Мое интервю е публикувано и на английски език

Това интервю е по проблемите на българо-руските отношения и е публикувано ето тук: Bulgaria Is Indeed Abroad: European and pro-Russian sentiments clash in Bulgaria. Журналистът-политолог Виктор Каспрук, който взе интервюто от мен, ми съобщи, че изложените в него тези били предизвикали голям интерес; в Украйна правдивата информация за реалното положение около българските работи била съвсем оскъдна. Ето и текста, за който става дума; той за момента е публикуван на руски, украински, български и английски език:

Philosopher and political writer Angel Grancharov told The Ukrainian Week about fundamental issues behind current politics in Bulgaria

U.W.: Ukraine has complicated relations with Russia. But Bulgaria is located farther away from the Russian Federation and has already become part of the European Union. Do you feel the Kremlin’s influence in your country?

Yes, and more than we want to. That we are quite far away from Moscow does not help. Our history in the past 134 years, after liberation from Turkish rule, convincingly shows that imperial and Soviet Russia is the most perfidious enemy of Bulgaria’s independence. It has always viewed our country as its Transdanubian gubernia. There was even a saying: “A chicken is not a bird, and Bulgaria is not abroad.”

When the non-communist government, led by Ivan Kostov, finally came to power in Bulgaria in 1997-2001, it took the first steps in order to free the country from centuries of Russian domination and resolutely chose a different geostrategic orientation – a pro-Western one. This was the exact time when Russian special services and agents posted to our country received an order from Moscow: Do everything possible to bring Bulgaria back into the sphere of Russia’s Imperial hegemony and rule.

Essentially in order to thwart another mandate being given to this government, the KGB and its agents in Bulgarian communist-dominated security agencies decided to go for broke and brought former Tsar Simeon of Bulgaria to power. As we understand now, he had the most intimate relationship with the KGB for a long time. But even he failed to turn back the clock. As hard as he tried, he failed to fulfil the Kremlin’s orders, and Bulgaria became first a NATO member and then a member of the EU.

Then the Kremlin came up with a crafty plan to turn Bulgaria into its own Trojan horse in NATO and the EU in order to counteract European integration from the inside and fight against the “enemy.” Unfortunately, I have to admit that this policy has been successful. Agents and promoters of the Russian imperial policy are called rubladziys, i.e., ruble receivers, in Bulgaria.

The key mass media outlets and Bulgaria are controlled by the Kremlin’s people. Former communists, who are at the same time Russophiles and linked to the Russian mafia, are now represented in the economy as “capitalists.” The state is completely dependent on Russia for energy. Our political parties include many national traitors who call themselves “true nationalists” but who are in fact committed to Moscow and receive payment from Russian secret services. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Съветски таваришчи ме нарекоха „тая българска Новодворская в панталони“, а наш роден комунист протестира спрямо незаслужената чест

Вече писах, че в един руски форум – виж Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство – неуморимите съветски другари-таваришчи скочиха върху ми подобно на глутница гладни и бесни софийски кучета, опитвайки се да ме разкъсат и жестоко, както вероятно си мислят, ме нахапаха, сипейки върху ми, подобно на камъни и плюнки, каквито обиди и ругатни е могло да измисли бедното им иначе съзнание. И всичкото това, че моя милост си позволи да каже – в интервю пред едно украинско списание – цялото си разбиране за злокобната за нас, българите, „братска“, „вечна“ и „течна“ (по И.Инджев) българо-руско-съветска-и-пак-руска „дружба“.

