По последните няколко теми от
поредицата с условно заглавие Въведение във философията на вярата и религията (смятам да напиша учебно помагало по тези проблеми) се появиха няколко отзива, коментари и нещо като „дискусионни разпри“, по нашия роден български обичай, е, въпреки всичко ги слагам на едно място, с оглед да опитаме да се зароди една що-годе по-смислена дискусия, за която призовавам:
choky bembenk каза: this is amazing sir…
Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.
Ангел Грънчаров каза: Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие в тъй важната духовна област – както беше при варварския, дивашкия комунизъм?
Анонимен каза: Не, тавариш. Без вероучение децата ми ще останат без неморалните и във висша степен наивни религиозни бръщолевици и ще могат да посветят вниманието си на нещо, което им е хем интересно, хем ползувателно.
Анонимен каза: Не е никак чудно, че един догматик като вас разсъждава по този начин. Вие бихте процъфтяли в Испания през 15 век, когато би ви доставяло огромно удоволствие да изтезавате и горите на кладата неверници като мен. Не се правете, че не ви се иска и сега да го сторите. Това желание капе с всяка дума от злобната ви устица.
Само че ръчичките ви са къси. Религията вече няма сила да опропастява живота на хората. Така че животът ще върви напред, а вие само ще скърцате със зъби и ще траете. Анъдъмо?
Анонимен каза: Хайде тогава малко цитати от Библията. Ето как християнския бог на Грънчаров насърчава геноцида, изнасилванията и РАЗПАРЯНЕТО на бременни жени:
„Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.“ Числа 31:17-18
„Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.“ Осия 13:16
Бравос на ристиянския бог! Да го хвалим, братя и сестри! Той е най-добрият от сички бугуве! ХАЛЕЛУЙА!!
Ангел Грънчаров каза: 🙂 Нерде Ямбол, нерде Стамбул 🙂 Какво друго да каже човек 🙂
Апропо, някои таваришчи живеят на нивото на представите някъде на 12 век – и затова приписват на другите това, което тям се иска от все сърце. Примерно, атеистите съвсем наскоро убиваха вярващите хора, това се случваше в тъй страшния ХХ-ия век, в който безбожниците показаха отвратителното си лице в пълна мяра…
Анонимен каза: Как ще коментирате призивите на вашия бог към масови убийства и изнасилвания? Или сконфузено ще заметете този въпрос под килима? Отново?
Мария Василева каза: Господине (Госпожо), как трябва да живее човек е написано в Новия Завет, който отменя повелите на Стария Завет. Вие цитирате от Стария Завет, който обогатява като история, но не дава нормите за поведение. Това всички що-годе просветени вярващи го знаят. Ако бяхте учили вероучение, нямаше да изтъквате тези доводи и аз нямам желание да обяснявам на Вас точно защо има Стар и Нов завет. Християните не са фанатици, нито глупаци, най-малко изостанали и прости хора, както вероятно си мислите. Те се отличават с малко повече човечност и милост от останалите. Това е и причината да бъдат гонени, избягвани, мразени. Да бъдеш християнин практически е невероятно трудно, когато хората не могат да постигнат това, което един християнин има – мир в себе си – те започват да го плюят, оспорват, ненавиждат.
Е, щом на Вас ви харесва манталитета на младите, които живеят без Бога, не записвайте децата си на вероучение. То и без това го няма из училищата – нито има кой да го преподава, нито масата български граждани са осъзнали необходимостта от него.
Господин Грънчаров пак изпреварва времето, в което живеем – с намерението си да напише учебно помагало. Вярвам, един ден много хора ще стигнат до това, което той осъзнава в момента като необходимост: благодарение именно на неговата книга. Това е единственият начин за очовечаване на българина. И в чужбина да го преместят, и в най-проспериращата страна да живее с огромна заплата, пак ще се отличава от човека-християнин и ще фрустрира и скандализира с поведението си (пример: читателят на този блог от Австралия).
Надявам се поне да се съгласите, че в по-цивилизованите страни, където има ред и благополучие, нравствените ценности на обществото са създадени точно въз основа на християнските ценности.
Мария Василева
Анонимен каза: Хайде, хайде, без изтърканото оправдание – „Ама тва е в Стария завет, бьееее!“ Богът си е един и същ, драги ми смехурко. Едно и същ неприятен, неморален, жесток и несправедлив тип.
Искате примери от Новия завет? Нищо по-лесно. Ето: цитирам ви думи на самия Исус, вашият прехвален бог (а всъщност поредното неморално леке в Библията). Тук той от все сърце защитава РОБСТВОТО:
Вие, роби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си. Ефесяни 6:5
Робите които са под иго да считат своите си господари достойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. 1 Тимотей 6:1
И онзи роб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. Лука 12:47
Някакви оправдания? А?
Анонимен каза: Писано е така защото от роба господар не става, ни от господаря роб. Дай на роба власт и му гледай сеира – 45 години му го гледахме; и днес продължаваме със синовете и дъщерите му. В цивилизованите Западни държави, чиито правни системи и културен светоглед са еманация на християнската философия и принципи, йерархиите имат значение. И те имат значение дотолкова доколкото има определени независими от лична предпочитания и интереси правила, които поставят едни хора на по-високо положение, а други на по-ниско. Тези, които НЕ СЛЕДВАТ правилата, ПРАВОТО НА ГОСПОДАРЯ, НАРЕЧЕН „ЗАКОН“, влизат я в затвора, я се остракират и на получават възможност да се развиват.
