Може ли да обичаме „хората“? (начало на дискусия)

Началото на една показателна според мен дискусия по темата „Може ли да обичаме „хората“?“, започнала във фейсбук:
Lachezar Tomov каза: Да си патриот означава, не само да обичаш страната си, а да обичаш хората в нея.
Stoytcho Dimitrov каза: Даже и Волен . . .
Miroslav Petkov каза: Чак такъв патриот не съм!
Stoytcho Dimitrov каза: Ох, аз май съм!
Владимир Петков каза: Волен е руски патриот.
Quo Vadis каза: Патриотизмът става за мен все по-абстрактно понятие. „Да обичаш хората“ – народа! Това е толкова общо и абстрактно… И защо трябва да се обичаме?! Не може да се обича насила. Един велик човек беше казал – „Родината ми е там, където се чувствам добре“. Аз допълвам: родината ми е там, където и аз мога да дам, и на мен може да ми бъде дадено. За мен тук не може.
Mary Landser каза: Значиии… не съм патриотка… въх, каква новина, не знаех… 🙂 От утре почвам да обичам хората!
Владимир Петков каза: Сега не е модерно да си български патриот. Сега в България е модерно да си различен. Вазов пише „Епопея на забравените“. Истинските патриоти вече са били забравени, през 1886- та са модерни вече други неща, но само привидно. Така е и днес…
Ангел Грънчаров каза: „Хората“ изобщо не може да бъдат обичани. Някои от хората обичаме, други не обичаме. Има всякакви хора. Някои хора не заслужават да бъдат обичани. Мерзавците също са хора, аз тях лично не мога да ги обичам. Също не мога да обичам хора, които никога не съм виждал или не познавам. Който каже „обичам хората“, това показва, че е лицемер. По причините, които приведох…
Рафаил-Росен Стефанов каза: Патриоти са Швейцарците. Патриотизма не е в това да си съчиняваш идеологии, а да си хвърляш боклука където трябва, да не си бетонираш природата като ти падне на далавера, и да си вдигаш когато трябва сам данъците с референдум. И може да се обича само нещо конкретно. Трудно ми е да разбера, как се обичат абстракции като „българския народ“ и „България“. От какъв етнос е гражданство е един човек, никога не ме е вълнувало, а мога да кажа че обичам Пловдив, Созопол, Бачковския манастир… , но ми е трудно да обичам „България“. (Коя, тая на мутрите, на далавераджиите, тая с дупките по пътя, с Паметника на Съветската армия, или тая дето отнема децата на хората поради бедност и се гаври с тях?! Мога само да се стремя да съм отговорен гражданин, но и това се получава трудно.)
Lachezar Tomov каза: Всичко минава през любовта към хората. Страната е просто тяхна проекция.
Ангел Грънчаров каза: „Обич към хората“ няма. Абстракциите не могат да бъдат обичани… Обичани могат да бъдат само конкретни човешки същества. То е различно от „хората“. Нима е толкова трудно да се проумее това?!
Lachezar Tomov каза: Има – обич към, тези, които срещаш, по същия начин, по който Християнинът обича ближния си.
Народът е абстракция. Хората са множество. Можеш да обичаш множество, повечето хора обичат повече от един човек, просто могат да разширят обхвата на обичта си.
Владимир Петков каза: Нередности има в цял свят. България е прекрасна страна. Комплексираният българин се е вторачил само в проблемите.
Ангел Грънчаров каза: Едва ли може човек да обича хора, които даже не познава, това ми се вижда фантастика. Или думата обич някои хора я схващат твърде своеобразно…
„Ближният“ също няма как да бъде обичан ако този ближен, примерно, не си го поне срещнал на улицата, не си срещнал погледа му и пр. Обичането и любовта не бива да девалвират толкова, щото тогава всичко се обезсмисля…
Lachezar Tomov каза: Може да има кредит на любов.
Ангел Грънчаров каза: Някои хора явно имат твърде обемисти и любвеобилни сърца, щом умеят да обичат „множества“, а не индивиди. Аз лично смятам, че може да бъдат обичани само конкретни живи и непосредствено възприемани човешки същества. Обичта към човека изобщо и към хората за мен е съвсем непонятна, а и ми звучи като лъжлива, като лицемерна, като фалшива емоция…
Lachezar Tomov каза: Да обичаш хората не е абстрактна проява, като срещнеш някой непознат, ти му помагаш и му мислиш доброто. Това е да обичаш хората.
