И на последния идиот е ясно, че СИРИЗА е проект, финансиран от Кремъл

В Гърция се провали СИРИЗА – проектът на Кремъл, а съседите получиха точно това, за което гласуваха
… И на последния идиот е ясно, че проектът СИРИЗА е финансиран от Кремъл, разчитащ на крайнолеви, антиевропейски и проруски настроени маргинали, които се увеличават във всяко общество, обхванато от криза.
Че Ципрас не е нормален политик е ясно и на Меркел, и на Оланд. Циркът на благоприличие, който разиграват при контактите си и преговорите с този руски агент са неминуема част от добрия дипломатичен тон, но всяко нещо си има граници.
Действията на СИРИЗА, се превърнаха в пародия на доброто старо библейско послание в стил „Дай на бедния и последната СИРИЗА“. Ясни са и други руски проекти – фашистката партия на Льо Пен, както и подобна гнусна структура в източните провинции на Германия – ПЕГИДА.
Ципрас спечели с обещание да не намалява пенсиите и заплатите, да не прави съкращения, да излезе с гордо вдигната глава пред кредиторите…
И идиотите му повярваха
Днес, от позицията на времето можем да твърдим, че елините получиха точно това, за което гласуваха.
Три десетилетия елините живеят на кредит. Три десетилетия лявата ПАСОК печели избори с популистки обещания, после вдига пенсии, заплати, увеличава администрация, взима нови кредити и след две-три години се проваля, а финансовата яма зейва още по-дълбока. После печели Нова Демокрация с обещание за икономия, бюджетни съкращения и тъкмо позакрепи положението и дори собствените й избиратели се отдръпваха от нея. За да връчат жезъла на разхищението отново на социалистите от ПАСОК.
И така 30 години. Докато не се появи Ципрас…
Той е друга история. За първи път Гърция се управлява от руски агент. Нито в ПАСОК, нито в Нова Демокрация Русия не е имала такова влияние, каквото в СИРИЗА…
Скоро Ципрас няма да го има
Времето и историята ще го изхвърлят, а след години гърците ще си спомнят за него като поредното недоразумение в историята си. Гърция ще си остане там, където е, само дето на гърците ще им е малко по-трудно от вчера, ще им се наложи да работят малко повече от вчера и да харчат по-малко от вчера.
Докато Ципрас си харчи някъде милионите, спечелени докато съвсем законно е бил овластен от самите гърци да управлява. Поредният геополитически проект на Руската империя, който се е провалил.
Нищо ново под слънцето. Дано само по-бързо го осъзнаят самите гърци!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесен текст, заслужава да се прочете, тук съм дал само откъс, прочетете го изцяло! Напълно подкрепям основната му теза.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Украйна е образец за радикална декомунизация

Московската хунта вдъхнови антикомунистически европейски пробив в Украйна, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Едноличният войнолюбив режим на Путин превърна заплашената от него Украйна в образец за радикална декомунизация в Европа и в света. Без агресивната му политика спрямо съседна Украйна украинците вероятно щяха да вървят по мъчително бавния път на декомунизация, по който се влачи България вече четвърт век.

В този смисъл Путин напълно сериозно може да бъде определен като неволен инструмент на декомунизацията, който превърна съседната бивша съветска република в образец за подражание. На опашката чакат още доста анклави на посткомунизма. Но най-вече украинският опит един ден ще послужи на самите руснаци, когато техният Путлер и без война ще ги доведе до резултати от своето управление, сходни с онези, които постигна Хитлер. И едва тогава “малката Украйна”, каквато отдавна е България като обект на руските хибридни войни, ще може да се освободи от Петата колона на Москва, проникнала на всички нива тук.

Само вижте примера от вчера: Красимир Велчев, един от най-близките помощници на Бойко Борисов, оглави групата за приятелство с Русия в парламента – не някак си с руския народ, а именно с Русия на Путин. Вече е насрочена по тази линия първа негова среща с пратеник на Путин.

Във въпросната група са се записали повече кандидати да си дружат с московската хунта, отколкото са депутатите, желаещи да си общуват в групите за приятелство с която и да е страна от Европа или Северна Америка. ГЕРБ удовлетворяват нагона си да са начело и в това отношение!

