Внушаването на тотален нихилизъм към всичко е новата „опорна точка“ на враговете на европейска България (дискусия)

На страницата си във Фейсбук П.Симеонов написа нещо, по повод на което се проведе интересна дискусия; ето, реших да я извадя и публикувам в блога си с оглед да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, книжното (хартиеното) издание на моя блог:
Петко Симеонов: Текстът на Николай Слатински ме изуми (виж: Държавата трябва да се преучреди, тази е опасна). Много високо го ценя, но тук не става дума за личното ми отношение към него, а за един текст!
Намирам текста за изумително наивен и вреден, дори зъл. Генерализират се всички проблеми пред държавата, обявява се нейната негодност и се призовава за нейното преучредяване. Авторът не знае какво ново да се направи, но знае, че „се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум“ и затова държавата трябва да се преучреди…
Следват десетина категорични негативни оценки – държавата е затънала в простотия, неспособни институции, гражданското общество е безсилно, няма общество, няма обществено мнение, България е катастрофирала, господства хаос…
„Това вече не е страна, това е територия, сива зона, в която да живееш е опасно. Да си почтен човек е опасно. Да си нормален човек е опасно. Да си обикновен човек е опасно. Просто да си – и то е опасно.“
Установен е репресивен режим!
„Ето защо нещо трябва да се прави. Все още, както казах, нямам ясната идея, но непрекъснато си мисля, че това нещо, което трябва да се прави, не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка.Ние трябва да си преучредим държавата. Нужна ни е нова държава, тази е опасна за съществуването на България и на нейния народ.“
Не мога да се сетя за по-деструктивен текст. Призив за разрушаване на държавата (нищо полезно „не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка“), без идея какво следва. Тъй като няма гражданско общество, въобще общество и е опасно „Да Си!“ това е призив за бягство от страната, призив към беззаконие, безредие и хаос.
Държава и общество се градят стъпка по стъпка. Всеки своето и всяка генерация своето. Ден по ден, година по година, век след век. „Преучредяването“ е вяра в магия и магьосничество. „Преучредява“ държавата Ленин и болшевиките, „преучредява“ Хитлер…
Да не виждаш, че този Свят е Нов и става все по-нов: технология, бит, държавни граници, движение на население, стоки, идеи и капитали… и да обявяваш Новото за катастрофа на Държавата, мотивиран от негодна администрация и водачи, е не само нелепо…
СТЪПКА ПО СТЪПКА!
Ivan S. Filtchev: Аз също намитам статията за крайна, а и вечното повтаряне на очевидното без показване на поне мъничка алтернатива не води до никъде.
Кой от проблемите в България обаче е резултат на „новото“, бай Петко? Липсата на нормалност във всяко едно отношение определено е проблем. Как беше… за да победи злото трябва просто добрите да не правят нищо. Хората не знаят или не искат да знаят вече какво е нормално и да си го поискат. А всички паразити само това чакат.
Петко Симеонов: Кое Новото? С вас си пишем; можете да отидете навсякъде в Европа; изразявате, каквото мнение желаете; ИТ индустрията у нас се развива впечатляващо бързо; в постоянен контакт сте с близките си; огледайте дома си и вещите в него… Трудности има много. Но животът е труден. Навсякъде има проблеми. Има далеч по-уредени държави, но хората сами са си изградили реда при същия, като нашия „институционално-процедурен инструментариум“… (дълго е за писане)
Marlena Stoyanovska: Новото е достъпа до информация, до световната култура,приобщаването към цивилизацията… Нови са липсата на опашки за неща от първа необходимост, възможността да закупиш жилище без комисия да решава съдбините ти, новото е, че няма режим на тока и не си къпем децата на свещи… А статията е наистина безцелно-анархична!
Ivan S. Filtchev: Без да го защитавам, не мисля, че Слатински в статията някъде е писал, че тези неща са в основата на проблемите в държавата.
Данчо Симеонов: Когато критикуваш нещо е редно да кажеш твоето мнение как да се оправи… Май Слатински е в някаква криза?
Иванка Гаврилова: Кое е новото? Новият световен ред ли? И няма нищо ново под слънцето. Което е било, пак ще бъде и което се е правило, пак ще се прави! Ако знаем Истината за миналото, ще знаем истината и за времето, в което живеем! Най-лошото днес е, че хората не осъзнават какво им се случва! Търсете истината, и истината ще ви направи свободни!
Stoian Papazov: От статията може да се направи и положителен извод: Най-после Слатински проумя (след като беше депутат, съветник на президента и се сдоби с титла професор), че главата му не може да роди нищо позитивно за бъдещето на държавата. Бедата е, че тези, които ни управляват живеят с мисълта, че държат Бога за шлифера и това що е народ и какво е неговото благосъстояние, изобщо не ги интересува.
Atanas Gelev: Словоблудство.
Dimmiter Entschev: Знае се – когато в България е имало Кханско управление, границите й са се простирали между 3 океана.
Йорданка Петкова: И какво от това? Сега държава няма, така че няма какво да се разрушава! Аз не прочетох статията, но държавните институции в сегашното им състояние са вредни за хората! Посочете ми една такава, която си върши работата в интерес на нормалните хора!
Asen Dimitrov: Когато липсва отчетлива перспектива, няма декларирана визия от управляващите и ставаме свидетели на очевидна управленска некомпетентност, формират се монополи, а медиите видимо са инструмент за манипулации, хората изпадат в паника!
Dimmiter Entschev: Така е.
