Показателна дискусия за българското образование: От обществото зависи какво, как и кога осъзнава МОН, ний, гражданите, сме МОН!

Васил Василев се чувства умислен и затова написа във Фейсбук:
Виждам разни коментари на „експерти“, които твърдят, че ученикът бил поставен в центъра на образователната система. А никой не казва, че тази система е обезглавена, а главата й са учителите, които са оставени да мизерстват. Така че, нека спрем да повтаряме клишета и погледнем числата в средното образование:
– 57 500 учители в системата на основното и средното образование
– под 9% учители под 35 години
– почти 50% учители над 50 години (от които две трети над 55)
– 3,5% от БВП бюджет за образование, най-нисък в ЕС (средният процент за ЕС е 5,3%)
– 3,1 млрд. лева общо за образование през 2016 г.
От тези 3,1 млрд. под 700 милиона лева са за учителски заплати в основното и средното образование на година, което се равнява на около 3,2% от бюджета (не от БВП, БВП е над 80 млрд. лева, а бюджета е малко над 20 млрд. за всички сфери, като прибавим и дефицита – малко над 22 млрд.). Вижда се ясно застаряването на професията, което е в пъти по-бързо, отколкото застаряването на населението. Така изниква въпросът кой ще преподава след 10-12 години (когато тези 50% се пенсионират), министерството ще измисли гениалния план един учител да преподава по 2-3 предмета или ще си внасяме учители от чужбина (дали ще се съгласи някой с тези заплати не е ясно). Също така поради ниските доходи, новите попълнения, които постъпват в системата, са хора, които не са могли да станат нищо друго (разбира се, не всички – и тук си имаме блестящите изключения, които обаче са незначителна част на фона на останалите). Няма кой специалист да се съгласи на 500-520 лева нетна начална заплата.
Разбира се, едно просто увеличение на заплатите на всички (колкото и да е голямо) няма да реши цялостно проблемите, само ще доведе повече нови преподаватели в системата. Трябва да бъдат създадени и критерии за качеството на образованието и тези критерии да бъдат обвързани със заплатите на учителите. Да има базова преподавателска заплата и от там нататък да има значителен процент над базата, който да бъде определян от резултатите на учениците по тези критерии за качеството. Това ще даде и стимул на учителите да преподават колкото се може по-добре и кадърните и вдъхновени учители ще знаят, че може да изкарват добри доходи от професията си.
Но хайде да се върнем на увеличението и да видим колко би струвало едно двойно увеличение на заплатите. Еми още 700 милиона лева (или още 0,9% от БВП). И сега идва въпросът – откъде ще ги вземе държавата тези пари? И има три отговора, а може и комбинирано:
– като приоритизира сектора на образованието, сиреч, като се обсъжда бюджета за образование за следващата година да се отделят повече средства за тази сфера за сметка на някои други. Като това ще направи средствата за образование 4,4-4,5% от БВП, което пак е малко в сравнение със средното 5,3% за ЕС.
– като преструктурира разходите в тази сфера и ги насочи приоритетно към заплати. Тоест като харченето на тези 3,1 млрд., които се дават сега, се оптимизира, минимализират се вторичните и ненужни разходи и остатъкът се насочи към заплати.
– като се взимат заеми. И тук държа да подчертая, че има добри и лоши заеми. И тези за образование са от добрите, защото ще се върнат в пъти, стига необходимите структурни реформи да са вече налице. Както и родителите отделят повече средства за образованието на децата си в по-голям град или в чужбина, защото знаят, че след известно време тези средства ще се върнат в пъти.
И сега чакам някой политик да се появи и да ги каже тези неща, ясно и конкретно. Или да предложи алтернативен вариант (а такива има много), пак обяснен разбираемо и конкретно. Но докато се разтягат неразбираеми локуми на по 150 страници, няма да стане.
Коментари:
K.v. Delchev: Ах колко точно, не съм фен на взимането на заеми в период на политическа и икономическа нестабилност…
Васил Василев: И аз, но е вариант принципно.
Dimo Padalski: Само че България не те слуша и взима нови и нови заеми…
Kristiqn Hristov: Изобщо не съм на ти с финансирания и глупости, но все пак останалите пари къде отиват? Висшето образование не е ли в това перо? А заплатите там?
Васил Василев: В това перо е всичко, но специално с преподавателите във всишето ситуацията е много по-добра, а и там от 1 март тази година се въведоха добри критерии за качество. Иначе има няколкостотин милиона, които изобщо не се разбира къде отиват, записано е твърде общо и на един чиновнически език, който много малко хора разбират.
Dimo Padalski: Само ще кажа, че едно от исканията на учителската стачка 2007 година беше разходите за образование да станат от 4,5 % тогава на 5%, а сега са 3,5 %…
K.v. Delchev: Е, тя седянката беше отдавна…
Dimo Padalski: Но искам да кажа, че % е паднал оттогава…
Kristiqn Hristov: Дали не е време за нова? Аз от няколко години се чудя защо не се чува нищо сред учителите за такива действия..
K.v. Delchev: Янка Такева звучи ли добре като причина?
Васил Василев: Това е председателката на най-големия учителски синдикат*.
Dimo Padalski: Може би защото тогава исканията на учителите не бяха напълно удовлетворени и много учители се обезвериха оттогава, но от друга страна беше постигнато едно значително увеличение, а Янка Такева, която е шеф на синдиката много отдавна е настроена проправителствено сега…
Kristiqn Hristov: да чувал съм я, но доколкото виждам от Уики-то и през 2007 е била
Kristiqn Hristov: за да има ефект трябва да се тръгне отдолу – т.е. от самите учители. Ако те си мълчат (от страх, нежелание да изкажат мнение, задоволство и т.н.) няма как от горе да им се наложи
K.v. Delchev: Трудно се почва отдолу-нагоре политическо движение.
Kristiqn Hristov: Защо да се прави политическо движение?
Dimo Padalski: Е,това не е нужно да е политическо движение, а синдикално.
K.v. Delchev: Е, синдикалните искания по характер винаги касаят политиката.
Kristiqn Hristov: и все пак трябва да има недоволство (поне според мен) за да има промени. Т.е. ако учителите са си доволни защо да правят нещо ново?
Васил Василев: Учителите са апатични, а за да стане такава промяна, трябва да имат и подкрепата на родителите, много от които ги устройва едно такова положение – по-лесни подкупи, по-голяма възможност за натиск, писане на по-високи оценки, неповтарене и т.н. Тук засегнах и друг проблем – че всички се борят за оценки, а не за знания, затова после като излезнат на пазара на труда 55% от студентите ни работят нещо, което не изисква висше.
Sabina Markova: Учителите са апатични, но се страхуват от родителите и не търсят сътрудничество. Атестациите ги плашат. Повечето се държат като каубои в бар. В училището работят властови принципи. Там родители и ученици нямат думата. Финансови механизми за стимулиране на работата с деца и родители има и сега заложени, но се използват от директорите за подчинение на персонала, а не за повишаване на ефективността. Апатията се ражда в безсилието.
Dimo Padalski: Родители и ученици там имат все повече думата…
Sabina Markova: Къде там? Аз имам двама ученика и всичко е про-форма. Обратнат връзка не само не се търси, тя е нежелателна.
Dimo Padalski: В училище. Властта на ученици и родители става по-голяма… Нека училището се опита да наложи наказание на ученик или учител да остави ученик на поправителен изпит и ще видите какво значи натиск на ученици и родители…
Sabina Markova: Не знам откъде черпите информация. Едното ми дете е шести клас. Има оставени деца на поправка. Натиск аз не знам да има. Има и наказани ученици. Но няма комуникация с родителите, за да не се стига до там. В нашето училище проблемът е в отношението и липсата на комуникация.
Dimo Padalski: Черпя информация от извора, защото съм учител…
Васил Василев: Sabina Markova Тук г-н Падалски е прав, практически няма възможност за изгонване на когото и да било.
Sabina Markova: Не знам такова нещо. Знам, че въпросът не е в гоненето, а в отношението. Стигнели се до гонене, това означава, че някой в училището педагог, психолог или директор не си е свършил работата. Познавам съучениците и на двете ми деца и мога да кажа, че всяк…Вижте още
Momtchil Iakimov: Отговорът е „свободно образование“. Най-много училища за най-кратко време са вдигнати през Възраждането, когато даже сме били под чужда държавна юрисдикция, камо ли да имаме министерство, инспекторат и еднакви учебни програми. Тогава е било престиж за града или селото да доведе добър даскал, градските първенци са ходили да го „пазарят“ по Одеса и Цариград.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Може ли да има държавно или държавно финансирано училище, в което вместо матура по математика да се държи тестът SAT, a вместо по английски – Cambridge Certificate?
K.v. Delchev: Не, не може. Защото съществуват държавни образователни стандарти. Точно както не може и да не си плащате данъците.
Васил Василев: И защото мисля, че знам накъде биеш – либерализиране. Бил съм на повечето срещи на ДЕОС за образование и се предлагаха идеи всяка общност да си избира учителите. Но това не виждам как би проработило, когато образованието не е ценност, а са ценност оценките, което нерядко става причина за насилие, вербално или физическо. А за малцинствата, където образованието е последна грижа – това ще ги сегрегира още повече.
Васил Василев: Как може изобщо да няма стандарти, когато изключително ниските, които сега има, не могат да се спазят?
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Но за мен държавата не е нещо, което съществува само за себе си. Това е система от правила/закони, с които да си правим заедно живота по-лесен. Когато нещо не работи и усложнява живота, трябва да се реформира.
K.v. Delchev: Да, но не да се премахне.
Ангел Грънчаров: Качествено образование може да има само когато учители и ученици (участниците в реалния процес на образование) и родителите имат длъжната свобода. Разговорите за учителски заплати са запрягане на коня зад каруцата. Най-важният проблем е: откъде да намерим учители с ново мислене според парадигмата на свободата, щото същностната промяна на образователната система ще започне от тях, те ще бъдат нейния двигател. Аз лично не си представям откъде ще се намерят тези образователни революционери при положение, че университетското ни образование е съвсем дефектно и порочно и продукта му в общи линии е съвсем дефектен.
K.v. Delchev: Г-н Грънчаров, на революциите в образованието им казваме и инак – експерименти с деца. А каква е тая парадигма на свободата, ще ми е интересно да чуя.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, има много такива хора, половината ми бивш клас са такива хора – свободномислещи, искащи да споделят знанията и уменията си с новите поколения, но с 500 лева на месец няма да стане и кой ги упреква – като могат да станат програмисти и да взимат по 4-5000, където трудът им ще е оценен и уважаван.
Momtchil Iakimov: Васил Василев Вместо да си правим измислени стандарти, да си пишем шестици у дома и да се излагаме в международните оценявания, по-добре да вземем универсални международни стандарти/изпити и да се оценяваме по тях. Не бих се поколебал да поема 200$ такса за изпита по TOEFL в американското посолство, aко имам обективен измерител. И веднага бих приел, че ако някой вземе … международен сертификат по еди какво си, има автоматично четворка на матурата при вземане с минимална оценка и отличен 6 от над ….нагоре. Примерно.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, радвам се, че има такива хора. Който е призван за учителската професия е готов обаче и на саможертва. Щото идеални подбуди движат тия хора. Който се вълнува главно от пари, той по презумпция не става за учител в оня възвишен смисъл на думата. Учителите у нас няма да получават тлъсти заплати още десетки години, по общоразбираеми причини. Защото у нас народът не цени духовните неща. Повечето нашенци и сега си мислят, че учителите получават „незаслужено високи заплати“, за тях учителят не прави нищо, а само „си клати краката зад бюрото“…
K.v. Delchev: А защо TOEFL? Защо не SAT, или IELTS, или Кеймбридж? И що само по английски? Не може ли и DELE? И изпитите на Гьоте-институт? Ами ТРКИ за евразийците?! Предчувствате ли бюрократичния ад?!
Васил Василев: Ангел Грънчаров, така е, за да си учител наистина трябва да имаш идеални подбуди. И точно затова само 9% са под 35-годишни. Защото очевидно хората у нас ги нямат тези подбуди, но много повече готини хора биха се заели с тази професия, ако можеха да взимат нормален доход, а не тлъсти заплати. Защото с 500 лева на месец не може да се живее нормално. А това мислене, че не може да станат промени, които да променят това в следващите десетки години, не го приемам. Може, стига да има адекватни политики.
Momtchil Iakimov: Васил Василев, Васко, до средата на 90-те години преподаватели във ВУЗ, лекари и юрисконсулти караха вечер личните си коли като таксита и изкарваха доста повече, отколкото от основната си работа. Сега не е така. Българите определено са готови да харчат за образование на децата. Даже малко повече, отколкото смятам за трезво, защото понякога ми изглежда смехотворно да дават хиляди за това, докато живеят в отвратително поддържани блокове с простряни гащи и сутиени по балконите. Ако вкараме пазара, за добрите учители нещата ще си дойдат на мястото.