А междувременно в Украйна се случва следното поучително развитие на събитията, предизвикани от агресивната политика на московската хунта.

е-vestnik

Украинският парламент прие днес закон, забраняващ пропаганда на тоталитарните комунистически и нацистки режими и техните символи. Общо 254 депутати гласуваха за това решение, за чието приемане бяха необходими 226 гласа, и което трябва да бъде обнародвано от президента.

Списъкът с елементите, които занапред ще бъдат забранени, включва съветското и нацисткото знаме и химн, както и паметници в чест на комунистически ръководители. Улици, местности и предприятия не могат да бъдат кръщавани с имена, напомнящи на комунистически ръководители, дейности на комунистическата партия или болшевишката революция от 1917 г.

Лицата, признати за виновни за производство или разпространение на съветски и нацистки символи, може да получат присъда до 10 години затвор според новия закон. Върховната рада определи 8 май за Ден на памет и помирение в чест на всички жертви от Втората световна война, съобщи ТАСС.

Документът отменя украинския закон “За увековечаване на победата във Великата отечествена война 1941-1945 г.” и определя 9 май за “Ден на победата над нацизма във Втората световна война”. Законопроектът, за който гласуваха днес 261 депутати, предлага използването на термина “Втора световна война”, вместо “Велика отечествена война”. При честването на паметта на загиналите във Втората световна война, съгласно законопроекта, се отменя използването на съветски символи.

Украинският президент Петро Порошенко заяви, че смята за равнозначни ролите на Адолф Хитлер и Йосиф Сталин в разпалването на конфликта. “Хитлер и Сталин заедно предизвикаха кървавата баня на Втората световна война и след това се опитаха да разделят Европа”, каза Порошенко в присъствието на полския президент Бронислав Коморовски, който е на посещение в Киев.

Върховната рада прие и “Закон за достъп до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим от 1917 до 1991 г.”. В срок от три месеца документите трябва да бъдат предадени в Украинския институт за национална памет, където ще бъдат обществено достъпни.

Украйна изготви нова доктрина за сигурност, в която осъжда “агресията на Русия” и поставя за цел членство в НАТО, предаде Ройтерс. Ръководителят на Съвета за национална сигурност Олександър Турчинов заяви на заседание на съвета, че Украйна приема руската агресия като дългосрочен фактор и смята членството в НАТО за единствената надеждна външна гаранция за запазване на своя суверенитет и териториална цялост. Турчинов заяви, че петгодишната стратегия се основава на реалността от руската военна агресия.

“За пръв път в историята постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, който притежава ядрени оръжия, използва този фактор, за да сплаши международната общност и използва военния си потенциал за анексиране и заграбване на територията на една европейска страна”, заяви той. Турчинов каза, че сега европейската и евроатлантическата интеграция е приоритет в политиката на Украйна и че страната ще се стреми да координира армията и разузнаването си с тези на западния алианс.

НАТО заявява, че членството за Украйна е евентуална бъдеща възможност, но отказва да въоръжава правителството в Киев с аргумента, че Украйна не е член на алианса и не отговаря на изискването за военна помощ съгласно правилата за колективна отбрана на алианса. Новата военна доктрина, която бе изготвена от Съвета за национална сигурност на Украйна, ще влезе в сила, след като бъде утвърдена с указ на президента Петро Порошенко.

БТА

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Какво стои зад вакханалията на обилно платения рублофилски цирк в България от последните месеци

Страните от бивша Източна Европа имаха историческия шанс начело на западния свят през 90-те години и в началото на 21 век да стоят лидери, които не бяха подвластни на ляво-либералния утопизъм характерен за издания като „Гардиън“. Спомените от епохата на Студената война бяха все още достатъчно живи и релефни за да позволят на заблуди относно перспективата за развитие на Русия да вземат връх в стратегическото планиране на западния съюз. Слабостта на Русия през 90-те години не можеше да бъде възприета като гаранция, че вековните геополитически инстинкти на Руската империя са погребани безвъзвратно и без остатък под руините на Съветския съюз.

