Как се отнасяте към предложението за провеждане на референдум за отделянето на Източна Румелия със столица Пловдив?

Има една телевизия на света, която винаги гледам с удоволствие: това е Пловдивската обществена телевизия, телевизията на талантливия журналист и писател Евгений Тодоров, който всичко прави с вкус – и всяко предаване на ръководената от него телевизия също е правено с вкус. Ето тук, на сайта на ПО-ТВ можете да гледате онлайн тази забележителна телевизия – щото някои доставчици на телевизионни програми, както си у редът у нас, най-доброто не го доставят, за сметка на това ни доставят всякаква телевизионна чалга, доставят ни всякакви ментета. Та тази сутрин по тази телевизия гледах първоаприлски репортаж, в който репортер на ПО-ТВ питаше, задаваше на пловдивчани ето този въпрос:

Как гледате на предложението да се проведе референдум за отделянето от България на Източна Румелия със столица Пловдив?

Любопитни отговори чух, струваше си да гледам това предаване – забавлявах се чудесно. Ето, сега ми хрумва да попитам и читателите на своя блог, а също така и приятелите си от Фейсбук, ето, презадавам въпроса:

Наистина, как се отнасяте към предложението за провеждане на референдум за отделянето на Източна Румелия със столица Пловдив и превръщането й в самостоятелна държава, отделна от останалата част на България?

Поставям въпроса не първоаприлски, а малко по-сериозно. Защо да не опитаме да помислим повечко по този въпрос като почнем да смятаме минуси и плюсове? Да подирим келепира от цялата тази работа, а? Може пък Източна Румелия да почне да се развива по-успешно от Северна България? Знае ли се? Пък и можем да помислим коя от двете Българии да тръгне с Русия – какво ни пречи, подобно на Крим, да поискаме и ний да влезем в Руската империя, стига да има келепир?! – и коя от двете Българии да си остане в Европейския съюз. Можем да помислим и по много други моменти, за които сега не се сещам, но които ще възникнат неизбежно в разговор на една такава интересна според мен тема.

Та това е. Заповядайте, включете се в дискусията! Може пък да има смисъл, знам ли?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Съществува безгравитационната Вселена, паралелна на нашата: успяха ли физиците да докажат съществуването на Бог?

Още ли се съмнявате, че Вселената ни е холограма?

Японски физици доказаха с изчисления достоверността на сензационната хипотеза

Всички ефекти и частици материя, които наблюдаваме във Вселената, може да се окажат само проекция в една своеобразна холограма. Едновременно с нашата, съществуват и други Вселени с повече или по-малко измерения, а това, което не се връзва във физичните теории, може да бъде приписано на хипотезата, че Вселената е холограма.

Тази сензационна трактовка се появява през 1997 година от устата на аржентинския физик-теоретик Хуан Малдасена, привърженик на теорията за струните на квантовата гравитация. Той свързва феномена „дупка на червей“ с квантовото заплитане чрез холографския принцип. Това е опит математически да се съчетае квантовата физика с Теорията на относителността. И да се направи стъпка към така наречената Теория на всичко.

Японци доказаха математически холографския принцип, според който гравитацията в нашата Вселена е следствие на вибрация на струни. Те пък са проекция на безгравитационна Вселена с едно измерение.

Според хипотезата на Малдесена гравитацията възниква от безкрайно тънки вибриращи струни и следователно към нея може да се подходи от гледната точка на съвременните квантови теории. Тези струни (които заменят частиците), съществуващи в девет пространствени и едно времево измерение, може да са обикновена холограма – проекция, идваща от другата Вселена. Вселената източник трябва да има по-малко измерения и да е безгравитационна.

Научните среди приеха благосклонно мислите на Малдасена, тъй като теоретично той обяснява различните ефекти с вече известни причини. Да, шокиращо звучи наличието на няколко измерения, но това пък обяснява странното поведение на елементарните частици или гигантското струпване на галактики. Въпреки всичко обаче, тази хипотеза трябвало да бъде подкрепена с неоспорими математически доказателства.

С доказването на „холографската хипотеза“ се заема екип японски физици с ръководител Йосиф Хиякутаке от университета Ибараки. Двете научни публикации по темата – за квантовата черна дупка и за паралелната Вселена, могат да бъдат открити на сайта arXiv.org.

Хиякутаке изчислява вътрешната енергия на черната дупка, разположението на нейния хоризонт на събитията, нейната ентропия и много други свойства на обекта, предсказани от теорията на струните. Анализирани са и ефектите, предизвикани от така наречените виртуални частици, които периодично се появяват в пространството.

Втората разработка е посветена на изчисленията върху вътрешната енергия на безгравитационната Вселена, която е с по-малко измерения и е източник на холограмата на Вселената, която ние виждаме. И двете публикации се вписват идеално в модела на Малдесена и си съответстват хармонично.