Георги Стоянов: Проф. Слатински пак гледа да се намърда в политиката. Но не знам в коя част на политическия спектър след като поработи за антиподите… А внушаването на тотален нихилизъм е новата „опорна точка“ на враговете на европейска България!!!
Nikolay Milkov: Под това последното изречение изцяло се подписвам. Изключително е вярно и се радвам, че и други мислят така. България беше в криза само през 2010 – спад на БВП. Оттогава всяка година има растеж. Малко европейски държави имат такъв. Хората под чертата на бедността намаляват. Спестяванията се увеличават, стокооборотът също. Пътуванията в чужбина нарастват. Продължителността на живота се е увеличила с 4 години от 1989 – огромен скок. За всичко това има официални статистически данни, в противоречие с личните усещания на Слатински. Писанията му са субективни, да не кажа махленски. Когато казах на един, че продължителността на живота расте, той ме обезоръжи като ми отговори „аз не виждам ли некролозите на млади хора“. Та и Слатински така. А, и най-важното – водеща теза в хибридните атаки, които изобщо не са от една или от пет години, а от доста повече, е че сега се живеело по-зле, отколкото при Т.Ж.
БВП в паритетна покупателна способност на глава сега е три пъти по-висок оттогава. Това е статистика на ООН. Точка. Друга деструктивна теза е „последни сме в ЕС“. А нима някога не сме били, дори по комунистическо време? Проблеми в България има, както навсякъде. Но те не се изразяват с безличното и категорично в идиотщината си „хората нямат какво да ядат“. Ако говорим за лични усещания – аз се прибрах от Канада в България в отпуска за месец и половина, защото в Отава с фалшива страховита диагноза се опитаха да източат от застраховката ми няколко хиляди долара. И един месец нямах достъп до лекар-специалист. Ако това се беше случило в България, щях да опищя света по вестници, телевизии и какво ли не, щях да искам оставката на министъра и накрая щях да се запаля пред президентството. В България за три дена въпросът ми беше решен. А в общината данъците си платих за 10 минути и хората бяха любезни. И впечатленията ми от институциите са добри. Изключение прави МВР – симулират работа и се молят на нарушителите, вместо да ги смачкат със законни средства и процедури, както е навсякъде. Но големият проблем остават хората – прости и овчедушни. Намръщени, с лош вкус и с негативно излъчване.
Петко Симеонов: Преди седмица имах гости от една страна в Западна Европа. Бяха дошли по бизнес дела. Намираха повечето ни недоволства („само в България го има“) за смехотворни. А казаното от Николай за здравната система се покриваше стопроцентово.
Ангел Грънчаров: Да се каже, че някакъв текст е вреден според мен е същото като да кажеш, че е вредно да мислим, че е вредно да се съмняваме, че е вредно да търсим истината. Аз така тълкувам изказването, че някакъв провокиращ текст, предразполагащ към размисъл и дискусия, бил, видите ли, „вреден“. Никога не е вредно и опасно да се мисли и дискутира… друго е опасното: да се вярва в някакви митове, в някакви лъжи.
Да, никога не е вредно и опасно да се мисли и да се дискутира, истински опасното е друго: да се вярва в догми, в лъжи, да не се почита истината.
Петко Симеонов: Свободата на словото е висша ценност. Няма спор. Но, разбира се, че има вредни текстове и вредно слово, дори престъпно слово. В Конституцията чл. 39 ясно е казано:
„(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.“
Борислав Кирилов: Стъпка по стъпка се тъпче на място без никаква реална промяна. За неработещите и вредни за обществото институции тряба да е ясно каква е алтернативата. Статуквото се харесва на владетелите на властовите лостове. Никаква стъпка към махане на единоначалието (неконституционно) в прокуратурата и преназначаване на всеки прокурор не се подкрепя от властимащите.
Ангел Грънчаров: Аз не смятам, че мисленето и разговарянето, обсъждането е престъпление… ако има забранени теми (примерно допустимостта на революционната промяна на плачевното статукво; между другото не е задължително революцията да се свежда до насилие, до кръвопролития и пр., истинските революции са в съзнанията, в мисленето) та значи ако има забранени теми за мислене и за обсъждане, това е посегателство спрямо конституционното право на свободно мислене и на свободно изразяване на мислите, на свободата на словото. Не е този начинът едно гибелно статукво да бъде защитено и запазено, ако то не издържи на критиката в сферата на мисленето, то няма да издържи и в сферата на действителната промяна, на промяната в сферата на действителността.
Петко Симеонов: Намирам, че текста, за който става дума е вреден и това е мое право да го квалифицирам като такъв. Той пряко отхвърля „сегашната институционално-процедурна рамка“ като смята, че в нея не може да се извърши онова, което трябва. Директно се казва, че „тази държава“ е опасна… Не мога да приема такова тотално отрицание на нашата държава. Не мога да приема, че тя не може да се развива в рамките на „сегашната институционално-процедурна рамка“. Това по същество е призив за незаконна промяна на конституционно установения ред… Текстът на Слатински е полезен, защото е провокативен. Все едно е написан , за да провери докъде е стигнала развалата на общественото съзнание. Тъй като професионално съм се занимавал със социални анализи, на пръв поглед виждам две хипотези: Първата (конспиративна) – някой иска да провери имунната система на българското общество. Иска да разбере доколко то е готово да допусне разрушаването на неговата държава, дори при неясно формулирани цели. „Конспирацията“ добива многозначителност при положение, че текста е разпространяван от различни медии, включително от „Дневник“, чиято политическа ориентация е ясна. Втората хипотеза отхвърля конспирацията. Приемам, че действията на всички свързани с текста – автор, медии, коментиращи във форуми и Фейсбук, са спонтанни. Можем да съдим за точката, до която е стигнало нихилистичното отношение към държавата… Смятам втората хипотеза за вярната и отхвърлям първата. Нередактираният ми извод е – изключително тревожно състояние на общественото съзнание за държава, закон, социален ред и механизми на развитие. Елементарното – не се прави разлика между държава и управляващи… Големите проблеми на националната сигурност започват от тук и си струва сериозна да мислим.
