Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата „Въведение във философията на вярата и религията“

По последните няколко теми от поредицата с условно заглавие Въведение във философията на вярата и религията (смятам да напиша учебно помагало по тези проблеми) се появиха няколко отзива, коментари и нещо като „дискусионни разпри“, по нашия роден български обичай, е, въпреки всичко ги слагам на едно място, с оглед да опитаме да се зароди една що-годе по-смислена дискусия, за която призовавам:
choky bembenk каза: this is amazing sir…
Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.
Ангел Грънчаров каза: Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие в тъй важната духовна област – както беше при варварския, дивашкия комунизъм?
Анонимен каза: Не, тавариш. Без вероучение децата ми ще останат без неморалните и във висша степен наивни религиозни бръщолевици и ще могат да посветят вниманието си на нещо, което им е хем интересно, хем ползувателно.
Анонимен каза: Не е никак чудно, че един догматик като вас разсъждава по този начин. Вие бихте процъфтяли в Испания през 15 век, когато би ви доставяло огромно удоволствие да изтезавате и горите на кладата неверници като мен. Не се правете, че не ви се иска и сега да го сторите. Това желание капе с всяка дума от злобната ви устица.
Само че ръчичките ви са къси. Религията вече няма сила да опропастява живота на хората. Така че животът ще върви напред, а вие само ще скърцате със зъби и ще траете. Анъдъмо?
Анонимен каза: Хайде тогава малко цитати от Библията. Ето как християнския бог на Грънчаров насърчава геноцида, изнасилванията и РАЗПАРЯНЕТО на бременни жени:
„Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.“ Числа 31:17-18
„Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.“ Осия 13:16
Бравос на ристиянския бог! Да го хвалим, братя и сестри! Той е най-добрият от сички бугуве! ХАЛЕЛУЙА!!
Ангел Грънчаров каза: 🙂 Нерде Ямбол, нерде Стамбул 🙂 Какво друго да каже човек 🙂
Апропо, някои таваришчи живеят на нивото на представите някъде на 12 век – и затова приписват на другите това, което тям се иска от все сърце. Примерно, атеистите съвсем наскоро убиваха вярващите хора, това се случваше в тъй страшния ХХ-ия век, в който безбожниците показаха отвратителното си лице в пълна мяра…
Анонимен каза: Как ще коментирате призивите на вашия бог към масови убийства и изнасилвания? Или сконфузено ще заметете този въпрос под килима? Отново?
Мария Василева каза: Господине (Госпожо), как трябва да живее човек е написано в Новия Завет, който отменя повелите на Стария Завет. Вие цитирате от Стария Завет, който обогатява като история, но не дава нормите за поведение. Това всички що-годе просветени вярващи го знаят. Ако бяхте учили вероучение, нямаше да изтъквате тези доводи и аз нямам желание да обяснявам на Вас точно защо има Стар и Нов завет. Християните не са фанатици, нито глупаци, най-малко изостанали и прости хора, както вероятно си мислите. Те се отличават с малко повече човечност и милост от останалите. Това е и причината да бъдат гонени, избягвани, мразени. Да бъдеш християнин практически е невероятно трудно, когато хората не могат да постигнат това, което един християнин има – мир в себе си – те започват да го плюят, оспорват, ненавиждат.
Е, щом на Вас ви харесва манталитета на младите, които живеят без Бога, не записвайте децата си на вероучение. То и без това го няма из училищата – нито има кой да го преподава, нито масата български граждани са осъзнали необходимостта от него.
Господин Грънчаров пак изпреварва времето, в което живеем – с намерението си да напише учебно помагало. Вярвам, един ден много хора ще стигнат до това, което той осъзнава в момента като необходимост: благодарение именно на неговата книга. Това е единственият начин за очовечаване на българина. И в чужбина да го преместят, и в най-проспериращата страна да живее с огромна заплата, пак ще се отличава от човека-християнин и ще фрустрира и скандализира с поведението си (пример: читателят на този блог от Австралия).
Надявам се поне да се съгласите, че в по-цивилизованите страни, където има ред и благополучие, нравствените ценности на обществото са създадени точно въз основа на християнските ценности.
Мария Василева
Анонимен каза: Хайде, хайде, без изтърканото оправдание – „Ама тва е в Стария завет, бьееее!“ Богът си е един и същ, драги ми смехурко. Едно и същ неприятен, неморален, жесток и несправедлив тип.
Искате примери от Новия завет? Нищо по-лесно. Ето: цитирам ви думи на самия Исус, вашият прехвален бог (а всъщност поредното неморално леке в Библията). Тук той от все сърце защитава РОБСТВОТО:
Вие, роби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си. Ефесяни 6:5
Робите които са под иго да считат своите си господари достойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. 1 Тимотей 6:1
И онзи роб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. Лука 12:47
Някакви оправдания? А?
