А вие как сте с демократизацията, вие нима вече сте се демократизирали изцяло, безвъзвратно и окончателно?

Предстояща изява, свързана с работата ни по проекта за непосредствена и практическа реална демократизация за отношенията в нашата училищна общност.

А във вашата училищна общност как вървят работите в тази посока? Или при вас всичко си е съвсем перфектно? Нямате никакви проблеми, тъй ли? И не ви остава нищо друго освен тихо да си стоите, да си вземате заплатите и да си чакате мирно пенсията? (Този последният въпрос е към учителите и най-вече към директорите на училища, както очевидно се подразбира…) Значи вашето училище обитава страната УТОПИЯ? Или страната АБСУРДИСТАН? Кажете нещо де, защо мълчите?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Обявата за едно интересно и знаменателно предстоящо събитие в ПГЕЕ-Пловдив

6

Това е обявата за едно наистина много интересно събитие, което ще се проведе съвсем скоро в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам я тук с такава една цел: ако евентуално от други училища в Пловдив, в населените места около Пловдив, пък и от цялата страна се заинтересуват по темата, да имат възможността да дойдат на дискусията и да научат за какво става дума. Нищо не пречи прилагането на този проект да започне и в много други училищни общности, не само в тази на ПГЕЕ-Пловдив. И още нещичко искам да отбележа, което, струва ми се, е важно, пък и има принципно значение.Часът на проявата е такъв, че в нашето училище по това време на учениците им предстои да влизат в час, т.е. проявата е насрочена в учебно време. И това не е случайно, това не е недоглеждане, а е съвсем умишлено. Значи ония ученици, които искат да присъстват, да участват в сбирката на Клуба, са поставени в ситуация на избор: или трябва да измислят, да изобретят нещо, та все пак да могат да дойдат на дискусията, или пък ще предпочетат да не рискуват и ще си отидат в класната стая за да си бъдат в час. Свободата и демокрацията са това: сам да избираш, да решаваш какви ли не проблеми, и то често значително по-сложни от такава една дреболия: дали да вляза в час или да не вляза – та да отида на сбирка в Дискусионния клуб. Аз вярвам, че тия ученици, които преценят, че за тях лично е по-важно все пак да дойдат в Клуба, те ще успеят да решат възникналия проблем (примерно като отидат да поговорят с преподавателя си, да му обяснят ситуацията и да го помолят да ги извини за това, че няма да могат да отидат в час; или нещо друго могат да измислят, сигурно има и други варианти). Ето, който все пак успее да реши този проблем и дойде в Клуба по това време, той вече ще е направил нещо съвсем практическо по промяната на отношенията в нашата училищна общност, и то именно по посока на нейната реална демократизация! И това вече ще е едно малко лично постижение в движението му към реалната, действителната свобода.

Ония пък учители, които силно искат да участват в сбирката на Клуба (а допуснем, че има и такива!), а пък в същото време имат учебен час, и те са поставени в сходна ситуация на избор: или да си водят часа, или пък, защо не, стига да преценят, че това ще е в интерес и на учениците им, да дойдат на дискусията заедно с техните ученици (разбира се, стига учениците да пожелаят това, стига те да са съгласни!). И ето, ако това все пак стане, ако и учителят, и учениците му, понеже силно са го пожелали, все пак дойдат на дискусията, това ще е още една победа по пътя на демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, а и (нека да имаме достойнството да признаем и това!) това ще е факт на живота, свидетелстващ, че е възможно да надмогнем както страха, така и толкова тровещия всекидневието ни формализъм. (За тия от вас, които не учат и не работят в ПГЕЕ-Пловдив, но пак искат да присъстват на сбирката на нашия ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ – такова му е пълното наименование – и при това имат ангажименти в този ден и час, за тях също предстои да намерят някакъв изход, някакво решение на възникналата трудност; и така да покажат, че не се плашат от трудностите, не се отказват заради тях, напротив, трудностите им дават повод да покажат силата на духа си!)

Аз там, като встъпление към дискусията, ще изложа идеята си, ще разкажа накратко до какво тя се свежда. Тия, които са чели редовно блога ми, знаят какви са моите разбирания по този въпрос. Не можем да чакаме инструкции и команди отгоре за да се променяме, не може човек да очаква да стане свободен по заповед отвън или като иска позволение за това от началството, свободата е нещо съкровено и лично, но тя има и огромен общностен смисъл, понеже общността, в която има критично мнозинство от свободолюбиви хора, просперира и постига успех след успех, завоевание след завоевание, докато общностите, съставени от малодушни и страхливи мърморковци, от подлеци, от слабаци и прочие ги чака най-мизерно и недостойно съществуване, което, предполагам, ви е добре познато. Към свободата не се върви вкупом или по команда, тя е лично завоевание на човека, който иска да живее достойно и пълноценно. Затова се оказва, че промяната или реформата в образователната сфера – същинската, истинската, реалната, коренната, необратимата и пр.! – ще я правим ние, учениците, учителите, родителите, гражданите, не някой друг, а само ние можем и трябва да направим тази действителна промяна.

Да, действителна промяна може да бъде направена от действително свободни индивиди, т.е. възловата дума тук е думата „действие“; трябва не да думи, а на дело, в действията си, в поведението си да започнем да се променяме, именно на практика, непосредствено, а преди това, разбира се, промяната вече трябва да е станала в съзнанията, в мислите, в главите. Даже успоредно могат да вървят тези два процеса, щото според това доколко сме се променили вътрешно, дотолкова ние вече и реагираме по нов начин, а привиквайки да реагираме по нов начин, ние по този начин именно и се променяме, ставаме по-различни; тия два процеса са дълбоко свързани. Казвам тук нещо най-важно, но недейте да мислите, че това ще ми е само втъплението на самата сбирка на Клуба, там ще развия мисълта си по-конкретно, ще обясня по-пълно, ще дам примери, като изказването ми там ще бъде не по-дълго от 20-тина минути, обещавам!

Засега толкова. Желая ви хубав ден! Заповядайте на дискусията, не се страхувайте, ще говорим там за най-важните, наистина съдбовни въпроси, от които зависи всичко останало! Вярвам, че това поне разбирате: от промяната в образователната сфера зависи всичко останало. Как можете да не разбирате даже и това? А, разбрали сте го, така ли? Ами тогава защо стоите, защо нищо не правите?! Работете, действайте, почвайте да правите нещата по съвършено нов и различен начин, тук е разковничето, моля ви, недейте да си стоите все същите, по дяволите тъй уютната инертност, сега дойде време на промените!

