Разговор с мой бивш ученик по разни теми и въпроси, касаещи живота ни

Снощи в късната вечер един мой бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм преподавал философия и гражданско образование много години (и от което бях уволнен наскоро по позорния параграф „не става за учител“ от една самозабравила се директорка!), та значи един бивш ученик, на който съм преподавал няколко години философски предмети, ми се обади във фейсбук и проведохме разговор; ето какво си казахме, неговото име го давам с условни инициали, по причина на това, че не съм го питал съгласен ли е да публикувам разговора ни в блога:
G. A. каза: Как сте, Господине?
Ангел Грънчаров каза: Бива! Вие как сте?
G. A. каза: Ами добре, мерси! Занимавате ли се още с обучение на ученици?
Ангел Грънчаров каза: Вече не. За момента – не.
G. A. каза: Е… а имате ли желание да преподавате?
Ангел Грънчаров каза: Само живот и здраве да е, имам намерение да се върна.
G. A. каза: Да, живот и здраве. Другото е второстепенно.
Ангел Грънчаров каза: Няма страшно, да си почина малко. 31 години работих, сега да почина някой и друг месец
G. A. каза: Е да. Вие си знаете най-добре.
Ангел Грънчаров каза: Вие почнахте ли работа? Или ще учите още? То и ученето е работа де…
G. A. каза: Ами аз работих още от 10-ти клас. Работих само събота и неделя, разбира се. А сега за жалост съм безработен.
Ангел Грънчаров каза: Е, случва се, има време да работите. В чужбина нямате ли желание да работите?
G. A. каза: Но ще си намеря работа е ще продължа, а нямам чисто финансово възможността за висше. Иначе с удоволствие. Загубих връзка с чужбина. Мои роднини бяха там и така бяха плановете, да завърша и да отида при тях, но уви. Те се върнаха тук.
Ангел Грънчаров каза: Живот и здраве да е, човек никога не знае какво ще стане в бъдеще, важното е да не се отчайва никога.
G. A. каза: Фактът, че се събуждаме сутрин живи и здрави е достатъчен за пълния устрем за деня. Според мен. Така че за отчайване не може да става и дума.
Ангел Грънчаров каза: Добре казано! 🙂 Велико нещо е животът!
G. A. каза: Определено е така!
Ангел Грънчаров каза: А и свободата е хубаво нещо!
G. A. каза: Именно затова Ви попитах дали преподавате. Това е най-ценния урок, който може да се даде на даден човек. А Вие бяхте като будител на тема свобода.
Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че сте установил това, че темата за свободата ми е била винаги любима.
G. A. каза: Тя е най-важната тема и според мен. А Вие добре говорите по нея така че мисля, че има какво да дадете. И ако от 30 човека Ви слуша един значи Вие сте си изпълнили дълга. (Както беше в нашия клас, за жалост!)
Ангел Грънчаров каза: Да, за жалост, в наши условия малцина са тия, които имат усета, влечението и стремежа към свобода, но е един човек да е спечелен за каузата на свободата, това изобщо не е малко. То така става, един по един да биват спечелвани, и така малко по малко цял народ един ден ще стане истински свободен. Няма как всички наведнъж да обикнат свободата, така в живота не стават нещата…
G. A. каза: Няма. Вярно е.
Ангел Грънчаров каза: Битката за свобода, най-вече за свобода на духа, никога няма да престане.
G. A. каза: Определено! Имате ли клубове все още? opredleno!
Ангел Грънчаров каза: Аз сега водя едно предаване по Пловдивската обществена телевизия, не зная дали сте го гледал, веднъж седмично, там се преместих (засега), то е нещо от рода на дискусионен клуб. И там разговаряме за тия все същите неща, за живота, за истината, за свободата.
G. A. каза: Ами не знам. Как се казва предаването? И кога се излъчва?
Ангел Грънчаров каза: „На Агората философа Ангел Грънчаров“ се казва, всеки четвъртък от 11 часа, има и повторение, ако искате, може да го гледате. А в моя блог има записи на предаванията, може да гледате тия, които са минали. Освен това има интересен клуб, където ходя, събират се мислещи хора, там работим за създаване на първото демократично училище в Пловдив, не зная дали сте чувал за това нещо?
