Днешната невидима и „тъмна” предизборна кампания ни води право натам, към тъмното

Бойко Борисов очаква предложения с пура в ръка. Снимка Веселин Боришев

Защо няма кампания?

На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

Всички усетиха, че тази предизборна кампания не е като предишните. Както каза мой познат, германски журналист: „По нищо не личи, че идват парламентарни избори”. Със страшна сила в публичното пространство виси въпросът: „Защо няма кампания“?

Преди да видим отговора на този въпрос, да разчистим терена от други въпроси. Какво, например, е общото между следните изказвания:

– Ще управлявам самостоятелно.

– Ако не съм аз премиер, ще настъпи глад.

– Как да сложа друг за премиер като непрекъснато ще трябва да притичва да ме пита какво да прави?

– Не искам повече да чувам за Реформаторския блок.

– Естествените ми партньори са Реформаторският блок.

– ДПС се държи най-разумно в момента.

– Разчитам много на БСП.

– Стабилността е обречена, ако не намерим формула, на база на резултатите от изборите, с другите политически партии в парламента, да се потърси решение за стабилност.

Формалният отговор е лесен: общото между всички тези съждения е авторът, Бойко Борисов. Съдържателният отговор обаче иска малко повече внимание.

Всички тези изказвания оформят, в крайна сметка, една основна теза: след като е ясно, че на изборите ГЕРБ ще има най-много гласове, Бойко Борисов трябва отново да упражнява властта. Ако може – сам. Ако не може, както напоследък става ясно – с някого. Ако не с РБ – с други партии в новия парламент. Разчита на подкрепа от БСП и на разумно отношение от страна на ДПС.

В тази картина е скрит отговорът на въпроса – защо, този път, кампанията е толкова вяла, че е чак невидима? Къде са острите атаки към опонентите? „Черният” пиар? Прословутите кирливи ризи?

Прав беше президентът Плевнелиев да апелира към политиците да прекратят махленските свади на лична основа. Истина е, че крясъците от последните години не бяха нормална политика, тъй като не разкриваха основното: кой за какво се бори и защо именно нему трябва да бъде дадена властта? Вместо политика имахме караници; вместо спор за принципи и цели ни предлагаха някакъв „ВИП брадър”, в който всичко беше лично. И засягаше само замесените в свадите личности – а не, например, интересите на нацията.

Сегашната предизборна тишина едва ли обаче радва Плевнелиев. Защото не тази тишина трябваше да замести личните кавги. Те трябваше да бъдат наследени от спорове между програми, в които да ни се казва: положението е еди-какво; трябва да се оправи еди-как; ние можем да направим това; гласувайте, ерго, за нас, а не за другите, които нямат идея, какво да се прави.

Няма такова нещо, обаче. Програмни предложения се появиха в средата на кампанията и то – очевидно скалъпени надве–натри с идеята все пак да има някакви думички на някакви листчета. А политическият разговор, доколкото го има, отново е на принципа „всичко е лично”. Онова, което се обсъжда е как лично да управлява Бойко Борисов.

Когато вече веднъж управляваше държавата, Борисов с лекота успя да наложи принципа „всичко е лично”. Затова вече нямаме институции, които да работят така, както работят институциите – без-лично. Отидете в която искате администрация или „нереформиран сектор” (МВР, здравеопазване и пр.). И ще видите, за какво иде реч. Системата ще се прави, че вие не съществувате докато не намери начин да ви идентифицира като личност. Дали сте съученик на шефа? Приятел на началството? В най-лошия случай – дали са ви виждали по телевизора?

Ако да – ставате личност и институцията заработва. Ако не – не ви разпознава, макар институциите да са градени именно с цел да обслужват хора, които не разпознават.

Вместо да прекратят това безобразие, лидерите на останалите партии с удоволствие влязоха в тона на Борисов. Всичко стана лично. Принципи, цели, анализи, политики, ценности – се изпариха.

