Може ли да обичаме „хората“? (начало на дискусия)

Началото на една показателна според мен дискусия по темата „Може ли да обичаме „хората“?“, започнала във фейсбук:
Lachezar Tomov каза: Да си патриот означава, не само да обичаш страната си, а да обичаш хората в нея.
Stoytcho Dimitrov каза: Даже и Волен . . .
Miroslav Petkov каза: Чак такъв патриот не съм!
Stoytcho Dimitrov каза: Ох, аз май съм!
Владимир Петков каза: Волен е руски патриот.
Quo Vadis каза: Патриотизмът става за мен все по-абстрактно понятие. „Да обичаш хората“ – народа! Това е толкова общо и абстрактно… И защо трябва да се обичаме?! Не може да се обича насила. Един велик човек беше казал – „Родината ми е там, където се чувствам добре“. Аз допълвам: родината ми е там, където и аз мога да дам, и на мен може да ми бъде дадено. За мен тук не може.
Mary Landser каза: Значиии… не съм патриотка… въх, каква новина, не знаех… 🙂 От утре почвам да обичам хората!
Владимир Петков каза: Сега не е модерно да си български патриот. Сега в България е модерно да си различен. Вазов пише „Епопея на забравените“. Истинските патриоти вече са били забравени, през 1886- та са модерни вече други неща, но само привидно. Така е и днес…
Ангел Грънчаров каза: „Хората“ изобщо не може да бъдат обичани. Някои от хората обичаме, други не обичаме. Има всякакви хора. Някои хора не заслужават да бъдат обичани. Мерзавците също са хора, аз тях лично не мога да ги обичам. Също не мога да обичам хора, които никога не съм виждал или не познавам. Който каже „обичам хората“, това показва, че е лицемер. По причините, които приведох…
Рафаил-Росен Стефанов каза: Патриоти са Швейцарците. Патриотизма не е в това да си съчиняваш идеологии, а да си хвърляш боклука където трябва, да не си бетонираш природата като ти падне на далавера, и да си вдигаш когато трябва сам данъците с референдум. И може да се обича само нещо конкретно. Трудно ми е да разбера, как се обичат абстракции като „българския народ“ и „България“. От какъв етнос е гражданство е един човек, никога не ме е вълнувало, а мога да кажа че обичам Пловдив, Созопол, Бачковския манастир… , но ми е трудно да обичам „България“. (Коя, тая на мутрите, на далавераджиите, тая с дупките по пътя, с Паметника на Съветската армия, или тая дето отнема децата на хората поради бедност и се гаври с тях?! Мога само да се стремя да съм отговорен гражданин, но и това се получава трудно.)
Lachezar Tomov каза: Всичко минава през любовта към хората. Страната е просто тяхна проекция.
Ангел Грънчаров каза: „Обич към хората“ няма. Абстракциите не могат да бъдат обичани… Обичани могат да бъдат само конкретни човешки същества. То е различно от „хората“. Нима е толкова трудно да се проумее това?!
Lachezar Tomov каза: Има – обич към, тези, които срещаш, по същия начин, по който Християнинът обича ближния си.
Народът е абстракция. Хората са множество. Можеш да обичаш множество, повечето хора обичат повече от един човек, просто могат да разширят обхвата на обичта си.
Владимир Петков каза: Нередности има в цял свят. България е прекрасна страна. Комплексираният българин се е вторачил само в проблемите.
Ангел Грънчаров каза: Едва ли може човек да обича хора, които даже не познава, това ми се вижда фантастика. Или думата обич някои хора я схващат твърде своеобразно…
„Ближният“ също няма как да бъде обичан ако този ближен, примерно, не си го поне срещнал на улицата, не си срещнал погледа му и пр. Обичането и любовта не бива да девалвират толкова, щото тогава всичко се обезсмисля…
Lachezar Tomov каза: Може да има кредит на любов.
Ангел Грънчаров каза: Някои хора явно имат твърде обемисти и любвеобилни сърца, щом умеят да обичат „множества“, а не индивиди. Аз лично смятам, че може да бъдат обичани само конкретни живи и непосредствено възприемани човешки същества. Обичта към човека изобщо и към хората за мен е съвсем непонятна, а и ми звучи като лъжлива, като лицемерна, като фалшива емоция…
Lachezar Tomov каза: Да обичаш хората не е абстрактна проява, като срещнеш някой непознат, ти му помагаш и му мислиш доброто. Това е да обичаш хората.
Владимир Петков каза: Канибалите обичат най-искрено хората. Аз също обичам хората и особено децата.
Ангел Грънчаров каза: Е как да обичаш тия именно „хора“ като те са толкова различни и всякакви? 🙂 Помислете за това. Има хора, недостойни за обич. Примерно хора, които са крайно лъжливи, да допуснем. Аз примерно лъжеца Гоце не мога да го обичам, а той също спада към родовото понятие „хората“, нали така?
Който обича „децата“ трябва да има предвид, че някои деца са способни да го подлудят, примерно, ако ти оставят да ги гледаш и, примерно, те почнат постоянно да реват по цяла нощ. 🙂 Тогава ще разберете, че даже „любовта към децата изобщо“ е лъжа, измама и абстракция…
Lachezar Tomov каза: Никой не е казал, че е лесно. Пътят на Бог не е по силите на хората, но трябва да се стремят към него.
Ангел Грънчаров каза: Нека не намесваме Бог когато искаме да замажем собствените си несмислени изказвания…
Владимир Петков каза: Да. Работя с деца. От християнска гледна точка, когато осъждаме някого (той е крадец, лъжец…), поемаме неговия грях върху нас. Някои хора са станали проблемнни заради липсата на любов. Гоце, Пеевски, активисти на БХК и други подобни вредители са частен случай.
Lachezar Tomov каза: Това, че вие не виждате смисъл в нещо, не означава, че то няма такъв. Малко скромност никому не вреди.
Ангел Грънчаров каза: Е, сега вече минахте на лични нападки, а просто трябваше да се понапънете да осмислите какво казах. Това, че не виждам нещата точно като Вас не значи, не ги разбирам. Разбирам ги, но по различен начин. Аз го казах да Ви го помогна да разберете грешката си. 🙂 Любовта Ви към хората нещо Ви изневерява. Мен примерно мигом ме обявихте като „недостоен за обич“. 🙂
Lachezar Tomov каза: Не съм минал на лични нападки. Както аз не слагам етикет на нещата, които не разбирам автоматично като глупост, така искам и да се гледа на моите неща.
Напротив, ако видя, че се нуждаете от помощ, ще ви подам ръка, ако някой ви нападне пред мен ще се опитам да го спра. 🙂
Ангел Грънчаров каза: Думата „глупост“ не съм я употребил, направете справка, Вие я употребихте…
Владимир Петков каза: Да обичаш страната, хората, да знаеш за успехите, да познаваш историята, да обичаш езика, да пишеш грамотно на кирилица… Да възпитаваш децата в патриотичен дух. Много неща са важни.
Ангел Грънчаров каза: Както и да е. Ваша си работа. Но все пак помислете малко. Хубава вечер!
„Хората“, „народът“, „човечеството“ и пр. са общи понятия, сиреч думи, не става да бъдат обичани. Просто нямат душа, не са одушевени. Да се обичат думи и дори вещи е перверзия. А който иска да обича човеци, то тази негова обич може да се прояви по един-единствен начин: като обича този, онзи и т.н. конкретен индивид, с когото се познава, общува, когото е почнал да цени и т.н. Оня, който обича „жените“, но не е обичал нито една конкретна жена, много е възможно в един момент да стане женомразец… тази ми е логиката. Навремето комунистите обичаха „хората“, „пролетариата“, „селячеството“, „интелигенцията“, но това изобщо не им пречеше да избиват най-добрите представители на тези съсловия…
Император Тъндър каза: Значи НЕ СЪМ патриот и нямам никакъв проблем с това, защото голяма част от хората тук не заслужават дори уважение, камо-ли обич. Всъщност и според мен такава обич няма как да съществува, изкривено ми е това понятие. Може да има обич към божественото начало, стремеж към него, зачитане на това у другите. Но когато човек сам не зачита това у себе си, какво да му уважавам и да му обичам? Да обичам педофилите ли? Да отида в затвора да ги нацелувам до един! Убийците също. А може би идиота, който кара с 200 км/ч в градски условия, защото иска да бъде готин и не му пука, че може да убие човек… Не, не. Ако награждаваме злото с добро, с какво да наградим доброто – с бонбони от 2 ст. ли? Да обичам „целия народ“ – еквивалентно на това да сложа знак за равенство между Левски и Пеевски, да кажем. Така излиза, нали и двамата трябва да ги обичам.
Ангел Грънчаров каза: Споделям думите Ви, Ваше Величество! 🙂
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата „Въведение във философията на вярата и религията“