Между другото тая случка е предизвикала радостни и трепетни чувства в един тукашен и „наш“, пък макар и по душа също съветски другар-таваришч, който като бесно куче ме съпровожда в блога ми и не пропуска случай да ме ръфне или, още по-добре, да насъска комуноидната глутница срещу мен в нашите, в прелестните родни условия. Но същевременно този наш другар се е крайно много засегнал от това, че разбеснелите му съветски таваришчи са проявили неблагоразумието да нарекат моята скромна милост „тази българска „Новодворская в панталони““ и „българската ипостас на нашата Валерия Илинична“, което му се е видяло незаслужено висока оценка; та ето как реагира мълниеносно моя мил и любезен спътник, а по-долу можете да прочетете и как счетох за нужно да му отвърна, щото той, длъжен съм да отбележа, със забележката си твърде много ме развесели и ми даде хубав старт на деня; посмях се чудесно, вярвам, че и вие ще се развеселите; което и ви го желая, в смисъл така хубаво започналия ден да завърши още по-хубаво и весело; ето, прочетете, порадвайте се и вие:

Bacho Кольо каза: Да сравниш Грънчаров с Новодворская – такава мисъл може да дойде само на олигофрен. В зависимост от ситуацията и настроението си Валерия Ильнична е остроумна, иронична, талантлива, саркастична, убедителна, злъчна, отмъстителна и злобна… за Грънчаров е характерно само последното качество!

Ангел Грънчаров каза: Другарю Колю, добре си се охарактеризирал: само злобата при теб самия е водещото! 🙂 Дебнеш ме като зло псе на всяка моя крачка и не пропускаш случай да ме ръфнеш… 🙂

Интересно ми е обаче как така си се осмелил да противоречиш на толкова ласкавата за мен преценка на твоите съветски тавариши, след като в нито едно друго отношение не дръзваш да им противоречиш! 🙂

За да дръзнеш да се противопоставиш дори на мнението на меродавните за теб съветски комунисти явно доста злоба си натрупал спрямо мен, твоят учител и водач по пътя на човечността, което, както и да го погледнем, е една също твърде ласкава оценка за мен самия! 🙂 Която обаче ти едва ли някога ще можеш да доловиш, понеже злобата и завистта те заслепяват.

Но нищо де, такива като Сократ и като мен е нормално да ни мразят доста хора, зер такава е участта на философите; Сократ даже е имал шанса да се обезсмърти като е умрял поради бесовщината на част от учениците му; моя милост, разбира се, има злочестината половината от живота си да не живее в най-дивите времена на комунизма, когато такива като теб нямаше да стоят да ме плюят всекидневно в интернет, а направо щяха да ми пръснат мозъка с пистолетите си…

Съжаляваш, ли, таваришч Колю, че това така славно време, в което можеше комунист като теб донасита да пръска мозъците на опонентите си, отдавна е отминало… то, прочее, отминало ли е изобщо?!

ЗАБЕЛЕЖКА: Това е само началото на дискусията. Тоя бочо Колю няма начин да не отвърне. Който иска да се посмее още, нека да следи по-нататъшния ход на дискусията ето ТУК.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Открито писмо на гражданина Г. до Бойко Борисов, премиер на Республика България

Госин Борисов,

Не се обръщам към теб с уважителна форма, понеже не заслужаваш уважението ми, а и не си се опитал да го заслужиш; не те наричам „г-н Премиер“, понеже, първо, не си венчан за тая длъжност (тя, при демокрацията, е най-временното нещо на тоя свят и още утре можеш да се сгромолясаш оттам!), и, второ, понеже се държиш по начин, който мърси престижа на тая институция. Длъжен съм още сега да те предупредя, че на този стол, на който сега седиш, са седели личности от несравним с теб самия мащаб: Стефан Стамболов, Димитър Петков, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Богдан Филов, Иван Костов. И по тази причина, стоейки там, трябва да се държиш подобаващо, а не както ти скимне, сякаш си нещо като уличен хулиган – или като разпасана и разгащена мутра от началото на 90-те години.

Защото, драги ми г-н Борисов, тази държава, първо, не ти е бащиния, второ, защото когато ние, гражданите, сме правили тази несретна заради такива като теб – и най-вече заради тия, дето ти дърпат конците! – българска демокрация, ти си бил нещо като квартален рекетьор, „охранител“ и разтривач на ушите на Тодор Живков. Прочее, г-н Борисов, отдавна искам да ти задам един неудобен въпрос: къде твоя милост беше, когато ние, гражданите, бяхме на улиците и се борехме тази българска демокрацията да стъпи на крака и да проходи?! Къде се кри, чии ръце си целувал – и чии уши си разтривал тогава?!