„Мисля, че изчисленията са направени абсолютно точно“, казва авторът на хипотезата, който не е участвал в разработките на японците. За съжаление верността на това твърдение не може да бъде проверено експериментално.

Учените нямат никаква представа какво да направят, за да докажат съществуването на безгравитационната Вселена, съществуваща паралелно на нашата. Но те са убедени, че математическите изчисления са достатъчно убедително потвърждение на сензационната теория. Теорията на струните е опит да се обедини Общата теория за относителността и квантовата теория по математически път.

Малдасена отбелязва, че нито една от моделите на вселени, изучавани от Хиякутаке и неговите колеги, не прилича на нашата. „Космосът с черни дупки съществува в десет измерения, осем от които образуват сфера.

Паралелната безгравитационна Вселена е с едно измерение и нейните многобройни квантови частици повече приличат на идеални пружинки или на хармонични осцилатори, прикрепени един за друг“ — казва Малдасена.

Въпреки всички съмнения, на пръв поглед толкова различните вселени, чиято проекция е нашето звездно небе, в математическите модели се оказват на практика идентични. Това означава, че всички гравитационни ефекти, наблюдавани днес в Космоса и в обикновения живот, могат да бъдат обяснени с квантовата теория за паралелна плоска и бегравитационна Вселена.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Мечтаната промяна към по-добро ще се случи, България я чака по-добра съдба от тази, която в моменти на отчаяние ни се струва най-вероятна

По публикацията от вчера със заглавие Истината ражда ненавист, а угодничеството – приятели (част II) получих интересен и важен за мен отзив от мой ученик, който публикувам отделно заедно с моя отговор до него и също така коментара на един друг човек, чието мнение много ценя, моя приятел Т.Томев; ето какво си казахме там:

Анонимен каза: Добър вечер господин Грънчаров, прочетох за Вашите така да ги нарека „приключения“ с 11Д клас и искам да Ви изразя своето мнение по въпроса. Да спомена – аз също съм Ваш ученик от 11 клас, но ще запазя своята анонимност поради някои лични причини.

Първо искам да ви кажа, че не трябва да се напрягате толкова заради този клас и премеждията Ви с директорката ни, знам, че имате проблеми със здравето в частност сърцето, от малкия си житейски опит до сега разбрах, че по-важно от това да си здрав няма. Знам че съм малък и изобщо не съм на Вашата интелигентност, но все пак приемете този съвет от мен: пазете си здравето, не го хабете за безсмислени опити да вкарате малко мозък в празните глави на някои хора, разбира се, че няма да искат да учат философия, това е наука, изучаваща душата на човек, а как да бъде тя разбрана от хора без души? Не мисля, че е възможно, просто българите станахме такива хора без ценности, хора без морал, хора без душа, роби ако мога така да се изразя, хора без идеи, мечти и цели в този живот и колкото и да се опитвате няма да промените това – ние вече сме безнадеждни.

Това е което исках да споделя с Вас, благодаря ви за отделеното време! 🙂

Томи Томев каза: Не съм съгласен със следното изречение на „… българите станахме такива хора без ценности, хора без морал, хора без душа, роби, ако мога така да се изразя, хора без идеи, мечти и цели в този живот и колкото и да се опитвате няма да промените това – ние вече сме безнадеждни.“

Не всички българи сме такива, даже си мисля, че повечето сме от другата категория, но нали знаете приказката за кацата с меда и капката катран. Вие вероятно сте млад човек и затова ще Ви помоля да не обобщавате така свободно. Общия знаменател е валиден само в математиката. Но сте прав/а/ за това, че има ограничени хора, с които не си заслужава човек да си губи времето да ги ограмотява.

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза: Здравейте, млади човече,

Много Ви благодаря за това писмо, наистина в този момент Вашите думи и Вашата подкрепа за мен са изключително ценни! Дори са безценни, щото реакцията Ви показва, че има хора, които разбират смисъла на това, което се опитвам да правя, а за мен това е свидетелство, че вървя по верния път. Е, не претендирам, че съм безгрешен, но всичко правя по идеални, по духовни, сиреч, по дълбоки вътрешни подбуди. Разбира се, повечето хора едва ли могат да осъзнаят това, а пък да го признаеш се иска известен личностен и душевен потенциал.

Благодаря Ви и за съвета да се щадя, да пазя здравето си, напълно сте прав, споделям. Но искам да Ви кажа, че аз съм така устроен, че ако не реагирам, ако си премълча, то напрежението в мен се засилва, а когато излея „мъката“ си когато изразходвам емоцията си, тогава пък ми олеква, тогава пък съвестта ми е чиста – и се чувствам по-добре. А ако премълча пред някаква неправда, ако си затрая, тогава има опасност да се пръсна от напрежение. Това е въпрос на вид психика, тъй че аз се чувствам по-добре когато не си мълча, а тъкмо когато кажа открито каквото мисля. И, да се надяваме, здравето ми се подобрява когато съм ангажиран с проблемите, когато към активен, когато не изневерявам на себе си.