Отказът от принципи, институции и пр. е и отказ от живеенето в модерния свят. Ако всичко е лично, значи се намираме в най-лошата версия на Средновековието.

Затова и кампанията днес е толкова средновековна. Защото става дума за боричкания и договаряния между личности (лидерите на партии), а не – за обещания, как да се подобри животът на непознатите, редови хора. Системата ги е изключила от екрана си. Защото кандидатите за властта са убедени, че техният успех не зависи от непознатите, редови хора – а от договорките с другите кандидати.

За какво им е тогава да правят кампания? Все едно в Средновековието разните там барони, боричкащи се помежду си за наследството на краля, да апелират към крепостното селячество. Няма нужда – защото няма смисъл. От крепостните нищо не зависи.

Естествено е, че след като всичко е лично, цялото усилие на партийните лидери отива в това да се договарят с онази личност, която изглежда ще бъде най-личната – Борисов. Затова ДПС му обещават 300 дни спокойствие, а ръководството на БСП, години наред позиционирало се като основен противник на ГЕРБ, днес дори не произнася името Му. Да не си отрежат шансовете за добра сделка.

На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“

Това, приятели, е рецепта за катастрофа. И не е работата в това, какви са личностите, нито дори – каква личност е Бойко Борисов. Работата е в това, че когато властта се ражда като плод на сделки между личности, съответната държава напуска територията на модерността. Пропада назад във времето, към племенно-олигархични модели на властване.

А после всички се чудят как стана така, че от техния живот започват да изчезват белезите на модерността: заетост, развитие, благосъстояние, предвидимост, законов ред, перспективи? Няма нищо чудно. Щом си напуснал модерния свят в най-важното – структурирането и упражняването на властта, не се оплаквай после, че нямаш работа или че ти е спрял токът.

Ето ви пример веднага. Същите тези, които се договарят за властта са онези, които се опитват да се договорят как да си поделят чувала с пачки, наречен Корпоративна търговска банка. Или: как да отмъкнат едни пари от „Южен поток“. А оголените финансови дупки – да ги запълват данъкоплатците.

Вече се вижда, ако се вгледате: моделът на лично договаряне произвежда финансови загуби за всеки гражданин. Сделките по повод властта днес залагат обедняването утре.

Има, разбира се, изключение – и това е поведението на Реформаторския блок от последните седмици. След период на бълбукане в тинята на договорките с ГЕРБ, единствен РБ успя да изскочи от това зловонно тресавище и да се върне към същината на политиката – да казва публично (т.е. пред всички непознати и редови граждани) какви са проблемите пред обществото и как да бъдат оправени.

Ако и откъм БСП – „отляво” – правеха същото, ако бяха продължили линията „Станишев” (т.е. публична кампания с основен опонент ГЕРБ), то теренът на личните договорки, както и на следващото от тях обедняване, щеше да бъде значително стеснен. През зимата щяхме да се сблъскваме със значително по-малко рискове. При сегашното положение обаче само РБ няма как да минимализира рисковете.

… Англичаните наричат периода след падането на Рим, т.е. когато имперските институции се разпадат и са заместени от лични договорки между крале и воеводи – „Тъмните векове”. Днешната невидима („тъмна”) предизборна кампания ни води право натам, към тъмното.

После да не се оплаквате, че зимата ви идва малко тъмничка. И студеничка. И скъпичка. Защото, ако се вгледате в „невидимата кампания” по-внимателно, ще видите, че зимната тъмнина вече нахлува, стеле се на струйки по улиците, напира към вратите на домовете ви. И нейните вестители са политическите лидери, които се договарят на тъмно, вместо да спорят на светло.