По последните няколко теми от поредицата с условно заглавие Въведение във философията на вярата и религията (смятам да напиша учебно помагало по тези проблеми) се появиха няколко отзива, коментари и нещо като „дискусионни разпри“, по нашия роден български обичай, е, въпреки всичко ги слагам на едно място, с оглед да опитаме да се зароди една що-годе по-смислена дискусия, за която призовавам:
choky bembenk каза: this is amazing sir…
Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.
Ангел Грънчаров каза: Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие в тъй важната духовна област – както беше при варварския, дивашкия комунизъм?
Анонимен каза: Не, тавариш. Без вероучение децата ми ще останат без неморалните и във висша степен наивни религиозни бръщолевици и ще могат да посветят вниманието си на нещо, което им е хем интересно, хем ползувателно.
Анонимен каза: Не е никак чудно, че един догматик като вас разсъждава по този начин. Вие бихте процъфтяли в Испания през 15 век, когато би ви доставяло огромно удоволствие да изтезавате и горите на кладата неверници като мен. Не се правете, че не ви се иска и сега да го сторите. Това желание капе с всяка дума от злобната ви устица.
Само че ръчичките ви са къси. Религията вече няма сила да опропастява живота на хората. Така че животът ще върви напред, а вие само ще скърцате със зъби и ще траете. Анъдъмо?
Анонимен каза: Хайде тогава малко цитати от Библията. Ето как християнския бог на Грънчаров насърчава геноцида, изнасилванията и РАЗПАРЯНЕТО на бременни жени:
„Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.“ Числа 31:17-18
„Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.“ Осия 13:16
Бравос на ристиянския бог! Да го хвалим, братя и сестри! Той е най-добрият от сички бугуве! ХАЛЕЛУЙА!!
Ангел Грънчаров каза: 🙂 Нерде Ямбол, нерде Стамбул 🙂 Какво друго да каже човек 🙂
Апропо, някои таваришчи живеят на нивото на представите някъде на 12 век – и затова приписват на другите това, което тям се иска от все сърце. Примерно, атеистите съвсем наскоро убиваха вярващите хора, това се случваше в тъй страшния ХХ-ия век, в който безбожниците показаха отвратителното си лице в пълна мяра…
Анонимен каза: Как ще коментирате призивите на вашия бог към масови убийства и изнасилвания? Или сконфузено ще заметете този въпрос под килима? Отново?
Мария Василева каза: Господине (Госпожо), как трябва да живее човек е написано в Новия Завет, който отменя повелите на Стария Завет. Вие цитирате от Стария Завет, който обогатява като история, но не дава нормите за поведение. Това всички що-годе просветени вярващи го знаят. Ако бяхте учили вероучение, нямаше да изтъквате тези доводи и аз нямам желание да обяснявам на Вас точно защо има Стар и Нов завет. Християните не са фанатици, нито глупаци, най-малко изостанали и прости хора, както вероятно си мислите. Те се отличават с малко повече човечност и милост от останалите. Това е и причината да бъдат гонени, избягвани, мразени. Да бъдеш християнин практически е невероятно трудно, когато хората не могат да постигнат това, което един християнин има – мир в себе си – те започват да го плюят, оспорват, ненавиждат.
Е, щом на Вас ви харесва манталитета на младите, които живеят без Бога, не записвайте децата си на вероучение. То и без това го няма из училищата – нито има кой да го преподава, нито масата български граждани са осъзнали необходимостта от него.
Господин Грънчаров пак изпреварва времето, в което живеем – с намерението си да напише учебно помагало. Вярвам, един ден много хора ще стигнат до това, което той осъзнава в момента като необходимост: благодарение именно на неговата книга. Това е единственият начин за очовечаване на българина. И в чужбина да го преместят, и в най-проспериращата страна да живее с огромна заплата, пак ще се отличава от човека-християнин и ще фрустрира и скандализира с поведението си (пример: читателят на този блог от Австралия).
Надявам се поне да се съгласите, че в по-цивилизованите страни, където има ред и благополучие, нравствените ценности на обществото са създадени точно въз основа на християнските ценности.
Мария Василева
Анонимен каза: Хайде, хайде, без изтърканото оправдание – „Ама тва е в Стария завет, бьееее!“ Богът си е един и същ, драги ми смехурко. Едно и същ неприятен, неморален, жесток и несправедлив тип.
Искате примери от Новия завет? Нищо по-лесно. Ето: цитирам ви думи на самия Исус, вашият прехвален бог (а всъщност поредното неморално леке в Библията). Тук той от все сърце защитава РОБСТВОТО:
Вие, роби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си. Ефесяни 6:5
Робите които са под иго да считат своите си господари достойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. 1 Тимотей 6:1
И онзи роб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. Лука 12:47
Някакви оправдания? А?
