Темата в Дискусионния ни клуб днес е: Имаме ли изобщо нужда от учители?

Каква е ролята на учителя в съвременния свят, в който младите, съвсем неопитни, са поставени в практически необятния информационен океан?
Над този въпрос искам да предложа да помислим по-старателно и задълбочено. Има ли някакви мнения? Вълнува ли се някой друг от същото – или само аз се вълнувам от такива шантави въпроси?
Как младите ще станат пълноценни личности, адекватни на нуждите на съвременния живот – ако не са подпомогнати от добри учители, държащи се също пределно адекватно на нелеката ситуация? Ами ако учителите се държат неадекватно на ситуацията, в която сме поставени, давате ли си сметка до какви последици води това?
Може ли младите да напредват в своето умствено, нравствено, духовно и въобще личностно развитие без учители? Дали пък в днешно време учители вече просто не са ни нужни? Могат ли младите да се учат сами – или от добри учители винаги ще има нужда?
Някога учителите са били посредници между младите и оскъдните тогава знания (даже книги и учебници тогава или не е имало – или са били крайно дефицитни, не са били достъпни), това обяснява защо тогава учителите са били необходими (те са били „разказвачи на знания“!), но днес, когато всеки има пряк достъп до огромния информационен (смислов?) океан, дали учителстването вече наистина не си е отживяло времето?
Или пък в днешно време учителите са още по-необходими – тъкмо поради това, че те са нещо като „опитни плувци“ в този същия необятен информационно-смислов океан, до който всички имаме достъп, ала далеч не всички сме така добри в „плуването“?
Изобщо нещата в днешно време коренно се променят, ала ние продължаваме да се пребиваваме в оковите (веригите) на отдавна отживели времето си стереотипи, представи, предразсъдъци, т.е. продължаваме да сме роби на един изцяло анахроничен манталитет.
Ето затова поставям странния си на пръв поглед въпрос. Той, разбира се, може и да се преформулира в процеса на предложения дебат. Нямам претенции, че въпросът ми е най-сполучливо формулиран и коректно поставен.
Много ми е интересно дали някой сериозно ще се включи в дискусията.
Хубав ден ви желая! Заповядайте, включете се: нашият „Дискусионен клуб“ почва днешното си заседание! 🙂 Да си пожелаем успех в търсенията!
Нали не сте забравили това, че тъкмо истината освобождава, само истината ни прави свободни! Ето, да потърсим тази съдбовно значима може би истина около ролята и смисъла на учителстването в нашата така модерна и динамична епоха.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Показателна дискусия за българското образование: От обществото зависи какво, как и кога осъзнава МОН, ний, гражданите, сме МОН!