Васил Василев: Momtchil Iakimov, да, съгласен съм, но ромите дали са готови? Пращат си децата на училище само за да взимат детски, а това го знам от първа ръка, имаше 6 ромчета в класа ми до 7 клас и си говорехме.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev SAT и Cambridge ги изредих вече. Какво Ви притеснява, че веднъж ще бъдат признати и следващата ревизия – след 10 години? Признаването на чужди стандарти ми се струва по-лесно от писането на собствени.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, казах, че заплатите на учителите у нас няма да станат чак толкова престижни, че най-елитните личности да се впуснат да стават учители. А не че промени в образованието ни изобщо няма да има. Аз лично отдавна правя същностна промяна в работата си като учител по философия – за което си плащам съответната цена (репресии, уволнения и пр.) и въпреки това не се отказвам. Смятам, че ако системата на образованието у нас не се демократизира, качествено образование в България няма да има, също така и демокрация в България няма да има. И просперитет на страната и на нацията няма да има. Кажете това на политиците, с които контактувате – и които се наричат реформатори…
Momtchil Iakimov: Васил Василев, не може цялата образователна система да се равнява по проблемните случаи. За тях си има друго лекарство. Нали не ме разбра погрешно, аз не си и помислям за разграждане на държавно финансираното средно образование, а за отказ от единните държавни стандарти.
K.v. Delchev: Няма да е веднъж. Има десетки международни стандарти, които различни лобита ще искат да се признават. Посолства, консулства, фондацийки, асоциацийки… Всеки от тях на няколко години си сменя формата и скалата, което ще води до нова прекалибрация. Отделно всеки такъв стандарт ще си идва със собствен документ, който ще трябва да се проверява за автентичност и т.н. и т.н. … Просто не знаете какво си пожелавате.
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Гледаме децата какво искат. 1000 души ходят годишно на изпит за Кеймбридж в последните 5 години, значи – допуска се като измерител на знания. На индийския изпит, за който говориш, ходят 5 човека – значи не може, трябва да са … 500 (примерно)
Васил Василев: Ангел Грънчаров, какво значи да се демократизира и как, пояснете? Иначе да, казвал съм го, контактувал съм основно с политици от ДЕОС и от ДСБ, Радан включително.
K.v. Delchev: Т.е. всяка година правим нов списък?! Лесно и просто. Вие имате невероятен афинитет към административните упражнения!
Васил Василев: Momtchil Iakimov, да, не може да се равнява по проблемните случаи, но трябва да ги реши по някакъв начин, особено когато проблемните случаи от 2012-13 насам се очертават да са мнозинство.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, запознат ли сте с демократичните училища на проф. Яков Хехт от Израел? Училището е саморегулираща се демократична общност, учителите, родители и учениците си партнират и решават всички въпроси, а държавата не им пречи да работят. Просто е: има свобода, и учители, и ученици, и родители практикуват свободата, вземат решения, учат с удоволствие, работят, мислят, обучават се. И постигат удивителни постижения. Образованието по презумпция е свободна духовна дейност, а не нещо, което трябва да се прави под диригентската палка на самозванците държавни чиновници.
K.v. Delchev: Запознат съм и с Яков Хехт. Но не ми е ясно, защо добрият професор не се е опитал да приложи тези си идеи в зоните с етнически конфликт да речем? Не ми е известно и неговите възпитаници да имат особено високи академични постижения. Но да, със сигурност си изкарват приятно.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, защо постиженията на учениците в демократичните училища трябва да са непременно „академични“?! 🙂 Те имат високи постижения като личности, в този тип училища се раждат пълноценни личности, сиреч, свободни личности.
K.v. Delchev: A свободните личности как се изхранват после?
Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Според Вас кое е по-голямото усилие – да се поддържа един списък от сертификати, които признаваме или да проверяваме 10 000 матури на ученици, които така или иначе са издържали не по-малко сложен изпит по международен стандарт? В крайна сметка ако ученикът е издържал на едното мяясто, ще издържи и на другото. Въпросът е изцяло да се промени настройката в посока конвертируемо образование и училищата да подготвят за това с прекрачване на прага.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, проблемът за изхранването съществува само в общества като нашето, училищата в които фабрикуват несвободен човешки матр`ьял. В свободните общества като израелското, американското и пр. хората не мислят за изхранването си…
K.v. Delchev: Матурите са основно тестови – и на комп могат да се проверяват. А инак сертификатите трябва да ги проверявате за автентичност един по един.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, все пак трябва да има някакви държавни стандарти, засега са изпитите след 4-ти, 7-ми и 12-ти клас. Поне в училищата, в които аз преподавам, а и в други, всеки учител си решава какво да преподаде и какво не, и затова там математика се преподава само по сборници, учебниците ги няма никакви и средните постижения са над 5 на всички изпити. От известна либерализация и подобряване на комуникацията между родителите и учители има нужда, но не прекалена.
K.v. Delchev: Г-н Грънчаров, вие случайно да сте си пуснали новините?! Сериозно? Вие имате ли някаква представа какво се случва по света?! Знаете ли условията в палестинските територии какви са?! А знаете ли че 47% от американците не могат да намерят $400 в случай на спешност без заем или продажба на имущество?! (http://www.theatlantic.com/…/2016/05/my-secret-shame/476415/ – много интересна статия). Какви изобщо небивалици говорите?!
Ангел Грънчаров: Васил Василев, стандартите за образование трябва да са не държавни, а на професионалната (учителската) общност и трябва да са съобразени с нуждите на младите хора. Когато полуобразованите държавни чиновници престанат да се месят в образователната сфера, едва тогава образованието у нас ще стане качествено. Както когато държавата се оттегли от търговията и магазините мигновено се напълниха с всякакви стоки…
K.v. Delchev: На фона на предното ви изказване за прехраната, не мисля че трябва да обиждате който и да било на „полуобразован“!
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Вие очевидно живеете в някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния. Загрижил сте за американците, които няма какво да ядат? 🙂 Моля не ми подхвърляйте идиотски идеологически тези за „загиващия капитализъм“! 🙂
Васил Василев: Ангел Грънчаров, за магазините знам, ама магазините не са същото като образователната система. Стандартите за образование трябва да са съобразени с очакванията на бизнеса, което при една компетентна държавна администрация би могло да се случи. Учителите може много да искат децата да са еди какви си, ама бизнеса да има нужда от друго и да се получи огромно разминаване.
K.v. Delchev: Я не ми слагайте думи в устата и си направете труда да прочетете оня линк! Има огромен мисмач на нуждите на работодателите и завършващите средно и висше образование и от двете страни на Атлантика, точно заради вас и свободните ви личности!
Нямали били нужда да се грижат за прехраната си… Зер не ходя в САЩ барем веднъж годишно, та не им виждам и богатата и бедната класа…
Васил Василев: Наистина, хайде да започнем да си съобразяваме идеалистичните идеи, работещи само при перфектни условия, с реалностите в света и България, иначе се получава един безсмислен буламач.
K.v. Delchev: А, анджък. Че нещо много почна темата да ми бие на сферични къртици във вакуум…
Ангел Грънчаров: Васил Василев, още в по-голяма степен това важи за образователната сфера, защото тя по презумпция е свободна сфера, сфера за свободни духовни взаимодействия на суверенни личности. Във всяка сфера на живот в общността нещата стоят така: там, където държавата се меси със своите регулации и пречи на индивидите да разгърнат своя потенциал, развитието спира и почва деградация; там, където държавата се оттегли, започва растеж и просперитет. У нас държавата монополно владее две сфери, образование и здравеопазване, и затова и двете са в окаяно състояние. Социализмът все още не е изгонен от сферата на държавното образование и затова то е в такова мизерно и бедствено състояние.
Васил Василев: Ангел Грънчаров, добре, хайде дайте ми един конкретен пример, с конкретен клас какво би се постигнало с тази безгранична свобода, за да мога да Ви кажа какво ще стане реално в нашите условия. Защото едно е да си говорим идеалистично, а съвсем друго е да вземем предвид реалните условия, с които разполагаме.
Ангел Грънчаров: Васил Василев, ще станат чудеса. Недоверието към свободата у нас, което се дължи на неразбирането й, е фатално. Учениците у нас са загубили мотивация за учене по причина на това, че системата ги принуждава да учат разни неща против волята си. Щом учениците почнат да учат неща, които сами са избрали, те ще учат интензивно и с вдъхновение, и ще постигат смайващи резултати. Просто не сте запознат с постиженията на демократичните, на свободолюбивите училища по света. Чудно ми е, че точно Вас трябва да убеждавам в предимствата на свободния живот и в превъзходството на свободния човек 🙂
Васил Василев: Ама няма неразбиране към свободата.
K.v. Delchev: Додея ми от общи приказки. Нещо конкретно имате ли да предложите, или се упражнявате във философстване?!
Защото малко ми идва в повече с тая латернаджийска реторика да ни занимавате и двамата, при положение, че ние с него ако не друго, то поне сме имали възможност да общуваме с образователни дейци от държави по цялото протежение между Япония и Канада, като се мине през ЮАР, Европа и Арабския свят.
Васил Василев: Имам чувството, че в лутане в идеалистични идеи сте загубили първопричината, това е все едно човек да защитава безапелационно законите без да разбира причините, поради които са направени тези закони. Не е защото Бог ни ги е спуснал, а е защото човечеството в един момент е усетило нужда от тях, за да не стават извращения. Затова Ви казах, дайте конкретен пример за изложените от Вас тези и ще видим. Защото има идеализъм, има и реализъм, Вие, като философ, би трябвало да го знаете най-добре.
Ангел Грънчаров: Най-реално е идеалното, прочее, ако ме разбирате какво казвам… 🙂 Васил Василев, у нас хората, в това число и младите, масово не разбират що е свобода – просто защото не са имали възможност да я практикуват, да живеят свободно, образователната система у нас свобода не търпи. Тя е основана на казармения модел. Но щом се промени моделът, самият живот ще нареди нещата подобаващо. Хората у нас не са тъпи, че да им нямаме никакво доверие. Когато държавата решава всичко в образователната общност, тя фактически показва, че смята хората за много тъпи, в това число мисли и учителите за много тъпи. Доминанта на държавното образование затова е затъпяването. Държавата иска да има тъпи граждани. Сещате ли се за какво тя се плаши от свободомислещи граждани?! 🙂
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Аз пък съм образователен деец от България с много голям опит и сега ще Ви се наложи да послушате аз какво мисля 🙂
K.v. Delchev: Аз ви слушам, но не откривам мисленето…
Васил Василев: Ангел Грънчаров, Коста Делчев е направил толкова за образованието у нас, колкото не можете да си представите – обикалял е по градове, за да говори, води националните ни представители на редица състезания и т.н., много опитен човек, демократ, който обаче е стъпил здраво на земята и знае с какво си имаме работа у нас.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Ами напълно възможно е, разбирам затруднението Ви: онова, което нямате в себе си, как ще го оцените у другия?! 🙂 Подобното се привлича от подобно 🙂
Ангел Грънчаров: Васил Василев, у нас имаме поклонничество към разни набедени авторитети и същевременно тотално непризнаване на хора, които реално са работили цял живот в образованието. Аз също съм работил цял живот в образованието и най-вероятно съм наясно с реалностите…
Васил Василев: Добре, че са хора като него, които правят нещо повече, отколкото се очаква от тях, защото иначе щяхме да видим падение. И моля Ви, преди да наричате някого набеден авторитет, проверете за кого става дума и какво е направил, иначе ставате същия като Петьо Блъсков, Тошо Тошев и Кеворк Кеворкян.