Анонимен каза: Писано е така защото от роба господар не става, ни от господаря роб. Дай на роба власт и му гледай сеира – 45 години му го гледахме; и днес продължаваме със синовете и дъщерите му. В цивилизованите Западни държави, чиито правни системи и културен светоглед са еманация на християнската философия и принципи, йерархиите имат значение. И те имат значение дотолкова доколкото има определени независими от лична предпочитания и интереси правила, които поставят едни хора на по-високо положение, а други на по-ниско. Тези, които НЕ СЛЕДВАТ правилата, ПРАВОТО НА ГОСПОДАРЯ, НАРЕЧЕН „ЗАКОН“, влизат я в затвора, я се остракират и на получават възможност да се развиват.
Така че много правилно е казано в Библията: Спазвай Божия и човешкият закон за да живееш в правово общество, и разбира се, за да не бъдеш ни БИТ, ни УБИТ (както се случи с нашите пишман мутри, роби не познаващи ни Бог, ни власт).
Анонимен каза: Горкият Йосиф голям бунак! Жена му му изневерявала като невидяла, а като изпаднала „в беда“, изпищяла – „Бог ме чука!“ И Йосиф, идиотът, повярвал… И така се родила поредната дебилна религия…
Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дебилът явно си ти… богохулстваш… явно Сатана те е обсебил… потърси наблизо психиатър, щото това е опасно за здравето ти…
Анонимен каза: Богохулство не съществува, защото не съществуват богове (или бог). Така че не изпадай в поредния си хистеричен пристъп…
Ангел Грънчаров каза: А би ли обяснил понятно защо смяташ, че „не съществуват богове“. 🙂 Дай някакъв аргумент.
Апропо, самият факт, че употребяваш думата „богове“ (множествено число на думата Бог) показва, че даже не разбираш що е това Бог, т.е. съзнанието ти се намира на стадия на първобитното варварство в това отношение, тъй че да съдиш има ли Бог или няма при положение, че изобщо не разбираш що е Бог, е безкрайно глупаво занимание! 🙂
Мария Василева каза: До онзи другар, който нямало да допусне детето му да учи вероучение. Искам да поправя нещо неправилно, което написах до Вас като коментар, а именно че „нямам намерение да обяснявам точно на Вас за Стария и Новия завет“.
Ето, пиша ви тези редове. Дали ще ги приемете е въпрос на Ваш личен избор. Бог никога не плаши, не размахва пръст, не задължава някого. Думите „виновен си“, „длъжен си“, „трябва“, не са от неговия речник (те принадлежат на религиите, които пък са дяволска работа, измислена да мъчи човека и да го праща в лудницата, не бъркайте вяра с религия, нямат нищо общо). Така че дали ще прочетете това, дали ще приемете тази истина си е Ваш избор, както е Ваш изборът да приемете ли учението на Христос или да вървите по пътя на греха. Свободната воля е нещо много важно, решаващо съдбата на човека.
Ще се опитам да пиша с много прости думи и да се изразявам образно, т.е. да подсилвам нещата съзнателно. След грехът на Адам и Ева човечеството оскотява и затъва в грехове. Това е етап от Божия план. Бог разкрива своите изисквания-закони към подивелите полу-хора, полу-животни, пълни простаци, в плочата, която донася Моисей. Те обаче са недостижими за слабите и лоши хора, населили земята. Греховете им били толкова големи и жестоки, че с нищо не можели да се изкупят. Цялото злато и съкровища на света не стигали за да бъдат изплатени тези грехове. Трябвало нещо по-ценно, най-ценно да бъде дадено, за да станат хората способни да се освободят от големите си раници, куфари и чанти с грехове.
Това най-ценно можело да бъде само невинната кръв, принесена в жертва. Но нито един човек на Земята нямал невинна кръв, затова Бог, който е Любов и изпитвал огромна мъка да гледа своите творения да се влачат, мъчат и лутат в една окървавена земя, изпраща като жертва с невинна кръв своя син на земята, с което автоматически се изкупват греховете на всички, които искат това. Тези, които се „запознават“ с Исус и неговото учение се освобождават от всичко, което ги мъчи (не се грижете какво ще ядете, пиете, облечете…) и стават нови, силни хора, които нищо не може да разтревожи. Те са като деца, осиновени от Богаташ, които са задоволени във всяко отношение и живеят безгрижно, занимавайки се само с духовни неща.
Това е като вододел – човечеството се разделя на две части. В Новия завет съществува само думата „искам“, нищо не е написано с цел да обремени и задължи човека, защото той вече, пожелал да бъде освободен от старите си грехове, от които не е останало дори фотокопие, има силата да живее по нов начин – с милост, великодушие, любов… Той вече принадлежи на други измерения – на Божието царство, той е дете на Бога и Цар, живее в Свят без грях и болести. С нищо не е заслужил това, то е дар, подарък, благословение. Единственото, което открива пътя на всички благословения, е вярата, приемането на този чудесен Исус, по който са „луднали“ толкова хора, както влюбените до уши в някого от противния пол. Още една грешка, много огромна, която допуснах, като написах че е „адски трудно“ да вървиш по стъпките на Исус. Не. Много е лесно и просто. Не трябва да правиш нищо, оставяш всичко в ръцете на твоя Баща, без него няма да успееш да вършиш добри неща.
Не съм много напреднала във вярата, допуснах грешки. Затова и Бог иска да не слушаме човеци и да не се подчиняваме на тях, било то папи, попове, пастори… Да се чете в Библията, какво казва самият Бог – това е най-сигурният начин да се доближаваме към Него.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Разговор с мой бивш ученик по разни теми и въпроси, касаещи живота ни