Така че много правилно е казано в Библията: Спазвай Божия и човешкият закон за да живееш в правово общество, и разбира се, за да не бъдеш ни БИТ, ни УБИТ (както се случи с нашите пишман мутри, роби не познаващи ни Бог, ни власт).
Анонимен каза: Горкият Йосиф голям бунак! Жена му му изневерявала като невидяла, а като изпаднала „в беда“, изпищяла – „Бог ме чука!“ И Йосиф, идиотът, повярвал… И така се родила поредната дебилна религия…
Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дебилът явно си ти… богохулстваш… явно Сатана те е обсебил… потърси наблизо психиатър, щото това е опасно за здравето ти…
Анонимен каза: Богохулство не съществува, защото не съществуват богове (или бог). Така че не изпадай в поредния си хистеричен пристъп…
Ангел Грънчаров каза: А би ли обяснил понятно защо смяташ, че „не съществуват богове“. 🙂 Дай някакъв аргумент.
Апропо, самият факт, че употребяваш думата „богове“ (множествено число на думата Бог) показва, че даже не разбираш що е това Бог, т.е. съзнанието ти се намира на стадия на първобитното варварство в това отношение, тъй че да съдиш има ли Бог или няма при положение, че изобщо не разбираш що е Бог, е безкрайно глупаво занимание! 🙂
Мария Василева каза: До онзи другар, който нямало да допусне детето му да учи вероучение. Искам да поправя нещо неправилно, което написах до Вас като коментар, а именно че „нямам намерение да обяснявам точно на Вас за Стария и Новия завет“.
Ето, пиша ви тези редове. Дали ще ги приемете е въпрос на Ваш личен избор. Бог никога не плаши, не размахва пръст, не задължава някого. Думите „виновен си“, „длъжен си“, „трябва“, не са от неговия речник (те принадлежат на религиите, които пък са дяволска работа, измислена да мъчи човека и да го праща в лудницата, не бъркайте вяра с религия, нямат нищо общо). Така че дали ще прочетете това, дали ще приемете тази истина си е Ваш избор, както е Ваш изборът да приемете ли учението на Христос или да вървите по пътя на греха. Свободната воля е нещо много важно, решаващо съдбата на човека.
Ще се опитам да пиша с много прости думи и да се изразявам образно, т.е. да подсилвам нещата съзнателно. След грехът на Адам и Ева човечеството оскотява и затъва в грехове. Това е етап от Божия план. Бог разкрива своите изисквания-закони към подивелите полу-хора, полу-животни, пълни простаци, в плочата, която донася Моисей. Те обаче са недостижими за слабите и лоши хора, населили земята. Греховете им били толкова големи и жестоки, че с нищо не можели да се изкупят. Цялото злато и съкровища на света не стигали за да бъдат изплатени тези грехове. Трябвало нещо по-ценно, най-ценно да бъде дадено, за да станат хората способни да се освободят от големите си раници, куфари и чанти с грехове.
Това най-ценно можело да бъде само невинната кръв, принесена в жертва. Но нито един човек на Земята нямал невинна кръв, затова Бог, който е Любов и изпитвал огромна мъка да гледа своите творения да се влачат, мъчат и лутат в една окървавена земя, изпраща като жертва с невинна кръв своя син на земята, с което автоматически се изкупват греховете на всички, които искат това. Тези, които се „запознават“ с Исус и неговото учение се освобождават от всичко, което ги мъчи (не се грижете какво ще ядете, пиете, облечете…) и стават нови, силни хора, които нищо не може да разтревожи. Те са като деца, осиновени от Богаташ, които са задоволени във всяко отношение и живеят безгрижно, занимавайки се само с духовни неща.
Това е като вододел – човечеството се разделя на две части. В Новия завет съществува само думата „искам“, нищо не е написано с цел да обремени и задължи човека, защото той вече, пожелал да бъде освободен от старите си грехове, от които не е останало дори фотокопие, има силата да живее по нов начин – с милост, великодушие, любов… Той вече принадлежи на други измерения – на Божието царство, той е дете на Бога и Цар, живее в Свят без грях и болести. С нищо не е заслужил това, то е дар, подарък, благословение. Единственото, което открива пътя на всички благословения, е вярата, приемането на този чудесен Исус, по който са „луднали“ толкова хора, както влюбените до уши в някого от противния пол. Още една грешка, много огромна, която допуснах, като написах че е „адски трудно“ да вървиш по стъпките на Исус. Не. Много е лесно и просто. Не трябва да правиш нищо, оставяш всичко в ръцете на твоя Баща, без него няма да успееш да вършиш добри неща.
Не съм много напреднала във вярата, допуснах грешки. Затова и Бог иска да не слушаме човеци и да не се подчиняваме на тях, било то папи, попове, пастори… Да се чете в Библията, какво казва самият Бог – това е най-сигурният начин да се доближаваме към Него.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата,
изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат
А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за
времето,
живота,
свободата.
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 