Борислав Кирилов: Дори тази дискусия показва, че текста не е вреден.
Maya Zhivkova: Нашата държава, за съжаление, няма никакъв принос към новите технологии и широтата на света. Нашият принос е какъв? Чалга. За друго не се сещам в момента. За съжаление съм съгласна с автора на текста. Всеки ден тук се чувствам по този начин. Зная как се чувствам и извън България. Фактът, че нищо не предприемаме и не можем да променим, макар и да осъзнаваме пагубната посока, в която вървим (само демографският проблем е предостатъчен), е достатъчно показателен.
Петко Симеонов: Какъв друг „принос към новите технологии и широтата на света“ може да има България, освен да се включи в международното сътрудничество и на своя земя да развива ИТ индустрията, което се прави.
Maya Zhivkova: Когато аз се дипломирах преди 12 години, учехме по учебник отпреди 100 години. Дело на български професор, с напълно погрешни концепции. Дори един човек, разбиращ умерено от физика и механика, разбира, че това не може да бъде истина. Направих си труда да търся литература, прекарах месеци в библиотеката. Изчетох различни автори – американски, немски (тези държави създават прогреса в моята професия). Както и очаквах, не открих нищо подобно. Оказа се, че само в България нещата се правят по теорията на проф. Х отпреди 100 години. Когато започнах да работя сама, започнах да правя нещата така, както аз мислех, че е правилно. След 12 години контрол върху моиет пациенти аз мога да кажа, че съм права – защото всичко стои в устите им така, както съм го поставила навремето. 12 години са много време. Затова България няма принос. Защото когато аз казах на моя професор, че това не е вярно, той ми препоръча на изпита да говоря по учебника. Той все още преподава по този учебник. В България няма наука, България не дава път на мислещите хора, България си тъпче на едно място, което е удобно за определени посредствени хора, заелил високи постове. Съжалявам да го кажа, бих искала да е различно – но поне за моята професия е точно така.
Петко Симеонов: Има професии, в които не е така. Няма защо да се генерализира и да се твърди – в България е така… Все пак трябва да се съзнава, че нямаме ресурс да развиваме науките във всички дисциплини.
Maya Zhivkova: Вие сте оптимист 🙂 Аз съм реалист. Аз зная, че България не ми дава възможност за изява и мисля да продължа другаде. Много хора направиха този избор. Не случайно.
Петко Симеонов: Желая ви успех, но не се заблуждавайте. Ще смените едни проблеми с други. За някого те са по-приемливи, за другиго – не… Но зъболекарите просперират като доход. Познавам човек, който се върна, защото чул от крепящия клиниката пациент репликата „не искам българин да ми бърка в устата“… Желая ви здраве и успех!
Ангел Грънчаров: Безусловно г-н Симеонов има пълното право да мисли, че текстът на г-н Слатински е вреден, в смисъл, че може да внушава „неправилни мисли“ в съзнанията на хората. Но „неправилните мисли“ в съзнанията на хората могат да се променят само по тази начин, чрез обмисляне и обсъждане. Кое е правилното и кое неправилното се разбира само по този начин: чрез свободния сблъсък на различните разбирания.
Ангел Грънчаров: А по същество, по-специално по начина, по който г-н Симеонов разбира нещата, мога да кажа за момента следното (необходимо ми е време за да помисля повече): държавата като такава е необходима, разбира се, но нашата по-специално държава не функционира по надлежния начин, не си изпълнява функцията, иначе казано, управляващите у нас са успели по някакъв начин да извратят самия смисъл, самото предназначение на държавата. Държавата не трябва да прави това, което прави у нас, употребата й от страна на управляващите е порочна, нещо нездраво има в нея. Иначе казано, това, което имаме у нас, не е демокрация, нашата демокрация не функционира, не работи, блокирала е. Нещо трябва да се измисли с оглед на това демократичната държава по някакъв начин да се задвижи, да проработи според понятието, според предназначението си. В такава една идея аз не виждам нищо опасно, напротив, това е една много полезна идея, защото който схване нещата по този начин, такъв човек показва, че е силно загрижен поради ненормалното положение у нас и като гражданин се опитва да повлияе нещата да си отидат на точното място, да се поправят. И това е една много полезна идея. Нищо опасно не виждам в нея.
Петко Симеонов: Разбира се, че трябва да се развиваме.
Петко Симеонов: В този смисъл всичко вредно е полезно. (Ще бъде кощунство в такъв разговор да давам примери от тези дни)