А иначе как да Ви кажа, аз смятам, че това, което пишете, а именно „… просто българите станахме такива хора без ценности, хора без морал, хора без душа, роби ако мога така да се изразя, хора без идеи мечти и цели в този живот и колкото и да се опитвате няма да промените това, ние вече сме безнадеждни“, ще ми се да вярвам, че то не е все пак точно така, че надежда има, че ако повече хора бъдат на ниво, ако повече хора успеят да победят малодушието си, ако повече хора у нас почнат да се съзнават като свободни и достойни, то работите у нас няма как да не почнат да се променят към по-добро. Аз в това вярвам и за това се боря – доколкото ми стигат силите.

Последните събития у нас, именно историческите всекидневни протести на свободолюбивите хора у нас, на ранобудните студенти също, са нещото, което ме вдъхновява и ми дава увереност, че мечтаната промяна към по-добро все пак може да се случи, че България я чака по-добра съдба от тази, която в моменти на отчаяние ни се струва най-вероятна. Ето, аз примерно на 26 ще ида на планирания протест в София, дано и повече други хора като мен отидат, та да се помръднат нещата от мъртвата точка, да се задвижат във вярната посока. Иска се да работим за това, иначе нищо добро не ни чака.

Това исках да Ви кажа. Благодаря Ви още веднъж за подкрепата! Желая Ви хубави празници!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Покана за разговор за феминизма

Извинявай, гледа ли клипчето, отново да питам? Или искаш да приравниш изтребването на хора в газови камери с някой досадник в бара, който не знае кога да спре да се натиска на някое момиче? Пак да попитам, ГЛЕДА ли клипа? ЧУ ли какво каза жената? Въпросите, които зададе? Ако патриархатът е съществувал наистина, защо няма нито един момент в историята, в който жените са имали по-кратка продължителност на живота? Винаги са били по-материално подкрепяната част от обществото. Жертвите на насилие винаги са били в по-голямата си част мъже. И да цитирам Карън – „and that gap has increased over the last 100 years“.

„When you examine multitudes of social indicators, men are clustered at the bottom, much like blacks are, and women are clustered right along with whites.“ Това ли ти звучи на теб като „патриархален“ строй?

Не се извинявам, но след като успя да сравниш догматичната теория за това как нахалниците в бара са част от „патриархалния строй“ с изтребването на милиони невинни хора – евреи, чернокожи, антикомунисти, то мога да те определя само като кухоглав почитател на тиранична идеология.

С една дума – тъпа.

Ето ги отговорите ми, защото са напълно изчерпателни по темата:

„В момента съм лично афектиран, но силната ми опозиция срещу подобни догматични идеологии не е плод на проблемите, пред които съм изправен – тя започна много по-отдавна, когато видях проблемите, пред които са изправени други хора, и фанатизмът, който вилнее сред привържениците на идеологията.

Ще те помоля да не слагаш думи в устата ми. Не отричам женските проблеми – но отричам те да са продукт на „патриархален“ строй. Не желая да „шляпам дупета“. Не маргинализирам жените – всъщност феминизмът го прави. Ако някой иска да създаде организация, която да се бори специално с нарушаването на човешките права на жените по света – аз съм за. Различните хора изпитват различни проблеми и имат нужда от различни решения.

Обаче ако някой реши да се асоциира с догматична идеология, която е базирана около разделяне на обществото на „мъже“ и „жени“, обвинявайки едната страна за проблемите на другата, тогава имам сериозен проблем. Говорим за идеология, която се корени в трудовете на крайни марксисти, като Роза Люксембург, и Курт Левин, който не харесвал крайната цел на нацизма (може би защото е бил евреин), но харесвал пропагандните им методи. Говорим за идеология, която ни е дала „невероятни“ мислители като Маврийн Дод, която сравнява ролята на мъжете в живота на жените с ролята на сладоледа, Робин Морган, която казва, че „да мразиш мъже е достоен акт“, Валери Соланс, която нищо не е казала, а направо е действала с пистолет прострелвайки Анди Ўърхоўл. Все икони на феминизма! И щях да подходя с разбиране, ако феминистите се разграничаваха от подобни действия, но мейнстрийм феминизмът не го прави, а само използва аргументът „не можеш да поставяш всички под общ знаменател“, без да споменава конкретни имена (и, съответно, без да осъжда подобни действия).

Ето една новост – МОГА да поставям всички под един знаменател, след като те сами са избрали да го направят между себе си първоначално. Тук не говорим за разни радикални елементи, които са се присламчили към идеологията и я използват за щит. Тук говорим за цяла житейска философия с дълга история на насилие не само срещу мъже, но срещу всеки, който не е съгласен с псевдорелигиозните им догми.