Владимир Петков каза: Канибалите обичат най-искрено хората. Аз също обичам хората и особено децата.
Ангел Грънчаров каза: Е как да обичаш тия именно „хора“ като те са толкова различни и всякакви? 🙂 Помислете за това. Има хора, недостойни за обич. Примерно хора, които са крайно лъжливи, да допуснем. Аз примерно лъжеца Гоце не мога да го обичам, а той също спада към родовото понятие „хората“, нали така?
Който обича „децата“ трябва да има предвид, че някои деца са способни да го подлудят, примерно, ако ти оставят да ги гледаш и, примерно, те почнат постоянно да реват по цяла нощ. 🙂 Тогава ще разберете, че даже „любовта към децата изобщо“ е лъжа, измама и абстракция…
Lachezar Tomov каза: Никой не е казал, че е лесно. Пътят на Бог не е по силите на хората, но трябва да се стремят към него.
Ангел Грънчаров каза: Нека не намесваме Бог когато искаме да замажем собствените си несмислени изказвания…
Владимир Петков каза: Да. Работя с деца. От християнска гледна точка, когато осъждаме някого (той е крадец, лъжец…), поемаме неговия грях върху нас. Някои хора са станали проблемнни заради липсата на любов. Гоце, Пеевски, активисти на БХК и други подобни вредители са частен случай.
Lachezar Tomov каза: Това, че вие не виждате смисъл в нещо, не означава, че то няма такъв. Малко скромност никому не вреди.
Ангел Грънчаров каза: Е, сега вече минахте на лични нападки, а просто трябваше да се понапънете да осмислите какво казах. Това, че не виждам нещата точно като Вас не значи, не ги разбирам. Разбирам ги, но по различен начин. Аз го казах да Ви го помогна да разберете грешката си. 🙂 Любовта Ви към хората нещо Ви изневерява. Мен примерно мигом ме обявихте като „недостоен за обич“. 🙂
Lachezar Tomov каза: Не съм минал на лични нападки. Както аз не слагам етикет на нещата, които не разбирам автоматично като глупост, така искам и да се гледа на моите неща.
Напротив, ако видя, че се нуждаете от помощ, ще ви подам ръка, ако някой ви нападне пред мен ще се опитам да го спра. 🙂
Ангел Грънчаров каза: Думата „глупост“ не съм я употребил, направете справка, Вие я употребихте…
Владимир Петков каза: Да обичаш страната, хората, да знаеш за успехите, да познаваш историята, да обичаш езика, да пишеш грамотно на кирилица… Да възпитаваш децата в патриотичен дух. Много неща са важни.
Ангел Грънчаров каза: Както и да е. Ваша си работа. Но все пак помислете малко. Хубава вечер!
„Хората“, „народът“, „човечеството“ и пр. са общи понятия, сиреч думи, не става да бъдат обичани. Просто нямат душа, не са одушевени. Да се обичат думи и дори вещи е перверзия. А който иска да обича човеци, то тази негова обич може да се прояви по един-единствен начин: като обича този, онзи и т.н. конкретен индивид, с когото се познава, общува, когото е почнал да цени и т.н. Оня, който обича „жените“, но не е обичал нито една конкретна жена, много е възможно в един момент да стане женомразец… тази ми е логиката. Навремето комунистите обичаха „хората“, „пролетариата“, „селячеството“, „интелигенцията“, но това изобщо не им пречеше да избиват най-добрите представители на тези съсловия…
Император Тъндър каза: Значи НЕ СЪМ патриот и нямам никакъв проблем с това, защото голяма част от хората тук не заслужават дори уважение, камо-ли обич. Всъщност и според мен такава обич няма как да съществува, изкривено ми е това понятие. Може да има обич към божественото начало, стремеж към него, зачитане на това у другите. Но когато човек сам не зачита това у себе си, какво да му уважавам и да му обичам? Да обичам педофилите ли? Да отида в затвора да ги нацелувам до един! Убийците също. А може би идиота, който кара с 200 км/ч в градски условия, защото иска да бъде готин и не му пука, че може да убие човек… Не, не. Ако награждаваме злото с добро, с какво да наградим доброто – с бонбони от 2 ст. ли? Да обичам „целия народ“ – еквивалентно на това да сложа знак за равенство между Левски и Пеевски, да кажем. Така излиза, нали и двамата трябва да ги обичам.
Ангел Грънчаров каза: Споделям думите Ви, Ваше Величество! 🙂
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