Васил Василев се чувства умислен и затова написа във Фейсбук:
Виждам разни коментари на „експерти“, които твърдят, че ученикът бил поставен в центъра на образователната система. А никой не казва, че тази система е обезглавена, а главата й са учителите, които са оставени да мизерстват. Така че, нека спрем да повтаряме клишета и погледнем числата в средното образование:
– 57 500 учители в системата на основното и средното образование
– под 9% учители под 35 години
– почти 50% учители над 50 години (от които две трети над 55)
– 3,5% от БВП бюджет за образование, най-нисък в ЕС (средният процент за ЕС е 5,3%)
– 3,1 млрд. лева общо за образование през 2016 г.
От тези 3,1 млрд. под 700 милиона лева са за учителски заплати в основното и средното образование на година, което се равнява на около 3,2% от бюджета (не от БВП, БВП е над 80 млрд. лева, а бюджета е малко над 20 млрд. за всички сфери, като прибавим и дефицита – малко над 22 млрд.). Вижда се ясно застаряването на професията, което е в пъти по-бързо, отколкото застаряването на населението. Така изниква въпросът кой ще преподава след 10-12 години (когато тези 50% се пенсионират), министерството ще измисли гениалния план един учител да преподава по 2-3 предмета или ще си внасяме учители от чужбина (дали ще се съгласи някой с тези заплати не е ясно). Също така поради ниските доходи, новите попълнения, които постъпват в системата, са хора, които не са могли да станат нищо друго (разбира се, не всички – и тук си имаме блестящите изключения, които обаче са незначителна част на фона на останалите). Няма кой специалист да се съгласи на 500-520 лева нетна начална заплата.
Разбира се, едно просто увеличение на заплатите на всички (колкото и да е голямо) няма да реши цялостно проблемите, само ще доведе повече нови преподаватели в системата. Трябва да бъдат създадени и критерии за качеството на образованието и тези критерии да бъдат обвързани със заплатите на учителите. Да има базова преподавателска заплата и от там нататък да има значителен процент над базата, който да бъде определян от резултатите на учениците по тези критерии за качеството. Това ще даде и стимул на учителите да преподават колкото се може по-добре и кадърните и вдъхновени учители ще знаят, че може да изкарват добри доходи от професията си.
Но хайде да се върнем на увеличението и да видим колко би струвало едно двойно увеличение на заплатите. Еми още 700 милиона лева (или още 0,9% от БВП). И сега идва въпросът – откъде ще ги вземе държавата тези пари? И има три отговора, а може и комбинирано:
– като приоритизира сектора на образованието, сиреч, като се обсъжда бюджета за образование за следващата година да се отделят повече средства за тази сфера за сметка на някои други. Като това ще направи средствата за образование 4,4-4,5% от БВП, което пак е малко в сравнение със средното 5,3% за ЕС.
– като преструктурира разходите в тази сфера и ги насочи приоритетно към заплати. Тоест като харченето на тези 3,1 млрд., които се дават сега, се оптимизира, минимализират се вторичните и ненужни разходи и остатъкът се насочи към заплати.
– като се взимат заеми. И тук държа да подчертая, че има добри и лоши заеми. И тези за образование са от добрите, защото ще се върнат в пъти, стига необходимите структурни реформи да са вече налице. Както и родителите отделят повече средства за образованието на децата си в по-голям град или в чужбина, защото знаят, че след известно време тези средства ще се върнат в пъти.
И сега чакам някой политик да се появи и да ги каже тези неща, ясно и конкретно. Или да предложи алтернативен вариант (а такива има много), пак обяснен разбираемо и конкретно. Но докато се разтягат неразбираеми локуми на по 150 страници, няма да стане.
Коментари:
K.v. Delchev: Ах колко точно, не съм фен на взимането на заеми в период на политическа и икономическа нестабилност…
Васил Василев: И аз, но е вариант принципно.
Dimo Padalski: Само че България не те слуша и взима нови и нови заеми…
Kristiqn Hristov: Изобщо не съм на ти с финансирания и глупости, но все пак останалите пари къде отиват? Висшето образование не е ли в това перо? А заплатите там?
Васил Василев: В това перо е всичко, но специално с преподавателите във всишето ситуацията е много по-добра, а и там от 1 март тази година се въведоха добри критерии за качество. Иначе има няколкостотин милиона, които изобщо не се разбира къде отиват, записано е твърде общо и на един чиновнически език, който много малко хора разбират.
Dimo Padalski: Само ще кажа, че едно от исканията на учителската стачка 2007 година беше разходите за образование да станат от 4,5 % тогава на 5%, а сега са 3,5 %…
K.v. Delchev: Е, тя седянката беше отдавна…
Dimo Padalski: Но искам да кажа, че % е паднал оттогава…
Kristiqn Hristov: Дали не е време за нова? Аз от няколко години се чудя защо не се чува нищо сред учителите за такива действия..
K.v. Delchev: Янка Такева звучи ли добре като причина?
Васил Василев: Това е председателката на най-големия учителски синдикат*.
Dimo Padalski: Може би защото тогава исканията на учителите не бяха напълно удовлетворени и много учители се обезвериха оттогава, но от друга страна беше постигнато едно значително увеличение, а Янка Такева, която е шеф на синдиката много отдавна е настроена проправителствено сега…
Kristiqn Hristov: да чувал съм я, но доколкото виждам от Уики-то и през 2007 е била
Kristiqn Hristov: за да има ефект трябва да се тръгне отдолу – т.е. от самите учители. Ако те си мълчат (от страх, нежелание да изкажат мнение, задоволство и т.н.) няма как от горе да им се наложи
K.v. Delchev: Трудно се почва отдолу-нагоре политическо движение.
Kristiqn Hristov: Защо да се прави политическо движение?
Dimo Padalski: Е,това не е нужно да е политическо движение, а синдикално.
K.v. Delchev: Е, синдикалните искания по характер винаги касаят политиката.
Kristiqn Hristov: и все пак трябва да има недоволство (поне според мен) за да има промени. Т.е. ако учителите са си доволни защо да правят нещо ново?
Васил Василев: Учителите са апатични, а за да стане такава промяна, трябва да имат и подкрепата на родителите, много от които ги устройва едно такова положение – по-лесни подкупи, по-голяма възможност за натиск, писане на по-високи оценки, неповтарене и т.н. Тук засегнах и друг проблем – че всички се борят за оценки, а не за знания, затова после като излезнат на пазара на труда 55% от студентите ни работят нещо, което не изисква висше.
Sabina Markova: Учителите са апатични, но се страхуват от родителите и не търсят сътрудничество. Атестациите ги плашат. Повечето се държат като каубои в бар. В училището работят властови принципи. Там родители и ученици нямат думата. Финансови механизми за стимулиране на работата с деца и родители има и сега заложени, но се използват от директорите за подчинение на персонала, а не за повишаване на ефективността. Апатията се ражда в безсилието.
Dimo Padalski: Родители и ученици там имат все повече думата…
Sabina Markova: Къде там? Аз имам двама ученика и всичко е про-форма. Обратнат връзка не само не се търси, тя е нежелателна.
Dimo Padalski: В училище. Властта на ученици и родители става по-голяма… Нека училището се опита да наложи наказание на ученик или учител да остави ученик на поправителен изпит и ще видите какво значи натиск на ученици и родители…
Sabina Markova: Не знам откъде черпите информация. Едното ми дете е шести клас. Има оставени деца на поправка. Натиск аз не знам да има. Има и наказани ученици. Но няма комуникация с родителите, за да не се стига до там. В нашето училище проблемът е в отношението и липсата на комуникация.
Dimo Padalski: Черпя информация от извора, защото съм учител…
Васил Василев: Sabina Markova Тук г-н Падалски е прав, практически няма възможност за изгонване на когото и да било.
Sabina Markova: Не знам такова нещо. Знам, че въпросът не е в гоненето, а в отношението. Стигнели се до гонене, това означава, че някой в училището педагог, психолог или директор не си е свършил работата. Познавам съучениците и на двете ми деца и мога да кажа, че всяк…Вижте още
Momtchil Iakimov: Отговорът е „свободно образование“. Най-много училища за най-кратко време са вдигнати през Възраждането, когато даже сме били под чужда държавна юрисдикция, камо ли да имаме министерство, инспекторат и еднакви учебни програми. Тогава е било престиж за града или селото да доведе добър даскал, градските първенци са ходили да го „пазарят“ по Одеса и Цариград.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Може ли да има държавно или държавно финансирано училище, в което вместо матура по математика да се държи тестът SAT, a вместо по английски – Cambridge Certificate?
K.v. Delchev: Не, не може. Защото съществуват държавни образователни стандарти. Точно както не може и да не си плащате данъците.
Васил Василев: И защото мисля, че знам накъде биеш – либерализиране. Бил съм на повечето срещи на ДЕОС за образование и се предлагаха идеи всяка общност да си избира учителите. Но това не виждам как би проработило, когато образованието не е ценност, а са ценност оценките, което нерядко става причина за насилие, вербално или физическо. А за малцинствата, където образованието е последна грижа – това ще ги сегрегира още повече.
Васил Василев: Как може изобщо да няма стандарти, когато изключително ниските, които сега има, не могат да се спазят?
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Но за мен държавата не е нещо, което съществува само за себе си. Това е система от правила/закони, с които да си правим заедно живота по-лесен. Когато нещо не работи и усложнява живота, трябва да се реформира.
K.v. Delchev: Да, но не да се премахне.
Ангел Грънчаров: Качествено образование може да има само когато учители и ученици (участниците в реалния процес на образование) и родителите имат длъжната свобода. Разговорите за учителски заплати са запрягане на коня зад каруцата. Най-важният проблем е: откъде да намерим учители с ново мислене според парадигмата на свободата, щото същностната промяна на образователната система ще започне от тях, те ще бъдат нейния двигател. Аз лично не си представям откъде ще се намерят тези образователни революционери при положение, че университетското ни образование е съвсем дефектно и порочно и продукта му в общи линии е съвсем дефектен.
K.v. Delchev: Г-н Грънчаров, на революциите в образованието им казваме и инак – експерименти с деца. А каква е тая парадигма на свободата, ще ми е интересно да чуя.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, има много такива хора, половината ми бивш клас са такива хора – свободномислещи, искащи да споделят знанията и уменията си с новите поколения, но с 500 лева на месец няма да стане и кой ги упреква – като могат да станат програмисти и да взимат по 4-5000, където трудът им ще е оценен и уважаван.
Momtchil Iakimov: Васил Василев Вместо да си правим измислени стандарти, да си пишем шестици у дома и да се излагаме в международните оценявания, по-добре да вземем универсални международни стандарти/изпити и да се оценяваме по тях. Не бих се поколебал да поема 200$ такса за изпита по TOEFL в американското посолство, aко имам обективен измерител. И веднага бих приел, че ако някой вземе … международен сертификат по еди какво си, има автоматично четворка на матурата при вземане с минимална оценка и отличен 6 от над ….нагоре. Примерно.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, радвам се, че има такива хора. Който е призван за учителската професия е готов обаче и на саможертва. Щото идеални подбуди движат тия хора. Който се вълнува главно от пари, той по презумпция не става за учител в оня възвишен смисъл на думата. Учителите у нас няма да получават тлъсти заплати още десетки години, по общоразбираеми причини. Защото у нас народът не цени духовните неща. Повечето нашенци и сега си мислят, че учителите получават „незаслужено високи заплати“, за тях учителят не прави нищо, а само „си клати краката зад бюрото“…
K.v. Delchev: А защо TOEFL? Защо не SAT, или IELTS, или Кеймбридж? И що само по английски? Не може ли и DELE? И изпитите на Гьоте-институт? Ами ТРКИ за евразийците?! Предчувствате ли бюрократичния ад?!
Васил Василев: Ангел Грънчаров, така е, за да си учител наистина трябва да имаш идеални подбуди. И точно затова само 9% са под 35-годишни. Защото очевидно хората у нас ги нямат тези подбуди, но много повече готини хора биха се заели с тази професия, ако можеха да взимат нормален доход, а не тлъсти заплати. Защото с 500 лева на месец не може да се живее нормално. А това мислене, че не може да станат промени, които да променят това в следващите десетки години, не го приемам. Може, стига да има адекватни политики.
Momtchil Iakimov: Васил Василев, Васко, до средата на 90-те години преподаватели във ВУЗ, лекари и юрисконсулти караха вечер личните си коли като таксита и изкарваха доста повече, отколкото от основната си работа. Сега не е така. Българите определено са готови да харчат за образование на децата. Даже малко повече, отколкото смятам за трезво, защото понякога ми изглежда смехотворно да дават хиляди за това, докато живеят в отвратително поддържани блокове с простряни гащи и сутиени по балконите. Ако вкараме пазара, за добрите учители нещата ще си дойдат на мястото.