K.v. Delchev: Не, не го разбирате. Там е проблемът. Изобщо нищо не разбирате. Камък да хвърлиш, пада върху някой, дето има лесно решение за образованието и науката в три прости стъпки. Но когато дойде време да се прави нещо, всичките философи се изпокривате в бъчвите си, а после учените се чудим какво да отговорим на нормалните хора, които са чули тия фантасмагории дето сте си ги навили на пръста и ги повтаряте до 101 и обратно.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Ясно, щом се самоопределихте като „учен“, ми стана ясно защо сте толкова величав, че с Вас не бива да се разговаря! А иначе се постарайте да сфанете за какво говоря, щото претенцията Ви, че разбирате от съвременно образование ще остане само претенция… Между другото „учените“, дето не обичат философите, още от древността са ставали за смях, потърсете прочетете как примерно един Сократ се отнася към тях. Вие, простете, в каква област сте специалист?! Инженер ли сте, що сте, простете, не Ви познавам, въпреки величието Ви! 😦
Васил Василев: Ангел Грънчаров, не знам дали прочетохте предния ми коментар, но хайде, да Ви покани на една подготовка на национален отбор по науките, да видите. K.v. Delchev какво мислиш, да поканим ли г-н Грънчаров?
Ангел Грънчаров: Васил Василев, по какви науки сте специалисти, господа?! 🙂 Като говорите така, в смисъл, че сте специалисти по „всички науки“, знаете ли как звучите в моето опитно ухо на философ?! Знаете ли колко струват претендиращите за многознайство или особено пък за всичкознайство? 🙂
K.v. Delchev: Математик съм, г-н Грънчаров. И като цяло съм доста сговорчив човек, когато видя някакъв потенциал в една комуникация.Но с вас – не виждам. Вие не дискутирате, вие проповядвате. А нивата не ще молитва, а иска мотика.
Васко – благодаря, но нямам време за подобни експерименти. Ползата за г-н Грънчаров ще е съмнителна, ползата от г-н Грънчаров – още по-малка.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Г-не, много бързо ми дадохте съответстващата квалификация. Прибързвате. С математици се разбирам чудесно. Понеже често са мислещи хора. С Вас обаче нещо се получи от типа на ината – не щете да схванете за какво говоря. А аз казах пределно простички неща, които всички занимаващи се с образование хора разбират. Тъй че ми стана много любопитно защо така реагирате. Може би защото боготворите съществуващата система на образование ли? Тя е чудесна според Вас, така ли? Много интересно? Или се засегнахте за думите ми за свободните хора, които просперират навсякъде по света?
Васил Василев: Ангел Грънчаров Ние не претендираме за многознайство, Вие претендирате, че сте морален стожер на свободата и заклеймявате по тази линия останалите, които имаме дори и малко несъгласие, ние Ви казваме нашето мнение, Вие се съмнявате в нашите способности без да знаете нищо за нас, хлъзгаво вкарвате темата за „набедени авторитети“. Какво да Ви кажем като ни подлагате на такива съмнения без никакви аргументи, освен да Ви поканим и да видите с какво се занимаваме? Но все още си чакам конкретния пример на Вашия идеален свободен клас как ще работи, че все го избягвате това, а говорите общо и идеалистично.
K.v. Delchev: Защо така реагирам ли? Защото средно веднъж месечно се намирам, по линия на работата ми, на някоя дискусия за образованието. И независимо от нивото, независимо от мястото – било то София, Брюксел или Саудитска Арабия, винаги виждам хора, които излизат с надутите си като балон теории, за да ни развиват тези за идеалното училище на бъдещето. Или идеалния университет… или там друго идеално нещо. Ама ако ги накараш един инструмент да разработят, един проект да направят – потрес и страдание. Та така – много са евтини приказките, г-н Грънчаров, всички ги могат. Ама като дойде да се гледа кой какво е направил, най-много от тия хора да чуеш че са разработили парадигма. Или написали труд, но мизерните им заплати не позволявали да бъде издаден, че да се оцени по достойнство.
Васил Василев: И само да Ви кажа още нещо, конкретно – знаете ги тези химикалки, където могат да се разглобят, нали. Еми във Вашия идеален и свободен клас така ще стане, че 2-3-ма ученици ще си направят фунийка с хартийки и ще Ви плюят с тях в гърба като се обърнете и след това ще кажат – „Ама не съм аз“ 😀 и тогава какво ще направите, като нямате никакви делегирани права от никого да направите нещо? На мен не са го правили, но на известна част от учителите ми го правиха.
Ангел Грънчаров: Драги млади многоучени и изявени, ала твърде неопитни господа, ще ви кажа нещичко, което може и да ви отрезви: вашата реакция по повод на моята позиция за промяната в образователната сфера чудесно показва, че разбирането ви за свободата е твърде абстрактно, а също, че в някакъв смисъл сте образцов продукт на система на образование, която не признава свободата, която игнорира свободата – по тази причина именно реагирахте така, както реагирахте. Моля, опитайте се да вникнете, да постигнете точния смисъл, за ваше добро казвам тия неща: нашата нереформирана система на образование произвежда в масови мащаби недоучени, самонадеяни и несвободни, т.е. варварски зависими от ограничеността си продукти, докато по принцип пълноценната личност следва да бъде един свободен дух, който творчески изявява себе си, наясно е с потенциала си и ефективно се ползва от неговите блага.
А свободни и пълноценно живеещи личности по несвободен начин няма как да бъдат формирани или родени; ето защо нашето образование трябва спешно да се постави върху толкова великото начало на свободата. А относно това що е свобода, как да я постигнем, как да развием своя личностен потенциал, каква е философията и стратегията на новото, на истински съвременното образование и личностно формиране на младите хора, по всичките тия въпроси можете да се ориентирате като се поровите в моите книги, всичките те са достъпни онлайн в блога ми, казвам това за да не скочите да протестирате, че ви правя реклама с оглед да си купите хартиените им издания (има, прочее, и такива). Четете и се образовайте, пък после демонстрирайте претенциите си. Поне малко уважение следваше да покажете към човек като мен, ала донякъде ви оправдава това, че системата ви е повлияла отрицателно, тя като капак на всичко е и аморална, освен че е свободоненавистническа и човеконенавистническа. За това какво конкретно и как се прави в реалната обстановка ви препоръчвам новата си книга, носеща заглавието „Реформа на НЕобразованието“. Приятно четене!
Прочее, не сте образовани в областта на философията, аз не претендирам, че съм морален стожер, аз, бидейки философ, СЪМ морален стожер, щото съвестно си изпълнявам дълга на философ. Тъй че, позволете да забележа, имате и твърде повърхностна и бедна представа що е философия, по тази причина и не ви се удава да постигнете смисъла на това, което ви казвам или пиша. Лекарството срещу този недъг е лесно: образовайте се философски, обучавайте се в сферата на философията, много ще спечелите! Математика само не стига, на пълноценно развитата личност и е необходим и духовен фундамент, който е постижим най-вече чрез занимания с философия. Желая ви успех! Не допускайте повече да се излагате, критикувам ви щото държа на истината и щото ви желая доброто!
K.v. Delchev: Точно за това говорих по-горе! Излиза някой, изтъква се като някакъв експерт, после като го потърсиш за работа – или не става, или не иска.
Цялата ви работа била, за да се каже, че сте писал книги! Кажете тези книги кой ги е прочел и какво е произлязло за образованието от тях? Извинете, ама аз още не съм забравил как се изцепихте, че в САЩ и Израел нямало хора, борещи се за прехраната си. И на тоя фон да ме пращате да ви чета книгите… Има един хубав израз, на Чудомир принадлежи – „От зелена тиква семе не ща!“
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev А, ето къде Ви боли пък Вас, моите книги очевидно са причината за тъй спонтанно избликналата Ваша ненавист към моята личност! 🙂 Господине, излагате се – нима не Ви вълнува Вашето достойнство, Вашата чест нищо ли не струва?! Излиза, че сте дребнав човек, който просто завижда на оня, който е постигнал нещо в живота си; това е срамота, господине, да отричате постиженията на другите! И да се перчите че сте бил постигнал не знам си какво. Аз, между другото, 33 години работя – да, РАБОТЯ, така че няма смисъл точно Вие да ме каните тепърва на някаква работа! – в българското образование, средно и университетско, но не се перча като Вас, не афиширам някакви мними постижения. Между другото, се нахвърлихте върху личността ми, а ние разговаряхме за съвсем други неща; приемам това като Ваше признание, че нямате аргументи по същината на разговора ни… Хубав ден ви желая! Пишете и Вие книги, ако имате какво да кажете, това и истинското, недейте да се вълнувате толкова за чуждите книги, които при това оценявате без да сте ги пипнал даже… 🙂
K.v. Delchev: Ау, разкрихте ме! Точно за дето сте написал книга ви завиждам! Направо апелът към моята чест и достойнство ме жегна в сърцето…
Ако работите толкова време в образованието и ги къдрите такива, то вие не сте част от решението, а от проблема. Половин живот работи в някаква система, не може да каже едно конкретно нещо, дето е направил за нея…
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev 🙂 Какво ще кажа решавам аз, г-не! Все Ви избива да оценявате моята личност, очевидно с нещо силно Ви уязвих. Нищичко обаче не можете да кажете по съществото на дискутираните проблеми на образованието. От което може да се заключи, че хал-хабер си нямате от тях… което е тъжно, щото живеете със самочувствието, че ги разбирате…
K.v. Delchev: Дискутираните проблеми си бяха съвсем добре, докато не почнахте да говорите за някакви ефемерни утопии.
Васил Василев: Хайде да го прекратим това, че е много глупаво и само се излагаме :D. Ясно е, че не сме на едно мнение – г-н Грънчаров мисли, че основния проблем е липсата на свобода и вярва, че решението е свобода, свобода и още повече свобода. Ние с K.v. Delchev очевидно вярваме, че решението е увеличаване на доходите и създаване на конкуренция чрез допълнителни критерии за качество. Това е. Мненията ни се различават, което е супер нормално, надявам се поне малко да сме вникнали в гледната точка на отсрещните хора :).
Ангел Грънчаров: Васил Василев, да, ето известен напредък се забелязва: не сме длъжни непременно да сме единомишленици, важното е повече хора в резултат на дебата да се замислят. А този който не мисли като нас не значи, че е наш враг, или пък – некадърник! 🙂 Всеки има суверенното право да си бъде каквато иска личност, ето нещо, на което сгрешената ни образователна система толкова много хора очевидно не е научила…
Ангел Грънчаров: Господа, а какво ще кажете да публикувам дискусията ни в блога си, имате ли възражения?! 🙂
Васил Василев: Ангел Грънчаров, ако имате желание, публикувайте.
Кристиан Георгиев: Тази дискусия нагледно показва защо са нужни млади и действащи хора в образованието, които да действат методично, а не да се чака и възхвалява утопична идеология.
Ангел Грънчаров: Кристиан Георгиев, ние, старите, действаме независимо от това, че не сме млади; не мога да разбера как определихте, че само младите действат? 🙂 И при това непременно „методично“? 🙂
K.v. Delchev: Крис, не храни стария трол. Има да пише книги под моста.
Ангел Грънчаров: Господинът K.v. Delchev очевидно ме намрази до смърт поради това че съм писал книги, които той не е чел, въпреки че е „учен“ човек, въпреки многоучеността си! 🙂 Ами прочетете ги, драги г-не, и се успокойте след това, защо трябва да ме мразите толкова заради книгите ми – ето това не мога да разбера?!
K.v. Delchev: А, чак пък да ви мразя. Намирам ви за досаден и безполезен, но чак да ви мразя… Все пак за да намразиш някого, той трябва нещо да прави.
Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, как така да не правя: ами обучавам младите по философия, а също така и пиша книги за образованието! Които Вие не сте чел въпреки цялата си многоученост. Нима това не е достатъчно основание да ме намразите? 🙂
Sabina Markova: Отговорът е в човешко отношение към учители и ученици. Регулацията е много голяма и няма място за самоинициатива. Образователната рамка е много стеснена. Това прави училището скучно, както за преподавателите, така и за учениците.
Ангел Грънчаров: Напълно вярно казвате, точно така е. „Тук е заровено кучето“ 🙂
Sabina Markova: Темата е страшно важна. Лошото образование осакатява децата, но лошото отношение повече.
Tsvetan Velichkov: Докато решенията за образователната система се вземат от хора, които никога не са били учители и не разбират от образование… винаги ще има лоши резултати!
Sabina Markova: Докато няма осъзнаване на свързаността на частите на образователната система (ученици, учители, родители) като едно цяло, добър резултат няма да има. Центърът на системата са децата. Докато това не стане ценност, обществото ни ще върви към бездна.
Tsvetan Velichkov: За съжаление министерството на образованието е светлинни години назад от осъзнаването на този факт!
Sabina Markova: От гражданското общество зависи какво, как и кога осъзнава МО. Ние сме МО.
Philip Dudin: Васко, един въпрос, че нямам време сега да търся… Освен за заплати, имаш ли информация сегашните 3.1 млрд. лв за образование как са разпределени и къде отиват тези пари? Сумата според мен е стряскащо голяма на фона на реалните резултати.
Васил Василев: Не, конкретно нямам инфо как са разпределени.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Обявата за едно интересно и знаменателно предстоящо събитие в ПГЕЕ-Пловдив