Анонимен каза: Писано е така защото от роба господар не става, ни от господаря роб. Дай на роба власт и му гледай сеира – 45 години му го гледахме; и днес продължаваме със синовете и дъщерите му. В цивилизованите Западни държави, чиито правни системи и културен светоглед са еманация на християнската философия и принципи, йерархиите имат значение. И те имат значение дотолкова доколкото има определени независими от лична предпочитания и интереси правила, които поставят едни хора на по-високо положение, а други на по-ниско. Тези, които НЕ СЛЕДВАТ правилата, ПРАВОТО НА ГОСПОДАРЯ, НАРЕЧЕН „ЗАКОН“, влизат я в затвора, я се остракират и на получават възможност да се развиват.
Така че много правилно е казано в Библията: Спазвай Божия и човешкият закон за да живееш в правово общество, и разбира се, за да не бъдеш ни БИТ, ни УБИТ (както се случи с нашите пишман мутри, роби не познаващи ни Бог, ни власт).
Анонимен каза: Горкият Йосиф голям бунак! Жена му му изневерявала като невидяла, а като изпаднала „в беда“, изпищяла – „Бог ме чука!“ И Йосиф, идиотът, повярвал… И така се родила поредната дебилна религия…
Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дебилът явно си ти… богохулстваш… явно Сатана те е обсебил… потърси наблизо психиатър, щото това е опасно за здравето ти…
Анонимен каза: Богохулство не съществува, защото не съществуват богове (или бог). Така че не изпадай в поредния си хистеричен пристъп…
Ангел Грънчаров каза: А би ли обяснил понятно защо смяташ, че „не съществуват богове“. 🙂 Дай някакъв аргумент.
Апропо, самият факт, че употребяваш думата „богове“ (множествено число на думата Бог) показва, че даже не разбираш що е това Бог, т.е. съзнанието ти се намира на стадия на първобитното варварство в това отношение, тъй че да съдиш има ли Бог или няма при положение, че изобщо не разбираш що е Бог, е безкрайно глупаво занимание! 🙂
Мария Василева каза: До онзи другар, който нямало да допусне детето му да учи вероучение. Искам да поправя нещо неправилно, което написах до Вас като коментар, а именно че „нямам намерение да обяснявам точно на Вас за Стария и Новия завет“.
Ето, пиша ви тези редове. Дали ще ги приемете е въпрос на Ваш личен избор. Бог никога не плаши, не размахва пръст, не задължава някого. Думите „виновен си“, „длъжен си“, „трябва“, не са от неговия речник (те принадлежат на религиите, които пък са дяволска работа, измислена да мъчи човека и да го праща в лудницата, не бъркайте вяра с религия, нямат нищо общо). Така че дали ще прочетете това, дали ще приемете тази истина си е Ваш избор, както е Ваш изборът да приемете ли учението на Христос или да вървите по пътя на греха. Свободната воля е нещо много важно, решаващо съдбата на човека.
Ще се опитам да пиша с много прости думи и да се изразявам образно, т.е. да подсилвам нещата съзнателно. След грехът на Адам и Ева човечеството оскотява и затъва в грехове. Това е етап от Божия план. Бог разкрива своите изисквания-закони към подивелите полу-хора, полу-животни, пълни простаци, в плочата, която донася Моисей. Те обаче са недостижими за слабите и лоши хора, населили земята. Греховете им били толкова големи и жестоки, че с нищо не можели да се изкупят. Цялото злато и съкровища на света не стигали за да бъдат изплатени тези грехове. Трябвало нещо по-ценно, най-ценно да бъде дадено, за да станат хората способни да се освободят от големите си раници, куфари и чанти с грехове.
Това най-ценно можело да бъде само невинната кръв, принесена в жертва. Но нито един човек на Земята нямал невинна кръв, затова Бог, който е Любов и изпитвал огромна мъка да гледа своите творения да се влачат, мъчат и лутат в една окървавена земя, изпраща като жертва с невинна кръв своя син на земята, с което автоматически се изкупват греховете на всички, които искат това. Тези, които се „запознават“ с Исус и неговото учение се освобождават от всичко, което ги мъчи (не се грижете какво ще ядете, пиете, облечете…) и стават нови, силни хора, които нищо не може да разтревожи. Те са като деца, осиновени от Богаташ, които са задоволени във всяко отношение и живеят безгрижно, занимавайки се само с духовни неща.
Това е като вододел – човечеството се разделя на две части. В Новия завет съществува само думата „искам“, нищо не е написано с цел да обремени и задължи човека, защото той вече, пожелал да бъде освободен от старите си грехове, от които не е останало дори фотокопие, има силата да живее по нов начин – с милост, великодушие, любов… Той вече принадлежи на други измерения – на Божието царство, той е дете на Бога и Цар, живее в Свят без грях и болести. С нищо не е заслужил това, то е дар, подарък, благословение. Единственото, което открива пътя на всички благословения, е вярата, приемането на този чудесен Исус, по който са „луднали“ толкова хора, както влюбените до уши в някого от противния пол. Още една грешка, много огромна, която допуснах, като написах че е „адски трудно“ да вървиш по стъпките на Исус. Не. Много е лесно и просто. Не трябва да правиш нищо, оставяш всичко в ръцете на твоя Баща, без него няма да успееш да вършиш добри неща.
Не съм много напреднала във вярата, допуснах грешки. Затова и Бог иска да не слушаме човеци и да не се подчиняваме на тях, било то папи, попове, пастори… Да се чете в Библията, какво казва самият Бог – това е най-сигурният начин да се доближаваме към Него.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Дали и Небето не остава разочаровано от нас, да, твърде много, предполагам, е разочаровано от нас това бездънно синьо небе…

