Показателна дискусия за българското образование: От обществото зависи какво, как и кога осъзнава МОН, ний, гражданите, сме МОН!

Васил Василев се чувства умислен и затова написа във Фейсбук:
Виждам разни коментари на „експерти“, които твърдят, че ученикът бил поставен в центъра на образователната система. А никой не казва, че тази система е обезглавена, а главата й са учителите, които са оставени да мизерстват. Така че, нека спрем да повтаряме клишета и погледнем числата в средното образование:
– 57 500 учители в системата на основното и средното образование
– под 9% учители под 35 години
– почти 50% учители над 50 години (от които две трети над 55)
– 3,5% от БВП бюджет за образование, най-нисък в ЕС (средният процент за ЕС е 5,3%)
– 3,1 млрд. лева общо за образование през 2016 г.
От тези 3,1 млрд. под 700 милиона лева са за учителски заплати в основното и средното образование на година, което се равнява на около 3,2% от бюджета (не от БВП, БВП е над 80 млрд. лева, а бюджета е малко над 20 млрд. за всички сфери, като прибавим и дефицита – малко над 22 млрд.). Вижда се ясно застаряването на професията, което е в пъти по-бързо, отколкото застаряването на населението. Така изниква въпросът кой ще преподава след 10-12 години (когато тези 50% се пенсионират), министерството ще измисли гениалния план един учител да преподава по 2-3 предмета или ще си внасяме учители от чужбина (дали ще се съгласи някой с тези заплати не е ясно). Също така поради ниските доходи, новите попълнения, които постъпват в системата, са хора, които не са могли да станат нищо друго (разбира се, не всички – и тук си имаме блестящите изключения, които обаче са незначителна част на фона на останалите). Няма кой специалист да се съгласи на 500-520 лева нетна начална заплата.
Разбира се, едно просто увеличение на заплатите на всички (колкото и да е голямо) няма да реши цялостно проблемите, само ще доведе повече нови преподаватели в системата. Трябва да бъдат създадени и критерии за качеството на образованието и тези критерии да бъдат обвързани със заплатите на учителите. Да има базова преподавателска заплата и от там нататък да има значителен процент над базата, който да бъде определян от резултатите на учениците по тези критерии за качеството. Това ще даде и стимул на учителите да преподават колкото се може по-добре и кадърните и вдъхновени учители ще знаят, че може да изкарват добри доходи от професията си.
Но хайде да се върнем на увеличението и да видим колко би струвало едно двойно увеличение на заплатите. Еми още 700 милиона лева (или още 0,9% от БВП). И сега идва въпросът – откъде ще ги вземе държавата тези пари? И има три отговора, а може и комбинирано:
– като приоритизира сектора на образованието, сиреч, като се обсъжда бюджета за образование за следващата година да се отделят повече средства за тази сфера за сметка на някои други. Като това ще направи средствата за образование 4,4-4,5% от БВП, което пак е малко в сравнение със средното 5,3% за ЕС.
– като преструктурира разходите в тази сфера и ги насочи приоритетно към заплати. Тоест като харченето на тези 3,1 млрд., които се дават сега, се оптимизира, минимализират се вторичните и ненужни разходи и остатъкът се насочи към заплати.
– като се взимат заеми. И тук държа да подчертая, че има добри и лоши заеми. И тези за образование са от добрите, защото ще се върнат в пъти, стига необходимите структурни реформи да са вече налице. Както и родителите отделят повече средства за образованието на децата си в по-голям град или в чужбина, защото знаят, че след известно време тези средства ще се върнат в пъти.
И сега чакам някой политик да се появи и да ги каже тези неща, ясно и конкретно. Или да предложи алтернативен вариант (а такива има много), пак обяснен разбираемо и конкретно. Но докато се разтягат неразбираеми локуми на по 150 страници, няма да стане.
Коментари:
K.v. Delchev: Ах колко точно, не съм фен на взимането на заеми в период на политическа и икономическа нестабилност…
Васил Василев: И аз, но е вариант принципно.
Dimo Padalski: Само че България не те слуша и взима нови и нови заеми…
Kristiqn Hristov: Изобщо не съм на ти с финансирания и глупости, но все пак останалите пари къде отиват? Висшето образование не е ли в това перо? А заплатите там?
Васил Василев: В това перо е всичко, но специално с преподавателите във всишето ситуацията е много по-добра, а и там от 1 март тази година се въведоха добри критерии за качество. Иначе има няколкостотин милиона, които изобщо не се разбира къде отиват, записано е твърде общо и на един чиновнически език, който много малко хора разбират.
Dimo Padalski: Само ще кажа, че едно от исканията на учителската стачка 2007 година беше разходите за образование да станат от 4,5 % тогава на 5%, а сега са 3,5 %…
K.v. Delchev: Е, тя седянката беше отдавна…
Dimo Padalski: Но искам да кажа, че % е паднал оттогава…
Kristiqn Hristov: Дали не е време за нова? Аз от няколко години се чудя защо не се чува нищо сред учителите за такива действия..
K.v. Delchev: Янка Такева звучи ли добре като причина?
Васил Василев: Това е председателката на най-големия учителски синдикат*.
Dimo Padalski: Може би защото тогава исканията на учителите не бяха напълно удовлетворени и много учители се обезвериха оттогава, но от друга страна беше постигнато едно значително увеличение, а Янка Такева, която е шеф на синдиката много отдавна е настроена проправителствено сега…
Kristiqn Hristov: да чувал съм я, но доколкото виждам от Уики-то и през 2007 е била
Kristiqn Hristov: за да има ефект трябва да се тръгне отдолу – т.е. от самите учители. Ако те си мълчат (от страх, нежелание да изкажат мнение, задоволство и т.н.) няма как от горе да им се наложи
K.v. Delchev: Трудно се почва отдолу-нагоре политическо движение.
Kristiqn Hristov: Защо да се прави политическо движение?
Dimo Padalski: Е,това не е нужно да е политическо движение, а синдикално.
K.v. Delchev: Е, синдикалните искания по характер винаги касаят политиката.
Kristiqn Hristov: и все пак трябва да има недоволство (поне според мен) за да има промени. Т.е. ако учителите са си доволни защо да правят нещо ново?
Васил Василев: Учителите са апатични, а за да стане такава промяна, трябва да имат и подкрепата на родителите, много от които ги устройва едно такова положение – по-лесни подкупи, по-голяма възможност за натиск, писане на по-високи оценки, неповтарене и т.н. Тук засегнах и друг проблем – че всички се борят за оценки, а не за знания, затова после като излезнат на пазара на труда 55% от студентите ни работят нещо, което не изисква висше.
Sabina Markova: Учителите са апатични, но се страхуват от родителите и не търсят сътрудничество. Атестациите ги плашат. Повечето се държат като каубои в бар. В училището работят властови принципи. Там родители и ученици нямат думата. Финансови механизми за стимулиране на работата с деца и родители има и сега заложени, но се използват от директорите за подчинение на персонала, а не за повишаване на ефективността. Апатията се ражда в безсилието.
Dimo Padalski: Родители и ученици там имат все повече думата…
Sabina Markova: Къде там? Аз имам двама ученика и всичко е про-форма. Обратнат връзка не само не се търси, тя е нежелателна.
Dimo Padalski: В училище. Властта на ученици и родители става по-голяма… Нека училището се опита да наложи наказание на ученик или учител да остави ученик на поправителен изпит и ще видите какво значи натиск на ученици и родители…
Sabina Markova: Не знам откъде черпите информация. Едното ми дете е шести клас. Има оставени деца на поправка. Натиск аз не знам да има. Има и наказани ученици. Но няма комуникация с родителите, за да не се стига до там. В нашето училище проблемът е в отношението и липсата на комуникация.
Dimo Padalski: Черпя информация от извора, защото съм учител…
Васил Василев: Sabina Markova Тук г-н Падалски е прав, практически няма възможност за изгонване на когото и да било.
Sabina Markova: Не знам такова нещо. Знам, че въпросът не е в гоненето, а в отношението. Стигнели се до гонене, това означава, че някой в училището педагог, психолог или директор не си е свършил работата. Познавам съучениците и на двете ми деца и мога да кажа, че всяк…Вижте още
Momtchil Iakimov: Отговорът е „свободно образование“. Най-много училища за най-кратко време са вдигнати през Възраждането, когато даже сме били под чужда държавна юрисдикция, камо ли да имаме министерство, инспекторат и еднакви учебни програми. Тогава е било престиж за града или селото да доведе добър даскал, градските първенци са ходили да го „пазарят“ по Одеса и Цариград.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Може ли да има държавно или държавно финансирано училище, в което вместо матура по математика да се държи тестът SAT, a вместо по английски – Cambridge Certificate?
K.v. Delchev: Не, не може. Защото съществуват държавни образователни стандарти. Точно както не може и да не си плащате данъците.
Васил Василев: И защото мисля, че знам накъде биеш – либерализиране. Бил съм на повечето срещи на ДЕОС за образование и се предлагаха идеи всяка общност да си избира учителите. Но това не виждам как би проработило, когато образованието не е ценност, а са ценност оценките, което нерядко става причина за насилие, вербално или физическо. А за малцинствата, където образованието е последна грижа – това ще ги сегрегира още повече.
Васил Василев: Как може изобщо да няма стандарти, когато изключително ниските, които сега има, не могат да се спазят?
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Но за мен държавата не е нещо, което съществува само за себе си. Това е система от правила/закони, с които да си правим заедно живота по-лесен. Когато нещо не работи и усложнява живота, трябва да се реформира.
K.v. Delchev: Да, но не да се премахне.
Ангел Грънчаров: Качествено образование може да има само когато учители и ученици (участниците в реалния процес на образование) и родителите имат длъжната свобода. Разговорите за учителски заплати са запрягане на коня зад каруцата. Най-важният проблем е: откъде да намерим учители с ново мислене според парадигмата на свободата, щото същностната промяна на образователната система ще започне от тях, те ще бъдат нейния двигател. Аз лично не си представям откъде ще се намерят тези образователни революционери при положение, че университетското ни образование е съвсем дефектно и порочно и продукта му в общи линии е съвсем дефектен.
K.v. Delchev: Г-н Грънчаров, на революциите в образованието им казваме и инак – експерименти с деца. А каква е тая парадигма на свободата, ще ми е интересно да чуя.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, има много такива хора, половината ми бивш клас са такива хора – свободномислещи, искащи да споделят знанията и уменията си с новите поколения, но с 500 лева на месец няма да стане и кой ги упреква – като могат да станат програмисти и да взимат по 4-5000, където трудът им ще е оценен и уважаван.
Momtchil Iakimov: Васил Василев Вместо да си правим измислени стандарти, да си пишем шестици у дома и да се излагаме в международните оценявания, по-добре да вземем универсални международни стандарти/изпити и да се оценяваме по тях. Не бих се поколебал да поема 200$ такса за изпита по TOEFL в американското посолство, aко имам обективен измерител. И веднага бих приел, че ако някой вземе … международен сертификат по еди какво си, има автоматично четворка на матурата при вземане с минимална оценка и отличен 6 от над ….нагоре. Примерно.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, радвам се, че има такива хора. Който е призван за учителската професия е готов обаче и на саможертва. Щото идеални подбуди движат тия хора. Който се вълнува главно от пари, той по презумпция не става за учител в оня възвишен смисъл на думата. Учителите у нас няма да получават тлъсти заплати още десетки години, по общоразбираеми причини. Защото у нас народът не цени духовните неща. Повечето нашенци и сега си мислят, че учителите получават „незаслужено високи заплати“, за тях учителят не прави нищо, а само „си клати краката зад бюрото“…
K.v. Delchev: А защо TOEFL? Защо не SAT, или IELTS, или Кеймбридж? И що само по английски? Не може ли и DELE? И изпитите на Гьоте-институт? Ами ТРКИ за евразийците?! Предчувствате ли бюрократичния ад?!
Васил Василев: Ангел Грънчаров, така е, за да си учител наистина трябва да имаш идеални подбуди. И точно затова само 9% са под 35-годишни. Защото очевидно хората у нас ги нямат тези подбуди, но много повече готини хора биха се заели с тази професия, ако можеха да взимат нормален доход, а не тлъсти заплати. Защото с 500 лева на месец не може да се живее нормално. А това мислене, че не може да станат промени, които да променят това в следващите десетки години, не го приемам. Може, стига да има адекватни политики.
Momtchil Iakimov: Васил Василев, Васко, до средата на 90-те години преподаватели във ВУЗ, лекари и юрисконсулти караха вечер личните си коли като таксита и изкарваха доста повече, отколкото от основната си работа. Сега не е така. Българите определено са готови да харчат за образование на децата. Даже малко повече, отколкото смятам за трезво, защото понякога ми изглежда смехотворно да дават хиляди за това, докато живеят в отвратително поддържани блокове с простряни гащи и сутиени по балконите. Ако вкараме пазара, за добрите учители нещата ще си дойдат на мястото.
