Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Украйна е образец за радикална декомунизация

Московската хунта вдъхнови антикомунистически европейски пробив в Украйна, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Едноличният войнолюбив режим на Путин превърна заплашената от него Украйна в образец за радикална декомунизация в Европа и в света. Без агресивната му политика спрямо съседна Украйна украинците вероятно щяха да вървят по мъчително бавния път на декомунизация, по който се влачи България вече четвърт век.

В този смисъл Путин напълно сериозно може да бъде определен като неволен инструмент на декомунизацията, който превърна съседната бивша съветска република в образец за подражание. На опашката чакат още доста анклави на посткомунизма. Но най-вече украинският опит един ден ще послужи на самите руснаци, когато техният Путлер и без война ще ги доведе до резултати от своето управление, сходни с онези, които постигна Хитлер. И едва тогава “малката Украйна”, каквато отдавна е България като обект на руските хибридни войни, ще може да се освободи от Петата колона на Москва, проникнала на всички нива тук.

Само вижте примера от вчера: Красимир Велчев, един от най-близките помощници на Бойко Борисов, оглави групата за приятелство с Русия в парламента – не някак си с руския народ, а именно с Русия на Путин. Вече е насрочена по тази линия първа негова среща с пратеник на Путин.

Във въпросната група са се записали повече кандидати да си дружат с московската хунта, отколкото са депутатите, желаещи да си общуват в групите за приятелство с която и да е страна от Европа или Северна Америка. ГЕРБ удовлетворяват нагона си да са начело и в това отношение!

А междувременно в Украйна се случва следното поучително развитие на събитията, предизвикани от агресивната политика на московската хунта.

е-vestnik

Украинският парламент прие днес закон, забраняващ пропаганда на тоталитарните комунистически и нацистки режими и техните символи. Общо 254 депутати гласуваха за това решение, за чието приемане бяха необходими 226 гласа, и което трябва да бъде обнародвано от президента.

Списъкът с елементите, които занапред ще бъдат забранени, включва съветското и нацисткото знаме и химн, както и паметници в чест на комунистически ръководители. Улици, местности и предприятия не могат да бъдат кръщавани с имена, напомнящи на комунистически ръководители, дейности на комунистическата партия или болшевишката революция от 1917 г.

Лицата, признати за виновни за производство или разпространение на съветски и нацистки символи, може да получат присъда до 10 години затвор според новия закон. Върховната рада определи 8 май за Ден на памет и помирение в чест на всички жертви от Втората световна война, съобщи ТАСС.

Документът отменя украинския закон “За увековечаване на победата във Великата отечествена война 1941-1945 г.” и определя 9 май за “Ден на победата над нацизма във Втората световна война”. Законопроектът, за който гласуваха днес 261 депутати, предлага използването на термина “Втора световна война”, вместо “Велика отечествена война”. При честването на паметта на загиналите във Втората световна война, съгласно законопроекта, се отменя използването на съветски символи.

Украинският президент Петро Порошенко заяви, че смята за равнозначни ролите на Адолф Хитлер и Йосиф Сталин в разпалването на конфликта. “Хитлер и Сталин заедно предизвикаха кървавата баня на Втората световна война и след това се опитаха да разделят Европа”, каза Порошенко в присъствието на полския президент Бронислав Коморовски, който е на посещение в Киев.

Върховната рада прие и “Закон за достъп до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим от 1917 до 1991 г.”. В срок от три месеца документите трябва да бъдат предадени в Украинския институт за национална памет, където ще бъдат обществено достъпни.

Украйна изготви нова доктрина за сигурност, в която осъжда “агресията на Русия” и поставя за цел членство в НАТО, предаде Ройтерс. Ръководителят на Съвета за национална сигурност Олександър Турчинов заяви на заседание на съвета, че Украйна приема руската агресия като дългосрочен фактор и смята членството в НАТО за единствената надеждна външна гаранция за запазване на своя суверенитет и териториална цялост. Турчинов заяви, че петгодишната стратегия се основава на реалността от руската военна агресия.

“За пръв път в историята постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, който притежава ядрени оръжия, използва този фактор, за да сплаши международната общност и използва военния си потенциал за анексиране и заграбване на територията на една европейска страна”, заяви той. Турчинов каза, че сега европейската и евроатлантическата интеграция е приоритет в политиката на Украйна и че страната ще се стреми да координира армията и разузнаването си с тези на западния алианс.

НАТО заявява, че членството за Украйна е евентуална бъдеща възможност, но отказва да въоръжава правителството в Киев с аргумента, че Украйна не е член на алианса и не отговаря на изискването за военна помощ съгласно правилата за колективна отбрана на алианса. Новата военна доктрина, която бе изготвена от Съвета за национална сигурност на Украйна, ще влезе в сила, след като бъде утвърдена с указ на президента Петро Порошенко.

БТА

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Какво стои зад вакханалията на обилно платения рублофилски цирк в България от последните месеци

Страните от бивша Източна Европа имаха историческия шанс начело на западния свят през 90-те години и в началото на 21 век да стоят лидери, които не бяха подвластни на ляво-либералния утопизъм характерен за издания като „Гардиън“. Спомените от епохата на Студената война бяха все още достатъчно живи и релефни за да позволят на заблуди относно перспективата за развитие на Русия да вземат връх в стратегическото планиране на западния съюз. Слабостта на Русия през 90-те години не можеше да бъде възприета като гаранция, че вековните геополитически инстинкти на Руската империя са погребани безвъзвратно и без остатък под руините на Съветския съюз.