И в Ловеч от небето са падали ледени едри ледени късове, станал е и там потоп – виж: Бедствено положение в Ловеч заради мощна буря – това вече сякаш не е градушка или дъжд като дъжд, а нещо много повече; не зная как трябва да се нарече когато такива буци лед падат от небето. Страшна работа! Да пази Господ!

Питам се обаче от известно време – след като подобна „градушка“ се стовари над София и изпочупи стъкла и на сгради, и на автомобили – дали по този начин небето не иска да ни даде знак за нещо, да ни накара да се позамислим, да променим нещо, тия неща, уж „съвсем природни“, нима нямат и някакъв друг, по-значим смисъл, примерно не могат ли да се изтълкуват като предупреждение, което т.н. „висши сили“ (да се изразя така, щото невярващите в Бога са много, са твърде много, за жалост!) което значи висшите сили ни отправят?! Като ни удари такова нещо – какъв ужас, та то ще разцепи главата на човека ако го удари! – дали идеята не е да накара да се замислят поне малко тия дебели глави, които и на подобна „градушка“ издържат, по-здрави са от кратуни, какво говоря, от каменни блокове са по-здрави, от гранита са по-здрави тия човешки немислещи кратуни, от бетона са по-здрави! И въпреки това, което им се случва, въпреки знаците на небето, което висшите сили им пращат, пак не щат да се замислят, да опитат да прогледнат в смисъла, не, пердашим я пак по старому, не се озаптяваме, не променяме нищо, особено пък в самите себе си. И Небето остава разочаровано от нас, да, твърде много, предполагам, е разочаровано от нас това бездънно синьо небе, ние постоянно го разочароваме, а не бива така.