Васил Василев: Momtchil Iakimov, да, съгласен съм, но ромите дали са готови? Пращат си децата на училище само за да взимат детски, а това го знам от първа ръка, имаше 6 ромчета в класа ми до 7 клас и си говорехме.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev SAT и Cambridge ги изредих вече. Какво Ви притеснява, че веднъж ще бъдат признати и следващата ревизия – след 10 години? Признаването на чужди стандарти ми се струва по-лесно от писането на собствени.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, казах, че заплатите на учителите у нас няма да станат чак толкова престижни, че най-елитните личности да се впуснат да стават учители. А не че промени в образованието ни изобщо няма да има. Аз лично отдавна правя същностна промяна в работата си като учител по философия – за което си плащам съответната цена (репресии, уволнения и пр.) и въпреки това не се отказвам. Смятам, че ако системата на образованието у нас не се демократизира, качествено образование в България няма да има, също така и демокрация в България няма да има. И просперитет на страната и на нацията няма да има. Кажете това на политиците, с които контактувате – и които се наричат реформатори…
Momtchil Iakimov: Васил Василев, не може цялата образователна система да се равнява по проблемните случаи. За тях си има друго лекарство. Нали не ме разбра погрешно, аз не си и помислям за разграждане на държавно финансираното средно образование, а за отказ от единните държавни стандарти.
K.v. Delchev: Няма да е веднъж. Има десетки международни стандарти, които различни лобита ще искат да се признават. Посолства, консулства, фондацийки, асоциацийки… Всеки от тях на няколко години си сменя формата и скалата, което ще води до нова прекалибрация. Отделно всеки такъв стандарт ще си идва със собствен документ, който ще трябва да се проверява за автентичност и т.н. и т.н. … Просто не знаете какво си пожелавате.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Гледаме децата какво искат. 1000 души ходят годишно на изпит за Кеймбридж в последните 5 години, значи – допуска се като измерител на знания. На индийския изпит, за който говориш, ходят 5 човека – значи не може, трябва да са … 500 (примерно)
Васил Василев: Ангел Грънчаров, какво значи да се демократизира и как, пояснете? Иначе да, казвал съм го, контактувал съм основно с политици от ДЕОС и от ДСБ, Радан включително.
K.v. Delchev: Т.е. всяка година правим нов списък?! Лесно и просто. Вие имате невероятен афинитет към административните упражнения!
Васил Василев: Momtchil Iakimov, да, не може да се равнява по проблемните случаи, но трябва да ги реши по някакъв начин, особено когато проблемните случаи от 2012-13 насам се очертават да са мнозинство.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, запознат ли сте с демократичните училища на проф. Яков Хехт от Израел? Училището е саморегулираща се демократична общност, учителите, родители и учениците си партнират и решават всички въпроси, а държавата не им пречи да работят. Просто е: има свобода, и учители, и ученици, и родители практикуват свободата, вземат решения, учат с удоволствие, работят, мислят, обучават се. И постигат удивителни постижения. Образованието по презумпция е свободна духовна дейност, а не нещо, което трябва да се прави под диригентската палка на самозванците държавни чиновници.
K.v. Delchev: Запознат съм и с Яков Хехт. Но не ми е ясно, защо добрият професор не се е опитал да приложи тези си идеи в зоните с етнически конфликт да речем? Не ми е известно и неговите възпитаници да имат особено високи академични постижения. Но да, със сигурност си изкарват приятно.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, защо постиженията на учениците в демократичните училища трябва да са непременно „академични“?! 🙂 Те имат високи постижения като личности, в този тип училища се раждат пълноценни личности, сиреч, свободни личности.
K.v. Delchev: A свободните личности как се изхранват после?
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Според Вас кое е по-голямото усилие – да се поддържа един списък от сертификати, които признаваме или да проверяваме 10 000 матури на ученици, които така или иначе са издържали не по-малко сложен изпит по международен стандарт? В крайна сметка ако ученикът е издържал на едното мяясто, ще издържи и на другото. Въпросът е изцяло да се промени настройката в посока конвертируемо образование и училищата да подготвят за това с прекрачване на прага.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, проблемът за изхранването съществува само в общества като нашето, училищата в които фабрикуват несвободен човешки матр`ьял. В свободните общества като израелското, американското и пр. хората не мислят за изхранването си…
K.v. Delchev: Матурите са основно тестови – и на комп могат да се проверяват. А инак сертификатите трябва да ги проверявате за автентичност един по един.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, все пак трябва да има някакви държавни стандарти, засега са изпитите след 4-ти, 7-ми и 12-ти клас. Поне в училищата, в които аз преподавам, а и в други, всеки учител си решава какво да преподаде и какво не, и затова там математика се преподава само по сборници, учебниците ги няма никакви и средните постижения са над 5 на всички изпити. От известна либерализация и подобряване на комуникацията между родителите и учители има нужда, но не прекалена.
K.v. Delchev: Г-н Грънчаров, вие случайно да сте си пуснали новините?! Сериозно? Вие имате ли някаква представа какво се случва по света?! Знаете ли условията в палестинските територии какви са?! А знаете ли че 47% от американците не могат да намерят $400 в случай на спешност без заем или продажба на имущество?! (http://www.theatlantic.com/…/2016/05/my-secret-shame/476415/ – много интересна статия). Какви изобщо небивалици говорите?!
Ангел Грънчаров: Васил Василев, стандартите за образование трябва да са не държавни, а на професионалната (учителската) общност и трябва да са съобразени с нуждите на младите хора. Когато полуобразованите държавни чиновници престанат да се месят в образователната сфера, едва тогава образованието у нас ще стане качествено. Както когато държавата се оттегли от търговията и магазините мигновено се напълниха с всякакви стоки…
K.v. Delchev: На фона на предното ви изказване за прехраната, не мисля че трябва да обиждате който и да било на „полуобразован“!
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Вие очевидно живеете в някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния. Загрижил сте за американците, които няма какво да ядат? 🙂 Моля не ми подхвърляйте идиотски идеологически тези за „загиващия капитализъм“! 🙂
Васил Василев: Ангел Грънчаров, за магазините знам, ама магазините не са същото като образователната система. Стандартите за образование трябва да са съобразени с очакванията на бизнеса, което при една компетентна държавна администрация би могло да се случи. Учителите може много да искат децата да са еди какви си, ама бизнеса да има нужда от друго и да се получи огромно разминаване.
K.v. Delchev: Я не ми слагайте думи в устата и си направете труда да прочетете оня линк! Има огромен мисмач на нуждите на работодателите и завършващите средно и висше образование и от двете страни на Атлантика, точно заради вас и свободните ви личности!
Нямали били нужда да се грижат за прехраната си… Зер не ходя в САЩ барем веднъж годишно, та не им виждам и богатата и бедната класа…
Васил Василев: Наистина, хайде да започнем да си съобразяваме идеалистичните идеи, работещи само при перфектни условия, с реалностите в света и България, иначе се получава един безсмислен буламач.
K.v. Delchev: А, анджък. Че нещо много почна темата да ми бие на сферични къртици във вакуум…
Ангел Грънчаров: Васил Василев, още в по-голяма степен това важи за образователната сфера, защото тя по презумпция е свободна сфера, сфера за свободни духовни взаимодействия на суверенни личности. Във всяка сфера на живот в общността нещата стоят така: там, където държавата се меси със своите регулации и пречи на индивидите да разгърнат своя потенциал, развитието спира и почва деградация; там, където държавата се оттегли, започва растеж и просперитет. У нас държавата монополно владее две сфери, образование и здравеопазване, и затова и двете са в окаяно състояние. Социализмът все още не е изгонен от сферата на държавното образование и затова то е в такова мизерно и бедствено състояние.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, добре, хайде дайте ми един конкретен пример, с конкретен клас какво би се постигнало с тази безгранична свобода, за да мога да Ви кажа какво ще стане реално в нашите условия. Защото едно е да си говорим идеалистично, а съвсем друго е да вземем предвид реалните условия, с които разполагаме.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, ще станат чудеса. Недоверието към свободата у нас, което се дължи на неразбирането й, е фатално. Учениците у нас са загубили мотивация за учене по причина на това, че системата ги принуждава да учат разни неща против волята си. Щом учениците почнат да учат неща, които сами са избрали, те ще учат интензивно и с вдъхновение, и ще постигат смайващи резултати. Просто не сте запознат с постиженията на демократичните, на свободолюбивите училища по света. Чудно ми е, че точно Вас трябва да убеждавам в предимствата на свободния живот и в превъзходството на свободния човек 🙂
Васил Василев: Ама няма неразбиране към свободата.
K.v. Delchev: Додея ми от общи приказки. Нещо конкретно имате ли да предложите, или се упражнявате във философстване?!
Защото малко ми идва в повече с тая латернаджийска реторика да ни занимавате и двамата, при положение, че ние с него ако не друго, то поне сме имали възможност да общуваме с образователни дейци от държави по цялото протежение между Япония и Канада, като се мине през ЮАР, Европа и Арабския свят.
Васил Василев: Имам чувството, че в лутане в идеалистични идеи сте загубили първопричината, това е все едно човек да защитава безапелационно законите без да разбира причините, поради които са направени тези закони. Не е защото Бог ни ги е спуснал, а е защото човечеството в един момент е усетило нужда от тях, за да не стават извращения. Затова Ви казах, дайте конкретен пример за изложените от Вас тези и ще видим. Защото има идеализъм, има и реализъм, Вие, като философ, би трябвало да го знаете най-добре.
Ангел Грънчаров: Най-реално е идеалното, прочее, ако ме разбирате какво казвам… 🙂 Васил Василев, у нас хората, в това число и младите, масово не разбират що е свобода – просто защото не са имали възможност да я практикуват, да живеят свободно, образователната система у нас свобода не търпи. Тя е основана на казармения модел. Но щом се промени моделът, самият живот ще нареди нещата подобаващо. Хората у нас не са тъпи, че да им нямаме никакво доверие. Когато държавата решава всичко в образователната общност, тя фактически показва, че смята хората за много тъпи, в това число мисли и учителите за много тъпи. Доминанта на държавното образование затова е затъпяването. Държавата иска да има тъпи граждани. Сещате ли се за какво тя се плаши от свободомислещи граждани?! 🙂
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Аз пък съм образователен деец от България с много голям опит и сега ще Ви се наложи да послушате аз какво мисля 🙂
K.v. Delchev: Аз ви слушам, но не откривам мисленето…
Васил Василев: Ангел Грънчаров, Коста Делчев е направил толкова за образованието у нас, колкото не можете да си представите – обикалял е по градове, за да говори, води националните ни представители на редица състезания и т.н., много опитен човек, демократ, който обаче е стъпил здраво на земята и знае с какво си имаме работа у нас.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Ами напълно възможно е, разбирам затруднението Ви: онова, което нямате в себе си, как ще го оцените у другия?! 🙂 Подобното се привлича от подобно 🙂
Ангел Грънчаров: Васил Василев, у нас имаме поклонничество към разни набедени авторитети и същевременно тотално непризнаване на хора, които реално са работили цял живот в образованието. Аз също съм работил цял живот в образованието и най-вероятно съм наясно с реалностите…
Васил Василев: Добре, че са хора като него, които правят нещо повече, отколкото се очаква от тях, защото иначе щяхме да видим падение. И моля Ви, преди да наричате някого набеден авторитет, проверете за кого става дума и какво е направил, иначе ставате същия като Петьо Блъсков, Тошо Тошев и Кеворк Кеворкян.