Пак казвам – ако някой има желание да се бори за равни житейски права и тяхното нарушаване що се отнася до жените, аз нямам никакви проблеми и подкрепям. Ако някой реши да се асоциира с агресивна идеология, основана на омраза, ме губи. Ако някой реши да използва борбата за равенство между половете за маска на въпросната идеология, аз няма да мълча, никога.

ПП: Гледай видеото. Сериозен съм. Мога да прекарам още 15 минути да обобщя аргументите, които са приложени в него, но не виждам смисъл, предвид че то самото е дълго половин час.“

„Има масово погазване на правата на жените. Има масово погазване на правата на мъжете. Не виждам как това доказва, че живеем в патриархално общество.

Въпросната „група жени“ е част от академичния пантеон на почти всеки западен университет. Ако някой желае да изучава „women studies“ или подобен предмет, то той трябва задължително да се запознае с творчеството на тази „група“. Уви, за нещастие, в повечето случаи няма подобно изискване за критиката на въпросното творчество.

Колкото до това дали е или не е феминизмът това, за което говоря:

Терминът феминизъм се е появил в края на 19-ти век, от френски в английски, и първоначално се е отнасял за борбата за човешки права при жените. Но различните движения за подобни права почти никога не са наричали себе си „феминисти“ – дори суфражистите. Самият термин става по-широко известен (и използван) чак в началото на втората вълна феминизъм, която се корени в суфражистките течения, лобирали републиканската партия на САЩ за сухия режим. Самите тези течения де факто не се борят за равни права, а за разменяне на семейните роли – жените да имат пълен контрол над своите съпрузи. От там тръгва и идеята за „disposable male“ – мъжете съществуват за да обслужват жените – твърдение, не по-различно от „чернокожите съществуват за да обслужват белокожите“.

Втората вълна феминизъм поставя това твърдение в основата си. Естествено, промяната не е станала отведнъж, и първоначално идеологията е била насочена за поправянето на проблема с правата на жените там, където все още е съществувал. Отново, по-голямата част от хората, които са се борили за подобни права, не са се наричали феминисти.

За жалост в самата основа на Втората вълна стои марксистката теория. Втората вълна феминисти виждат всеки един аспект от модерното общество като „оръжие за институционализиране на патриархията“ – пари, автомобили, бижута, дрехи, телевизия, вестници, т.н. Горе-долу по това време се появява и идеята за „патриархален строй“. […]

[…] По същото време се появява и най-основополагащата идея в модерния феминизъм – мъжете не само съществуват за да обслужват жените, но и обществото вече няма нужда от тях, защото е достигнало етап, в който може да се самообслужва. С тази идея се появат и крайно радикализираните течения в идеологията – като тази на лезбофеминизмът. „Феминизмът е теория, лезбийството е практика“. Думите са на Ти-Грайс Аткинсън, която и до ден днешен не само не е отхвърлена от мейнстрийм феминистическата идеология, но и задава курса на мейнстрийм теченията.

По това време „бившите“ феминисти, които са се занимавали с равенство между половете, спират да се асоциират с идеологията, и самият феминизъм спира да се интересува от нарушаване на човешките права при жените. Вместо да адресира проблемите по света, феминизмът се самозатваря в обществото, от което е произлязъл, и създава терминът „култура на изнасилване“, което е делителната линия за третата вълна феминизъм, но се корени в догмата, че „всеки хетеросексуален акт е изнасилване“ на втората вълна феминизъм. Феминистите спират да се интересуват от правата на жените, въпреки че точно в този момент в близкия изток се случва най-жестокото погазване на тези права в последните 400 години. Феминистите започват да лобират за промяна на законодателната система, и успяват – и до днес, ако жена обвини мъж в насилие, изнасилване или подобно престъпление, той е виновен до доказване на противното. И до днес мъжете са длъжни да изплащат издръжка при развод, но няма подобно правило за жените. И до днес всеки насилствен сексуален акт над жена се води за „изнасилване“, но над мъж се води изнасилване само ако има анално проникване – тоест, само ако е извършено от мъж!

Междувременно проблемите в Близкия изток, и отчасти в Южна Америка, си остават актуални, но, благодарение на феминизма – не на дневен ред.

Та, в тази връзка, аргументите ми нямат „проблеми“. Да, „някаква група жени“ са си присвоили терминът феминизъм. Този термин първоначално е означавал нещо съвсем различно. Тази „група“ жени все още продължава да бъде идеологическия елит на цялото течение, да му дава насока, и да използва оригиналното значение на думата като прикритие и оправдание – и това е от 1960-та насам. Феминистите, които ПРЯКО адресират този проблем, са крайно малцинство, и често тяхната лична идеология се корени във First-wave и ранния Second-wave феминизъм.