G. A. каза: За пръв път сега от вас чувам. Ще гледам предаванията в блога Ви. Защото съм на Bulsatcom и не знам дали изобщо има пловдивската телевизия.
Ангел Грънчаров каза: Ето информация за клуба: Клуб Нещото. Оказва се, че в него вече идват и бивши ученици от ТЕТ-а.
G. A. каза: И аз съм оттам.
Ангел Грънчаров каза: А това пък е последното предаване, иначе в сайта на Пловдивската обществена телевизия та може да се гледа онлайн.
Предаването се излъчва всеки четвъртък, от 11 часа, ПО-тв може да се гледа и онлайн ЕТО ТУК >>> .
G. A. каза: Добро заглавие.
Ангел Грънчаров каза: Та минах на телевизионни уроци по философия след като ме уволниха от нашето училище.
G. A. каза: Така е по-добре. Защото няма кой да Ви ядосва. Ще Ви гледат само желаещи и мислещи. И ще се чувствате по-добре предполагам.
Ангел Грънчаров каза: Е, аз съм свикнал да общувам в живота и в училище и с нежелаещи, и с немислещи, но по начало наистина е по-добре учениците да искат да учат даден предмет. Затова именно водим борба за промяна в образователната система, та учениците сами да избират какво да учат; едва тогава работите ще потръгнат. Насила хубост не става…
G. A. каза: Народът го е казал! Имам един приятел (който е в чужбина в момента). Той е голям любител на философията. И все разсъждава и мисли по разни разнообразни въпроси и проблеми. Ще покажа блога Ви на него, ще му хареса.
Ангел Грънчаров каза: То човек да разсъждава по разни важни въпроси е съвсем естествено състояние, особено за по-младите хора. А това философско предаване е именно с цел да направи една общност от мислещи хора, има смисъл според мен. Та ще се радвам с Вашия приятел да се включите в нея. Мислещите хора са най-ценните за едно общество
G. A. каза: Ние сме млади хора с доста свободно време и все още бистри умове. Така че може да се учим. Иначе как сте, питам за здравословното Ви састояние?
Ангел Грънчаров каза: То човек по начало цял живот се учи, аз дори на моята възраст все уча разни неща, и като науча нещо ново и интересно, го казвам на други хора, по този начин и се изявявам като учител, така стават тия неща. Няма как човек да каже някога „Научих всичко, сега вече мога да си почина!“ Макар че някои хора обичат да тъпеят вместо да учат… А, мерси, слава Богу, със здравето съм добре! Нормално.
G. A. каза: Това е достатъчно. Радвам се за Вас!
Ангел Грънчаров каза: Е, приятно ми беше, обаждайте се! Да не Ви досаждам. Всичко добро Ви желая!
G. A. каза: И аз на Вас!! (за досада дума не може на става).
Ангел Грънчаров каза: Мерси! Е, на моменти философите сме и големи досадници…
G. A. каза: Според някои може би. Не според мен.
Ангел Грънчаров каза: Та всеки четвъртък слагам в блога новото предаване, назад ако отидете, можете да намерите старите, имаше вече и тема за свободата, няма как без тая тема
G. A. каза: Ще гледам предаванията. А това за свободата с най-голям интерес.
Ангел Грънчаров каза: Обаждат се интересни хора, правим диалог, понякога става наистина интересно.
G. A. каза: А, значи имате пряк контакт (телефонен разговор) със зрителите, така ли?
Ангел Грънчаров каза: Да, със зрителите има пряк телефон, без импулси, евтин разговор.
G. A. каза: Хa, супер!
Ангел Грънчаров каза: Агора е гръцка дума, значи „площад“, то имаше и един игрален филм с това име, казваше се „Агората“, не знам дали сте го гледал? И някога философите, понеже са безделници, нямали друга работа освен да разговарят на Агората с хората по всякакви въпроси…
G. A. каза: Ами не съм гледал филма. Но това може да се поправи.
Ангел Грънчаров каза: Да, интересен е, историята на една жена-философ е разказана във филма.
G. A. каза: Хм, сложен ли е? За осмисляне. Защото аз съм си аматьор.
Ангел Грънчаров каза: Не, не е сложен, и показва добре онова време, в римската епоха…
G. A. каза: Ще го гледам.
Ангел Грънчаров каза: Хайде чао! Аз се оттеглям… Всичко добро!
G. A. каза: И на Вас!!
Ангел Грънчаров каза: Мерси!
G. A. каза: Моля!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Щом Веждю и Боко са наште „аристократични говедари“, правете си сметка кои са в случая говедата!