Ангел Грънчаров: И още нещичко, съвсем вкратце: не самата наша държава е порочна, а начинът, по който управляващите и най-вече държавните чиновници упражняват властта, там е проблемът. Там е нездравото, което трябва да се оздравява. Държавата, сиреч, държавните чиновници (бюрократите) у нас по социалистическо-комунистически маниер имат господстващо и монополно положение в редица сфери на живота, което именно е уродливото, неподобаващото, защото в съвременни условия така не бива да бъде, индивидите, личностите, гражданите в съвременни условия не бива да са толкова обезправени. Давам пример: образователната сфера. В нея всичко решава държавата (държавните министерски чиновници), а ученици, родители и учители се изцяло обезправени и са в унизителното положение само да изпълняват инструкции. Нормалното, естественото е те да бъдат реалните субекти на дейността, наречена образование, но у нас всичко е наопаки, с краката нагоре. Затова и ситуацията в тази сфера е катастрофална. В сфери, в които държавата (управляващите и чиновниците) не се меси, работите се развиват. Но у нас държавата и чиновниците пречат комай за всичко. Опасното е тази диктат на държавната бюрокрация да продължава безконтролно. Диктатът на бюрокрацията е нещо като раково образование, нашата обществена организация е смъртно болна. Да се алармира обществото за този съдбовен проблем не е нито вредно, нито опасно, напротив, жизнено потребно е; напротив, да се мълчи по него, да се замазва той е вредно и опасно.
Петко Симеонов: По принцип съм съгласен, защото прозира разликата между държава и администрация, между закон и социална практика, между властване и управление.
Ангел Грънчаров: Радвам се, че се докоснахме заедно до някои същински проблеми, които се нуждаят от по-внимателно вникване и обсъждане. Тъй че винаги има смисъл да се разговаря.
Stefan Zdravkov: Петко Симеонов изобщо не е разбрал или по непонятни причини не иска да признае верните неща в тази статия на Николай Слатински (мен даже ме учудва как „Капитал-истите са я напечатали?!)… Аз бих добавил само моята теория за „Тоталната ДоГаньовизация“ Сегашната управия на Бойко е апотеоз – ето кой е главният ДоГаньовец – кой разпределя порциите!… А законът за НСО е върхът на тортата – побългареното“Тонтон макути“!…
Петко Симеонов: При вашата реплика не става дума за Държавата, а за управляващата администрация. България е била държава и при Крум, при Симеон Първи, при Самуил, при Фердинанд, при Георги Димитров… Не смесвайте Държавата с управляващите. Това са различни неща. Държавата е ценност.
Тихомир Томов: Намирам, че картината от действителността на реалния живот е много по-сурова от това, което констатира автора. Дали има и 10 %.
Детелина тип „диамант“ насред полята при Белокопитово, което е присъщо за предградията на Денвър или Детройт, дълга само 5 км. и струва 66 млн., от които законно са откраднати 50 млн. и не могат да се контролират от Европа.
Да не говорим как сме бетонирали полето излишно и съсипали природата, а хората на запад рушат магистралите си, освобождават земя и прекарват евтини, екологични високоскоростни жп трасета.
Това е само един показателен типичен случай на бруталността. Но какво ни пука, след нас и потоп, ние трябва да крадем от асфалта, защото милионите не се броят вече, тук перченето е вече в милиардите.
А че можеше да се реши с едно просто кръстовище и с един регулировчик, но кой мисли за хората?
Но там демографска катастрофа, демографски срив и че ние изчезваме, професорът от кабинета си е на друго мнение. В моя роден Видин има призрачно, празни квартали, да те е страх вечер да си навън, 275 китни села са изчезнали и други са на път.
Лято е, цветни сме, шарени сме, а вижте лицата на хората, намръщени и огрижени от мизерията,проблемите, сметките, несигурноста, празните хладилници и прочие.
То е нещо страшно, няма такъв народ, такива хора, а какви стават през зимата, всички в черно, като униформа, носи на мърсотия, може да мине за елегантен цвят, но за много малко хора, които са богати, привлича слънцето и помага за личния енергиен разход, а лицата вече са свирепо-намръщени.
Отворят ли си устата 90 % нямат зъби.
Няма такава държава и всички ни се подиграват в Европа.
Това е разкапващ се резерват на бандитизма,лицемерието, лъжата и кражбата и никой не иска да си дава парите тук от големите играчи.
Интересно защо?
Петко Симеонов: Има верни неща в казаното от вас, но всичко е в стил „опасвам думите около тялото си и ги гръмвам независимо от последствията“… България е наша родина. Ние, живите, независимо от възраст и занятие, сме отговорни, както пред миналите генерации, така и пред бъдещите. Да възприемем проблемите като предизвикателства пред нашата активност, а не като фаталната причина да отпуснем ръце или да бягаме.
Тихомир Томов: Не, прости факти от улицата. Очевидни с просто око, за по-интелигентния човек. А ако редим и подреждаме какво трябва да правят политиците и обществениците те тръгват на обратно и се капсуловат, защото им отнемаме свободата.
Петко Симеонов: Съгласно законите и модела, към който се стремим всеки от нас е политик и общественик. Говорете, пишете, действайте…
Тихомир Томов: (Емотикон с вирнат палец)
Lubomir Stefanov: И все пак мисля, че преди да се навлиза в научен спор е редно да се уточни категорийно понятийния апарат между участниците!
Ангел Грънчаров: Г-н Симеонов пише по-горе, че държавата е ценност. Така е. Но по-голяма ценност е личността. Човекът. Не ний, човеците, служим на държавата, а държавата служи на нас. Държавата е нещо производно, а фундамента е личността. Когато държавата стане всичко, а личността – нищо, тогава имаме комунизъм. Който се свежда да една патологична омраза към личността и нейната свобода. Затова като видя накъде думи, прославящи държавата и пренебрегващи личността, ми се налага да припомням това, което току-що написах…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