K.v. Delchev: Не, не го разбирате. Там е проблемът. Изобщо нищо не разбирате. Камък да хвърлиш, пада върху някой, дето има лесно решение за образованието и науката в три прости стъпки. Но когато дойде време да се прави нещо, всичките философи се изпокривате в бъчвите си, а после учените се чудим какво да отговорим на нормалните хора, които са чули тия фантасмагории дето сте си ги навили на пръста и ги повтаряте до 101 и обратно.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Ясно, щом се самоопределихте като „учен“, ми стана ясно защо сте толкова величав, че с Вас не бива да се разговаря! А иначе се постарайте да сфанете за какво говоря, щото претенцията Ви, че разбирате от съвременно образование ще остане само претенция… Между другото „учените“, дето не обичат философите, още от древността са ставали за смях, потърсете прочетете как примерно един Сократ се отнася към тях. Вие, простете, в каква област сте специалист?! Инженер ли сте, що сте, простете, не Ви познавам, въпреки величието Ви! 😦
Васил Василев: Ангел Грънчаров, не знам дали прочетохте предния ми коментар, но хайде, да Ви покани на една подготовка на национален отбор по науките, да видите. K.v. Delchev какво мислиш, да поканим ли г-н Грънчаров?
Ангел Грънчаров: Васил Василев, по какви науки сте специалисти, господа?! 🙂 Като говорите така, в смисъл, че сте специалисти по „всички науки“, знаете ли как звучите в моето опитно ухо на философ?! Знаете ли колко струват претендиращите за многознайство или особено пък за всичкознайство? 🙂
K.v. Delchev: Математик съм, г-н Грънчаров. И като цяло съм доста сговорчив човек, когато видя някакъв потенциал в една комуникация.Но с вас – не виждам. Вие не дискутирате, вие проповядвате. А нивата не ще молитва, а иска мотика.
Васко – благодаря, но нямам време за подобни експерименти. Ползата за г-н Грънчаров ще е съмнителна, ползата от г-н Грънчаров – още по-малка.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Г-не, много бързо ми дадохте съответстващата квалификация. Прибързвате. С математици се разбирам чудесно. Понеже често са мислещи хора. С Вас обаче нещо се получи от типа на ината – не щете да схванете за какво говоря. А аз казах пределно простички неща, които всички занимаващи се с образование хора разбират. Тъй че ми стана много любопитно защо така реагирате. Може би защото боготворите съществуващата система на образование ли? Тя е чудесна според Вас, така ли? Много интересно? Или се засегнахте за думите ми за свободните хора, които просперират навсякъде по света?
Васил Василев: Ангел Грънчаров Ние не претендираме за многознайство, Вие претендирате, че сте морален стожер на свободата и заклеймявате по тази линия останалите, които имаме дори и малко несъгласие, ние Ви казваме нашето мнение, Вие се съмнявате в нашите способности без да знаете нищо за нас, хлъзгаво вкарвате темата за „набедени авторитети“. Какво да Ви кажем като ни подлагате на такива съмнения без никакви аргументи, освен да Ви поканим и да видите с какво се занимаваме? Но все още си чакам конкретния пример на Вашия идеален свободен клас как ще работи, че все го избягвате това, а говорите общо и идеалистично.
K.v. Delchev: Защо така реагирам ли? Защото средно веднъж месечно се намирам, по линия на работата ми, на някоя дискусия за образованието. И независимо от нивото, независимо от мястото – било то София, Брюксел или Саудитска Арабия, винаги виждам хора, които излизат с надутите си като балон теории, за да ни развиват тези за идеалното училище на бъдещето. Или идеалния университет… или там друго идеално нещо. Ама ако ги накараш един инструмент да разработят, един проект да направят – потрес и страдание. Та така – много са евтини приказките, г-н Грънчаров, всички ги могат. Ама като дойде да се гледа кой какво е направил, най-много от тия хора да чуеш че са разработили парадигма. Или написали труд, но мизерните им заплати не позволявали да бъде издаден, че да се оцени по достойнство.
Васил Василев: И само да Ви кажа още нещо, конкретно – знаете ги тези химикалки, където могат да се разглобят, нали. Еми във Вашия идеален и свободен клас така ще стане, че 2-3-ма ученици ще си направят фунийка с хартийки и ще Ви плюят с тях в гърба като се обърнете и след това ще кажат – „Ама не съм аз“ 😀 и тогава какво ще направите, като нямате никакви делегирани права от никого да направите нещо? На мен не са го правили, но на известна част от учителите ми го правиха.
Ангел Грънчаров: Драги млади многоучени и изявени, ала твърде неопитни господа, ще ви кажа нещичко, което може и да ви отрезви: вашата реакция по повод на моята позиция за промяната в образователната сфера чудесно показва, че разбирането ви за свободата е твърде абстрактно, а също, че в някакъв смисъл сте образцов продукт на система на образование, която не признава свободата, която игнорира свободата – по тази причина именно реагирахте така, както реагирахте. Моля, опитайте се да вникнете, да постигнете точния смисъл, за ваше добро казвам тия неща: нашата нереформирана система на образование произвежда в масови мащаби недоучени, самонадеяни и несвободни, т.е. варварски зависими от ограничеността си продукти, докато по принцип пълноценната личност следва да бъде един свободен дух, който творчески изявява себе си, наясно е с потенциала си и ефективно се ползва от неговите блага.
А свободни и пълноценно живеещи личности по несвободен начин няма как да бъдат формирани или родени; ето защо нашето образование трябва спешно да се постави върху толкова великото начало на свободата. А относно това що е свобода, как да я постигнем, как да развием своя личностен потенциал, каква е философията и стратегията на новото, на истински съвременното образование и личностно формиране на младите хора, по всичките тия въпроси можете да се ориентирате като се поровите в моите книги, всичките те са достъпни онлайн в блога ми, казвам това за да не скочите да протестирате, че ви правя реклама с оглед да си купите хартиените им издания (има, прочее, и такива). Четете и се образовайте, пък после демонстрирайте претенциите си. Поне малко уважение следваше да покажете към човек като мен, ала донякъде ви оправдава това, че системата ви е повлияла отрицателно, тя като капак на всичко е и аморална, освен че е свободоненавистническа и човеконенавистническа. За това какво конкретно и как се прави в реалната обстановка ви препоръчвам новата си книга, носеща заглавието „Реформа на НЕобразованието“. Приятно четене!
Прочее, не сте образовани в областта на философията, аз не претендирам, че съм морален стожер, аз, бидейки философ, СЪМ морален стожер, щото съвестно си изпълнявам дълга на философ. Тъй че, позволете да забележа, имате и твърде повърхностна и бедна представа що е философия, по тази причина и не ви се удава да постигнете смисъла на това, което ви казвам или пиша. Лекарството срещу този недъг е лесно: образовайте се философски, обучавайте се в сферата на философията, много ще спечелите! Математика само не стига, на пълноценно развитата личност и е необходим и духовен фундамент, който е постижим най-вече чрез занимания с философия. Желая ви успех! Не допускайте повече да се излагате, критикувам ви щото държа на истината и щото ви желая доброто!
K.v. Delchev: Точно за това говорих по-горе! Излиза някой, изтъква се като някакъв експерт, после като го потърсиш за работа – или не става, или не иска.
Цялата ви работа била, за да се каже, че сте писал книги! Кажете тези книги кой ги е прочел и какво е произлязло за образованието от тях? Извинете, ама аз още не съм забравил как се изцепихте, че в САЩ и Израел нямало хора, борещи се за прехраната си. И на тоя фон да ме пращате да ви чета книгите… Има един хубав израз, на Чудомир принадлежи – „От зелена тиква семе не ща!“
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev А, ето къде Ви боли пък Вас, моите книги очевидно са причината за тъй спонтанно избликналата Ваша ненавист към моята личност! 🙂 Господине, излагате се – нима не Ви вълнува Вашето достойнство, Вашата чест нищо ли не струва?! Излиза, че сте дребнав човек, който просто завижда на оня, който е постигнал нещо в живота си; това е срамота, господине, да отричате постиженията на другите! И да се перчите че сте бил постигнал не знам си какво. Аз, между другото, 33 години работя – да, РАБОТЯ, така че няма смисъл точно Вие да ме каните тепърва на някаква работа! – в българското образование, средно и университетско, но не се перча като Вас, не афиширам някакви мними постижения. Между другото, се нахвърлихте върху личността ми, а ние разговаряхме за съвсем други неща; приемам това като Ваше признание, че нямате аргументи по същината на разговора ни… Хубав ден ви желая! Пишете и Вие книги, ако имате какво да кажете, това и истинското, недейте да се вълнувате толкова за чуждите книги, които при това оценявате без да сте ги пипнал даже… 🙂
K.v. Delchev: Ау, разкрихте ме! Точно за дето сте написал книга ви завиждам! Направо апелът към моята чест и достойнство ме жегна в сърцето…
Ако работите толкова време в образованието и ги къдрите такива, то вие не сте част от решението, а от проблема. Половин живот работи в някаква система, не може да каже едно конкретно нещо, дето е направил за нея…
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev 🙂 Какво ще кажа решавам аз, г-не! Все Ви избива да оценявате моята личност, очевидно с нещо силно Ви уязвих. Нищичко обаче не можете да кажете по съществото на дискутираните проблеми на образованието. От което може да се заключи, че хал-хабер си нямате от тях… което е тъжно, щото живеете със самочувствието, че ги разбирате…
K.v. Delchev: Дискутираните проблеми си бяха съвсем добре, докато не почнахте да говорите за някакви ефемерни утопии.
Васил Василев: Хайде да го прекратим това, че е много глупаво и само се излагаме :D. Ясно е, че не сме на едно мнение – г-н Грънчаров мисли, че основния проблем е липсата на свобода и вярва, че решението е свобода, свобода и още повече свобода. Ние с K.v. Delchev очевидно вярваме, че решението е увеличаване на доходите и създаване на конкуренция чрез допълнителни критерии за качество. Това е. Мненията ни се различават, което е супер нормално, надявам се поне малко да сме вникнали в гледната точка на отсрещните хора :).
Ангел Грънчаров: Васил Василев, да, ето известен напредък се забелязва: не сме длъжни непременно да сме единомишленици, важното е повече хора в резултат на дебата да се замислят. А този който не мисли като нас не значи, че е наш враг, или пък – некадърник! 🙂 Всеки има суверенното право да си бъде каквато иска личност, ето нещо, на което сгрешената ни образователна система толкова много хора очевидно не е научила…
Ангел Грънчаров: Господа, а какво ще кажете да публикувам дискусията ни в блога си, имате ли възражения?! 🙂
Васил Василев: Ангел Грънчаров, ако имате желание, публикувайте.
Кристиан Георгиев: Тази дискусия нагледно показва защо са нужни млади и действащи хора в образованието, които да действат методично, а не да се чака и възхвалява утопична идеология.
Ангел Грънчаров: Кристиан Георгиев, ние, старите, действаме независимо от това, че не сме млади; не мога да разбера как определихте, че само младите действат? 🙂 И при това непременно „методично“? 🙂
K.v. Delchev: Крис, не храни стария трол. Има да пише книги под моста.
Ангел Грънчаров: Господинът K.v. Delchev очевидно ме намрази до смърт поради това че съм писал книги, които той не е чел, въпреки че е „учен“ човек, въпреки многоучеността си! 🙂 Ами прочетете ги, драги г-не, и се успокойте след това, защо трябва да ме мразите толкова заради книгите ми – ето това не мога да разбера?!
K.v. Delchev: А, чак пък да ви мразя. Намирам ви за досаден и безполезен, но чак да ви мразя… Все пак за да намразиш някого, той трябва нещо да прави.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, как така да не правя: ами обучавам младите по философия, а също така и пиша книги за образованието! Които Вие не сте чел въпреки цялата си многоученост. Нима това не е достатъчно основание да ме намразите? 🙂
Sabina Markova: Отговорът е в човешко отношение към учители и ученици. Регулацията е много голяма и няма място за самоинициатива. Образователната рамка е много стеснена. Това прави училището скучно, както за преподавателите, така и за учениците.
Ангел Грънчаров: Напълно вярно казвате, точно така е. „Тук е заровено кучето“ 🙂
Sabina Markova: Темата е страшно важна. Лошото образование осакатява децата, но лошото отношение повече.
Tsvetan Velichkov: Докато решенията за образователната система се вземат от хора, които никога не са били учители и не разбират от образование… винаги ще има лоши резултати!
Sabina Markova: Докато няма осъзнаване на свързаността на частите на образователната система (ученици, учители, родители) като едно цяло, добър резултат няма да има. Центърът на системата са децата. Докато това не стане ценност, обществото ни ще върви към бездна.
Tsvetan Velichkov: За съжаление министерството на образованието е светлинни години назад от осъзнаването на този факт!
Sabina Markova: От гражданското общество зависи какво, как и кога осъзнава МО. Ние сме МО.
Philip Dudin: Васко, един въпрос, че нямам време сега да търся… Освен за заплати, имаш ли информация сегашните 3.1 млрд. лв за образование как са разпределени и къде отиват тези пари? Сумата според мен е стряскащо голяма на фона на реалните резултати.
Васил Василев: Не, конкретно нямам инфо как са разпределени.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Може ли да обичаме „хората“? (начало на дискусия)

