Темата в Дискусионния ни клуб днес е: Имаме ли изобщо нужда от учители?

Каква е ролята на учителя в съвременния свят, в който младите, съвсем неопитни, са поставени в практически необятния информационен океан?

Над този въпрос искам да предложа да помислим по-старателно и задълбочено. Има ли някакви мнения? Вълнува ли се някой друг от същото – или само аз се вълнувам от такива шантави въпроси?

Как младите ще станат пълноценни личности, адекватни на нуждите на съвременния живот – ако не са подпомогнати от добри учители, държащи се също пределно адекватно на нелеката ситуация? Ами ако учителите се държат неадекватно на ситуацията, в която сме поставени, давате ли си сметка до какви последици води това?

Може ли младите да напредват в своето умствено, нравствено, духовно и въобще личностно развитие без учители? Дали пък в днешно време учители вече просто не са ни нужни? Могат ли младите да се учат сами – или от добри учители винаги ще има нужда?

Някога учителите са били посредници между младите и оскъдните тогава знания (даже книги и учебници тогава или не е имало – или са били крайно дефицитни, не са били достъпни), това обяснява защо тогава учителите са били необходими (те са били „разказвачи на знания“!), но днес, когато всеки има пряк достъп до огромния информационен (смислов?) океан, дали учителстването вече наистина не си е отживяло времето?

Или пък в днешно време учителите са още по-необходими – тъкмо поради това, че те са нещо като „опитни плувци“ в този същия необятен информационно-смислов океан, до който всички имаме достъп, ала далеч не всички сме така добри в „плуването“?

Изобщо нещата в днешно време коренно се променят, ала ние продължаваме да се пребиваваме в оковите (веригите) на отдавна отживели времето си стереотипи, представи, предразсъдъци, т.е. продължаваме да сме роби на един изцяло анахроничен манталитет.

Ето затова поставям странния си на пръв поглед въпрос. Той, разбира се, може и да се преформулира в процеса на предложения дебат. Нямам претенции, че въпросът ми е най-сполучливо формулиран и коректно поставен.

Много ми е интересно дали някой сериозно ще се включи в дискусията.

Хубав ден ви желая! Заповядайте, включете се: нашият „Дискусионен клуб“ почва днешното си заседание! 🙂 Да си пожелаем успех в търсенията!

Нали не сте забравили това, че тъкмо истината освобождава, само истината ни прави свободни! Ето, да потърсим тази съдбовно значима може би истина около ролята и смисъла на учителстването в нашата така модерна и динамична епоха.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Показателна дискусия за българското образование: От обществото зависи какво, как и кога осъзнава МОН, ний, гражданите, сме МОН!

Васил Василев се чувства умислен и затова написа във Фейсбук:

Виждам разни коментари на „експерти“, които твърдят, че ученикът бил поставен в центъра на образователната система. А никой не казва, че тази система е обезглавена, а главата й са учителите, които са оставени да мизерстват. Така че, нека спрем да повтаряме клишета и погледнем числата в средното образование:

– 57 500 учители в системата на основното и средното образование

– под 9% учители под 35 години

– почти 50% учители над 50 години (от които две трети над 55)

– 3,5% от БВП бюджет за образование, най-нисък в ЕС (средният процент за ЕС е 5,3%)

– 3,1 млрд. лева общо за образование през 2016 г.

От тези 3,1 млрд. под 700 милиона лева са за учителски заплати в основното и средното образование на година, което се равнява на около 3,2% от бюджета (не от БВП, БВП е над 80 млрд. лева, а бюджета е малко над 20 млрд. за всички сфери, като прибавим и дефицита – малко над 22 млрд.). Вижда се ясно застаряването на професията, което е в пъти по-бързо, отколкото застаряването на населението. Така изниква въпросът кой ще преподава след 10-12 години (когато тези 50% се пенсионират), министерството ще измисли гениалния план един учител да преподава по 2-3 предмета или ще си внасяме учители от чужбина (дали ще се съгласи някой с тези заплати не е ясно). Също така поради ниските доходи, новите попълнения, които постъпват в системата, са хора, които не са могли да станат нищо друго (разбира се, не всички – и тук си имаме блестящите изключения, които обаче са незначителна част на фона на останалите). Няма кой специалист да се съгласи на 500-520 лева нетна начална заплата.

Разбира се, едно просто увеличение на заплатите на всички (колкото и да е голямо) няма да реши цялостно проблемите, само ще доведе повече нови преподаватели в системата. Трябва да бъдат създадени и критерии за качеството на образованието и тези критерии да бъдат обвързани със заплатите на учителите. Да има базова преподавателска заплата и от там нататък да има значителен процент над базата, който да бъде определян от резултатите на учениците по тези критерии за качеството. Това ще даде и стимул на учителите да преподават колкото се може по-добре и кадърните и вдъхновени учители ще знаят, че може да изкарват добри доходи от професията си.