И на последния идиот е ясно, че СИРИЗА е проект, финансиран от Кремъл

В Гърция се провали СИРИЗА – проектът на Кремъл, а съседите получиха точно това, за което гласуваха
… И на последния идиот е ясно, че проектът СИРИЗА е финансиран от Кремъл, разчитащ на крайнолеви, антиевропейски и проруски настроени маргинали, които се увеличават във всяко общество, обхванато от криза.
Че Ципрас не е нормален политик е ясно и на Меркел, и на Оланд. Циркът на благоприличие, който разиграват при контактите си и преговорите с този руски агент са неминуема част от добрия дипломатичен тон, но всяко нещо си има граници.
Действията на СИРИЗА, се превърнаха в пародия на доброто старо библейско послание в стил „Дай на бедния и последната СИРИЗА“. Ясни са и други руски проекти – фашистката партия на Льо Пен, както и подобна гнусна структура в източните провинции на Германия – ПЕГИДА.
Ципрас спечели с обещание да не намалява пенсиите и заплатите, да не прави съкращения, да излезе с гордо вдигната глава пред кредиторите…
И идиотите му повярваха
Днес, от позицията на времето можем да твърдим, че елините получиха точно това, за което гласуваха.
Три десетилетия елините живеят на кредит. Три десетилетия лявата ПАСОК печели избори с популистки обещания, после вдига пенсии, заплати, увеличава администрация, взима нови кредити и след две-три години се проваля, а финансовата яма зейва още по-дълбока. После печели Нова Демокрация с обещание за икономия, бюджетни съкращения и тъкмо позакрепи положението и дори собствените й избиратели се отдръпваха от нея. За да връчат жезъла на разхищението отново на социалистите от ПАСОК.
И така 30 години. Докато не се появи Ципрас…
Той е друга история. За първи път Гърция се управлява от руски агент. Нито в ПАСОК, нито в Нова Демокрация Русия не е имала такова влияние, каквото в СИРИЗА…
Скоро Ципрас няма да го има
Времето и историята ще го изхвърлят, а след години гърците ще си спомнят за него като поредното недоразумение в историята си. Гърция ще си остане там, където е, само дето на гърците ще им е малко по-трудно от вчера, ще им се наложи да работят малко повече от вчера и да харчат по-малко от вчера.
Докато Ципрас си харчи някъде милионите, спечелени докато съвсем законно е бил овластен от самите гърци да управлява. Поредният геополитически проект на Руската империя, който се е провалил.
Нищо ново под слънцето. Дано само по-бързо го осъзнаят самите гърци!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесен текст, заслужава да се прочете, тук съм дал само откъс, прочетете го изцяло! Напълно подкрепям основната му теза.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

С пропагандни лъжи и манипулации Кремъл обработва масовото съзнание за изолация на здравомислещите – с оглед скъсване с идеите за европейския път на Русия