6

Това е обявата за едно наистина много интересно събитие, което ще се проведе съвсем скоро в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам я тук с такава една цел: ако евентуално от други училища в Пловдив, в населените места около Пловдив, пък и от цялата страна се заинтересуват по темата, да имат възможността да дойдат на дискусията и да научат за какво става дума. Нищо не пречи прилагането на този проект да започне и в много други училищни общности, не само в тази на ПГЕЕ-Пловдив. И още нещичко искам да отбележа, което, струва ми се, е важно, пък и има принципно значение.Часът на проявата е такъв, че в нашето училище по това време на учениците им предстои да влизат в час, т.е. проявата е насрочена в учебно време. И това не е случайно, това не е недоглеждане, а е съвсем умишлено. Значи ония ученици, които искат да присъстват, да участват в сбирката на Клуба, са поставени в ситуация на избор: или трябва да измислят, да изобретят нещо, та все пак да могат да дойдат на дискусията, или пък ще предпочетат да не рискуват и ще си отидат в класната стая за да си бъдат в час. Свободата и демокрацията са това: сам да избираш, да решаваш какви ли не проблеми, и то често значително по-сложни от такава една дреболия: дали да вляза в час или да не вляза – та да отида на сбирка в Дискусионния клуб. Аз вярвам, че тия ученици, които преценят, че за тях лично е по-важно все пак да дойдат в Клуба, те ще успеят да решат възникналия проблем (примерно като отидат да поговорят с преподавателя си, да му обяснят ситуацията и да го помолят да ги извини за това, че няма да могат да отидат в час; или нещо друго могат да измислят, сигурно има и други варианти). Ето, който все пак успее да реши този проблем и дойде в Клуба по това време, той вече ще е направил нещо съвсем практическо по промяната на отношенията в нашата училищна общност, и то именно по посока на нейната реална демократизация! И това вече ще е едно малко лично постижение в движението му към реалната, действителната свобода.

Ония пък учители, които силно искат да участват в сбирката на Клуба (а допуснем, че има и такива!), а пък в същото време имат учебен час, и те са поставени в сходна ситуация на избор: или да си водят часа, или пък, защо не, стига да преценят, че това ще е в интерес и на учениците им, да дойдат на дискусията заедно с техните ученици (разбира се, стига учениците да пожелаят това, стига те да са съгласни!). И ето, ако това все пак стане, ако и учителят, и учениците му, понеже силно са го пожелали, все пак дойдат на дискусията, това ще е още една победа по пътя на демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, а и (нека да имаме достойнството да признаем и това!) това ще е факт на живота, свидетелстващ, че е възможно да надмогнем както страха, така и толкова тровещия всекидневието ни формализъм. (За тия от вас, които не учат и не работят в ПГЕЕ-Пловдив, но пак искат да присъстват на сбирката на нашия ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ – такова му е пълното наименование – и при това имат ангажименти в този ден и час, за тях също предстои да намерят някакъв изход, някакво решение на възникналата трудност; и така да покажат, че не се плашат от трудностите, не се отказват заради тях, напротив, трудностите им дават повод да покажат силата на духа си!)

Аз там, като встъпление към дискусията, ще изложа идеята си, ще разкажа накратко до какво тя се свежда. Тия, които са чели редовно блога ми, знаят какви са моите разбирания по този въпрос. Не можем да чакаме инструкции и команди отгоре за да се променяме, не може човек да очаква да стане свободен по заповед отвън или като иска позволение за това от началството, свободата е нещо съкровено и лично, но тя има и огромен общностен смисъл, понеже общността, в която има критично мнозинство от свободолюбиви хора, просперира и постига успех след успех, завоевание след завоевание, докато общностите, съставени от малодушни и страхливи мърморковци, от подлеци, от слабаци и прочие ги чака най-мизерно и недостойно съществуване, което, предполагам, ви е добре познато. Към свободата не се върви вкупом или по команда, тя е лично завоевание на човека, който иска да живее достойно и пълноценно. Затова се оказва, че промяната или реформата в образователната сфера – същинската, истинската, реалната, коренната, необратимата и пр.! – ще я правим ние, учениците, учителите, родителите, гражданите, не някой друг, а само ние можем и трябва да направим тази действителна промяна.

Да, действителна промяна може да бъде направена от действително свободни индивиди, т.е. възловата дума тук е думата „действие“; трябва не да думи, а на дело, в действията си, в поведението си да започнем да се променяме, именно на практика, непосредствено, а преди това, разбира се, промяната вече трябва да е станала в съзнанията, в мислите, в главите. Даже успоредно могат да вървят тези два процеса, щото според това доколко сме се променили вътрешно, дотолкова ние вече и реагираме по нов начин, а привиквайки да реагираме по нов начин, ние по този начин именно и се променяме, ставаме по-различни; тия два процеса са дълбоко свързани. Казвам тук нещо най-важно, но недейте да мислите, че това ще ми е само втъплението на самата сбирка на Клуба, там ще развия мисълта си по-конкретно, ще обясня по-пълно, ще дам примери, като изказването ми там ще бъде не по-дълго от 20-тина минути, обещавам!