Началото на една показателна според мен дискусия по темата „Може ли да обичаме „хората“?“, започнала във фейсбук:
Lachezar Tomov каза: Да си патриот означава, не само да обичаш страната си, а да обичаш хората в нея.
Stoytcho Dimitrov каза: Даже и Волен . . .
Miroslav Petkov каза: Чак такъв патриот не съм!
Stoytcho Dimitrov каза: Ох, аз май съм!
Владимир Петков каза: Волен е руски патриот.
Quo Vadis каза: Патриотизмът става за мен все по-абстрактно понятие. „Да обичаш хората“ – народа! Това е толкова общо и абстрактно… И защо трябва да се обичаме?! Не може да се обича насила. Един велик човек беше казал – „Родината ми е там, където се чувствам добре“. Аз допълвам: родината ми е там, където и аз мога да дам, и на мен може да ми бъде дадено. За мен тук не може.
Mary Landser каза: Значиии… не съм патриотка… въх, каква новина, не знаех… 🙂 От утре почвам да обичам хората!
Владимир Петков каза: Сега не е модерно да си български патриот. Сега в България е модерно да си различен. Вазов пише „Епопея на забравените“. Истинските патриоти вече са били забравени, през 1886- та са модерни вече други неща, но само привидно. Така е и днес…
Ангел Грънчаров каза: „Хората“ изобщо не може да бъдат обичани. Някои от хората обичаме, други не обичаме. Има всякакви хора. Някои хора не заслужават да бъдат обичани. Мерзавците също са хора, аз тях лично не мога да ги обичам. Също не мога да обичам хора, които никога не съм виждал или не познавам. Който каже „обичам хората“, това показва, че е лицемер. По причините, които приведох…
Рафаил-Росен Стефанов каза: Патриоти са Швейцарците. Патриотизма не е в това да си съчиняваш идеологии, а да си хвърляш боклука където трябва, да не си бетонираш природата като ти падне на далавера, и да си вдигаш когато трябва сам данъците с референдум. И може да се обича само нещо конкретно. Трудно ми е да разбера, как се обичат абстракции като „българския народ“ и „България“. От какъв етнос е гражданство е един човек, никога не ме е вълнувало, а мога да кажа че обичам Пловдив, Созопол, Бачковския манастир… , но ми е трудно да обичам „България“. (Коя, тая на мутрите, на далавераджиите, тая с дупките по пътя, с Паметника на Съветската армия, или тая дето отнема децата на хората поради бедност и се гаври с тях?! Мога само да се стремя да съм отговорен гражданин, но и това се получава трудно.)
Lachezar Tomov каза: Всичко минава през любовта към хората. Страната е просто тяхна проекция.
Ангел Грънчаров каза: „Обич към хората“ няма. Абстракциите не могат да бъдат обичани… Обичани могат да бъдат само конкретни човешки същества. То е различно от „хората“. Нима е толкова трудно да се проумее това?!
Lachezar Tomov каза: Има – обич към, тези, които срещаш, по същия начин, по който Християнинът обича ближния си.
Народът е абстракция. Хората са множество. Можеш да обичаш множество, повечето хора обичат повече от един човек, просто могат да разширят обхвата на обичта си.
Владимир Петков каза: Нередности има в цял свят. България е прекрасна страна. Комплексираният българин се е вторачил само в проблемите.
Ангел Грънчаров каза: Едва ли може човек да обича хора, които даже не познава, това ми се вижда фантастика. Или думата обич някои хора я схващат твърде своеобразно…
„Ближният“ също няма как да бъде обичан ако този ближен, примерно, не си го поне срещнал на улицата, не си срещнал погледа му и пр. Обичането и любовта не бива да девалвират толкова, щото тогава всичко се обезсмисля…
Lachezar Tomov каза: Може да има кредит на любов.
Ангел Грънчаров каза: Някои хора явно имат твърде обемисти и любвеобилни сърца, щом умеят да обичат „множества“, а не индивиди. Аз лично смятам, че може да бъдат обичани само конкретни живи и непосредствено възприемани човешки същества. Обичта към човека изобщо и към хората за мен е съвсем непонятна, а и ми звучи като лъжлива, като лицемерна, като фалшива емоция…
Lachezar Tomov каза: Да обичаш хората не е абстрактна проява, като срещнеш някой непознат, ти му помагаш и му мислиш доброто. Това е да обичаш хората.
Владимир Петков каза: Канибалите обичат най-искрено хората. Аз също обичам хората и особено децата.
Ангел Грънчаров каза: Е как да обичаш тия именно „хора“ като те са толкова различни и всякакви? 🙂 Помислете за това. Има хора, недостойни за обич. Примерно хора, които са крайно лъжливи, да допуснем. Аз примерно лъжеца Гоце не мога да го обичам, а той също спада към родовото понятие „хората“, нали така?
Който обича „децата“ трябва да има предвид, че някои деца са способни да го подлудят, примерно, ако ти оставят да ги гледаш и, примерно, те почнат постоянно да реват по цяла нощ. 🙂 Тогава ще разберете, че даже „любовта към децата изобщо“ е лъжа, измама и абстракция…
Lachezar Tomov каза: Никой не е казал, че е лесно. Пътят на Бог не е по силите на хората, но трябва да се стремят към него.
Ангел Грънчаров каза: Нека не намесваме Бог когато искаме да замажем собствените си несмислени изказвания…
Владимир Петков каза: Да. Работя с деца. От християнска гледна точка, когато осъждаме някого (той е крадец, лъжец…), поемаме неговия грях върху нас. Някои хора са станали проблемнни заради липсата на любов. Гоце, Пеевски, активисти на БХК и други подобни вредители са частен случай.
Lachezar Tomov каза: Това, че вие не виждате смисъл в нещо, не означава, че то няма такъв. Малко скромност никому не вреди.
Ангел Грънчаров каза: Е, сега вече минахте на лични нападки, а просто трябваше да се понапънете да осмислите какво казах. Това, че не виждам нещата точно като Вас не значи, не ги разбирам. Разбирам ги, но по различен начин. Аз го казах да Ви го помогна да разберете грешката си. 🙂 Любовта Ви към хората нещо Ви изневерява. Мен примерно мигом ме обявихте като „недостоен за обич“. 🙂
Lachezar Tomov каза: Не съм минал на лични нападки. Както аз не слагам етикет на нещата, които не разбирам автоматично като глупост, така искам и да се гледа на моите неща.
Напротив, ако видя, че се нуждаете от помощ, ще ви подам ръка, ако някой ви нападне пред мен ще се опитам да го спра. 🙂
Ангел Грънчаров каза: Думата „глупост“ не съм я употребил, направете справка, Вие я употребихте…
Владимир Петков каза: Да обичаш страната, хората, да знаеш за успехите, да познаваш историята, да обичаш езика, да пишеш грамотно на кирилица… Да възпитаваш децата в патриотичен дух. Много неща са важни.
Ангел Грънчаров каза: Както и да е. Ваша си работа. Но все пак помислете малко. Хубава вечер!
„Хората“, „народът“, „човечеството“ и пр. са общи понятия, сиреч думи, не става да бъдат обичани. Просто нямат душа, не са одушевени. Да се обичат думи и дори вещи е перверзия. А който иска да обича човеци, то тази негова обич може да се прояви по един-единствен начин: като обича този, онзи и т.н. конкретен индивид, с когото се познава, общува, когото е почнал да цени и т.н. Оня, който обича „жените“, но не е обичал нито една конкретна жена, много е възможно в един момент да стане женомразец… тази ми е логиката. Навремето комунистите обичаха „хората“, „пролетариата“, „селячеството“, „интелигенцията“, но това изобщо не им пречеше да избиват най-добрите представители на тези съсловия…
Император Тъндър каза: Значи НЕ СЪМ патриот и нямам никакъв проблем с това, защото голяма част от хората тук не заслужават дори уважение, камо-ли обич. Всъщност и според мен такава обич няма как да съществува, изкривено ми е това понятие. Може да има обич към божественото начало, стремеж към него, зачитане на това у другите. Но когато човек сам не зачита това у себе си, какво да му уважавам и да му обичам? Да обичам педофилите ли? Да отида в затвора да ги нацелувам до един! Убийците също. А може би идиота, който кара с 200 км/ч в градски условия, защото иска да бъде готин и не му пука, че може да убие човек… Не, не. Ако награждаваме злото с добро, с какво да наградим доброто – с бонбони от 2 ст. ли? Да обичам „целия народ“ – еквивалентно на това да сложа знак за равенство между Левски и Пеевски, да кажем. Така излиза, нали и двамата трябва да ги обичам.
Ангел Грънчаров каза: Споделям думите Ви, Ваше Величество! 🙂
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Показателна дискусия по интересни нравствени и психологически въпроси