Хайде чао и до скоро! Ще се видим в Клуба, нали? 🙂 Хей, не се излагайте, не бъдете малодушни, непростимо е това, погледнете в кой век живеем, хората по света правят чудеса, а ние продължаваме да се излагаме като последните кирливи байганьовци!!!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Разговор с приятел по темата за пропага(н)дната война, която рубладжиите, руските мекерета водят срещу България

Тази сутрин с Martin Demerdzhiev, мой приятел във Фейсбук проведохме следния разговор по важна, по нашето разбиране, тема; той ми прати видео, съдържащо интервю на медийния любимец доц. Иво Христов, та в тази връзка започна нашия разговор, а какво си казахме по-нататък можете да видите сами око проследите разговора ни:
Martin Demerdzhiev каза: Доц. Иво Христов, 12 януари 2016 г. | Шоуто на Слави Здравейте, чуйте този човек какви ги приказва в национален ефир. И той е преподавател в два университета. Къде е Георги Лозанов – папионката? Как може така да се лъже в 2016-ста година?!
Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Линкът, който ми пращате, не се отвори. А иначе и моето мнение за този човек с папийонката изобщо не е високо, напротив.
Martin Demerdzhiev каза: Качили са го и в ютуб. В „Шоуто на Слави“ на 12.01.2016 г. гостува социологът доц. Иво Христов. „С присъщия си интелект той направи безпощаден анализ на българската действителност.“ 🙂
Ангел Грънчаров каза: А пък такива като тоя И.Христов са презрени рубладжии, за пари явно са готови да си продадат не само родината, но и собствената си майка.
Martin Demerdzhiev каза: Освен, че БАН са произвеждали тубички с космическа каша, кое точно ни е правело „космическа държава“ преди 25 години.
„Преди 25 години България беше сред 35 най-развити страни в света.“
„Преди 25 години България имаше толкова танкове, колкото Гърция и Турция взети заедно.“
„Преди 25 години България беше една от водещите страни в електрониката.“
Написах коментар във фейсбук с въпрос дали човекът е чел доклада на Петър Младенов от преди 25 години. Коментарите са само хвалебствия. Можете да ги прочетете. А моят коментар беше бърже изтрит.
Коментар: „Този човек трябва да бъде издигнат за Президент!“
Коментар: „Симпатичен, умен и ерудиран мъж… жалко че останаха малко като него в България. Искам да му стисна ръката за умните думи.“
Ангел Грънчаров каза: Къде е това обсъждане във фейсбук?
Martin Demerdzhiev каза: Ето тук е страницата на шоуто на Слави, потърсете разговора за интервюто с Иво Христов.
Ангел Грънчаров каза: Страшна работа, явно другарите добре организират „коментарите“ 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Може би го гласят за партията на Слави.
Ангел Грънчаров каза: Най-вероятно ще му възложат политическа роля щом като толкова хубаво умее да прави доста хора на идиоти. Пък и Слави не кани току-така, заради хубавите очи, този или онзи в шоуто си… Вижте: Щатният пропагандист на кремълската „правда“ за България циркулира триумфиращо по медиите – вижте го при „гражданина Слави“, простете, ще ида да повърна!
Martin Demerdzhiev каза: 🙂
Ангел Грънчаров каза: Само хвалебствени коментари, аз не бях виждал такова явно манипулация! Страшна работа!
Martin Demerdzhiev каза: Партията на Тодор Славков също заложиха на такъв стил говорене „преди 25 години“ еди-какво си, но май нищо не събраха на изборите. Прости сме, но май не чак дотам.
Ангел Грънчаров каза: Да, но много от младите биват впечатлявани от такъв род манипулации, а битката в крайна сметка се води за съзнанията на младите.
Martin Demerdzhiev каза: Аз попаднах на това видео като споделено от 2-ма досега. Не особено близки приятели. Познати.
Martin Demerdzhiev каза: Ясно. Явно си живеем в различни светове, аз също май нямаше да попадна на това видео. Много интересно са омесени истини, полуистини и лъжи, всичко обаче и изтълкувано съвсем превратно. Там е патология. Особено тежка.
Ангел Грънчаров каза: Тоя другар Христов е даже и срещу психоанализата! 🙂 Всичко западно за него е лъжа! 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Яд го е, че световният съюз на психиатрите беше изключил неговата мила родина СССР, защото пълнеха лудниците с политически затворници.
Ангел Грънчаров каза: Знаеш ли кое е най-тъжното (извинявай че пиша на „ти“, но се знаем отдавна). Моят собствен син завърши политология в ПУ и това недоразумение му е преподавало (заедно с други такива, ПУ е голяма ченгесарница); синът ми се промени, преди да встъпи в ПУ, идваше без да съм го канил заедно с мен на митингите на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, а сега е зомбиран така, че изцяло верва на приказките и на тоя Христов, и на други подобни, а Слави за него вече е „най-честен народен трибун“… Страшна работа! На никой не съм посмял да кажа това… досега! Аз на много хора съм повлиял, мои ученици, синът ми обаче успяха да ми го окрадат тия лъжци.
Martin Demerdzhiev каза: Значи този Христов е бил преподавател на сина ти?
Ангел Грънчаров каза: Интересно е, че аз не мога да напиша коментар на страницата на шоуто на Слави, изглежда отдавна са ме блокирали там заради някакво мое изказване… Да. Омаял го е… смята го за най-умен… Бил казвал „самата истина“ 🙂 Спорим всяка вечер, но промяна няма, а той взе мен да ме възприема за „народен враг“, да, синът ми ме смята за народен враг! 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Аз спорих с Даниела Горчева. Тя смята, че такива хора трябва да се осмиват и нищо повече.
Ангел Грънчаров каза: И един ден нищо чудно като Павлик Морозов да вземе да иде да ме предаде на народната милиция, ако доживеем пак такива времена. 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Не го познавам, но се надявам, че ще го изживее това нещо. Аз смятам, че такова говорене на лъжи за комунизма трябва да бъде подсъдно, така както е подсъдно в Чехия мисля, че го приеха.
Ангел Грънчаров каза: Наложи се да харесам страницата и сега мога да пиша, написах ето това: Тук шегаджии ли са се събрали само?! Нима сте сериозни като пишете, че този Христов бил казвал „самата истина“?! 🙂 Оценявам шегите ви. Та той е едно най-треторазрядно руско мекере, което за пари е способно на всякаква мерзост. Една по една той спазва опорните точки на Кремъл по българския въпрос.