Засега толкова. Желая ви хубав ден! Заповядайте на дискусията, не се страхувайте, ще говорим там за най-важните, наистина съдбовни въпроси, от които зависи всичко останало! Вярвам, че това поне разбирате: от промяната в образователната сфера зависи всичко останало. Как можете да не разбирате даже и това? А, разбрали сте го, така ли? Ами тогава защо стоите, защо нищо не правите?! Работете, действайте, почвайте да правите нещата по съвършено нов и различен начин, тук е разковничето, моля ви, недейте да си стоите все същите, по дяволите тъй уютната инертност, сега дойде време на промените!

Хайде чао и до скоро! Ще се видим в Клуба, нали? 🙂 Хей, не се излагайте, не бъдете малодушни, непростимо е това, погледнете в кой век живеем, хората по света правят чудеса, а ние продължаваме да се излагаме като последните кирливи байганьовци!!!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Може ли да обичаме „хората“? (начало на дискусия)

Началото на една показателна според мен дискусия по темата „Може ли да обичаме „хората“?“, започнала във фейсбук:
Lachezar Tomov каза: Да си патриот означава, не само да обичаш страната си, а да обичаш хората в нея.
Stoytcho Dimitrov каза: Даже и Волен . . .
Miroslav Petkov каза: Чак такъв патриот не съм!
Stoytcho Dimitrov каза: Ох, аз май съм!
Владимир Петков каза: Волен е руски патриот.
Quo Vadis каза: Патриотизмът става за мен все по-абстрактно понятие. „Да обичаш хората“ – народа! Това е толкова общо и абстрактно… И защо трябва да се обичаме?! Не може да се обича насила. Един велик човек беше казал – „Родината ми е там, където се чувствам добре“. Аз допълвам: родината ми е там, където и аз мога да дам, и на мен може да ми бъде дадено. За мен тук не може.
Mary Landser каза: Значиии… не съм патриотка… въх, каква новина, не знаех… 🙂 От утре почвам да обичам хората!
Владимир Петков каза: Сега не е модерно да си български патриот. Сега в България е модерно да си различен. Вазов пише „Епопея на забравените“. Истинските патриоти вече са били забравени, през 1886- та са модерни вече други неща, но само привидно. Така е и днес…
Ангел Грънчаров каза: „Хората“ изобщо не може да бъдат обичани. Някои от хората обичаме, други не обичаме. Има всякакви хора. Някои хора не заслужават да бъдат обичани. Мерзавците също са хора, аз тях лично не мога да ги обичам. Също не мога да обичам хора, които никога не съм виждал или не познавам. Който каже „обичам хората“, това показва, че е лицемер. По причините, които приведох…
Рафаил-Росен Стефанов каза: Патриоти са Швейцарците. Патриотизма не е в това да си съчиняваш идеологии, а да си хвърляш боклука където трябва, да не си бетонираш природата като ти падне на далавера, и да си вдигаш когато трябва сам данъците с референдум. И може да се обича само нещо конкретно. Трудно ми е да разбера, как се обичат абстракции като „българския народ“ и „България“. От какъв етнос е гражданство е един човек, никога не ме е вълнувало, а мога да кажа че обичам Пловдив, Созопол, Бачковския манастир… , но ми е трудно да обичам „България“. (Коя, тая на мутрите, на далавераджиите, тая с дупките по пътя, с Паметника на Съветската армия, или тая дето отнема децата на хората поради бедност и се гаври с тях?! Мога само да се стремя да съм отговорен гражданин, но и това се получава трудно.)
Lachezar Tomov каза: Всичко минава през любовта към хората. Страната е просто тяхна проекция.
Ангел Грънчаров каза: „Обич към хората“ няма. Абстракциите не могат да бъдат обичани… Обичани могат да бъдат само конкретни човешки същества. То е различно от „хората“. Нима е толкова трудно да се проумее това?!
Lachezar Tomov каза: Има – обич към, тези, които срещаш, по същия начин, по който Християнинът обича ближния си.
Народът е абстракция. Хората са множество. Можеш да обичаш множество, повечето хора обичат повече от един човек, просто могат да разширят обхвата на обичта си.
Владимир Петков каза: Нередности има в цял свят. България е прекрасна страна. Комплексираният българин се е вторачил само в проблемите.
Ангел Грънчаров каза: Едва ли може човек да обича хора, които даже не познава, това ми се вижда фантастика. Или думата обич някои хора я схващат твърде своеобразно…
„Ближният“ също няма как да бъде обичан ако този ближен, примерно, не си го поне срещнал на улицата, не си срещнал погледа му и пр. Обичането и любовта не бива да девалвират толкова, щото тогава всичко се обезсмисля…
Lachezar Tomov каза: Може да има кредит на любов.
Ангел Грънчаров каза: Някои хора явно имат твърде обемисти и любвеобилни сърца, щом умеят да обичат „множества“, а не индивиди. Аз лично смятам, че може да бъдат обичани само конкретни живи и непосредствено възприемани човешки същества. Обичта към човека изобщо и към хората за мен е съвсем непонятна, а и ми звучи като лъжлива, като лицемерна, като фалшива емоция…
Lachezar Tomov каза: Да обичаш хората не е абстрактна проява, като срещнеш някой непознат, ти му помагаш и му мислиш доброто. Това е да обичаш хората.
Владимир Петков каза: Канибалите обичат най-искрено хората. Аз също обичам хората и особено децата.
Ангел Грънчаров каза: Е как да обичаш тия именно „хора“ като те са толкова различни и всякакви? 🙂 Помислете за това. Има хора, недостойни за обич. Примерно хора, които са крайно лъжливи, да допуснем. Аз примерно лъжеца Гоце не мога да го обичам, а той също спада към родовото понятие „хората“, нали така?
Който обича „децата“ трябва да има предвид, че някои деца са способни да го подлудят, примерно, ако ти оставят да ги гледаш и, примерно, те почнат постоянно да реват по цяла нощ. 🙂 Тогава ще разберете, че даже „любовта към децата изобщо“ е лъжа, измама и абстракция…
Lachezar Tomov каза: Никой не е казал, че е лесно. Пътят на Бог не е по силите на хората, но трябва да се стремят към него.
Ангел Грънчаров каза: Нека не намесваме Бог когато искаме да замажем собствените си несмислени изказвания…
Владимир Петков каза: Да. Работя с деца. От християнска гледна точка, когато осъждаме някого (той е крадец, лъжец…), поемаме неговия грях върху нас. Някои хора са станали проблемнни заради липсата на любов. Гоце, Пеевски, активисти на БХК и други подобни вредители са частен случай.
Lachezar Tomov каза: Това, че вие не виждате смисъл в нещо, не означава, че то няма такъв. Малко скромност никому не вреди.
Ангел Грънчаров каза: Е, сега вече минахте на лични нападки, а просто трябваше да се понапънете да осмислите какво казах. Това, че не виждам нещата точно като Вас не значи, не ги разбирам. Разбирам ги, но по различен начин. Аз го казах да Ви го помогна да разберете грешката си. 🙂 Любовта Ви към хората нещо Ви изневерява. Мен примерно мигом ме обявихте като „недостоен за обич“. 🙂
Lachezar Tomov каза: Не съм минал на лични нападки. Както аз не слагам етикет на нещата, които не разбирам автоматично като глупост, така искам и да се гледа на моите неща.
Напротив, ако видя, че се нуждаете от помощ, ще ви подам ръка, ако някой ви нападне пред мен ще се опитам да го спра. 🙂
Ангел Грънчаров каза: Думата „глупост“ не съм я употребил, направете справка, Вие я употребихте…
Владимир Петков каза: Да обичаш страната, хората, да знаеш за успехите, да познаваш историята, да обичаш езика, да пишеш грамотно на кирилица… Да възпитаваш децата в патриотичен дух. Много неща са важни.
Ангел Грънчаров каза: Както и да е. Ваша си работа. Но все пак помислете малко. Хубава вечер!
„Хората“, „народът“, „човечеството“ и пр. са общи понятия, сиреч думи, не става да бъдат обичани. Просто нямат душа, не са одушевени. Да се обичат думи и дори вещи е перверзия. А който иска да обича човеци, то тази негова обич може да се прояви по един-единствен начин: като обича този, онзи и т.н. конкретен индивид, с когото се познава, общува, когото е почнал да цени и т.н. Оня, който обича „жените“, но не е обичал нито една конкретна жена, много е възможно в един момент да стане женомразец… тази ми е логиката. Навремето комунистите обичаха „хората“, „пролетариата“, „селячеството“, „интелигенцията“, но това изобщо не им пречеше да избиват най-добрите представители на тези съсловия…
Император Тъндър каза: Значи НЕ СЪМ патриот и нямам никакъв проблем с това, защото голяма част от хората тук не заслужават дори уважение, камо-ли обич. Всъщност и според мен такава обич няма как да съществува, изкривено ми е това понятие. Може да има обич към божественото начало, стремеж към него, зачитане на това у другите. Но когато човек сам не зачита това у себе си, какво да му уважавам и да му обичам? Да обичам педофилите ли? Да отида в затвора да ги нацелувам до един! Убийците също. А може би идиота, който кара с 200 км/ч в градски условия, защото иска да бъде готин и не му пука, че може да убие човек… Не, не. Ако награждаваме злото с добро, с какво да наградим доброто – с бонбони от 2 ст. ли? Да обичам „целия народ“ – еквивалентно на това да сложа знак за равенство между Левски и Пеевски, да кажем. Така излиза, нали и двамата трябва да ги обичам.
Ангел Грънчаров каза: Споделям думите Ви, Ваше Величество! 🙂
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

С пропагандни лъжи и манипулации Кремъл обработва масовото съзнание за изолация на здравомислещите – с оглед скъсване с идеите за европейския път на Русия