Феминизмът е политическа идеология, която използва същите методи, като национал-социализма. Присламчи се към политическо движение, което на пръв поглед поне се бори за равни права между хората, адресирайки тяхното нарушаване в конкретна група хора. Превземи идеологията от вътре, и я използвай за обществен натиск, докато твърдиш, че все още се бориш за равни права. Rinse, repeat.

ПП: Гледай видеото.“

И отговорът, който получих:

„Ами ще почакаш, защото беше много груб, а сега това е много информация и явно ще ми трябва рисърч, а имам много задачи за наваксване. Като имам време ще се задълбая в това“

„О, не, чакай – всъщност не смятам да се занимавам с това, защото съм тъпа нагла и нахална, освен че съм лъжкиня. Чудесен спор, прекрасни аргументи, чудесна стратегия. Всички знаем, че когато прибягваш до безпочвени обиди, явно си прав. Защо ли за теб е нахално една жена да спори и да се закача с тромавото ти изразяване? Разбира се, ти прибягна към директна агресия и обиди още в началото, като истински мъж! Социално неадекватен си колкото си искаш. Смешен и тъжен е начина по който се държиш. Избухлив, емоционален, и gender biased си като феминистка в цикъл. Казвам ти го така, да ме разбереш. Иначе не вярвам в тези различия между половете, защото отдавна са доказано безпочвени, а и общувам с човешки същества.“

Момичето не само е тъпо, нагло, нахално и лъжещо, но явно е и сексист, пълен, при това. Не мисля да се извинявам на никого, който слага думи в устата ми, а лична агресия към нея не съм проявил, преди тя да премине към безпочвени аргументи на лична основа.

„Като истински мъж“ – какво, по дяволите, значи това?! Нали не била сексист и си общувала с „хора“?!

Не ги разбирам тези хора, честно.

Надявам се поне някой да прочете горните три коментара и да се замисли дали феминизмът е за равенство на половете. Това момиче явно е загубена кауза – все пак трябва да имаш мозък за целта.

Въпреки това, все още не съм срещнал поклонник на феминизма, който адекватно да отговори на аргументите ми.

Въпросът не е само да се дистанцираш, въпросът е и да го адресираш! Това мнение е централно за феминизма. Няма нито един известен текущ идеолог на течението, който да не го защитава – дори тези, които на пръв поглед се противопоставят на „мъжете са прасета“ движението, са крайни привърженици на „disposable male“ теорията (Клинтън, която изръси, че най-големите жертви на войната били жените, моля ви се).

Все едно да кажа, че се отричам от разделението на обществото на пролетариат и буржоазия, но си оставам комунист. Няма как да стане, това е централна догма в комунизма. Ти може да не си съгласен с нея, но тогава не си и комунист.

Написа: Петър Генов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Има ли комунизмът бъдеще?

Под публикацията със заглавие Пълна лудница: от милиционеро-комунист човек явно не става…, която всъщност се състои само една снимка, в нея се вижда как милиционери пазят паметник на Ленин в Киев, се получи дискусия по въпроса, фиксиран в заглавието; ето какво си казахме с един човек, който системно предупреждава, че комунистите не бива да бъдат подценявани, че те само се преструват на минали в отстъпление, а всъщност потайно продължават да се борят за реванш и за световно господство; темата си заслужава да бъде обсъждана, ето защо придавам самостоятелно значение на този проблем, извеждайки дискусията в отделен постинг:

Анонимен каза: – Но нали комунизмът в СССР рухна през 1991, КПСС беше разпусната и забранена, СССР се разпадна, така че за какъв комунизъм може да става дума? А да не би цялото «рухване» на комунизма да е било инсценировка?

– Боже опази, абсурд, това е теория на конспирацията!

– Но конспирации има и понякога успяват.

– Е да, ама чак толкова грандиозна конспирация е невъзможна, защото светът и животът са прекалено многолики.

– А защо тогава във всички посткомунистически страни управляват старите комунисти и държат всички ключови държавни и икономически постове и защо комунистите и левите настъпват в световен мащаб, а старият Запад преживява относителен упадък?

– Не знам, не ми се иска да е така, но е така и аз не знам защо е така.

Ангел Грънчаров каза: Една кагебистка конспирационна теза, която е твърде угодна с оглед насърчаването на „неувяхващото дело на комунизма“:

„… във всички посткомунистически страни управляват старите комунисти и държат всички ключови държавни и икономически постове и защо комунистите и левите настъпват в световен мащаб, а старият Запад преживява относителен упадък?“

Комунистите не са толкова велики, проницателни, непобедими, каквито са във вашето субективно съзнание, драги господин другарю. Само това ще кажа. Не ги прославяйте толкова, щото такава една позиция Ви идентифицира като техен помагач – или като тяхна неосъзната пионка…

Анонимен каза: Не мисля, че разкриването на комунистическите планове помага на комунистите, а точно обратното, тяхното игнориране и омаловажаване помага на комунистите. Иначе комунистическата тактика е да се представят за по-силни, отколкото са, когато са слаби и за по-слаби, отколкото са, когато са силни.