За мен тази снимка беше шокираща, но едва вчера разбрах защо точно. Ефектът от снимката много прилича на усещанията на Фройд пред Акропола – колизия между принципа на реалността и този на удоволствието.

Виждайки двамата холивудски артисти, които свързвам със съвсем други, и то лични неща, защото човек общува самостоятелно с киното, аз съм потресен от грубото нахлуване на Бойко Борисов и Вежди в моята лична представа за Траволта и Де Ниро, „Криминале“ и „Ловецът на елени“ и други филми, които са част от моите собствени спомени. Точно това е нещото, което разумът отказва да приеме: тъй като тези чардафони, които никога не са изпускали възможността да се проявят дебелашки, са в друга галактика спрямо Траволта и Де Ниро.

Защо те са държали да се срещнат и най-вече да се снимат? Защото тази снимка като че ли доказва, че Вежди и Борисов са постигнали с труда си същото като Траволта и Де Ниро, което им е позволило да застанат до тях и дори да се съпоставят с тях. За мен е очевидно намерението да се покаже, че Вежди и Бойко се смятат за равни и дори малко по-горе от своите гости, именно защото са ги “нагостили” и едва ли не гостите трябва да са им благодарни за тази великолепна вечер!

Нямаше да е проблем, ако тази снимка просто стои на стената в дома на Бойко Борисов, но е пълна наглост, че тя се разпространява от самото Министерство на културата.

Написа: Васик

ЗАБЕЛЕЖКА: Думата „чардафон“ иде от думата „чарда“, което означава „стадо селски говеда“. Приставката „фон“ пък е знак за благородно потекло, примерно Фридрих Август фон Хайек. Продан Тишков, деец на Съединението, е бил наречен „Чардафон“, което иде да намекне, че е нещо като говедар с претенции за аристократичност. Сиреч, става дума за едно обикновено нашенско самозабравило се парвеню. Аз така разбирам внушението от тази дума. Щом Веждю и Боко са наште „аристократични говедари“, правете си сметка кои са в случая говедата(Бележка моя, А.Г.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Антиамериканистите почнаха да се съвземат от шока, свързан с ликвидирането на Осама

От няколко дни следя публикациите относно убийството на Бен Ладен и ми прави впечатление, че никой не попита „Защо?“. Смятам, че наблюдавахме убийството на демокрацията и правовата държава и нова форма на държавен тероризъм от страна на американското правителство.

В своето изявление Обама сам казва, че е дал заповед за ликвидирането на Бен Ладен. В нормалният свят това се нарича подбудителство към убийство. Извършена е въоръжена операция на територията на съюзническа държава, която не е санкционирана от правителството на Пакистан. Осама не е бил въоръжен, но въпреки това е бил застрелян. Наистина ли няколко морски пехотинци не могат да задържат един невъоръжен човек?

Дори нацистките военопрестъпници получиха публичен процес. Дали Бин Ладен не е знаел нещо, заради което е трябвало да му затворят устата?

Интересно ми е защо никой не зададе тези въпроси. Спомням си една мисъл – убийството на човек в защита на идея не е защита на идея, а убийство на човек. Ако сега приемем, че убийството на един човек без съд и присъда, ще направи света по-сигурен, утре може да решим, че убитите трябва да са двама, или трима или един цял народ. Хитлер вече го е опитвал. Не е ли време да погледнем назад в историята и да се поучим от нея.

Предполагам, че ще бъда оплют за този пост, но не мисля, че Гоце, Путин или Обама се различават много един от друг. Може би Обама е подложен на по-строг граждански контрол, но недостатъчен според мен.