Но хайде да се върнем на увеличението и да видим колко би струвало едно двойно увеличение на заплатите. Еми още 700 милиона лева (или още 0,9% от БВП). И сега идва въпросът – откъде ще ги вземе държавата тези пари? И има три отговора, а може и комбинирано:

– като приоритизира сектора на образованието, сиреч, като се обсъжда бюджета за образование за следващата година да се отделят повече средства за тази сфера за сметка на някои други. Като това ще направи средствата за образование 4,4-4,5% от БВП, което пак е малко в сравнение със средното 5,3% за ЕС.

– като преструктурира разходите в тази сфера и ги насочи приоритетно към заплати. Тоест като харченето на тези 3,1 млрд., които се дават сега, се оптимизира, минимализират се вторичните и ненужни разходи и остатъкът се насочи към заплати.

– като се взимат заеми. И тук държа да подчертая, че има добри и лоши заеми. И тези за образование са от добрите, защото ще се върнат в пъти, стига необходимите структурни реформи да са вече налице. Както и родителите отделят повече средства за образованието на децата си в по-голям град или в чужбина, защото знаят, че след известно време тези средства ще се върнат в пъти.

И сега чакам някой политик да се появи и да ги каже тези неща, ясно и конкретно. Или да предложи алтернативен вариант (а такива има много), пак обяснен разбираемо и конкретно. Но докато се разтягат неразбираеми локуми на по 150 страници, няма да стане.

Коментари:

K.v. Delchev: Ах колко точно, не съм фен на взимането на заеми в период на политическа и икономическа нестабилност…

Васил Василев: И аз, но е вариант принципно.

Dimo Padalski: Само че България не те слуша и взима нови и нови заеми…

Kristiqn Hristov: Изобщо не съм на ти с финансирания и глупости, но все пак останалите пари къде отиват? Висшето образование не е ли в това перо? А заплатите там?

Васил Василев: В това перо е всичко, но специално с преподавателите във всишето ситуацията е много по-добра, а и там от 1 март тази година се въведоха добри критерии за качество. Иначе има няколкостотин милиона, които изобщо не се разбира къде отиват, записано е твърде общо и на един чиновнически език, който много малко хора разбират.

Dimo Padalski: Само ще кажа, че едно от исканията на учителската стачка 2007 година беше разходите за образование да станат от 4,5 % тогава на 5%, а сега са 3,5 %…

K.v. Delchev: Е, тя седянката беше отдавна…

Dimo Padalski: Но искам да кажа, че % е паднал оттогава…

Kristiqn Hristov: Дали не е време за нова? Аз от няколко години се чудя защо не се чува нищо сред учителите за такива действия..

K.v. Delchev: Янка Такева звучи ли добре като причина?

Васил Василев: Това е председателката на най-големия учителски синдикат*.

Dimo Padalski: Може би защото тогава исканията на учителите не бяха напълно удовлетворени и много учители се обезвериха оттогава, но от друга страна беше постигнато едно значително увеличение, а Янка Такева, която е шеф на синдиката много отдавна е настроена проправителствено сега…

Kristiqn Hristov: да чувал съм я, но доколкото виждам от Уики-то и през 2007 е била

Kristiqn Hristov: за да има ефект трябва да се тръгне отдолу – т.е. от самите учители. Ако те си мълчат (от страх, нежелание да изкажат мнение, задоволство и т.н.) няма как от горе да им се наложи

K.v. Delchev: Трудно се почва отдолу-нагоре политическо движение.

Kristiqn Hristov: Защо да се прави политическо движение?

Dimo Padalski: Е,това не е нужно да е политическо движение, а синдикално.

K.v. Delchev: Е, синдикалните искания по характер винаги касаят политиката.

Kristiqn Hristov: и все пак трябва да има недоволство (поне според мен) за да има промени. Т.е. ако учителите са си доволни защо да правят нещо ново?

Васил Василев: Учителите са апатични, а за да стане такава промяна, трябва да имат и подкрепата на родителите, много от които ги устройва едно такова положение – по-лесни подкупи, по-голяма възможност за натиск, писане на по-високи оценки, неповтарене и т.н. Тук засегнах и друг проблем – че всички се борят за оценки, а не за знания, затова после като излезнат на пазара на труда 55% от студентите ни работят нещо, което не изисква висше.