Martin Demerdzhiev каза: Но Даниела Горчева, която много уважавам, не е съгласна и смята, че трябвало с такива хора да се води диалог. И че те трябва да се осмиват. Ще го изтрият.
Ангел Грънчаров каза: Аз също съм склонен да мисля, че публичният сблъсък с такива хора е полезен за публиката, само чрез дебати може да се върви към позитивна промяна на съзнанията, но е лошото, че медиите не дават думата на тия, които биха могли да встъпят в дебат с лъжците.
Martin Demerdzhiev каза: Аз знам, че не е много демократично, но все пак законите ги твори обществото, те не слизат от небето като скрижалите на Моисей. За нашата ситуация ако не се гласува такъв закон ще бъдем така още 100 години. Вярно е, че ще е по-качествена промяната. Това са си лъжи. Тези хора служат на чужди интереси. Вероятно те вярват в тези лъжи обаче.
Ангел Грънчаров каза: Да, вярно е, те лъжат, но идея се побеждава все пак само с идея. Забраната ще се изтълкува като признание за слабост. Истината няма нужда от забрани за да победи лъжата. Не, най-хубавото е, че лъжците като тоя Христов сами не вярват на лъжите, които ломотят. Това си личи по погледа му, не знам дали го забелязвате. Той има типичен поглед на платен лъжец, той самият и дума не вярва на това, което говори, а го говори само за пари. Той има алчния поглед на хитрец-печалбар, намерил златна мина. Във всеки случай не е такъв глупак, че сам да вярва на лъжите, които бълва. Но е там работата, че много немислещи хора се връзват на приказките му…
Martin Demerdzhiev каза: Съгласен съм. Ако бяхме в Холандия. У нас тепърва се оформя някакво гражданско общество и тези дърпат нещата страшно назад. Те зомбират.
Ангел Грънчаров каза: Ако обаче повече мислещи хора се ангажират да водят тия дебати с платените лъжци на кремълската правда, то лъжците скоро ще бъдат натикани в миши дупки. Както бяха млъкнали от страх в първите години на прехода, тогава не бяха така нагли. Позволихме им да се разпашат и разгащят. Води се страшна идеологическа война, в нея е престъпление да си мълчиш когато наглеците и мерзавците, които искат да откъснат България от цивилизования свят и да я натикат пак в руския гнусен нужник, за руски пари правят чудеса от какви ли не медийни подвизи!
Martin Demerdzhiev каза: От дълго време в мрежата се разпространява една снимка с Либия преди и след Кадафи. На мен ми е ясно че това е антиамериканска пропаганда, но все пак извода, който можем да си направим е, че демокрацията не е като вълшебните пантофки, които като ги обуеш и става чудо. В една северна Корея ако се приложи демокрация по холандски модел, какво ще стане? Някак си за такива несвободни общества трябва нещата да стават постепенно. От някакъв полуавторитаризъм към постепенно либерализиране.
Ангел Грънчаров каза: Аз днес имам часове от ранна утрин (7.30 до късния следобед, 8 учебни часа имам, с две прекъсвания за по час), цели 10 часа съм в училище, черноработник съм, ще трябва да ставам да се приготвям за работа. Хубав ден ти желая! Приятно ми беше да си поговорим.
Martin Demerdzhiev каза: Разбира се и на мен! Приятни часове!
Ангел Грънчаров каза: Напълно споделям такава теза. Демократичният манталитет трябва да израсте в душите, за да даде добри плодове; нито свободата, нито демокрацията могат да се внедряват насила или набързо. Ако не възразяваш, че опитам да публикувам още сега нашия разговор в блога, мисля, че казахме важни неща по важни теми, които е добре да стигнат до много повече хора?
Сега ми хрумна тази мисъл
Martin Demerdzhiev каза: Не възразявам.
Ангел Грънчаров каза: Само ще се наложи да си взема лаптопа и от работата да свърша това нещо, щото сега нямам време тука, от къщи.
Martin Demerdzhiev каза: „СУ не разреши среща на Слави със студентите“. За днес имаше среща със Слави на факултета по журналистика. Но явно няма да има. Малко да си оправим настроението!
Ангел Грънчаров каза: 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Понеже ми сподели, за сина ти, според мен ако все още имате диалог помежду си, трябва да си говорите за човешки неща. Не за политика. Аз направих така с един пoзнат. Ако той заговори за политика сменям темата или обръщам на майтап. Старая се да говоря с него повече за духовни неща. Без да се конкретизират нещата политически. Духовността подкопава комунистическите измишльотини и след време той сам ще стигне до съответните изводи. Политическите въпроси са човешко творение, а духовните неща са универсални. Те са в основата на нещата. За да повярва на този човек, значи му е липсвала основа, но това е нормално за млад човек.
Преди време спорех с един мой студент. По най-конфронтиращ начин с месеци по тези въпроси. Накрая той ме изтри от скайпа си. Но след няколко месеца сам по някакъв начин е преобърнал разбиранията си и ме потърси. Сега е много по-яростен антикомунист от мен. Но аз мисля, че нещата не могат да се осъществят по този начин между баща и син по разбираеми причини. На някаква стара римска колона в Сиракуза бил издълбан надпис:
„Нищо добро няма да излезе от младите поколения!“
Поради някаква причина има конфликт между поколенията, който датира още от древността. Понякога конфликтът е градивен, понякога не. Но младите искат да бъдат различни от старите и изглежда, че това е нещо съвсем естествено за хората. Мисля, че идеологическият смисъл на консерватизма е да се пребори с този разрив в отношенията между старото и новото поколение.
Ангел Грънчаров каза: Благодаря, намирам много разум и мъдрост в думите ти. Що се касае до отношенията ми със сина това ще го последвам, иначе по човешките неща се разбираме изцяло, по политическите обаче сме в конфликт. Знам, че това с времето ще се преодолее. То е важно и у нас, в България, работите да потръгнат в друга, по-приемлива посока. Но за това вече сме отговорни ние, гражданите. Това обаче е друга тема за нов разговор.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Внушаването на тотален нихилизъм към всичко е новата „опорна точка“ на враговете на европейска България (дискусия)