Това исках да ви кажа. Мислете ме за какъвто искате, за „мистик“ ме мислете, за идиот ме мислете, аз исках да покажа, че и по друг начин може да се погледне на тия „чисто природни събития“, че в тях може би има съвършено друг, близък до ума смисъл, ама ние, упоени от един стил на „немислещо мислене“, продължаваме да не обръщаме внимание на знаците, които пренебрегнатото небе – разочарованията от нас Бог – ни праща. Спира. Замислете се ако искате над казаното. Хубав ден! Вслушвайте се поне малко в това, което природата се мъчи да ви каже, за което тя ви нашепва, о, вий, прекалено плоскомислещи, така самонадеяни и при това толкова кухи люде!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Некои въпроси и съображения по повод президентския прием послучай 24 май

Народният демократичен трибун Konstantin Pavlov-Комитата, блогър, който навремето има късметя да бъде поканен да интервюира лично даже самия Бойко Борисов, се похвали във Фейсбук, че бил поканен на приема по случай 24 май, деня на културата, по един доста специфичен начин, ето как, именно като възкликна съвсем чистосърдечно:

Ох. Стоях прав само два часа и половина, а ми се струва че е било цял ден. Официалните ми обувки не са пригодени за висене. Бях на приема на Президента за 24-ти май в НИМ, видях много познати. По-приятно беше, отколкото очаквах.

Тази интересна новина даде на моя милост, известна със скверния си характер, благодатната възможност да задам на г-н Комитата следните любопитни въпроси:

Интересно ми е г-н Павлов да сподели впечатлението си: а на този прием приблизително, на око, какъв процент бяха представителите на тодорживковата „народна ентелегенция“, имам предвид представители на т.н. „духовен елит“ от преди 1989 г.? Това много ме интересува, щото имам чувството, че тодорживковия елит и елита на постодорживковия („демократичен“) период, първо, са все едни и същи хора и, второ, ако първото не е точно така, то двата елита по един чудодеен начин най-органично се сляха и се допълниха, все едно са нещо като еднояйчни братя-близнаци или поне двойници, което пък на мен лично ми говори, че някаква същностна промяна в т.н. културно-духовна сфера у нас изобщо не е настъпила; дали съм прав поне отчасти не зная, просто си споделям впечатлението.

А такива като самия г-н Павлов изглежда ги канят, за да може един вид да посипят тодорживковата интелектуална манджа с един вид „демократична сол“, щото иначе може да се окаже, че манджата е безсолна и безвкусна, не знам дали и това правилно го констатирам, но така ми изглежда оттук, където се намирам. Искам също така да попитам: а Недялко Йорданов, вечен посетител на такива приеми, беше ли и този път сред поканените? Ами Любомир Левчев беше ли? Божидар Димитров нема начин да не е бил, он е навсекъде. И за Георги Лозанов е излишно да питам, той също е украшението на всеки прием и преди, и след 1989 г., просто приемите без човека с папионката нема начин да започнат.

Сигур на приема е бъкало от агенти на ДС, нали така? Те са все културни хора, нищо чудно и Кеворкян да е бил там, и Гарелов, и останалите, те са си вездесъщи и безсмъртни изглежда, като мумиите. Амче беше ли там Любен Дилов-син, ако не е бил, явно светът е заплашен от изчезване, щото ще настъпи вселенска катастрофа. Кой друг да попитам дали е бил? Дърева не вервам да е била, но тя е свободомислеща и минава за културна, нищо чудно и тя да е украсила приема с присъствието си.