Прави се подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и идеите за европейския път на Русия
Професор Елена Соколова, ръководител на катедрата по невро и патопсихология в Университета „Михаил Ломоносов” коментира пред „Новая газета” видеозаписи от политически дискусии на водещите телевизионни канали в Русия. И дори тя, запозната с всички способи за психологическа защита от масирана манипулационна атака твърди че гледането им е било „мъчение”.
– Защо има толкова много хора, които лесно се поддават на манипулации?
Социалната реалност става все по-сложна, непредсказуема и плашеща със своята неопределеност. А телевизията освен това нагнетява и страхове, умишлено довеждайки хората до състояние на хаос и паника.
В ситуация на силен стрес са възможни „повреди” в механизмите на рационалното мислене. Хората лесно се уподобяват на тълпата, където действат архаични инстинкти, най-прости емоции на „заразяване” и еднообразие. Човешките и личностните черти се размиват. Хората очакват и жадуват да открият „силните личности”, които ще им предложат „ред и успокояващи мечти”.
– Това, което внушават телевизиите трудно може да бъде наречено „успокояващо”. Достатъчно е да си спомним за тиражираната от първи канал (руската държавна телевизия – бел. ред.) страшна лъжа за тригодишно момченце, разпънато на кръст в Славянск от украинците.
Манипулаторът не мисли за това, какво ще се случи с човека, той се отличава с емоционална студенина, безсърдечност, своеобразна тъпота.
По същината си, психологията на манипулатора е психология на убиец. Когато арестуват убиец на местопрестъплението, те не припадат, не се обливат в сълзи, а спокойно разказват за случилото се, показват на специални кукли как са душили, насилвали, клали.
Това е абсолютна безчувственост, неспособност да възприемаш, да разбираш, да чувстваш, да съчувстваш. Манипулаторът също както и убиецът е емоционално дефектирал. Вместо ценностно отношение към хората той изпитва към тях най-дълбоко презрение.
– Такова презрение виждаме по лицата на водещите на Първи канал (на руската телевизия, б.р.). Същото изражение има и несменяемия събеседник на всички времена и телевизии Владимир Жириновски.
Всеки си има свой „фирмен” стил за манипулиране, но има и такива, които са „универсални”, чиито външен вид, маниер на поведение, шлифована интонация и жестове, привличат вниманието като металическото чукче в ръцете на старите хипнотизатори…
Но понеже заговорихте за Първи канал – ще обърна внимание на една технология, която успешно беше използвана в едно от предаванията – подмяна на смисъла, вкарване на собствени интерпретации в думите на опонента.
За тази цел в сценария просто трябва да бъде планирано участието на някакъв чужденец. Тук дори има и успокояващо послание: вижте, ние сме толерантни, ние сме демократична държава! А след това потенциалният опонент може меко „да бъде обран”: например, представител на Германия, който лошо говори руски. Не е много ясно какво иска да каже, трудно намира думите и водещият съчувствено му идва „на помощ”, „чете и отразява” неговите мисли.
При това вкарва в неговия отговор „нужните” думи и разсъждения, които той не е изказвал, а вероятно не е имал и предвид, защото всъщност не е разбрал нищо заради бързото говорене. Водещият използва известния психологически трик на внушение или „препрограмиране”: Всъщност, Вие искахте да кажете… Или: Всъщност, Вие имате предвид…
И всичко това се казва меко, любезно, така че събеседникът в объркването си е готов да се съгласи…
Маската на презрение и скука е по-подходяща за друг водещ – Александър Гордон. Той е „идеен антиамериканист”, и при това, според мен, мизантроп, озлобен срещу целия свят. Неговият метод на психологическо убийства е сарказмът, априори обезценяващ отношението към човека. Той лесно може да бъде изваден от равновесие от тактичен и чувствителен събеседник, да бъде превърнат в очите на телевизионните зрители в неразбираемо плямпащ глупости лузер.
Защо в тези телевизии винаги е Жириновски? Или, да кажем, някакъв условен „Жириновски”, защото хората, които копират неговия маниер на поведение, има твърде много във всички телевизии.
Той, разбира се, е майстор на скандала по всякакъв повод. Но, разбира се, неговите любими теми са имперска Русия, „назад към СССР”, въоръжаване, мобилизация, война и „извънредно положение”.
Той нарочно конструира фразите си просто и винаги в утвърдителен маниер, те звучат като лозунги, като призиви за незабавно действие. Това е типичен манипулативен прийом „предизвикване на афект”, който е насочен към емоционални и импулсивни хора.
Аз бих обърнала внимание на невербалните начини за косвено внушение: изразителна мимика, позата, специфичната и динамично меняща се интонация на гласа, узурпация на пространството и времето на дискусията. Демонстрира се непоколебимост и апломб, което е привлекателно за поклонниците на „силната ръка”.
Подчертавам, че сега говорим за Жириновски „условно”, по-скоро за феномена, отколкото за реалния човек.
Съществува абсолютно „жириновска” аудитория, тях не можеш да ги спечелиш с меки и етични речи. И тук се включва „тежката аудитория”, агресивно нахлуване, способно да убие психологически, да „отключи” и ето -човек вече е готов за възприемането на всякакви възгледи.
Тук можем да направим аналогия с предизвикването на хипнотично състояние, или, както сега се изразяват психолозите, изменение на съзнанието.
Хипнозата е забранена в извън терапевтичната практика, но има различни, не медицински модели за предизвикване на транс. Ефектът на изключване на разума може да бъде предизвикан от рязко експресивна реч, неочаквано ярка и емоционална асоциация на говорещия, многократни повторения от типа на мантрите, които предизвикват усещане за „инжектиране” на невероятен възторг или ужас.
Това е един от най-ниските архетипове на безсъзнателна агресия, изискващ незабавно действие: На оръжие? На война!
В едно от предаванията Жириновски буквално крещи: Меркел създава Трети райх, германският райх ще господства! Ние сме длъжни да обявим частична мобилизация!
Целият смислов ред тук буквално пулсира от напрежение и тревога: край, всичко свърши, идва войната! А по време на война всички са управляеми и се подчиняват на властта.
Единственото съзидание, което е в състояние да ни обедини и мотивира е съзиданието в името на войната. Това е по същината си оксиморон: война и съзидание.
Това е много ранно, примитивно състояние на съзнанието. И манипулацията е призвана да разбие именно целостта и мъдростта на нашето житие, да размие смисъла, мигновено да ни запрати на това низше, инфантилно ниво на възприемане на света.
Слабите, неуверени, неудовлетворени хора жадуват идентификация с изключителното, героичното, идеалното и чрез сливането си с тях компенсират своите комплекси и травми, своите унижения. А който не е с тях е против тях, той е враг, национален предател.
Ето това е целта на непрекъснатото предъвкване на темата на войната в политическите предавания на руските телевизии – да сплотят „своите” и да поляризират „чуждите”. Това е подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и с идеите за европейския път на Русия.
– Възможно ли е да изброим всички манипулации?
Не, няма „каталог”. Например – безсрамно възхваляване на някого, лакиране на действителността и подмяна на реалността с измислена картинка, доказваща, че всичко е положително – това също са манипулации.
Както и опитът с всички възможни средства да унищожиш опонента си – подигравки, дискредитиране, унижение, измислици, лъжи.
– Как да разпознаем манипулацията?
Когато ни говорят бързо, без паузи. Там, където няма паузи, няма място за размисъл. Речта се лее като порой, истерично-патетична, с многократно повтаряща се човеконенавистническа лексика, тя ви потапя в отчаяние, страх, агресия.
Попадате изцяло във властта на говорещия. Това, по принцип, е военна стратегия: не трябва да се мисли, а да се изпълнява командата.
Това е най-силната манипулация. Тя лесно се удава на хора с некрофилски характер. Тяхната реч е изцяло построена върху страстта към разрушението. Когато те дават свобода на своята агресия, те сякаш излъчват удоволствие, макар, че става дума за страшни неща.
– В обикновения живот това се нарича „вампиризъм”, а в психологията?
– В психологията се нарича именно манипулация.
Превод: Faktor.bg
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кремъл пуска в ход поредния сценарий за дестабилизация на България и сваляне на българското правителство

Из: Ескалиращата вътрешна дестабилизация при ескалираща геополитическа конфронтация, автор: Илиян Василев (Разбира се, съветвам Ви да пречете цялата статия.)

… Защото зад съдбата на една банка и атаките срещу няколко други банки прозират контурите на изострящо се геополитическо съперничество, което предпоставя устойчива дестабилизация, нарастваща уязвимост на страната и неуправляемост за години напред. Затова не преставам да повтарям, че саморазрушителната страст да „натрием“ носа някому, без да сметнем какво това струва, е непростим лукс във сегашното „военно време“ и критична заплаха за националната сигурност, което изисква „военновременни“ мерки по изолирането на вирусите на крайния егоизъм и отрицанието.

Всичко започна с Южен поток и с финансовите потоци, които тръгнаха към България и осъзнаване на реалността, че вътрешните източници за обогатяване на политико-олигархичната класа са изчерпани или компрометирани, а външните пресъхнаха – Европейският съюз рязко затегна контрола върху еврофондовете, а чуждестранните инвестиции и особено чуждестранните инвеститори не преливат от желание да инвестират в непрогнозируема и рискова България.