Евгений Дайнов е професор по политически науки в НБУ. Статията е написана специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш? – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания

По подетата вече тема (виж: Шистовата революция ще ни освободи от робската енергийна и всякаква друга зависимост от Русия!) ето един коментар, взет от Фейсбук, който подкрепих там с думите „Споделям изцяло!“, написан е от г-жа Мария Христова; тази дама е реагирала ето как по повод лъжите на щатните, на платените руски „патриотични“ мекерета по форумите, плюещи непрестанно срещу Америка и американците, Европа и европейците – в полза на Матушката им Русия, естествено:

Абе, малоумници ченгесарски, американците ли имат 350 хиляди имота по Черноморието ни?! Енергийната ни зависимост от американците ли е?! Има ли българска партия, която да открива предизборната си кампания във Вашингтон?! На Обама ли беше 42-рото Народно събрание или на Путин?! Кой повече от 100 години преследва българите, избива ги, разселва ги и то в собствената им държава, да не говорим за предишните ни държави. КГБ или ЦРУ държи българското злато и документите на българската история?! 500 години под американско робство ли беше България?! Накичили сте се със сърпове и чукове и саби и револвери, веете трикольора, но никой не ви вярва, че сте българи!!!

Не само не сте, ами и пред Бога сами се изтипосвате като измамници продажни, а за награда искате и да управлявате! Пътници сте, пътници за оня свят!!!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да добавя и аз нещичко. Там е работата, че тия руски мекерета не са никакви пътници, ами са ни хванали за гушата и стискат ли стискат. Де да бяха пътници, ала не са, за жалост. Тепърва още много ще страдаме заради тях, още повече че около нас има страшно много наивници, които се вслушват в лицемерните приказки на проруски партии като АТАКА, БСП, АБВ, ДПС (да, ДПС е руска партия, подчинена е като АТАКА на Русия по линия на КГБ-ДС), а пък някои сериозни коментатори като И.Инджев не без основание отбелязват, че и ГЕРБ-аджиите рипат по руската свирка, той специално разчита това ГЕРБ като „граждани за евразийско развитие на България“, има пълните основания да го заяви – та нали Б.Борисов беше човек на Царя, домъкнат на власт у нас по призива на КГБ, с оглед да промени гео-стратегическата ориентация на България пак в полза на Москва, щото „злодеят Костов“ ни ориентира към Запада; Симеон Втори не успя, оказа се слаба ракия, ала ето, сега надеждите са че ученикът му Б.Борисов ще успее все пак да изпълни задачата на повелителите си. Всички „най-нови партии“ у нас, имам предвид партиите, възникнали в последните години след 2001-ва, като се почне от НДСВ, мине се през АТАКА, после през ГЕРБ, и се стигне до Барековото движение (ББЦ) и гоцевото АБВ, са все уродливи продукти на политическата инженерия на КГБ, създадени за да отклонят България от ориентацията ни към Европа и Америка, да ни извадят от ЕС и от НАТО – и да ни натикат в така широко зиналата паст на пощурялата руска мечка.

Тъй че у нас тепърва ще се разразява решаващата битка с тази проруска милиционеро-ченгесарска „политическа“ сган. Предстоят ни изпитания, по-тежки от тия, които сега преживява Украйна, руската агресия спрямо нас няма да бъде по-малко нагла и брутална. Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания. Дали няма да се опозорим като сами си зачертаем всякакво бъдеще на достойна и просперираща европейска и свободна нация, ако се поддадем на съблазните на цялата тази лакома орда, на тази нагла сган от щедро финансирани от Москва „спасители“, „оправячи“, „защитници на бедните и онеправданите“, „народни кумири“ – ето това е историческата проверка на българската вярност спрямо свободата, която ни предстои в тия решаващи за бъдещето ни дни. Много ме е страх, че при наличието на такава страшна безпаметност, безхаберност, безотговорност, при наличието на толкова много лековерие и непростима наивност, ширещи се сред широките простолюдни „народни маси“ ние няма да издържим проверката и ще капитулираме пред руския натиск – дано Бог ни помогне да не ни сполети тази грозна евентуалност!