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото нали знаеш, аз съм просто един изследовател на чудатостите на нашия съвременен живот, нищо друго не съм…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Кратък разговор между очевидно некадърен учител и много кадърен ученик по актуални, по вълнуващи двамата теми

Разговорът по-долу е проведен снощи; разбира се, не мога да дам самоличността на ученика, разговарял с мен (той все още не си е получил дипломата от ПГЕЕ-Пловдив), но с оглед да покажа психологическата обстановка в това училище, а също и като илюстрация на отношенията ми с неговите ученици, които съм обучавал по философските предмети цели 14 години, преди непонасящата ме директорка тия дни да ме уволни със смехотворни мотиви от рода на „пълна некадърност“, „абсолютна неспособност“, „негодност за системата“, „изключително неумение да общува с учениците“ (!!!) и пр.; разбира се, обсъдихме с този ученик и тази актуална напоследък история, по негов почин; ето какво си казахме:

Ученик Х. каза: Здравейте, господине! Интересно ми е та реших да питам: какъв е проблемът на директорката с Вас и защо не можете да се разбирате?

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Ще ви кажа щом питате: с директорката имаме напълно различни, коренно различни разбирания по всички въпроси?

Ученик Х. каза: Тоест?

Ангел Грънчаров каза: За начините на преподаване, за общуването учител-ученик, учител-администрация, за управлението на училището, изобщо за цялостния живот в училищната общност. За абсолютно всичко.

Ученик Х. каза: Аха.

Ангел Грънчаров каза: Тия спорове са обичайни, са нещо естествено, но се оказа обаче, че различията ни са непреодолими.

Ученик Х. каза: И тя не харесва как преподавате значи, така ли?

Ангел Грънчаров каза: Тя е много упорит човек и явно й е трудно да схване моите принципи, тя мисли според матрицата: „Който не мисли като мен, е мой враг, подлежащ на унищожение“.

Ученик Х. каза: И Вие си държите на Ваето, предполагам?

Ангел Грънчаров каза: Аз така и не можах да й обясня, че философията е различен предмет и че не може да се преподава като другите предмети. Да, аз от моето не мога да отстъпя, щото се старая да бъда верен на задачата си като философ.

Ученик Х. каза: Еми явно толкова й е акъла.

Ангел Грънчаров каза: Не може за да угодя на една началничка да си плюя в лицето като философ. Така не стават тия работи, при това аз се постарах да я накарам да започне да уважава преподавателската автономия (свобода) на учителите, но това изобщо не й хареса. Тя е привърженичка на разбирането, характерно за казармения живот, а именно „началството никога не греши“, „шефът винаги е прав“ и пр. Такива работи. 🙂

Ученик Х. каза: Не знам, просто не мога да разбера как са я сложили там.

Ангел Грънчаров каза: Е, в крайна сметка тя направи всичко нужно да ме пречупи – за да бъде всичко според нейната началническа воля, но като не успя, се видя принудена да ме уволни. Мъжът й е от „голямото доброутро“, преди 1989 г. е бил ченге, работил е в милиционерската област. Предполагам затова тя има такова самочувствие и предполагам това е повлияло да я сложат на едно такова място; така говори мълвата, не знам точно как е станало, но и така може да се предполага. Да оставим това. Е, Вие завършихте, как сега смятате да продължите?

Ученик Х. каза: Ами не ми се учи, честно казано, повече в училището (13 клас няма да уча), но човек винаги може да учи, имам предвид сам и каквото му харесва, извън училище. Мисля да се развивам в областта на … (спестявам тази подробност, бел. моя, А.Г.) Пък ако не стане имам доста алтернативи.

Ангел Грънчаров каза: Да, прав сте, човек трябва да заложи на онова, което най-много го привлича, там, където е най-способен.

Ученик Х. каза: Съгласен съм с Вас, и аз мисля така. И съм уверен в себе си, вярвам, че ще постигна успех.

Ангел Грънчаров каза: Човек като знае какво иска и като вярва в силите си, и при това не се щади, а обича да работи, нищо не може да го спре да постигне заслужения успех.

Ученик Х. каза: Точно така е. Аз съм много упорит и съм уверен, че ще успея!

Ангел Грънчаров каза: Това е чудесно, щом така мислите, непременно ще успеете, желая Ви го!

Ученик Х. каза: Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Вие отрано се очертахте като сериозен човек.

Ученик Х. каза: А ако Ви изгонят (ако още не са, говори се обаче в училището, че е успяла най-сетне да Ви изгони?) какво мислите да правите?

Ангел Грънчаров каза: Ако ме изгонят ли? От училището? Аз вече съм изгонен де… 🙂 Няма страшно, аз обичам промените, не се страхувам от тях. Даже е добре, че стана така, щото доста бях затънал в това училище, което не е добро: промените винаги са за предпочитане, истината е в динамиката! 🙂

Ученик Х. каза: Аха!

Ангел Грънчаров каза: Не училището не е добро, а затъването във все едно и също нещо не е добро.

Ученик Х. каза: Пак ли мислите да работите като преподавател или?

Ангел Грънчаров каза: Да, да преподавам, но вече в друга сфера, не в държавното образование, а в истинското, в същинското, в свободното образование.

Ученик Х. каза: Ясно. ОК.

Ангел Грънчаров каза: Аз имам един свой Център за развитие на личността, той съществува от 20 години вече, бях позанемарил дейността му докато работих в това училище, сега ще я възобновя и динамизирам.

Ученик Х. каза: Добре, ако нямате нещо друго да добавите аз ще ставам.

Ангел Грънчаров каза: Всичко добро Ви желая!

Ученик Х. каза: Подобно!

Ангел Грънчаров каза: Мерси!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Спор с един конспиративистко-кагебистки пропагандист-фантазьор