И в годините на най-драматичната си слабост след 1991 г. Москва брутално участва в разпокъсването на Грузия чрез подкрепа на сепаратистите в Абхазия и южна Осетия през 1992 г., чрез манипулирането в своя изгода на конфликта в Нагорни Карабах и на други места в постсъветското пространство. Руската имперска доктрина винаги се е основавала на презумпцията за неограничена външна експанзия като ултимативно средство за сигурността на империята. След края на Втората световна война тази презумпция се конкретизира в основната стратегическа цел за изтласкване на САЩ от Европа и поставянето на Стария континент под пряката хегемония на Москва като неограничен господар на Евразия. Поражението на Кремъл в Студената война не бе достатъчна гаранция, че на тези имперски мечти е поставен окончателен край. След 1991 г. от Запад към Москва полетяха от изгодни по-изгодни предложения за пълна и приоритетна интеграция на Русия в системата за Европейска и Атлантическа сигурност, разширена до размерите на цялото Северно полукълбо.

ЕС разтвори огромен спектър от възможности за интеграционно, технологично, търговско и политическо сътрудничество с Русия. Москва остана резервирана към значителна част от тези невероятно благоприятни възможности. По една основна причина – оползотворяването им би поставило ограничения върху бъдеща стратегическа имперска експанзия на Русия към „полагащите й се сфери на влияние“ в постсъветското пространство и бивша Източна Европа. Именно това поведение на Москва бе ясна индикация, че Източна Европа трябва да се погрижи за своята дългосрочна сигурност в сътрудничество със своите европейски и западни партньори. Разширенията на НАТО и на ЕС на Изток бяха инструментите на тези гаранции за сигурност и развитие на уязвимите централно- и източно-европейски общества в епохата след комунизма. Натискът на Варшава, Прага и Букурещ върху Запада за приемане в НАТО – заедно с другите по-малки страни – и партньорството и подкрепата на Вашингтон, Берлин и Лондон с Източна Европа създадоха общото пространство за сигурност и сътрудничество в евроатлантическото пространство.

Като наблюдаваме какво се случва днес в Украйна можем да си представим на какви рисове би била изложена Централна и Източна Европа ако на изток от нея не преминаваше категоричната червена линия на защита, осигурявана от Атлантическия съюз. А като наблюдаваме вакханалията на обилно платения „русофилски“ цирк в България от последните месеци, можем да си представим още колко по-ниско можехме да паднем като народ и държава, ако демократичните политически и граждански сили в България не бяха се преборили за европейската и атлантическата принадлежност на страната ни. На българите и на източно европейците не им отива да се държат като „ястреби“ спрямо Русия.

За нас обаче е важно да участваме активно в международния политически дебат срещу илюзиите и обвиненията на издания като „Гардиън“, оневиняващи руският имперски експанзионизъм с (псевдо) пацифистки аргументи. Нашата история и политически опит са най-доброто доказателство, че подценяването на агресията е най-прекия път към загубата на свобода и достойнство. А „Гардиън“ май минаваше за либерален вестник – нали? Либерален идва от liberty – свобода. Защо „Гардиън“ си позволява с лека ръка да жертва нашата свобода?

Написа: Ognyan Minchev, Фейсбук

По повод на: Сатанизирането на Путин е опасно – тласка света към война

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кремъл пуска в ход поредния сценарий за дестабилизация на България и сваляне на българското правителство

Из: Ескалиращата вътрешна дестабилизация при ескалираща геополитическа конфронтация, автор: Илиян Василев (Разбира се, съветвам Ви да пречете цялата статия.)

… Защото зад съдбата на една банка и атаките срещу няколко други банки прозират контурите на изострящо се геополитическо съперничество, което предпоставя устойчива дестабилизация, нарастваща уязвимост на страната и неуправляемост за години напред. Затова не преставам да повтарям, че саморазрушителната страст да „натрием“ носа някому, без да сметнем какво това струва, е непростим лукс във сегашното „военно време“ и критична заплаха за националната сигурност, което изисква „военновременни“ мерки по изолирането на вирусите на крайния егоизъм и отрицанието.