Васил Василев: Momtchil Iakimov, да, съгласен съм, но ромите дали са готови? Пращат си децата на училище само за да взимат детски, а това го знам от първа ръка, имаше 6 ромчета в класа ми до 7 клас и си говорехме.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev SAT и Cambridge ги изредих вече. Какво Ви притеснява, че веднъж ще бъдат признати и следващата ревизия – след 10 години? Признаването на чужди стандарти ми се струва по-лесно от писането на собствени.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, казах, че заплатите на учителите у нас няма да станат чак толкова престижни, че най-елитните личности да се впуснат да стават учители. А не че промени в образованието ни изобщо няма да има. Аз лично отдавна правя същностна промяна в работата си като учител по философия – за което си плащам съответната цена (репресии, уволнения и пр.) и въпреки това не се отказвам. Смятам, че ако системата на образованието у нас не се демократизира, качествено образование в България няма да има, също така и демокрация в България няма да има. И просперитет на страната и на нацията няма да има. Кажете това на политиците, с които контактувате – и които се наричат реформатори…
Momtchil Iakimov: Васил Василев, не може цялата образователна система да се равнява по проблемните случаи. За тях си има друго лекарство. Нали не ме разбра погрешно, аз не си и помислям за разграждане на държавно финансираното средно образование, а за отказ от единните държавни стандарти.
K.v. Delchev: Няма да е веднъж. Има десетки международни стандарти, които различни лобита ще искат да се признават. Посолства, консулства, фондацийки, асоциацийки… Всеки от тях на няколко години си сменя формата и скалата, което ще води до нова прекалибрация. Отделно всеки такъв стандарт ще си идва със собствен документ, който ще трябва да се проверява за автентичност и т.н. и т.н. … Просто не знаете какво си пожелавате.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Гледаме децата какво искат. 1000 души ходят годишно на изпит за Кеймбридж в последните 5 години, значи – допуска се като измерител на знания. На индийския изпит, за който говориш, ходят 5 човека – значи не може, трябва да са … 500 (примерно)
Васил Василев: Ангел Грънчаров, какво значи да се демократизира и как, пояснете? Иначе да, казвал съм го, контактувал съм основно с политици от ДЕОС и от ДСБ, Радан включително.
K.v. Delchev: Т.е. всяка година правим нов списък?! Лесно и просто. Вие имате невероятен афинитет към административните упражнения!
Васил Василев: Momtchil Iakimov, да, не може да се равнява по проблемните случаи, но трябва да ги реши по някакъв начин, особено когато проблемните случаи от 2012-13 насам се очертават да са мнозинство.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, запознат ли сте с демократичните училища на проф. Яков Хехт от Израел? Училището е саморегулираща се демократична общност, учителите, родители и учениците си партнират и решават всички въпроси, а държавата не им пречи да работят. Просто е: има свобода, и учители, и ученици, и родители практикуват свободата, вземат решения, учат с удоволствие, работят, мислят, обучават се. И постигат удивителни постижения. Образованието по презумпция е свободна духовна дейност, а не нещо, което трябва да се прави под диригентската палка на самозванците държавни чиновници.
K.v. Delchev: Запознат съм и с Яков Хехт. Но не ми е ясно, защо добрият професор не се е опитал да приложи тези си идеи в зоните с етнически конфликт да речем? Не ми е известно и неговите възпитаници да имат особено високи академични постижения. Но да, със сигурност си изкарват приятно.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, защо постиженията на учениците в демократичните училища трябва да са непременно „академични“?! 🙂 Те имат високи постижения като личности, в този тип училища се раждат пълноценни личности, сиреч, свободни личности.
K.v. Delchev: A свободните личности как се изхранват после?
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Според Вас кое е по-голямото усилие – да се поддържа един списък от сертификати, които признаваме или да проверяваме 10 000 матури на ученици, които така или иначе са издържали не по-малко сложен изпит по международен стандарт? В крайна сметка ако ученикът е издържал на едното мяясто, ще издържи и на другото. Въпросът е изцяло да се промени настройката в посока конвертируемо образование и училищата да подготвят за това с прекрачване на прага.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, проблемът за изхранването съществува само в общества като нашето, училищата в които фабрикуват несвободен човешки матр`ьял. В свободните общества като израелското, американското и пр. хората не мислят за изхранването си…
K.v. Delchev: Матурите са основно тестови – и на комп могат да се проверяват. А инак сертификатите трябва да ги проверявате за автентичност един по един.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, все пак трябва да има някакви държавни стандарти, засега са изпитите след 4-ти, 7-ми и 12-ти клас. Поне в училищата, в които аз преподавам, а и в други, всеки учител си решава какво да преподаде и какво не, и затова там математика се преподава само по сборници, учебниците ги няма никакви и средните постижения са над 5 на всички изпити. От известна либерализация и подобряване на комуникацията между родителите и учители има нужда, но не прекалена.
K.v. Delchev: Г-н Грънчаров, вие случайно да сте си пуснали новините?! Сериозно? Вие имате ли някаква представа какво се случва по света?! Знаете ли условията в палестинските територии какви са?! А знаете ли че 47% от американците не могат да намерят $400 в случай на спешност без заем или продажба на имущество?! (http://www.theatlantic.com/…/2016/05/my-secret-shame/476415/ – много интересна статия). Какви изобщо небивалици говорите?!
Ангел Грънчаров: Васил Василев, стандартите за образование трябва да са не държавни, а на професионалната (учителската) общност и трябва да са съобразени с нуждите на младите хора. Когато полуобразованите държавни чиновници престанат да се месят в образователната сфера, едва тогава образованието у нас ще стане качествено. Както когато държавата се оттегли от търговията и магазините мигновено се напълниха с всякакви стоки…
K.v. Delchev: На фона на предното ви изказване за прехраната, не мисля че трябва да обиждате който и да било на „полуобразован“!
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Вие очевидно живеете в някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния. Загрижил сте за американците, които няма какво да ядат? 🙂 Моля не ми подхвърляйте идиотски идеологически тези за „загиващия капитализъм“! 🙂
Васил Василев: Ангел Грънчаров, за магазините знам, ама магазините не са същото като образователната система. Стандартите за образование трябва да са съобразени с очакванията на бизнеса, което при една компетентна държавна администрация би могло да се случи. Учителите може много да искат децата да са еди какви си, ама бизнеса да има нужда от друго и да се получи огромно разминаване.
K.v. Delchev: Я не ми слагайте думи в устата и си направете труда да прочетете оня линк! Има огромен мисмач на нуждите на работодателите и завършващите средно и висше образование и от двете страни на Атлантика, точно заради вас и свободните ви личности!
Нямали били нужда да се грижат за прехраната си… Зер не ходя в САЩ барем веднъж годишно, та не им виждам и богатата и бедната класа…
Васил Василев: Наистина, хайде да започнем да си съобразяваме идеалистичните идеи, работещи само при перфектни условия, с реалностите в света и България, иначе се получава един безсмислен буламач.
K.v. Delchev: А, анджък. Че нещо много почна темата да ми бие на сферични къртици във вакуум…
Ангел Грънчаров: Васил Василев, още в по-голяма степен това важи за образователната сфера, защото тя по презумпция е свободна сфера, сфера за свободни духовни взаимодействия на суверенни личности. Във всяка сфера на живот в общността нещата стоят така: там, където държавата се меси със своите регулации и пречи на индивидите да разгърнат своя потенциал, развитието спира и почва деградация; там, където държавата се оттегли, започва растеж и просперитет. У нас държавата монополно владее две сфери, образование и здравеопазване, и затова и двете са в окаяно състояние. Социализмът все още не е изгонен от сферата на държавното образование и затова то е в такова мизерно и бедствено състояние.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, добре, хайде дайте ми един конкретен пример, с конкретен клас какво би се постигнало с тази безгранична свобода, за да мога да Ви кажа какво ще стане реално в нашите условия. Защото едно е да си говорим идеалистично, а съвсем друго е да вземем предвид реалните условия, с които разполагаме.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, ще станат чудеса. Недоверието към свободата у нас, което се дължи на неразбирането й, е фатално. Учениците у нас са загубили мотивация за учене по причина на това, че системата ги принуждава да учат разни неща против волята си. Щом учениците почнат да учат неща, които сами са избрали, те ще учат интензивно и с вдъхновение, и ще постигат смайващи резултати. Просто не сте запознат с постиженията на демократичните, на свободолюбивите училища по света. Чудно ми е, че точно Вас трябва да убеждавам в предимствата на свободния живот и в превъзходството на свободния човек 🙂
Васил Василев: Ама няма неразбиране към свободата.
K.v. Delchev: Додея ми от общи приказки. Нещо конкретно имате ли да предложите, или се упражнявате във философстване?!
Защото малко ми идва в повече с тая латернаджийска реторика да ни занимавате и двамата, при положение, че ние с него ако не друго, то поне сме имали възможност да общуваме с образователни дейци от държави по цялото протежение между Япония и Канада, като се мине през ЮАР, Европа и Арабския свят.
Васил Василев: Имам чувството, че в лутане в идеалистични идеи сте загубили първопричината, това е все едно човек да защитава безапелационно законите без да разбира причините, поради които са направени тези закони. Не е защото Бог ни ги е спуснал, а е защото човечеството в един момент е усетило нужда от тях, за да не стават извращения. Затова Ви казах, дайте конкретен пример за изложените от Вас тези и ще видим. Защото има идеализъм, има и реализъм, Вие, като философ, би трябвало да го знаете най-добре.
Ангел Грънчаров: Най-реално е идеалното, прочее, ако ме разбирате какво казвам… 🙂 Васил Василев, у нас хората, в това число и младите, масово не разбират що е свобода – просто защото не са имали възможност да я практикуват, да живеят свободно, образователната система у нас свобода не търпи. Тя е основана на казармения модел. Но щом се промени моделът, самият живот ще нареди нещата подобаващо. Хората у нас не са тъпи, че да им нямаме никакво доверие. Когато държавата решава всичко в образователната общност, тя фактически показва, че смята хората за много тъпи, в това число мисли и учителите за много тъпи. Доминанта на държавното образование затова е затъпяването. Държавата иска да има тъпи граждани. Сещате ли се за какво тя се плаши от свободомислещи граждани?! 🙂
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Аз пък съм образователен деец от България с много голям опит и сега ще Ви се наложи да послушате аз какво мисля 🙂
K.v. Delchev: Аз ви слушам, но не откривам мисленето…
Васил Василев: Ангел Грънчаров, Коста Делчев е направил толкова за образованието у нас, колкото не можете да си представите – обикалял е по градове, за да говори, води националните ни представители на редица състезания и т.н., много опитен човек, демократ, който обаче е стъпил здраво на земята и знае с какво си имаме работа у нас.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Ами напълно възможно е, разбирам затруднението Ви: онова, което нямате в себе си, как ще го оцените у другия?! 🙂 Подобното се привлича от подобно 🙂
Ангел Грънчаров: Васил Василев, у нас имаме поклонничество към разни набедени авторитети и същевременно тотално непризнаване на хора, които реално са работили цял живот в образованието. Аз също съм работил цял живот в образованието и най-вероятно съм наясно с реалностите…
Васил Василев: Добре, че са хора като него, които правят нещо повече, отколкото се очаква от тях, защото иначе щяхме да видим падение. И моля Ви, преди да наричате някого набеден авторитет, проверете за кого става дума и какво е направил, иначе ставате същия като Петьо Блъсков, Тошо Тошев и Кеворк Кеворкян.
