Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Същинският проблем е непоносимата корумпираност и злоупотребата с власт от страна на октопода на Сарая

Проблемът не е Орхан Исмаилов, а корпоративно-търговският грабеж на Сараите, Автор: Огнян Минчев

С позицията си патриотите се превръщат в ценен съюзник и партньор на ДПС

Добре е, че Красимир Каракачанов коригира позицията на Валери Симеонов относно назначения за зам. министър на отбраната Орхан Исмаилов. От изказването на Симеонов се разбра, че според Патриотичния фронт не просто принадлежността на Исмаилов към етническа партия е пречка за назначаването му, а и турската му етническа принадлежност. „Това противоречи на обещанията, които сме дали на избирателите ни“, каза Симеонов. Би било добре това изказване да бъде коригирано от самия Симеонов, защото то е категорично неприемливо – противоречи на Конституцията, според която всички български граждани разполагат с еднакви права. Нещо повече – през цялата следосвобожденска история на България етнически турци, както и представители на всички други етнически групи участват в управлението на страната. Масовата обществена нетърпимост към присъствието на ДПС във властта, която се прояви с пълна сила при преговорите за съставяне на настоящия кабинет е породена не от турския етнически характер на мнозинството членове и лидери на ДПС, а от факта на

непоносимата корумпираност и злоупотреба с власт,

както в персонален, така и в организиран формат, както на турци, така и на българи, роми и всякакви други на ръководни позиции в пирамидата на Сарая. Ако една националистическа формация като Патриотичния фронт си позволи да остракира кандидат за институционална позиция поради етническата му принадлежност, то тя автоматично се превръща в ценен съюзник и партньор на ДПС поне в две измерения:

Първо, потвърждава оплакванията на Лютви Местан, че в управляващата коалиция е включена недемократична политическа сила, защитаваща позиции в разрез с европейските ангажименти на България.

Второ, утвърждава позицията на Местан, че ДПС е нежелана като част от парламентарното мнозинство, подкрепящо правителството заради турската си етническа идентичност.

Не знам какво е допустимо за Валери Симеонов и какво – не. Зная само, че за огромното мнозинство български граждани проблем е корпоративно-търговския грабеж, проблем са корумпираните властови инструменти на Сарая, които

методично съсипват българската държавност

Този проблем може да се реши не чрез изключване на турците от управлението, а чрез целенасоченото им включване в него през институции и инструменти на властта, които гарантират законност, прозрачност и легитимност в поведението на политици и администратори. Другото вече сме го виждали – в партньорството между ДПС и Атака. Едните плашат избирателите си с турците, а другите – с нов „възродителен процес“, сочейки се взаимно с пръст едни други.

Печалбата от тези тарикатлъци е обща. Надявам се Патриотичният фронт да не се присъедини към този модел на злоупотреба с доверието на своите привърженици.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Путинска Русия произвежда корупция, престъпност, нравствена развала

Паралели – Русия произвежда корупция и алкохолици, а ЕС е равно на много труд, опит и технологии

Паразитната империя на Путин е изградена върху костите на десетки народи, чийто труд и ресурси експлоатира, Автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

Даваме ли си реално сметка какво е ЕС, каква е всяка държава поотделно, с традициите, опита, технологиите, какво произвежда, твори и в същия момент какво представлява Русия и руската икономика в сравнение с ЕС или с някоя от държавите в съюза.

Русия е с територия 17 милиона кв. км. Разполага с огромен ресурс от нефт, газ, полезни изкопаеми, злато, диаманти, гори. Но на глава от населението брутният вътрешен продукт е под 15 000 $. За сравнение – в Норвегия е над 110 000 $. В Дания и Швеция е към 60 000. В Германия – 50 000.