Тъй че аз, като най-редови български гражданин и демократ, няма да ти позволя да съсипваш това, което ние, гражданите и демократите, създадохме и построихме така трудно и с толкова борби! Ще кротуваш и ще уважаваш това, което сме направили, и няма да се държиш, седейки на най-властническия пост, все едно си мутра или бандит, щото, ако продължаваш както си я подкарал, много ще има да патиш! Запомни добре това! Не се мисли за галеното дете на българската демокрация, понеже, първо, нямаш нищо общо с тая демокрация. И, второ, понеже българската демокрация не е нещо като изтривалка за крака, както на теб ти се чини. Тя, повтарям, не е и плювалник, в който да можеш да плюеш безнаказано. А ти, драги ми Борисов, прочее, друго изобщо правиш ли?!

Защо пиша тия неща ли?! Защо съм тъй нападателен ли?! Защо съм толкова бесен от теб ли? Не се ли сещаш, мила невинна душо?! Ще ти кажа. Явно няма кой да ти го каже от подлизурковците около теб, които уж са ти приятели, та ще ти го кажа аз, дето не питая никакви сантименти към тебе. А все някой трябва да ти го каже. Щото, ако никой не ти го каже, не само че ще си разбиеш сам главата, но и ще нанесеш непоправими рани върху снагата на България. Ала ний, гражданите, ний, демократите, няма да допуснем да сториш това.

А демократи, нека да спомена това, има дори и сред социалистите. Навсякъде има хора, вярващи в идеала на демокрацията. Трябва да има такива хора. Тъй че внимавай да не предизвикаш всички тия сили срещу себе си. Спомни си митинга пред 1990 година на Орлов мост и по Цариградско шосе, изпълнено с хора докъдето ти стигат очите: ей това сме ний, демократите! Що ще правиш, ако ядосаш тия хора?! А ти, прочее, друго правиш ли освен да ги ядосваш?! Това, повтарям, е игра с огъня и много ще патиш ако не спреш.

Ти, да почна с това, все някога трябва да започнеш да се държиш като мъж, а не като ощипана дама – или пък като галено дете на поръчковите олигархични медии, на които все някой плати, та да излъжат за пореден път наивниците, турили те на власт. И това имай предвид, дръж го в ума си непрестанно. Не си мисли, че е голяма тайна, мнозина се сещаме как стоят работете. А ето сега какво правиш: властта те е упоила дотам, че вече нямаш никакво чувство за реалност. А това мен, гражданина, ме дразни. Но да кажа и още нещо. Нещо важно. Запомни от мен, Борисов: властта е опиум, властта е много опасно нещо! Пази се да не изгориш. А може да изгориш за миг. И твоята приказка ще свърши!

И тъй, първо: много приказваш бе, човече! От сутрин до вечер, а понякога, предполагам, и нощем, с една дума, постоянно плямпотиш пред медиите! Станал си нещо като Уго Чавес, знаеш ли кой пък е тоя?! Надминал си даже Вучкова, ей, спри се бе, човече! Нареди да ти напишат на ръката, ако требе и да го татуират там, и постоянно си повтаряй ето тия мъдри народни думи: „Език мой – враг мой!“. Не гледай, че подлизурковците ти се хилят мило като се изхвърлиш и кажеш некоя и друга простотия: та точно тия, ухилените подлизурковци срещу теб, ще те закопаят, помни ми думата! Абе ти, човече, не си шоумен, стига си се надпреварвал със Слави Трифонов – или с бая ти Вучкова! Ти тях не можеш ги стигна. Речи ми в тоя момент: аз ги надминах, а той пък ми хортува, че не съм бил могъл да ги стигна!!!