И в годините на най-драматичната си слабост след 1991 г. Москва брутално участва в разпокъсването на Грузия чрез подкрепа на сепаратистите в Абхазия и южна Осетия през 1992 г., чрез манипулирането в своя изгода на конфликта в Нагорни Карабах и на други места в постсъветското пространство. Руската имперска доктрина винаги се е основавала на презумпцията за неограничена външна експанзия като ултимативно средство за сигурността на империята. След края на Втората световна война тази презумпция се конкретизира в основната стратегическа цел за изтласкване на САЩ от Европа и поставянето на Стария континент под пряката хегемония на Москва като неограничен господар на Евразия. Поражението на Кремъл в Студената война не бе достатъчна гаранция, че на тези имперски мечти е поставен окончателен край. След 1991 г. от Запад към Москва полетяха от изгодни по-изгодни предложения за пълна и приоритетна интеграция на Русия в системата за Европейска и Атлантическа сигурност, разширена до размерите на цялото Северно полукълбо.

ЕС разтвори огромен спектър от възможности за интеграционно, технологично, търговско и политическо сътрудничество с Русия. Москва остана резервирана към значителна част от тези невероятно благоприятни възможности. По една основна причина – оползотворяването им би поставило ограничения върху бъдеща стратегическа имперска експанзия на Русия към „полагащите й се сфери на влияние“ в постсъветското пространство и бивша Източна Европа. Именно това поведение на Москва бе ясна индикация, че Източна Европа трябва да се погрижи за своята дългосрочна сигурност в сътрудничество със своите европейски и западни партньори. Разширенията на НАТО и на ЕС на Изток бяха инструментите на тези гаранции за сигурност и развитие на уязвимите централно- и източно-европейски общества в епохата след комунизма. Натискът на Варшава, Прага и Букурещ върху Запада за приемане в НАТО – заедно с другите по-малки страни – и партньорството и подкрепата на Вашингтон, Берлин и Лондон с Източна Европа създадоха общото пространство за сигурност и сътрудничество в евроатлантическото пространство.

Като наблюдаваме какво се случва днес в Украйна можем да си представим на какви рисове би била изложена Централна и Източна Европа ако на изток от нея не преминаваше категоричната червена линия на защита, осигурявана от Атлантическия съюз. А като наблюдаваме вакханалията на обилно платения „русофилски“ цирк в България от последните месеци, можем да си представим още колко по-ниско можехме да паднем като народ и държава, ако демократичните политически и граждански сили в България не бяха се преборили за европейската и атлантическата принадлежност на страната ни. На българите и на източно европейците не им отива да се държат като „ястреби“ спрямо Русия.

За нас обаче е важно да участваме активно в международния политически дебат срещу илюзиите и обвиненията на издания като „Гардиън“, оневиняващи руският имперски експанзионизъм с (псевдо) пацифистки аргументи. Нашата история и политически опит са най-доброто доказателство, че подценяването на агресията е най-прекия път към загубата на свобода и достойнство. А „Гардиън“ май минаваше за либерален вестник – нали? Либерален идва от liberty – свобода. Защо „Гардиън“ си позволява с лека ръка да жертва нашата свобода?

Написа: Ognyan Minchev, Фейсбук

По повод на: Сатанизирането на Путин е опасно – тласка света към война

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Нещо като опит за съвсем искрена и правдива дискусия с една никога не грешаща и винаги правилно мислеща другарка

Във Фейсбук изказах мнение по една публикация, ето къде се намира този мой отзив. Повод за моето становище ми даде публикацията Патриотарство и всичкознание с автор Мирослав Спасов; как аз възразих може да се прочете и там, а по повод на моята реакция се получи интересна, любопитна, странна дискусия, за която именно ми е думата; впрочем, не пречи да публикувам тук и своя отзив, а веднага след него можете да видите и самата дискусия; ето ги в тази последователност:

Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато… Министерството намери воля и благоволи да се захване с него – и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си.

Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерството да решава всички проблеми – сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефективността си (принципът на командно-директивното ръководство на образователната сфера) ако не бъде подменен с алтернативния му принцип (учениците и учителите сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна!

Да, промяна към добро в образованието не може да настъпи ако не се смени принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавистническа не бъде променена в свободолюбива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с половинчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всевластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.

Това беше моят отзив или коментар, а ето сега и въпросния умопомрачителен диалог, който постепенно се разгърна и стигна в крайна сметка до неочаквани висини:

Elena Dicheva каза: Ми не чакайте, джанъм, Министерството. Правете каквото смятате, че трябва, пък да става каквото ще. Прочее, има един много обективен критерий дали правите каквото трябва. Ако учениците ви са в часа ви и работите заедно върху тема, която им е интересна, чувствате се добре, те и вие, в съвместната ви компания, и всеки от вас има усещането за „случване“ на нещо важно за него, всичко е наред. Какво Министерство, какви пет лева?! Имате ДОИ за учебно съдържание.