K.v. Delchev: Не, не го разбирате. Там е проблемът. Изобщо нищо не разбирате. Камък да хвърлиш, пада върху някой, дето има лесно решение за образованието и науката в три прости стъпки. Но когато дойде време да се прави нещо, всичките философи се изпокривате в бъчвите си, а после учените се чудим какво да отговорим на нормалните хора, които са чули тия фантасмагории дето сте си ги навили на пръста и ги повтаряте до 101 и обратно.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Ясно, щом се самоопределихте като „учен“, ми стана ясно защо сте толкова величав, че с Вас не бива да се разговаря! А иначе се постарайте да сфанете за какво говоря, щото претенцията Ви, че разбирате от съвременно образование ще остане само претенция… Между другото „учените“, дето не обичат философите, още от древността са ставали за смях, потърсете прочетете как примерно един Сократ се отнася към тях. Вие, простете, в каква област сте специалист?! Инженер ли сте, що сте, простете, не Ви познавам, въпреки величието Ви! 😦
Васил Василев: Ангел Грънчаров, не знам дали прочетохте предния ми коментар, но хайде, да Ви покани на една подготовка на национален отбор по науките, да видите. K.v. Delchev какво мислиш, да поканим ли г-н Грънчаров?
Ангел Грънчаров: Васил Василев, по какви науки сте специалисти, господа?! 🙂 Като говорите така, в смисъл, че сте специалисти по „всички науки“, знаете ли как звучите в моето опитно ухо на философ?! Знаете ли колко струват претендиращите за многознайство или особено пък за всичкознайство? 🙂
K.v. Delchev: Математик съм, г-н Грънчаров. И като цяло съм доста сговорчив човек, когато видя някакъв потенциал в една комуникация.Но с вас – не виждам. Вие не дискутирате, вие проповядвате. А нивата не ще молитва, а иска мотика.
Васко – благодаря, но нямам време за подобни експерименти. Ползата за г-н Грънчаров ще е съмнителна, ползата от г-н Грънчаров – още по-малка.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Г-не, много бързо ми дадохте съответстващата квалификация. Прибързвате. С математици се разбирам чудесно. Понеже често са мислещи хора. С Вас обаче нещо се получи от типа на ината – не щете да схванете за какво говоря. А аз казах пределно простички неща, които всички занимаващи се с образование хора разбират. Тъй че ми стана много любопитно защо така реагирате. Може би защото боготворите съществуващата система на образование ли? Тя е чудесна според Вас, така ли? Много интересно? Или се засегнахте за думите ми за свободните хора, които просперират навсякъде по света?
Васил Василев: Ангел Грънчаров Ние не претендираме за многознайство, Вие претендирате, че сте морален стожер на свободата и заклеймявате по тази линия останалите, които имаме дори и малко несъгласие, ние Ви казваме нашето мнение, Вие се съмнявате в нашите способности без да знаете нищо за нас, хлъзгаво вкарвате темата за „набедени авторитети“. Какво да Ви кажем като ни подлагате на такива съмнения без никакви аргументи, освен да Ви поканим и да видите с какво се занимаваме? Но все още си чакам конкретния пример на Вашия идеален свободен клас как ще работи, че все го избягвате това, а говорите общо и идеалистично.
K.v. Delchev: Защо така реагирам ли? Защото средно веднъж месечно се намирам, по линия на работата ми, на някоя дискусия за образованието. И независимо от нивото, независимо от мястото – било то София, Брюксел или Саудитска Арабия, винаги виждам хора, които излизат с надутите си като балон теории, за да ни развиват тези за идеалното училище на бъдещето. Или идеалния университет… или там друго идеално нещо. Ама ако ги накараш един инструмент да разработят, един проект да направят – потрес и страдание. Та така – много са евтини приказките, г-н Грънчаров, всички ги могат. Ама като дойде да се гледа кой какво е направил, най-много от тия хора да чуеш че са разработили парадигма. Или написали труд, но мизерните им заплати не позволявали да бъде издаден, че да се оцени по достойнство.
Васил Василев: И само да Ви кажа още нещо, конкретно – знаете ги тези химикалки, където могат да се разглобят, нали. Еми във Вашия идеален и свободен клас така ще стане, че 2-3-ма ученици ще си направят фунийка с хартийки и ще Ви плюят с тях в гърба като се обърнете и след това ще кажат – „Ама не съм аз“ 😀 и тогава какво ще направите, като нямате никакви делегирани права от никого да направите нещо? На мен не са го правили, но на известна част от учителите ми го правиха.
Ангел Грънчаров: Драги млади многоучени и изявени, ала твърде неопитни господа, ще ви кажа нещичко, което може и да ви отрезви: вашата реакция по повод на моята позиция за промяната в образователната сфера чудесно показва, че разбирането ви за свободата е твърде абстрактно, а също, че в някакъв смисъл сте образцов продукт на система на образование, която не признава свободата, която игнорира свободата – по тази причина именно реагирахте така, както реагирахте. Моля, опитайте се да вникнете, да постигнете точния смисъл, за ваше добро казвам тия неща: нашата нереформирана система на образование произвежда в масови мащаби недоучени, самонадеяни и несвободни, т.е. варварски зависими от ограничеността си продукти, докато по принцип пълноценната личност следва да бъде един свободен дух, който творчески изявява себе си, наясно е с потенциала си и ефективно се ползва от неговите блага.
А свободни и пълноценно живеещи личности по несвободен начин няма как да бъдат формирани или родени; ето защо нашето образование трябва спешно да се постави върху толкова великото начало на свободата. А относно това що е свобода, как да я постигнем, как да развием своя личностен потенциал, каква е философията и стратегията на новото, на истински съвременното образование и личностно формиране на младите хора, по всичките тия въпроси можете да се ориентирате като се поровите в моите книги, всичките те са достъпни онлайн в блога ми, казвам това за да не скочите да протестирате, че ви правя реклама с оглед да си купите хартиените им издания (има, прочее, и такива). Четете и се образовайте, пък после демонстрирайте претенциите си. Поне малко уважение следваше да покажете към човек като мен, ала донякъде ви оправдава това, че системата ви е повлияла отрицателно, тя като капак на всичко е и аморална, освен че е свободоненавистническа и човеконенавистническа. За това какво конкретно и как се прави в реалната обстановка ви препоръчвам новата си книга, носеща заглавието „Реформа на НЕобразованието“. Приятно четене!
Прочее, не сте образовани в областта на философията, аз не претендирам, че съм морален стожер, аз, бидейки философ, СЪМ морален стожер, щото съвестно си изпълнявам дълга на философ. Тъй че, позволете да забележа, имате и твърде повърхностна и бедна представа що е философия, по тази причина и не ви се удава да постигнете смисъла на това, което ви казвам или пиша. Лекарството срещу този недъг е лесно: образовайте се философски, обучавайте се в сферата на философията, много ще спечелите! Математика само не стига, на пълноценно развитата личност и е необходим и духовен фундамент, който е постижим най-вече чрез занимания с философия. Желая ви успех! Не допускайте повече да се излагате, критикувам ви щото държа на истината и щото ви желая доброто!
K.v. Delchev: Точно за това говорих по-горе! Излиза някой, изтъква се като някакъв експерт, после като го потърсиш за работа – или не става, или не иска.
Цялата ви работа била, за да се каже, че сте писал книги! Кажете тези книги кой ги е прочел и какво е произлязло за образованието от тях? Извинете, ама аз още не съм забравил как се изцепихте, че в САЩ и Израел нямало хора, борещи се за прехраната си. И на тоя фон да ме пращате да ви чета книгите… Има един хубав израз, на Чудомир принадлежи – „От зелена тиква семе не ща!“
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev А, ето къде Ви боли пък Вас, моите книги очевидно са причината за тъй спонтанно избликналата Ваша ненавист към моята личност! 🙂 Господине, излагате се – нима не Ви вълнува Вашето достойнство, Вашата чест нищо ли не струва?! Излиза, че сте дребнав човек, който просто завижда на оня, който е постигнал нещо в живота си; това е срамота, господине, да отричате постиженията на другите! И да се перчите че сте бил постигнал не знам си какво. Аз, между другото, 33 години работя – да, РАБОТЯ, така че няма смисъл точно Вие да ме каните тепърва на някаква работа! – в българското образование, средно и университетско, но не се перча като Вас, не афиширам някакви мними постижения. Между другото, се нахвърлихте върху личността ми, а ние разговаряхме за съвсем други неща; приемам това като Ваше признание, че нямате аргументи по същината на разговора ни… Хубав ден ви желая! Пишете и Вие книги, ако имате какво да кажете, това и истинското, недейте да се вълнувате толкова за чуждите книги, които при това оценявате без да сте ги пипнал даже… 🙂
K.v. Delchev: Ау, разкрихте ме! Точно за дето сте написал книга ви завиждам! Направо апелът към моята чест и достойнство ме жегна в сърцето…
Ако работите толкова време в образованието и ги къдрите такива, то вие не сте част от решението, а от проблема. Половин живот работи в някаква система, не може да каже едно конкретно нещо, дето е направил за нея…
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev 🙂 Какво ще кажа решавам аз, г-не! Все Ви избива да оценявате моята личност, очевидно с нещо силно Ви уязвих. Нищичко обаче не можете да кажете по съществото на дискутираните проблеми на образованието. От което може да се заключи, че хал-хабер си нямате от тях… което е тъжно, щото живеете със самочувствието, че ги разбирате…
K.v. Delchev: Дискутираните проблеми си бяха съвсем добре, докато не почнахте да говорите за някакви ефемерни утопии.
Васил Василев: Хайде да го прекратим това, че е много глупаво и само се излагаме :D. Ясно е, че не сме на едно мнение – г-н Грънчаров мисли, че основния проблем е липсата на свобода и вярва, че решението е свобода, свобода и още повече свобода. Ние с K.v. Delchev очевидно вярваме, че решението е увеличаване на доходите и създаване на конкуренция чрез допълнителни критерии за качество. Това е. Мненията ни се различават, което е супер нормално, надявам се поне малко да сме вникнали в гледната точка на отсрещните хора :).
Ангел Грънчаров: Васил Василев, да, ето известен напредък се забелязва: не сме длъжни непременно да сме единомишленици, важното е повече хора в резултат на дебата да се замислят. А този който не мисли като нас не значи, че е наш враг, или пък – некадърник! 🙂 Всеки има суверенното право да си бъде каквато иска личност, ето нещо, на което сгрешената ни образователна система толкова много хора очевидно не е научила…
Ангел Грънчаров: Господа, а какво ще кажете да публикувам дискусията ни в блога си, имате ли възражения?! 🙂
Васил Василев: Ангел Грънчаров, ако имате желание, публикувайте.
Кристиан Георгиев: Тази дискусия нагледно показва защо са нужни млади и действащи хора в образованието, които да действат методично, а не да се чака и възхвалява утопична идеология.
Ангел Грънчаров: Кристиан Георгиев, ние, старите, действаме независимо от това, че не сме млади; не мога да разбера как определихте, че само младите действат? 🙂 И при това непременно „методично“? 🙂
K.v. Delchev: Крис, не храни стария трол. Има да пише книги под моста.
Ангел Грънчаров: Господинът K.v. Delchev очевидно ме намрази до смърт поради това че съм писал книги, които той не е чел, въпреки че е „учен“ човек, въпреки многоучеността си! 🙂 Ами прочетете ги, драги г-не, и се успокойте след това, защо трябва да ме мразите толкова заради книгите ми – ето това не мога да разбера?!
K.v. Delchev: А, чак пък да ви мразя. Намирам ви за досаден и безполезен, но чак да ви мразя… Все пак за да намразиш някого, той трябва нещо да прави.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, как така да не правя: ами обучавам младите по философия, а също така и пиша книги за образованието! Които Вие не сте чел въпреки цялата си многоученост. Нима това не е достатъчно основание да ме намразите? 🙂
Sabina Markova: Отговорът е в човешко отношение към учители и ученици. Регулацията е много голяма и няма място за самоинициатива. Образователната рамка е много стеснена. Това прави училището скучно, както за преподавателите, така и за учениците.
Ангел Грънчаров: Напълно вярно казвате, точно така е. „Тук е заровено кучето“ 🙂
Sabina Markova: Темата е страшно важна. Лошото образование осакатява децата, но лошото отношение повече.
Tsvetan Velichkov: Докато решенията за образователната система се вземат от хора, които никога не са били учители и не разбират от образование… винаги ще има лоши резултати!
Sabina Markova: Докато няма осъзнаване на свързаността на частите на образователната система (ученици, учители, родители) като едно цяло, добър резултат няма да има. Центърът на системата са децата. Докато това не стане ценност, обществото ни ще върви към бездна.
Tsvetan Velichkov: За съжаление министерството на образованието е светлинни години назад от осъзнаването на този факт!
Sabina Markova: От гражданското общество зависи какво, как и кога осъзнава МО. Ние сме МО.
Philip Dudin: Васко, един въпрос, че нямам време сега да търся… Освен за заплати, имаш ли информация сегашните 3.1 млрд. лв за образование как са разпределени и къде отиват тези пари? Сумата според мен е стряскащо голяма на фона на реалните резултати.
Васил Василев: Не, конкретно нямам инфо как са разпределени.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