Снощи в късната вечер един мой бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм преподавал философия и гражданско образование много години (и от което бях уволнен наскоро по позорния параграф „не става за учител“ от една самозабравила се директорка!), та значи един бивш ученик, на който съм преподавал няколко години философски предмети, ми се обади във фейсбук и проведохме разговор; ето какво си казахме, неговото име го давам с условни инициали, по причина на това, че не съм го питал съгласен ли е да публикувам разговора ни в блога:
G. A. каза: Как сте, Господине?
Ангел Грънчаров каза: Бива! Вие как сте?
G. A. каза: Ами добре, мерси! Занимавате ли се още с обучение на ученици?
Ангел Грънчаров каза: Вече не. За момента – не.
G. A. каза: Е… а имате ли желание да преподавате?
Ангел Грънчаров каза: Само живот и здраве да е, имам намерение да се върна.
G. A. каза: Да, живот и здраве. Другото е второстепенно.
Ангел Грънчаров каза: Няма страшно, да си почина малко. 31 години работих, сега да почина някой и друг месец
G. A. каза: Е да. Вие си знаете най-добре.
Ангел Грънчаров каза: Вие почнахте ли работа? Или ще учите още? То и ученето е работа де…
G. A. каза: Ами аз работих още от 10-ти клас. Работих само събота и неделя, разбира се. А сега за жалост съм безработен.
Ангел Грънчаров каза: Е, случва се, има време да работите. В чужбина нямате ли желание да работите?
G. A. каза: Но ще си намеря работа е ще продължа, а нямам чисто финансово възможността за висше. Иначе с удоволствие. Загубих връзка с чужбина. Мои роднини бяха там и така бяха плановете, да завърша и да отида при тях, но уви. Те се върнаха тук.
Ангел Грънчаров каза: Живот и здраве да е, човек никога не знае какво ще стане в бъдеще, важното е да не се отчайва никога.
G. A. каза: Фактът, че се събуждаме сутрин живи и здрави е достатъчен за пълния устрем за деня. Според мен. Така че за отчайване не може да става и дума.
Ангел Грънчаров каза: Добре казано! 🙂 Велико нещо е животът!
G. A. каза: Определено е така!
Ангел Грънчаров каза: А и свободата е хубаво нещо!
G. A. каза: Именно затова Ви попитах дали преподавате. Това е най-ценния урок, който може да се даде на даден човек. А Вие бяхте като будител на тема свобода.
Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че сте установил това, че темата за свободата ми е била винаги любима.
G. A. каза: Тя е най-важната тема и според мен. А Вие добре говорите по нея така че мисля, че има какво да дадете. И ако от 30 човека Ви слуша един значи Вие сте си изпълнили дълга. (Както беше в нашия клас, за жалост!)
Ангел Грънчаров каза: Да, за жалост, в наши условия малцина са тия, които имат усета, влечението и стремежа към свобода, но е един човек да е спечелен за каузата на свободата, това изобщо не е малко. То така става, един по един да биват спечелвани, и така малко по малко цял народ един ден ще стане истински свободен. Няма как всички наведнъж да обикнат свободата, така в живота не стават нещата…
G. A. каза: Няма. Вярно е.
Ангел Грънчаров каза: Битката за свобода, най-вече за свобода на духа, никога няма да престане.
G. A. каза: Определено! Имате ли клубове все още? opredleno!
Ангел Грънчаров каза: Аз сега водя едно предаване по Пловдивската обществена телевизия, не зная дали сте го гледал, веднъж седмично, там се преместих (засега), то е нещо от рода на дискусионен клуб. И там разговаряме за тия все същите неща, за живота, за истината, за свободата.
G. A. каза: Ами не знам. Как се казва предаването? И кога се излъчва?
Ангел Грънчаров каза: „На Агората философа Ангел Грънчаров“ се казва, всеки четвъртък от 11 часа, има и повторение, ако искате, може да го гледате. А в моя блог има записи на предаванията, може да гледате тия, които са минали. Освен това има интересен клуб, където ходя, събират се мислещи хора, там работим за създаване на първото демократично училище в Пловдив, не зная дали сте чувал за това нещо?
G. A. каза: За пръв път сега от вас чувам. Ще гледам предаванията в блога Ви. Защото съм на Bulsatcom и не знам дали изобщо има пловдивската телевизия.
Ангел Грънчаров каза: Ето информация за клуба: Клуб Нещото. Оказва се, че в него вече идват и бивши ученици от ТЕТ-а.
G. A. каза: И аз съм оттам.
Ангел Грънчаров каза: А това пък е последното предаване, иначе в сайта на Пловдивската обществена телевизия та може да се гледа онлайн.
Предаването се излъчва всеки четвъртък, от 11 часа, ПО-тв може да се гледа и онлайн ЕТО ТУК >>> .
G. A. каза: Добро заглавие.
Ангел Грънчаров каза: Та минах на телевизионни уроци по философия след като ме уволниха от нашето училище.
G. A. каза: Така е по-добре. Защото няма кой да Ви ядосва. Ще Ви гледат само желаещи и мислещи. И ще се чувствате по-добре предполагам.
Ангел Грънчаров каза: Е, аз съм свикнал да общувам в живота и в училище и с нежелаещи, и с немислещи, но по начало наистина е по-добре учениците да искат да учат даден предмет. Затова именно водим борба за промяна в образователната система, та учениците сами да избират какво да учат; едва тогава работите ще потръгнат. Насила хубост не става…
G. A. каза: Народът го е казал! Имам един приятел (който е в чужбина в момента). Той е голям любител на философията. И все разсъждава и мисли по разни разнообразни въпроси и проблеми. Ще покажа блога Ви на него, ще му хареса.
Ангел Грънчаров каза: То човек да разсъждава по разни важни въпроси е съвсем естествено състояние, особено за по-младите хора. А това философско предаване е именно с цел да направи една общност от мислещи хора, има смисъл според мен. Та ще се радвам с Вашия приятел да се включите в нея. Мислещите хора са най-ценните за едно общество
G. A. каза: Ние сме млади хора с доста свободно време и все още бистри умове. Така че може да се учим. Иначе как сте, питам за здравословното Ви састояние?
Ангел Грънчаров каза: То човек по начало цял живот се учи, аз дори на моята възраст все уча разни неща, и като науча нещо ново и интересно, го казвам на други хора, по този начин и се изявявам като учител, така стават тия неща. Няма как човек да каже някога „Научих всичко, сега вече мога да си почина!“ Макар че някои хора обичат да тъпеят вместо да учат… А, мерси, слава Богу, със здравето съм добре! Нормално.
G. A. каза: Това е достатъчно. Радвам се за Вас!
Ангел Грънчаров каза: Е, приятно ми беше, обаждайте се! Да не Ви досаждам. Всичко добро Ви желая!
G. A. каза: И аз на Вас!! (за досада дума не може на става).
Ангел Грънчаров каза: Мерси! Е, на моменти философите сме и големи досадници…
G. A. каза: Според някои може би. Не според мен.
Ангел Грънчаров каза: Та всеки четвъртък слагам в блога новото предаване, назад ако отидете, можете да намерите старите, имаше вече и тема за свободата, няма как без тая тема
G. A. каза: Ще гледам предаванията. А това за свободата с най-голям интерес.
Ангел Грънчаров каза: Обаждат се интересни хора, правим диалог, понякога става наистина интересно.
G. A. каза: А, значи имате пряк контакт (телефонен разговор) със зрителите, така ли?
Ангел Грънчаров каза: Да, със зрителите има пряк телефон, без импулси, евтин разговор.
G. A. каза: Хa, супер!
Ангел Грънчаров каза: Агора е гръцка дума, значи „площад“, то имаше и един игрален филм с това име, казваше се „Агората“, не знам дали сте го гледал? И някога философите, понеже са безделници, нямали друга работа освен да разговарят на Агората с хората по всякакви въпроси…
G. A. каза: Ами не съм гледал филма. Но това може да се поправи.
Ангел Грънчаров каза: Да, интересен е, историята на една жена-философ е разказана във филма.
G. A. каза: Хм, сложен ли е? За осмисляне. Защото аз съм си аматьор.
Ангел Грънчаров каза: Не, не е сложен, и показва добре онова време, в римската епоха…
G. A. каза: Ще го гледам.
Ангел Грънчаров каза: Хайде чао! Аз се оттеглям… Всичко добро!
G. A. каза: И на Вас!!
Ангел Грънчаров каза: Мерси!
G. A. каза: Моля!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае?