Далеч съм от мисълта да ги обявявам за свръхчовеци и герои. Те са по-скоро оперетъчни герои. Ако нямат армията, полицията и тайните служби, които да ги пазят, те са жалки страхливци.

Сами по себе си те, разбира се, не са нито толкова силни, нито толкова гениални, но имат план и стратегия, а Западът няма план и стратегия и ако комунистите успеят, то няма да е, защото са много силни, а защото Западът не е разбрал техните планове.

Искам обаче да се спра на още нещо, което ми се струва важно. През 1989-1991 комунистите се самосвалиха, но така или иначе това беше обявено като края на комунизма. Въпреки че всичко беше планирано, комунистите трепереха, защото нещата можеха да излязат извън контрол. Демократите обаче се показаха великодушни, снизходителни и неотмъстителни и косъм не падна от главата на комунистите, които имаха изключително гузна съвест, защото много добре знаеха какви са ги вършили след 1917 и какво би станало, ако демократите сега им отвърнеха със същото. Само че комунистите бързо се окопитиха и започнаха или по-точно продължиха да крадат, грабят, мафиотстват и безчинстват в новите условия с удвоена енергия, като в един момент започнаха да се подиграват на демократите, които очевидно взеха за балами. Сега вече са се окопали дълбоко, явно се чувстват недосегаеми и се смеят на наивните демократи, които са изтласкани в периферията на обществото.

Ако е вярна обаче защитаваната от мен теория, крайната цел на комунистите въпреки всички пируети си остава да наложат комунизма в целия свят. Само че за да постигнат това, колкото и да се правят на демократи сега, в един момент все пак ще им са наложи окончателно да свалят маските и тогава ще се види отново истинското им уродливо лице. Това ще е финалният сблъсък между силите на несвободата и мрака и силите на свободата и светлината. Комунистите са си направили добре сметката и засега нещата въпреки някои засечки общо взето се развиват според техните планове. Само че и най-добрите планове може да се провалят, и най-съвършените сценарии може да пропаднат, защото не всичко на този свят може да се изчисли докрай – тук съм напълно съгласен с Ангел Грънчаров – и дори дребни наглед фактори може да объркат най-детайлни разчети, и малки камъчета може да обърнат колата. Ето защо няма пълни гаранции, че комунистите ще успеят. Възможно е накрая все пак да се наложат силите на свободата и светлината. Комунистите би трябвало добре да се замислят над това, защото този път вече няма да има Желю Митев Желев и Ивайло Трифонов, които да пожелаят на разгневения народ „Лека нощ” и да пратят хората по домовете, няма да има Вацлав Хавел, който да гарантира на комунистите неприкосновеност, няма да има Лех Валенса и Тадеуш Мазовецки, които да прави кръгли маси с тях и да „делят” властта в правителството и т.н. Тогава ще се изправят лице в лице срещу народа и няма да има кой да ги спаси от неговия гняв.

Ангел Грънчаров каза: Не мога да кажа какво точно ще стане, но в едно съм сигурен: в „пълната победа на комунизма“ в целия свят не вярват вече и самите комунисти. Историята не се повтаря; комунистите във времето на най-голямото си влияние в света (да речем, това е било в 50-те години на ХХ век) не успяха да стигнат световно господство (главно заради военната мощ на САЩ и политиката на възпиране, която САЩ водеха), та сега ли ще постигнат световно господство, когато комунизмът вече е морално дискредитиран дотам, че самите комунисти не смеят открито да го проповядват? Сигурен съм и в това, че самите комунисти вече не желаят световно господство, особено пък съм сигурен в това, че дългоочакваната „смърт“ на капитализма няма да се състои, тъй че приказките за нея са доста преувеличени. Капитализмът е едно традиционно и жизнеспособно общество, опряно на универсални общочовешки ценности, което има ресурса да се трансформира в движение и да решава противоречията си. Това е фаталното обстоятелство за комунистите, а пък комунизмът е утопия, аномалия, протуберанс, гърч и задънена улица в историческия процес на човешкото развитие, нямащ субстанциален смисъл, затова и да се чака нов ренесанс и ново настъпление на комунизма по целия свят ми се вижда силно пресилено очакване.