А вие как сте с демократизацията, вие нима вече сте се демократизирали изцяло, безвъзвратно и окончателно?

Предстояща изява, свързана с работата ни по проекта за непосредствена и практическа реална демократизация за отношенията в нашата училищна общност.

А във вашата училищна общност как вървят работите в тази посока? Или при вас всичко си е съвсем перфектно? Нямате никакви проблеми, тъй ли? И не ви остава нищо друго освен тихо да си стоите, да си вземате заплатите и да си чакате мирно пенсията? (Този последният въпрос е към учителите и най-вече към директорите на училища, както очевидно се подразбира…) Значи вашето училище обитава страната УТОПИЯ? Или страната АБСУРДИСТАН? Кажете нещо де, защо мълчите?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нещо като опит за съвсем искрена и правдива дискусия с една никога не грешаща и винаги правилно мислеща другарка

Във Фейсбук изказах мнение по една публикация, ето къде се намира този мой отзив. Повод за моето становище ми даде публикацията Патриотарство и всичкознание с автор Мирослав Спасов; как аз възразих може да се прочете и там, а по повод на моята реакция се получи интересна, любопитна, странна дискусия, за която именно ми е думата; впрочем, не пречи да публикувам тук и своя отзив, а веднага след него можете да видите и самата дискусия; ето ги в тази последователност:

Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато… Министерството намери воля и благоволи да се захване с него – и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си.

Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерството да решава всички проблеми – сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефективността си (принципът на командно-директивното ръководство на образователната сфера) ако не бъде подменен с алтернативния му принцип (учениците и учителите сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна!

Да, промяна към добро в образованието не може да настъпи ако не се смени принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавистническа не бъде променена в свободолюбива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с половинчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всевластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.

Това беше моят отзив или коментар, а ето сега и въпросния умопомрачителен диалог, който постепенно се разгърна и стигна в крайна сметка до неочаквани висини:

Elena Dicheva каза: Ми не чакайте, джанъм, Министерството. Правете каквото смятате, че трябва, пък да става каквото ще. Прочее, има един много обективен критерий дали правите каквото трябва. Ако учениците ви са в часа ви и работите заедно върху тема, която им е интересна, чувствате се добре, те и вие, в съвместната ви компания, и всеки от вас има усещането за „случване“ на нещо важно за него, всичко е наред. Какво Министерство, какви пет лева?! Имате ДОИ за учебно съдържание.

Учебното съдържание може да бъде предадено по безкрайно разнообразни начини. Стига да има „педагогическа комуникация“. Щото работата на учителя е не друга, а педагогическата комуникация. Един учител, все едно по кой предмет, не само по философия и гражданско образование, иска учениците му да се справят „сами“ с материята. Сами да открият истината санким. Ами да бъде така добър да ги подготви за това. Иначе, за какво получавам заплата? За това, че ще вляза в час, ще плесна неква тема и тържествуващо ще река „Философствайте!“? А философствайте, де. Все едно аз да вляза в час, да плесна едни бъдещи времена и да кажа, айде, оправяйте се тях. Пък аз, щото съм тук, ще си получавам заплатата. Ми отделям от времето си за други, високо полезни обществени дейности, като изразяването на душата ми в книги и вестници, за да бъда тук. Требва да ми се плаща. А вие, идиоти, безмозъчни, комуноиди, платени агенти, неумеещи да мислите… Я философствайте, да ви видя. Къде ше ми излезете вие на мене бе? Ше можете ли, като мене, да изопачите всяко изказване, па да го обърнете във ваша полза, па и никой да не ви повярва, няма значение, вие трябва самостоятелно да си повярвате, че манипулациите, които прилагате, са в полза на манипулираните. Санким, ако си крадец, но викаш дръжте крадеца, вече не си крадец. Такива работи, Сократ Грънчаров. И потвърждавам готовносотта си да се срещнем с вас в съда. Което ми се струва неизбежно. Но сякаш няма да е точно по въпросите на клеветата.

Ангел Грънчаров каза: Какво беше туй избухвание на емоции, другарко Дичева? 🙂 Явно сте някому силно уязвена, та видяхте пак в него „врага“, подлежащ на убивание? 🙂 Между другото имате доста превратна представа за нечий начин на преподавание, другарко Дичева. Вие лично все още не знаем какво по-точно преподавате, но гледам, се изявявате тука като специалистка по философстването, даже, кой знае защо, съчинихте името „Сократ Грънчаров“, много интересно, я кажете по тоя повод Вие лично кого мразите повече: Сократ или Грънчаров, та обединихте тия две имена в нещо, което, предполагам, мразите двойно повече и от двамата? 🙂

Elena Dicheva каза: Грънчаров, аз съм нормален човек, имам емоции. Ти нямаш. Справи се с литературата за индивидите, които нямат емоции. Не ми е работа да те подготвям за съдебното дЯло, което ще водим. Не за пръв път те пародирам като Сократ, в когото се припознаваш. Нима не четеш и това, което пишеш?

Прочее, като виден консултант по психологическите и философските въпроси 🙂 , попрочети нещо за тъмната четворка. Не че ще вденеш, но адвокатът ти ще е наясно какво може да очаква срещу теб. За да се подготви. Иначе, каквото и да каканижеш, все си е в обхвата на собствената ти личност.

Ангел Грънчаров каза: „Нима не четеш и това, което пишеш?“ – ето това вече е шедьовър? 🙂 И как така става този фокус, ако мога да разбера – да не чета даже и това, което пиша? 🙂 Апропо, тази теория за „тъмната четворка“ да не е от най-новите теории за конспиративизма?

Elena Dicheva каза: Не е. Пусни си едно търсене в Гугъл. И нали знаеш, че пазя хистори на всичките ти словесни интервенции в мрежата.

Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интересува, признавам си, каква правите… правете каквото си искате… въпреки че не мога да си обясня какво толкова сте се лепнала за мен, не разбрахте ли, че Вашите тъй премъдри поучения за това как е правилно да мисля и да правя едва ли имат някакъв ефект. 🙂

Elena Dicheva каза: За сведение на твоя адвокат, не на теб, нямам наблюдение да разбираш от сведения 🙂 , колкото и да ти се дават, ти си един вербален тормозник, Ачко. Ако бях на мястото на твоята директорка, щях да те уволня поради вербален тормоз над други хора, ученици и колеги. Поради която причина щях да съм ти поискала отнемане на правата за общуване с деца. Нищо де, не е късно. Твойта директорка просто се е видяла в чудо с теб, за да те уволни по параграфа „липса на качества за справяне с длъжността“. А че на теб ти липсват качества за справяне с длъжността е очевидно. Възразяваш ми, че не те познавам, за да определям общуването ти с учениците ти като безобразно. А ти, Философ Грънчаров, познаваш ли ме, че да ме определяш като „комуноид“. Някак все ми се струва, че ако аз не те познавам и ти не ме познаваш. Което не ти попречи да ми лепнеш какви ли не етикети, определения, да изопачиш това, което съм казала, да злоупотребиш с комуникативното намерение на опонента…. Но ти от тия работи не разбираш, Грънчаров. Ти си дълбоко вътрешно корумпиран, Грънчаров, душата ти, както казваш, страстно желае да се изрази и го прави. Ти желаеш немислещите като теб да бъдат наказани. Ти си един наказващ индивид, Грънчаров. Нямаш работа в училище. Ходи си по частните клубове, „Нещото“, стой си там кротко, води си предаването на агората, с хора, които не те интересуват, поради по-нисши от теб, докато гледаш в режисьора, дали одобрява какво правиш или не. И, ако обичаш, не стъпвай в училище. А също така, не стъпвай в непознати за теб области. Това е. Но, да. В мое лице имаш враг. Малцина са го постигали. Ти успя.