Sabina Markova: Учителите са апатични, но се страхуват от родителите и не търсят сътрудничество. Атестациите ги плашат. Повечето се държат като каубои в бар. В училището работят властови принципи. Там родители и ученици нямат думата. Финансови механизми за стимулиране на работата с деца и родители има и сега заложени, но се използват от директорите за подчинение на персонала, а не за повишаване на ефективността. Апатията се ражда в безсилието.

Dimo Padalski: Родители и ученици там имат все повече думата…

Sabina Markova: Къде там? Аз имам двама ученика и всичко е про-форма. Обратнат връзка не само не се търси, тя е нежелателна.

Dimo Padalski: В училище. Властта на ученици и родители става по-голяма… Нека училището се опита да наложи наказание на ученик или учител да остави ученик на поправителен изпит и ще видите какво значи натиск на ученици и родители…

Sabina Markova: Не знам откъде черпите информация. Едното ми дете е шести клас. Има оставени деца на поправка. Натиск аз не знам да има. Има и наказани ученици. Но няма комуникация с родителите, за да не се стига до там. В нашето училище проблемът е в отношението и липсата на комуникация.

Dimo Padalski: Черпя информация от извора, защото съм учител…

Васил Василев: Sabina Markova Тук г-н Падалски е прав, практически няма възможност за изгонване на когото и да било.

Sabina Markova: Не знам такова нещо. Знам, че въпросът не е в гоненето, а в отношението. Стигнели се до гонене, това означава, че някой в училището педагог, психолог или директор не си е свършил работата. Познавам съучениците и на двете ми деца и мога да кажа, че всяк…Вижте още

Momtchil Iakimov: Отговорът е „свободно образование“. Най-много училища за най-кратко време са вдигнати през Възраждането, когато даже сме били под чужда държавна юрисдикция, камо ли да имаме министерство, инспекторат и еднакви учебни програми. Тогава е било престиж за града или селото да доведе добър даскал, градските първенци са ходили да го „пазарят“ по Одеса и Цариград.

Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Може ли да има държавно или държавно финансирано училище, в което вместо матура по математика да се държи тестът SAT, a вместо по английски – Cambridge Certificate?

K.v. Delchev: Не, не може. Защото съществуват държавни образователни стандарти. Точно както не може и да не си плащате данъците.

Васил Василев: И защото мисля, че знам накъде биеш – либерализиране. Бил съм на повечето срещи на ДЕОС за образование и се предлагаха идеи всяка общност да си избира учителите. Но това не виждам как би проработило, когато образованието не е ценност, а са ценност оценките, което нерядко става причина за насилие, вербално или физическо. А за малцинствата, където образованието е последна грижа – това ще ги сегрегира още повече.

Васил Василев: Как може изобщо да няма стандарти, когато изключително ниските, които сега има, не могат да се спазят?

Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Но за мен държавата не е нещо, което съществува само за себе си. Това е система от правила/закони, с които да си правим заедно живота по-лесен. Когато нещо не работи и усложнява живота, трябва да се реформира.

K.v. Delchev: Да, но не да се премахне.

Ангел Грънчаров: Качествено образование може да има само когато учители и ученици (участниците в реалния процес на образование) и родителите имат длъжната свобода. Разговорите за учителски заплати са запрягане на коня зад каруцата. Най-важният проблем е: откъде да намерим учители с ново мислене според парадигмата на свободата, щото същностната промяна на образователната система ще започне от тях, те ще бъдат нейния двигател. Аз лично не си представям откъде ще се намерят тези образователни революционери при положение, че университетското ни образование е съвсем дефектно и порочно и продукта му в общи линии е съвсем дефектен.

K.v. Delchev: Г-н Грънчаров, на революциите в образованието им казваме и инак – експерименти с деца. А каква е тая парадигма на свободата, ще ми е интересно да чуя.

Васил Василев: Ангел Грънчаров, има много такива хора, половината ми бивш клас са такива хора – свободномислещи, искащи да споделят знанията и уменията си с новите поколения, но с 500 лева на месец няма да стане и кой ги упреква – като могат да станат програмисти и да взимат по 4-5000, където трудът им ще е оценен и уважаван.

Momtchil Iakimov: Васил Василев Вместо да си правим измислени стандарти, да си пишем шестици у дома и да се излагаме в международните оценявания, по-добре да вземем универсални международни стандарти/изпити и да се оценяваме по тях. Не бих се поколебал да поема 200$ такса за изпита по TOEFL в американското посолство, aко имам обективен измерител. И веднага бих приел, че ако някой вземе … международен сертификат по еди какво си, има автоматично четворка на матурата при вземане с минимална оценка и отличен 6 от над ….нагоре. Примерно.