Публикувах една снимка на Путин с китайския лидер, на която последният гледа с пренебежителна гримаса първия – виж Ех, Путя, Путя – колко мъка те чака, дарагой Путя! – и дежурният по кагебистка пропаганда анонимник в моя блог почна да се упражнява да ни учи в „правилно“ конспиративистко мислене. Това си е неговото всекидневно занимание, както и да е, и той трябва да се храни, нещо трябва да се работи, разбираемо е. В старанието си той често приема мечтите на Кремъл за реалност, което именно и го издава. Намери се този път някой друг, който да опонира на въпросния пропагандатор, ето как протече дискусията им, аз се включих съвсем накрая:
Анонимен каза: Дано драконът глътне мечката! Китайците са по-разбрани хора, без претенции за световно господство…
Анонимен каза: Китайците били «по-разбрани хора, без претенции за световно господство…» ???!!! – Вие чувате ли се? Всички анализи поакзват, че Китай ще измести САЩ като световен хегемон, въпросът въобще не е дали, а кога. А на съвестта на «разбрания» Мао тежат около 65 милиона убити.
Освен това българските антикомунисти са русофобии, но явно не и синофоби, защото Китай, макар че за раллика от Русия не се е отказал дори външно от комунизма, е някак чужд и далечен за българите. Трудно ще намерим българин, който да «обича» или да «мрази» Китай.
Светът въобще не разбира истинската природа на отношенията между руските и комунистическите китайски лидери. Без непременно да горят от любов един към друг, те са стари и верни съюзници, работещи заедно за разгрома на Америка. Когато моментът дойде, маските ще паднат и руснаците с китайска помощ ще се опитат да наложат своята система на Запада при техните условия като кулминацията на „Втора октомврийска социалистическа революция“.
Както казва беглецът от КГБ Константин Преображенски:
„Китай е идеологически враг на Америка. Той не може да бъде нищо друго освен противник. От друга страна Китай и Русия се радват на идеологическо единомислие: отдаденост на комунизма и омраза към Америка. Китайските комунисти разбират, че руснаците трябва да си слагат маска на демократи пред наивния Запад; но пред Китай те не се нуждаят от маска и се демаскират. Двете страни не декларират публично своя антиамерикански съюз. Това е част от съвместната им дейност по заблуда на Америка. Идеологическото единомислие е достатъчна рамка за подобен съюз. Тъй като не е публичен, той засяга най-вече сътрудничеството е някои секретни сфери. На първо място те си сътрудничат в разузнаването. Сигурен съм, че има някакво споразумение между тайните служби на Китай и Русия за подкопаване на Америка, но то се държи в тайна.”
Ето защо много грешат онези, които смятат, че Путин е в Китай, само за да подпише газовата спогодба. Тя е важна, но още по-важно е да се уговорят и координират съвместните антиамерикански действия.
Анонимен каза: Интересен въпрос е все пак кой кого командва: Русия Китай или обратното – или може би и двата полюса са равнопоставени? Е, Русия сигурно е може да си играе с Китай, както със своите „бивши” сателити в Източна Европа, вкл. България, но въпреки всичко комунистите са се споразумели още в 1960 г., че водещата роля в международното комунистическо движение е и си остава за Москва.
Между другото за комунистите икономиката не е толкова важна, най-важни са въоръжените сили и тайните служби, а при въоръжените сили Русия има голям превес при стратегическите ядрени сили. Всъщност причината, че Русия още не е започнала война срещу Америка не на последно място се корени в слабостта на Китай, който все още не е на необходимото военно ниво, за да й окаже необходимото съдействие и да изпълни своя дял от мисията. А що с отнася до тайните служби, то беглецът от руското военно разузнаване полковник Станислав Лунев казва, че китайското разузнаване е детска игра в сравнение с това, което оправят руснаците.
Хайде сега да чуя как всичко това е пропаганда на КГБ, както обича да твърди Грънчаров за всичко и всяко. Само че той въобще нищо не може да каже по този въпрос, камо ли дали това е комунистическа или антикомунистическа или националсоциалистическа или някаква друга пропаганда и дали въобще е пропаганда, понеже не знае почти нищо по темата и тя всъщност въобще не го интересува. Той се е фиксирал и концентрирал само върху собствената чиния и не смее да погледне отвъд ръба й, т.е. върху няколкото жалки отрепки-български „политици”, както и ПГЕЕ-Пловдив, около които и която явно се върти светът, и само подскача като ужилен, ако някой каже например, че Реформаторският блок се състои от комунистически мекерета (с изключение на ДСБ, разбира се, но каква полза). Само при тези теми той плува в собствени води, те са му присърце, какво го интересуват Русия или Китай? – Дайте ние да си гледаме нашата къщичка, нея да приведем в ред. Нему и през ум не му минава, че съдбата на неговата къщичка зависи най-вече от Русия и Китай.
За да предваря неговия отговор и да му спестя труда да пише: какво знае и какво не знае и какво го интересува и не го интересува Ангел Грънчаров, си е негова работа, понял меня, товарищ?!
Анонимен каза: Как стават преговори, без американците да могат да ги подслушат? Виктор Суворов в «Аквариумът»:
– Надевай,- приказывает Навигатор. Я надеваю на голову прозрачный шлем. Он делает то же самое. Теперь мы на космонавтов похожи. Наши шлемы соединены гибкими прозрачными трубами. Подслушать то, что говорят в командирском кабинете, невозможно. Даже теоретически. Но если в дополнение ко всем системам защиты он приказывает еще воспользоваться и переговорным устройством, то, значит, речь пойдет о чем-то совсем интересном.
Анонимен каза: Вие сте проруски заговорник, който представя желаното от Кремъл за реално – че са велика, водеща сила, че ей сега ще сринат Америка, че целият свят извън ЕС им се подчинява и т.н. Истината е, че Русия военно е джудже пред Щатите, а икономически – микроб. Путин се нагъзи показно на китайците и зароби страната си за техните функционери. А Китай няма претенции да владее целият свят, а Азия, вклч. тази част на Русия, която е вътре. И това ще стане.
Нелепо е да мислите, че стратегията на една държава от 5 000 години зависи от режим като комунизма, съществувал в исторически план от съвсем скоро време. Още Наполеон е казал, че драконът като се събуди, светът ще се разтрепери. Но Китай чака и не бърза с плановете си и не зависи от един маниак, като руснаците. Зависи, за съжаление, от пропагандата на душевноболни тролове като вас.
Анонимен каза: Хубаво е да не се отдаваме на пожелателно мислене и да виждаме света такъв, какъвто е в действителност. Не може да е проруска пропаганда разкриването на руските тайни замисли и най-съкровени планове. Пак казвам, че логиката на българите е сбъркана.
Моля ви се също да не излизате с безумни мнения за „военното джудже” Русия, която е ядрена свръхсила, или с твърдения, че световният енергиен център Русия е икономически микроб в сравнение със затъналата до шия в дългове Америка. Това може да е било вярно ДОНЯКЪДЕ през 1950, но не и в 2014.
Китай зависи от комунизма, и още как. Комунизмът означава много радикално скъсване с миналото, затова съвременен Китай няма нищо общо със стария Китай отпреди 1949, както и СССР-Русия не е продължение на стара царска Русия, както и НРБ и сега РБ нямат нищо общо с Царство България. Комунистите не мислят в национални, а в интернационални категории.
Но ето пак потвърждение на тезата ми, че българите няма как да са синофоби (китайомразци), макар че Китай е човеконенавистническа комунистическа страна с 65 милиона избити. Китай е чужд и далечен на българите. На тях им дай да обичат или да хулят Русия, тя им е близка и присърце, за нея имат мнение, но за Китай – няма как.
Анонимен каза: Китай наистина би могъл да има претенции за някои азиатски региони на Русия, но Русия е снела от себе си този натиск, като е обещала на Китай територията на САЩ след разгрома на Америка, докато тя ще вземе само Аляска и части от Канада и това не е параноя, а свидетелство на бегълци от руското военно разузнаване ГРУ, които познават съветските и руските военни планове. Аз не говоря наизуст, а като сериозен изследовател, докато вие всичко политизирате и идеологизирате, без да имате нужните познания и информация.
Анонимен каза: Независимо кой ще извлече по-голяма полза от сделката между Русия и Китай, която впрочем вероятно в взаимноизгодна и при това СМЪРТОНОСНА ЗА ЗАПАДА, е показателно, че Ангел Грънчаров се радва, че Китай – според него поне – се бил „наложил” над Русия! Той вероятно би предпочел да живее под китайски, не под руски ботуш и изглежда не си дава сметка какво значи вече чисто азиатски комунизъм, защото дори в Русия има някои „европейски” елементи. Русия и Китай, това са просто двата комунистически колоса на света и е безсмислено да се предпочита единия пред другия, както прави Грънчаров. Той обаче в своята наивност се радва, че единият бил, така да се каже, натрил носа на другия. Ами тогава няма да слугуваш на руснаците, а на китайците, г-н Грънчаров, и не е зле да забравиш руски и да почнеш да учиш китайски.
Анонимен каза: Точно преди три месеца, еврото отстъпи на йоана „второто“ место, като „използвана валута“!
Сега Русия и Китай сключват сделка, НО НЕ В ДОЛАРИ, а за рубли и йоани, като „формулата“ по която ще се осъществяват плащанията не е достъпна информация, а няма и да бъде. Днес, Master cards и Visa са преразгледали решението си, и надали ще напуснат руският пазар!
.
.
Следват и някои други случки които ще се случат, но ще изчакаме! Що се отнася до Грънчаров, на него изобщо не му е ясно какво се случва, но като всеки дървен философ забива тъпити си изводи.
Ангел Грънчаров каза: Другарю щатен кагебистки пропагандист, май започнахте да си изпускате нервите. 🙂 Ще Ви спрат финансовото доволствие, какво ще правите тогаз? Щом прибегнахте до „аргумента“ че, видите ли, „Ангел Грънчаров бил дървен философ“, не е ли по-добре да признаете капитулацията си? Скоро началството Ви ще ви смени от дежурство по моя блог, така усещам аз работите. Ще се подвизавате в друг блог. Приятно пропагандиране Ви желая! Тук номерът Ви не мина. Търсете малоумници другаде…
Впрочем, китайците вече са толкова комунисти, колкото Путин е демократ – никак! В Китай комунизмът изчезна, анихилира се, биде погълнат и разтворен от стихията на „капиталистическата“ експанзия на Америка и Запада. Америка държи под свой контрол икономиката на Китай, Китай е икономически придатък на Америка. Знам, тъжна е такава една констатация за кагебистите, но е истина. Можеш да си поревеш колкото искаш.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Десницата е призвана да наложи една друга политика, поставена на нравствени основи