Прави се подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и идеите за европейския път на Русия
Професор Елена Соколова, ръководител на катедрата по невро и патопсихология в Университета „Михаил Ломоносов” коментира пред „Новая газета” видеозаписи от политически дискусии на водещите телевизионни канали в Русия. И дори тя, запозната с всички способи за психологическа защита от масирана манипулационна атака твърди че гледането им е било „мъчение”.
– Защо има толкова много хора, които лесно се поддават на манипулации?
Социалната реалност става все по-сложна, непредсказуема и плашеща със своята неопределеност. А телевизията освен това нагнетява и страхове, умишлено довеждайки хората до състояние на хаос и паника.
В ситуация на силен стрес са възможни „повреди” в механизмите на рационалното мислене. Хората лесно се уподобяват на тълпата, където действат архаични инстинкти, най-прости емоции на „заразяване” и еднообразие. Човешките и личностните черти се размиват. Хората очакват и жадуват да открият „силните личности”, които ще им предложат „ред и успокояващи мечти”.
– Това, което внушават телевизиите трудно може да бъде наречено „успокояващо”. Достатъчно е да си спомним за тиражираната от първи канал (руската държавна телевизия – бел. ред.) страшна лъжа за тригодишно момченце, разпънато на кръст в Славянск от украинците.
Манипулаторът не мисли за това, какво ще се случи с човека, той се отличава с емоционална студенина, безсърдечност, своеобразна тъпота.
По същината си, психологията на манипулатора е психология на убиец. Когато арестуват убиец на местопрестъплението, те не припадат, не се обливат в сълзи, а спокойно разказват за случилото се, показват на специални кукли как са душили, насилвали, клали.
Това е абсолютна безчувственост, неспособност да възприемаш, да разбираш, да чувстваш, да съчувстваш. Манипулаторът също както и убиецът е емоционално дефектирал. Вместо ценностно отношение към хората той изпитва към тях най-дълбоко презрение.
– Такова презрение виждаме по лицата на водещите на Първи канал (на руската телевизия, б.р.). Същото изражение има и несменяемия събеседник на всички времена и телевизии Владимир Жириновски.
Всеки си има свой „фирмен” стил за манипулиране, но има и такива, които са „универсални”, чиито външен вид, маниер на поведение, шлифована интонация и жестове, привличат вниманието като металическото чукче в ръцете на старите хипнотизатори…
Но понеже заговорихте за Първи канал – ще обърна внимание на една технология, която успешно беше използвана в едно от предаванията – подмяна на смисъла, вкарване на собствени интерпретации в думите на опонента.
За тази цел в сценария просто трябва да бъде планирано участието на някакъв чужденец. Тук дори има и успокояващо послание: вижте, ние сме толерантни, ние сме демократична държава! А след това потенциалният опонент може меко „да бъде обран”: например, представител на Германия, който лошо говори руски. Не е много ясно какво иска да каже, трудно намира думите и водещият съчувствено му идва „на помощ”, „чете и отразява” неговите мисли.
При това вкарва в неговия отговор „нужните” думи и разсъждения, които той не е изказвал, а вероятно не е имал и предвид, защото всъщност не е разбрал нищо заради бързото говорене. Водещият използва известния психологически трик на внушение или „препрограмиране”: Всъщност, Вие искахте да кажете… Или: Всъщност, Вие имате предвид…
И всичко това се казва меко, любезно, така че събеседникът в объркването си е готов да се съгласи…
Маската на презрение и скука е по-подходяща за друг водещ – Александър Гордон. Той е „идеен антиамериканист”, и при това, според мен, мизантроп, озлобен срещу целия свят. Неговият метод на психологическо убийства е сарказмът, априори обезценяващ отношението към човека. Той лесно може да бъде изваден от равновесие от тактичен и чувствителен събеседник, да бъде превърнат в очите на телевизионните зрители в неразбираемо плямпащ глупости лузер.
Защо в тези телевизии винаги е Жириновски? Или, да кажем, някакъв условен „Жириновски”, защото хората, които копират неговия маниер на поведение, има твърде много във всички телевизии.
Той, разбира се, е майстор на скандала по всякакъв повод. Но, разбира се, неговите любими теми са имперска Русия, „назад към СССР”, въоръжаване, мобилизация, война и „извънредно положение”.
Той нарочно конструира фразите си просто и винаги в утвърдителен маниер, те звучат като лозунги, като призиви за незабавно действие. Това е типичен манипулативен прийом „предизвикване на афект”, който е насочен към емоционални и импулсивни хора.
Аз бих обърнала внимание на невербалните начини за косвено внушение: изразителна мимика, позата, специфичната и динамично меняща се интонация на гласа, узурпация на пространството и времето на дискусията. Демонстрира се непоколебимост и апломб, което е привлекателно за поклонниците на „силната ръка”.
Подчертавам, че сега говорим за Жириновски „условно”, по-скоро за феномена, отколкото за реалния човек.
Съществува абсолютно „жириновска” аудитория, тях не можеш да ги спечелиш с меки и етични речи. И тук се включва „тежката аудитория”, агресивно нахлуване, способно да убие психологически, да „отключи” и ето -човек вече е готов за възприемането на всякакви възгледи.
Тук можем да направим аналогия с предизвикването на хипнотично състояние, или, както сега се изразяват психолозите, изменение на съзнанието.
Хипнозата е забранена в извън терапевтичната практика, но има различни, не медицински модели за предизвикване на транс. Ефектът на изключване на разума може да бъде предизвикан от рязко експресивна реч, неочаквано ярка и емоционална асоциация на говорещия, многократни повторения от типа на мантрите, които предизвикват усещане за „инжектиране” на невероятен възторг или ужас.
Това е един от най-ниските архетипове на безсъзнателна агресия, изискващ незабавно действие: На оръжие? На война!
В едно от предаванията Жириновски буквално крещи: Меркел създава Трети райх, германският райх ще господства! Ние сме длъжни да обявим частична мобилизация!
Целият смислов ред тук буквално пулсира от напрежение и тревога: край, всичко свърши, идва войната! А по време на война всички са управляеми и се подчиняват на властта.
Единственото съзидание, което е в състояние да ни обедини и мотивира е съзиданието в името на войната. Това е по същината си оксиморон: война и съзидание.
Това е много ранно, примитивно състояние на съзнанието. И манипулацията е призвана да разбие именно целостта и мъдростта на нашето житие, да размие смисъла, мигновено да ни запрати на това низше, инфантилно ниво на възприемане на света.
Слабите, неуверени, неудовлетворени хора жадуват идентификация с изключителното, героичното, идеалното и чрез сливането си с тях компенсират своите комплекси и травми, своите унижения. А който не е с тях е против тях, той е враг, национален предател.
Ето това е целта на непрекъснатото предъвкване на темата на войната в политическите предавания на руските телевизии – да сплотят „своите” и да поляризират „чуждите”. Това е подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и с идеите за европейския път на Русия.
– Възможно ли е да изброим всички манипулации?
Не, няма „каталог”. Например – безсрамно възхваляване на някого, лакиране на действителността и подмяна на реалността с измислена картинка, доказваща, че всичко е положително – това също са манипулации.
Както и опитът с всички възможни средства да унищожиш опонента си – подигравки, дискредитиране, унижение, измислици, лъжи.
– Как да разпознаем манипулацията?
Когато ни говорят бързо, без паузи. Там, където няма паузи, няма място за размисъл. Речта се лее като порой, истерично-патетична, с многократно повтаряща се човеконенавистническа лексика, тя ви потапя в отчаяние, страх, агресия.
Попадате изцяло във властта на говорещия. Това, по принцип, е военна стратегия: не трябва да се мисли, а да се изпълнява командата.
Това е най-силната манипулация. Тя лесно се удава на хора с некрофилски характер. Тяхната реч е изцяло построена върху страстта към разрушението. Когато те дават свобода на своята агресия, те сякаш излъчват удоволствие, макар, че става дума за страшни неща.
– В обикновения живот това се нарича „вампиризъм”, а в психологията?
– В психологията се нарича именно манипулация.
Превод: Faktor.bg
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Символът на националния позор на България – паметникът на окупационната съветска армия – ще бъде премахнат!

Бялото знаме пред символиката на Червената армия, от ИВО ИНДЖЕВ

Хубаво е, че София се озеленява, но бялото знаме пред символиката на Червената армия, доминираща окупационно над столицата, напомня, че е време бялото, зеленото и червеното да надделее.

ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Г-Н ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ

Уважаема г-жо Кмет,

На основание на чл.129, ал. 1 и ал.2 от Правилника за приложението и дейността на Столичния общински съвет, моля да ни отговорите устно и писмено на първата следваща сесия на Столичния общински съвет на следното питане, което да бъде включено в дневния ред на СОС:

ПИТАНЕ

от Стефан Иванов и Марта Георгиева – общински съветници в Столичен общински съвет

ОТНОСНО: Паметника на съветската армия в София.

Уважаема г-жо Фандъкова,

Ние сме общински съветници, които имаме своя ясна и категорична позиция по отношение на „Паметника на съветската армия”. Считаме, че той е символ на националното унижение на българската нация, целенасочено издигнат именно като такъв по време на престъпния комунистически режим, и следва максимално бързо да бъде демонтиран от центъра на София, където се намира и да бъде преместен на подходящо място.

Не допускаме да не сте запозната, че червената армия в условията на непредизвикана и обявена срещу българската държава война, нахлува в страната в началото на септември 1944 г., като извършва редица безчинства, за което има стотици свидетелства и спомени от онези времена. Въпреки това, срещу нея не се оказва съпротива и нито един неин войник не е убит в България. Следователно „Паметникът на съветската армия” не е в памет на загинали съветски войници в България, защото такива няма. Също така тази армия не е „освободителка“, както прекалено безпардонно и напълно невярно е изписано на надписа на паметника, защото не ни е освободила от никого. България е в състояние на война с Германия, правителството в София е съставено от противници на пакта с Германия, германски войски на наша територия няма. Този паметник несъмнено не е и за българските войници, които вземат участие във втората фаза на Втората световна война – след септември 1944 г., защото по настояване на съветската делегация при следвоенните конференции, уреждащи края на войната, България не получава статута на „съвоюваща“ и е поставена сред губещите, което прави българските жертви неоценени.

От формална гледна точка не съществуват пречки за демонтажа по две основни причини. Първо – този паметник няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство (ДВ, бл. 19 от 2009 г.). Това е ясно заявено в отговор на министъра на културата Борислав Абрашев до народния представител Лъчезар Тошев, което ви предоставихме през 2011 г.

Второ – паметникът не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г. Паметникът на съветската армия не е обект на тези международни документи понеже той е български паметник, строен и платен от България, а там става въпрос за друга категория паметници.

В резултат на тези аргументи е и безспорният извод, че няма поети международни ангажименти, които Република България да наруши, ако предприеме действия по изпълнение на решението на СОС за демонтиране на „Паметника на съветската армия”.

За чест на тогавашния Столичен общински съвет, с негово решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление на София с огромно мнозинство се е произнесъл за желанието си за демонтиране на „Паметника на съветската армия”.

Вие навярно помните и двете нарочно свикани по този въпрос сесии на СОС през 2011 г., с подписите на голям брой общински съветници. Първата от тях не доведе до резултат поради целенасоченото съвместно напускане на залата от страна на групите на БСП и ГЕРБ, което провали кворума и не можа да се стигне до решение. А при втората ГЕРБ и БСП, отново заедно, вече с гласуване, отхвърлиха проекта за решение, който щеше да доведе до практически действия за демонтиране на паметника (прилагаме справка от поименното гласуване на общинските съветници).