Ангел Грънчаров: Васил Василев, радвам се, че има такива хора. Който е призван за учителската професия е готов обаче и на саможертва. Щото идеални подбуди движат тия хора. Който се вълнува главно от пари, той по презумпция не става за учител в оня възвишен смисъл на думата. Учителите у нас няма да получават тлъсти заплати още десетки години, по общоразбираеми причини. Защото у нас народът не цени духовните неща. Повечето нашенци и сега си мислят, че учителите получават „незаслужено високи заплати“, за тях учителят не прави нищо, а само „си клати краката зад бюрото“…

K.v. Delchev: А защо TOEFL? Защо не SAT, или IELTS, или Кеймбридж? И що само по английски? Не може ли и DELE? И изпитите на Гьоте-институт? Ами ТРКИ за евразийците?! Предчувствате ли бюрократичния ад?!

Васил Василев: Ангел Грънчаров, така е, за да си учител наистина трябва да имаш идеални подбуди. И точно затова само 9% са под 35-годишни. Защото очевидно хората у нас ги нямат тези подбуди, но много повече готини хора биха се заели с тази професия, ако можеха да взимат нормален доход, а не тлъсти заплати. Защото с 500 лева на месец не може да се живее нормално. А това мислене, че не може да станат промени, които да променят това в следващите десетки години, не го приемам. Може, стига да има адекватни политики.

Momtchil Iakimov: Васил Василев, Васко, до средата на 90-те години преподаватели във ВУЗ, лекари и юрисконсулти караха вечер личните си коли като таксита и изкарваха доста повече, отколкото от основната си работа. Сега не е така. Българите определено са готови да харчат за образование на децата. Даже малко повече, отколкото смятам за трезво, защото понякога ми изглежда смехотворно да дават хиляди за това, докато живеят в отвратително поддържани блокове с простряни гащи и сутиени по балконите. Ако вкараме пазара, за добрите учители нещата ще си дойдат на мястото.

Васил Василев: Momtchil Iakimov, да, съгласен съм, но ромите дали са готови? Пращат си децата на училище само за да взимат детски, а това го знам от първа ръка, имаше 6 ромчета в класа ми до 7 клас и си говорехме.

Momtchil Iakimov: K.v. Delchev SAT и Cambridge ги изредих вече. Какво Ви притеснява, че веднъж ще бъдат признати и следващата ревизия – след 10 години? Признаването на чужди стандарти ми се струва по-лесно от писането на собствени.

Ангел Грънчаров: Васил Василев, казах, че заплатите на учителите у нас няма да станат чак толкова престижни, че най-елитните личности да се впуснат да стават учители. А не че промени в образованието ни изобщо няма да има. Аз лично отдавна правя същностна промяна в работата си като учител по философия – за което си плащам съответната цена (репресии, уволнения и пр.) и въпреки това не се отказвам. Смятам, че ако системата на образованието у нас не се демократизира, качествено образование в България няма да има, също така и демокрация в България няма да има. И просперитет на страната и на нацията няма да има. Кажете това на политиците, с които контактувате – и които се наричат реформатори…

Momtchil Iakimov: Васил Василев, не може цялата образователна система да се равнява по проблемните случаи. За тях си има друго лекарство. Нали не ме разбра погрешно, аз не си и помислям за разграждане на държавно финансираното средно образование, а за отказ от единните държавни стандарти.

K.v. Delchev: Няма да е веднъж. Има десетки международни стандарти, които различни лобита ще искат да се признават. Посолства, консулства, фондацийки, асоциацийки… Всеки от тях на няколко години си сменя формата и скалата, което ще води до нова прекалибрация. Отделно всеки такъв стандарт ще си идва със собствен документ, който ще трябва да се проверява за автентичност и т.н. и т.н. … Просто не знаете какво си пожелавате.

Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Гледаме децата какво искат. 1000 души ходят годишно на изпит за Кеймбридж в последните 5 години, значи – допуска се като измерител на знания. На индийския изпит, за който говориш, ходят 5 човека – значи не може, трябва да са … 500 (примерно)

Васил Василев: Ангел Грънчаров, какво значи да се демократизира и как, пояснете? Иначе да, казвал съм го, контактувал съм основно с политици от ДЕОС и от ДСБ, Радан включително.

K.v. Delchev: Т.е. всяка година правим нов списък?! Лесно и просто. Вие имате невероятен афинитет към административните упражнения!

Васил Василев: Momtchil Iakimov, да, не може да се равнява по проблемните случаи, но трябва да ги реши по някакъв начин, особено когато проблемните случаи от 2012-13 насам се очертават да са мнозинство.