Вярата в конспиративната мощ и проницателност на комунистите (кагебистите), която демонстрирате, ми се вижда прекомерна; силите на злото и на мрака, разбира се, не бива да бъдат подценявани, те са способни много да пречат, да развалят, да дърпат назад, да пропиляват огромна позитивна и съзидателна енергия, но пък за сметка на това са обречени именно от своята субстанциална непълнота, от своята субстанциална непълноценност. Е, нека да не подценяваме жилавостта на комунистическия агресор, адаптивността и метаморфозите на съвременната комунистическа експанзия, тук сте прав, но пък в основни линии зъбките на комунистите вече са строшени, а останалото ще довърши самия ход на историята, определян от нейните субстанциални основания…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

В ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ на ПГЕЕ-Пловдив: заповядайте и вие, включете се в дискусията, не мълчете ако имате какво да кажете – и ако темата ви вълнува!

.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кратко опровержение на наглите тъпоумни лъжи на позакъснелия агитатор на комунизма Ленинчо Волгин

Явно тази сутрин съвсем ще си загубя времето (вместо да напиша нещо по-сериозно), но попаднах случайно на една крайно нагла манипулативна статия на Петър Волгин (някои подигравателно го наричат „нашият нов Ленин“) с претенциозното манипулативно, сиреч лъжливо заглавие Защо радикалният капитализъм води до радикална деградация?; изглежда въпросният Волгин иска да се прочуе, подобно на съименника си Ленин, и да се представи за нещо като „гениален теоретик“ и затова, изцяло подражавайки на недоразумението Ленин, е скалъпил едно писанийце, в което, ако махнеш лъжите, нищичко няма да остане, ще остане само въздух под налягане или вятър. Прочетох този така манипулативен и нескривано лъжлив текст и се възмутих необичайно; разбира се, мога да опровергая всички до една от „тезите“ на въпросния Волгин-Ленин, но, да ви призная, не ми се рови чак в такива мръсотии, гнусничко е; иначе писаницата на Волгин-Ленин е изцяло в духа на онова отвратително крайно идеологизирано и манипулативно писане, което ние, по-възрастните, помним от ерата на блаженопочиналия комунизъм.

Туй момче, изглежда, имам предвид Волгин-Ленин, е завършило някаква специална школа по скалъпване на комунистически мистификации и лъжи, или пък това, тъй да се рече, си му е природно обременителен „талант“, дължащ се на душевна низост, опороченост, извратеност и на свръхразвита, направо патологична склонност към лъженето. Та понеже все пак има хора на тази земя, които обичаме не лъжите, а само истината, та ми се налага да напиша няколко думи, за да покажа пълната несъстоятелност на твърденията на този така нагъл Волгин-Ленин. Ето една извадка от туй писанийце за да видите как хубаво умее да лъже нашият Волгин-Ленин; лъженето, изопачаването на истината, явно страшно му се удава, как пък едно вярно нещо не написа в тоя въздългичък текст? Ето, порадвайте се на тия шедьоври на лъженето:

… Бясната възхвала на Пазара и на Егоизма – абсолютно необходим, за да си успешен пазарен играч – води до изключително тежки поражения върху човешкото съзнание. Облъчвани непрекъснато с пазарнически идеи, хората свикват с мисълта, че в никакъв случай не бива да се поддават на абсолютно ненужните състрадание, себераздаване, готовност за помощ; приучават се да извършват само такива действия, които са от техен личен интерес и да презират всяко общо действие. И тъкмо този либертариански начин на мислене води до тотална деградация – както морална, така и интелектуална.

И т.н. Все в този дух. Яко увъртане и лъжене пада, свят да ти се завие. Разбира се, ако се поразсъждава поне малко, съвсем минимално, всеки човек ще се открие и осъзнае, че работите стоят всъщност съвсем иначе, обратно на толкова грубата лява мистификация. Примерно, ето как стоят работите, аз тия неща съм ги представил достатъчно убедително в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие „Източниците на достойнството, успеха и богатството“), но и тук ще кажа нещичко, щото ми писна да се лъже чак толкова нагло.

Хората, индивидите, изначално са надарени от Създателя с нещото, наречено свобода. Индивидът и неговата свобода са първичното. Общността, държавата е нещо вторично, производно. Хората са си създали държавата за да обслужва техните интереси, а не да стане сила, която да стои над тях, да ги ръководи, наставлява, контролира, да наказва и да награждава, да взема от едни, за да облагодетелства други и пр. Встъпвайки в отношенията на своята жизнена дейност, индивидите преследват свои цели и мястото, където се разгръща всичко, действително е пазарът. Точно този фактор води до това, че жизнената игра или дейност на свободните индивиди е поставена на една твърда, здрава и морална основа: всеки разчита на своите сили, способности, дарби, инициативи, на своята предприемчивост; никой нищо не чака наготово; никой не ще някой да му се меси в работите, а иска да бъде зачитан като свободен и самодостатъчен, а пък едва на тази основа междуиндивидуалните и общностни отношения могат да стъпят на една наистина здрава, твърда, честна основа.