И дано ни помогнат нашите приятели от Европа и Америка; но трябва да знаем поне това, че те помагат само на ония, които показват безпримерна твърдост в битката за свобода, на малодушните и презрените слабаци кой ли ще помогне?! Това бях длъжен да кажа и да заявя с пределната откровеност, все някой трябва да казва тия неща, щото ако не си даваме сметка за ставащото, много ще страдаме, пък и ще платим наистина страшна цена…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Моята простичка, но спасителна препоръка към обърканите, към дезориентираните, към обезверените ми сънародници

Тази таблица циркулира в интернет и се използва за „доказване“ на следната проруска или направо кагебистка пропагандна теза, а именно, че България и българите, видите ли, били „крадени“ от… „европейските колониалисти“, че българите нищичко не били спечелили с членството ни в ЕС, напротив, много били загубили! Вместо да се направи коректен логически извод като се отговори на въпроса: а защо сме толкова изостанали, защо сме най-бедни в ЕС? Знаете ли кой е този прост, коректен и оправдан във всяко едно отношение извод? Ето, ще ви го кажа: най-бедни сме в сравнение с всички в семейството на ЕС защото след 2001 година се оставяме вече толкова години да бъдем управлявани от посочени и натрапени ни от „българо“-руската кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия управници, а тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия има две органично свързани цели. А знаете ли кои са тия две цели на въпросната „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия? Ако не знаете, ще ви ги посоча аз:

1.) Българският народ да бъде грабен колкото се повече може от същата тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска и бандитска мафия-олигархия с оглед лековерният и наивен български народ да пропищи от грабежите, а пък всичко това да го припише на членството ни в… Европейския съюз! С тази именно цел се и саботира усвояването на европейски средства от различните фондове и програми, нещо повече, бива принуждавана самата Европа да спира финансирането по тия програми, щото в Европа не е прието да се краде така нагло от държавата – както това става в путинска Русия и в подопечната й управлявана от същите тия кагебисти уж „европейска“ България.

2.) Като народът на България бъде принуден да пропищи от грабежите на „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, именно като бъде доведен до просяшка тояга, всичкия този грабеж да бъде приписан на… членството ни в Европейския съюз (!!!), и в крайна сметка по този начин и народът да бъде принуден да възопие срещу Европейския съюз (!!!), а пък и Европа да стане пишман, че е приела такива крадливи разбойници в своето цивилизовано семейство, което да доведе или до изгонването ни от ЕС – или пък под натиска на заблудения и разярен народ ние сами да се откажем и да напуснем ЕС! И пак да бъдем натикани в руско-евразийската путинистка кочина!

Схванахте ли сега защо сме най-бедни и то 7 години след като вече сме в ЕС – и 13 години след като България се управлява все от доверени лица на „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия? Просветна ли ви какъв е замисълът на цялата тази операция по провалянето на нашето европейско членство? А на основата на казаното ще съумеете ли сами да си направите извода как ще можем да се отскубнем от ужасната бедност, кой е начина да станем достойна и просперираща европейска страна? Да ви помогна ли да си направите този съдбовно необходим ни извод?

Начинът е един: като се освободим, като се изкопчим от ръцете на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, която прави всичко да провали европейското ни членство! Този е пътят, този е начинът. Това може да стане като почнем да се доверяваме не на доказаните политически слуги на същата тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, а на политици, които са доказали, че могат водят страната ни към просперитет, и то в най-ускорени срокове. Кои са тези политици ли? Ще ви кажа и това, за да си довърша изказването.

До 2001 г. България беше управлявана от Иван Костов и за 4 години беше измъкната от тоталния разгром в икономиката от времето на управлението на крадливите руски мекерета на Жан Виденов и другите преди него (беровото правителство на Ахмед Доган и пр.). Същата тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия по времето на управлението на Костов беше натикана в миша дупка, тогава мафиотите бяха станали по-ниски от тревата, Костов даже изгони от страната разни разпищолили се мафиоти като Чьорный и пр. Мафията пропищя от Костов и се видя в чудо, още 4 години управление на Костов щяха да бъдат гибелни за „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия. Тогава Костов имаше всичките шансове да получи втори мандат, но за да се осуети тази грозна за „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия евентуалност КГБ разработи и осъществи по брилянтен начин план за изтръгване на властта от ръцете на прозападните, проевропейските сили около Костов. Планът беше знаете кой, нали помните? Не се ли сещате? Ох, милите, не помнят, не се сещат! Ще ви го кажа тогава аз, ето планът, ето и осъществяването му:

