Президентът грубо погазва конституционния ред!

Каквито и да са поканените (в т.н. „Обществен съвет“ към служебното правителство и Президента, бел. моя, А.Г.), те са нелегитимни – защото протестиращите са малка част от избирателите 1-2 %. Не повече! Как и с какво право тези хора ще ми се препоръчват като гласа на народа? Медиите се опитват да налагат лица по свои критерии. Това „глас на народа“ ли ще бъде?

Огромно мълчаливо мнозинство не протестира, но според агенции и медии подкрепя протестите. Но протестите са различни! За ток, за парно, против монополи (но само някои?) против правителството, против лихвите, против всички политици, за нови лица, за нова конституция и т.н., но поотделно тези групи не съвпадат. Не се посочва кой за каква кауза е и за каква не е!

Общият процент одобрение на протестите бил 50-60-70 %… Да много е! Но това не значи, че всички те са против всичко. Нито означава, че всеки застанал на улицата е лице и глас за всички тези искания. А медиите правят точно това. Натрапват ни лица, които са излъчени от разни групи протестиращи, дори далеч не от всички. Без събрания, без гласуване, без в тях да участват дори всички протестирали!

Питам: кого представляват тези “нови лица”? На какво основание се иска включването им, и то незабавно, в органи на управлението? (Някои искат дори да присъстват на заседанията на Министерския Съвет на служебното правителство!?)

На какво основание ще искат да се махнели “познатите” лица от политиката? Тези лица са си избрани от техни избиратели и това означава да се отнеме тяхното право на глас! И най-важното: всички тези промени, направени под натиска на улицата и медиите, които охотно дават глас на всеки високо викащ, не отнемат ли правата на огромното мнозинство, което иска и може да упражни своята воля чрез гласуване?

Не е ли това погазване на конституционния ред под маската на извършване на необходимите промени?

Политиците изпуснаха възможността да го кажат за да не разгневят народа, за да не дадат храна на популистите. Плахо намекваха да си направят партия, но от друга страна се искаше да се ускорят изборите. Така болния проблем с легитимността новите лица и техните цели остава!

И съвсем очевидно е, че това е умишлено! За да се вкарат през задната врата в управлението на страната хора, които няма как да бъдат нито контролирани, нито познати! Хората непознати, пък лозунгите на много от тях като от историята извадени. Онази история дето започва с възторг и завършва в по стари времена с диктатури, а сега с крадене и съсипана икономика. Как да не повярват хората в “конспиративни теории”?

POSTED BY С. БОРИСОВ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Дървета да бяхме, щяхме вече да се червим заради случващото се, ний обаче не се червим – какво сме тогава, позволете да запитам?!

Безскрупулният лицемер Николай Пловдивско-Кремълски не се посвени да се разреве пред камерите и пред репортерите – забелязахте ли този толкова арогантен цинизъм? Искаше явно да демонстрира колко много е привързан към своя наставник по слугуването на кремълско-кагебистките господари – така е прието да се реве по значително по-старшия боен другар, в случая Максим. Максим явно си беше най-доверен човек на руснаците, Николайчо – също. Та затова явно така е ревал: заради общата им душевна скверност и склонността към служенето на чужди господари. Но аз искам тук да издигна друга, по-задълбочена версия за причините, поради които така демонстративно рева пред камерите и репортерите руското мекере Николай, което се гласи да седне на още неизстиналия Максимов престол.

Аз лично долових в тази отвратителна сценка с реването нескриваната радост на Николайчо от това, че ето, дойде дългожданният момент: Максим умря, сиреч, дойде момента руското мекере Николайчо да изпълни заповедта на господарите си и с нахалство да се намести на патриаршеския престол. Да, Николай рева от радост заради смъртта на Патриарха, тази е моята теза; ако не беше тази спотайвана радост, и рев нямаше да има. Не вярвам, че Николайчо е с толкова мека и влюбена в дедо Максим душа, не вярвам на такива нескопосани внушения за балъци. Той рева от радост, че иде момента да се намести на патриаршеския престол, т.е. да изпълни бойната заповед, дадена му от неговите кремълски господари. Обяснимо е душевното вълнение на туй арогантно мекере, чиято ерогантност е в такава степен, че ето, не се посвени така показно да реве пред камерите и пред репортерите.

Пълна гнус! Правете си сметка колко чини в нравствено отношение тоя, дето така лакомо се нахвърли върху наследството на тодорживковия патриарх. Правете си сметка какво падение ни чака, ако точно такъв оглави многострадалната, на великата страдалчица Българска православна църква, която заради такива като Максим и Николай преживя такива унижения и гаври – осъществени под диктата на нашите съветско-руско окупатори, първо изявяващи се тук като един нескривано сатанински, бесовски атеистичен режим, а сега пък без капчица свян представящи се под маската на „държавно славянско православие“, т.е. на идеологията на авторитарния великоруски кагебизъм-путинизъм.

Тепърва ще се наложи отново и отново да търсим изход от ужасната духовна катастрофа, в която ни натикаха атеисто-комунистите – и техните безсрамно арогантни помагачи, дегизирани с владишки була, килимявки и със свещенически раса. Сега е достигнат връх в униженията и гаврите, на които сме подложени: искат да ни наложат за патриарх един нескриван поклонник на Мамона, един мутрополит, един безнравствен спекулант с най-святото: вярата в Бога.