На снимката: Бойко Борисов усърдно чете и гледа екрана на… непуснатия лаптоп!

Мариян Иванов във Фейсбук написа следния коментар:

Да предлагат КОСТОВ за премиер на програмен кабинет че да се свършва… щом ще спасяваме отново държавата…

На което отвърнах ето как:

ДС не разрешава, не може, а ДС командва Б.Борисов, он, горкият, също така нищичко не може сам да реши, а прави туй, дето му командват кукловодите от ДС – и техните руски братья. ДС (и КГБ) имат параноя от Костов, затуй ДС е забранила на Боко да се сговаря не само с Костов, но и с хората на Костов; затуй така панически бега Боко от „костовистите“ – както дяволът бега от тамяна, както вампирите бегат от изгряващото слънце! 🙂

Големо бегане пада от пустия Костов, леле, и ето какво се получава: сите ченгета от сите партии се съединяват за да дадат подкрепата си за будущий кабинет на глезеното своенравно дете от Банкя, с което се и раздегизирват, приемат този риск, но са готови, дето се вика, и червата си да видят пръснати на паважа, но не и да се съюзят с хора на Костов. Голем уплах е нанесъл тоя пусти Костов на ченгетата и на мафиотите бе, страшна работа: още като чуят думата „Костов“ и се фащат за кобура; такъв страх ги тресе, че думи нямам! Същинска параноя!

Защо ли ги е толкова страх от Костов? – за това требе да питаме самите ченгета и техните политически марионетки, примерно, да питаме самия Б.Борисов. Аз вчера го попитах лично, във фейсбук, ала он мълчи. Сигур некоя невинна душа поддържа страницата му, не вервам он сам да знае откъде се пуща компютъро, он се занимава само с най-висшите работи, откъде-накъде да знае откъде се пуща един компютър?! Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае? Абе, един човек, дека в наше време не знае да пусне един компютър, дали пък знае как да управлява цела държава, а, ний какво мислите и по тоя немаловажен въпрос?

Та затуй самият Боко едва ли чете моите писания до него, но аз ги пиша не за това, а за да останат за… историята. Да видят бъдещите хора в какви интересни времена сме живели, затуй пиша, не за друго.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ето как хората живеят в… „изгнилата“ и „западналата“ Европа, по-специално в Холандия

Прибирам се вчера в късния следобед, слизам от влака и закрачвам към къщи. В нашия квартал, народът се излегнал да плажува край езерото (30 градуса е!), деца играят вън, котките се изпружили и те на припек, лебедите царствено се носят по вади и каналчета, чапли дремят край брега, водни кокошки притичват от време на време по водната повърхност и пак се кротват.

Вече на нашата улица се разминавам с комшията, кучето му мимоходом и доверчиво ми близва ръката и в този момент с индиански викове от близката тръстика изскачат три дяволчета. Голи до кръста, целите в кал, бермудите им мокри и те в кал, косите им и те така оплескани, че не можеш да видиш руси ли са били или не. 🙂 Изскачат, поглеждат ме дяволито и преди да претичат отсреща към другото езеро, ми извикват дружелюбно:

– Хой (здрасти!)! Ние сме трите прасенца! 🙂

Добре че ми казахте, мисля си, иначе отде ще се досетя. Преди няколко години моят син Тервел и приятелят му Томас, пак така оплескани твърдяха, че били римски войници… 🙂

… За другите не знам, но аз много ще се гордея със себе си, ако помогна дори мъничко:

1. България да се отдалечи на безопасно разстояние от орбитата на Русия.

2. Реформираме образованието, че да стане такова, каквото е в Холандия (поне!)

3. Направим правосъдната реформа така, че да се доближи (поне!) до тази в Холандия, където пред законите всички са равни

Написа: Daniela Gortcheva

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Десницата е призвана да наложи една друга политика, поставена на нравствени основи