Доведоха във властта „дедо ви Цар“, домъкнаха Симеон, който единствен тогава можеше да спре оставането във властта на Костов. КГБ изпълни, казах, бляскаво този план. На Симеон беше възложена задачата да осуети влизането на България в ЕС и в НАТО, но той, горкият предател на родината и на баща си (щото се е продал на руснаците отдавна, той дълги години е бил техния най-силен коз за държането на България в кагебистката примка!), но Симеон значи не можа да спре инерцията, сиреч да провали европейския полет на България, зададен от кабинета Костов, не можа да да осуети влизането ни в ЕС (парафирано и в международни договори от времето на „злодея Костов“!) и ето, в 2007 г. България влезе в ЕС. Да, но уязвената още веднъж „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия направи нужното да провали всички предимства на членството ни – и ето, 7 години ние продължаваме да сме най-бедни тъкмо заради грабежите на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Просветна ли ви сега как наистина стоят работите?

Тази е истината, която трябва да се знае от всички. А прозападните сили, които навремето, когато Костов управляваше, успяха да извадят България от орбитата на Русия и да я присъединят към орбитата на развития и цивилизован западен свят на свободата, днес са обединени в политическата сила, наречена РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК. Това е силата, на която трябва да имаме доверие – ако искаме да се измъкнем от смъртоносната примка на „българо“-руската кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Този е начинът, този е и пътят. Ще се отървем от бедността само ако мнозинството от българите се довери на реформаторите! Оставете разните шменти-капели, барековци и пр. дето се перчат, че били „проевропейци“ и пр., оставете тия менте-политици, дето са все слуги на октопода, който аз нарекох „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Заложете на нещо истинско ако искате като народ да се спасим завинаги от бедността и недостойнството!

Тази е моята позиция, това е моята препоръка към обърканите, към дезориентираните, към обезверените ми сънародници. Ако искате, послушайте ме. Ние, философите, сме такова странно племе, че никога не лъжем, а сме призвани да казваме цялата истина. И сме длъжни да търсим и да говорим само разумното. С глупости, лъжи и измами не се занимаваме – занимаваме се само доколкото ни се налага постоянно да ги разобличаваме. Ние само това правим, и то съвсем честно, безкористно.

Докато други забогатяха от това да ви лъжат и мамят, имам предвид медийните мерзавци, слуги на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, която щедро плаща на ония, които ви лъжат. Я вижте Бареков докъде стигна я – като награда за верната си придана служба на „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Евродепутат дори стана наш Бареков!

Продължавайте да пращате във властта такива тарикати и мошеници пък чакайте да се отървете от бедността си: ще се отървете, ама на… кукуво лято! Спирам. Хубав ден на всички! Помислете ако искате над това, което ви казах тази заран… за добро ви го казах. Ако ме чуете, много ще спечелите!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

„Всички са маскари“ е обществено опасен ретро-вирус, тоталитарно отрицание на многопартийната демокрация

„Всички са маскари“ – казва слабия, който няма сили да създаде, да сътвори, да отстои и да брани каквото и да било. „Всички са маскари“ – казва и страхливецът, който няма кураж да защити каквато и да е теза, който и да било човек до себе си; да отстои някой принцип, да застане зад кауза. „Всички са маскари“ – казва и престъпникът, защото знае, че е такъв, защото той е крадецът, който вика „дръжте крадеца“.

Но „всички са маскари“ е обществено опасен ретро-вирус, защото е тоталитарно отрицание на многопартийната демокрация; защото е опит да се елиминира търсенето и дебатирането на политически решения от най-активните общности – политическите партии. Това е изстрел в сърцето на демокрацията.