Всичко започна с Южен поток и с финансовите потоци, които тръгнаха към България и осъзнаване на реалността, че вътрешните източници за обогатяване на политико-олигархичната класа са изчерпани или компрометирани, а външните пресъхнаха – Европейският съюз рязко затегна контрола върху еврофондовете, а чуждестранните инвестиции и особено чуждестранните инвеститори не преливат от желание да инвестират в непрогнозируема и рискова България.

На фона на свиващите се потоци от чуждестранни инвестиции, средствата ангажирани в проекта Южен поток и замразените други енергийни проекти на Русия, се открояват като сламка на спасението за редица водещи бизнес и политически олигарси у нас.

Но Кремъл си има свои условия и свои правила. Българските „партньори“ имат право на корекции в политическия и медиен дизайн, но не и по съдържанието. Затова и ако преди проекта Белене в Русия все още бяха склонни да „авансират“ срещу бъдещи изгоди, то при Южен поток тези кръгове настояват за обвързване на обещания и разходи с получено и направено.

Ако някой си мисли, че Владимир Путин няма да упражни силов натиск върху това правителство и с неговата позиция, че Брюксел решава по темата Южен поток – дълбоко се лъже. Не случайно Газпром изобщо няма намерение да стартира процедура по дерогация от Третия енергиен пакет и продължава да настоява, че единствено валидни са двустранните споразумения с България. Така рестото на конфронтацията остава у нас.

Пропастта между Запада и Русия расте и конфликтът в Украйна всеки момент може да премине в гореща фаза, като вариантите за Студена война – 2 съвсем не са най-песимистичните.

Южен поток е в центъра на архитектониката на тази геополитическа драма. Москва не може да получи насила българското съгласие, но може да дестабилизира страната, като блокира реформите и вдигне техните социални и политически разходи. Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат.

От началото на месеца в акваторията на Черно море навлезе тръбополагащия кораб на компанията Сайпем, която е контрактувана за да полага тръбите в морския участък на Южен поток. По план трябва да започне работа в края на ноември, но без решение по наземната част в България е логически, политически и икономически абсурд. От което следва, че правителството на Бойко Борисов ще бъде подложено на критики и остри атаки и кризата около КТБ е удобна мина със забавено действие. Не само защото банката бе определена да обслужва проекта от премиера Орешарски. Притчата, която напоследък се прокрадва в някои издания, че Цветан Василев играе с Москва, а Пеевски и ДПС са „древни“ стожери на евроатлантизма, е несръчна ПР схема и четиво за наивници.

Истината е, че евроатлантизмът е най-неуместния план за разбиране на случващото се около банката. Няма вариант при който дестабилизация, провокирана от фалита на голяма банка с критично присъствие в два ключови за националната сигурност сектори – като енергетиката и оръжейната индустрия – без значение дали е поради занижен надзор на БНБ или заради злоумишлена преднамерена атака на политически и бизнес конкуренти – да се смята да полезно или оправдано в името на евроатлантизма действие.Защото в края на този процес България ще бъде отслабена, като се съкратят експоненциално и ресурсите и за провеждане на реформи и изпълнение на ангажиментите ни към НАТО и ЕС и то в епицентъра на най-значимата геополитическа криза за последните 25 години и в нашия Черноморски регион…

В руски издания недвумислено се говори, че ще бъде пуснат в ход поредния сценарий за дестабилизация и за сваляне на българското правителство по метода известен от февруари, разбира се надграден с нови елементи.

В този контекст сагата около КТБ съвсем не се свежда до съдбата на един банкер, а до политическата и икономическа сеизмика, която е съзнателно генерирана и подклаждана, без да може да бъде съзнателно контролирана и управлявана. Този, който иска да внуши, че същата прокуратура, която се намеси по безпрецедентен начин в изборите през май 2013, днес е коренно различна и търси преди всичко „народополезното“ атакувайки банката, ни пуска по пързалката.

Защото процесът никога не е бил воден само, а напоследък и основно от принципни и чисти подбуди, а е бил винаги подчинен на друг много по-съдържателен и значим процес – този за властта – защото става дума за съдбоносни решения, за изходни позиции и достъп до ограничени ресурси. Съдебната реформа е неизбежна, а от нея мнозина от силните „вчера“ ще загубят позиции, власт и пари. Провокираната от тях дестабилизация на страната и повишаване на разходите за реформи цели да ги осуети и да им даде критични лостове за влияние върху законодателната и изпълнителна власт.