На страницата си във Фейсбук П.Симеонов написа нещо, по повод на което се проведе интересна дискусия; ето, реших да я извадя и публикувам в блога си с оглед да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, книжното (хартиеното) издание на моя блог:
Петко Симеонов: Текстът на Николай Слатински ме изуми (виж: Държавата трябва да се преучреди, тази е опасна). Много високо го ценя, но тук не става дума за личното ми отношение към него, а за един текст!
Намирам текста за изумително наивен и вреден, дори зъл. Генерализират се всички проблеми пред държавата, обявява се нейната негодност и се призовава за нейното преучредяване. Авторът не знае какво ново да се направи, но знае, че „се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум“ и затова държавата трябва да се преучреди…
Следват десетина категорични негативни оценки – държавата е затънала в простотия, неспособни институции, гражданското общество е безсилно, няма общество, няма обществено мнение, България е катастрофирала, господства хаос…
„Това вече не е страна, това е територия, сива зона, в която да живееш е опасно. Да си почтен човек е опасно. Да си нормален човек е опасно. Да си обикновен човек е опасно. Просто да си – и то е опасно.“
Установен е репресивен режим!
„Ето защо нещо трябва да се прави. Все още, както казах, нямам ясната идея, но непрекъснато си мисля, че това нещо, което трябва да се прави, не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка.Ние трябва да си преучредим държавата. Нужна ни е нова държава, тази е опасна за съществуването на България и на нейния народ.“
Не мога да се сетя за по-деструктивен текст. Призив за разрушаване на държавата (нищо полезно „не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка“), без идея какво следва. Тъй като няма гражданско общество, въобще общество и е опасно „Да Си!“ това е призив за бягство от страната, призив към беззаконие, безредие и хаос.
Държава и общество се градят стъпка по стъпка. Всеки своето и всяка генерация своето. Ден по ден, година по година, век след век. „Преучредяването“ е вяра в магия и магьосничество. „Преучредява“ държавата Ленин и болшевиките, „преучредява“ Хитлер…
Да не виждаш, че този Свят е Нов и става все по-нов: технология, бит, държавни граници, движение на население, стоки, идеи и капитали… и да обявяваш Новото за катастрофа на Държавата, мотивиран от негодна администрация и водачи, е не само нелепо…
СТЪПКА ПО СТЪПКА!
Ivan S. Filtchev: Аз също намитам статията за крайна, а и вечното повтаряне на очевидното без показване на поне мъничка алтернатива не води до никъде.
Кой от проблемите в България обаче е резултат на „новото“, бай Петко? Липсата на нормалност във всяко едно отношение определено е проблем. Как беше… за да победи злото трябва просто добрите да не правят нищо. Хората не знаят или не искат да знаят вече какво е нормално и да си го поискат. А всички паразити само това чакат.
Петко Симеонов: Кое Новото? С вас си пишем; можете да отидете навсякъде в Европа; изразявате, каквото мнение желаете; ИТ индустрията у нас се развива впечатляващо бързо; в постоянен контакт сте с близките си; огледайте дома си и вещите в него… Трудности има много. Но животът е труден. Навсякъде има проблеми. Има далеч по-уредени държави, но хората сами са си изградили реда при същия, като нашия „институционално-процедурен инструментариум“… (дълго е за писане)
Marlena Stoyanovska: Новото е достъпа до информация, до световната култура,приобщаването към цивилизацията… Нови са липсата на опашки за неща от първа необходимост, възможността да закупиш жилище без комисия да решава съдбините ти, новото е, че няма режим на тока и не си къпем децата на свещи… А статията е наистина безцелно-анархична!
Ivan S. Filtchev: Без да го защитавам, не мисля, че Слатински в статията някъде е писал, че тези неща са в основата на проблемите в държавата.
Данчо Симеонов: Когато критикуваш нещо е редно да кажеш твоето мнение как да се оправи… Май Слатински е в някаква криза?
Иванка Гаврилова: Кое е новото? Новият световен ред ли? И няма нищо ново под слънцето. Което е било, пак ще бъде и което се е правило, пак ще се прави! Ако знаем Истината за миналото, ще знаем истината и за времето, в което живеем! Най-лошото днес е, че хората не осъзнават какво им се случва! Търсете истината, и истината ще ви направи свободни!
Stoian Papazov: От статията може да се направи и положителен извод: Най-после Слатински проумя (след като беше депутат, съветник на президента и се сдоби с титла професор), че главата му не може да роди нищо позитивно за бъдещето на държавата. Бедата е, че тези, които ни управляват живеят с мисълта, че държат Бога за шлифера и това що е народ и какво е неговото благосъстояние, изобщо не ги интересува.
Atanas Gelev: Словоблудство.
Dimmiter Entschev: Знае се – когато в България е имало Кханско управление, границите й са се простирали между 3 океана.
Йорданка Петкова: И какво от това? Сега държава няма, така че няма какво да се разрушава! Аз не прочетох статията, но държавните институции в сегашното им състояние са вредни за хората! Посочете ми една такава, която си върши работата в интерес на нормалните хора!
Asen Dimitrov: Когато липсва отчетлива перспектива, няма декларирана визия от управляващите и ставаме свидетели на очевидна управленска некомпетентност, формират се монополи, а медиите видимо са инструмент за манипулации, хората изпадат в паника!
Dimmiter Entschev: Така е.
Георги Стоянов: Проф. Слатински пак гледа да се намърда в политиката. Но не знам в коя част на политическия спектър след като поработи за антиподите… А внушаването на тотален нихилизъм е новата „опорна точка“ на враговете на европейска България!!!
Nikolay Milkov: Под това последното изречение изцяло се подписвам. Изключително е вярно и се радвам, че и други мислят така. България беше в криза само през 2010 – спад на БВП. Оттогава всяка година има растеж. Малко европейски държави имат такъв. Хората под чертата на бедността намаляват. Спестяванията се увеличават, стокооборотът също. Пътуванията в чужбина нарастват. Продължителността на живота се е увеличила с 4 години от 1989 – огромен скок. За всичко това има официални статистически данни, в противоречие с личните усещания на Слатински. Писанията му са субективни, да не кажа махленски. Когато казах на един, че продължителността на живота расте, той ме обезоръжи като ми отговори „аз не виждам ли некролозите на млади хора“. Та и Слатински така. А, и най-важното – водеща теза в хибридните атаки, които изобщо не са от една или от пет години, а от доста повече, е че сега се живеело по-зле, отколкото при Т.Ж.
БВП в паритетна покупателна способност на глава сега е три пъти по-висок оттогава. Това е статистика на ООН. Точка. Друга деструктивна теза е „последни сме в ЕС“. А нима някога не сме били, дори по комунистическо време? Проблеми в България има, както навсякъде. Но те не се изразяват с безличното и категорично в идиотщината си „хората нямат какво да ядат“. Ако говорим за лични усещания – аз се прибрах от Канада в България в отпуска за месец и половина, защото в Отава с фалшива страховита диагноза се опитаха да източат от застраховката ми няколко хиляди долара. И един месец нямах достъп до лекар-специалист. Ако това се беше случило в България, щях да опищя света по вестници, телевизии и какво ли не, щях да искам оставката на министъра и накрая щях да се запаля пред президентството. В България за три дена въпросът ми беше решен. А в общината данъците си платих за 10 минути и хората бяха любезни. И впечатленията ми от институциите са добри. Изключение прави МВР – симулират работа и се молят на нарушителите, вместо да ги смачкат със законни средства и процедури, както е навсякъде. Но големият проблем остават хората – прости и овчедушни. Намръщени, с лош вкус и с негативно излъчване.