Учебното съдържание може да бъде предадено по безкрайно разнообразни начини. Стига да има „педагогическа комуникация“. Щото работата на учителя е не друга, а педагогическата комуникация. Един учител, все едно по кой предмет, не само по философия и гражданско образование, иска учениците му да се справят „сами“ с материята. Сами да открият истината санким. Ами да бъде така добър да ги подготви за това. Иначе, за какво получавам заплата? За това, че ще вляза в час, ще плесна неква тема и тържествуващо ще река „Философствайте!“? А философствайте, де. Все едно аз да вляза в час, да плесна едни бъдещи времена и да кажа, айде, оправяйте се тях. Пък аз, щото съм тук, ще си получавам заплатата. Ми отделям от времето си за други, високо полезни обществени дейности, като изразяването на душата ми в книги и вестници, за да бъда тук. Требва да ми се плаща. А вие, идиоти, безмозъчни, комуноиди, платени агенти, неумеещи да мислите… Я философствайте, да ви видя. Къде ше ми излезете вие на мене бе? Ше можете ли, като мене, да изопачите всяко изказване, па да го обърнете във ваша полза, па и никой да не ви повярва, няма значение, вие трябва самостоятелно да си повярвате, че манипулациите, които прилагате, са в полза на манипулираните. Санким, ако си крадец, но викаш дръжте крадеца, вече не си крадец. Такива работи, Сократ Грънчаров. И потвърждавам готовносотта си да се срещнем с вас в съда. Което ми се струва неизбежно. Но сякаш няма да е точно по въпросите на клеветата.

Ангел Грънчаров каза: Какво беше туй избухвание на емоции, другарко Дичева? 🙂 Явно сте някому силно уязвена, та видяхте пак в него „врага“, подлежащ на убивание? 🙂 Между другото имате доста превратна представа за нечий начин на преподавание, другарко Дичева. Вие лично все още не знаем какво по-точно преподавате, но гледам, се изявявате тука като специалистка по философстването, даже, кой знае защо, съчинихте името „Сократ Грънчаров“, много интересно, я кажете по тоя повод Вие лично кого мразите повече: Сократ или Грънчаров, та обединихте тия две имена в нещо, което, предполагам, мразите двойно повече и от двамата? 🙂

Elena Dicheva каза: Грънчаров, аз съм нормален човек, имам емоции. Ти нямаш. Справи се с литературата за индивидите, които нямат емоции. Не ми е работа да те подготвям за съдебното дЯло, което ще водим. Не за пръв път те пародирам като Сократ, в когото се припознаваш. Нима не четеш и това, което пишеш?

Прочее, като виден консултант по психологическите и философските въпроси 🙂 , попрочети нещо за тъмната четворка. Не че ще вденеш, но адвокатът ти ще е наясно какво може да очаква срещу теб. За да се подготви. Иначе, каквото и да каканижеш, все си е в обхвата на собствената ти личност.

Ангел Грънчаров каза: „Нима не четеш и това, което пишеш?“ – ето това вече е шедьовър? 🙂 И как така става този фокус, ако мога да разбера – да не чета даже и това, което пиша? 🙂 Апропо, тази теория за „тъмната четворка“ да не е от най-новите теории за конспиративизма?

Elena Dicheva каза: Не е. Пусни си едно търсене в Гугъл. И нали знаеш, че пазя хистори на всичките ти словесни интервенции в мрежата.

Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интересува, признавам си, каква правите… правете каквото си искате… въпреки че не мога да си обясня какво толкова сте се лепнала за мен, не разбрахте ли, че Вашите тъй премъдри поучения за това как е правилно да мисля и да правя едва ли имат някакъв ефект. 🙂

Elena Dicheva каза: За сведение на твоя адвокат, не на теб, нямам наблюдение да разбираш от сведения 🙂 , колкото и да ти се дават, ти си един вербален тормозник, Ачко. Ако бях на мястото на твоята директорка, щях да те уволня поради вербален тормоз над други хора, ученици и колеги. Поради която причина щях да съм ти поискала отнемане на правата за общуване с деца. Нищо де, не е късно. Твойта директорка просто се е видяла в чудо с теб, за да те уволни по параграфа „липса на качества за справяне с длъжността“. А че на теб ти липсват качества за справяне с длъжността е очевидно. Възразяваш ми, че не те познавам, за да определям общуването ти с учениците ти като безобразно. А ти, Философ Грънчаров, познаваш ли ме, че да ме определяш като „комуноид“. Някак все ми се струва, че ако аз не те познавам и ти не ме познаваш. Което не ти попречи да ми лепнеш какви ли не етикети, определения, да изопачиш това, което съм казала, да злоупотребиш с комуникативното намерение на опонента…. Но ти от тия работи не разбираш, Грънчаров. Ти си дълбоко вътрешно корумпиран, Грънчаров, душата ти, както казваш, страстно желае да се изрази и го прави. Ти желаеш немислещите като теб да бъдат наказани. Ти си един наказващ индивид, Грънчаров. Нямаш работа в училище. Ходи си по частните клубове, „Нещото“, стой си там кротко, води си предаването на агората, с хора, които не те интересуват, поради по-нисши от теб, докато гледаш в режисьора, дали одобрява какво правиш или не. И, ако обичаш, не стъпвай в училище. А също така, не стъпвай в непознати за теб области. Това е. Но, да. В мое лице имаш враг. Малцина са го постигали. Ти успя.

Прочее, ти сам си каза, че желаеш СИРИЗА да спечели в Гърция, за да бъде Гърция наказана, щото не е имала твоето преживяване на комунизма в България.

Ангел Грънчаров каза: Ясно, другарката Дичева ме е намразила до смърт защото съм я бил нарекъл „комуноид“ 🙂 И по тази причина ме е възприела като смъртен „народен враг“, подлежащ на немедлено унищожение (какво при това положение означава някакво си там… уволнение?!). В мое лице видя всички възможни смъртни грехове, ето, бил съм „корумпиран“, какво ли не още и пр., и т.н., и ала-бала. 🙂 С което така бляскаво потвърди моята хипотеза за несъмнената й комуноидност, че повече от това не може да бъде! 🙂 Благодаря Ви много за което, другарко Дичева!