На фона на свиващите се потоци от чуждестранни инвестиции, средствата ангажирани в проекта Южен поток и замразените други енергийни проекти на Русия, се открояват като сламка на спасението за редица водещи бизнес и политически олигарси у нас.

Но Кремъл си има свои условия и свои правила. Българските „партньори“ имат право на корекции в политическия и медиен дизайн, но не и по съдържанието. Затова и ако преди проекта Белене в Русия все още бяха склонни да „авансират“ срещу бъдещи изгоди, то при Южен поток тези кръгове настояват за обвързване на обещания и разходи с получено и направено.

Ако някой си мисли, че Владимир Путин няма да упражни силов натиск върху това правителство и с неговата позиция, че Брюксел решава по темата Южен поток – дълбоко се лъже. Не случайно Газпром изобщо няма намерение да стартира процедура по дерогация от Третия енергиен пакет и продължава да настоява, че единствено валидни са двустранните споразумения с България. Така рестото на конфронтацията остава у нас.

Пропастта между Запада и Русия расте и конфликтът в Украйна всеки момент може да премине в гореща фаза, като вариантите за Студена война – 2 съвсем не са най-песимистичните.

Южен поток е в центъра на архитектониката на тази геополитическа драма. Москва не може да получи насила българското съгласие, но може да дестабилизира страната, като блокира реформите и вдигне техните социални и политически разходи. Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат.

От началото на месеца в акваторията на Черно море навлезе тръбополагащия кораб на компанията Сайпем, която е контрактувана за да полага тръбите в морския участък на Южен поток. По план трябва да започне работа в края на ноември, но без решение по наземната част в България е логически, политически и икономически абсурд. От което следва, че правителството на Бойко Борисов ще бъде подложено на критики и остри атаки и кризата около КТБ е удобна мина със забавено действие. Не само защото банката бе определена да обслужва проекта от премиера Орешарски. Притчата, която напоследък се прокрадва в някои издания, че Цветан Василев играе с Москва, а Пеевски и ДПС са „древни“ стожери на евроатлантизма, е несръчна ПР схема и четиво за наивници.

Истината е, че евроатлантизмът е най-неуместния план за разбиране на случващото се около банката. Няма вариант при който дестабилизация, провокирана от фалита на голяма банка с критично присъствие в два ключови за националната сигурност сектори – като енергетиката и оръжейната индустрия – без значение дали е поради занижен надзор на БНБ или заради злоумишлена преднамерена атака на политически и бизнес конкуренти – да се смята да полезно или оправдано в името на евроатлантизма действие.Защото в края на този процес България ще бъде отслабена, като се съкратят експоненциално и ресурсите и за провеждане на реформи и изпълнение на ангажиментите ни към НАТО и ЕС и то в епицентъра на най-значимата геополитическа криза за последните 25 години и в нашия Черноморски регион…

В руски издания недвумислено се говори, че ще бъде пуснат в ход поредния сценарий за дестабилизация и за сваляне на българското правителство по метода известен от февруари, разбира се надграден с нови елементи.

В този контекст сагата около КТБ съвсем не се свежда до съдбата на един банкер, а до политическата и икономическа сеизмика, която е съзнателно генерирана и подклаждана, без да може да бъде съзнателно контролирана и управлявана. Този, който иска да внуши, че същата прокуратура, която се намеси по безпрецедентен начин в изборите през май 2013, днес е коренно различна и търси преди всичко „народополезното“ атакувайки банката, ни пуска по пързалката.

Защото процесът никога не е бил воден само, а напоследък и основно от принципни и чисти подбуди, а е бил винаги подчинен на друг много по-съдържателен и значим процес – този за властта – защото става дума за съдбоносни решения, за изходни позиции и достъп до ограничени ресурси. Съдебната реформа е неизбежна, а от нея мнозина от силните „вчера“ ще загубят позиции, власт и пари. Провокираната от тях дестабилизация на страната и повишаване на разходите за реформи цели да ги осуети и да им даде критични лостове за влияние върху законодателната и изпълнителна власт.

Срещу външните заплахи винаги ще успеем да намерим противодействие, в това число и с помощта на нашите съюзници от ЕС и НАТО, както и благодарение на неизбежното отрезвяване и прагматизъм в Кремъл след поредицата неудачи в България. Но срещу вътрешните източници за дестабилизация, при доминантата на груповия и личностен егоизъм – пример за което е сагата около КТБ – нямаме особени шансове.

Най-лошото е, че пропускаме да забележим, че се намираме в стъклен дом и действията ни са обект на невинаги добронамерен интерес, който работи срещу страната и ни прави извънредно уязвими. Без външни инвеститори, с много съдебни искове, с отслабнала държава и държавност, с компрометиран растеж и развитие, сринато доверие сред съюзници, катастрофирали сектори, невъзможни или забранително скъпи реформи – какво струва България като добавена стойност за НАТО и ЕС?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

А пък някои без проблем олизаха оплютото – и се прегърнаха „во имя роду болгарскаму малоумнаму“!

Из: Бойко, прости ни! Автор: Дияна Костова, Снимка: © webcafe.bg

Йордан Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Удивително е какво прави от човека комбинацията между смяна на посоката на вятъра и крехките следизборни резултати. Довчерашните кръвни врагове стават конструктивни партньори, коват компромиси, трият разделителни линии, градят мостове и се отричат от коалиции „анти“ с почти същата стръв, с която до преди месец същите личности се невъзмутимо се клепаха по студия и митинги.

Ораторът на ДПС Йордан Цонев, който иначе рядко пада по гръб в словесни двубои, (не)предсказуемо преживя катарзис по партийна линия и писмено се извини на „мутрата и основател на СИК“ Бойко Борисов, с когото днес целеполага бъдещето на България. Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Николай Бареков тактически излезе на дюшеци в Брюксел, докато камарадите му от ББЦ се червяха на преговорите с мандатоносителя. Само до преди седмица Новият политик грееше на всеки магистрален километър с обещание да отстрани от властта ГЕРБ, чийто председател обвиняваше в съучастие в 150 поръчкови убийства (жертвата на 151-вото от тях се очакваше да е самият Бареков).