Прочее, ти сам си каза, че желаеш СИРИЗА да спечели в Гърция, за да бъде Гърция наказана, щото не е имала твоето преживяване на комунизма в България.

Ангел Грънчаров каза: Ясно, другарката Дичева ме е намразила до смърт защото съм я бил нарекъл „комуноид“ 🙂 И по тази причина ме е възприела като смъртен „народен враг“, подлежащ на немедлено унищожение (какво при това положение означава някакво си там… уволнение?!). В мое лице видя всички възможни смъртни грехове, ето, бил съм „корумпиран“, какво ли не още и пр., и т.н., и ала-бала. 🙂 С което така бляскаво потвърди моята хипотеза за несъмнената й комуноидност, че повече от това не може да бъде! 🙂 Благодаря Ви много за което, другарко Дичева!

Elena Dicheva каза: Сега ще мислиш до утре и ще плеснеш поредната помия, за да употребя един любезен евфемизъм. Поразглезен си, Ачко, от публиката, щото не те взима на сериозно. Ще ти се наложи обаче да се се срещнеш с мен по въпросите на омразата. И понеже никакъв разумен аргумент няма да то озапти, напротив, не очаквам адвокатът ти да се намеси.

ОК, Аче,. „Аче“ в моята азбука е буква, която се пише, ма не се чете.

Ангел Грънчаров каза: Другарко Дичева, гледам, си позволявате да се отнасяте твърде фамилиарно към мен, призовавам Ви да се държите що-годе прилично и да се контролирате все пак. 🙂 Не Ви отива на възрастта да се държите като хулиганстващ интернетен хлапак …

Elena Dicheva каза: А по въпроса за омразата, отвсякъде съм загубила. Ти си шампион. Но понеже нямаш чувства, няма и как да го знаеш. Има литература.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Вие ме веселите, тъй че за никаква омраза не може да става дума! Не се слагайте тъй високо в онтологичния ред, та да се доберете до някаква хипотетична моя „омраза“! 🙂

Elena Dicheva каза: Фамилиарно ли? Че ти знаеш ли какво е фамилиарно? Първото условие да се държиш фамилиарно с някого е да го чувстваш близак. Не се ли надценяваш, Ачко?

Ангел Грънчаров каза: Казах Ви да се държите възпитано. Не съм Ви „Ачко“, другарко Дичева, контролирайте чувствата си! 🙂

Elena Dicheva каза: Весели се тогава. Докато можеш. Вие сте Ачко, не заради чувствата ми. Просто сте То. Ма и аз не съм ви другарка, но вие си ме другаросвате. Защо аз да не ви Ачкосвам?

Ангел Грънчаров каза: Вие можете всичко да правите, проблемът си е Ваш. Излагайте се щом така Ви харесва…

Elena Dicheva каза: Много ми харесва да се излагам, Грънчаров, особено на ваш фон.

Ангел Грънчаров каза: Да, естествено: всяко мръсно петно, дето цапа фона си, предполагам много се харесва в тази си роля! 🙂

Elena Dicheva каза: DEAR SCIENCE: Why am I so afraid of clowns? По въпроса за петната, които цапат фона си, Грънчи, ти си недостижим. Не мога да се меря с теб.

Прочее, няма лошо. Всеки има път. Индивидуален. Твоят е оплескването. Но и в това няма лошо. Всички, без теб, се надяваме, че животът ти на този свят може и да те очовечи.

На теб пък ти стана време да си легнеш и да поспиш. Безчувствено. Утре ще се събудиш в пет, нали така? И отново ще ще замразиш. Ти не мразиш само, когато спиш, а и това не е много сигурно.Ти живееш от омраза, Грънчаров. Това е инд

Ангел Грънчаров каза: Нали Ваша милост беше петно, къде ти Вие в цялата си величавост ще се самонаричате… „фон“?! 🙂

Elena Dicheva каза: Не, твоя милост е петно. И не е фон на нищо. Прочее, твоя милост е всеобхватно петно. Многоточие санким.

Ангел Грънчаров каза: ОК, спете спокойно, аз съм „петното“, а пък Вие сте самата белота! 🙂 Ще спите ли спокойно тая нощ или Ви мъчи безсъница? Аз лягам. Позабавлявах се! Благодаря за усърдието! Лека нощ!

Elena Dicheva каза: Лягай, лягай 🙂 Помниш ли, че се позабавлява? Щото съм го записала. Няма да е добре, като се събудиш утре, да кажеш, че не ти е пукало.

Ангел Грънчаров каза: Брях да му се не види, нищо човек не може да скрие от тази другарка! 🙂 Толкова е бдителна само! И всичко си била записвала – за да го докладва „там, където трябва“. Не е лесно на нас, народните врагове, когато насреща си имаме такива напреднали в матр`ьяла другарки… 🙂

Ангел Грънчаров каза (на сутринта): Другарко Дичева, снощи разбирам, че сте била познавала „половината Пловдив“, та в тази връзка ми се ще да Ви призова: бихте ли разкрила истинската си самоличност, бихте ли имала добрината да кажете кое реално съществуващо лице се крие зад бойната ви кличка „Elena Dicheva“ – щото се родиха някои съмнения по повод тъй ярката Ви и необусловена от нищо пристрастеност към моя скромна личност и милост?

Elena Dicheva каза: Г-н Грънчаров, нямам оперативни псевдоними. Каквото имах да ви казвам – казах. Каквото исках да разбера – разбрах. Каквото имах за проверяване – проверих.

Ангел Грънчаров каза: Ох, олекна ми! 🙂 А доклада си за мен написахте ли вече? Изпратихте ли го „там, където трябва“? Да знам дали съдбата ми веч е решена… 🙂

Elena Dicheva каза: Не, разбира се. Още не съм призована от съда. За съдбата Ви не знам. Комуноидната ми представа за индивидуалната съдба на всеки човек е един вид преговори между него и Бога.

Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че в днешно време, излиза, комуноидите са се модернизирали дотам, че вече правят пазарлъци с Бога за съдбата си, това е несъмнен прогрес; преди чисто и просто Партията определяше съдбата им…

Elena Dicheva каза: Дано дребният ми коментар не помрачи радостта Ви, г-н Грънчаров, но виждането Ви за преговорите с Бога като „пазарлъци“ с него е твърде непредпазливо.

Ангел Грънчаров каза: Другарко Дечева, бъдете сигурна в едно: само Бог не можете да излъжете, само при Бог лицемерието Ви няма да мине…

Elena Dicheva каза: Ух, че неграмотно! Защо си мислите, че Бог Ви вярва? Само защото Вие си вярвате? Много нисък резултат във философстването.

Прочее, ако не си говорите с Бога, което във вашия случай ми изглежда очевидно, справете се поне с четенето за Бога.

Ангел Грънчаров каза: Пак не разбирате, другарко Дичева. Това, което Ви се чини, са пълни глупости. Вярно, Вас Ви движи едно нещо: омразата към мен. И през това криво стъкло всичко възприемате изкривено. Бихте ли ми казала, примерно, защо толкова силно ме мразите, а, другарко Дичева? Опитайте да си уясните този въпрос. Това дали аз съм талантлив или не съм какво толкова Ви вълнува? Не е ли нормалното Вие да се вълнувате предимно за своите собствени таланти, не за моите?

Ekaterina Krasteva каза: Господин Грънчаров, не съм Ви фенка и споделям много от констатациите на Дичева. Споровете между вас обаче винаги ме карат да застана на Ваша страна, защото от това, което пише госпожата се излъчва усещане за един изключително неприятен човек, който си търси спаринг партньор, само и само за да даде поле за изява на насъбралата се злъч и възрастови напрежения! Мисля, че ще е разумно от Ваша страна, да не се жертвате. Оставете госпожата сама да се справя с емоциите си.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Напълно сте права, уважаема г-жо Кръстева, но аз беседвам с г-жата по чисто научни подбуди, по изследователски причини, знаете, че много ме вълнува психологията; е, чат-пат си позволявам разни изследвания, та въпросната г-жа, няма да си кривим душата, е интересен за психолозите обект за изследване. По тази причина дръзвам да продължавам „диалога“ с нея, знаете, за науката сме длъжни да правим известни жертви…

Elena Dicheva каза: Г-жо Кръстева, наблюдавам у вас известна фиксация върху възрастовите промени, която Вие може и да сте пропуснали да забележите у себе си. Нормално е. Ето, и аз бях пропуснала да забележа у себе си излъчването за един изключително неприятен човек, но Вие пък сте видели това. 🙂 Не смятам да ви опровергавам. В края на краищата, човек вижда това, което може. Тук четат много хора, които ме познават лично и добре разбират какво правя. Нямам интерес да Ви преча да грешите. Струва ми се обаче, че сте уязвена от няколкото присмехулни наистина реплики, които Ви отправих във връзка с Ваш коментар за пост на г-н Христо Диков. Ще Ви кажа направо, подразних се от категоричността и безпардонния тон с който се изказахте тогава, при все че не си бяхте направили труда да вникнете в същността на г-н Диковия коментар. Вие го възприехте като персонална атака към г-н Грънчаров и се втурнахте да го пазите от врази. 🙂 Прочее, първата ми реплика към Вас беше дружелюбно закачлива. Вие тутакси върнахте коментар относно моята обърканост по въпросите на желано и действително. Нейсе. Писах за този тип аргументация. Не ми прави добро впечатление и изборът Ви на адресат в горния Ви пост. Комуникативното Ви намерение очевидно е да съобщите мнението си на мен. Защо ще го правите чрез разговор с г-н Грънчаров? За да го уведомите какво мислите за мен ли? 🙂