Срещу външните заплахи винаги ще успеем да намерим противодействие, в това число и с помощта на нашите съюзници от ЕС и НАТО, както и благодарение на неизбежното отрезвяване и прагматизъм в Кремъл след поредицата неудачи в България. Но срещу вътрешните източници за дестабилизация, при доминантата на груповия и личностен егоизъм – пример за което е сагата около КТБ – нямаме особени шансове.

Най-лошото е, че пропускаме да забележим, че се намираме в стъклен дом и действията ни са обект на невинаги добронамерен интерес, който работи срещу страната и ни прави извънредно уязвими. Без външни инвеститори, с много съдебни искове, с отслабнала държава и държавност, с компрометиран растеж и развитие, сринато доверие сред съюзници, катастрофирали сектори, невъзможни или забранително скъпи реформи – какво струва България като добавена стойност за НАТО и ЕС?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Паметникът на Съветската армия е безкрайно унизителен и накърняващ националното ни достойнство символ

Писмо до външно по вътрешен въпрос, автор: ИВО ИНДЖЕВ

ДО ДАНИЕЛ МИТОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧЕН ПРЕЗ 1992

ОТ: ИВО ИНДЖЕВ, ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Обръщам се към Вас с молба да ни предоставите компетентно становище относно тълкуването на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подписан през 1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин.

Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия е юридическо лице със статут на сдружение, съгласно българското законодателство. Интересът ми към този договор е продиктуван от факта, че член 14 от него често се цитира като най-сериозен и силен аргумент паметникът на съветската армия в София да не бъде демонтиран и преместен от центъра на столицата ни. На този договор често се позовават някои български организации, които смятат, че той е защитен от демонтиране според член 14 на въпросния договор. Член 14 гласи:

„Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.

До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия, ще бъде осигурен свободен достъп.

Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член”.

Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” получи писмо от бившия зам.-министър на културата Тодор Чобанов, в което той изрично заяви, че паметникът на съветската армия не е недвижима културна ценност според българското законодателство. Разполагаме и със становище от Националния документален архив към МК според което „ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ в гр. София не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство (ДВ бр.19 от 2009 г.).”

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Този спорен „паметник” продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и недемонтирането му в последните 25 години е крещящ и позорен акт за една демократична държава, за каквато се представя Република България. Паметникът на съветската армия окупаторка продължава да е символ на една лъжа, която е видна още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”. Смятаме, че паметникът е безкрайно унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който вече няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му и неговото преместване на подходящо място, ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни.

Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин, Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП.

Разчитам на експертите от Министерството на Външните работи да ни дадат становище относно това доколко ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ засяга паметника на съветската армия в София.

С уважение: (подпис)

Иво Инджев, журналист, автор на блога ivo.bg

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Събарянето на грамадната статуя на Ленин в Харков

Най-големият паметник на Владимир Илич Ленин в Източна Европа – на централния площад в украинския град Харков – бе съборена от активисти, съобщи украинската информационна агенция УНИАН.

„Великанът“ падна на земята към 22:25 ч. местно време (малко преди полунощ българско време) след два часа и половина опити да бъде свален.

По-рано харковската милиция съобщи, че на площад „Свобода” в центъра на града 3000 участници в митинга за единство на Украйна опитват да разрушат паметника.

Един мъж е бил ранен в окото, когато паметникът е рухнал.

Общата височина на паметника е 20,2 метра. Фигурата на Ленин е висока 8,5 метра. Паметникът е поставен през 1963 г.