Петко Симеонов: Преди седмица имах гости от една страна в Западна Европа. Бяха дошли по бизнес дела. Намираха повечето ни недоволства („само в България го има“) за смехотворни. А казаното от Николай за здравната система се покриваше стопроцентово.
Ангел Грънчаров: Да се каже, че някакъв текст е вреден според мен е същото като да кажеш, че е вредно да мислим, че е вредно да се съмняваме, че е вредно да търсим истината. Аз така тълкувам изказването, че някакъв провокиращ текст, предразполагащ към размисъл и дискусия, бил, видите ли, „вреден“. Никога не е вредно и опасно да се мисли и дискутира… друго е опасното: да се вярва в някакви митове, в някакви лъжи.
Да, никога не е вредно и опасно да се мисли и да се дискутира, истински опасното е друго: да се вярва в догми, в лъжи, да не се почита истината.
Петко Симеонов: Свободата на словото е висша ценност. Няма спор. Но, разбира се, че има вредни текстове и вредно слово, дори престъпно слово. В Конституцията чл. 39 ясно е казано:
„(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.“
Борислав Кирилов: Стъпка по стъпка се тъпче на място без никаква реална промяна. За неработещите и вредни за обществото институции тряба да е ясно каква е алтернативата. Статуквото се харесва на владетелите на властовите лостове. Никаква стъпка към махане на единоначалието (неконституционно) в прокуратурата и преназначаване на всеки прокурор не се подкрепя от властимащите.
Ангел Грънчаров: Аз не смятам, че мисленето и разговарянето, обсъждането е престъпление… ако има забранени теми (примерно допустимостта на революционната промяна на плачевното статукво; между другото не е задължително революцията да се свежда до насилие, до кръвопролития и пр., истинските революции са в съзнанията, в мисленето) та значи ако има забранени теми за мислене и за обсъждане, това е посегателство спрямо конституционното право на свободно мислене и на свободно изразяване на мислите, на свободата на словото. Не е този начинът едно гибелно статукво да бъде защитено и запазено, ако то не издържи на критиката в сферата на мисленето, то няма да издържи и в сферата на действителната промяна, на промяната в сферата на действителността.
Петко Симеонов: Намирам, че текста, за който става дума е вреден и това е мое право да го квалифицирам като такъв. Той пряко отхвърля „сегашната институционално-процедурна рамка“ като смята, че в нея не може да се извърши онова, което трябва. Директно се казва, че „тази държава“ е опасна… Не мога да приема такова тотално отрицание на нашата държава. Не мога да приема, че тя не може да се развива в рамките на „сегашната институционално-процедурна рамка“. Това по същество е призив за незаконна промяна на конституционно установения ред… Текстът на Слатински е полезен, защото е провокативен. Все едно е написан , за да провери докъде е стигнала развалата на общественото съзнание. Тъй като професионално съм се занимавал със социални анализи, на пръв поглед виждам две хипотези: Първата (конспиративна) – някой иска да провери имунната система на българското общество. Иска да разбере доколко то е готово да допусне разрушаването на неговата държава, дори при неясно формулирани цели. „Конспирацията“ добива многозначителност при положение, че текста е разпространяван от различни медии, включително от „Дневник“, чиято политическа ориентация е ясна. Втората хипотеза отхвърля конспирацията. Приемам, че действията на всички свързани с текста – автор, медии, коментиращи във форуми и Фейсбук, са спонтанни. Можем да съдим за точката, до която е стигнало нихилистичното отношение към държавата… Смятам втората хипотеза за вярната и отхвърлям първата. Нередактираният ми извод е – изключително тревожно състояние на общественото съзнание за държава, закон, социален ред и механизми на развитие. Елементарното – не се прави разлика между държава и управляващи… Големите проблеми на националната сигурност започват от тук и си струва сериозна да мислим.
Борислав Кирилов: Дори тази дискусия показва, че текста не е вреден.
Maya Zhivkova: Нашата държава, за съжаление, няма никакъв принос към новите технологии и широтата на света. Нашият принос е какъв? Чалга. За друго не се сещам в момента. За съжаление съм съгласна с автора на текста. Всеки ден тук се чувствам по този начин. Зная как се чувствам и извън България. Фактът, че нищо не предприемаме и не можем да променим, макар и да осъзнаваме пагубната посока, в която вървим (само демографският проблем е предостатъчен), е достатъчно показателен.
Петко Симеонов: Какъв друг „принос към новите технологии и широтата на света“ може да има България, освен да се включи в международното сътрудничество и на своя земя да развива ИТ индустрията, което се прави.
Maya Zhivkova: Когато аз се дипломирах преди 12 години, учехме по учебник отпреди 100 години. Дело на български професор, с напълно погрешни концепции. Дори един човек, разбиращ умерено от физика и механика, разбира, че това не може да бъде истина. Направих си труда да търся литература, прекарах месеци в библиотеката. Изчетох различни автори – американски, немски (тези държави създават прогреса в моята професия). Както и очаквах, не открих нищо подобно. Оказа се, че само в България нещата се правят по теорията на проф. Х отпреди 100 години. Когато започнах да работя сама, започнах да правя нещата така, както аз мислех, че е правилно. След 12 години контрол върху моиет пациенти аз мога да кажа, че съм права – защото всичко стои в устите им така, както съм го поставила навремето. 12 години са много време. Затова България няма принос. Защото когато аз казах на моя професор, че това не е вярно, той ми препоръча на изпита да говоря по учебника. Той все още преподава по този учебник. В България няма наука, България не дава път на мислещите хора, България си тъпче на едно място, което е удобно за определени посредствени хора, заелил високи постове. Съжалявам да го кажа, бих искала да е различно – но поне за моята професия е точно така.
Петко Симеонов: Има професии, в които не е така. Няма защо да се генерализира и да се твърди – в България е така… Все пак трябва да се съзнава, че нямаме ресурс да развиваме науките във всички дисциплини.
Maya Zhivkova: Вие сте оптимист 🙂 Аз съм реалист. Аз зная, че България не ми дава възможност за изява и мисля да продължа другаде. Много хора направиха този избор. Не случайно.
Петко Симеонов: Желая ви успех, но не се заблуждавайте. Ще смените едни проблеми с други. За някого те са по-приемливи, за другиго – не… Но зъболекарите просперират като доход. Познавам човек, който се върна, защото чул от крепящия клиниката пациент репликата „не искам българин да ми бърка в устата“… Желая ви здраве и успех!
Ангел Грънчаров: Безусловно г-н Симеонов има пълното право да мисли, че текстът на г-н Слатински е вреден, в смисъл, че може да внушава „неправилни мисли“ в съзнанията на хората. Но „неправилните мисли“ в съзнанията на хората могат да се променят само по тази начин, чрез обмисляне и обсъждане. Кое е правилното и кое неправилното се разбира само по този начин: чрез свободния сблъсък на различните разбирания.