На едно място във Фейсбук, именно на стената на Svetoslav Alexandrov се проведе снощи една дискусия, илюстрираща превъзходно остротата на нравствения проблем у нас, който се проявява дори и в сферата на политическото. Та там аз си позволих да кажа нещо съвсем саморазбиращо се, а именно, че спрямо една дама, каквато е г-жа Кунева, не бива да си позволяваме невъзпитано отношение и поведение, да я обиждаме и пр., особено ако искаме да бъдем смятани за европейски мислещи, а също така и за дясномислещи хора; ето какво стана след като си позволих да отправя този призив от морално естество:
Svetoslav Alexandrov каза: Не съм мислил да го кажа – но … не е ясно кой ще е 17-тият евродепутат. Има шанс РБ да има още един евродепутат, а ДПС – да загуби един. Пред тази перспектива съм готов да преглътна Куневица.
Valeri Velev каза: Никога!
Svetoslav Alexandrov каза: Дори и пред ДПС?
Valeri Velev каза: Дори…
Svetoslav Alexandrov каза: Е… на мен БСП и ДПС са ми по-противни… Ако изгубят един… Куневица да си стяга куфарите и да бяга в Европа. И да не се връща.
Ralitsa Vachkova каза: С удоволствие бих я пратила в ЕП, за да не ни мъти водата тук и ако може да си вземе Даниел Вълчев за съветник.
Svetoslav Alexandrov каза: Да взима и Найден и да бягат и тримата.
Valeri Velev каза: Ама тя тука вече за нищо не става, няма хора зад себе си…
Svetoslav Alexandrov каза: Абе тя сега е на ръба… Броят се последните бюлетини. За 150 гласа ставало въпрос. Може и да се класира. Е тогава – айде, на бегом.
Ralitsa Vachkova каза: Аз убедено смятам, че едва ли в БГ има друг човек с такава ЕС експертиза като нея и ако някой трябва да влезе в ЕП като представител на България от съвсем професионална гледна точка смятам, че тя е по-добра от кандидат на ДПС.
Tania Pesheva каза: Е, еееее втори мандат за РБ, малко се поУляхте, с 6,4% при праг 5,9 някакви 056% над прага да донесе втори мандат …..
Ralitsa Vachkova каза: Въпрос на изборна математика, а не на проценти.
Svetoslav Alexandrov каза: От ЦИК иначе все още са колебливи: В този момент не можем да твърдим, че по отношение на преференции ще има разместване в която и да е листа, обяви говорителят на ЦИК Александър Андреев по отношение на възможността Светослав Малинов да е изместил Меглена Кунева от листата на Реформаторския блок. Това ще можем да потвърдим, когато всички протоколи бъдат въведени повторно и се установят резултатите, подчерта той.
Ralitsa Vachkova каза: За Малинов няма никакво съмнение. Според мен се смотват така заради евентуалните изненади при БСП.
Svetoslav Alexandrov каза: Сигурни ли можем да бъдем?
Ralitsa Vachkova каза: Абсолютно.
Лъчезар Лачев каза: Щом си готов да преглътнеш Пръмова, ще преглътнеш всичко.
Константин Константинов каза: Що да няма никой зад нея? Найденчо и е зад гЪ…а
Ангел Грънчаров каза: Не бива да се говори и пише така неуважително за една дама („Куневица“) – в такова говорене няма нищо европейско. Бие на очи неевропейщината на позволилия си го… и понамерисва на байганювщина… нали уж бяхме за повече морал?!
Лъчезар Лачев каза: Ако за вас Пръмова е дама, за мен е червен парцал! Въпрос на гледна точка Грънчаров Нямам си и представа на какво мирише около вас, а и едва ли е нужно да ни споделяте априорните си възприятия :)))))
Ангел Грънчаров каза: Разбира се, има провокатори, стараещи се да сеят само раздори, които с усърдие плюят кого ли не, представяйки себе си за образец на непорочност, да, представят се за чисти и непогрешими като папата, преструват се на по-големи католици от самия папа. С което демонстрират злонамереност: като не могат с нещо да помогнат, поне да навредят…
Лъчезар Лачев каза: Много плюнки хвърчат от поста ви, Грънчаров. Странен философ сте :)))
Ангел Грънчаров каза: „Нестранни философи“ няма. Ако са нестранни не са философи. Странността на философите се свежда до това, че никому не се мазнят и казват истината право в очите…
Лъчезар Лачев каза: :))) Има хляб във вас! Дерзайте :))
Константин Константинов каза: А има и хора бълвайки думи и не казвайки нищо… Философи дървени… Не зная що за мазохизъм е да наричаш „дама” една червена подлога! Явно трябва да си мноооого широко скроен Грънчаров от Пловдив!
Лъчезар Лачев каза: Няма нищо лошо в това, един дървен философ да припознае за дама една червена дзодза :)))
Константин Константинов каза: Освен провокатори има и слагачи, Грънчаров…
Ангел Грънчаров каза: А така, давайте, покажете си цялата простащина, давайте, плюйте, надпреварвайте се в ругаенето! Факт е обаче, че един що-годе възпитан мъж никога не би се държал по такъв грозен начин с една дама…
Лъчезар Лачев каза: Ние се забавляваме с вас Грънчаров. Защо се превъзбуждате?! Очаквах повече от един философ :))
Константин Константинов каза: Предпочитам да бъда човек, които ругае – отколкото тиха и възпитана гад.
Svetoslav Alexandrov каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването.
Лъчезар Лачев каза: Аааа, няма точка още. Точки ще слагаме, когато измекярите, натресли ни Пръмова, си изметат задниците от партията на Костов.
Лъчезар Лачев каза: Щото ако не се махнат, утре може и Гоце да ни сложат за водач, или поне Виктор (Петър Стоянов).
Константин Константинов каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Предател. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването. Точка. Оглавява дясното пространство. Точка.
Ангел Грънчаров каза: Тоя, завалията, почна да се изразява като Дмитрич, което говори за възможно най-голяма деградация.
Svetoslav Alexandrov ето почна да се държи възпитано, вече пише „Кунева“, а не „Куневица“; добрите нрави и маниери не са излишни за никого…;
Лъчезар Лачев каза: Грънчаров ни претрепа с този пост!!! Личи си ошлайфаният израз и лустросан интелект на опитен философ Аз се предавам! :)))
Ангел Грънчаров каза: Ето ви един музикален поздрав за разведряване на обстановката: Комунизмът си отива, спете спокойно деца #ДАНСwithme
Svetoslav Alexandrov каза: Всъщност, ако гледаме консерватизмът, навремето в България жените не са наричани със собствени имена. Наричали са ги с имената на мъжете им – напр. на чорбаджи Юрдан жена му се казва Юрданица. Иначе коректното е консервативната позиция да не се нарича „Куневица“, а по-скоро „Пръмовица“ заради мъжовата фамилия.
Константин Константинов каза: „Тоя” ти напомня,че трябва вече да си вземеш хапчето и да се забавляваш с червената кукувица „дама”.
Ангел Грънчаров каза: Баща й или дядо й, не зная точно, е пострадал от комунистите, тъй че гавричките с неговата фамилия или име не са уместни и не говорят за добър тон… Пренебрежението към личността на жените само защото са жени не е характерно за съвременния консерватизъм, то по-скоро е характерно за лошото възпитание, не бива тия две неща да ги свързваме в едно…
Svetoslav Alexandrov каза: Ох… толкова ли е трудно да се приеме, че някои от нас не я харесват? Нормално е да сме предпочели Малинов.
Лъчезар Лачев каза: Ма то „май“ и на Бокича дядо му пострадал от комунистите…. ама с „май“ не става.
Константин Константинов каза: Гушни я Грънчаров, вземи я под крилото си… И я заведи в червения си кът. Кой Малинов бе? Тоя дето предаде ДСБ ли?
Лъчезар Лачев каза: Къде го намери то куневак бе, Светльо :)))) Впечатлен съм- все пак, за първи път срещам някой, който да харесва тая червена змия :))))
Svetoslav Alexandrov каза: Е надявам се Ангел Грънчаров да е пуснал преференцията за Малинов… все пак доскоро беше десебар.
Лъчезар Лачев каза: Ясно. Втора изненада – десебар, който харесва ДС творения… Впечатлен съм за втори път! :)))))
Константин Константинов каза: Като чета философиите му, май, че е Куневист.
Ангел Грънчаров каза: Alexandrov, в политиката не става дума за „харесване“ и за глупави емоции, а за нещо съвършено друго. Време е да проумеете и това и да престанете да се правите на големи бабаити!
Alexandrov, остава още малко да ми турите етикета „враг“ и да ме изправите до рова за разстрел. Така комунизмът ще ви бъде пълен!
Лъчезар Лачев каза: А, сега ми се проясни! Ти знаеш нещо, което ние не знаем :))) Така – може! Аз мислех, че си обикновен дърдорко! :)))))
Svetoslav Alexandrov каза: Не съм казал, че сте враг, но ако се самоопределяте като такъв, аз нищо не мога да направя. Аз само казвам, че бях останал с впечатление от вас като десебар. При това – уважаван десебар от много хора, вкл. и от младежи като Марин Чушков, на който сте бил учител. Лично от десебарите бих очаквал да подкрепят кандидатите на ДСБ.
Лъчезар Лачев каза: Не се изживявай в мислите и фантазиите си като жертва Грънчаров! Ние измекярите ги разстрелваме само с думи! :))))))
Ангел Грънчаров каза: Апропо, Alexandrov, десебар не съм бил; в партии не съм влизал откакто в 1999 г. някои праволинейни кариеристи от СДС не ме обявиха за „враг“ и не ме изключиха просто защото съм си позволил да изоблича ламтежите им за власт и облаги; след две години тия другари бяха изгонени от СДС и мен ме възстановиха в СДС с извинения, ала аз престанах да хода на събранията им.
Лъчезар Лачев каза: Той бил репресираааааан! :))))))
Svetoslav Alexandrov каза: Много кариеристи е имало в герговото котило, както ни е напомнял нееднократно Христо Марков.
Ангел Грънчаров каза: Аз съм подкрепил Реформаторския блок и преференция за Малинов. Тук си позволих само да кажа, че не бива така хамалски да бъде ругана една дама, и ето, бях обявен едва ли не за враг, подлежащ на убивание. Което говори, че комунистическите рефлекси са живи и в някои най-твърди „антикомунистически“ кратуни…
Константин Константинов каза: Апропо.
Svetoslav Alexandrov каза: Ами аз точно това очаквах да чуя – че сте гласувал 10:2
Ангел Грънчаров каза: Alexandrov сега пък като кариерист ли благоволихте да ме определите? Не мирясвате обаче докато не сложите на човека етикет?!
Вие отдавна трябваше да знаете за кого съм гласувал ако не бяхте зает да се правите на толкова велик…
Svetoslav Alexandrov каза: Нищо не съм благоволил. Бих искал да ви посъветвам малко повече скромност. Най-малкото че бях от първите хора, които ви защитиха след уволнението. Но явно съм сбъркал с преценката.
Ангел Грънчаров каза: Сигурно сте сбъркал с преценката си за мен щом не Ви хваля, а Ви критикувам. Непременно се поправете и идете при хулителите ми…
Лъчезар Лачев каза: Колко трябва да си прост, какъв олигофрен трябва да си, да се изтопорчиш на десебарска стена и да фелатираш Пръмова! Отговори бе философчето, теб питам!
Svetoslav Alexandrov каза: Аз бих ви посъветвал да ми се извините. Най-малкото. Това, че изживявате труден период, не ви дава основание да се нахвърляте така върху хората.
Ангел Грънчаров каза: Лачев, с тъпанари не разговарям. с Alexandrov говорим в момента.
Лъчезар Лачев каза: :))) Водиш монолог тъпако!
Ангел Грънчаров каза: За какво да Ви се извиня бе, Alexandrov, заради това, че съм си позволил да Ви посъветвам да се държите малко по-възпитано с дамите ли?
В никакъв „труден период“ не се намирам! В чудесен период се намирам: водя обичайната си битка с наглеците!
Svetoslav Alexandrov каза: Май говорим на чужд език… Г-жа Кунева, хайде да говорим уважително тогава… та г-жа Кунева няма моето уважение. Просто не я харесвам. Признайте правото на един човек като мен да не я харесвам. Гласувал съм с 10/2 и съответно изборът на много хора, които мислят така, е зачетен.
Ангел Грънчаров каза: Това, че не харесвате Кунева не Ви дава моралното право да я наричате каквото Ви дойде на езика; все пак това е една дама…
Лъчезар Лачев каза: Тоя човечец. Започвам да се съмнявам, че не е философ, а луд, пуснат в градска отпуска! :))))
Ангел Грънчаров каза: Дясномислещите хора би следвало да се различават от комунистите в това най-значимо отношение: че уважават другата личност и нейното суверенно право да бъде себе си. Тъй че харесването и нехаресването тук нямат никакво значение…
Лъчезар Лачев каза: Той милия, не може да направи разлика между „личност“ и „боклук“ :)))
Ангел Грънчаров каза: Ето как мисли и как се изразява един комуноид като Лачев! Чудесен пример е той! Откъде ли изпълзяват такива изкопаеми по времето преди и след изборите…
Svetoslav Alexandrov каза: Г-н Грънчаров, как тогава ще се оправдаете за собствените си думи от 22 декември 2012 година: „Е, не е този начинът, груба грешка допуснахте, другарко Кунева-Пръмова; така не се правят тия работи! По-малко наглост хич няма да Ви навреди!“
Ето и линк към този пост: … Вижте още: HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Коледно обръщение на М.Кунева, прогизнало от…
Ангел Грънчаров каза: Заети са с това предимно да сеят ненавист, разделение, да плюят личностите, които не са като тях и пр. Сиреч, не правят друго освен да изразяват постоянно един комунистически манталитет…;
Svetoslav Alexandrov каза: Аз мисля, че зададох въпрос по-горе.
Лъчезар Лачев каза: Хааааа, философчето се е изразило грубо за „една дама“! Що така бе балалйко :))))) Как така си сменяш боята през няколко месеца? :))))) ПАЛЯЧО НЕЩАСТЕН! Браво Светльо! Направо нокаутира тоя нещастник! :))
Svetoslav Alexandrov каза: Та така, Кунева е наш коалиционен партньор на ДСБ, но… никой да не ме задължава да я одобрявам като политик. Няма как да стане. Просто се е случило да сме в коалиция. Това не значи, че съм си сменил отношението към нея от няколко години. Винаги е било отрицателно. Аз обаче в последно време работих за Светослав Малинов. Само за Светослав Малинов…
Ангел Грънчаров каза: Кунева показа на дело, че е човек с европейско мислене, морал и поведение. И тя не е светица, но е хубаво това, че е възпитан човек с европейски маниери, нещо, което не мое да й се отрече. Вероятно с това вбесява така силно комуноидите. Аз съм такъв, че когато всички почнат хорово да плюят някой, той мигом ми става симпатичен. Така когато навремето всички плюеха Костов, аз застанах на негова страна. Нещо такова сега се случва и с Кунева. Така съм устроен, че не харесвам хоровите изпълнения, а ценя личностното начало. Тъй че, Alexandrov, Кунева от пръв поглед си личи, че е дама, ерго, въпросът Ви е глупав… постарайте се да го преформулирате смислено…
Svetoslav Alexandrov каза: Значи – признавате тогава, че през 2012 година поведението ви е било нехристиянско, неконсервативно спрямо Кунева, а сега признавате грешката си, защото имате различно мнение за нея?
Ангел Грънчаров каза: Между коалиционни партньори, драги ми Alexandrov, трябва да има елементарна почтеност и уважение, иначе всичко отива по дяволите. Като повтаряш стократно на ден колко Кунева била не знам си каква, вярно, израстваш в очите на идиоти като Лачев, но възниква резонният въпрос: и какво от това?! Разбира се, да се сеят раздори пък макар и по уж възвишени причини не е кой знае колко хубаво нещо, особено когато става дума за претендиращи да са десни хора…
Щом това ще Ви помогне да спите спокойно, ще призная: да, държал съм се глупаво по отношение на Кунева в миналото, осъзнал съм това и ето, сега апелирам и други да не повтарят такива грешки. Сега ще спите ли по-спокойно?!
Svetoslav Alexandrov каза: Добре. Ще спя по-спокойно. А това, което аз мисля за г-жа Кунева, е между мен и Бог. Преди всичко пред него отговарям за това, което съм си помислил и казал.
Ангел Грънчаров каза: Ни най-малко не се смятам за безгрешен, дано това признание Ви успокои съвсем. Апропо, ровенето в блога ми с оглед да намерите „компроматче“ пак не е кой знае колко достойно занимание…
Ако Вие бяхте наистина толкова почтителен спрямо Бог, нямаше да се отнасяте така безчовечно и към негови творения, в частност и Кунева; разбирате ли поне това? Между другото хора, които парадират наляво и надясно с вярата си в Бога, едва ли са толкова искрено вярващи…
Svetoslav Alexandrov каза: Не ровя в блога. Просто по една или друга причина съм чел редовно ваши изяви и знам много добре как еволюира мнението ви за Кунева по странен начин. Първо не я одобрявахте, после изведнъж за президентските гласувахте за нея, после пак не я одобрявахте… Хайде стига. Дългогодишен читател съм ви. Някои неща съм харесвал, други – не. Но като цяло това с Кунева – неколкократното обръщане, така и не го разбрах.
Ангел Грънчаров каза: Кунева ми стана симпатична тъкмо защото някои „безгрешни“ се нахвърлиха като бесни псета върху нея да я хапят където сварят, разбирате ли? Ако сте християнин би следвало да ме разберете…
Svetoslav Alexandrov каза: О, разбирам ви. Но аз предпочитам да съм последователен в мнението си. Затова се радвам, че Светльо Малинов е евродепутат. Макар че не бих имал нищо против да се вземе едно място от ДПС и да се даде на РБ – и това да е Кунева. Даже в такъв случай е по-добре да напусне вътрешната политика и да бяга на запад, за да не мъти водата тук.
Ангел Грънчаров каза: Долавям нехристиянски нотки в отношението Ви към Кунева, но то си е Ваш проблем. Християните по принцип се отнасят добросърдечно и към най-пропаднали човеци – защото страдат и защото са все пак Божие творение.
Svetoslav Alexandrov каза: Ама чакайте, аз нямам нищо против тя да се спаси и да достигне вечен живот с Бога. Нямам нищо против душеизцелението й. Но мислех, че говорим за политика все пак.
Ангел Грънчаров каза: Смятам, че е крайно време в българската политика да почнат да се установяват нравствени, християнски по духа си отношения. Пример за това трябва да дадат десните политици и партии, те са призвани и в това отношение да изиграят водещата роля. Затуй смятам, че не бива да се толерира едно по същество аморално, безнравствено, нехристиянско отношение към една личност – каквато е г-жа Кунева. Тия неща нямат нищо общо с духа на дясната ценностност според мен, която има дълбоки нравствени и християнски основи.
Svetoslav Alexandrov каза: Дотук съм съгласен. Това не значи, че трябва да си затваряме очите пред всяка една политическа грешка. Аз лично смятам, че ако тя беше оставена на второ място, днес щеше да има два евродепутата. Щеше да има много по-малко отвратени, десебарите щяха да затвърдят преференцията, а куневистите щяха да поставят Кунева на второ място.
Ангел Грънчаров каза: Това са дребни страсти, Александров. Истински важното е друго. Цялата работа е в това, че десницата е призвана да даде пример за една друга политика, поставена на нравствени основи. Ето затова аз съм така придирчив към тези „несъществени“ неща, именно моралните.
И на второ място важното е това, че е застрашена европесйката ориентация на страната. И всичко, що е наистина за европейския път на България би следвало да бъде привлечено към каузата, а не да бъде отблъсквано на основата на глупави претенции: примерно, че, видите ли, на мъжа на Кунева бащата бил еди какъв си…
Plamen Vasilev каза: Все някой друг ни е крив! Нямало морални политици, нямало християнски ценности… Има ги, но няма кой да ги подкрепи. При 130-150 000 евангелски християни в България, можем да вкараме достатъчно на брой депутати, общински съветници и кметове + евродепутати. А ако ни подкрепят и братята православни и католици, а и още други морални хора – България може да стане „Балканското чудо“. Просто няма кой да повярва, че това може да се случи. Няма кой да каже на християните да се консолидират около качествени личности. Все се делим на наши и ваши. Докато сме разделени, все ще е така. Другото е статистика
ДОПЪЛНЕНИЕ: На другия ден опонентът ми публикува ето какво:
Завръщането на ДСБ в голямата политика е прецедент за новата българска история. До този момент не е имало политическа партия, която губи изборите и отпада от парламента, но на следващите избори се връща – при това прескача по-висока бариера – от 5.88% за европейски парламент.
Не си правя илюзии обаче, че този успех е постигнат сам. Независимо от личното ми мнение за Кунева, не мога да отрека и положителната роля на ДБГ и техните избиратели, които помогнаха за влизането на Светослав Малинов. Имам много резерви към Реформаторския блок и много критика, но в това обединение има нещо повече. Поотделно както ДСБ, така и СДС, и ДБГ, и БЗНС имат известен електорален потенциал, но недостатъчен за голямата политика. Затова е важно отсега нататък тези партии да се явяват заедно на изборите.
Реформаторският блок е поел ангажимент за явяването на избори заедно за един пълен електорален цикъл – който включва евроизбори, местни избори, парламентарни избори и (може би, не знам още) президентски избори. Би било хубаво да се явим заедно пак. Особено на парламентарните. Нашите избиратели трябва да имат своето представителство не само в Европейското, но и в българското народно събрание.
И дано да е по-скоро.
Svetoslav Alexandrov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

