Развитието на събитията около реализацията на идеята за поредица от телевизионни предавания по модела на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ

Твърде интересна и показателна ситуация се получи около идеята за „Кастинг“ за определяне на участниците в телевизионно предаване по модела „Дискусионен клуб“ в ПО-тв. Какво именно се случи около тази идея за започване на специално телевизионно предаване в Пловдивската обществена телевизия, и то тъкмо по модела на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, съществуващ в ПГЕЕ-Пловдив от много години, сиреч за започване на поредица от предавания с участието на мислещи млади хора, може да се разбере като се изчете ето тази кратка, но наистина изразителна обмяна на мнения:

Анонимен каза: Е, как мина днес Дискусионния клуб? Колко хора дойдоха? И какво разисквахте?

Владимир Трашов каза: Анонимна въшко, вместо да задаваш ехидно злобничките си въпроси, на които е очевидно, че имаш свои отговори, по-добре бълхичко, хапеща подло-отвратно, душичко низка, пък и ако учителстваща – да си преговориш пълното членуване на подлога в българския правопис. Ама ти си го знаела и то прекрасно? Така ли!

Е, то тогаз следва, да си и трижди проклета от всичките светли личности, които са разбиращи какво става в почернялата ти от бездушие, от злоба и от завист дребничка душичка…

30.11.2012 г. Владимир Трашов

Анонимен каза: Не разбрах какво са разисквали… каква е тази защитна реч?

Анонимен каза: така де… колко хора посещават този клуб… едно време го имаше и ходеха ученици сега как е? май никой не стъпва…

Ангел Грънчаров каза: Да отговоря все пак на тия толкова загрижени около идеята на това телевизионно предаване невинни души; или душата е само една? С оглед да не се терзаят излишно, че то на такива мъки трудно се издържа, ще им кажа следното:

Понеже има твърде много кандидати за участие в тази поредица от телевизионни предавания на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, то ще ни се наложи да удължим кастинга за избирането на най-добрите. Ще ми се да приложим демократична процедура за това. Примерно, с оглед да участват колкото се може повече хора аз смятам да предложа следното: група кандидати за участие в дискусията сама да предложи темата на съответното предаване; ако тази тема бъде приета от ръководството на телевизията, то в предаването по тази, или по еди-коя си тема участват тъкмо ония ученици или млади хора, които са предложили или измислили темата. Мисля, че така ще е най-справедливо и демократично.

Аз пък мога да участвам в ония теми, в които участниците ме поканят или сметнат, че моето участие ще е полезно. А могат, ако искат, нека да поканят друг свой учител, аз не държа да се показвам винаги „у телевизията“. Това отговарям по единия въпрос на толкова загрижения таваришч…

А по втория му въпрос ще кажа следното: да, Клубът преживява невиждан ренесанс в дейността си! Може да напишеш доклад до ръководството на училището и да съобщиш тъжната новина. Има много кандидати за дискусии, предложения за теми дискусии и пр., но особеното е, че хората общуват само и единствено с мен, а иначе ми заявяват, че ги е страх да дойдат на открита дискусия в самия Клуб. Това все нещо говори. В училището явно има ненормална обстановка или атмосфера.

Много ученици постоянно ми заявават, че са твърде причастни на каузата на Клуба, ала ги е страх да идват на сбирките – понеже се боят да не би ръководството, ако разбере, че са членове на Дискусионния клуб, няма да им позволи да завършат образованието си!

За жалост, така е у нас. Хората се страхуват. Назависимо дали са млади или по-зрели, все се страхуват. Всички се страхуват. У нас конформизмът, нагаждачеството пред силните на деня е на висота.