Ангел Грънчаров: А по същество, по-специално по начина, по който г-н Симеонов разбира нещата, мога да кажа за момента следното (необходимо ми е време за да помисля повече): държавата като такава е необходима, разбира се, но нашата по-специално държава не функционира по надлежния начин, не си изпълнява функцията, иначе казано, управляващите у нас са успели по някакъв начин да извратят самия смисъл, самото предназначение на държавата. Държавата не трябва да прави това, което прави у нас, употребата й от страна на управляващите е порочна, нещо нездраво има в нея. Иначе казано, това, което имаме у нас, не е демокрация, нашата демокрация не функционира, не работи, блокирала е. Нещо трябва да се измисли с оглед на това демократичната държава по някакъв начин да се задвижи, да проработи според понятието, според предназначението си. В такава една идея аз не виждам нищо опасно, напротив, това е една много полезна идея, защото който схване нещата по този начин, такъв човек показва, че е силно загрижен поради ненормалното положение у нас и като гражданин се опитва да повлияе нещата да си отидат на точното място, да се поправят. И това е една много полезна идея. Нищо опасно не виждам в нея.
Петко Симеонов: Разбира се, че трябва да се развиваме.
Петко Симеонов: В този смисъл всичко вредно е полезно. (Ще бъде кощунство в такъв разговор да давам примери от тези дни)
Ангел Грънчаров: И още нещичко, съвсем вкратце: не самата наша държава е порочна, а начинът, по който управляващите и най-вече държавните чиновници упражняват властта, там е проблемът. Там е нездравото, което трябва да се оздравява. Държавата, сиреч, държавните чиновници (бюрократите) у нас по социалистическо-комунистически маниер имат господстващо и монополно положение в редица сфери на живота, което именно е уродливото, неподобаващото, защото в съвременни условия така не бива да бъде, индивидите, личностите, гражданите в съвременни условия не бива да са толкова обезправени. Давам пример: образователната сфера. В нея всичко решава държавата (държавните министерски чиновници), а ученици, родители и учители се изцяло обезправени и са в унизителното положение само да изпълняват инструкции. Нормалното, естественото е те да бъдат реалните субекти на дейността, наречена образование, но у нас всичко е наопаки, с краката нагоре. Затова и ситуацията в тази сфера е катастрофална. В сфери, в които държавата (управляващите и чиновниците) не се меси, работите се развиват. Но у нас държавата и чиновниците пречат комай за всичко. Опасното е тази диктат на държавната бюрокрация да продължава безконтролно. Диктатът на бюрокрацията е нещо като раково образование, нашата обществена организация е смъртно болна. Да се алармира обществото за този съдбовен проблем не е нито вредно, нито опасно, напротив, жизнено потребно е; напротив, да се мълчи по него, да се замазва той е вредно и опасно.
Петко Симеонов: По принцип съм съгласен, защото прозира разликата между държава и администрация, между закон и социална практика, между властване и управление.
Ангел Грънчаров: Радвам се, че се докоснахме заедно до някои същински проблеми, които се нуждаят от по-внимателно вникване и обсъждане. Тъй че винаги има смисъл да се разговаря.
Stefan Zdravkov: Петко Симеонов изобщо не е разбрал или по непонятни причини не иска да признае верните неща в тази статия на Николай Слатински (мен даже ме учудва как „Капитал-истите са я напечатали?!)… Аз бих добавил само моята теория за „Тоталната ДоГаньовизация“ Сегашната управия на Бойко е апотеоз – ето кой е главният ДоГаньовец – кой разпределя порциите!… А законът за НСО е върхът на тортата – побългареното“Тонтон макути“!…
Петко Симеонов: При вашата реплика не става дума за Държавата, а за управляващата администрация. България е била държава и при Крум, при Симеон Първи, при Самуил, при Фердинанд, при Георги Димитров… Не смесвайте Държавата с управляващите. Това са различни неща. Държавата е ценност.
Тихомир Томов: Намирам, че картината от действителността на реалния живот е много по-сурова от това, което констатира автора. Дали има и 10 %.
Детелина тип „диамант“ насред полята при Белокопитово, което е присъщо за предградията на Денвър или Детройт, дълга само 5 км. и струва 66 млн., от които законно са откраднати 50 млн. и не могат да се контролират от Европа.
Да не говорим как сме бетонирали полето излишно и съсипали природата, а хората на запад рушат магистралите си, освобождават земя и прекарват евтини, екологични високоскоростни жп трасета.
Това е само един показателен типичен случай на бруталността. Но какво ни пука, след нас и потоп, ние трябва да крадем от асфалта, защото милионите не се броят вече, тук перченето е вече в милиардите.
А че можеше да се реши с едно просто кръстовище и с един регулировчик, но кой мисли за хората?
Но там демографска катастрофа, демографски срив и че ние изчезваме, професорът от кабинета си е на друго мнение. В моя роден Видин има призрачно, празни квартали, да те е страх вечер да си навън, 275 китни села са изчезнали и други са на път.
Лято е, цветни сме, шарени сме, а вижте лицата на хората, намръщени и огрижени от мизерията,проблемите, сметките, несигурноста, празните хладилници и прочие.
То е нещо страшно, няма такъв народ, такива хора, а какви стават през зимата, всички в черно, като униформа, носи на мърсотия, може да мине за елегантен цвят, но за много малко хора, които са богати, привлича слънцето и помага за личния енергиен разход, а лицата вече са свирепо-намръщени.
Отворят ли си устата 90 % нямат зъби.
Няма такава държава и всички ни се подиграват в Европа.
Това е разкапващ се резерват на бандитизма,лицемерието, лъжата и кражбата и никой не иска да си дава парите тук от големите играчи.
Интересно защо?
Петко Симеонов: Има верни неща в казаното от вас, но всичко е в стил „опасвам думите около тялото си и ги гръмвам независимо от последствията“… България е наша родина. Ние, живите, независимо от възраст и занятие, сме отговорни, както пред миналите генерации, така и пред бъдещите. Да възприемем проблемите като предизвикателства пред нашата активност, а не като фаталната причина да отпуснем ръце или да бягаме.
Тихомир Томов: Не, прости факти от улицата. Очевидни с просто око, за по-интелигентния човек. А ако редим и подреждаме какво трябва да правят политиците и обществениците те тръгват на обратно и се капсуловат, защото им отнемаме свободата.
Петко Симеонов: Съгласно законите и модела, към който се стремим всеки от нас е политик и общественик. Говорете, пишете, действайте…
Тихомир Томов: (Емотикон с вирнат палец)
Lubomir Stefanov: И все пак мисля, че преди да се навлиза в научен спор е редно да се уточни категорийно понятийния апарат между участниците!
Ангел Грънчаров: Г-н Симеонов пише по-горе, че държавата е ценност. Така е. Но по-голяма ценност е личността. Човекът. Не ний, човеците, служим на държавата, а държавата служи на нас. Държавата е нещо производно, а фундамента е личността. Когато държавата стане всичко, а личността – нищо, тогава имаме комунизъм. Който се свежда да една патологична омраза към личността и нейната свобода. Затова като видя накъде думи, прославящи държавата и пренебрегващи личността, ми се налага да припомням това, което току-що написах…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

