включва евроизбори, местни избори, парламентарни избори и (може би, не знам още) президентски избори. Би било хубаво да се явим заедно пак. Особено на парламентарните. Нашите избиратели трябва да имат своето представителство не само в Европейското, но и в българското народно събрание.
И дано да е по-скоро.
Svetoslav Alexandrov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Аз ще гласувам за Светослав Малинов – най-добрият кандидат според мен!

Ето какво моят човек в евроизборите, човекът, за който ще гласувам, именно Светослав Малинов – най-добрият кандидат според мен! – отговаря на най-различни въпроси на избиратели, на коментатори, на журналисти:

Светослав Малинов: Един от най-важните приоритети на България е интегрирането в еврозоната

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Казвам се Светослав Малинов – семеен съм, с три деца. Преподавател съм по политическа теория в СУ „Св. Климент Охридски”, заместник-председател на Демократи за силна България, евродепутат в настоящия Европарламент и кандидат за втори мандат с листата на Реформаторския блок. Кандидатирам се, защото вярвам, че ще бъда полезен с натрупания опит и заради инициативите, които искам да доведа до край в рамките на предстоящия мандат.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Съвсем наскоро, на априлската сесия на ЕП в Страсбург, беше гласуван регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Прави се много в посока на взаимното признаване на средствата за електронна идентификация, с цел улесняване на гражданите и бизнеса. Не са малко обаче и притесненията за сигурността на личните данни и потенциални виртуални измами. Това, наред със спецификите на отделните страни по отношение на издаването на лични документи, прави въпроса за стандартизирани електронни лични документи най-малкото дискусионен.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Ние виждаме как в резултат на пречките пред малкия и средния бизнес, лошото управление на публичните разходи, корупцията и обслужването на частни интереси в крайна сметка страда българския данъкоплатец. Това води до лошо здравеопазване, образование, до високи крайни цени за потребителите. Няма как да има благосъстояние, без адекватни мерки за икономически растеж. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.