На едно място във Фейсбук, именно на стената на Svetoslav Alexandrov се проведе снощи една дискусия, илюстрираща превъзходно остротата на нравствения проблем у нас, който се проявява дори и в сферата на политическото. Та там аз си позволих да кажа нещо съвсем саморазбиращо се, а именно, че спрямо една дама, каквато е г-жа Кунева, не бива да си позволяваме невъзпитано отношение и поведение, да я обиждаме и пр., особено ако искаме да бъдем смятани за европейски мислещи, а също така и за дясномислещи хора; ето какво стана след като си позволих да отправя този призив от морално естество:
Svetoslav Alexandrov каза: Не съм мислил да го кажа – но … не е ясно кой ще е 17-тият евродепутат. Има шанс РБ да има още един евродепутат, а ДПС – да загуби един. Пред тази перспектива съм готов да преглътна Куневица.
Valeri Velev каза: Никога!
Svetoslav Alexandrov каза: Дори и пред ДПС?
Valeri Velev каза: Дори…
Svetoslav Alexandrov каза: Е… на мен БСП и ДПС са ми по-противни… Ако изгубят един… Куневица да си стяга куфарите и да бяга в Европа. И да не се връща.
Ralitsa Vachkova каза: С удоволствие бих я пратила в ЕП, за да не ни мъти водата тук и ако може да си вземе Даниел Вълчев за съветник.
Svetoslav Alexandrov каза: Да взима и Найден и да бягат и тримата.
Valeri Velev каза: Ама тя тука вече за нищо не става, няма хора зад себе си…
Svetoslav Alexandrov каза: Абе тя сега е на ръба… Броят се последните бюлетини. За 150 гласа ставало въпрос. Може и да се класира. Е тогава – айде, на бегом.
Ralitsa Vachkova каза: Аз убедено смятам, че едва ли в БГ има друг човек с такава ЕС експертиза като нея и ако някой трябва да влезе в ЕП като представител на България от съвсем професионална гледна точка смятам, че тя е по-добра от кандидат на ДПС.
Tania Pesheva каза: Е, еееее втори мандат за РБ, малко се поУляхте, с 6,4% при праг 5,9 някакви 056% над прага да донесе втори мандат …..
Ralitsa Vachkova каза: Въпрос на изборна математика, а не на проценти.
Svetoslav Alexandrov каза: От ЦИК иначе все още са колебливи: В този момент не можем да твърдим, че по отношение на преференции ще има разместване в която и да е листа, обяви говорителят на ЦИК Александър Андреев по отношение на възможността Светослав Малинов да е изместил Меглена Кунева от листата на Реформаторския блок. Това ще можем да потвърдим, когато всички протоколи бъдат въведени повторно и се установят резултатите, подчерта той.
Ralitsa Vachkova каза: За Малинов няма никакво съмнение. Според мен се смотват така заради евентуалните изненади при БСП.
Svetoslav Alexandrov каза: Сигурни ли можем да бъдем?
Ralitsa Vachkova каза: Абсолютно.
Лъчезар Лачев каза: Щом си готов да преглътнеш Пръмова, ще преглътнеш всичко.
Константин Константинов каза: Що да няма никой зад нея? Найденчо и е зад гЪ…а
Ангел Грънчаров каза: Не бива да се говори и пише така неуважително за една дама („Куневица“) – в такова говорене няма нищо европейско. Бие на очи неевропейщината на позволилия си го… и понамерисва на байганювщина… нали уж бяхме за повече морал?!
Лъчезар Лачев каза: Ако за вас Пръмова е дама, за мен е червен парцал! Въпрос на гледна точка Грънчаров Нямам си и представа на какво мирише около вас, а и едва ли е нужно да ни споделяте априорните си възприятия :)))))
Ангел Грънчаров каза: Разбира се, има провокатори, стараещи се да сеят само раздори, които с усърдие плюят кого ли не, представяйки себе си за образец на непорочност, да, представят се за чисти и непогрешими като папата, преструват се на по-големи католици от самия папа. С което демонстрират злонамереност: като не могат с нещо да помогнат, поне да навредят…
Лъчезар Лачев каза: Много плюнки хвърчат от поста ви, Грънчаров. Странен философ сте :)))
Ангел Грънчаров каза: „Нестранни философи“ няма. Ако са нестранни не са философи. Странността на философите се свежда до това, че никому не се мазнят и казват истината право в очите…
Лъчезар Лачев каза: :))) Има хляб във вас! Дерзайте :))
Константин Константинов каза: А има и хора бълвайки думи и не казвайки нищо… Философи дървени… Не зная що за мазохизъм е да наричаш „дама” една червена подлога! Явно трябва да си мноооого широко скроен Грънчаров от Пловдив!
Лъчезар Лачев каза: Няма нищо лошо в това, един дървен философ да припознае за дама една червена дзодза :)))
Константин Константинов каза: Освен провокатори има и слагачи, Грънчаров…
Ангел Грънчаров каза: А така, давайте, покажете си цялата простащина, давайте, плюйте, надпреварвайте се в ругаенето! Факт е обаче, че един що-годе възпитан мъж никога не би се държал по такъв грозен начин с една дама…
Лъчезар Лачев каза: Ние се забавляваме с вас Грънчаров. Защо се превъзбуждате?! Очаквах повече от един философ :))
Константин Константинов каза: Предпочитам да бъда човек, които ругае – отколкото тиха и възпитана гад.
Svetoslav Alexandrov каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването.
Лъчезар Лачев каза: Аааа, няма точка още. Точки ще слагаме, когато измекярите, натресли ни Пръмова, си изметат задниците от партията на Костов.
Лъчезар Лачев каза: Щото ако не се махнат, утре може и Гоце да ни сложат за водач, или поне Виктор (Петър Стоянов).
Константин Константинов каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Предател. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването. Точка. Оглавява дясното пространство. Точка.
Ангел Грънчаров каза: Тоя, завалията, почна да се изразява като Дмитрич, което говори за възможно най-голяма деградация.
Svetoslav Alexandrov ето почна да се държи възпитано, вече пише „Кунева“, а не „Куневица“; добрите нрави и маниери не са излишни за никого…;
Лъчезар Лачев каза: Грънчаров ни претрепа с този пост!!! Личи си ошлайфаният израз и лустросан интелект на опитен философ Аз се предавам! :)))
Ангел Грънчаров каза: Ето ви един музикален поздрав за разведряване на обстановката: Комунизмът си отива, спете спокойно деца #ДАНСwithme
Svetoslav Alexandrov каза: Всъщност, ако гледаме консерватизмът, навремето в България жените не са наричани със собствени имена. Наричали са ги с имената на мъжете им – напр. на чорбаджи Юрдан жена му се казва Юрданица. Иначе коректното е консервативната позиция да не се нарича „Куневица“, а по-скоро „Пръмовица“ заради мъжовата фамилия.
Константин Константинов каза: „Тоя” ти напомня,че трябва вече да си вземеш хапчето и да се забавляваш с червената кукувица „дама”.
Ангел Грънчаров каза: Баща й или дядо й, не зная точно, е пострадал от комунистите, тъй че гавричките с неговата фамилия или име не са уместни и не говорят за добър тон… Пренебрежението към личността на жените само защото са жени не е характерно за съвременния консерватизъм, то по-скоро е характерно за лошото възпитание, не бива тия две неща да ги свързваме в едно…
Svetoslav Alexandrov каза: Ох… толкова ли е трудно да се приеме, че някои от нас не я харесват? Нормално е да сме предпочели Малинов.