Символът на националния позор на България – паметникът на окупационната съветска армия – ще бъде премахнат!

Бялото знаме пред символиката на Червената армия, от ИВО ИНДЖЕВ

Хубаво е, че София се озеленява, но бялото знаме пред символиката на Червената армия, доминираща окупационно над столицата, напомня, че е време бялото, зеленото и червеното да надделее.

ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Г-Н ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ

Уважаема г-жо Кмет,

На основание на чл.129, ал. 1 и ал.2 от Правилника за приложението и дейността на Столичния общински съвет, моля да ни отговорите устно и писмено на първата следваща сесия на Столичния общински съвет на следното питане, което да бъде включено в дневния ред на СОС:

ПИТАНЕ

от Стефан Иванов и Марта Георгиева – общински съветници в Столичен общински съвет

ОТНОСНО: Паметника на съветската армия в София.

Уважаема г-жо Фандъкова,

Ние сме общински съветници, които имаме своя ясна и категорична позиция по отношение на „Паметника на съветската армия”. Считаме, че той е символ на националното унижение на българската нация, целенасочено издигнат именно като такъв по време на престъпния комунистически режим, и следва максимално бързо да бъде демонтиран от центъра на София, където се намира и да бъде преместен на подходящо място.

Не допускаме да не сте запозната, че червената армия в условията на непредизвикана и обявена срещу българската държава война, нахлува в страната в началото на септември 1944 г., като извършва редица безчинства, за което има стотици свидетелства и спомени от онези времена. Въпреки това, срещу нея не се оказва съпротива и нито един неин войник не е убит в България. Следователно „Паметникът на съветската армия” не е в памет на загинали съветски войници в България, защото такива няма. Също така тази армия не е „освободителка“, както прекалено безпардонно и напълно невярно е изписано на надписа на паметника, защото не ни е освободила от никого. България е в състояние на война с Германия, правителството в София е съставено от противници на пакта с Германия, германски войски на наша територия няма. Този паметник несъмнено не е и за българските войници, които вземат участие във втората фаза на Втората световна война – след септември 1944 г., защото по настояване на съветската делегация при следвоенните конференции, уреждащи края на войната, България не получава статута на „съвоюваща“ и е поставена сред губещите, което прави българските жертви неоценени.

От формална гледна точка не съществуват пречки за демонтажа по две основни причини. Първо – този паметник няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство (ДВ, бл. 19 от 2009 г.). Това е ясно заявено в отговор на министъра на културата Борислав Абрашев до народния представител Лъчезар Тошев, което ви предоставихме през 2011 г.

Второ – паметникът не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г. Паметникът на съветската армия не е обект на тези международни документи понеже той е български паметник, строен и платен от България, а там става въпрос за друга категория паметници.

В резултат на тези аргументи е и безспорният извод, че няма поети международни ангажименти, които Република България да наруши, ако предприеме действия по изпълнение на решението на СОС за демонтиране на „Паметника на съветската армия”.

За чест на тогавашния Столичен общински съвет, с негово решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление на София с огромно мнозинство се е произнесъл за желанието си за демонтиране на „Паметника на съветската армия”.

Вие навярно помните и двете нарочно свикани по този въпрос сесии на СОС през 2011 г., с подписите на голям брой общински съветници. Първата от тях не доведе до резултат поради целенасоченото съвместно напускане на залата от страна на групите на БСП и ГЕРБ, което провали кворума и не можа да се стигне до решение. А при втората ГЕРБ и БСП, отново заедно, вече с гласуване, отхвърлиха проекта за решение, който щеше да доведе до практически действия за демонтиране на паметника (прилагаме справка от поименното гласуване на общинските съветници).

Оттогава досега има създадена Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия, в която членуват посредством социалните мрежи близо 4 000 български граждани. Инициативата е регистрирана и в съда като неправителствена организация и организира редица събития в подкрепа на своята справедлива кауза.

Всички тези събития предизвикаха повишаване на вниманието към паметника-неговата тоталитарна символика и историческа фалшивост и вдъхновиха различни жители на София с гражданска позиция да изразят отношението си към тази провокация в центъра на града ни. С това т. нар. „паметник” се превърна в „социална медия” по определението на българската прокуратура.

В актуалната международна обстановка масово се демонтират тоталитарни паметници, като последно в Полша паметникът на съветската армия освободи центъра на Варшава с решение на кмета на града, мотивирано от агресивните действия на съвременна Русия и престъпленията, извършени от червената армия срещу полския народ.

С решение от 29.04.2015 г., Общинският съвет на Димитровград, е взел решение за искане да му бъде предоставен Паметникът на съветската армия, което би било едно изключително удовлетворително и за жителите на София, и за жителите на Димитровград решение, още повече, че гарантира, че този връх на изкуството ще намери адекватна заобикаляща го среда.