Спри се и по една друга причина: щото човек първом трябва да мисли, а после да говори. От твоето говорене очебийно личи, че хептен не мислиш – и по тая причина бърбориш каквото ти дойде на акъла. Ей това говорене ще те довърши теб. Що ли те предупреждавам – нека да те довърши?! Да, ама пусто съм хуманист, та затуй те предупреждавам. И най-вече те предупреждавам щото ми писна от глупостите и простотиите, които всеки ден обилно ни даряваш – сякаш медите са нужник, в който редовно да се облекчаваш по всекаква нужда. Няма да повтарям какви глупости и простотии си избълвал напоследък – народът, помни от мен, не е чак толкова прост колкото ти се чини. А ти си позволяваш твърде много да го подценяваш. И ще си платиш за това. Неминуемо! И безусловно! Това й е хубавото на демокрацията: че не прощава на тия, дето като теб са се самозабравили. И си мислят, че всичко, що фърчи, се яде. Няма такова нещо. Забрави!

Виж колко е просто до акъла, ама ти не се сещаш изобщо: тоя, дето като теб много плямпоти, той малко работи – или никак не работи! Ти си Премиер за да работиш, а не за да плямпотиш постоянно. Затвори си малко устата бе, Борисов, спри, помисли малко, замълчи, премисли! Речено е: „Десет пъти мери, един път режи!“, а ти хептен не мислиш преди да говориш. Днеска заран казваш едно, вечер друго. От много говорене забравяш вече какво си казал преди пет минути. Излагаш се бе, човече! Постой малко, потрай, паработи. Свърши нещо. Ти не го гледая бай ти Вучкова, той друго, освен да плямпоти, не може. Ама май, оказва се, и ти друго не можеш, така ли е? Познах ли?! Признай си де, недей да отричаш!

И все едно и също повтаряш като развален грамофон: „Строя магистрали, ще ви дам магистрали, та да се возите убаво докато одите на море!“. Чакай бе, човече, народът не мисли за море в момента, а и да мисли, няма пари да иде на морска почивка. Ти не чувстваш ли, че се гавриш с човека от народа когато му говориш за магистрали до морето, а нему е пламнала главата как да си плати сметките за ток?! Гаври се, щом си нямаш друга работа! Но и за това ще си платиш.

„Строя магистрали – и режа ленти!“. Се това повтаряш. Омръзна ни де, стига си се хвалил! Стой и мълчи – тогава може и да ти признаем заслугата. А ти постоянно се хвалиш: засрами се малко де! Така не е прието. На туй, твоето, в Европата му викат, че си нарушил „добрио тон“! На теб обаче не ти дреме за добрио тон – и действаш както прави шопар, изпуснат в есенен бостан. Стигнал си дотам, че вече се хвалиш и за това, че други те били похвалили. Сещаш ли се за какво намеквам? За „Конграчулейшъна“ намеквам. Некои, да ти река и това, вече ти викат „Боко Тиквата Конграчулейшъна“. Спри да се хвалиш, че нищо чудно това име да ти остане завинаги. Народът е безжалостен към оня, който се е погаврил с него. И не прощава. Помни и пази тоя съвет както се пази зеницата на окото.

„Аз ви дадох не знам си колко милиона за това, аз ви дадох още еди колко си милиона за онова!“ – тия думи известни ли са ти?! Ти ли ги даде? Чии са тия пари бе, нахалнико?! Как ти ще ми ги даваш, като тия пари са и мои, те са на нас, гражданите, те са народни пари, те са на българите! Ний да не сме просяци, та ти ще ни ги даваш и подхвърляш?! Не: „Аз ви дадох това, аз ви дадох онова!“. Ти знаеш ли, че даже бай ти Тодор сякаш не беше чак толкова нагъл като тебе?! И той беше колосално нагъл, ама сякаш нагъл като теб май не е бил. Радвай се, надмина учителя и вдъхновителя си поне в едно отношение…