Оттогава досега има създадена Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия, в която членуват посредством социалните мрежи близо 4 000 български граждани. Инициативата е регистрирана и в съда като неправителствена организация и организира редица събития в подкрепа на своята справедлива кауза.

Всички тези събития предизвикаха повишаване на вниманието към паметника-неговата тоталитарна символика и историческа фалшивост и вдъхновиха различни жители на София с гражданска позиция да изразят отношението си към тази провокация в центъра на града ни. С това т. нар. „паметник” се превърна в „социална медия” по определението на българската прокуратура.

В актуалната международна обстановка масово се демонтират тоталитарни паметници, като последно в Полша паметникът на съветската армия освободи центъра на Варшава с решение на кмета на града, мотивирано от агресивните действия на съвременна Русия и престъпленията, извършени от червената армия срещу полския народ.

С решение от 29.04.2015 г., Общинският съвет на Димитровград, е взел решение за искане да му бъде предоставен Паметникът на съветската армия, което би било едно изключително удовлетворително и за жителите на София, и за жителите на Димитровград решение, още повече, че гарантира, че този връх на изкуството ще намери адекватна заобикаляща го среда.

Уважаема госпожо кмет,

Бихме искали да ни отговорите конкретно на следните четири въпроса:

1. Не Ви ли притеснява нежеланието от страна на органите на националната и местната власт в София да бъде приведено в изпълнение решението на СОС за демонтиране на Паметника на съветската армия в София (решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г.,)?;

2. Споделяте ли нашето убеждение, че присъствието на Паметника на съветската армия в София (построен именно с тази цел) продължава да потиска националното достойнство на нашата нация при положение, че е най-високият в София и е още по-странен фактът, че една поне 1 400-годишна държава – България – не е поставила нито един паметник на свой владетел (особено в такъв мащаб), а се кланя пред чужда армия, нахлула в страната ни в резултат на обявена война?;

3. Като кмет, който представлява всички софиянци и отговаря за облика на целия град, бихте ли се съгласили, че ако най-големият и представителен за София паметник е обиден за една част от жителите на София, до степен да представлява издевателство над тях от страна на друга група граждани и е поставен по време на престъпен режим, този паметник трябва да освободи общото за всички българи, централно столично пространство за нещо национално и обединително? Ще предприемете ли действия това да се случи, ако е необходимо обръщайки се и към държавната власт?

4.Бихте ли участвали лично в една инициатива, която Ви предлагаме – да осъществим контакт с Общинския съвет на Димитровград, който със свое нарочно решение от 29.04.2015 г., гласува да поиска и ако го получи – да го монтира на своя територия – Паметника на съветската армия, който понастоящем се намира в София?

Стефан Иванов, Марта Георгиева

Общински съветник Общински съветник

София,

26.05.2015 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Какво стои зад вакханалията на обилно платения рублофилски цирк в България от последните месеци

Страните от бивша Източна Европа имаха историческия шанс начело на западния свят през 90-те години и в началото на 21 век да стоят лидери, които не бяха подвластни на ляво-либералния утопизъм характерен за издания като „Гардиън“. Спомените от епохата на Студената война бяха все още достатъчно живи и релефни за да позволят на заблуди относно перспективата за развитие на Русия да вземат връх в стратегическото планиране на западния съюз. Слабостта на Русия през 90-те години не можеше да бъде възприета като гаранция, че вековните геополитически инстинкти на Руската империя са погребани безвъзвратно и без остатък под руините на Съветския съюз.

И в годините на най-драматичната си слабост след 1991 г. Москва брутално участва в разпокъсването на Грузия чрез подкрепа на сепаратистите в Абхазия и южна Осетия през 1992 г., чрез манипулирането в своя изгода на конфликта в Нагорни Карабах и на други места в постсъветското пространство. Руската имперска доктрина винаги се е основавала на презумпцията за неограничена външна експанзия като ултимативно средство за сигурността на империята. След края на Втората световна война тази презумпция се конкретизира в основната стратегическа цел за изтласкване на САЩ от Европа и поставянето на Стария континент под пряката хегемония на Москва като неограничен господар на Евразия. Поражението на Кремъл в Студената война не бе достатъчна гаранция, че на тези имперски мечти е поставен окончателен край. След 1991 г. от Запад към Москва полетяха от изгодни по-изгодни предложения за пълна и приоритетна интеграция на Русия в системата за Европейска и Атлантическа сигурност, разширена до размерите на цялото Северно полукълбо.

ЕС разтвори огромен спектър от възможности за интеграционно, технологично, търговско и политическо сътрудничество с Русия. Москва остана резервирана към значителна част от тези невероятно благоприятни възможности. По една основна причина – оползотворяването им би поставило ограничения върху бъдеща стратегическа имперска експанзия на Русия към „полагащите й се сфери на влияние“ в постсъветското пространство и бивша Източна Европа. Именно това поведение на Москва бе ясна индикация, че Източна Европа трябва да се погрижи за своята дългосрочна сигурност в сътрудничество със своите европейски и западни партньори. Разширенията на НАТО и на ЕС на Изток бяха инструментите на тези гаранции за сигурност и развитие на уязвимите централно- и източно-европейски общества в епохата след комунизма. Натискът на Варшава, Прага и Букурещ върху Запада за приемане в НАТО – заедно с другите по-малки страни – и партньорството и подкрепата на Вашингтон, Берлин и Лондон с Източна Европа създадоха общото пространство за сигурност и сътрудничество в евроатлантическото пространство.

Като наблюдаваме какво се случва днес в Украйна можем да си представим на какви рисове би била изложена Централна и Източна Европа ако на изток от нея не преминаваше категоричната червена линия на защита, осигурявана от Атлантическия съюз. А като наблюдаваме вакханалията на обилно платения „русофилски“ цирк в България от последните месеци, можем да си представим още колко по-ниско можехме да паднем като народ и държава, ако демократичните политически и граждански сили в България не бяха се преборили за европейската и атлантическата принадлежност на страната ни. На българите и на източно европейците не им отива да се държат като „ястреби“ спрямо Русия.

За нас обаче е важно да участваме активно в международния политически дебат срещу илюзиите и обвиненията на издания като „Гардиън“, оневиняващи руският имперски експанзионизъм с (псевдо) пацифистки аргументи. Нашата история и политически опит са най-доброто доказателство, че подценяването на агресията е най-прекия път към загубата на свобода и достойнство. А „Гардиън“ май минаваше за либерален вестник – нали? Либерален идва от liberty – свобода. Защо „Гардиън“ си позволява с лека ръка да жертва нашата свобода?

Написа: Ognyan Minchev, Фейсбук

По повод на: Сатанизирането на Путин е опасно – тласка света към война

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Нещо като „полемика“ със… съскащи отровни змии

В потвърждение на констатацията, изразена дори само в заглавието – виж: Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страшна! – са коментарите към тази същата публикация:

24 коментара:

Анонимен каза: Ти си пълен идиот, Грънчаров, много жалко за учениците, които са имали нещастието да си им бил учител ……

Анонимен каза: Обяви гладна стачка! В тази абсурдна ситуация друг избор нямаш. В абсурдна ситуация разумният избор е да се държиш абсурдно! Препоръчвам ти да обявиш гладна стачка, но си намери хора, които да ти помагат. Ако медиите не се разшумят, нищо няма да постигнеш ………….

Анонимен каза: Полудяваш с всеки изминал ден. Вече не е смешно, ами си е направо тържно …

Анонимен каза: Другарю Грънчаров ние от колектива на ПГЕЕ сме покрусени от твоето очевидно полудяване и молим народната милиция да те арестува и да те закара насила в психодиспансера за лечение. Правим това защото сме много човечни и човеколюбиви както ти обичаш да се изразяваш. Получи си заслуженото даже и природата те наказа и както каза вчера нашата представителка госпожа Попова ти никога не е трябвало изобщо да бъдеш учител а беше учител защото системата ни е така калпава че те търпя 30 години. Ако системата беше на място ти нямаше изобщо да бъдеш допуснат в нея. Щото си вреден и за учениците, и за човечеството, и за философията дори. Ти си позор за всичко но донякъде те оправдава това че си напълно луд. И затова няма да те съдим затова, което си написал днес. Само лудостта ти те спаси, нещастнико!

Анонимен каза: Грънчаров готви се за ново съдебно дело. Няма да ти простим! Не си луд а си много злобен. Ще се наложи на края на живота си да претвориш практически незабравимия лозунг на другаря Тодор Живков:

ДЕЛА, ДЕЛА И САМО ДЕЛА! :))))))))))

Анонимен каза: На какъв стадий е делото? Ще има ли друго съдебно заседание, кога или съдията ще обяви решение?

Ангел Грънчаров каза: Това съдебно дяло фактически привърши. Решението на съда ще бъде обявено след 26 януари.

Мария Василева каза: Не е луд Грънчаров, даже хич не е луд! Не може да е луд този, който има смелостта да се противопостави на отиващия си бюрократичен навлек, който и на децата в България е ясно как се е домогнал до началнически служби. (Имаше и по френски език един подобен гадняр – Папазян – но с подписка от учители го махнахме на времето от инспекторското му място). Едва ли някой друг ще дръзне да се противопоставя сам, така че да го поздравим за куража, доблестта и издръжливостта. На мен ми се виждат ненормални постъпките на пишещите коментари от колектива и на тези, които са се съгласили да свидетелствуват в съда. Явно наградата им ще бъде голяма!

Аз не съм много за гладна стачка, нямам доверие и на медиите, по-скоро ще го направят за смях, едва ли ще го защитят. Какво толкова, като не дойде Министъра в предаването по телевизията! Не изглежда толкова вчерашен, че да не им усети игричките на тези от РИО и да се поддаде като им повярва какъв лош учител бил. Ако действително иска да се срещне с Грънчаров, ще намери начин.

Надявам се съдът да е преценил правилно, че действат като агитка другарките, тях много ги бива да се „покриват“ и прикриват един друг. Надявам се и Грънчаров да е казал каквото трябва. Гледайте си спокойствието, Г-н Грънчаров, каквото е промислено отгоре ще стане!

Мария Василева

Анонимен каза: Нека да изчакаме решението на съда !!!

Анонимен каза: Брей тия от ТЕТ-а! То вулкан от злъч и злоба! Оцет ли пият сутрин вместо кафе?