That’s why: Западът не прави революции и преходи, BG, Грузия и Украйна са по тях, а той само напредва постоянно и неусетно за вас

С моя събеседник от Австралия комай всеки ден си обменяме по имейла разни информации, какви ли не задявки, той ми пише дълги коментари по повод на публикации в блога ми или за това какво е прочел по разни сайтове, казва ми как всичко, случващо се в България, било изглеждало в неговите очи, именно на много хиляди километри далеч, е, често спорим за какво ли не; ето, примерно, какво му казах по повод на негово изхвърляне преди няколко дни:

На моменти пишеш като кагебистка откачалка, ето това, дето си го писал, не мога да го разбера: „Ебем ти аз тая демокрация, AIG!“. Ти какво искаш, в Америка като у нас и в Русия да оставят престъпниците да се ширят на воля и дори да бъдат по върховете на държавата ли?!

Това му написах на тоя българския австралиец – или австралийски българин; а той ми отвърна ето как; смятам, че заслужава да дам публичен израз, въпреки че той ми забранява това, било, видите ли, „лично мнение“, пък и щяло било да ми навреди… на мен, той за мен бил загрижен; то на мен моите писания в блога вече са ми навредили предостатъчно, та повече едва ли е възможно да ми навредят; пък и емоцията страх ми е непозната; както и да е, ето сега неговия отговор:

Защо, кагебистко ли звуча? Ами защото така наричаш моето мислене, понеже така ти изглежда от BG, нищо лошо… Само дето като мен мислят, да не кажа голяма дума, поне 70% от средната класа в английските страни, нали всеки ден съм с тях…

Никой не мисли така в BG, ни ти дори, ни повече от 1%… Иначе щяхте да сте английски или щатски протекторат, нещо като Гуам или Маршалските острови, а не руско-турски… Упорит си и 100 пъти не искаш да разбереш, че Запада не изглежда отвътре както отвън, толкова е просто, ама ето нà. Някъде около 10 години са нужни на човек израсъл на Изток, за да прозре врътките на Запада и как той функционира, или айде поне минимум 5 години… Не става с една екскурзия до Швейцария – и аз така първите 6 месеца ходех из Кьолн като пиян от “щастие” кат твоята учителка, сега ми е смешно, ама това е положението…

Като се замислиш само, че и рака, и катастрофите, и убийствата (USA, Australia) са в пъти повече от ваште като количество – понеже много хора, и изглеждат много, но иначе процентно на глава от населението са естествено по-малко от BG… Това беше пример как различно изглеждат нещата и че е субективно усещането и човек почва да се оплаква като застрелят някого на магистралата и той го види… Не е като на филм…

В Швейцария и Германия не се случва, но в USA, Australia – най-редовно, нали съм все по пътищата и виждам какво става… Та в Щатите е по-лесно да си купиш пистолет отколкото баничка, аз затова ми писна от тях.

Сега ще кажеш защо мразя и страхотната си западна кола, трети хибрид карам, с 1000 екстри, и яйца на очи може да прави, и да разхожда кучето. Ами писнало ми е и не мога да я гледам, но ако дойда с нея в София да се фукам нещата са други – ауууу, какъв баровец… И политат салфетки, натам го знаеш… Казах ти, че сте тъпоумни, но ти не та не… Като излезете от феодализма ще се промени и мисленето ви… Много са ми смешни (а май по-скоро тъжни) BG контейнерите за боклук – на половин улица се мъдрят два малки полупразни контейнера, дето тука нема да стигнат и на 2 къщи… Бедна е Бълхария и какво очакваш, да мислят като швейцарци ли? Нема да стане…

Оня ден чета от BG – трябвало равенство като в Швейцария?!? Тия бълхари са изкукуригали и не знаят какво говорят… Неотдавна имаше референдум в Швейцария да се намалят ли заплатите на шефовете в по-малка пропорция и мнозинството швейцарци казаха „HE“…

Едно време литературния некадърник Бочев от Свободна Европа (къде ли е тоя пияница сега?) когато влязъл за пръв път в Западна Германия (през комунизма) директно отива в един бар, гледа обаче че се оказва в положението на кръгло колче в квадратна дупка, и след 10-ина минути им казал: “Вие никога няма да направите революция”… Това му родила комунистическата кратуна!

Еми Западът не прави революции и преходи, BG, Грузия и Украйна са по тях, а той само напредва постоянно и неусетно за вас…

То и за BG впечатленията ми са лъжливи, предполагам, като я гледам отвън… Ако утре отида там вероятно ще има куп работи, които няма да са, както си мисля…

Демек ще съм същия глупак като Алекс, ха-ха, на когото Кеворк вика: “Ти не си за тука”… Как го гони гадното арменче с кагебистко-турско самосъзнание!

Ами затова не ходя в BG – защо да чуя това изречение от раята, след като cи го знам сам??

A.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.