Твоята наглост обаче ще те закопае. Тя те закопава всекидневно, ама ти още не го усещаш. Ще го усетиш когато е вече късно. С наглост може и да може да се постигне нещичко в мутренско-бандитския „бизнес“, ала в политиката такива постижения са съвсем временни. Ти не залягай на тая кълка. Тук се иска деликатност и дипломация. Все неща, от които се видя, че разбираш толкова, колкото магарето – от военна музика. Мале мила, тръпки ме побиват като си помисля как изглежда твоето поведение в очите на европейците, дето такава байганювска нагла простотия като твоята е чудо невиждано?! То и ний, дето сме обръгнали на простотия, вече не издържаме, та те ли ще издържат?!

Мога още много да пиша, но ще се спра: рекох ти предостатъчно. Умният човек от малко разбира, на глупака и до утре да му обясняваш, пак няма да те разбере. Искам да завърша с нещо важно, както му се вика, с нещо фундаментално. Ето какво е то:

Ний, българите, изстрадахме тази наша демокрация – и платихме огромна цена за нея. Затуй няма да ти позволим да се държиш в градината на българската демокрация така, както се държи, повтарям, свиня в бостан. Верно, може нашата българска демокрация да не е много прокопсала, верно, тя е млада и неукрепнала, но, запомни: няма да ти позволим да я съсипеш – както свинята съсипва бостана! Спри се и се вразуми поне малко! Повтарям: ти ще бъдеш най-потърпевшия! Българският народ е виждал и по-големи бабаити от тебе и пак се е справял. Българинът е търпелив, но не злоупотребявай с търпението му. Не ни дразни – разбра ли ме?! А така. Да видим…

Спомни си какви „адови“ сили предизвикаха срещу себе си комунистите в края на 1996-та година. А две години преди това бяха спечелили изборите по-бляскаво и от теб. Нека призракът на 1996-1997 година постоянно да е пред очите ти. Пък и, що да се лъжем и да си кривим душите, нека да признаем и това: Костов, дето оглави оня бунтовен и реформистки подем на народа, е още тука – и е жив и здрав. Ти май затуй толкова се плашиш от тоя проклет Костов, нали така?! Да, Костов е най-страшен с това, че символизира подема на българската демокрация от най-бляскавите й дни. И той, за разлика от теб, когато беше избраник на народа, се държа значително по-скромно, по-умно и по-умерено от теб. Той, Костов, като свиня в бостан не се е държал, това поне е сигурно, а ти се държиш точно така. Спри се овреме, за да не съжаляваш горчиво!

Това исках да ти кажа. Бях пределно искрен и изобщо не съм шикалкавил и увъртал. Смятам, че така трябва ний, гражданите, да разговаряме с управниците си. Щото при демокрацията ний, народът, сме суверенът, а вий, управниците, сте наши слуги. Може да не го знаеш, но ето, аз, гражданинът, ти го казвам: така е. Аз, като гражданин, съм твоя господар, г-н Премиер, помни го това – и затова имам пълното право да съм дързък с теб колкото си искам. Господарят има пълното право да мъмри слугата си колкото си иска. Щото ако един господар разпусне слугите си, горко на целия дом. А нашият дом е България. Този наш дом, повтарям, не ти е бащиния! Стой кротко занапред и се опитай да работиш, а не да плямпаш постоянно! Стига си се перчил, щото зле ще свършиш – ако продължаваш все така!

Скромността краси всеки човек, но особено е благотворна при политиците. И спри с тая твоя неудържима парвенюшка грандомания и с това твое колосално мутренско нахалство! Вразуми се бе, човече!

Ако можеш де. Твоя си работа. Ний, гражданите, само ще бдим и ще гледаме как ще се държиш тепърва и занапред. И скоро ще те държим отговорен за всичко. За абсолютно всичко. Даже и за най-тайните ти сделки и договорки. Всичко ще излезе наяве един ден. И за всичко ще платиш. Не е далечен тоя ден – както ти се чини.