Elena Dicheva каза: Сега ще мислиш до утре и ще плеснеш поредната помия, за да употребя един любезен евфемизъм. Поразглезен си, Ачко, от публиката, щото не те взима на сериозно. Ще ти се наложи обаче да се се срещнеш с мен по въпросите на омразата. И понеже никакъв разумен аргумент няма да то озапти, напротив, не очаквам адвокатът ти да се намеси.

ОК, Аче,. „Аче“ в моята азбука е буква, която се пише, ма не се чете.

Ангел Грънчаров каза: Другарко Дичева, гледам, си позволявате да се отнасяте твърде фамилиарно към мен, призовавам Ви да се държите що-годе прилично и да се контролирате все пак. 🙂 Не Ви отива на възрастта да се държите като хулиганстващ интернетен хлапак …

Elena Dicheva каза: А по въпроса за омразата, отвсякъде съм загубила. Ти си шампион. Но понеже нямаш чувства, няма и как да го знаеш. Има литература.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Вие ме веселите, тъй че за никаква омраза не може да става дума! Не се слагайте тъй високо в онтологичния ред, та да се доберете до някаква хипотетична моя „омраза“! 🙂

Elena Dicheva каза: Фамилиарно ли? Че ти знаеш ли какво е фамилиарно? Първото условие да се държиш фамилиарно с някого е да го чувстваш близак. Не се ли надценяваш, Ачко?

Ангел Грънчаров каза: Казах Ви да се държите възпитано. Не съм Ви „Ачко“, другарко Дичева, контролирайте чувствата си! 🙂

Elena Dicheva каза: Весели се тогава. Докато можеш. Вие сте Ачко, не заради чувствата ми. Просто сте То. Ма и аз не съм ви другарка, но вие си ме другаросвате. Защо аз да не ви Ачкосвам?

Ангел Грънчаров каза: Вие можете всичко да правите, проблемът си е Ваш. Излагайте се щом така Ви харесва…

Elena Dicheva каза: Много ми харесва да се излагам, Грънчаров, особено на ваш фон.

Ангел Грънчаров каза: Да, естествено: всяко мръсно петно, дето цапа фона си, предполагам много се харесва в тази си роля! 🙂

Elena Dicheva каза: DEAR SCIENCE: Why am I so afraid of clowns? По въпроса за петната, които цапат фона си, Грънчи, ти си недостижим. Не мога да се меря с теб.

Прочее, няма лошо. Всеки има път. Индивидуален. Твоят е оплескването. Но и в това няма лошо. Всички, без теб, се надяваме, че животът ти на този свят може и да те очовечи.

На теб пък ти стана време да си легнеш и да поспиш. Безчувствено. Утре ще се събудиш в пет, нали така? И отново ще ще замразиш. Ти не мразиш само, когато спиш, а и това не е много сигурно.Ти живееш от омраза, Грънчаров. Това е инд

Ангел Грънчаров каза: Нали Ваша милост беше петно, къде ти Вие в цялата си величавост ще се самонаричате… „фон“?! 🙂

Elena Dicheva каза: Не, твоя милост е петно. И не е фон на нищо. Прочее, твоя милост е всеобхватно петно. Многоточие санким.

Ангел Грънчаров каза: ОК, спете спокойно, аз съм „петното“, а пък Вие сте самата белота! 🙂 Ще спите ли спокойно тая нощ или Ви мъчи безсъница? Аз лягам. Позабавлявах се! Благодаря за усърдието! Лека нощ!

Elena Dicheva каза: Лягай, лягай 🙂 Помниш ли, че се позабавлява? Щото съм го записала. Няма да е добре, като се събудиш утре, да кажеш, че не ти е пукало.

Ангел Грънчаров каза: Брях да му се не види, нищо човек не може да скрие от тази другарка! 🙂 Толкова е бдителна само! И всичко си била записвала – за да го докладва „там, където трябва“. Не е лесно на нас, народните врагове, когато насреща си имаме такива напреднали в матр`ьяла другарки… 🙂

Ангел Грънчаров каза (на сутринта): Другарко Дичева, снощи разбирам, че сте била познавала „половината Пловдив“, та в тази връзка ми се ще да Ви призова: бихте ли разкрила истинската си самоличност, бихте ли имала добрината да кажете кое реално съществуващо лице се крие зад бойната ви кличка „Elena Dicheva“ – щото се родиха някои съмнения по повод тъй ярката Ви и необусловена от нищо пристрастеност към моя скромна личност и милост?

Elena Dicheva каза: Г-н Грънчаров, нямам оперативни псевдоними. Каквото имах да ви казвам – казах. Каквото исках да разбера – разбрах. Каквото имах за проверяване – проверих.

Ангел Грънчаров каза: Ох, олекна ми! 🙂 А доклада си за мен написахте ли вече? Изпратихте ли го „там, където трябва“? Да знам дали съдбата ми веч е решена… 🙂

Elena Dicheva каза: Не, разбира се. Още не съм призована от съда. За съдбата Ви не знам. Комуноидната ми представа за индивидуалната съдба на всеки човек е един вид преговори между него и Бога.

Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че в днешно време, излиза, комуноидите са се модернизирали дотам, че вече правят пазарлъци с Бога за съдбата си, това е несъмнен прогрес; преди чисто и просто Партията определяше съдбата им…

Elena Dicheva каза: Дано дребният ми коментар не помрачи радостта Ви, г-н Грънчаров, но виждането Ви за преговорите с Бога като „пазарлъци“ с него е твърде непредпазливо.