Ангел Грънчаров: Васил Василев, запознат ли сте с демократичните училища на проф. Яков Хехт от Израел? Училището е саморегулираща се демократична общност, учителите, родители и учениците си партнират и решават всички въпроси, а държавата не им пречи да работят. Просто е: има свобода, и учители, и ученици, и родители практикуват свободата, вземат решения, учат с удоволствие, работят, мислят, обучават се. И постигат удивителни постижения. Образованието по презумпция е свободна духовна дейност, а не нещо, което трябва да се прави под диригентската палка на самозванците държавни чиновници.

K.v. Delchev: Запознат съм и с Яков Хехт. Но не ми е ясно, защо добрият професор не се е опитал да приложи тези си идеи в зоните с етнически конфликт да речем? Не ми е известно и неговите възпитаници да имат особено високи академични постижения. Но да, със сигурност си изкарват приятно.

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, защо постиженията на учениците в демократичните училища трябва да са непременно „академични“?! 🙂 Те имат високи постижения като личности, в този тип училища се раждат пълноценни личности, сиреч, свободни личности.

K.v. Delchev: A свободните личности как се изхранват после?

Momtchil Iakimov: K.v. Delchev Според Вас кое е по-голямото усилие – да се поддържа един списък от сертификати, които признаваме или да проверяваме 10 000 матури на ученици, които така или иначе са издържали не по-малко сложен изпит по международен стандарт? В крайна сметка ако ученикът е издържал на едното мяясто, ще издържи и на другото. Въпросът е изцяло да се промени настройката в посока конвертируемо образование и училищата да подготвят за това с прекрачване на прага.

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, проблемът за изхранването съществува само в общества като нашето, училищата в които фабрикуват несвободен човешки матр`ьял. В свободните общества като израелското, американското и пр. хората не мислят за изхранването си…

K.v. Delchev: Матурите са основно тестови – и на комп могат да се проверяват. А инак сертификатите трябва да ги проверявате за автентичност един по един.

Васил Василев: Ангел Грънчаров, все пак трябва да има някакви държавни стандарти, засега са изпитите след 4-ти, 7-ми и 12-ти клас. Поне в училищата, в които аз преподавам, а и в други, всеки учител си решава какво да преподаде и какво не, и затова там математика се преподава само по сборници, учебниците ги няма никакви и средните постижения са над 5 на всички изпити. От известна либерализация и подобряване на комуникацията между родителите и учители има нужда, но не прекалена.

K.v. Delchev: Г-н Грънчаров, вие случайно да сте си пуснали новините?! Сериозно? Вие имате ли някаква представа какво се случва по света?! Знаете ли условията в палестинските територии какви са?! А знаете ли че 47% от американците не могат да намерят $400 в случай на спешност без заем или продажба на имущество?! (http://www.theatlantic.com/…/2016/05/my-secret-shame/476415/ – много интересна статия). Какви изобщо небивалици говорите?!

Ангел Грънчаров: Васил Василев, стандартите за образование трябва да са не държавни, а на професионалната (учителската) общност и трябва да са съобразени с нуждите на младите хора. Когато полуобразованите държавни чиновници престанат да се месят в образователната сфера, едва тогава образованието у нас ще стане качествено. Както когато държавата се оттегли от търговията и магазините мигновено се напълниха с всякакви стоки…

K.v. Delchev: На фона на предното ви изказване за прехраната, не мисля че трябва да обиждате който и да било на „полуобразован“!

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Вие очевидно живеете в някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния. Загрижил сте за американците, които няма какво да ядат? 🙂 Моля не ми подхвърляйте идиотски идеологически тези за „загиващия капитализъм“! 🙂

Васил Василев: Ангел Грънчаров, за магазините знам, ама магазините не са същото като образователната система. Стандартите за образование трябва да са съобразени с очакванията на бизнеса, което при една компетентна държавна администрация би могло да се случи. Учителите може много да искат децата да са еди какви си, ама бизнеса да има нужда от друго и да се получи огромно разминаване.

K.v. Delchev: Я не ми слагайте думи в устата и си направете труда да прочетете оня линк! Има огромен мисмач на нуждите на работодателите и завършващите средно и висше образование и от двете страни на Атлантика, точно заради вас и свободните ви личности!

Нямали били нужда да се грижат за прехраната си… Зер не ходя в САЩ барем веднъж годишно, та не им виждам и богатата и бедната класа…

Васил Василев: Наистина, хайде да започнем да си съобразяваме идеалистичните идеи, работещи само при перфектни условия, с реалностите в света и България, иначе се получава един безсмислен буламач.