Лъчезар Лачев каза: Ма то „май“ и на Бокича дядо му пострадал от комунистите…. ама с „май“ не става.
Константин Константинов каза: Гушни я Грънчаров, вземи я под крилото си… И я заведи в червения си кът. Кой Малинов бе? Тоя дето предаде ДСБ ли?
Лъчезар Лачев каза: Къде го намери то куневак бе, Светльо :)))) Впечатлен съм- все пак, за първи път срещам някой, който да харесва тая червена змия :))))
Svetoslav Alexandrov каза: Е надявам се Ангел Грънчаров да е пуснал преференцията за Малинов… все пак доскоро беше десебар.
Лъчезар Лачев каза: Ясно. Втора изненада – десебар, който харесва ДС творения… Впечатлен съм за втори път! :)))))
Константин Константинов каза: Като чета философиите му, май, че е Куневист.
Ангел Грънчаров каза: Alexandrov, в политиката не става дума за „харесване“ и за глупави емоции, а за нещо съвършено друго. Време е да проумеете и това и да престанете да се правите на големи бабаити!
Alexandrov, остава още малко да ми турите етикета „враг“ и да ме изправите до рова за разстрел. Така комунизмът ще ви бъде пълен!
Лъчезар Лачев каза: А, сега ми се проясни! Ти знаеш нещо, което ние не знаем :))) Така – може! Аз мислех, че си обикновен дърдорко! :)))))
Svetoslav Alexandrov каза: Не съм казал, че сте враг, но ако се самоопределяте като такъв, аз нищо не мога да направя. Аз само казвам, че бях останал с впечатление от вас като десебар. При това – уважаван десебар от много хора, вкл. и от младежи като Марин Чушков, на който сте бил учител. Лично от десебарите бих очаквал да подкрепят кандидатите на ДСБ.
Лъчезар Лачев каза: Не се изживявай в мислите и фантазиите си като жертва Грънчаров! Ние измекярите ги разстрелваме само с думи! :))))))
Ангел Грънчаров каза: Апропо, Alexandrov, десебар не съм бил; в партии не съм влизал откакто в 1999 г. някои праволинейни кариеристи от СДС не ме обявиха за „враг“ и не ме изключиха просто защото съм си позволил да изоблича ламтежите им за власт и облаги; след две години тия другари бяха изгонени от СДС и мен ме възстановиха в СДС с извинения, ала аз престанах да хода на събранията им.
Лъчезар Лачев каза: Той бил репресираааааан! :))))))
Svetoslav Alexandrov каза: Много кариеристи е имало в герговото котило, както ни е напомнял нееднократно Христо Марков.
Ангел Грънчаров каза: Аз съм подкрепил Реформаторския блок и преференция за Малинов. Тук си позволих само да кажа, че не бива така хамалски да бъде ругана една дама, и ето, бях обявен едва ли не за враг, подлежащ на убивание. Което говори, че комунистическите рефлекси са живи и в някои най-твърди „антикомунистически“ кратуни…
Константин Константинов каза: Апропо.
Svetoslav Alexandrov каза: Ами аз точно това очаквах да чуя – че сте гласувал 10:2
Ангел Грънчаров каза: Alexandrov сега пък като кариерист ли благоволихте да ме определите? Не мирясвате обаче докато не сложите на човека етикет?!
Вие отдавна трябваше да знаете за кого съм гласувал ако не бяхте зает да се правите на толкова велик…
Svetoslav Alexandrov каза: Нищо не съм благоволил. Бих искал да ви посъветвам малко повече скромност. Най-малкото че бях от първите хора, които ви защитиха след уволнението. Но явно съм сбъркал с преценката.
Ангел Грънчаров каза: Сигурно сте сбъркал с преценката си за мен щом не Ви хваля, а Ви критикувам. Непременно се поправете и идете при хулителите ми…
Лъчезар Лачев каза: Колко трябва да си прост, какъв олигофрен трябва да си, да се изтопорчиш на десебарска стена и да фелатираш Пръмова! Отговори бе философчето, теб питам!
Svetoslav Alexandrov каза: Аз бих ви посъветвал да ми се извините. Най-малкото. Това, че изживявате труден период, не ви дава основание да се нахвърляте така върху хората.
Ангел Грънчаров каза: Лачев, с тъпанари не разговарям. с Alexandrov говорим в момента.
Лъчезар Лачев каза: :))) Водиш монолог тъпако!
Ангел Грънчаров каза: За какво да Ви се извиня бе, Alexandrov, заради това, че съм си позволил да Ви посъветвам да се държите малко по-възпитано с дамите ли?
В никакъв „труден период“ не се намирам! В чудесен период се намирам: водя обичайната си битка с наглеците!
Svetoslav Alexandrov каза: Май говорим на чужд език… Г-жа Кунева, хайде да говорим уважително тогава… та г-жа Кунева няма моето уважение. Просто не я харесвам. Признайте правото на един човек като мен да не я харесвам. Гласувал съм с 10/2 и съответно изборът на много хора, които мислят така, е зачетен.
Ангел Грънчаров каза: Това, че не харесвате Кунева не Ви дава моралното право да я наричате каквото Ви дойде на езика; все пак това е една дама…
Лъчезар Лачев каза: Тоя човечец. Започвам да се съмнявам, че не е философ, а луд, пуснат в градска отпуска! :))))
Ангел Грънчаров каза: Дясномислещите хора би следвало да се различават от комунистите в това най-значимо отношение: че уважават другата личност и нейното суверенно право да бъде себе си. Тъй че харесването и нехаресването тук нямат никакво значение…
Лъчезар Лачев каза: Той милия, не може да направи разлика между „личност“ и „боклук“ :)))
Ангел Грънчаров каза: Ето как мисли и как се изразява един комуноид като Лачев! Чудесен пример е той! Откъде ли изпълзяват такива изкопаеми по времето преди и след изборите…
Svetoslav Alexandrov каза: Г-н Грънчаров, как тогава ще се оправдаете за собствените си думи от 22 декември 2012 година: „Е, не е този начинът, груба грешка допуснахте, другарко Кунева-Пръмова; така не се правят тия работи! По-малко наглост хич няма да Ви навреди!“
Ето и линк към този пост: … Вижте още: HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Коледно обръщение на М.Кунева, прогизнало от…
Ангел Грънчаров каза: Заети са с това предимно да сеят ненавист, разделение, да плюят личностите, които не са като тях и пр. Сиреч, не правят друго освен да изразяват постоянно един комунистически манталитет…;
Svetoslav Alexandrov каза: Аз мисля, че зададох въпрос по-горе.
Лъчезар Лачев каза: Хааааа, философчето се е изразило грубо за „една дама“! Що така бе балалйко :))))) Как така си сменяш боята през няколко месеца? :))))) ПАЛЯЧО НЕЩАСТЕН! Браво Светльо! Направо нокаутира тоя нещастник! :))
Svetoslav Alexandrov каза: Та така, Кунева е наш коалиционен партньор на ДСБ, но… никой да не ме задължава да я одобрявам като политик. Няма как да стане. Просто се е случило да сме в коалиция. Това не значи, че съм си сменил отношението към нея от няколко години. Винаги е било отрицателно. Аз обаче в последно време работих за Светослав Малинов. Само за Светослав Малинов…
Ангел Грънчаров каза: Кунева показа на дело, че е човек с европейско мислене, морал и поведение. И тя не е светица, но е хубаво това, че е възпитан човек с европейски маниери, нещо, което не мое да й се отрече. Вероятно с това вбесява така силно комуноидите. Аз съм такъв, че когато всички почнат хорово да плюят някой, той мигом ми става симпатичен. Така когато навремето всички плюеха Костов, аз застанах на негова страна. Нещо такова сега се случва и с Кунева. Така съм устроен, че не харесвам хоровите изпълнения, а ценя личностното начало. Тъй че, Alexandrov, Кунева от пръв поглед си личи, че е дама, ерго, въпросът Ви е глупав… постарайте се да го преформулирате смислено…