Във „високо отговорния“ (според Борисов) бъдещ правителствен крепител – Патриотичния фронт – пък членува Слави Бинев, който беше обявил джихад на бъдещия си министър-председател, пукаше червени балони с лика му и го наричаше страхливец и диктатор с поведение на турски башибозук. След изборите – ни помен от несломимата му жестокост.

Самият Борисов не може да се похвали с възпитание на английски благородник. „Жалък“, „нахалник“, „шмекер“, „мерзавец“ и „мъж под чехъл“ бяха сред най-неутралните квалификации, които лепеше на политическите си опоненти, а днешният му висок държавнически наратив трудно корелира с натюрела на Банкянските СРС-та.

Стигна се дотам, че политиците са много по-известни във фолклор под алтернативна номенклатура – Тиквата, Ментата, Съсела, Димката, Капута, Пицата, Мършата, Фаса, Запалката… Бивши и бъдещи министри, ковачи на закони, лидери на обществено мнение, строители на съвременна България… Прочети ДО КРАЯ >>>

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае?

На снимката: Бойко Борисов усърдно чете и гледа екрана на… непуснатия лаптоп!

Мариян Иванов във Фейсбук написа следния коментар:

Да предлагат КОСТОВ за премиер на програмен кабинет че да се свършва… щом ще спасяваме отново държавата…

На което отвърнах ето как:

ДС не разрешава, не може, а ДС командва Б.Борисов, он, горкият, също така нищичко не може сам да реши, а прави туй, дето му командват кукловодите от ДС – и техните руски братья. ДС (и КГБ) имат параноя от Костов, затуй ДС е забранила на Боко да се сговаря не само с Костов, но и с хората на Костов; затуй така панически бега Боко от „костовистите“ – както дяволът бега от тамяна, както вампирите бегат от изгряващото слънце! 🙂

Големо бегане пада от пустия Костов, леле, и ето какво се получава: сите ченгета от сите партии се съединяват за да дадат подкрепата си за будущий кабинет на глезеното своенравно дете от Банкя, с което се и раздегизирват, приемат този риск, но са готови, дето се вика, и червата си да видят пръснати на паважа, но не и да се съюзят с хора на Костов. Голем уплах е нанесъл тоя пусти Костов на ченгетата и на мафиотите бе, страшна работа: още като чуят думата „Костов“ и се фащат за кобура; такъв страх ги тресе, че думи нямам! Същинска параноя!

Защо ли ги е толкова страх от Костов? – за това требе да питаме самите ченгета и техните политически марионетки, примерно, да питаме самия Б.Борисов. Аз вчера го попитах лично, във фейсбук, ала он мълчи. Сигур некоя невинна душа поддържа страницата му, не вервам он сам да знае откъде се пуща компютъро, он се занимава само с най-висшите работи, откъде-накъде да знае откъде се пуща един компютър?! Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае? Абе, един човек, дека в наше време не знае да пусне един компютър, дали пък знае как да управлява цела държава, а, ний какво мислите и по тоя немаловажен въпрос?

Та затуй самият Боко едва ли чете моите писания до него, но аз ги пиша не за това, а за да останат за… историята. Да видят бъдещите хора в какви интересни времена сме живели, затуй пиша, не за друго.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Проблем за обсъждане: единствено казармата ли може да прави от „мамините синчета“ мъже?

Мартин Димитров: Задължителната казарма не трябва да се връща.

Едва ли много от вас знаят, че двамата с Филип Димитров внесохме законопроекта за отмяна на задължителната военна служба. Смятам, че бяхме категорично прави. Подкрепи ни един доста смислен човек – Илко Димитров, който тогава беше в НДСВ, и който организира събирането на парламентарно мнозинство.

Сега Патриотите искат връщане на задължителната казарма. Не можеш да направиш войник един човек за шест месеца и то насила. Това трябва да е професия. България има нужда от малка, но много добре подготвена армия. В съвременния свят, ако не дай боже има конфликти, те няма да се печелят с численост, а с технологии.

Да не се връщаме назад, светът върви само напред!

Svetoslav Alexandrov: Една от любимите ми теми. За казармата. Или защо НЕ БИВА ДА СЕ ВРЪЩА.

Gery Nikolova: „Не знам защо се самозалъгват някои хора, че ако има казарма – „мамините синчета“ щели да се излекуват… Или – че казармата ще „научи на дисциплина“ някого. Всички знаем истината – че казармата беше един глупав терор, който момчетата трябваше някак да преживеят, мамините синчета или се измъкваха, или бяха слагани на „специални службички“, а „държавата“ използваше тези 1-2 години, за да промива мозъци, да унищожи всяка капка свободомислие, да наложи модела на преклонената пред държавната „йерархия“ главица… Казармата НЕ създаваше „мъже“ – там беше работилницата за пречупване на мъже, слава Богу – не успяваше с всички…

Липсващата дисциплина и мъжественост е проблем на обществото ни – заради манталитети, липсващи добри примери и размити критерии на оценка. Дисциплина и мъжественост – се учат ПЪРВО в семейството. Но, ако семейството не е на мястото си, а всички наоколо се кефят на разни клоуни, „спасители“ с големи усти, но с лош личен пример, ако изглежда сякаш успяват само палячовците – ТОВА се превръща в модел, който се усвоява от следващите поколения. Казармата беше огромна глупост, а идеята да се върне – може да я лансира само кръгъл идиот!“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.