И на последния идиот е ясно, че СИРИЗА е проект, финансиран от Кремъл

В Гърция се провали СИРИЗА – проектът на Кремъл, а съседите получиха точно това, за което гласуваха
… И на последния идиот е ясно, че проектът СИРИЗА е финансиран от Кремъл, разчитащ на крайнолеви, антиевропейски и проруски настроени маргинали, които се увеличават във всяко общество, обхванато от криза.
Че Ципрас не е нормален политик е ясно и на Меркел, и на Оланд. Циркът на благоприличие, който разиграват при контактите си и преговорите с този руски агент са неминуема част от добрия дипломатичен тон, но всяко нещо си има граници.
Действията на СИРИЗА, се превърнаха в пародия на доброто старо библейско послание в стил „Дай на бедния и последната СИРИЗА“. Ясни са и други руски проекти – фашистката партия на Льо Пен, както и подобна гнусна структура в източните провинции на Германия – ПЕГИДА.
Ципрас спечели с обещание да не намалява пенсиите и заплатите, да не прави съкращения, да излезе с гордо вдигната глава пред кредиторите…
И идиотите му повярваха
Днес, от позицията на времето можем да твърдим, че елините получиха точно това, за което гласуваха.
Три десетилетия елините живеят на кредит. Три десетилетия лявата ПАСОК печели избори с популистки обещания, после вдига пенсии, заплати, увеличава администрация, взима нови кредити и след две-три години се проваля, а финансовата яма зейва още по-дълбока. После печели Нова Демокрация с обещание за икономия, бюджетни съкращения и тъкмо позакрепи положението и дори собствените й избиратели се отдръпваха от нея. За да връчат жезъла на разхищението отново на социалистите от ПАСОК.
И така 30 години. Докато не се появи Ципрас…
Той е друга история. За първи път Гърция се управлява от руски агент. Нито в ПАСОК, нито в Нова Демокрация Русия не е имала такова влияние, каквото в СИРИЗА…
Скоро Ципрас няма да го има
Времето и историята ще го изхвърлят, а след години гърците ще си спомнят за него като поредното недоразумение в историята си. Гърция ще си остане там, където е, само дето на гърците ще им е малко по-трудно от вчера, ще им се наложи да работят малко повече от вчера и да харчат по-малко от вчера.
Докато Ципрас си харчи някъде милионите, спечелени докато съвсем законно е бил овластен от самите гърци да управлява. Поредният геополитически проект на Руската империя, който се е провалил.
Нищо ново под слънцето. Дано само по-бързо го осъзнаят самите гърци!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесен текст, заслужава да се прочете, тук съм дал само откъс, прочетете го изцяло! Напълно подкрепям основната му теза.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

С пропагандни лъжи и манипулации Кремъл обработва масовото съзнание за изолация на здравомислещите – с оглед скъсване с идеите за европейския път на Русия

Прави се подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и идеите за европейския път на Русия
Професор Елена Соколова, ръководител на катедрата по невро и патопсихология в Университета „Михаил Ломоносов” коментира пред „Новая газета” видеозаписи от политически дискусии на водещите телевизионни канали в Русия. И дори тя, запозната с всички способи за психологическа защита от масирана манипулационна атака твърди че гледането им е било „мъчение”.
– Защо има толкова много хора, които лесно се поддават на манипулации?
Социалната реалност става все по-сложна, непредсказуема и плашеща със своята неопределеност. А телевизията освен това нагнетява и страхове, умишлено довеждайки хората до състояние на хаос и паника.
В ситуация на силен стрес са възможни „повреди” в механизмите на рационалното мислене. Хората лесно се уподобяват на тълпата, където действат архаични инстинкти, най-прости емоции на „заразяване” и еднообразие. Човешките и личностните черти се размиват. Хората очакват и жадуват да открият „силните личности”, които ще им предложат „ред и успокояващи мечти”.
– Това, което внушават телевизиите трудно може да бъде наречено „успокояващо”. Достатъчно е да си спомним за тиражираната от първи канал (руската държавна телевизия – бел. ред.) страшна лъжа за тригодишно момченце, разпънато на кръст в Славянск от украинците.
Манипулаторът не мисли за това, какво ще се случи с човека, той се отличава с емоционална студенина, безсърдечност, своеобразна тъпота.
По същината си, психологията на манипулатора е психология на убиец. Когато арестуват убиец на местопрестъплението, те не припадат, не се обливат в сълзи, а спокойно разказват за случилото се, показват на специални кукли как са душили, насилвали, клали.
Това е абсолютна безчувственост, неспособност да възприемаш, да разбираш, да чувстваш, да съчувстваш. Манипулаторът също както и убиецът е емоционално дефектирал. Вместо ценностно отношение към хората той изпитва към тях най-дълбоко презрение.
– Такова презрение виждаме по лицата на водещите на Първи канал (на руската телевизия, б.р.). Същото изражение има и несменяемия събеседник на всички времена и телевизии Владимир Жириновски.
Всеки си има свой „фирмен” стил за манипулиране, но има и такива, които са „универсални”, чиито външен вид, маниер на поведение, шлифована интонация и жестове, привличат вниманието като металическото чукче в ръцете на старите хипнотизатори…
Но понеже заговорихте за Първи канал – ще обърна внимание на една технология, която успешно беше използвана в едно от предаванията – подмяна на смисъла, вкарване на собствени интерпретации в думите на опонента.
За тази цел в сценария просто трябва да бъде планирано участието на някакъв чужденец. Тук дори има и успокояващо послание: вижте, ние сме толерантни, ние сме демократична държава! А след това потенциалният опонент може меко „да бъде обран”: например, представител на Германия, който лошо говори руски. Не е много ясно какво иска да каже, трудно намира думите и водещият съчувствено му идва „на помощ”, „чете и отразява” неговите мисли.
При това вкарва в неговия отговор „нужните” думи и разсъждения, които той не е изказвал, а вероятно не е имал и предвид, защото всъщност не е разбрал нищо заради бързото говорене. Водещият използва известния психологически трик на внушение или „препрограмиране”: Всъщност, Вие искахте да кажете… Или: Всъщност, Вие имате предвид…
И всичко това се казва меко, любезно, така че събеседникът в объркването си е готов да се съгласи…
Маската на презрение и скука е по-подходяща за друг водещ – Александър Гордон. Той е „идеен антиамериканист”, и при това, според мен, мизантроп, озлобен срещу целия свят. Неговият метод на психологическо убийства е сарказмът, априори обезценяващ отношението към човека. Той лесно може да бъде изваден от равновесие от тактичен и чувствителен събеседник, да бъде превърнат в очите на телевизионните зрители в неразбираемо плямпащ глупости лузер.
Защо в тези телевизии винаги е Жириновски? Или, да кажем, някакъв условен „Жириновски”, защото хората, които копират неговия маниер на поведение, има твърде много във всички телевизии.
Той, разбира се, е майстор на скандала по всякакъв повод. Но, разбира се, неговите любими теми са имперска Русия, „назад към СССР”, въоръжаване, мобилизация, война и „извънредно положение”.
Той нарочно конструира фразите си просто и винаги в утвърдителен маниер, те звучат като лозунги, като призиви за незабавно действие. Това е типичен манипулативен прийом „предизвикване на афект”, който е насочен към емоционални и импулсивни хора.
Аз бих обърнала внимание на невербалните начини за косвено внушение: изразителна мимика, позата, специфичната и динамично меняща се интонация на гласа, узурпация на пространството и времето на дискусията. Демонстрира се непоколебимост и апломб, което е привлекателно за поклонниците на „силната ръка”.
Подчертавам, че сега говорим за Жириновски „условно”, по-скоро за феномена, отколкото за реалния човек.
Съществува абсолютно „жириновска” аудитория, тях не можеш да ги спечелиш с меки и етични речи. И тук се включва „тежката аудитория”, агресивно нахлуване, способно да убие психологически, да „отключи” и ето -човек вече е готов за възприемането на всякакви възгледи.
Тук можем да направим аналогия с предизвикването на хипнотично състояние, или, както сега се изразяват психолозите, изменение на съзнанието.
Хипнозата е забранена в извън терапевтичната практика, но има различни, не медицински модели за предизвикване на транс. Ефектът на изключване на разума може да бъде предизвикан от рязко експресивна реч, неочаквано ярка и емоционална асоциация на говорещия, многократни повторения от типа на мантрите, които предизвикват усещане за „инжектиране” на невероятен възторг или ужас.
Това е един от най-ниските архетипове на безсъзнателна агресия, изискващ незабавно действие: На оръжие? На война!
В едно от предаванията Жириновски буквално крещи: Меркел създава Трети райх, германският райх ще господства! Ние сме длъжни да обявим частична мобилизация!
Целият смислов ред тук буквално пулсира от напрежение и тревога: край, всичко свърши, идва войната! А по време на война всички са управляеми и се подчиняват на властта.
Единственото съзидание, което е в състояние да ни обедини и мотивира е съзиданието в името на войната. Това е по същината си оксиморон: война и съзидание.
Това е много ранно, примитивно състояние на съзнанието. И манипулацията е призвана да разбие именно целостта и мъдростта на нашето житие, да размие смисъла, мигновено да ни запрати на това низше, инфантилно ниво на възприемане на света.
Слабите, неуверени, неудовлетворени хора жадуват идентификация с изключителното, героичното, идеалното и чрез сливането си с тях компенсират своите комплекси и травми, своите унижения. А който не е с тях е против тях, той е враг, национален предател.
Ето това е целта на непрекъснатото предъвкване на темата на войната в политическите предавания на руските телевизии – да сплотят „своите” и да поляризират „чуждите”. Това е подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и с идеите за европейския път на Русия.
– Възможно ли е да изброим всички манипулации?
Не, няма „каталог”. Например – безсрамно възхваляване на някого, лакиране на действителността и подмяна на реалността с измислена картинка, доказваща, че всичко е положително – това също са манипулации.
Както и опитът с всички възможни средства да унищожиш опонента си – подигравки, дискредитиране, унижение, измислици, лъжи.
– Как да разпознаем манипулацията?
Когато ни говорят бързо, без паузи. Там, където няма паузи, няма място за размисъл. Речта се лее като порой, истерично-патетична, с многократно повтаряща се човеконенавистническа лексика, тя ви потапя в отчаяние, страх, агресия.
Попадате изцяло във властта на говорещия. Това, по принцип, е военна стратегия: не трябва да се мисли, а да се изпълнява командата.
Това е най-силната манипулация. Тя лесно се удава на хора с некрофилски характер. Тяхната реч е изцяло построена върху страстта към разрушението. Когато те дават свобода на своята агресия, те сякаш излъчват удоволствие, макар, че става дума за страшни неща.
– В обикновения живот това се нарича „вампиризъм”, а в психологията?
– В психологията се нарича именно манипулация.
Превод: Faktor.bg
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Символът на националния позор на България – паметникът на окупационната съветска армия – ще бъде премахнат!

Бялото знаме пред символиката на Червената армия, от ИВО ИНДЖЕВ

Хубаво е, че София се озеленява, но бялото знаме пред символиката на Червената армия, доминираща окупационно над столицата, напомня, че е време бялото, зеленото и червеното да надделее.

ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Г-Н ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ

Уважаема г-жо Кмет,

На основание на чл.129, ал. 1 и ал.2 от Правилника за приложението и дейността на Столичния общински съвет, моля да ни отговорите устно и писмено на първата следваща сесия на Столичния общински съвет на следното питане, което да бъде включено в дневния ред на СОС:

ПИТАНЕ

от Стефан Иванов и Марта Георгиева – общински съветници в Столичен общински съвет

ОТНОСНО: Паметника на съветската армия в София.

Уважаема г-жо Фандъкова,

Ние сме общински съветници, които имаме своя ясна и категорична позиция по отношение на „Паметника на съветската армия”. Считаме, че той е символ на националното унижение на българската нация, целенасочено издигнат именно като такъв по време на престъпния комунистически режим, и следва максимално бързо да бъде демонтиран от центъра на София, където се намира и да бъде преместен на подходящо място.

Не допускаме да не сте запозната, че червената армия в условията на непредизвикана и обявена срещу българската държава война, нахлува в страната в началото на септември 1944 г., като извършва редица безчинства, за което има стотици свидетелства и спомени от онези времена. Въпреки това, срещу нея не се оказва съпротива и нито един неин войник не е убит в България. Следователно „Паметникът на съветската армия” не е в памет на загинали съветски войници в България, защото такива няма. Също така тази армия не е „освободителка“, както прекалено безпардонно и напълно невярно е изписано на надписа на паметника, защото не ни е освободила от никого. България е в състояние на война с Германия, правителството в София е съставено от противници на пакта с Германия, германски войски на наша територия няма. Този паметник несъмнено не е и за българските войници, които вземат участие във втората фаза на Втората световна война – след септември 1944 г., защото по настояване на съветската делегация при следвоенните конференции, уреждащи края на войната, България не получава статута на „съвоюваща“ и е поставена сред губещите, което прави българските жертви неоценени.

От формална гледна точка не съществуват пречки за демонтажа по две основни причини. Първо – този паметник няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство (ДВ, бл. 19 от 2009 г.). Това е ясно заявено в отговор на министъра на културата Борислав Абрашев до народния представител Лъчезар Тошев, което ви предоставихме през 2011 г.

Второ – паметникът не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г. Паметникът на съветската армия не е обект на тези международни документи понеже той е български паметник, строен и платен от България, а там става въпрос за друга категория паметници.

В резултат на тези аргументи е и безспорният извод, че няма поети международни ангажименти, които Република България да наруши, ако предприеме действия по изпълнение на решението на СОС за демонтиране на „Паметника на съветската армия”.

За чест на тогавашния Столичен общински съвет, с негово решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление на София с огромно мнозинство се е произнесъл за желанието си за демонтиране на „Паметника на съветската армия”.

Вие навярно помните и двете нарочно свикани по този въпрос сесии на СОС през 2011 г., с подписите на голям брой общински съветници. Първата от тях не доведе до резултат поради целенасоченото съвместно напускане на залата от страна на групите на БСП и ГЕРБ, което провали кворума и не можа да се стигне до решение. А при втората ГЕРБ и БСП, отново заедно, вече с гласуване, отхвърлиха проекта за решение, който щеше да доведе до практически действия за демонтиране на паметника (прилагаме справка от поименното гласуване на общинските съветници).

Оттогава досега има създадена Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия, в която членуват посредством социалните мрежи близо 4 000 български граждани. Инициативата е регистрирана и в съда като неправителствена организация и организира редица събития в подкрепа на своята справедлива кауза.

Всички тези събития предизвикаха повишаване на вниманието към паметника-неговата тоталитарна символика и историческа фалшивост и вдъхновиха различни жители на София с гражданска позиция да изразят отношението си към тази провокация в центъра на града ни. С това т. нар. „паметник” се превърна в „социална медия” по определението на българската прокуратура.

В актуалната международна обстановка масово се демонтират тоталитарни паметници, като последно в Полша паметникът на съветската армия освободи центъра на Варшава с решение на кмета на града, мотивирано от агресивните действия на съвременна Русия и престъпленията, извършени от червената армия срещу полския народ.

С решение от 29.04.2015 г., Общинският съвет на Димитровград, е взел решение за искане да му бъде предоставен Паметникът на съветската армия, което би било едно изключително удовлетворително и за жителите на София, и за жителите на Димитровград решение, още повече, че гарантира, че този връх на изкуството ще намери адекватна заобикаляща го среда.

Уважаема госпожо кмет,

Бихме искали да ни отговорите конкретно на следните четири въпроса:

1. Не Ви ли притеснява нежеланието от страна на органите на националната и местната власт в София да бъде приведено в изпълнение решението на СОС за демонтиране на Паметника на съветската армия в София (решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г.,)?;

2. Споделяте ли нашето убеждение, че присъствието на Паметника на съветската армия в София (построен именно с тази цел) продължава да потиска националното достойнство на нашата нация при положение, че е най-високият в София и е още по-странен фактът, че една поне 1 400-годишна държава – България – не е поставила нито един паметник на свой владетел (особено в такъв мащаб), а се кланя пред чужда армия, нахлула в страната ни в резултат на обявена война?;

3. Като кмет, който представлява всички софиянци и отговаря за облика на целия град, бихте ли се съгласили, че ако най-големият и представителен за София паметник е обиден за една част от жителите на София, до степен да представлява издевателство над тях от страна на друга група граждани и е поставен по време на престъпен режим, този паметник трябва да освободи общото за всички българи, централно столично пространство за нещо национално и обединително? Ще предприемете ли действия това да се случи, ако е необходимо обръщайки се и към държавната власт?

4.Бихте ли участвали лично в една инициатива, която Ви предлагаме – да осъществим контакт с Общинския съвет на Димитровград, който със свое нарочно решение от 29.04.2015 г., гласува да поиска и ако го получи – да го монтира на своя територия – Паметника на съветската армия, който понастоящем се намира в София?

Стефан Иванов, Марта Георгиева

Общински съветник Общински съветник

София,

26.05.2015 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.