Автор: Стайков

На което моя милост счете за нужно да отвърне публично ето така:

Таваришч Стайков, пацифизмо-хуманизмът Ви е неуместен: Осама не е човек. Той е изроден масов убиец. Никакви идеи няма при Осама, има само патологична ненавист, злоба, бяс. Не може да е човек, причинил избиването на 4000 човека при събарянето на кулите в Ню Йорк. Казано е: „За бесно куче – бесен прът!“. За твое сведение и Сталин, подобно на Осама, не е човек. За такива като Осама ликвидирането им е акт на милост, щото заслужават още по-тежък край, например – дране на кожата в живо състояние. Ето защо моя милост смята, че американците са постъпили твърде хуманно с него. Да се апелира за „хуманност“ с случая с края на Осама, прощавай, ама е проява на извратеност.

Безусловното подчинение на БКП-БСП – и на мутантите й – към тоя феноменален касапин, носещ името Русия

Антиамериканци по рождение

Би било така интересно да видим вместо американския посланик, устичката под фризираното алабросче на Гоце Първанов да проговори за бедността и мизерията, за смрадта, гнусотията и неграмотността на българите, турците и циганите, за безсрамната разлика между червените богаташи и драпещия по нанагорнището българин.

Това няма да го видите, както няма да видите Румен Петков да пита руския посланик каква дрога взима. Няма да видите и дамата, която е решила да затвори вратата за посещение на американския посланик, да я затвори и на руския. Румен Петков го е яд, че не са го пуснали в Америка – той не е свикнал нещо да не става по кефа му, не е свикнал когато иска да не получава, за разлика от всички останали, които са свикнали нито да искат, нито да получават.

Българските комунисти най-много от всички са известни с генетично-паническата си реакция когато чуят думата Америка. Кухината в техните мозъци към Америка е огромна и тя не може да се запълни само с отворени граници или частно-собственическа икономика. Десетки години сталинска пропагандна бомбардировка на мозъците им е създала не само огромен вакуум, но и съответния рефлекс: за да живеят под надзора на Русия те е трябвало да пълзят, да се кланят и да слушкат, а ако не слушкат да премигват виновно. Това за тях отдавна е станало втора природа. Когато един Гоце Първанов отива във Вашингтон, той го прави не защото е символ на свободна страна, а защото така е правел с Москва, тоест той притичва да покаже покорство и послушание. И макар че всички знаят че е Гоце, че е комунист, и то ченге, той настоява да иде, за да каже: «Ето, виждате ли, аз съм друг.» Друг той не е, но така е правел по време на българо-съветската дружба.

Не по-различна е и руската присадка Станишев – той също не знае, че когато странници като него отиват да бият наколенки при американците, те го гледат, леко се усмихват, подаряват му едно яке и го питат на кого точно служат ченгетата от ДАНС.

Гоцета, за които свободата никога не е била понятие с пълнеж, винаги търсят някой да ги води, да ги държи за ръчичка, а ако не слушат дори и да ги срита. Това те понасят и дори им е хубаво. При комунистите това е мазохистична практика. Затова най-хубаво си им е с руснаците – с тях те плюскат водка, прегръщат се и се целуват непременно в устата и както големия пес надува перки когато види малкия да му се умилква, така и на малкия му става драго когато големия му каже: «Курица не птица – Болгария не за граница!».

Това съвсем не значи, че Русия ги обича. Напротив, напротив, те самите знаят че не ги обича, че Русия е студенокръвен сметкаджия и обирач, но въпреки това й се умилкват – защото ги е страх да се изправят пред света на двата си крака. И ето че пак стигнахме до там – страх ги е, защото свободата и истината никога не са били част от речника им. От тия думи българските комунисти се плашат и затова предпочитат да правят нещата заднешки, потайно и страхливо. На това ги е научила безропотната им любов към Русия. На нея те са отдадени доброволно и за нея са готови да робуват доброволно. Затова и Америка ги плаши, защото не знаят как да гледат на свободата й. Плаши ги и факта, че не я познават, но от Русия са се научили да я мразят още преди да са я опознали. Кога например сте чули да кажат нещо за американската революция? Или чули ли сте за поне едно публично обсъждане на американската политика, отбелязване на дата или философстване за американския феномен, за идеологията и принципите му, за постиженията и недостатъците му?

Не сте ги чули и няма да ги чуете, защото те принадлежат на Русия. И понеже на Русия принадлежат телом и духом, да видим коя е тя. Хората, които са познавали Русия и които са им давали акъл да внимават, са много, но за склерозираните им мозъци е най-добре да цитираме техни съратници, тоест хора, които са използвали очите си и ушите си за това, за което са предназначени. Една такава личност е Роза Люксембург.