Ангел Грънчаров каза: Другарко Дечева, бъдете сигурна в едно: само Бог не можете да излъжете, само при Бог лицемерието Ви няма да мине…

Elena Dicheva каза: Ух, че неграмотно! Защо си мислите, че Бог Ви вярва? Само защото Вие си вярвате? Много нисък резултат във философстването.

Прочее, ако не си говорите с Бога, което във вашия случай ми изглежда очевидно, справете се поне с четенето за Бога.

Ангел Грънчаров каза: Пак не разбирате, другарко Дичева. Това, което Ви се чини, са пълни глупости. Вярно, Вас Ви движи едно нещо: омразата към мен. И през това криво стъкло всичко възприемате изкривено. Бихте ли ми казала, примерно, защо толкова силно ме мразите, а, другарко Дичева? Опитайте да си уясните този въпрос. Това дали аз съм талантлив или не съм какво толкова Ви вълнува? Не е ли нормалното Вие да се вълнувате предимно за своите собствени таланти, не за моите?

Ekaterina Krasteva каза: Господин Грънчаров, не съм Ви фенка и споделям много от констатациите на Дичева. Споровете между вас обаче винаги ме карат да застана на Ваша страна, защото от това, което пише госпожата се излъчва усещане за един изключително неприятен човек, който си търси спаринг партньор, само и само за да даде поле за изява на насъбралата се злъч и възрастови напрежения! Мисля, че ще е разумно от Ваша страна, да не се жертвате. Оставете госпожата сама да се справя с емоциите си.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Напълно сте права, уважаема г-жо Кръстева, но аз беседвам с г-жата по чисто научни подбуди, по изследователски причини, знаете, че много ме вълнува психологията; е, чат-пат си позволявам разни изследвания, та въпросната г-жа, няма да си кривим душата, е интересен за психолозите обект за изследване. По тази причина дръзвам да продължавам „диалога“ с нея, знаете, за науката сме длъжни да правим известни жертви…

Elena Dicheva каза: Г-жо Кръстева, наблюдавам у вас известна фиксация върху възрастовите промени, която Вие може и да сте пропуснали да забележите у себе си. Нормално е. Ето, и аз бях пропуснала да забележа у себе си излъчването за един изключително неприятен човек, но Вие пък сте видели това. 🙂 Не смятам да ви опровергавам. В края на краищата, човек вижда това, което може. Тук четат много хора, които ме познават лично и добре разбират какво правя. Нямам интерес да Ви преча да грешите. Струва ми се обаче, че сте уязвена от няколкото присмехулни наистина реплики, които Ви отправих във връзка с Ваш коментар за пост на г-н Христо Диков. Ще Ви кажа направо, подразних се от категоричността и безпардонния тон с който се изказахте тогава, при все че не си бяхте направили труда да вникнете в същността на г-н Диковия коментар. Вие го възприехте като персонална атака към г-н Грънчаров и се втурнахте да го пазите от врази. 🙂 Прочее, първата ми реплика към Вас беше дружелюбно закачлива. Вие тутакси върнахте коментар относно моята обърканост по въпросите на желано и действително. Нейсе. Писах за този тип аргументация. Не ми прави добро впечатление и изборът Ви на адресат в горния Ви пост. Комуникативното Ви намерение очевидно е да съобщите мнението си на мен. Защо ще го правите чрез разговор с г-н Грънчаров? За да го уведомите какво мислите за мен ли? 🙂

Това е несериозно. Г-н Грънчаров много е напреднал в материята, нищо ново не можете да му кажете. Той цяло изследване провежда върху мен, Вие ще му споделяте мнения. 🙂 Освен това, ако желаехте да го окуражите в изследователската му дейност, като подкрепите изводите му от независим, тъй да се рече, източник, санким Вие, можехте да го направите на лични. Но не. Защото искахте аз да прочета поста Ви. Е, прочетох го. 🙂 И, между нас да си остане, г-н Грънчаров не Ви казва истината. Никакво изследване не прави. Неговият ум не работи изследователски. В най-добрия случай, събира си езиков материал за някоя от многобройните си книжки. Г-н Грънчаров пише книги, както диша. Но не вярвам и това да е основният му мотив да продължава „диалога” 🙂 си с мен, това е само съпътстваща екстра. Работата е много по-проста: г-н Грънчаров срещна упорит противник, на когото не можа да види сметката посредством квалификации, сарказми и безцеремонност, защото противникът се оказа силен в сарказмите и безцеремонността и някак не е удовлетворен от развоя на битката. 🙂 Няма усещането, че е победил. 🙂 А той не е свикнал така. Иначе, тук няма нито спор, нито диалог. Бъдете здрава.

Ангел Грънчаров каза: Госпожа Дичева знае за нас всичко, даже и това, което ние самите не знаем, при това тя явно се самовъзприема и самооценява като… „Партията“, която никога, ама никога не греши – и при това всичко знае! 🙂 Къде ще се мерим ний с таз всичкознаеща и безпогрешна партия, та ние сме чисто и просто човеци. Затуй ето, „Партията“ на мен ми казва, че това, което аз искам, а именно да изследвам някои психологични явления, не е правилно и явно аз греша, щото как аз да не греша като „Партията“ никога не греши, та това изобщо е невъзможно дори само за представяне, камо ли пък да стане в действителност?! Няма как, нали така?

