И на последния идиот е ясно, че СИРИЗА е проект, финансиран от Кремъл

Из: Умря елинският комунизъм – всеки грък с лични прислужници, българи или албанци, автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

В Гърция се провали СИРИЗА – проектът на Кремъл, а съседите получиха точно това, за което гласуваха

… И на последния идиот е ясно, че проектът СИРИЗА е финансиран от Кремъл, разчитащ на крайнолеви, антиевропейски и проруски настроени маргинали, които се увеличават във всяко общество, обхванато от криза.

Че Ципрас не е нормален политик е ясно и на Меркел, и на Оланд. Циркът на благоприличие, който разиграват при контактите си и преговорите с този руски агент са неминуема част от добрия дипломатичен тон, но всяко нещо си има граници.

Действията на СИРИЗА, се превърнаха в пародия на доброто старо библейско послание в стил „Дай на бедния и последната СИРИЗА“. Ясни са и други руски проекти – фашистката партия на Льо Пен, както и подобна гнусна структура в източните провинции на Германия – ПЕГИДА.

Ципрас спечели с обещание да не намалява пенсиите и заплатите, да не прави съкращения, да излезе с гордо вдигната глава пред кредиторите…

И идиотите му повярваха

Днес, от позицията на времето можем да твърдим, че елините получиха точно това, за което гласуваха.

Три десетилетия елините живеят на кредит. Три десетилетия лявата ПАСОК печели избори с популистки обещания, после вдига пенсии, заплати, увеличава администрация, взима нови кредити и след две-три години се проваля, а финансовата яма зейва още по-дълбока. После печели Нова Демокрация с обещание за икономия, бюджетни съкращения и тъкмо позакрепи положението и дори собствените й избиратели се отдръпваха от нея. За да връчат жезъла на разхищението отново на социалистите от ПАСОК.

И така 30 години. Докато не се появи Ципрас…

Той е друга история. За първи път Гърция се управлява от руски агент. Нито в ПАСОК, нито в Нова Демокрация Русия не е имала такова влияние, каквото в СИРИЗА…

… Скоро Ципрас няма да го има

Времето и историята ще го изхвърлят, а след години гърците ще си спомнят за него като поредното недоразумение в историята си. Гърция ще си остане там, където е, само дето на гърците ще им е малко по-трудно от вчера, ще им се наложи да работят малко повече от вчера и да харчат по-малко от вчера.

Докато Ципрас си харчи някъде милионите, спечелени докато съвсем законно е бил овластен от самите гърци да управлява. Поредният геополитически проект на Руската империя, който се е провалил.

Нищо ново под слънцето. Дано само по-бързо го осъзнаят самите гърци!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесен текст, заслужава да се прочете, тук съм дал само откъс, прочетете го изцяло! Напълно подкрепям основната му теза.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Украйна е образец за радикална декомунизация

Московската хунта вдъхнови антикомунистически европейски пробив в Украйна, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Едноличният войнолюбив режим на Путин превърна заплашената от него Украйна в образец за радикална декомунизация в Европа и в света. Без агресивната му политика спрямо съседна Украйна украинците вероятно щяха да вървят по мъчително бавния път на декомунизация, по който се влачи България вече четвърт век.

В този смисъл Путин напълно сериозно може да бъде определен като неволен инструмент на декомунизацията, който превърна съседната бивша съветска република в образец за подражание. На опашката чакат още доста анклави на посткомунизма. Но най-вече украинският опит един ден ще послужи на самите руснаци, когато техният Путлер и без война ще ги доведе до резултати от своето управление, сходни с онези, които постигна Хитлер. И едва тогава “малката Украйна”, каквато отдавна е България като обект на руските хибридни войни, ще може да се освободи от Петата колона на Москва, проникнала на всички нива тук.

Само вижте примера от вчера: Красимир Велчев, един от най-близките помощници на Бойко Борисов, оглави групата за приятелство с Русия в парламента – не някак си с руския народ, а именно с Русия на Путин. Вече е насрочена по тази линия първа негова среща с пратеник на Путин.

Във въпросната група са се записали повече кандидати да си дружат с московската хунта, отколкото са депутатите, желаещи да си общуват в групите за приятелство с която и да е страна от Европа или Северна Америка. ГЕРБ удовлетворяват нагона си да са начело и в това отношение!

А междувременно в Украйна се случва следното поучително развитие на събитията, предизвикани от агресивната политика на московската хунта.

е-vestnik

Украинският парламент прие днес закон, забраняващ пропаганда на тоталитарните комунистически и нацистки режими и техните символи. Общо 254 депутати гласуваха за това решение, за чието приемане бяха необходими 226 гласа, и което трябва да бъде обнародвано от президента.