Ама, както и да е. А Вие г-н Грънчаров какво сте се заели с РИО на МОН? Г-жа А.Кръстанова – инспекторка по философия, така мисли, това казва. Между 40-50 учители по философия ще има и на първо място, ще има и на по-последно. Вас какво Ви интересува на кое место Ви поставят г-жа инпекторката, г-жа директорката или г-н обущарят? Всеки си мери със своя аршин! Вие на кое място ги поставяте? Разбрахте ли ме?

Гледайте си живота и ги оставете да си пият каквото щат! Никой никого не може да направи по-умен. Може само да му помогне за това, но ако иска. Ако не ще, нищо не може да се направи по въпроса. Та, така – не си губете времето с безполезни опити!

Ангел Грънчаров каза: Запомнете от мен едно: никога не са „безполезни“ опитите човек да защити достойнството си. Второ: никой няма право безнаказано да плюе по нечия личност. Трето: време е българското общество да придобие облика на нормално – демократично и хуманно – щото иначе комуноидната отрова е способна да го трови и съсипва безкрайно …

Анонимен каза: Според мен ще е интересно ще се развият събитията около другаря Грънчаров.

Анонимен каза: ЗАПОМНИХ !!! Каква оценка ми поставихте?

Анонимен каза: Г-н Грънчаров, не се познаваме, но най-добронамерено Ви съветвам да помислите за здравето си. Личи, че сте много изнервен и допускате много гафове. По-ценно от здравето няма, зарежете тия амбиции да се доказвате и ще се почувствате щастлив.

П.Петков

Ангел Грънчаров каза: Другарю „П.Петров“, сърдечно Ви благодаря за тъй покъртителната загриженост за моето здраве, но държа да Ви уведомя, че констатацията Ви за някаква моя хипотетична „изнервеност“ е напълно невярна, тъй че Вашата претенция, че сте познавач в тази област, респективно, е съвсем неоснователна, а оттук излиза, че и съветът Ви е напълно излишен. Интересно е, че това, което на Вас се струва, че е показателно за въпросната „изнервеност“, е всъщност изразява най-добронамерена ирония, което пък говори за моето ведро настроение на духа. Между другото, не е зле да се запитате на какво се дължи тази неадекватност на собствените Ви възприятия (Вие дори говорите за нечии „гафове“), което е сериозно основание да се обезпокоите за собственото Ви здраве. Давам Ви този съвет напълно безплатно, независимо от това, че съм човек, напреднал твърде много в психологията, свидетелство за което е фактът, че мой учебник по психология, излязъл в първото си издание в далечната 1997 г., вече има цели пет издания.

Желая Ви здраве и също така по-малко да се безпокоите за чуждото здраве, нехаейки в същото време за собственото …

Анонимен каза: Грънчаров, стига си се рекламирал като философ и психолог. Дори и безплатно да е предложението нали не вярваш, че някой ще се възползва от услугите ти. Ти помисли какво ще стане след делото. Ами ако загубиш. Може и да спечелиш, но си мисля, че ще ти е неприятен резултата. Ти написа толкова много неща в блога си, че и за слепец като мен в правото не трудно да се разбере накъде отиват нещата. Давай го по-спокойно. Пък и не е необходимо да си разкриваш картите публично в блога си. Трай си

Ангел Грънчаров каза: Виж какво, драги ми анонимнико: все пак какво аз ще правя решавам … аз самият, това поне понятно ли Ви е? Няма какво да се „рекламирам“ като такъв или онакъв, аз просто СЪМ философ и психолог – и това трябва да Ви е добре известно. Какво ще стане след делото – това е нещо, което касае само мен (най-вече), нека сега не гадаем, явно на Вас лично ще Ви е много приятно аз да загубя делото, което означава, че сте един зъл, завистлив и най -вероятно твърде посредствен човек, щото общо взето такива са хората, които са се озлобили и желаят злото на ближните си, на другия човек, на личностите, които ги превъзхождат. Аз ако искам нещо да Ви запитам, ако ми се прииска да получа някакъв Ваш съвет, сам ще се обърна към Вас, обаче вие, бидейки анонимен, сте фактически един безличник, едно претенциозно нищо, което при това е нагло дотам, че ми се навира да ми дава съвети, при това доста тъпи, в които си личи белега най-вече на озлобеността му, дължаща се най-вероятно на субстанциалната му ощетеност от живота. Ако ме разбрахте изобщо какво Ви казах. Та от гледна точка на това, след като се изложихте по този грозен начин, драги анонимни ми мерзавецо, не е зле сам да изпълниш собствения си съвет и да си затраеш завинаги …

Анонимен каза: Няма да ти вляза в тона, казано иначе, не си заслужава човек да се занимава с глупости, породени от болните ти амбиции – да си философ и психолог, а пък сега раздаващ го и журналист. Нито едно от трите не ти се отдават. Злобен човек си Ангеле, злобен. Как са те изтърпяли учениците и твоите колеги не смея да мисля. Ама браво на тази директорка, че е набрала смелост и е спасила децата от теб. В своя речник не използваш никаква друга дума освен мерзавец и т.н. Абе ти като се пишеш на психолог не си ли се учил на толерантност и търпимост. Говориш за Бог, ами драги ми Ангелчо, Бог е смирение, целомъдрие и доброта. Понятни ли са ти тези думи. Ако имаш проблем с бившата си директорка, недей напада и нас, които пишем в блога, само защото сме по-различно мислещи от теб. като ти гледам физиономията на снимките в блога ти – страх ме хваща. Личи си, че си груб и лош човек. Личи си. Ами смекчи тона, опитай се да разбереш мнението на другите. Всички, които ти се противопоставят не са глупаци и полуидиоти, а живи хора.

Абе майната му я чупи си главата. проблемът си е твой

Хайде със здраве

Ангел Грънчаров каза: Не, таваришч, работата е там, че тъкмо и според психологията, и според Бог, с мерзавци като теб се постъпва точно така, както аз постъпвам. Даже заслужавате и нещо повече, примерно да ти изтрия излиянията, дето се напъваш да изглеждаш умен, ама нали съм изследовател на комуноидната мерзост, та затова ти обръщам известно внимание – за да си покажеш по възможност в целия обем мерзостта, на която си способен. Спрямо мерзавците никаква толерантност не е нужна, щото те са мерзавци, а не човеци, сиреч, са уроди. Не се напъвай да се правиш на интересен, че не ти се удава. Също така не е нужно да се правиш на „другоячемислещ“, щото по начало мисленето не ти се удава; ако поне малко ти се удаваше, нямаше да показваш по такъв тъп начин уродството си. Такива като теб мерзавци в никакъв случай не са живи хора, те просто, казахме, са мерзавщващи уроди, които не заслужават да бъдат считани за човеци. Можеш да идеш да поднесеш на директорката, която ме уволни, един букет от червени рози за благодарност, ала първо го оплюй със змийската си отрова. А що се отнася до чукундурските ти съвети вече се разбрахме: сам се опитай да си ги следваш поне.

Хайде, пътувай, нещастна змийо, вземи ухапи собствената си опашка за да се успокоиш поне малко, може пък да ти раздобрее – щото тая отрова, която плюеш, показва, че си много зле, бездушни ми нещастнико (бездушна ми нещастнице) …

Пропуснах нещо все пак важно, макар и саморазбиращо се: естествено, че не чакам признание от мерзавци като теб! 🙂 Самият факт, че беснееш така изразително, е истинското признание за мен!

Анонимен каза: Грънчаров, Грънчаров, ти нима си мислиш, че Анастасова няма да опита да използва влиянието си по линия на ДС чрез съпруга си за да повлияе на съда та да загубиш делото? Бъди сигурен, че ще направи всичко в тази посока. Тъй че аз съвсем не съм такъв оптимист като теб за изхода на делото. Страх ме е, че ти предстоят големи разочарования и нови борби. Успя да повдигнеш срещу себе си мощни зли сили. Горкият, що не си мълча както те съветвах навремето? Преклонена глава сабя не я сече, ти нима мислиш, че нещо можеш да направиш на сабята та да не пресече врата ти ?! Що си толкова наивен не мога да разбера само ?!

Анонимен каза: Между другото: ти не разбра ли че анонимникът по-горе е ….. самата Анастасова? Само тя може да те мрази толкова силно …. ти я разсипа тая жена бе, Грънчаров, пощади я малко !!!!!!!!!! :))))

Анонимен каза: Ангелчо,Ангелчо, едун съвет от мен! Потърси компетентна медицинска помощ,брато!!!! имаш проблем при общуването с хората,а това вече е сериозно.Дори да съм анонимен,никой не ти дава право да обиждаш и ругаеш.Абе имам чувството, че имаш циганска кръв.Те циганите така отправят клетви,обиди,ругатни.Ама като ти гледам снимката сякаш не ми докарваш на такъв човек,сиреч циганин.не се ли усещаш , че се гъбаркам с теб и ти гледам сеира.Ама голм сеир

Ангел Грънчаров каза: С хора, с човеци да общувам нямам никакъв проблем, с мерзавците обаче вероятно имам някакъв проблем, в смисъл, че тия морални уроди са ми интересни само като обекти за изследване, поради което именно и им обръщам внимание, а пък те, сам виждаш, се чувстват поласкани така, че правят, дето се казва, мерзавщини от класа.

Казах ти, драги ми мерзавецо, че не е просто нужно да се напъваш да ми даваш някакви съвети, особено пък „психологически“ или „медицински“, просто нямаш потенциал за тази работа. Сега пък съм бил… циганин, между другото циганите, каквито и да са, са човешки същества, за разлика от вас, мерзавците, по тази причина аз и с циганите чудесно се разбирам. С комуноид-мерзавец като теб обаче никое човешко същество не може да се разбере по простичката причина, че вие, комуноидите-мерзавци просто не сте човешки същества, а сте морални уроди. Аз се чуда все още само на едно: как вашата бесовщина не е още довела дотам вместо само в безсилието си да плямпате идиотщини, сиреч, да плюете отрова, как така това ваше уродство не е довело дотам да почнете да убивате тия, които са човеци, за разлика от вас. Тоест да правите това, което винаги сте правили – убивали сте всички ония, които в личностно и човешко отношение несъмнено ви превъзхождат.

Убивали сте човеци, съсипвали сте личности, това ви е било обичайното занимание, а сега ми кажи, драги ми комуноиде, ама често ми кажи: убива ли ти се, като ме гледаш такъв, а, трепва ли ти ръката да вземеш топор и да ме съсечеш, щом като с думи, явно, не ти се удава да ме убиеш? Кажи, за науката питам, с научна и експериментална цел поставям въпроса си, отговори, нали вий, комуноидите, много уважавате уж науката, а да те видя сега какво ще правиш? 🙂

Търсете ПО книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта ), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД , 2007 г., разм. 20/14 см., Мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА Е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.