K.v. Delchev: А, анджък. Че нещо много почна темата да ми бие на сферични къртици във вакуум…

Ангел Грънчаров: Васил Василев, още в по-голяма степен това важи за образователната сфера, защото тя по презумпция е свободна сфера, сфера за свободни духовни взаимодействия на суверенни личности. Във всяка сфера на живот в общността нещата стоят така: там, където държавата се меси със своите регулации и пречи на индивидите да разгърнат своя потенциал, развитието спира и почва деградация; там, където държавата се оттегли, започва растеж и просперитет. У нас държавата монополно владее две сфери, образование и здравеопазване, и затова и двете са в окаяно състояние. Социализмът все още не е изгонен от сферата на държавното образование и затова то е в такова мизерно и бедствено състояние.

Васил Василев: Ангел Грънчаров, добре, хайде дайте ми един конкретен пример, с конкретен клас какво би се постигнало с тази безгранична свобода, за да мога да Ви кажа какво ще стане реално в нашите условия. Защото едно е да си говорим идеалистично, а съвсем друго е да вземем предвид реалните условия, с които разполагаме.

Ангел Грънчаров: Васил Василев, ще станат чудеса. Недоверието към свободата у нас, което се дължи на неразбирането й, е фатално. Учениците у нас са загубили мотивация за учене по причина на това, че системата ги принуждава да учат разни неща против волята си. Щом учениците почнат да учат неща, които сами са избрали, те ще учат интензивно и с вдъхновение, и ще постигат смайващи резултати. Просто не сте запознат с постиженията на демократичните, на свободолюбивите училища по света. Чудно ми е, че точно Вас трябва да убеждавам в предимствата на свободния живот и в превъзходството на свободния човек 🙂

Васил Василев: Ама няма неразбиране към свободата.

K.v. Delchev: Додея ми от общи приказки. Нещо конкретно имате ли да предложите, или се упражнявате във философстване?!

Защото малко ми идва в повече с тая латернаджийска реторика да ни занимавате и двамата, при положение, че ние с него ако не друго, то поне сме имали възможност да общуваме с образователни дейци от държави по цялото протежение между Япония и Канада, като се мине през ЮАР, Европа и Арабския свят.

Васил Василев: Имам чувството, че в лутане в идеалистични идеи сте загубили първопричината, това е все едно човек да защитава безапелационно законите без да разбира причините, поради които са направени тези закони. Не е защото Бог ни ги е спуснал, а е защото човечеството в един момент е усетило нужда от тях, за да не стават извращения. Затова Ви казах, дайте конкретен пример за изложените от Вас тези и ще видим. Защото има идеализъм, има и реализъм, Вие, като философ, би трябвало да го знаете най-добре.

Ангел Грънчаров: Най-реално е идеалното, прочее, ако ме разбирате какво казвам… 🙂 Васил Василев, у нас хората, в това число и младите, масово не разбират що е свобода – просто защото не са имали възможност да я практикуват, да живеят свободно, образователната система у нас свобода не търпи. Тя е основана на казармения модел. Но щом се промени моделът, самият живот ще нареди нещата подобаващо. Хората у нас не са тъпи, че да им нямаме никакво доверие. Когато държавата решава всичко в образователната общност, тя фактически показва, че смята хората за много тъпи, в това число мисли и учителите за много тъпи. Доминанта на държавното образование затова е затъпяването. Държавата иска да има тъпи граждани. Сещате ли се за какво тя се плаши от свободомислещи граждани?! 🙂

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Аз пък съм образователен деец от България с много голям опит и сега ще Ви се наложи да послушате аз какво мисля 🙂

K.v. Delchev: Аз ви слушам, но не откривам мисленето…

Васил Василев: Ангел Грънчаров, Коста Делчев е направил толкова за образованието у нас, колкото не можете да си представите – обикалял е по градове, за да говори, води националните ни представители на редица състезания и т.н., много опитен човек, демократ, който обаче е стъпил здраво на земята и знае с какво си имаме работа у нас.

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Ами напълно възможно е, разбирам затруднението Ви: онова, което нямате в себе си, как ще го оцените у другия?! 🙂 Подобното се привлича от подобно 🙂

Ангел Грънчаров: Васил Василев, у нас имаме поклонничество към разни набедени авторитети и същевременно тотално непризнаване на хора, които реално са работили цял живот в образованието. Аз също съм работил цял живот в образованието и най-вероятно съм наясно с реалностите…

Васил Василев: Добре, че са хора като него, които правят нещо повече, отколкото се очаква от тях, защото иначе щяхме да видим падение. И моля Ви, преди да наричате някого набеден авторитет, проверете за кого става дума и какво е направил, иначе ставате същия като Петьо Блъсков, Тошо Тошев и Кеворк Кеворкян.