Освен това трябва да знаем, че госпожа Дичева (да не я наричаме вече „другарка“, щото това я вбесява, поражда у нея излишни нерви!) е изцяло фиксирана върху моите „книжки“, това е явно нейната голяма болка, как така „някакъв си там“ ще пише без да е получил наказ за туй нещо от самата непогрешима „Партия“?! Да, и затуй този някакъв си там трябва да знае, че ние ще воюваме с него докато дишаме, щот той не може да си прави сичко, каквото иска, а само това, което „Партията“ (или „Комуната“) е разпоредила. Так думает таваришч Дичева, просто такое ее мышление, она иначе не может думать, не й е просто по силите да мисли иначе.

Да, това обаче е същинска човешка трагедия: въпросната таваришч Дичева не може да понася гледката на един свободомислещ и свободолюбив човек като „тоя там толкова неприятен индивид Грънчаров“, който е изцяло неправилен, който даже и не заслужава да съществува; ей, да бяха сега ония незабравими времена, когато такива като тоя Грънчаров ги натиквахме в концлагери и дори направо ги застрелвахме, какво щастие щеше да бъде! Но, уви, за жалост, сега е време на пустата демокрация и тоя Грънчаров си развява байрака, а тази гледка е непоносима; затуй, таваришчи, на атака, на юруш, долу, да плюйме, да ревем, да крещим, да не му даваме на Грънчаров и миг спокойствие, ще го осмиваме, ще го тормозим както ний си знаем, та белким рухне! Познах ли Ви потайните и съкровени мисли, другарко Дечева?! 🙂

Elena Dicheva каза: Не, господин Грънчаров, не ги познахте. Просто си направихте поредната автоапология. 🙂 Житие и страдание святого Грънчарова. 🙂 Ще прощавате ако съм допуснала грешки в руския език, не ми е сила. И пътьом подкрепихте с действието си това, което писах по-горе на г-жа Кърстева.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Я помислете още малко? 🙂 Можете ли да си сложите ръка на сърцето и да повторите тез покъртително неверни, лъхащи от неискреност думи? 🙂 Можете ли да опитате поне веднъж в живота си да се изкажете по възможност честно? 🙂

(Следва продължение)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Нещо като „полемика“ със… съскащи отровни змии

В потвърждение на констатацията, изразена дори само в заглавието – виж: Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страшна! – са коментарите към тази същата публикация:

24 коментара:

Анонимен каза: Ти си пълен идиот, Грънчаров, много жалко за учениците, които са имали нещастието да си им бил учител ……

Анонимен каза: Обяви гладна стачка! В тази абсурдна ситуация друг избор нямаш. В абсурдна ситуация разумният избор е да се държиш абсурдно! Препоръчвам ти да обявиш гладна стачка, но си намери хора, които да ти помагат. Ако медиите не се разшумят, нищо няма да постигнеш ………….

Анонимен каза: Полудяваш с всеки изминал ден. Вече не е смешно, ами си е направо тържно …

Анонимен каза: Другарю Грънчаров ние от колектива на ПГЕЕ сме покрусени от твоето очевидно полудяване и молим народната милиция да те арестува и да те закара насила в психодиспансера за лечение. Правим това защото сме много човечни и човеколюбиви както ти обичаш да се изразяваш. Получи си заслуженото даже и природата те наказа и както каза вчера нашата представителка госпожа Попова ти никога не е трябвало изобщо да бъдеш учител а беше учител защото системата ни е така калпава че те търпя 30 години. Ако системата беше на място ти нямаше изобщо да бъдеш допуснат в нея. Щото си вреден и за учениците, и за човечеството, и за философията дори. Ти си позор за всичко но донякъде те оправдава това че си напълно луд. И затова няма да те съдим затова, което си написал днес. Само лудостта ти те спаси, нещастнико!

Анонимен каза: Грънчаров готви се за ново съдебно дело. Няма да ти простим! Не си луд а си много злобен. Ще се наложи на края на живота си да претвориш практически незабравимия лозунг на другаря Тодор Живков:

ДЕЛА, ДЕЛА И САМО ДЕЛА! :))))))))))

Анонимен каза: На какъв стадий е делото? Ще има ли друго съдебно заседание, кога или съдията ще обяви решение?

Ангел Грънчаров каза: Това съдебно дяло фактически привърши. Решението на съда ще бъде обявено след 26 януари.

Мария Василева каза: Не е луд Грънчаров, даже хич не е луд! Не може да е луд този, който има смелостта да се противопостави на отиващия си бюрократичен навлек, който и на децата в България е ясно как се е домогнал до началнически служби. (Имаше и по френски език един подобен гадняр – Папазян – но с подписка от учители го махнахме на времето от инспекторското му място). Едва ли някой друг ще дръзне да се противопоставя сам, така че да го поздравим за куража, доблестта и издръжливостта. На мен ми се виждат ненормални постъпките на пишещите коментари от колектива и на тези, които са се съгласили да свидетелствуват в съда. Явно наградата им ще бъде голяма!

Аз не съм много за гладна стачка, нямам доверие и на медиите, по-скоро ще го направят за смях, едва ли ще го защитят. Какво толкова, като не дойде Министъра в предаването по телевизията! Не изглежда толкова вчерашен, че да не им усети игричките на тези от РИО и да се поддаде като им повярва какъв лош учител бил. Ако действително иска да се срещне с Грънчаров, ще намери начин.

Надявам се съдът да е преценил правилно, че действат като агитка другарките, тях много ги бива да се „покриват“ и прикриват един друг. Надявам се и Грънчаров да е казал каквото трябва. Гледайте си спокойствието, Г-н Грънчаров, каквото е промислено отгоре ще стане!

Мария Василева

Анонимен каза: Нека да изчакаме решението на съда !!!