А за участие в телевизионните предавания, понеже трибуната в такава медия е изключително авторитетна, има доста кандидати. Аз така си обяснявам наплива от желаещи за участие. Което именно и ни затруднява в избора… за да не обидим някой трябва по-прецизно да решим възникналия проблем…

Клубът го има, съществува, макар и временно да се е преселил в интернет. До идването на по-добри времена ще е така. Или докато някои хора не победят страха, що владее душите им…

Сега по-спокойна ли си, невинна загрижена душо, след като разбра цялата истина? 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Конкурс за най-досаден телевизионен натрапник и навлек на республиката ни

Мисля, че е крайно време да се обяви такъв един конкурс: пълно е у нас с разните му там „публични личности“, „звезди“, „велики мислители“, „наставници“ и пр., които се врат на екраните на телевизорите ни, които циркулират от ранна утрин до късна нощна доба от телевизия в телевизия, които са неуморни в натрапването, в досадността си, които, предполагам, вече и спят пред камерите, щото, горките, нямат време да си идат до в къщи и да си починат поне малко. Нали се сещате за какъв екзистенциален човешки тип става дума? Какво ви говори понятието телевизионен досадник, навлек и натрапник?

Мисля, че прекрасно ме разбирате: да, за такива като Андрей Слабаков, Любен Дилов-син, Андрей Райчев, проф. Вучков, Графа, Катерина Евро и прочие става дума; тук, чини ми се, не бива да броим първият телевизионер на републиката ни Бойко Борисов, щото той от най-обикновен телевизионен натрапник-досадник се възвиси в един момент, както е известно, до сияйното ниво на спасител на цялата нация, тъй че сега, тъй да се раче, ни се натрапва и ни досажда съвсем законно.

И така: моля, давайте предложенията си, правете номинациите си, избирайте, подреждайте, та да видим кой от цялата тази гмеж от телевизионни досадници-натрапници ще се наложи като най-пръв, недостижим, ненадминат. Аз лично смятам, че с един такъв конкурс все пак нещичко ще направим, та да покажем, че ни е писнало от досадници, от навлеци, от натрапници, които постоянно, без да сме ги канили, влизат в нашите домове чрез телевизионния екран и уж ни „забавляват“, поучават, наставляват как би следвало да мислим, да живеем, да гласуваме и пр., а всъщност само ни досаждат и изнервят.

Да, изнервящо е постоянно все едни и същи навлеци да се кипрят от екраните, и то при положение, че тия същите вече, така да се рече, се изприказваха, каквото имаха да кажат, вече са го казали, вече го знаем, вече са ни го казали за хиляден път – и значи вече са ни съвсем безинтересни, ала ето, пак продължават да се врат. Мисля, че сме длъжни все някак да реагираме на тази толкова груба медийно-телевизионна инвазия на нахалството и досадността в нашите домове, щото ако не го направим, ще се окаже, че си заслужаваме съдбата да се гаврят с нас, а пък ние да ги понасяме до безкрайност.

На вас лично харесва ли ви съдбата да доживеете живота си, докато на екрана на телизора ви се кипри предимно Андрей Слабаков, примерно? Или Любен Дилов-син? Или някой друг досадник от средите все тая същата нахална гмеж? Аман от нахалници, няма ли да се разбере, че техният терор над нас вече е непоносим? Не че аз гледам телевизия де, мен тия същите не могат да ме тероризират, щото щом видя мазната физиономия на някой от тях, мигом бягам, а ако някога гледам телевизия, то ще е някой от образователните канали или филм. Но най-често най-много са пострадали, предполагам, децата ни. И националната ни култура е най-пострадала. Щото на какво ли ценно ще ни научат тия телевизионни навлеци, а?

За Азис нищичко не споменах, щото, да ви кажа, той сякаш е станал най-симпатичен от всичките тия навлеци – вероятно защото напоследък все по-рядко се показва по телевизиите. Което именно и показва, че от натрапчивостта, от преекспонирането на досадността си и самите навлеци не печелят кой знае колко – или не печелят чак толкова, колкото си мислят. Майната им, хайде да спирам дотук, щото ми стана гадно, хубав ден ви желая, е денят ви ще е хубав ако днес изобщо не пускате телевизора, обезателно ще е така, пробвайте!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.