Списъкът с елементите, които занапред ще бъдат забранени, включва съветското и нацисткото знаме и химн, както и паметници в чест на комунистически ръководители. Улици, местности и предприятия не могат да бъдат кръщавани с имена, напомнящи на комунистически ръководители, дейности на комунистическата партия или болшевишката революция от 1917 г.

Лицата, признати за виновни за производство или разпространение на съветски и нацистки символи, може да получат присъда до 10 години затвор според новия закон. Върховната рада определи 8 май за Ден на памет и помирение в чест на всички жертви от Втората световна война, съобщи ТАСС.

Документът отменя украинския закон “За увековечаване на победата във Великата отечествена война 1941-1945 г.” и определя 9 май за “Ден на победата над нацизма във Втората световна война”. Законопроектът, за който гласуваха днес 261 депутати, предлага използването на термина “Втора световна война”, вместо “Велика отечествена война”. При честването на паметта на загиналите във Втората световна война, съгласно законопроекта, се отменя използването на съветски символи.

Украинският президент Петро Порошенко заяви, че смята за равнозначни ролите на Адолф Хитлер и Йосиф Сталин в разпалването на конфликта. “Хитлер и Сталин заедно предизвикаха кървавата баня на Втората световна война и след това се опитаха да разделят Европа”, каза Порошенко в присъствието на полския президент Бронислав Коморовски, който е на посещение в Киев.

Върховната рада прие и “Закон за достъп до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим от 1917 до 1991 г.”. В срок от три месеца документите трябва да бъдат предадени в Украинския институт за национална памет, където ще бъдат обществено достъпни.

Украйна изготви нова доктрина за сигурност, в която осъжда “агресията на Русия” и поставя за цел членство в НАТО, предаде Ройтерс. Ръководителят на Съвета за национална сигурност Олександър Турчинов заяви на заседание на съвета, че Украйна приема руската агресия като дългосрочен фактор и смята членството в НАТО за единствената надеждна външна гаранция за запазване на своя суверенитет и териториална цялост. Турчинов заяви, че петгодишната стратегия се основава на реалността от руската военна агресия.

“За пръв път в историята постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, който притежава ядрени оръжия, използва този фактор, за да сплаши международната общност и използва военния си потенциал за анексиране и заграбване на територията на една европейска страна”, заяви той. Турчинов каза, че сега европейската и евроатлантическата интеграция е приоритет в политиката на Украйна и че страната ще се стреми да координира армията и разузнаването си с тези на западния алианс.

НАТО заявява, че членството за Украйна е евентуална бъдеща възможност, но отказва да въоръжава правителството в Киев с аргумента, че Украйна не е член на алианса и не отговаря на изискването за военна помощ съгласно правилата за колективна отбрана на алианса. Новата военна доктрина, която бе изготвена от Съвета за национална сигурност на Украйна, ще влезе в сила, след като бъде утвърдена с указ на президента Петро Порошенко.

БТА

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Какво стои зад вакханалията на обилно платения рублофилски цирк в България от последните месеци

Страните от бивша Източна Европа имаха историческия шанс начело на западния свят през 90-те години и в началото на 21 век да стоят лидери, които не бяха подвластни на ляво-либералния утопизъм характерен за издания като „Гардиън“. Спомените от епохата на Студената война бяха все още достатъчно живи и релефни за да позволят на заблуди относно перспективата за развитие на Русия да вземат връх в стратегическото планиране на западния съюз. Слабостта на Русия през 90-те години не можеше да бъде възприета като гаранция, че вековните геополитически инстинкти на Руската империя са погребани безвъзвратно и без остатък под руините на Съветския съюз.

И в годините на най-драматичната си слабост след 1991 г. Москва брутално участва в разпокъсването на Грузия чрез подкрепа на сепаратистите в Абхазия и южна Осетия през 1992 г., чрез манипулирането в своя изгода на конфликта в Нагорни Карабах и на други места в постсъветското пространство. Руската имперска доктрина винаги се е основавала на презумпцията за неограничена външна експанзия като ултимативно средство за сигурността на империята. След края на Втората световна война тази презумпция се конкретизира в основната стратегическа цел за изтласкване на САЩ от Европа и поставянето на Стария континент под пряката хегемония на Москва като неограничен господар на Евразия. Поражението на Кремъл в Студената война не бе достатъчна гаранция, че на тези имперски мечти е поставен окончателен край. След 1991 г. от Запад към Москва полетяха от изгодни по-изгодни предложения за пълна и приоритетна интеграция на Русия в системата за Европейска и Атлантическа сигурност, разширена до размерите на цялото Северно полукълбо.

ЕС разтвори огромен спектър от възможности за интеграционно, технологично, търговско и политическо сътрудничество с Русия. Москва остана резервирана към значителна част от тези невероятно благоприятни възможности. По една основна причина – оползотворяването им би поставило ограничения върху бъдеща стратегическа имперска експанзия на Русия към „полагащите й се сфери на влияние“ в постсъветското пространство и бивша Източна Европа. Именно това поведение на Москва бе ясна индикация, че Източна Европа трябва да се погрижи за своята дългосрочна сигурност в сътрудничество със своите европейски и западни партньори. Разширенията на НАТО и на ЕС на Изток бяха инструментите на тези гаранции за сигурност и развитие на уязвимите централно- и източно-европейски общества в епохата след комунизма. Натискът на Варшава, Прага и Букурещ върху Запада за приемане в НАТО – заедно с другите по-малки страни – и партньорството и подкрепата на Вашингтон, Берлин и Лондон с Източна Европа създадоха общото пространство за сигурност и сътрудничество в евроатлантическото пространство.

Като наблюдаваме какво се случва днес в Украйна можем да си представим на какви рисове би била изложена Централна и Източна Европа ако на изток от нея не преминаваше категоричната червена линия на защита, осигурявана от Атлантическия съюз. А като наблюдаваме вакханалията на обилно платения „русофилски“ цирк в България от последните месеци, можем да си представим още колко по-ниско можехме да паднем като народ и държава, ако демократичните политически и граждански сили в България не бяха се преборили за европейската и атлантическата принадлежност на страната ни. На българите и на източно европейците не им отива да се държат като „ястреби“ спрямо Русия.

За нас обаче е важно да участваме активно в международния политически дебат срещу илюзиите и обвиненията на издания като „Гардиън“, оневиняващи руският имперски експанзионизъм с (псевдо) пацифистки аргументи. Нашата история и политически опит са най-доброто доказателство, че подценяването на агресията е най-прекия път към загубата на свобода и достойнство. А „Гардиън“ май минаваше за либерален вестник – нали? Либерален идва от liberty – свобода. Защо „Гардиън“ си позволява с лека ръка да жертва нашата свобода?

Написа: Ognyan Minchev, Фейсбук

По повод на: Сатанизирането на Путин е опасно – тласка света към война

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Дискусия по важен въпрос в предаването „Вяра и общество“

Може ли да бъде променено името на храм-паметника „Св. Александър Невски”@

Дискусия тази събота във „Вяра и общество”

В навечерието на втория храмов празник на катедралата „Св. Ал. Невски” екипът на предаването организира дискусия по една тема, която формално може и да не засяга ежедневието ни, но има безспорна проекция в бъдещето. Деветдесет години след своето освещаване най-големият православен храм на България е безспорен символ и на християнската традиция, и на националната ни култура. Но съответства ли името на храма на неговото предназначение? Още преди откриването си той е престанал да бъде само мемориал на Освободителите и се е превърнал в главната църква на православна България, а от 1953-та – и нейна патриаршеска катедрала.

Макар, че православието е наднационално и универсално, адекватно ли е този храм да носи името на светец, който няма нищо общо с християнството по нашите земи? На какво се дължи всичко това – на космополитната ни духовност или на нихилизма ни? След като храмът вече е собственост на Българската църква и предстои грандиозна реставрация, възможно ли е редом с обновяването му да бъде обновено и неговото име и той да бъде посветен на светите братя Кирил и Методий, които ни дариха най-голямата свобода – два общуваме с Бога на своя език?

Отговорите на тези и други въпроси, които може да провокира такава дискусия, ще търсим заедно с нашите събеседници: Тивериополския епископ Тихон, предстоятел на храма – паметник, проф. Калин Янакиев, д-р Андрей Романов – редактор в сайта „Православие. БГ” и д-р Венцислав Каравълчев, богослов и църковен историк.

Вашите мнения и въпроси по тази тема очакваме предварително на страницата ни във фейсбук „Вяра и общество”, на електронния ни адрeс viara@bnt.bg или на страницата на предаването в сайта http://www.bnt.bg. По време на излъчването ни, директно в ефир Ви очакваме на телефони 02 9 444 999 и 02 814 2551 след 17.20 ч. Ако искате да получите отговор, моля звънете ни своевременно, а не след приключването на разговора.

В същия брой очаквайте още:

„Свидетели на тайната” – или как науката и религията се срещат при изследването на Христовите реликви. Интервю с Гжегож Гурни, един от авторите на книгата, която наскоро излезе и на български език. От него ще научим съществува ли първообраз на всички икони, изобразяващи Иисус Христос, и какво общо има той с т.нар. „Кърпа от Манопело”.

Гледайте ни, очакваме Ви в обичайния час – точно в 17.00.

Екипът на „Вяра и общество”

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.