Написа: Vasil Todorov

„Никой досега не отговори на въпроса как обикновената служителка в СИБАНК, тогава на времето обявена за „банка на Костов”.., как изведнъж стана мажоритарен акционер в тази банка? Как тези трима-четирима души, които бяха тогава истински собственици на банката, се разделиха с контролния пакет, предадоха й банката и тя получи при продажбата й 220 милиона лева!? с които след това си купи и банка и какво ли не!

Тези неща стават с помощта на държавата!

Отговорът на въпроса как тези собственици на СИБАНК са предали банката в ръцете на тази госпожа, го знаят бившият премиер Симеон Сакскобургготски, знае го Милен Велчев, и го знае Бойко Борисов.“

Иван Костов

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ако политиците почнат да слушат Костов, ще спечели България

Из: Костов предложи две имена за служебен премиер

Аз съм тук, за да предупредя, че България е в обща криза – да предупредя и управляващите, и тези, които се канят да управляват, и хората, заяви бившият политик пред Нова телевизия

… По думите му държавата не е пред фалит, но е с бюджет, който трябва да бъде актуализиран. „Това е шоково за всички, защото това води до намаляване на разходите. Причината е, че макроикономическите показатели са програмирани оптимистично”, обясни Костов. Той обясни, че според сегашните разчети приходите е трябвало да надвишават с 800 млн. лв. миналогодишните приходи, а те са по-малко. В същото време са изразходвани значително повече средства от миналата година, посочи бившият премиер.

„Пет сектора са в криза – енергетика, социална мрежа, икономика и финанси, политически и национална сигурност. От тях зависи сигурността в страната. Когато в повече от три сектора показателите светнат в червено, кризата става обща”, посочи Костов. „Много е трудно едни управляващи да признаят такъв крах. Ако продължава така изпълнението на бюджета, държавата ще понесе санкции от ЕС в края на годината”, категоричен бе бившият лидер на ДСБ.

Костов нарече „неграмотност“ говоренето за идването на МВФ, защото в ЕС има две големи банки и при нужда, тяхната подкрепа е напълно достатъчна.

Според Костов ситуацията около банките не е напълно овладяна. Две банки, в които са блокирани доста пари, все още не работят, аргументира се той. „Големият проблем се състои в това, че ЕС каза, че рискът не е в банките, а системен. Тази система е била нападната отвън. Държавата, институциите, специалните служби не са защитили системата, това е тежък пробив в сигурността на страната“, заяви Костов. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ако политиците у нас почнат да слушат Костов, само ще спечелят. И най-вече ще спечели България. Мислещите като него и разбиращите от проблемите на държавата хора са безценни, държавници като него се раждат веднъж на 100 години, а ние го изпратихме в „пенсия“ – и оставахме некадърници да се разпореждат в държавата ни. Костов изведе България от три кризи, не по-малко тежки от сегашната, май се налага и от тези да я изведе той, изглежда друг няма – който да може да свърши тази работа. Я да организираме един всенароден поход до Драгалевци и да идем всички да се молим на Костов да се върне в политиката – и във властта!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

За да излезем и от тази криза се иска просто повечко акъл у колкото се може повече хора – имам предвид гласоподаватели

Чета в един сайт статия със заглавие Колко е важен служебният премиер? (заглавието обаче не й е много сполучливо и подходящо според смисъла, но както и да е) с автор Константин Вълков, която е чудесно написана, носи в себе си богат смисъл, дава интересни примери от историята и задава много и то крайно необходими въпроси, примерно ето тези:

… Проблемът на страната е, че няма политически лидер, роден и отгледан от друга майка. Как да има ефективна битка за политическо надмощие като догановци, местановци, барековци, станишевци, борисовци, кобурги, първановци, сидеровци, василевци, пеевскоподобни и всички останали излизат от един корем, сучат от двете цици, търсят вниманието на тия две цици, които навярно обитават един и същ сарай и т.н.? Кой е този, който ще ги стимулира да се развият политически, да дръпнат с нова политическа идея, да работят повече? Карат се помежду си, днес едните цоцат от циците, утре ще са другите, ама тия цици са все ония цици.