ПОСЛЕПИС, МОЙ КРАТЪК КОМЕНТАР: Докато същото не се случи с паметниците на окупаторската съветска армия в България, ние, българите, нито добро, нито свобода няма да видим!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш? – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания

По подетата вече тема (виж: Шистовата революция ще ни освободи от робската енергийна и всякаква друга зависимост от Русия!) ето един коментар, взет от Фейсбук, който подкрепих там с думите „Споделям изцяло!“, написан е от г-жа Мария Христова; тази дама е реагирала ето как по повод лъжите на щатните, на платените руски „патриотични“ мекерета по форумите, плюещи непрестанно срещу Америка и американците, Европа и европейците – в полза на Матушката им Русия, естествено:

Абе, малоумници ченгесарски, американците ли имат 350 хиляди имота по Черноморието ни?! Енергийната ни зависимост от американците ли е?! Има ли българска партия, която да открива предизборната си кампания във Вашингтон?! На Обама ли беше 42-рото Народно събрание или на Путин?! Кой повече от 100 години преследва българите, избива ги, разселва ги и то в собствената им държава, да не говорим за предишните ни държави. КГБ или ЦРУ държи българското злато и документите на българската история?! 500 години под американско робство ли беше България?! Накичили сте се със сърпове и чукове и саби и револвери, веете трикольора, но никой не ви вярва, че сте българи!!!

Не само не сте, ами и пред Бога сами се изтипосвате като измамници продажни, а за награда искате и да управлявате! Пътници сте, пътници за оня свят!!!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да добавя и аз нещичко. Там е работата, че тия руски мекерета не са никакви пътници, ами са ни хванали за гушата и стискат ли стискат. Де да бяха пътници, ала не са, за жалост. Тепърва още много ще страдаме заради тях, още повече че около нас има страшно много наивници, които се вслушват в лицемерните приказки на проруски партии като АТАКА, БСП, АБВ, ДПС (да, ДПС е руска партия, подчинена е като АТАКА на Русия по линия на КГБ-ДС), а пък някои сериозни коментатори като И.Инджев не без основание отбелязват, че и ГЕРБ-аджиите рипат по руската свирка, той специално разчита това ГЕРБ като „граждани за евразийско развитие на България“, има пълните основания да го заяви – та нали Б.Борисов беше човек на Царя, домъкнат на власт у нас по призива на КГБ, с оглед да промени гео-стратегическата ориентация на България пак в полза на Москва, щото „злодеят Костов“ ни ориентира към Запада; Симеон Втори не успя, оказа се слаба ракия, ала ето, сега надеждите са че ученикът му Б.Борисов ще успее все пак да изпълни задачата на повелителите си. Всички „най-нови партии“ у нас, имам предвид партиите, възникнали в последните години след 2001-ва, като се почне от НДСВ, мине се през АТАКА, после през ГЕРБ, и се стигне до Барековото движение (ББЦ) и гоцевото АБВ, са все уродливи продукти на политическата инженерия на КГБ, създадени за да отклонят България от ориентацията ни към Европа и Америка, да ни извадят от ЕС и от НАТО – и да ни натикат в така широко зиналата паст на пощурялата руска мечка.

Тъй че у нас тепърва ще се разразява решаващата битка с тази проруска милиционеро-ченгесарска „политическа“ сган. Предстоят ни изпитания, по-тежки от тия, които сега преживява Украйна, руската агресия спрямо нас няма да бъде по-малко нагла и брутална. Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания. Дали няма да се опозорим като сами си зачертаем всякакво бъдеще на достойна и просперираща европейска и свободна нация, ако се поддадем на съблазните на цялата тази лакома орда, на тази нагла сган от щедро финансирани от Москва „спасители“, „оправячи“, „защитници на бедните и онеправданите“, „народни кумири“ – ето това е историческата проверка на българската вярност спрямо свободата, която ни предстои в тия решаващи за бъдещето ни дни. Много ме е страх, че при наличието на такава страшна безпаметност, безхаберност, безотговорност, при наличието на толкова много лековерие и непростима наивност, ширещи се сред широките простолюдни „народни маси“ ние няма да издържим проверката и ще капитулираме пред руския натиск – дано Бог ни помогне да не ни сполети тази грозна евентуалност!

И дано ни помогнат нашите приятели от Европа и Америка; но трябва да знаем поне това, че те помагат само на ония, които показват безпримерна твърдост в битката за свобода, на малодушните и презрените слабаци кой ли ще помогне?! Това бях длъжен да кажа и да заявя с пределната откровеност, все някой трябва да казва тия неща, щото ако не си даваме сметка за ставащото, много ще страдаме, пък и ще платим наистина страшна цена…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.