Айде чао и гудбай! Научи ли най-после нещичко от английския?! Щото и ний поназнайваме езици, глей сега:

Анд уот? До уои ъндерстанд уот ай сед ю? Го уит гоод!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Излезе брой 5, година втора, 2010-та, от 15 февр. на в-к ГРАЖДАНИНЪ

(Забележка: Ако някой желае да получава първия блогърски вестник у нас, нека да заяви желанието си, виж КОНТАКТИ.)

Поради големия читателски интерес се наложи допечатка на последните броеве на в-к ГРАЖДАНИНЪ

Напоследък комай се оказва, че не правя нищо друго освен да пращам новите броеве на в-к ГРАЖДАНИНЪ на все нови и нови хора, които си го поръчват. От утре, понеделник, на тази длъжност назначавам сина ми, студент, който ще снове от „печатницата“ до пощата и ще върши тая работа.

Получих също и запитвания от заинтересовани хора как може да се абонират за в-к ГРАЖДАНИНЪ през новата 2010 година, понеже искали да го получават редовно. Отговарям: всеки, който иска да получава вестника, трябва да изяви желанието си, като ми пише на имейла (виж КОНТАКТИ). Условията са следните.

Вестникът ще излиза сега-засега два пъти в месеца – на 1-во и 15-то число. Производствените разходи за един брой са около 1.00 лев, изпращането по пощата (препоръчано) – също около толкова. Оказва се, че за да получите един брой ще трябва да платите 2 лв. Не е малко, но друг изход засега няма. Имам известни обещания от някои хора да ми помогнат и вестничето да почне да се печата в печатница (което ще поевтини значително цената му), но засега тия разговори са все още в най-начална фаза. Дотогава вестникът ще се печата на ксерокс (листове А3, прегънати надве, получават се 32 страници формат А4, подшити като брошурка; иначе видът му е приличен, само дето е скъпичко.)

Според това колкото месеца искате да го получавате (той излиза два пъти в месеца) ще трябва да изпратите съответната сума с пощенски запис. (Да се пращат парите за всеки брой не е рентабилно, щото самият запис ще струва повече от самия вестник.) Разбирам, че е скъпо, но нямам възможността да субсидирам със свои средства издаването на вестника – или да го продавам на загуба. А да печеля нищо не ща. Това е в общи линии. Ако някой иска нещо да запита, да заповяда…

Излезе бр.1 за 2010 г. на вестник ГРАЖДАНИНЪ

(Забележка: Който желае редовно да получава първия блогърски вестник в България може да заяви желанието си като ми пише на имейла (виж КОНТАКТИ). По този начин може да подкрепи свободното печатно слово в Родината тъкмо във време, в което то е в жестока немилост.)

Ако не помогнем на Първанов да си даде оставката, ако продължаваме да нехаем за образа на България, проклети да сме!

Скандално! Позор! Срам! Недопустимо е Президентът на България да седи на обща трапеза с отбрани българско-руски бандити – независимо кои били те! Маргините или Маджо – и какво значение има това?! Или и с тия, и с ония?! Ами като редовно е на банкети с Гергов и прочие?!

Като български гражданин продължавам да настоявам: Негово превъзходителство государствений голова Болгарии Гоце Първанов сгазил яко в луком и требе да си иде немедлено при своими государями в Москвою! Да си дава оставката! Да му я поискаме дружно!

Нима, драги ми дами и господа, не чувствате поне малко СРАМ че туй изцяло компрометирано лице ПРОДЪЛЖАВА ДА Е ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ?! Не знаете ли, че цяла Европа и целият цивизован свят му е обърнал гръб, го е подложил на тотален остракизъм?! (Остракизъм, от старогръцки, ὀστρᾰκισμός: изгонване от свободна държава на доказани врагове на демокрацията.) Агентът от българската ДС (филиал на КГБ) Гоце Първанов (ОЩЕ >>>)