А Слави Трифонов беше ли? Не може такъв стълб на народната ни култура да не е бил, не вервам да не е бил? А за Азис да попитам дали е бил струва ли си? Митю Пищова не вервам да е бил, но Нешка Робева нема начин да не е била. А за Светлин Русев не си струва да питам, он е метреса на всички правителства, президенти и прочие. За кой ли друг да питам, абе, хора, помагайте, че не се сещам?! Властелинът на народната култура и законодател на музикалните вкусове у нас Митю Пайнера беше ли? Кой, кой друг да попитам? Абе Вучков беше ли там, как е възможно приемът да мине без тоз наш велик титан на духа?!

И последно, което ми се ще да попитам: а как г-н Павлов Вие се чувствахте в тази разнолика културно-духовна-ентелегентна компания, приличаща на шарена и кърпена циганска черга? Поласкахте ли се че сте попаднал в нея? Питам се аз как ли бих се чувствал, ако некогаш ме поканят, ама то е хубаво, че мен никога нема и да ме поканят, щото и да ме поканят, аз едва ли и ще отида де. Внимавахте ли да видите дали некой от гостите не си напълни на излизане джобовете с пасти?

Тия детайли са интересни. Мен ми се ще да разбера имаме ли някакъв напредък в културно отношение за тия стотина години от Алеко насам, ама не вервам да сме постигнале особен напредък. Трудно се мени духа на квинтесенцията, на умствения каймак на нашия несретен народ, който и на ентелегенция не случи, както и на друго не случи, той изобщо на какво ли случи де?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Любимото занимание на руския идиот е да се сравнява с Америка

Направих си труда да преведа на български език един текст, написан от руснак за руснаците, който ме впечатли. На руски го публикувах ето тук – виж Наистина, а къде процентно са повече идиотите: в Русия или в България? – но понеже има усещането, че много хора няма да разберат руския текст, а ми се ще особено младите непременно да го разберат, то седнах и преведох въпросния абзац на български – щото ми се струва, че има голяма истина в него; ето този текст:

Навярно поради много важни работи, които аз не разбирам, на Бог са нужни не само умни хора, но и глупаци. Затова за умните хора Бог е създал Америка, Израел и Украйна, а за идиотите Той е създал Русия. Тя е голям резерват за размножаване на идиотите. От идиотизъм, като медицинска диагноза, в Русия са болни някъде към 85% от възрастното население. Именно такъв е общият рейтинг на Путин, Зюганов (водача на комунистическата партия на Русия, бел моя, А.Г.) и на Жириновски (руският Сидеров, по-скоро нашият идиот Сидеров е българската имитация на въпросния руски идиот Жириновски). В Украйна действаща власт никога не е имала повече от 25% рейтинг и за мен това се явява неоспоримо доказателство, че украинците са три пъти по-умни от руснаците.

Нито в една страна на света няма такава гнус в коментарите към интернет-публикациите както в Русия, така и при хората, които са ориентирани положително към Русия. Техният език е тъпа и воняща гнус. Ни една умна мисъл тяхната глава не може да роди. Единствено само проклятия и тонове злобна жлъч навсякъде наоколо. След четене на руските коментари остава усещане, че в Русия тече шампионат по идиотизъм и че всички жители на тази страна упорито се борят да го спечелят!

Любима тема на руския идиот е Украйна. Щом стане дума за ненавистните хохли потокът на руското безсъзнателно не може да бъде спрян. Цялата същност на черната руска душа се оставя да бъде разорана. Мегатонове мръсотия изхвърлят върху народа, когото считат за братски.

Руският идиот много обича съревнованията. Любимото занимание на руския идиот е да се сравнява с Америка. Доколкото да се съревновава с Америка с мозъка си руският идиот не може, по причина на липсата на такъв, то той се съревновава с Америка с това, което той има, именно по наличието на идиоти. Само в това отношение Русия категорично побеждава Америка, поне в това отношение спор няма!