Това е несериозно. Г-н Грънчаров много е напреднал в материята, нищо ново не можете да му кажете. Той цяло изследване провежда върху мен, Вие ще му споделяте мнения. 🙂 Освен това, ако желаехте да го окуражите в изследователската му дейност, като подкрепите изводите му от независим, тъй да се рече, източник, санким Вие, можехте да го направите на лични. Но не. Защото искахте аз да прочета поста Ви. Е, прочетох го. 🙂 И, между нас да си остане, г-н Грънчаров не Ви казва истината. Никакво изследване не прави. Неговият ум не работи изследователски. В най-добрия случай, събира си езиков материал за някоя от многобройните си книжки. Г-н Грънчаров пише книги, както диша. Но не вярвам и това да е основният му мотив да продължава „диалога” 🙂 си с мен, това е само съпътстваща екстра. Работата е много по-проста: г-н Грънчаров срещна упорит противник, на когото не можа да види сметката посредством квалификации, сарказми и безцеремонност, защото противникът се оказа силен в сарказмите и безцеремонността и някак не е удовлетворен от развоя на битката. 🙂 Няма усещането, че е победил. 🙂 А той не е свикнал така. Иначе, тук няма нито спор, нито диалог. Бъдете здрава.

Ангел Грънчаров каза: Госпожа Дичева знае за нас всичко, даже и това, което ние самите не знаем, при това тя явно се самовъзприема и самооценява като… „Партията“, която никога, ама никога не греши – и при това всичко знае! 🙂 Къде ще се мерим ний с таз всичкознаеща и безпогрешна партия, та ние сме чисто и просто човеци. Затуй ето, „Партията“ на мен ми казва, че това, което аз искам, а именно да изследвам някои психологични явления, не е правилно и явно аз греша, щото как аз да не греша като „Партията“ никога не греши, та това изобщо е невъзможно дори само за представяне, камо ли пък да стане в действителност?! Няма как, нали така?

Освен това трябва да знаем, че госпожа Дичева (да не я наричаме вече „другарка“, щото това я вбесява, поражда у нея излишни нерви!) е изцяло фиксирана върху моите „книжки“, това е явно нейната голяма болка, как така „някакъв си там“ ще пише без да е получил наказ за туй нещо от самата непогрешима „Партия“?! Да, и затуй този някакъв си там трябва да знае, че ние ще воюваме с него докато дишаме, щот той не може да си прави сичко, каквото иска, а само това, което „Партията“ (или „Комуната“) е разпоредила. Так думает таваришч Дичева, просто такое ее мышление, она иначе не может думать, не й е просто по силите да мисли иначе.

Да, това обаче е същинска човешка трагедия: въпросната таваришч Дичева не може да понася гледката на един свободомислещ и свободолюбив човек като „тоя там толкова неприятен индивид Грънчаров“, който е изцяло неправилен, който даже и не заслужава да съществува; ей, да бяха сега ония незабравими времена, когато такива като тоя Грънчаров ги натиквахме в концлагери и дори направо ги застрелвахме, какво щастие щеше да бъде! Но, уви, за жалост, сега е време на пустата демокрация и тоя Грънчаров си развява байрака, а тази гледка е непоносима; затуй, таваришчи, на атака, на юруш, долу, да плюйме, да ревем, да крещим, да не му даваме на Грънчаров и миг спокойствие, ще го осмиваме, ще го тормозим както ний си знаем, та белким рухне! Познах ли Ви потайните и съкровени мисли, другарко Дечева?! 🙂

Elena Dicheva каза: Не, господин Грънчаров, не ги познахте. Просто си направихте поредната автоапология. 🙂 Житие и страдание святого Грънчарова. 🙂 Ще прощавате ако съм допуснала грешки в руския език, не ми е сила. И пътьом подкрепихте с действието си това, което писах по-горе на г-жа Кърстева.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Я помислете още малко? 🙂 Можете ли да си сложите ръка на сърцето и да повторите тез покъртително неверни, лъхащи от неискреност думи? 🙂 Можете ли да опитате поне веднъж в живота си да се изкажете по възможност честно? 🙂

(Следва продължение)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата „Въведение във философията на вярата и религията“