K.v. Delchev: Не, не го разбирате. Там е проблемът. Изобщо нищо не разбирате. Камък да хвърлиш, пада върху някой, дето има лесно решение за образованието и науката в три прости стъпки. Но когато дойде време да се прави нещо, всичките философи се изпокривате в бъчвите си, а после учените се чудим какво да отговорим на нормалните хора, които са чули тия фантасмагории дето сте си ги навили на пръста и ги повтаряте до 101 и обратно.

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Ясно, щом се самоопределихте като „учен“, ми стана ясно защо сте толкова величав, че с Вас не бива да се разговаря! А иначе се постарайте да сфанете за какво говоря, щото претенцията Ви, че разбирате от съвременно образование ще остане само претенция… Между другото „учените“, дето не обичат философите, още от древността са ставали за смях, потърсете прочетете как примерно един Сократ се отнася към тях. Вие, простете, в каква област сте специалист?! Инженер ли сте, що сте, простете, не Ви познавам, въпреки величието Ви! 😦

Васил Василев: Ангел Грънчаров, не знам дали прочетохте предния ми коментар, но хайде, да Ви покани на една подготовка на национален отбор по науките, да видите. K.v. Delchev какво мислиш, да поканим ли г-н Грънчаров?

Ангел Грънчаров: Васил Василев, по какви науки сте специалисти, господа?! 🙂 Като говорите така, в смисъл, че сте специалисти по „всички науки“, знаете ли как звучите в моето опитно ухо на философ?! Знаете ли колко струват претендиращите за многознайство или особено пък за всичкознайство? 🙂

K.v. Delchev: Математик съм, г-н Грънчаров. И като цяло съм доста сговорчив човек, когато видя някакъв потенциал в една комуникация.Но с вас – не виждам. Вие не дискутирате, вие проповядвате. А нивата не ще молитва, а иска мотика.

Васко – благодаря, но нямам време за подобни експерименти. Ползата за г-н Грънчаров ще е съмнителна, ползата от г-н Грънчаров – още по-малка.

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev Г-не, много бързо ми дадохте съответстващата квалификация. Прибързвате. С математици се разбирам чудесно. Понеже често са мислещи хора. С Вас обаче нещо се получи от типа на ината – не щете да схванете за какво говоря. А аз казах пределно простички неща, които всички занимаващи се с образование хора разбират. Тъй че ми стана много любопитно защо така реагирате. Може би защото боготворите съществуващата система на образование ли? Тя е чудесна според Вас, така ли? Много интересно? Или се засегнахте за думите ми за свободните хора, които просперират навсякъде по света?

Васил Василев: Ангел Грънчаров Ние не претендираме за многознайство, Вие претендирате, че сте морален стожер на свободата и заклеймявате по тази линия останалите, които имаме дори и малко несъгласие, ние Ви казваме нашето мнение, Вие се съмнявате в нашите способности без да знаете нищо за нас, хлъзгаво вкарвате темата за „набедени авторитети“. Какво да Ви кажем като ни подлагате на такива съмнения без никакви аргументи, освен да Ви поканим и да видите с какво се занимаваме? Но все още си чакам конкретния пример на Вашия идеален свободен клас как ще работи, че все го избягвате това, а говорите общо и идеалистично.

K.v. Delchev: Защо така реагирам ли? Защото средно веднъж месечно се намирам, по линия на работата ми, на някоя дискусия за образованието. И независимо от нивото, независимо от мястото – било то София, Брюксел или Саудитска Арабия, винаги виждам хора, които излизат с надутите си като балон теории, за да ни развиват тези за идеалното училище на бъдещето. Или идеалния университет… или там друго идеално нещо. Ама ако ги накараш един инструмент да разработят, един проект да направят – потрес и страдание. Та така – много са евтини приказките, г-н Грънчаров, всички ги могат. Ама като дойде да се гледа кой какво е направил, най-много от тия хора да чуеш че са разработили парадигма. Или написали труд, но мизерните им заплати не позволявали да бъде издаден, че да се оцени по достойнство.

Васил Василев: И само да Ви кажа още нещо, конкретно – знаете ги тези химикалки, където могат да се разглобят, нали. Еми във Вашия идеален и свободен клас така ще стане, че 2-3-ма ученици ще си направят фунийка с хартийки и ще Ви плюят с тях в гърба като се обърнете и след това ще кажат – „Ама не съм аз“ 😀 и тогава какво ще направите, като нямате никакви делегирани права от никого да направите нещо? На мен не са го правили, но на известна част от учителите ми го правиха.