Victorr

ЗАБЕЛЕЖКА: За верността на този текст ето едно много силно доказателство: Добро пожаловать, Крым!; текстът обяснява как хубаво се самопрецакаха рускоезичните идиоти в Крим, искайки присъединяването на Крим към Русия. Когато Украйна влезе в Европейския съюз, тия същите идиоти, предполагам, нищо чудно да си изядат от яд партенките – щото още по-ясно ще осъзнаят какво са направили!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Хора сме, човеци сме: трябва да бдим за човещината си, не бива да я губим!

Украинският сайт ПОЛИТИКАНТРОП (името му иде от гръцки, в превод „политически човек“; нашата дума „политикант“, макар да е с отрицателни нюанси, дали пък също не иде от този корен?!) е публикувал обръщението на проф. Константин Райда в моя защита, което е озаглавено Руководителям системы государственного образования г.Пловдив, Болгария; тази публикация е от 27 дек. 2013 г. Вчера получих известие, че г-н Райчо Радев е внесъл в хартиен вид своето обръщение по същия проблем, внесъл го бил дори в Президентството (освен до другите адресати). Разбира се, трогнат съм от тази прояви на човешка съпричастност, искам тук най-искрено да благодаря и на проф. Райда, и на колегата Радев, и на г-жа Василева, която също реагира в тази посока – благодаря ви, приятели!

Ето, колегата Радев се е вдигнал вчера да бие път до София и да разнася своя документ – виж ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ – това за какво ви говори? Има човечност у нас, има и хора, които са способни на такива алтруистични прояви, това е много радващо! А има също така и най-висша справедливост, ето, тъкмо на най-светлия празник Рождество Христово аз получих решението на Окръжния съд в Пловдив, той също се произнесе, че наказанието, което администраторката ми беше наложила, е несправедливо – и постанови отмяната му. Това за мен е един най-вълнуващ знак, че не е напразно човек да се бори за справедливостта и за истината – ако го прави, ще бъде подкрепен, тъй да се рече, и онтологически, от страна на най-висшия строй на битието, от самата Божия справедливост! Което е нещо знаменателно и велико, не знам на вас как това ви звучи, но на мен ми звучи точно така!

Че в Украйна дори, както виждаме, реагират – проблемът, шеговито казано, заплашва да стане международен! – но нашите висшестоящи администрации и началства упорито мълчат, сякаш са оракули, а ако все пак реагират някак, ний не знаем това, техните реакции се пазят в тайна. Ще видим де, аз държа да получа и то в надлежния писмен вид техните отговори, щото такъв е законът, такива са законовите разпоредби. Не може в една европейска страна така да се постъпва с един човек, а пък административните началства с бездействието си да толерират едно такова отношение. Това, че в случая става дума за мен е несъществена подробност: важен е принципът. Ако за съвсем друг човек ставаше дума, аз пак така щях да реагирам, и това не е само декларация, а съм го показал на дело. Много пъти. Така съм устроен, че силно се възмущавам когато някой някъде си търси правата, а пък дадени властнически органи се гаврят с него, аз в такива случаи не мога да стоя безучастно и да мълча, викайки си: „Мен пък какво ме засяга това?! Нали то не се случва на мен?!“. Така не бива. Не е човешко. Грозно е даже. Хора сме. Човеци сме! Трябва да бдим за човещината си. Не бива да допускаме да я губим.

Аз така мисля. На това аз държа. За това работя. В това и вярвам. Нека да съм „опак човек“. От тия свои „особености“ няма да се откажа. Пък и имам пълното право да бъде себе си. Независимо дали някому това се харесва или не се харесва. Това последното съвсем и изобщо не ме вълнува. То е незначителна подробност, нямаща никакво отношение към същината на работата. Съвсем друго е истински важното и значимото, на което аз обръщам внимание. Тия дни заповядайте на моя семинар за нравственото израждане на индивидите и на цели нации, ще продължим разговора там. Чао засега!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Нещо като приветствие по повод на Рождество Христово

.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нека в навечерието на празника да помислим и поговорим за най-важното и значимото: за онова, което укрепва и дава здравината на нашия дух!

Заповядайте и вие, пловдивчани, на събитието!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.