Дискусия: Как се отрази на българите многовековното им пребиваване в Османската империя?

Интересен коментар по публикацията Покана за дискусия: Дали турците ни са виновни за всичко – или по-скоро ний самите най-вече сме си виновни?:

Мисля, че въпросът кой е „виновен” за несполуките на българите не е съвсем правилно поставен. Историята е много комплексен процес, в който действат много фактори и нещата обикновено не може да бъдат сведени до един отделен фактор или причина.

Освен това не виждам защо трябва да се фиксираме само върху несполуките. В историята на всеки народ наред с неуспехите има и успехи и звездни мигове. Интересно: а за тях кой е „виновен” или отговорен? Да не би за несполуките да са отговорни други, но пък само сполуките да са дело на самия народ?

Каквото и да си говорим, турското робство си остава дълбока травма в душевността на българите и на балканските народи въобще. Всяко завоевание влече след себе си различни последици. Понякога има съвсем шизофренни случаи като мексиканския. Мексиканците от една страна се виждат като наследници на великите мезоамерикански култури и най-вече на ацтеките, от друга страна връзката им с Испания не може да се отрече. Така че те имат проблем с идентификацията – дали са ацтеки или испанци или и двете.

Дали чуждото владичество има по-скоро положително или по-скоро отрицателно въздействие, трябва да се разглежда конкретно във всеки отделен случай. Така например наполеоновото завладяване на Германия като цяло е по-скоро положително, защото французите са носители на една по-висока култура, докато Германия по онова време е феодална, авторитарна и изостанала. По-сложен е въпросът с колониалните войни. Дали например англичаните като цяло носят повече добрини или злини на своите колонии? Положително ли е покоряването на Латинска Америка от испанците? Положително ли е разрушаването на Западната Римска империя от германските варвари? Трябва ли днес насила да ощастливим примитивните народи в бразилската джунгла с постиженията на модерната цивилизация? И т.н.

Във всеки случай многозначителен факт е, че бившите балкански владения на Турция днес са по-развити и по-европеизирани от самата Турция. Това показва, че османското владичество като цяло е имало по-скоро затормозяващ и възпиращ характер за тези народи и че те щяха днес да са по-добре, ако не бяха попадали под турско робство. Но в историята е имало много случаи на завладяване на по-висши култури от по-низши.

За компетентна и балансирана оценка най-вече на влиянието на турското робство върху българската култура може да се обърнем например към трудовете на проф. Николай Генчев.

Откъси от неговата книга „Българската култура 15-19 век”, София 1988 г.:

„Без да се поддаваме на романтичните напъни, предизвикали опитите да се съди и преценява коя култура е по–развита и по-съвършена – дали привнесената или заварената… културата на Османската империя в нейния доевропейски вариант, т.е. до началото на 14 век, има за своя религиозно-идеологическа основа исляма… С една такава култура, намираща се на етапа на начално формиране, наложена като официална и господстваща, българите трябва да преживеят векове в принудително общуване в рамките на империята…

Османското завладяване на България довежда най-напред до разрушаването на основните структури и институции, върху които векове българската култура се е уповавала и изграждала… Унищожена е българската държава, т.е. главният организатор на средновековната култура… Османското завладяване засяга дълбоко етническата база на българска култура… колонизаторите са на номадски, предотседнал стадии на развитие…

Всичко това има съдбоносни последици за историята на българската култура: създават се предпоставки за денационализация на етническото съзнание, за накърняване на изградения вече български етнотип… Българският език се затлачава с чужда лексика и граматически форми… Според някои изчисления Великобритания в края на 14 век след чумните епидемии наброява 2,2 милиона или почти колкото България. В началото на 19 век нейното население възлиза вече на 10,5 милиона, докато българското едва надминава равнището на 14 век… Българите са обречени от робството да останат един малък народ с всичките последици от това за социалното и културтно развитие…

С изключително значение за българската култура е демографският факт, че след османското завладяване българите в своето огромно мнозинство остават селски народ… Османското завладяване отделя брутално и за дълго време българите от Европа и от славянската културна общност. Този факт има две много съществени последици.

Откъсването на България от европейската култура в периода на Ренесанса, Класицизма и Просвещението… ще я принуди да застине в своите средновековни форми и да изостане с векове от културното развитие на човечеството. Това обстоятелство е определящо за цялото по-нататъшно развитие на българското общество… въвеждането в лоното на ислямската цивилизация, по-точно в нейния османотурски модел, предопределя насилственото съжителство на две култури с противоположна религиозна и идеологическа основа…

Общуването с турците свързва частично българите с големите култури на Персия и на Арабския халифат. Частично, защото… турците пренасят на Балканите предимно профанирани интерпретации на арабско-персийските културни постижения. По тази линия в българската култура преминават някои стандарти на материалния живот… нови земеделски култури, отделни елементи от пластичните изкуства, от музиката, някои битови умения и специално кухнята, която е почти изцяло арабска, източни обичаи и нрави като гостоприемството…

В българската култура се настанява плътен пласт, наложен от дълговековното общуване с турската култура… в битовата сфера, в нравите и обичаите, в ориенталския начин на живот, в междуличностните отношения, в примирението със съдбата, в ориенталската мудност, в посредствените жизнени стандарти, в хигиената, храненето, облеклото и т.н. Много по-ограничени са въздействията на турската култура в духовната сфера… при това Турция няма какво да предложи в тази област, освен някои елементи на източната пластика и на ориенталското народно музициране. Пък и религиозно-идеологичексите прегради остават завинаги непреодолими…

Като цяло турското завладяване на България нарушава тотално културно-историческия континуитет на българското развитие, променя високите културни институции, налага един нов социалнополитически режим, който изсмуква жизнените сокове и културно-творческите възможности на българската народност.