Ето още един абзац, свързан с темата:

Качественият служебен премиер би могъл да създаде изцяло нова политическа реалност, да върне вярата в демократичния модел и да съживи политическата система, оставена на командно дишане.

В тази връзка авторът пише нещо много важно, а именно:

Моделът на следващото служебно правителство трябва да бъде следния – изключително жилав, непоколебим и опитен служебен премиер плюс най-добрия чужд съветник, който страната може да си позволи.

И накрая задава въпроса кой именно да бъде служебният премиер; отговаря съвсем неочаквано ето как:

Въпросният служебен премиер се казва Иван Костов. (сега пребройте до десет преди да избухнете)

Ето какъв коментар си позволих да напиша пък аз във Фейсбук под линка, водещ до тази статия:

Споделям тезата на автора: ако наистина искаме страната ни за няколко (два до три) месеца да дръпне решително напред то служебният премиер, назначен от Президента Плевнелиев, трябва да се казва Иван Костов.

Впрочем стане ли Костов служебен премиер, това може да помогне на изборите Реформаторският блок да вземе мнозинство, тогава Костов вече може да остане премиер и на новото редовно правителство – и тогава страната наистина ще поеме по верния път. Не е фантастика това, иска се просто повечко акъл у колкото се може повече хора – имам предвид гласоподаватели…

Написах това, знаете, за лечението на някои болести се налага да се бърка дълбоко в раните, чак до корена, до основата, а също така и да се реже гнилото. Та с оглед на всичко това си позволих да се изкажа така. Ако искате ме плюйте или пък се смейте докато сте живи, само внимавайте да не си преуморите ченетата…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Защо???!

„Ако примерно се приеме предложението на руската ВТБ да вземе банката (КТБ), първо, то е съмнително, второ, това означава държавна банка на страна, която се намира в конфликт с нас и която води пропагандна война срещу България, да получи четвъртата по големина банка в страната и разбира се, БНБ не би трябвало да допусне това. Или пък омански фонд, който също казва, че иска да я спасява – разбира се, че БНБ не може да поеме такива рискове, тя е с всички възможности да оздрави банката, да не допусне никакви загуби и точно така трябва да направи. Но тя имаше тая мощ още в понеделник, защо не го каза просто? Защото беше блокирана! Защо беше блокирана е много сериозен въпрос!“

Иван Костов

КРАТЪК КОМЕНТАР: В тази тежка криза, в тази с просто око забелязвана безизходица, в която се намира страната – предверие на още по-страшни изпитания! – в която управляващите и „добрата опозиция“ в лицето на ГЕРБ играят пошъл безотговорен театър, пак една личност, с качествата на държавник, показа, че мисли най-отговорно за случващото се и при това има разбиране как нещата могат да бъдат поправени; Иван Костов е тази личност. Той вече не е политик, със задружните усилия на цялата политическа и медийна ченгесарска напаст беше изтикан от политиката, но ето, сега, в този тежък момент, се разбра, че той е не само много необходим на държавата, а е направо незаменим. Наистина няма кой да запълни бездната, която зейна с оттеглянето на Костов от политиката. Няма друга политическа личност от такъв мащаб, щото такива като Костов се раждат веднъж на сто години – само един държавник от такава класа се ражда веднъж на 100 години в една държава, повече не се полагат. Други държави с такива свои държавници постигат чудеса, ние обаче ги гоним от политиката, та там да се разпореждат нещастните ментета; да, след Костов в Парламента останаха само ментета. И политически джуджета – колкото и да се пъчат някои, те са джуджета в личностния смисъл, а Костов на техния фон е великан. Пиша тия думи, щото все някой трябва да ги каже, да ги произнесе гласно. Не бива да се мълчи за такива неща. Крайно време е и у нас да почнем да почитаме истината…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…