Франция е с територия 551 000 кв.км. или 30 пъти по-малка от Русия. Брутния вътрешен продукт на Франция е 2,5 трилиона долара. На Русия – 1,8 трилиона. Но Франция произвежда Пежо, Рено, Ситроен, произвежда и 6 044 900 000 л. вино годишно или по 42 л. вино на всеки поданик на Руската федерация. Хиляди малки и големи изби, милиони декари лозя, ферми, 400 вида сирена и всяко от тях е уникално по свой начин. Франция произвежда и самолети, ракети, кораби (вкл. бойни, които Русия купува), ядрена програма и арсенал.

Какво произвежда Русия?!

Брутният вътрешен продукт на Германия е 3,5 трилиона долара. Два пъти по-голям от руския. А Германия не разполага нито с нефт, нито с газ, нито злато и диаманти. Но призвежда и то здраво – Мерцедес, БВМ, Порше, Опел, Фолксваген, Сименс, Байер, Бош, Лийбхер… Списъкът е сякаш безкраен. Хиляди малки и големи пивоварни, стотици видове бира. Дори стоките във веригата „Берьозка” са made in Germany. Когато работех в Щутгарт установих, че до първата кафе-пауза в 9 ч. извършвам такъв обем работа, колкото за цял работен ден в България.

Ами Италия?! Дори и тя има по-голям брутен вътрешен продукт от Русия… Ферари, Мазерати, Ламбурджини, Фиат, Ивеко, мода, селско стопанство, Берета…

Столетия традиции, опит, развитие на технологии и труд, много труд – това е ЕС. Да отдадеш сърцето си на това, което вършиш, твориш, работиш за да те има, за да си най-добър. Никаква толерантност към корупция и престъпност.

Какво произвежда Русия?!

Швеция, която е с население 9 милиона има брутен вътрешен продукт 490 милиарда долара с територия 37 пъти по-малка и с население 15 пъти по-малко от цялата Руска федерация. Произвежда страхотни коли, камиони, дори изтребители… Да кажеш, че е имала колонии, че има благоприятен климат?!

Какво произвежда Русия?!

Произвежда корупция. В някои случай рушветът там достига до 90 % стойността на поръчката. Километър руски газопровод е пет пъти по-скъп отколкото в Европа. Обявиха, че Южен поток ще струва 3 милиарда, после станаха 4 милиарда. Наскоро порастнаха на 9,5 милиарда. Приятелите на Путин продължават да усвояват пари, и да ги изсипват в морето, въпреки че проектът е спрян от ЕС. За олимпиадата в Сочи построиха 48 километров път на стойност 9,5 милиарда долара или 200 милиона долара на километър. Най-гадното е, че Русия изнася корупция, така както изнася насилие и престъпност. Това е същността на тази паразитна империя, която е изградена върху костите на десетки народи, чийто труд и ресурси експлоатира.

Неслучайно Русия е на първо място в света по брой на алкохолици, потребява 21 % от цялото световно производство на хероин, заема трето място в света по брой на наркоманите, като на първо място е Афганистан, на второ – Иран. Децата и младежите харчат годишно 2,5 милиарда долара за наркотици, за последните 10 години от картата на Русия са изчезнали 13 740 села и 214 града. В рейтинга за възприемане на корупцията Русия е на 154 място наред с Таджикистан, Папуа Нова Гвинея, Конго и Камбоджа.

1,5 % от населението владее 50 % от националните богатства.

Това произвежда Русия!!!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

А пък някои без проблем олизаха оплютото – и се прегърнаха „во имя роду болгарскаму малоумнаму“!

Из: Бойко, прости ни! Автор: Дияна Костова, Снимка: © webcafe.bg

Йордан Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Удивително е какво прави от човека комбинацията между смяна на посоката на вятъра и крехките следизборни резултати. Довчерашните кръвни врагове стават конструктивни партньори, коват компромиси, трият разделителни линии, градят мостове и се отричат от коалиции „анти“ с почти същата стръв, с която до преди месец същите личности се невъзмутимо се клепаха по студия и митинги.