Но османското завладяване не се оказва в състояние нито да затрие българската култура… тя се опазва и след 15 век, за да осъществи по-късно мъчителното си преустройство, като намери собствените си пътища към новото време.”

Подготви: Анонимен

Срамно ли е да си съвременен комунист, т.е. да си комуно-капиталист?

„Какво му е срамното да си комунист?! Бяхме в СИВ, направихме си държава, която функционираше, имахме пазари, изнасяхме, а не внасяхме. Работещо селско стопанство, икономика и общи пазари с взаимопомощ…“ (Анонимен)

На коментара на този анонимник искам да отговоря, че няма нищо хубаво в това да си комунист. По следните причини:

1. Да си комунист означава, че си нещо много по-лошо от фашист;

2. Единствено комунистите се отказаха от половината си народ и го нарекоха „македонци“ – и наложиха тоя исторически волунтаризъм, това национално предателство с масови репресии;

3. Единствено комунистите превърнаха собствената си държава в концлагер и никой не можеше да напусне и отиде в свободния свят; даже за да се отиде до баба Ванга в Петрич се искаше открит лист от милицията – за право да отидеш близо до границата;

4. Единствено при комунистите селското стопанство функционираше благодарение на феодалните норми – ангария – задължителен безплатен труд на деца, студенти, войници, работници, интелигенция;

5. Единствено комунистите са способни постоянно да извършват държавни преврати за да управляват;

6. На 10.11.1989 г. беше извършен вътрешно-партиен държавен преврат; целта беше „перестройка“, именно капиталисти да бъдат единствено и само комунистите; е, това стана факт;

7. Комунистите извратиха думата „демокрация“ и я превърнаха в мръсна дума;

8. Комунистите разграбиха изцяло народното богатство и си го разпределиха помежду си, превръщайки се в олигарси.

И така нататък до безкрайност. Сам си отговори хубаво или лошо е да си комунист. За самите комунисти, вероятно, е прекрасно че са комунисти. Днес те са предоволни комуно-капиталисти.

Техните жертви и за „обектите“ на техните изстъпления – стига да не са хептен малоумни! – едва ли ще приемат, че е не е срамно и е хубаво да си комунист…

Автор: Анонимен

„Чалгата е еманация на България“

Важно е: чета в „Банкеръ“ изказване на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“ (3 удивителни). По-долу: „Чалгата превзе политически България“. И т.н., от този десен, каквото ти душа иска – в насипно състояние.

Не познавам бюргера Клаус Рот. Инак уважавам Германия; индустрия, икономически потенциал, здравно обслужване – съвременна европейска държава. Едновременно с това, страна с традиции – Гьоте, Шилер, Бах, Бетховен, Хиндемит… – богата европейска култура. Имат си всичко хората. И много от това, което си имат, аз го харесвам. И много от нещата, които си имат, ние ги нямаме. Какво да се прави, може би с времето, ще понаваксаме…

Ние си нямаме, например, и прословутия немски „хард“-рок – него аз не възприемам. Не ми харесва. Музиката му дрънчи, като удар на подкован с налче ботуш о паважна настилка. (Има, разбира се, тук-таме и германци, които не го харесват.) Но общо взето това харесват хората. Цвилят от възторг и удовоствие. И си го слушат. Само в Германия.

Аз – освен класическа музика (в това число и изброените по-горе немски автори), освен Вагнер (имам всичките му опери на СД), освен руска (и бивша съветска) музика, освен Бийтълс (и всичко значимо след тях) – слушам и чалга. Харесвам я. Не всичко харесвам, признавам. Особено в последните години, медийното пространство бе залято с разноцветни чалга-потоци. Признавам – слушам селективно…

Момент, забравих да добавя – към горния списък от любими мои ОЩЕ >>>>>

Дали пък не сме прокълната страна та всичко у нас е тъкмо наопаки?!

Вчера в училището, в което работя, един ученик от 12-ти клас решил да си тръгне по-рано, т.е. не влязъл в час, а се качил на велосипеда и тръгнал нанякъде. И тъкмо излизал от двора на училището и се е ударил в минаваща по улицата кола. Толкова силно се е ударил в движещата се кола, че й е счупил стъклото. Има наранявания, дано не си е счупил нещо. Инцидентът е станал към обяд. Момчето е закарано в болница. Днес ще разберем в какво състояние е нашият ученик.

И ето във връзка с този инцидент веднага стана дума за това трябва ли да се търси отговорност от учителя, в чиито час е трябвало да бъде ученикът. Някои твърдят, че ако учителят провери присъстващите ученици и напише в дневника отсъствие на тия, които ги няма, то тогава ако с някой от отсъстващите се случи нещо подобно (инцидент и пр.), учителят е снел отговорността от себе си; но ако не е писал отсъствие на ОЩЕ >>>>

Двете лица на българския комунизъм: фалшификатът, предназначен за наивници, и истинското, зловещото, кърваво-червеното…

Представям тия филмчета на вниманието на толкова милата и невинна нова шефка на ЮНЕСКО, ръководителката на световната организация за култура и образование другарката Бокова, за да види какви „културни подвизи“ са вършили, какви злодеяния са правили партийните другари на баща й (пък и нейните собствени партийни другари!) с оцапаните си с кръв ръце, та белким поне малко се покае, а ако иска, може и да прокълне комунизма – за да има някакво, макар и нищожно, морално право да заема поста си: