Арогантното високомерие на Министър С.Игнатов застрашава живота на намиращия се 25-ти ден в гладна стачка философ Райчо Радев!

На имейла си получих писмо от намиращия се в гладна стачка вече 25-ти ден колега Райчо Радев; давам гласност на писмото и моля всички, които го прочетат, да направят нещо това писмо да стигне до колкото се може повече хара. Ако сме българи и граждани е недопустимо да стоим безразлични когато е застрашен животът на наш сънародник, който гладува вече четвърта седмица, борейки се за някакви обществени идеали, за идеали и ценности, които касаят всички нас.

Г-н Радев, с когото се познавам отдавна, води дългогодишна борба за една по-смислена образователна политика на държавата, а в момента протестира против вълната от политически репресии и уволнения, заляла страната. Ето защо е грозно да останем безразлични когато този човек, гражданин, философ, дългогодишен ръководител на едно образователно учреждение води своята битка срещу политически обусловените своеволия на разпищолилата се и толкова арогантна образователна бюрокрация. Затуй призовавам да упражним граждански натиск казусът с гладната стачка на Р.Радев да бъде разрешен цивилизовано и хуманно, а пък идиотското поведение на високомерно мълчащите институции и длъжностни лица най-накрая да бъде сломено.

Разбирам добре, че тия длъжностни лица мълчат защото на тях, явно, изобщо не им пука за нищо, бидейки упоени от страшния наркотик на властта. Защо мълчат по този казус медиите също е обяснимо; не е обяснимо само ако ние, гражданите, също си замълчим и се престорим, че не знаем какво става. Не вярвам, не ми се иска да вярвам, че и ние, гражданите, сме станали съвсем безразлични към всичко, защото ако е така, това означава, че и не заслужаваме по-добра участ.

Простете за морализаторстването, но не мога да мълча в такъв един момент; иска ми се да крещя от безсилие! На писмото на Р.Радев, което ще прочетете по-долу, отвърнах ето как:

Кураж, приятелю! Дръж се още малко! Ще победиш! Обречен си да победиш, защото си прав! И защото каузата ти е благородна! Безцеремонната наглост на мълчащите длъжностни лица е израз на безсилие и признание за правотата ти – и за моралното, личностното и гражданското ти превъзходство! Ти вече победи, остава ти само да приемеш капитулацията на дискредитиралите се напълно властници!

А ето сега и самото писмо на г-н Радев:

До всички адреси в моята поща.

ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ И…,

25-ти ден продължава гладната ми стачка (вече е 14.07.2012 г.). Мотивите ми ще намерите в блог „Райчо Радев“. Благодаря на проф. Николай Василев, председател на клуб „Първи ноември“ и на Румен Дечев, негов зам. председател, че ангажираха Клуба с моята кауза. Благодаря за подкрепата на Представителите на интелигенцията, които изпратиха писмо да Министъра, Премиера и Президента (120 подписа), на Асоциацията на преподавателите по философия, писмо, изпратено до същите институции, на сдружение „Морал, етика и гражданско образование“ и проф. Минко Балкански, на колегета от Пловдив Ангел Грънчаров и на всички от групата във Фейсбук „Ние подкрепяме Райчо Радев“ и на сайтовете „Активно гражданско общество за Перник“ и „За Перник“.

От канцеларията на Премиера разбрах, че писмата ми до него са изпратени в МОМН, за становище. Предполагам, че съдбата на писмата ми до Президента и Комисията по образованието в НС е същата. Докога ли ще чакам отговор???!!! А може и да не дочакам???!!! „Какво тук значи някаква си личност?!“

Вчера изпратих писмо до Министър Игнатов със следния текст:

„Г-н Игнатов, предлагам да се проведе среща с Вас по повод мое писмо до Вас с Ваш вх.№ 0601-677/07.05.2012 г., с изтекъл срок за отговор, декларация с Ваш вх. № 94-13182/28.06.2012 г.(или № 94-13/82/28.06.2012 г.) и по повод на гладната ми стачка. Предлагам на тази среща да присъстват проф. Николай Василев, председател на Клуб „ПЪРВИ НОЕМВРИ” и г-н Румен Дечев, зам. председател на клуба. Този Клуб е ангажиран с провеждащата се от мен гладна стачка, продължаваща 24-ти ден, за която гладна стачка сте информиран от посочената по-горе декларация. Поради факта, че гладната ми стачка продължава дълго време, 24 дни, и става опасно за нормалния изход от нея се надявам да определите време, в което да се срещнем, по възможност за началото на следващата седмица.

Уведомявам Ви, че от понеделник, 16.07.2012 г. съм в отпуск, по графика за 2012 г. и ще чакам пред входа на Министерството за Вашия отговор, показвайки на минаващите мотивите ми за гладната стачка. Двамата сме бивши състезатели, Вие по бокс, а Аз по спортна гимнастика и знаем какво значи дадена дума – 24 дни на вода, чай, сокове, нектари и айран.“

25-ти ден гладната ми стачка продължава. И никакъв отзвук от държавата. Това доказва правотата на разбиранията ми, споделени с доклад пред националната конференция на МЕГО в Оряховица, в Института за образование на проф. Минко Балкански:

„Отчужденото битие на волята на гражданина е държавата. Отчуждаването на волята му не е негов избор, защото „битието на мъртвите определя битието на живите“, битието на предните поколения определя битието на следващите поколения. Гражданинът, съзнателно или несъзнателно, е предоставил (отчуждил) своята воля в държавата, а следващите поколения, съзнателно или несъзнателно битуват в тази ситуация и сами отчуждават своята воля в държавата. Степените на свобода на гражданина от държавата и на държавата от гражданина са в обратно пропорционална зависимост – колкото по-свободна е държавата, толкова по-несвободен е гражданинът и обратно – колкото е по-свободен гражданинът, толкова по-несвободна е държавата. Това е съществената характеристика на двете крайности на държавата, реализирани в различни форми в историята – тоталитаризъм и демокрация, това е и съществената характеристика на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България.

Държавата като система от институции, в които работят държавни служители (чиновници), с които взаимодейства гражданинът, има стремеж към запазване на по-висока степен на свобода спрямо гражданите и ако гражданите не ограничават свободата на държавата, то държавата ще сведе до минимум свободата на гражданите. В демократичното общество те могат да правят това чрез законите, чрез носителите на тяхната воля (депутатите), които изработват законите и ги приемат. Изразите „Държавата е майка на гражданите” и „Аз, гражданинът, съм държавата” са равностойно несъстоятелни. Държавата по своята същност не е и не може да бъде майка на гражданите, а гражданинът не може да бъде държавата, защото по своята природа държавата е своето друго на гражданина, т.е. неговата отчуждената воля. Гражданинът постига своята свобода спрямо държавата като я отвоюва от държавата.

В демократичните общества това отвоюване се осъществява чрез изборите и промяната на законите от избраните. В структурите на държавата „всмуканата“ от избраните огромна отчуждена воля на гражданите (избирателите) се превръща в огромна власт, която твърде често забравя своя произход и се обръща срещу гражданите. Затова гражданите трябва да водят постоянна (неорганизирана или организирана) борба за защита на своите права от държавата и чиновниците, т.е. да битуват като активни граждани.“

РАЙЧО РАДЕВ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Дали не сме нация от идиоти, избрали си бандит за Премиер?

Тия дни отново излезе информацията, че Бойко Борисов е бивш мафиот, свързан с нарко-бизнеса. Това стана след като германски вестник установи допълнителната информация, че част от информацията, публикувана в „Уикилийкс“ всъщност е информация на ЦРУ, а не е просто мнение на съответните дипломати. Т.е. дипломатите се позовават на данни на ЦРУ, което придава допълнителна тежест на съдържанието на грамите, че Борисов е в бизнеса с амфетамини.

Последвали събития потвърждават тези констатации. Мистериозното изчезване на Братя Галеви, след като бяха осъдени, сочи към покровителство на властта. Братя Галеви е всеизвестно, че се занимаваха и с наркотици, и то именно с амфетамини – използвайки фармацевтичната база в Дупница. Говори се, че Бойко е съдружник в този мафиотски бизнес и до днес. Така че едни факти съвпадат с други факти.

Още нещо интересно става тези дни. Касим Дал ще прави ДПС-2, което ще е лоялно на ГЕРБ. Откакто се отцепи от ДПС, Дал е патерица на Бойко. С подкрепата на ГЕРБ Касим Дал нагласи свой човек за шеф на Главното мюфтийство, въпреки решение на съда в полза на бившия мюсюлмански началник Недим Генджев. Тези събития напълно пасват на някогашните слухове, че именно Касим Дал (докато е бил в ДПС) е уредил Бойко Борисов за главен секретар на МВР.

Касим Дал, а не царят е причината Бойко Борисов да започне шеметната си кариера – от разследван от службите човек до техен началник. Точните думи, които съм чул за отношенията им тогава е, че Бойко Борисов е „лизал ХХХ“ на Касим Дал, за да го уреди в МВР.

Изобщо, фактите един подир друг се потвърждават едни други. Накрая вероятно ще се потвърди и най-важния факт – че сме нация от идиоти, които ще преизберат този престъпник, независимо че прекрасно знаят що за „стока“ е…

Написа: Dobri Bozhilov

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Виртуални съучредители и членове на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ

89c384364d4ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ (виртуални съучредители и членове:

1.Ружка Братанова, Франция
2.Тодор Лефтеров, Франция
3.Петър Каменов, Монтана
4.Михаил Живков, Лондон
5.Христо Беров, Берлин
6.Вержиния Попова, Плевен
7.Иван Христов, Барселона
8.Любомир Андреев, Бон
9.Стоян Динев, Чикаго
10.Даниел Денев, Варна
11.Гергана Герасимова, Велинград
12.Емил М. Големинов, София
13.Павел Николов, Ихтиман
14.Борислав Петров, Плевен
15.Мартин Терзийски, Пловдив
16.Татяна Колева, София
17.Радостин Стамболийски, Благоевград
18.Красимир Косев, Несебър
19.Борис Тодоров, Пловдив
20.Павел Костов, Пловдив
21.Валери Владимиров, Долна баня
22.Лалю Метев, София
23.Георги Петров, Бърно, Чехия
24.Георги Кралев, Пловдив
25.Константин Николов, Амерсфоорт, Холандия
26.Любомир Пенчев, Атланта, Джорджия
27.Стефка Стефанова, Барселона
28…

Съпричастни и пожелали успех на Клуба:

1.Петър Добрев, София
2.Вихрен Чернокожев, София
3.Тодор Христов, Варна
4.Камен Петев, Варна
5.Иво Инджев, София
6.Иван Милчев, Бургас
7.Калоян Борисов, Русе
8.Майк Рам, София
9…

Някои трудности при създаването на Дискусионен клуб в съвременни условия

(В клипа се говори за проблеми около подготовката по създаването на Клуба в един вече минал етап; клипчето е правено е преди няколко дни; сега вече е насрочена учредителната сбирка – на 25 февруари. Но понеже ми се струва, че „обговорянето“ на някои обстоятелства около създаването на клуб в съвременни условия биха могли да представляват известен интерес, та по тази причина реших да не унищожавам клипчето и да ви дам възможност да разберете за какво по-точно става дума.)