Днешният читател може да си позволи да не обременява мислите си с нейните революционни амбиции – достатъчно е само да се знае, че тя е голямо име в пантеона на комунистическите светци. Ето и нейните думи: «Всяка демократична институция има своите граници и несъвършенства – нещо типично за всяка човешка институция. Но унищожението на самата демокрация, което Троцки и Ленин виждат като окончателно решение срещу злото, е нещо по-лошо от всичкото зло, което искат да унищожат. Това означава да погребат самия източник на живота, от който единствено могат да бъдат корегирани недостатъците на човешките институции. Това е унищожението на целия активен, неограничен и енергичен политически живот на хората. Без свобода на словото и без политическа свобода властта на народа е немислима. Свобода само за привържениците на властта, само за членовете на една партия колкото и многобройна да е тя, изобщо не е свобода. Обществения живот постепенно умира. Няколко дузини партийни водачи с безкраен идеализъм управляват, но всъщност не повече от една дузина имат пълен контрол. Работническата класа от време на време е свиквана на събрания, на които да ръкопляска на лидерите и да приема единодушно решения спуснати от самите лидери – това е истинска диктатура, но не диктатура на пролетариата, а на шепа политици.»

Това е нейното мнение от преди почти сто години – тя е убита в 1919-та година.

Очевидно на българите им трябва много повече време да разберат, че БКП-БСП е зачената точно от тая Русия, а след това закърмена със сталинската идеология на омразата – неистова омраза към западната цивилизация и специално към Америка. Безусловното подчинение на БКП-БСП към тоя феноменален касапин Русия се изразява не само в премълчаване на неговите престъпления, но и в десетките години на пълна международна изолация, на подминатите възможности за културен и технически обмен с останалия свят, на сталински щампи дълбоко отпечатани и досега в мозъците им. Достатъчно е да отворите тогавашните вестници, за да ги видите в ролята им на слуги. Достатъчно е и сега да забележите непоносимостта им към критично мислене или дори и хумор. И макар че не го признават, те и досега действат като дамгосани членове на религиозен култ. Страхът от Америка ги изкарва от равновесие, вбесява ги.

Българският данъкоплатец би си направил една огромна услуга ако събере цялата маса Гоцета, Станишевци и редеещите им кръвнишки предшественици и ги прекара на свои разноски през превъзпитателни лагери, където да им се обяснят понятия като истина, морал, демокрация, свобода на личността, свобода на словото, съчувствие, любов или каквото и да е друго, за което никога не са чули в партийните школи.

Има ли нещо друго в човешкия живот, с което да се запълни, ако изобщо е възможно, огромния вакуум в главите им?

Автор: Николай Флоров

ЗАБЕЛЕЖКА моя, А.Г.: Под мутанти на БКП-БСП разбирам творения на комунистическия мастодонт КГБ-ДС от рода на ДПС, БББ, НДСВ, АТАКА, РЗС, ГЕРБ…

Постави своя въпрос в „кошницата“:

555555555555Своите въпроси към мен можете да поставяте ТУК. В „кошницата за въпроси“ всеки посетител на блога може да поставя свои въпроси. Всякакви въпроси ми е интересно да получавам. Задавайте въпроси от всякакво естество, стига да ви интересуват: човешки, психологически, философски, нравствени, политически, абсолютно всякакви. Аз ще се постарая да отговоря на всеки въпрос. Смятам, че това е добър начин за подсилване на диалогичността на блога – и за повишаване на качеството му. А също и на неговата полезност.

Речта на Иван Костов при откриването кампанията на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ

Някои трудности при създаването на Дискусионен клуб в съвременни условия

(В клипа се говори за проблеми около подготовката по създаването на Клуба в един вече минал етап; клипчето е правено е преди няколко дни; сега вече е насрочена учредителната сбирка – на 25 февруари. Но понеже ми се струва, че „обговорянето“ на някои обстоятелства около създаването на клуб в съвременни условия биха могли да представляват известен интерес, та по тази причина реших да не унищожавам клипчето и да ви дам възможност да разберете за какво по-точно става дума.)