Анонимен каза: Брей тия от ТЕТ-а! То вулкан от злъч и злоба! Оцет ли пият сутрин вместо кафе?

Ама, както и да е. А Вие г-н Грънчаров какво сте се заели с РИО на МОН? Г-жа А.Кръстанова – инспекторка по философия, така мисли, това казва. Между 40-50 учители по философия ще има и на първо място, ще има и на по-последно. Вас какво Ви интересува на кое место Ви поставят г-жа инпекторката, г-жа директорката или г-н обущарят? Всеки си мери със своя аршин! Вие на кое място ги поставяте? Разбрахте ли ме?

Гледайте си живота и ги оставете да си пият каквото щат! Никой никого не може да направи по-умен. Може само да му помогне за това, но ако иска. Ако не ще, нищо не може да се направи по въпроса. Та, така – не си губете времето с безполезни опити!

Ангел Грънчаров каза: Запомнете от мен едно: никога не са „безполезни“ опитите човек да защити достойнството си. Второ: никой няма право безнаказано да плюе по нечия личност. Трето: време е българското общество да придобие облика на нормално – демократично и хуманно – щото иначе комуноидната отрова е способна да го трови и съсипва безкрайно …

Анонимен каза: Според мен ще е интересно ще се развият събитията около другаря Грънчаров.

Анонимен каза: ЗАПОМНИХ !!! Каква оценка ми поставихте?

Анонимен каза: Г-н Грънчаров, не се познаваме, но най-добронамерено Ви съветвам да помислите за здравето си. Личи, че сте много изнервен и допускате много гафове. По-ценно от здравето няма, зарежете тия амбиции да се доказвате и ще се почувствате щастлив.

П.Петков

Ангел Грънчаров каза: Другарю „П.Петров“, сърдечно Ви благодаря за тъй покъртителната загриженост за моето здраве, но държа да Ви уведомя, че констатацията Ви за някаква моя хипотетична „изнервеност“ е напълно невярна, тъй че Вашата претенция, че сте познавач в тази област, респективно, е съвсем неоснователна, а оттук излиза, че и съветът Ви е напълно излишен. Интересно е, че това, което на Вас се струва, че е показателно за въпросната „изнервеност“, е всъщност изразява най-добронамерена ирония, което пък говори за моето ведро настроение на духа. Между другото, не е зле да се запитате на какво се дължи тази неадекватност на собствените Ви възприятия (Вие дори говорите за нечии „гафове“), което е сериозно основание да се обезпокоите за собственото Ви здраве. Давам Ви този съвет напълно безплатно, независимо от това, че съм човек, напреднал твърде много в психологията, свидетелство за което е фактът, че мой учебник по психология, излязъл в първото си издание в далечната 1997 г., вече има цели пет издания.

Желая Ви здраве и също така по-малко да се безпокоите за чуждото здраве, нехаейки в същото време за собственото …

Анонимен каза: Грънчаров, стига си се рекламирал като философ и психолог. Дори и безплатно да е предложението нали не вярваш, че някой ще се възползва от услугите ти. Ти помисли какво ще стане след делото. Ами ако загубиш. Може и да спечелиш, но си мисля, че ще ти е неприятен резултата. Ти написа толкова много неща в блога си, че и за слепец като мен в правото не трудно да се разбере накъде отиват нещата. Давай го по-спокойно. Пък и не е необходимо да си разкриваш картите публично в блога си. Трай си

Ангел Грънчаров каза: Виж какво, драги ми анонимнико: все пак какво аз ще правя решавам … аз самият, това поне понятно ли Ви е? Няма какво да се „рекламирам“ като такъв или онакъв, аз просто СЪМ философ и психолог – и това трябва да Ви е добре известно. Какво ще стане след делото – това е нещо, което касае само мен (най-вече), нека сега не гадаем, явно на Вас лично ще Ви е много приятно аз да загубя делото, което означава, че сте един зъл, завистлив и най -вероятно твърде посредствен човек, щото общо взето такива са хората, които са се озлобили и желаят злото на ближните си, на другия човек, на личностите, които ги превъзхождат. Аз ако искам нещо да Ви запитам, ако ми се прииска да получа някакъв Ваш съвет, сам ще се обърна към Вас, обаче вие, бидейки анонимен, сте фактически един безличник, едно претенциозно нищо, което при това е нагло дотам, че ми се навира да ми дава съвети, при това доста тъпи, в които си личи белега най-вече на озлобеността му, дължаща се най-вероятно на субстанциалната му ощетеност от живота. Ако ме разбрахте изобщо какво Ви казах. Та от гледна точка на това, след като се изложихте по този грозен начин, драги анонимни ми мерзавецо, не е зле сам да изпълниш собствения си съвет и да си затраеш завинаги …

Анонимен каза: Няма да ти вляза в тона, казано иначе, не си заслужава човек да се занимава с глупости, породени от болните ти амбиции – да си философ и психолог, а пък сега раздаващ го и журналист. Нито едно от трите не ти се отдават. Злобен човек си Ангеле, злобен. Как са те изтърпяли учениците и твоите колеги не смея да мисля. Ама браво на тази директорка, че е набрала смелост и е спасила децата от теб. В своя речник не използваш никаква друга дума освен мерзавец и т.н. Абе ти като се пишеш на психолог не си ли се учил на толерантност и търпимост. Говориш за Бог, ами драги ми Ангелчо, Бог е смирение, целомъдрие и доброта. Понятни ли са ти тези думи. Ако имаш проблем с бившата си директорка, недей напада и нас, които пишем в блога, само защото сме по-различно мислещи от теб. като ти гледам физиономията на снимките в блога ти – страх ме хваща. Личи си, че си груб и лош човек. Личи си. Ами смекчи тона, опитай се да разбереш мнението на другите. Всички, които ти се противопоставят не са глупаци и полуидиоти, а живи хора.