Искат да ни наложат за патриарх един самоотвержен служител на Сатана. Дотам я докарахме. Страшно е. Време е като народ да се събуждаме най-сетне от наркозата – и да започнем да се борим с непоносимото издевателство! Това вече не се търпи! Дървета да бяхме, щяхме вече да се червим заради случващото се, ний обаче не се червим – какво сме тогава, позволете да запитам?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Що е кагебистка, сиреч, путинска „демокрация“?

Публикацията Путин, връщайки тиранията в Русия, показва само абсолютната си неадекватност спрямо потребностите на живота и времето е предизвикала във Фейсбук гневен отклик от един симпатизант на г-н Путин, руснак, учил в България, владеещ български език, казва се Egor Glazunov. Влязох в кратка полемика с този млад човек, ето какво си казахме:

Egor Glazunov: Май някой друг (горкият) живее с представи за света, не отговарящи на съвременната обективна реалност. Иначе това, че младите имат различно виждане от застаряващите догмати е вярно и това пролича по резултатите от изборите. 😉

Ангел Грънчаров: И коя е „съвременната обективна реалност“? Да се закопаят и загробят всички кълнове на демокрация в Русия и отново да се възстанови самодържавието? И това Вие наричате „адекватни на времето представи“?! Я помислете поне малко что такое говорите и пишете?!

Egor Glazunov: А какъв е стандарта за неподправена демокрация? Кой определя това? Шаблон ли трябва да има? Демокрацията е европейско изобретение, което не може да дава еднакви резултати на различна почва. Защо някой трябва да натрапва на Русия това как трябва да изглежда и по кой път да върви?

Победата на Путин означава, че руснаците избират суверенен път на развитие. А тези дето бяха оглавявали стачките на Манежная какво са търсели при затворени врати в американското посолство в Москва? За нарушенията: наблюдателите от опозицията уличили приблизително 300 нарушения, което по сборния брой на избирателите прави по-малко от половин процент, което нищо не би променило.

Тези избори побиха всички световни рекорди с броя на камери в избирателните секции. Изобщо в какво е потъпкването на демокрацията? Старая се да вниквам във всички гледни точки, в това число и тази на опозиционерите на „Ехо Москви“, но уви – много клишета, но досега не чух нищо внятно и конкретно.

Георги Стоянов: Хайде, хайде… И без това Аристотел слага ТИРАНИЯТА, ОЛИГАРХИЯТА и ДИКТАТУРАТА в групата на неправилните, „изродени“ форми на държавно управление… Та не е важно в каква съотношение са те на практика…

Ангел Грънчаров: Г-н Глазунов, ако Вас лично Ви задоволява моделът на кагебистка „демокрация“, тя е съвсем незадоволителна за нас, хората, които имаме едно друго, по-класическо и традиционно разбиране за това що е демокрация. Кагебистите, разбира се, без да им мигне окото, са фалшифицирали изборите. Те знаят как се прави това; техен учител и вдъхновител е Сталин, който е казал: „Не е важно кой как гласува, важно е кой брои гласовете“. Научили са ценните му уроци.

Това е кагебистката демокрация: манипулации, шантажи, лъжи, насилие, убиване на другояче мислещите, милиционерщина. Путин, за да ознаменува „победата“ си, докара в Москва с автобуси служебно ангажирани държавни служители от провинцията; какво Ви говори това? Ами говори че в големите градове путинизмът явно няма подкрепа извън средите на близките до властта, корумпираните, облагодетелстващи се от близостта си до властта.

Самият факт, че Путин така нагло, без да напуска властта, се връща наново на президентския пост, е крещящ акт на недемократичност; казано е по Конституция: само два мандата може да има президентът, не повече. Но явно Вашите представи за това що е демократично са твърде широки, щом толкова много Ви харесва путинската кагебистка демокрация.

Простете, а Лукашенко, съратникът на Путин, и той ли е демократ?! Видяхте ли кой пръв поздрави Путин за „победата“? Сирийският и иранският диктатори. И венецуелският. Това нещо да Ви говори?

Анонимен: (Този коментар е взет от друго място, но по сродна тема, бел. моя, А.Г.) Дори Валерия Новодворская недооценява опасността, която изхожда от Русия. Русия не е заплаха само за „близката чужбина” като Прибалтика и Грузия и не само за „бившите” социалистически страни в Източна Европа, а за ЦЕЛИЯ СВЯТ. Русия съвсем не е толкова слаба, както нарочно се преструва (според съветите на древния китайски теоретик Сун Цзъ в „Изкуството на войната”), особено в комбинация с Китай, Иран, Виетнам, Северна Корея, Венецуела, Куба, Никарагуа, дори Бразилия и т.н., каквато ос е вече ясно очертана.

Положението в света днес силно напомня 1930-те години и изглежда само въпрос на време да избухне Третата световна война. Положението е МНОГО критично. Връщането на Путин е може би важен индикатор за подобно развитие. Според някои автори Путин е започнал кариерата си не в КГБ, а в ГРУ. Ако това е така, руският Генерален щаб директно управлява страната, а това не може да случайно. Или както казва един анализатор:

„Стратезите-ленинисти са особено окуражени от факта, че американските и европейските политици не разбират тяхната стратегия и нейната диалектика, нито методите за нейно противодействие.

Западните експерти не разбират стратегическата приемственост между събитията. Те събират факти, но не са в състояние да видят тяхната стратегическа взаимовръзка и не могат да ги съединят в стратегическа картина. На тях им липсва визия и разбиране, поради което са безпомощни пред атаката, която не схващат.”

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.