Ораторът на ДПС Йордан Цонев, който иначе рядко пада по гръб в словесни двубои, (не)предсказуемо преживя катарзис по партийна линия и писмено се извини на „мутрата и основател на СИК“ Бойко Борисов, с когото днес целеполага бъдещето на България. Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Николай Бареков тактически излезе на дюшеци в Брюксел, докато камарадите му от ББЦ се червяха на преговорите с мандатоносителя. Само до преди седмица Новият политик грееше на всеки магистрален километър с обещание да отстрани от властта ГЕРБ, чийто председател обвиняваше в съучастие в 150 поръчкови убийства (жертвата на 151-вото от тях се очакваше да е самият Бареков).

Във „високо отговорния“ (според Борисов) бъдещ правителствен крепител – Патриотичния фронт – пък членува Слави Бинев, който беше обявил джихад на бъдещия си министър-председател, пукаше червени балони с лика му и го наричаше страхливец и диктатор с поведение на турски башибозук. След изборите – ни помен от несломимата му жестокост.

Самият Борисов не може да се похвали с възпитание на английски благородник. „Жалък“, „нахалник“, „шмекер“, „мерзавец“ и „мъж под чехъл“ бяха сред най-неутралните квалификации, които лепеше на политическите си опоненти, а днешният му висок държавнически наратив трудно корелира с натюрела на Банкянските СРС-та.

Стигна се дотам, че политиците са много по-известни във фолклор под алтернативна номенклатура – Тиквата, Ментата, Съсела, Димката, Капута, Пицата, Мършата, Фаса, Запалката… Бивши и бъдещи министри, ковачи на закони, лидери на обществено мнение, строители на съвременна България… Прочети ДО КРАЯ >>>

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае?

На снимката: Бойко Борисов усърдно чете и гледа екрана на… непуснатия лаптоп!

Мариян Иванов във Фейсбук написа следния коментар:

Да предлагат КОСТОВ за премиер на програмен кабинет че да се свършва… щом ще спасяваме отново държавата…

На което отвърнах ето как:

ДС не разрешава, не може, а ДС командва Б.Борисов, он, горкият, също така нищичко не може сам да реши, а прави туй, дето му командват кукловодите от ДС – и техните руски братья. ДС (и КГБ) имат параноя от Костов, затуй ДС е забранила на Боко да се сговаря не само с Костов, но и с хората на Костов; затуй така панически бега Боко от „костовистите“ – както дяволът бега от тамяна, както вампирите бегат от изгряващото слънце! 🙂

Големо бегане пада от пустия Костов, леле, и ето какво се получава: сите ченгета от сите партии се съединяват за да дадат подкрепата си за будущий кабинет на глезеното своенравно дете от Банкя, с което се и раздегизирват, приемат този риск, но са готови, дето се вика, и червата си да видят пръснати на паважа, но не и да се съюзят с хора на Костов. Голем уплах е нанесъл тоя пусти Костов на ченгетата и на мафиотите бе, страшна работа: още като чуят думата „Костов“ и се фащат за кобура; такъв страх ги тресе, че думи нямам! Същинска параноя!

Защо ли ги е толкова страх от Костов? – за това требе да питаме самите ченгета и техните политически марионетки, примерно, да питаме самия Б.Борисов. Аз вчера го попитах лично, във фейсбук, ала он мълчи. Сигур некоя невинна душа поддържа страницата му, не вервам он сам да знае откъде се пуща компютъро, он се занимава само с най-висшите работи, откъде-накъде да знае откъде се пуща един компютър?! Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае? Абе, един човек, дека в наше време не знае да пусне един компютър, дали пък знае как да управлява цела държава, а, ний какво мислите и по тоя немаловажен въпрос?

Та затуй самият Боко едва ли чете моите писания до него, но аз ги пиша не за това, а за да останат за… историята. Да видят бъдещите хора в какви интересни времена сме живели, затуй пиша, не за друго.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Паметникът на Съветската армия е безкрайно унизителен и накърняващ националното ни достойнство символ

Писмо до външно по вътрешен въпрос, автор: ИВО ИНДЖЕВ

ДО ДАНИЕЛ МИТОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧЕН ПРЕЗ 1992

ОТ: ИВО ИНДЖЕВ, ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Обръщам се към Вас с молба да ни предоставите компетентно становище относно тълкуването на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подписан през 1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин.

Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия е юридическо лице със статут на сдружение, съгласно българското законодателство. Интересът ми към този договор е продиктуван от факта, че член 14 от него често се цитира като най-сериозен и силен аргумент паметникът на съветската армия в София да не бъде демонтиран и преместен от центъра на столицата ни. На този договор често се позовават някои български организации, които смятат, че той е защитен от демонтиране според член 14 на въпросния договор. Член 14 гласи:

„Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.

До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия, ще бъде осигурен свободен достъп.

Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член”.

Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” получи писмо от бившия зам.-министър на културата Тодор Чобанов, в което той изрично заяви, че паметникът на съветската армия не е недвижима културна ценност според българското законодателство. Разполагаме и със становище от Националния документален архив към МК според което „ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ в гр. София не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство (ДВ бр.19 от 2009 г.).”

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Този спорен „паметник” продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и недемонтирането му в последните 25 години е крещящ и позорен акт за една демократична държава, за каквато се представя Република България. Паметникът на съветската армия окупаторка продължава да е символ на една лъжа, която е видна още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”. Смятаме, че паметникът е безкрайно унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който вече няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му и неговото преместване на подходящо място, ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни.

Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин, Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП.

Разчитам на експертите от Министерството на Външните работи да ни дадат становище относно това доколко ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ засяга паметника на съветската армия в София.

С уважение: (подпис)

Иво Инджев, журналист, автор на блога ivo.bg

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Аспирациите на възродените източни империи към България раздвояват, поляризират и парализират българската воля за общ национален път

Ето как Ognyan Minchev представя във Фейсбук публикацията във в-к ДНЕВНИК със заглавие Цветан Тодоров: Демокрацията може да бъде спасена само от ценности като образованието, една статия, която, от само себе си разбира, заслужава да бъде прочетена; но ето сега коментара на О.Минчев:

Кратко и простичко изречени истини. Към тях може да се добави и надутата всезнайковщина на политическата коректност, налагането на абстрактната идея за мултикултурализъм като конкретна политическа панацея, идеологическата еквилибристика с понятието за „свободен пазар“… Много неща, които изпитваме на гърба си.

Но за страни като България трябва да добавим и още едно – често решаващо обстоятелство: претенциите на възродените източни империи, че ние всъщност принадлежим на техния цивилизационен (евразийски, нео-османски) ареал и „по грешка“ се намираме в Европа и в евро-атлантическата общност. Тази претенция раздвоява, поляризира и парализира българската национална воля за общ национален път и общо национално бъдеще. Така привържениците на откритата демократична система, сред които причислявам и себе си, са лишени от един много важен инструмент за обществено поведение и обществено усъвършенстване. Ние не можем да си позволим да бъдем открито и свободно критични към стопанската и политическата система, към която принадлежим, защото чрез тази критика даваме аргументи на евразийския авторитаризъм да оспорва избора, който страната ни направи с членството си в ЕС и НАТО. Всяка публична критика към демократичната система се преекспонира като доказателство за необходимостта да се приберем отново „под крилото“ на „дядо Иван“…

За съжаление обаче безкритично може да съществува само диктатурата – и то за определено време. Демокрацията се нуждае от непрекъсната вътрешна критика и пре-откриване на своите основания в един драматично променящ се свят. Значителна част от българското общество е убедена, че несполуките на страната ни произтичат от „демокрацията“. Ние сме длъжници на тези хора – защото не сме успели да им предложим убедителен отговор на въпросите, които ги вълнуват. Кои са причините за кризата на българската демокрация? Защо гласуваме, а след това ни управлява олигархична върхушка от крадци? Защо сме ограбвани и бедни?

Независимата социална критика трябва да даде смислени отговори на тези въпроси, а гражданското общество трябва да превърне тези отговори в оръжия за натиск върху разпасалата се мафиотска олигархия на върха на обществото и държавата.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…