Уважаема госпожо кмет,

Бихме искали да ни отговорите конкретно на следните четири въпроса:

1. Не Ви ли притеснява нежеланието от страна на органите на националната и местната власт в София да бъде приведено в изпълнение решението на СОС за демонтиране на Паметника на съветската армия в София (решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г.,)?;

2. Споделяте ли нашето убеждение, че присъствието на Паметника на съветската армия в София (построен именно с тази цел) продължава да потиска националното достойнство на нашата нация при положение, че е най-високият в София и е още по-странен фактът, че една поне 1 400-годишна държава – България – не е поставила нито един паметник на свой владетел (особено в такъв мащаб), а се кланя пред чужда армия, нахлула в страната ни в резултат на обявена война?;

3. Като кмет, който представлява всички софиянци и отговаря за облика на целия град, бихте ли се съгласили, че ако най-големият и представителен за София паметник е обиден за една част от жителите на София, до степен да представлява издевателство над тях от страна на друга група граждани и е поставен по време на престъпен режим, този паметник трябва да освободи общото за всички българи, централно столично пространство за нещо национално и обединително? Ще предприемете ли действия това да се случи, ако е необходимо обръщайки се и към държавната власт?

4.Бихте ли участвали лично в една инициатива, която Ви предлагаме – да осъществим контакт с Общинския съвет на Димитровград, който със свое нарочно решение от 29.04.2015 г., гласува да поиска и ако го получи – да го монтира на своя територия – Паметника на съветската армия, който понастоящем се намира в София?

Стефан Иванов, Марта Георгиева

Общински съветник Общински съветник

София,

26.05.2015 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Украйна е образец за радикална декомунизация

Московската хунта вдъхнови антикомунистически европейски пробив в Украйна, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Едноличният войнолюбив режим на Путин превърна заплашената от него Украйна в образец за радикална декомунизация в Европа и в света. Без агресивната му политика спрямо съседна Украйна украинците вероятно щяха да вървят по мъчително бавния път на декомунизация, по който се влачи България вече четвърт век.

В този смисъл Путин напълно сериозно може да бъде определен като неволен инструмент на декомунизацията, който превърна съседната бивша съветска република в образец за подражание. На опашката чакат още доста анклави на посткомунизма. Но най-вече украинският опит един ден ще послужи на самите руснаци, когато техният Путлер и без война ще ги доведе до резултати от своето управление, сходни с онези, които постигна Хитлер. И едва тогава “малката Украйна”, каквато отдавна е България като обект на руските хибридни войни, ще може да се освободи от Петата колона на Москва, проникнала на всички нива тук.

Само вижте примера от вчера: Красимир Велчев, един от най-близките помощници на Бойко Борисов, оглави групата за приятелство с Русия в парламента – не някак си с руския народ, а именно с Русия на Путин. Вече е насрочена по тази линия първа негова среща с пратеник на Путин.

Във въпросната група са се записали повече кандидати да си дружат с московската хунта, отколкото са депутатите, желаещи да си общуват в групите за приятелство с която и да е страна от Европа или Северна Америка. ГЕРБ удовлетворяват нагона си да са начело и в това отношение!

А междувременно в Украйна се случва следното поучително развитие на събитията, предизвикани от агресивната политика на московската хунта.

е-vestnik

Украинският парламент прие днес закон, забраняващ пропаганда на тоталитарните комунистически и нацистки режими и техните символи. Общо 254 депутати гласуваха за това решение, за чието приемане бяха необходими 226 гласа, и което трябва да бъде обнародвано от президента.

Списъкът с елементите, които занапред ще бъдат забранени, включва съветското и нацисткото знаме и химн, както и паметници в чест на комунистически ръководители. Улици, местности и предприятия не могат да бъдат кръщавани с имена, напомнящи на комунистически ръководители, дейности на комунистическата партия или болшевишката революция от 1917 г.

Лицата, признати за виновни за производство или разпространение на съветски и нацистки символи, може да получат присъда до 10 години затвор според новия закон. Върховната рада определи 8 май за Ден на памет и помирение в чест на всички жертви от Втората световна война, съобщи ТАСС.

Документът отменя украинския закон “За увековечаване на победата във Великата отечествена война 1941-1945 г.” и определя 9 май за “Ден на победата над нацизма във Втората световна война”. Законопроектът, за който гласуваха днес 261 депутати, предлага използването на термина “Втора световна война”, вместо “Велика отечествена война”. При честването на паметта на загиналите във Втората световна война, съгласно законопроекта, се отменя използването на съветски символи.

Украинският президент Петро Порошенко заяви, че смята за равнозначни ролите на Адолф Хитлер и Йосиф Сталин в разпалването на конфликта. “Хитлер и Сталин заедно предизвикаха кървавата баня на Втората световна война и след това се опитаха да разделят Европа”, каза Порошенко в присъствието на полския президент Бронислав Коморовски, който е на посещение в Киев.

Върховната рада прие и “Закон за достъп до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим от 1917 до 1991 г.”. В срок от три месеца документите трябва да бъдат предадени в Украинския институт за национална памет, където ще бъдат обществено достъпни.

Украйна изготви нова доктрина за сигурност, в която осъжда “агресията на Русия” и поставя за цел членство в НАТО, предаде Ройтерс. Ръководителят на Съвета за национална сигурност Олександър Турчинов заяви на заседание на съвета, че Украйна приема руската агресия като дългосрочен фактор и смята членството в НАТО за единствената надеждна външна гаранция за запазване на своя суверенитет и териториална цялост. Турчинов заяви, че петгодишната стратегия се основава на реалността от руската военна агресия.

“За пръв път в историята постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, който притежава ядрени оръжия, използва този фактор, за да сплаши международната общност и използва военния си потенциал за анексиране и заграбване на територията на една европейска страна”, заяви той. Турчинов каза, че сега европейската и евроатлантическата интеграция е приоритет в политиката на Украйна и че страната ще се стреми да координира армията и разузнаването си с тези на западния алианс.

НАТО заявява, че членството за Украйна е евентуална бъдеща възможност, но отказва да въоръжава правителството в Киев с аргумента, че Украйна не е член на алианса и не отговаря на изискването за военна помощ съгласно правилата за колективна отбрана на алианса. Новата военна доктрина, която бе изготвена от Съвета за национална сигурност на Украйна, ще влезе в сила, след като бъде утвърдена с указ на президента Петро Порошенко.

БТА

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.