Абе майната му я чупи си главата. проблемът си е твой

Хайде със здраве

Ангел Грънчаров каза: Не, таваришч, работата е там, че тъкмо и според психологията, и според Бог, с мерзавци като теб се постъпва точно така, както аз постъпвам. Даже заслужавате и нещо повече, примерно да ти изтрия излиянията, дето се напъваш да изглеждаш умен, ама нали съм изследовател на комуноидната мерзост, та затова ти обръщам известно внимание – за да си покажеш по възможност в целия обем мерзостта, на която си способен. Спрямо мерзавците никаква толерантност не е нужна, щото те са мерзавци, а не човеци, сиреч, са уроди. Не се напъвай да се правиш на интересен, че не ти се удава. Също така не е нужно да се правиш на „другоячемислещ“, щото по начало мисленето не ти се удава; ако поне малко ти се удаваше, нямаше да показваш по такъв тъп начин уродството си. Такива като теб мерзавци в никакъв случай не са живи хора, те просто, казахме, са мерзавщващи уроди, които не заслужават да бъдат считани за човеци. Можеш да идеш да поднесеш на директорката, която ме уволни, един букет от червени рози за благодарност, ала първо го оплюй със змийската си отрова. А що се отнася до чукундурските ти съвети вече се разбрахме: сам се опитай да си ги следваш поне.

Хайде, пътувай, нещастна змийо, вземи ухапи собствената си опашка за да се успокоиш поне малко, може пък да ти раздобрее – щото тая отрова, която плюеш, показва, че си много зле, бездушни ми нещастнико (бездушна ми нещастнице) …

Пропуснах нещо все пак важно, макар и саморазбиращо се: естествено, че не чакам признание от мерзавци като теб! 🙂 Самият факт, че беснееш така изразително, е истинското признание за мен!

Анонимен каза: Грънчаров, Грънчаров, ти нима си мислиш, че Анастасова няма да опита да използва влиянието си по линия на ДС чрез съпруга си за да повлияе на съда та да загубиш делото? Бъди сигурен, че ще направи всичко в тази посока. Тъй че аз съвсем не съм такъв оптимист като теб за изхода на делото. Страх ме е, че ти предстоят големи разочарования и нови борби. Успя да повдигнеш срещу себе си мощни зли сили. Горкият, що не си мълча както те съветвах навремето? Преклонена глава сабя не я сече, ти нима мислиш, че нещо можеш да направиш на сабята та да не пресече врата ти ?! Що си толкова наивен не мога да разбера само ?!

Анонимен каза: Между другото: ти не разбра ли че анонимникът по-горе е ….. самата Анастасова? Само тя може да те мрази толкова силно …. ти я разсипа тая жена бе, Грънчаров, пощади я малко !!!!!!!!!! :))))

Анонимен каза: Ангелчо,Ангелчо, едун съвет от мен! Потърси компетентна медицинска помощ,брато!!!! имаш проблем при общуването с хората,а това вече е сериозно.Дори да съм анонимен,никой не ти дава право да обиждаш и ругаеш.Абе имам чувството, че имаш циганска кръв.Те циганите така отправят клетви,обиди,ругатни.Ама като ти гледам снимката сякаш не ми докарваш на такъв човек,сиреч циганин.не се ли усещаш , че се гъбаркам с теб и ти гледам сеира.Ама голм сеир

Ангел Грънчаров каза: С хора, с човеци да общувам нямам никакъв проблем, с мерзавците обаче вероятно имам някакъв проблем, в смисъл, че тия морални уроди са ми интересни само като обекти за изследване, поради което именно и им обръщам внимание, а пък те, сам виждаш, се чувстват поласкани така, че правят, дето се казва, мерзавщини от класа.

Казах ти, драги ми мерзавецо, че не е просто нужно да се напъваш да ми даваш някакви съвети, особено пък „психологически“ или „медицински“, просто нямаш потенциал за тази работа. Сега пък съм бил… циганин, между другото циганите, каквито и да са, са човешки същества, за разлика от вас, мерзавците, по тази причина аз и с циганите чудесно се разбирам. С комуноид-мерзавец като теб обаче никое човешко същество не може да се разбере по простичката причина, че вие, комуноидите-мерзавци просто не сте човешки същества, а сте морални уроди. Аз се чуда все още само на едно: как вашата бесовщина не е още довела дотам вместо само в безсилието си да плямпате идиотщини, сиреч, да плюете отрова, как така това ваше уродство не е довело дотам да почнете да убивате тия, които са човеци, за разлика от вас. Тоест да правите това, което винаги сте правили – убивали сте всички ония, които в личностно и човешко отношение несъмнено ви превъзхождат.

Убивали сте човеци, съсипвали сте личности, това ви е било обичайното занимание, а сега ми кажи, драги ми комуноиде, ама често ми кажи: убива ли ти се, като ме гледаш такъв, а, трепва ли ти ръката да вземеш топор и да ме съсечеш, щом като с думи, явно, не ти се удава да ме убиеш? Кажи, за науката питам, с научна и експериментална цел поставям въпроса си, отговори, нали вий, комуноидите, много уважавате уж науката, а да те видя сега какво ще правиш? 🙂

Търсете ПО книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта ), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД , 2007 г., разм. 20/14 см., Мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА Е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.