Индивидите изискват, искат едно: доверие към тяхната способност да се справят с живота си сами. Да работят свободно, да творят, да печелят, да вървят към успеха си. Никой не бива да чака другите да го носят на ръце, да му правят благодеяния, никой няма право да чака всичко на готово или да разчита на милостиня; вярно, има хитреци, които искат да паразитират, да бъдат носени на чуждия гръб, това са именно ония, които се представят, подобно на упоменатия Волгин-Ленин, на противници на пазара, сиреч, на свободата, на личната инициатива; те именно са горещи поддръжници на паразитирането, сиреч, на активната роля на държавата, която щяла да въздава някаква изродена „справедливост“, т.е. да взема от работливите и да раздава на калпазаните, които пък да стоят със скръстени ръце и да ни изнасят прочувствени речи за това колко е хубаво да живеем в „солидарно“, „социално“ и „социалистическо“ общество и пр. Ами добре ще е, разбира се – но само за тях! – да смучат наготово ония блага, в създаването на които те нямат никакво участие, никакъв принос или заслуга.

И ето какво излиза по „логиката“ и на тоя нашия Волгин-Ленин, и също по „логиката“ на оня, на истинския Ленин: че било много „честно“ и „морално“ да се устрои под диктата на вездесъщата държава едно общество, в което левите лумпени и калпазани необезпокоявано ще паразитират, а пък ний, баламите, ще работим, ще създаваме блага, от които ще се ползват разните му там хитреци-паразити, именно „умници“ и „теоретици“ като Волгин-Ленин, които ще ни убеждават колко „добре“ и „правилно“ е агнетата да бъдат изяждани от ненаситните вълци, или пък от разните му там партийни секретари и прочие комунистическа напаст, която още си жали за „добруването“, което наистина имаше при комунизма.

Та видите ли докъде се стига: пазарът, свободния пазар, който е предпоставка за една напълно честна игра на свободни индивиди, на предприемачи и творци, който е основата за едно съвсем справедливо състезание на активните, предприемчиви и дейни индивиди, по „логиката“ на разните му там Лениновци и Волгиновци, бил, видите ли, „източник на всички пороци“, а пък паразитирането, смученето на чужди блага и пълната експлоатация на резултатите на чуждия труд било, видите ли, „социално справедливо“, „добро“, „честно“ дори „хуманно“ – представяте ли си за каква умствена, нравствена и духовна изроденост става дума при такива позакъснели пропагандатори на комунизма като тоя Волгин?! Които искат да залъгват точно нас, дето се насладихме донасита на „прелестите“ на комунизма, дето имахме възможността да изпитаме цялата отровна сладост на комунизма и едва оцеляхме от зверската експлоатация, на която подложи целия народ това дивашко общество! Е, разбира се, тия хвалебствия за комунизма при нас точно не могат да минават, но, види се, има малоумници, които се поддават на приказките и лъжите на разните му там Волгиновци, Лениновци и Вучковци, все глашатаи на една толкова абсурдна „реабилитация“ на комунизма като част от течащата пред очите ни рекомунизация.

Няма смисъл повече да анализирам тъпоумията Волгинови, просто излишно е. Мен ми се ще тоя Волгин да ми падне ей-така, на живо, та в една дискусия да се сблъскам с него, ама той от такива като мен най-старателно се пази, затуй в предаванията си кани предимно бетонни комунистически глави като него самия. А ето, прочее, и един друг коментар от мислещ човек, една дама, която е написала под излиянието на Волгин-Ленин следните толкова уместни думи:

Lydia Staikova: Господин Волгин, този път няма да си изгубя времето да прочета цялото Ви писание. Може да не сте запознат от първа ръка с либертарианството, а може и да се кривите душата. Не се наемам да гадая. Просто искам да уточня, че либертарианците не са против солидарността, взаимопомощта, подпомагането на слабите, а са против това държавата да ЗАДЪЛЖАВА когото и да било да бъде солидарен и да помага. Те смятат, че това е въпрос на личен избор. В една пазарна икономика (била тя и най-радикалната, каквото и да значи това) никой не може да забрани на групи хора да живеят в комуна, в съвсем непазарни отношения помежду си. Те са свободни да направят своя избор – така, както го правят живеещите в кибуци в Израел.

Аз не зная за капиталистическа държава, която забранява подобни неща. Вие знаете ли? Предполагам, че Ви е известно, че в пазарните икономики не е забранена филантропията, нито пък етичното поведение. Аз лично споделям идеите на либертарианството и съвсем лично и доброволно помагам със собствени средства на слабите, за които толкова милеете. Вие лично правите ли това? Смущават ме претенциите на хора със социалистически възгледи, които настояват, че държавата трябва да се грижи за слабите, че от богатите трябва да се взема колкото се може повече НАСИЛА, а в същото време самите те не поемат никаква инициатива да помогнат на когото и да било – ей така от добро сърце. За каква етика става въпрос?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.