Svetoslav Alexandrov каза: Значи – признавате тогава, че през 2012 година поведението ви е било нехристиянско, неконсервативно спрямо Кунева, а сега признавате грешката си, защото имате различно мнение за нея?
Ангел Грънчаров каза: Между коалиционни партньори, драги ми Alexandrov, трябва да има елементарна почтеност и уважение, иначе всичко отива по дяволите. Като повтаряш стократно на ден колко Кунева била не знам си каква, вярно, израстваш в очите на идиоти като Лачев, но възниква резонният въпрос: и какво от това?! Разбира се, да се сеят раздори пък макар и по уж възвишени причини не е кой знае колко хубаво нещо, особено когато става дума за претендиращи да са десни хора…
Щом това ще Ви помогне да спите спокойно, ще призная: да, държал съм се глупаво по отношение на Кунева в миналото, осъзнал съм това и ето, сега апелирам и други да не повтарят такива грешки. Сега ще спите ли по-спокойно?!
Svetoslav Alexandrov каза: Добре. Ще спя по-спокойно. А това, което аз мисля за г-жа Кунева, е между мен и Бог. Преди всичко пред него отговарям за това, което съм си помислил и казал.
Ангел Грънчаров каза: Ни най-малко не се смятам за безгрешен, дано това признание Ви успокои съвсем. Апропо, ровенето в блога ми с оглед да намерите „компроматче“ пак не е кой знае колко достойно занимание…
Ако Вие бяхте наистина толкова почтителен спрямо Бог, нямаше да се отнасяте така безчовечно и към негови творения, в частност и Кунева; разбирате ли поне това? Между другото хора, които парадират наляво и надясно с вярата си в Бога, едва ли са толкова искрено вярващи…
Svetoslav Alexandrov каза: Не ровя в блога. Просто по една или друга причина съм чел редовно ваши изяви и знам много добре как еволюира мнението ви за Кунева по странен начин. Първо не я одобрявахте, после изведнъж за президентските гласувахте за нея, после пак не я одобрявахте… Хайде стига. Дългогодишен читател съм ви. Някои неща съм харесвал, други – не. Но като цяло това с Кунева – неколкократното обръщане, така и не го разбрах.
Ангел Грънчаров каза: Кунева ми стана симпатична тъкмо защото някои „безгрешни“ се нахвърлиха като бесни псета върху нея да я хапят където сварят, разбирате ли? Ако сте християнин би следвало да ме разберете…
Svetoslav Alexandrov каза: О, разбирам ви. Но аз предпочитам да съм последователен в мнението си. Затова се радвам, че Светльо Малинов е евродепутат. Макар че не бих имал нищо против да се вземе едно място от ДПС и да се даде на РБ – и това да е Кунева. Даже в такъв случай е по-добре да напусне вътрешната политика и да бяга на запад, за да не мъти водата тук.
Ангел Грънчаров каза: Долавям нехристиянски нотки в отношението Ви към Кунева, но то си е Ваш проблем. Християните по принцип се отнасят добросърдечно и към най-пропаднали човеци – защото страдат и защото са все пак Божие творение.
Svetoslav Alexandrov каза: Ама чакайте, аз нямам нищо против тя да се спаси и да достигне вечен живот с Бога. Нямам нищо против душеизцелението й. Но мислех, че говорим за политика все пак.
Ангел Грънчаров каза: Смятам, че е крайно време в българската политика да почнат да се установяват нравствени, християнски по духа си отношения. Пример за това трябва да дадат десните политици и партии, те са призвани и в това отношение да изиграят водещата роля. Затуй смятам, че не бива да се толерира едно по същество аморално, безнравствено, нехристиянско отношение към една личност – каквато е г-жа Кунева. Тия неща нямат нищо общо с духа на дясната ценностност според мен, която има дълбоки нравствени и християнски основи.
Svetoslav Alexandrov каза: Дотук съм съгласен. Това не значи, че трябва да си затваряме очите пред всяка една политическа грешка. Аз лично смятам, че ако тя беше оставена на второ място, днес щеше да има два евродепутата. Щеше да има много по-малко отвратени, десебарите щяха да затвърдят преференцията, а куневистите щяха да поставят Кунева на второ място.
Ангел Грънчаров каза: Това са дребни страсти, Александров. Истински важното е друго. Цялата работа е в това, че десницата е призвана да даде пример за една друга политика, поставена на нравствени основи. Ето затова аз съм така придирчив към тези „несъществени“ неща, именно моралните.
И на второ място важното е това, че е застрашена европесйката ориентация на страната. И всичко, що е наистина за европейския път на България би следвало да бъде привлечено към каузата, а не да бъде отблъсквано на основата на глупави претенции: примерно, че, видите ли, на мъжа на Кунева бащата бил еди какъв си…
Plamen Vasilev каза: Все някой друг ни е крив! Нямало морални политици, нямало християнски ценности… Има ги, но няма кой да ги подкрепи. При 130-150 000 евангелски християни в България, можем да вкараме достатъчно на брой депутати, общински съветници и кметове + евродепутати. А ако ни подкрепят и братята православни и католици, а и още други морални хора – България може да стане „Балканското чудо“. Просто няма кой да повярва, че това може да се случи. Няма кой да каже на християните да се консолидират около качествени личности. Все се делим на наши и ваши. Докато сме разделени, все ще е така. Другото е статистика
ДОПЪЛНЕНИЕ: На другия ден опонентът ми публикува ето какво:
Завръщането на ДСБ в голямата политика е прецедент за новата българска история. До този момент не е имало политическа партия, която губи изборите и отпада от парламента, но на следващите избори се връща – при това прескача по-висока бариера – от 5.88% за европейски парламент.
Не си правя илюзии обаче, че този успех е постигнат сам. Независимо от личното ми мнение за Кунева, не мога да отрека и положителната роля на ДБГ и техните избиратели, които помогнаха за влизането на Светослав Малинов. Имам много резерви към Реформаторския блок и много критика, но в това обединение има нещо повече. Поотделно както ДСБ, така и СДС, и ДБГ, и БЗНС имат известен електорален потенциал, но недостатъчен за голямата политика. Затова е важно отсега нататък тези партии да се явяват заедно на изборите.
Реформаторският блок е поел ангажимент за явяването на избори заедно за един пълен електорален цикъл – който включва евроизбори, местни избори, парламентарни избори и (може би, не знам още) президентски избори. Би било хубаво да се явим заедно пак. Особено на парламентарните. Нашите избиратели трябва да имат своето представителство не само в Европейското, но и в българското народно събрание.
И дано да е по-скоро.
Svetoslav Alexandrov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.