По последните няколко теми от поредицата с условно заглавие Въведение във философията на вярата и религията (смятам да напиша учебно помагало по тези проблеми) се появиха няколко отзива, коментари и нещо като „дискусионни разпри“, по нашия роден български обичай, е, въпреки всичко ги слагам на едно място, с оглед да опитаме да се зароди една що-годе по-смислена дискусия, за която призовавам:
choky bembenk каза: this is amazing sir…
Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.
Ангел Грънчаров каза: Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие в тъй важната духовна област – както беше при варварския, дивашкия комунизъм?
Анонимен каза: Не, тавариш. Без вероучение децата ми ще останат без неморалните и във висша степен наивни религиозни бръщолевици и ще могат да посветят вниманието си на нещо, което им е хем интересно, хем ползувателно.
Анонимен каза: Не е никак чудно, че един догматик като вас разсъждава по този начин. Вие бихте процъфтяли в Испания през 15 век, когато би ви доставяло огромно удоволствие да изтезавате и горите на кладата неверници като мен. Не се правете, че не ви се иска и сега да го сторите. Това желание капе с всяка дума от злобната ви устица.
Само че ръчичките ви са къси. Религията вече няма сила да опропастява живота на хората. Така че животът ще върви напред, а вие само ще скърцате със зъби и ще траете. Анъдъмо?
Анонимен каза: Хайде тогава малко цитати от Библията. Ето как християнския бог на Грънчаров насърчава геноцида, изнасилванията и РАЗПАРЯНЕТО на бременни жени:
„Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.“ Числа 31:17-18
„Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.“ Осия 13:16
Бравос на ристиянския бог! Да го хвалим, братя и сестри! Той е най-добрият от сички бугуве! ХАЛЕЛУЙА!!
Ангел Грънчаров каза: 🙂 Нерде Ямбол, нерде Стамбул 🙂 Какво друго да каже човек 🙂
Апропо, някои таваришчи живеят на нивото на представите някъде на 12 век – и затова приписват на другите това, което тям се иска от все сърце. Примерно, атеистите съвсем наскоро убиваха вярващите хора, това се случваше в тъй страшния ХХ-ия век, в който безбожниците показаха отвратителното си лице в пълна мяра…
Анонимен каза: Как ще коментирате призивите на вашия бог към масови убийства и изнасилвания? Или сконфузено ще заметете този въпрос под килима? Отново?
Мария Василева каза: Господине (Госпожо), как трябва да живее човек е написано в Новия Завет, който отменя повелите на Стария Завет. Вие цитирате от Стария Завет, който обогатява като история, но не дава нормите за поведение. Това всички що-годе просветени вярващи го знаят. Ако бяхте учили вероучение, нямаше да изтъквате тези доводи и аз нямам желание да обяснявам на Вас точно защо има Стар и Нов завет. Християните не са фанатици, нито глупаци, най-малко изостанали и прости хора, както вероятно си мислите. Те се отличават с малко повече човечност и милост от останалите. Това е и причината да бъдат гонени, избягвани, мразени. Да бъдеш християнин практически е невероятно трудно, когато хората не могат да постигнат това, което един християнин има – мир в себе си – те започват да го плюят, оспорват, ненавиждат.
Е, щом на Вас ви харесва манталитета на младите, които живеят без Бога, не записвайте децата си на вероучение. То и без това го няма из училищата – нито има кой да го преподава, нито масата български граждани са осъзнали необходимостта от него.
Господин Грънчаров пак изпреварва времето, в което живеем – с намерението си да напише учебно помагало. Вярвам, един ден много хора ще стигнат до това, което той осъзнава в момента като необходимост: благодарение именно на неговата книга. Това е единственият начин за очовечаване на българина. И в чужбина да го преместят, и в най-проспериращата страна да живее с огромна заплата, пак ще се отличава от човека-християнин и ще фрустрира и скандализира с поведението си (пример: читателят на този блог от Австралия).
Надявам се поне да се съгласите, че в по-цивилизованите страни, където има ред и благополучие, нравствените ценности на обществото са създадени точно въз основа на християнските ценности.
Мария Василева
Анонимен каза: Хайде, хайде, без изтърканото оправдание – „Ама тва е в Стария завет, бьееее!“ Богът си е един и същ, драги ми смехурко. Едно и същ неприятен, неморален, жесток и несправедлив тип.
Искате примери от Новия завет? Нищо по-лесно. Ето: цитирам ви думи на самия Исус, вашият прехвален бог (а всъщност поредното неморално леке в Библията). Тук той от все сърце защитава РОБСТВОТО:
Вие, роби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си. Ефесяни 6:5
Робите които са под иго да считат своите си господари достойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. 1 Тимотей 6:1
И онзи роб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. Лука 12:47
Някакви оправдания? А?
Анонимен каза: Писано е така защото от роба господар не става, ни от господаря роб. Дай на роба власт и му гледай сеира – 45 години му го гледахме; и днес продължаваме със синовете и дъщерите му. В цивилизованите Западни държави, чиито правни системи и културен светоглед са еманация на християнската философия и принципи, йерархиите имат значение. И те имат значение дотолкова доколкото има определени независими от лична предпочитания и интереси правила, които поставят едни хора на по-високо положение, а други на по-ниско. Тези, които НЕ СЛЕДВАТ правилата, ПРАВОТО НА ГОСПОДАРЯ, НАРЕЧЕН „ЗАКОН“, влизат я в затвора, я се остракират и на получават възможност да се развиват.
Така че много правилно е казано в Библията: Спазвай Божия и човешкият закон за да живееш в правово общество, и разбира се, за да не бъдеш ни БИТ, ни УБИТ (както се случи с нашите пишман мутри, роби не познаващи ни Бог, ни власт).
Анонимен каза: Горкият Йосиф голям бунак! Жена му му изневерявала като невидяла, а като изпаднала „в беда“, изпищяла – „Бог ме чука!“ И Йосиф, идиотът, повярвал… И така се родила поредната дебилна религия…
Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дебилът явно си ти… богохулстваш… явно Сатана те е обсебил… потърси наблизо психиатър, щото това е опасно за здравето ти…
Анонимен каза: Богохулство не съществува, защото не съществуват богове (или бог). Така че не изпадай в поредния си хистеричен пристъп…
Ангел Грънчаров каза: А би ли обяснил понятно защо смяташ, че „не съществуват богове“. 🙂 Дай някакъв аргумент.
Апропо, самият факт, че употребяваш думата „богове“ (множествено число на думата Бог) показва, че даже не разбираш що е това Бог, т.е. съзнанието ти се намира на стадия на първобитното варварство в това отношение, тъй че да съдиш има ли Бог или няма при положение, че изобщо не разбираш що е Бог, е безкрайно глупаво занимание! 🙂
Мария Василева каза: До онзи другар, който нямало да допусне детето му да учи вероучение. Искам да поправя нещо неправилно, което написах до Вас като коментар, а именно че „нямам намерение да обяснявам точно на Вас за Стария и Новия завет“.
Ето, пиша ви тези редове. Дали ще ги приемете е въпрос на Ваш личен избор. Бог никога не плаши, не размахва пръст, не задължава някого. Думите „виновен си“, „длъжен си“, „трябва“, не са от неговия речник (те принадлежат на религиите, които пък са дяволска работа, измислена да мъчи човека и да го праща в лудницата, не бъркайте вяра с религия, нямат нищо общо). Така че дали ще прочетете това, дали ще приемете тази истина си е Ваш избор, както е Ваш изборът да приемете ли учението на Христос или да вървите по пътя на греха. Свободната воля е нещо много важно, решаващо съдбата на човека.
Ще се опитам да пиша с много прости думи и да се изразявам образно, т.е. да подсилвам нещата съзнателно. След грехът на Адам и Ева човечеството оскотява и затъва в грехове. Това е етап от Божия план. Бог разкрива своите изисквания-закони към подивелите полу-хора, полу-животни, пълни простаци, в плочата, която донася Моисей. Те обаче са недостижими за слабите и лоши хора, населили земята. Греховете им били толкова големи и жестоки, че с нищо не можели да се изкупят. Цялото злато и съкровища на света не стигали за да бъдат изплатени тези грехове. Трябвало нещо по-ценно, най-ценно да бъде дадено, за да станат хората способни да се освободят от големите си раници, куфари и чанти с грехове.
Това най-ценно можело да бъде само невинната кръв, принесена в жертва. Но нито един човек на Земята нямал невинна кръв, затова Бог, който е Любов и изпитвал огромна мъка да гледа своите творения да се влачат, мъчат и лутат в една окървавена земя, изпраща като жертва с невинна кръв своя син на земята, с което автоматически се изкупват греховете на всички, които искат това. Тези, които се „запознават“ с Исус и неговото учение се освобождават от всичко, което ги мъчи (не се грижете какво ще ядете, пиете, облечете…) и стават нови, силни хора, които нищо не може да разтревожи. Те са като деца, осиновени от Богаташ, които са задоволени във всяко отношение и живеят безгрижно, занимавайки се само с духовни неща.
Това е като вододел – човечеството се разделя на две части. В Новия завет съществува само думата „искам“, нищо не е написано с цел да обремени и задължи човека, защото той вече, пожелал да бъде освободен от старите си грехове, от които не е останало дори фотокопие, има силата да живее по нов начин – с милост, великодушие, любов… Той вече принадлежи на други измерения – на Божието царство, той е дете на Бога и Цар, живее в Свят без грях и болести. С нищо не е заслужил това, то е дар, подарък, благословение. Единственото, което открива пътя на всички благословения, е вярата, приемането на този чудесен Исус, по който са „луднали“ толкова хора, както влюбените до уши в някого от противния пол. Още една грешка, много огромна, която допуснах, като написах че е „адски трудно“ да вървиш по стъпките на Исус. Не. Много е лесно и просто. Не трябва да правиш нищо, оставяш всичко в ръцете на твоя Баща, без него няма да успееш да вършиш добри неща.
Не съм много напреднала във вярата, допуснах грешки. Затова и Бог иска да не слушаме човеци и да не се подчиняваме на тях, било то папи, попове, пастори… Да се чете в Библията, какво казва самият Бог – това е най-сигурният начин да се доближаваме към Него.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Показателна дискусия по интересни нравствени и психологически въпроси

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото нали знаеш, аз съм просто един изследовател на чудатостите на нашия съвременен живот, нищо друго не съм…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Путинска Русия произвежда корупция, престъпност, нравствена развала

Паралели – Русия произвежда корупция и алкохолици, а ЕС е равно на много труд, опит и технологии

Паразитната империя на Путин е изградена върху костите на десетки народи, чийто труд и ресурси експлоатира, Автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

Даваме ли си реално сметка какво е ЕС, каква е всяка държава поотделно, с традициите, опита, технологиите, какво произвежда, твори и в същия момент какво представлява Русия и руската икономика в сравнение с ЕС или с някоя от държавите в съюза.

Русия е с територия 17 милиона кв. км. Разполага с огромен ресурс от нефт, газ, полезни изкопаеми, злато, диаманти, гори. Но на глава от населението брутният вътрешен продукт е под 15 000 $. За сравнение – в Норвегия е над 110 000 $. В Дания и Швеция е към 60 000. В Германия – 50 000.

Франция е с територия 551 000 кв.км. или 30 пъти по-малка от Русия. Брутния вътрешен продукт на Франция е 2,5 трилиона долара. На Русия – 1,8 трилиона. Но Франция произвежда Пежо, Рено, Ситроен, произвежда и 6 044 900 000 л. вино годишно или по 42 л. вино на всеки поданик на Руската федерация. Хиляди малки и големи изби, милиони декари лозя, ферми, 400 вида сирена и всяко от тях е уникално по свой начин. Франция произвежда и самолети, ракети, кораби (вкл. бойни, които Русия купува), ядрена програма и арсенал.

Какво произвежда Русия?!

Брутният вътрешен продукт на Германия е 3,5 трилиона долара. Два пъти по-голям от руския. А Германия не разполага нито с нефт, нито с газ, нито злато и диаманти. Но призвежда и то здраво – Мерцедес, БВМ, Порше, Опел, Фолксваген, Сименс, Байер, Бош, Лийбхер… Списъкът е сякаш безкраен. Хиляди малки и големи пивоварни, стотици видове бира. Дори стоките във веригата „Берьозка” са made in Germany. Когато работех в Щутгарт установих, че до първата кафе-пауза в 9 ч. извършвам такъв обем работа, колкото за цял работен ден в България.

Ами Италия?! Дори и тя има по-голям брутен вътрешен продукт от Русия… Ферари, Мазерати, Ламбурджини, Фиат, Ивеко, мода, селско стопанство, Берета…

Столетия традиции, опит, развитие на технологии и труд, много труд – това е ЕС. Да отдадеш сърцето си на това, което вършиш, твориш, работиш за да те има, за да си най-добър. Никаква толерантност към корупция и престъпност.

Какво произвежда Русия?!

Швеция, която е с население 9 милиона има брутен вътрешен продукт 490 милиарда долара с територия 37 пъти по-малка и с население 15 пъти по-малко от цялата Руска федерация. Произвежда страхотни коли, камиони, дори изтребители… Да кажеш, че е имала колонии, че има благоприятен климат?!

Какво произвежда Русия?!

Произвежда корупция. В някои случай рушветът там достига до 90 % стойността на поръчката. Километър руски газопровод е пет пъти по-скъп отколкото в Европа. Обявиха, че Южен поток ще струва 3 милиарда, после станаха 4 милиарда. Наскоро порастнаха на 9,5 милиарда. Приятелите на Путин продължават да усвояват пари, и да ги изсипват в морето, въпреки че проектът е спрян от ЕС. За олимпиадата в Сочи построиха 48 километров път на стойност 9,5 милиарда долара или 200 милиона долара на километър. Най-гадното е, че Русия изнася корупция, така както изнася насилие и престъпност. Това е същността на тази паразитна империя, която е изградена върху костите на десетки народи, чийто труд и ресурси експлоатира.

Неслучайно Русия е на първо място в света по брой на алкохолици, потребява 21 % от цялото световно производство на хероин, заема трето място в света по брой на наркоманите, като на първо място е Афганистан, на второ – Иран. Децата и младежите харчат годишно 2,5 милиарда долара за наркотици, за последните 10 години от картата на Русия са изчезнали 13 740 села и 214 града. В рейтинга за възприемане на корупцията Русия е на 154 място наред с Таджикистан, Папуа Нова Гвинея, Конго и Камбоджа.

1,5 % от населението владее 50 % от националните богатства.

Това произвежда Русия!!!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.