Ангел Грънчаров: Драги млади многоучени и изявени, ала твърде неопитни господа, ще ви кажа нещичко, което може и да ви отрезви: вашата реакция по повод на моята позиция за промяната в образователната сфера чудесно показва, че разбирането ви за свободата е твърде абстрактно, а също, че в някакъв смисъл сте образцов продукт на система на образование, която не признава свободата, която игнорира свободата – по тази причина именно реагирахте така, както реагирахте. Моля, опитайте се да вникнете, да постигнете точния смисъл, за ваше добро казвам тия неща: нашата нереформирана система на образование произвежда в масови мащаби недоучени, самонадеяни и несвободни, т.е. варварски зависими от ограничеността си продукти, докато по принцип пълноценната личност следва да бъде един свободен дух, който творчески изявява себе си, наясно е с потенциала си и ефективно се ползва от неговите блага.

А свободни и пълноценно живеещи личности по несвободен начин няма как да бъдат формирани или родени; ето защо нашето образование трябва спешно да се постави върху толкова великото начало на свободата. А относно това що е свобода, как да я постигнем, как да развием своя личностен потенциал, каква е философията и стратегията на новото, на истински съвременното образование и личностно формиране на младите хора, по всичките тия въпроси можете да се ориентирате като се поровите в моите книги, всичките те са достъпни онлайн в блога ми, казвам това за да не скочите да протестирате, че ви правя реклама с оглед да си купите хартиените им издания (има, прочее, и такива). Четете и се образовайте, пък после демонстрирайте претенциите си. Поне малко уважение следваше да покажете към човек като мен, ала донякъде ви оправдава това, че системата ви е повлияла отрицателно, тя като капак на всичко е и аморална, освен че е свободоненавистническа и човеконенавистническа. За това какво конкретно и как се прави в реалната обстановка ви препоръчвам новата си книга, носеща заглавието „Реформа на НЕобразованието“. Приятно четене!

Прочее, не сте образовани в областта на философията, аз не претендирам, че съм морален стожер, аз, бидейки философ, СЪМ морален стожер, щото съвестно си изпълнявам дълга на философ. Тъй че, позволете да забележа, имате и твърде повърхностна и бедна представа що е философия, по тази причина и не ви се удава да постигнете смисъла на това, което ви казвам или пиша. Лекарството срещу този недъг е лесно: образовайте се философски, обучавайте се в сферата на философията, много ще спечелите! Математика само не стига, на пълноценно развитата личност и е необходим и духовен фундамент, който е постижим най-вече чрез занимания с философия. Желая ви успех! Не допускайте повече да се излагате, критикувам ви щото държа на истината и щото ви желая доброто!

K.v. Delchev: Точно за това говорих по-горе! Излиза някой, изтъква се като някакъв експерт, после като го потърсиш за работа – или не става, или не иска.

Цялата ви работа била, за да се каже, че сте писал книги! Кажете тези книги кой ги е прочел и какво е произлязло за образованието от тях? Извинете, ама аз още не съм забравил как се изцепихте, че в САЩ и Израел нямало хора, борещи се за прехраната си. И на тоя фон да ме пращате да ви чета книгите… Има един хубав израз, на Чудомир принадлежи – „От зелена тиква семе не ща!“

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev А, ето къде Ви боли пък Вас, моите книги очевидно са причината за тъй спонтанно избликналата Ваша ненавист към моята личност! 🙂 Господине, излагате се – нима не Ви вълнува Вашето достойнство, Вашата чест нищо ли не струва?! Излиза, че сте дребнав човек, който просто завижда на оня, който е постигнал нещо в живота си; това е срамота, господине, да отричате постиженията на другите! И да се перчите че сте бил постигнал не знам си какво. Аз, между другото, 33 години работя – да, РАБОТЯ, така че няма смисъл точно Вие да ме каните тепърва на някаква работа! – в българското образование, средно и университетско, но не се перча като Вас, не афиширам някакви мними постижения. Между другото, се нахвърлихте върху личността ми, а ние разговаряхме за съвсем други неща; приемам това като Ваше признание, че нямате аргументи по същината на разговора ни… Хубав ден ви желая! Пишете и Вие книги, ако имате какво да кажете, това и истинското, недейте да се вълнувате толкова за чуждите книги, които при това оценявате без да сте ги пипнал даже… 🙂

K.v. Delchev: Ау, разкрихте ме! Точно за дето сте написал книга ви завиждам! Направо апелът към моята чест и достойнство ме жегна в сърцето…

Ако работите толкова време в образованието и ги къдрите такива, то вие не сте част от решението, а от проблема. Половин живот работи в някаква система, не може да каже едно конкретно нещо, дето е направил за нея…

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev 🙂 Какво ще кажа решавам аз, г-не! Все Ви избива да оценявате моята личност, очевидно с нещо силно Ви уязвих. Нищичко обаче не можете да кажете по съществото на дискутираните проблеми на образованието. От което може да се заключи, че хал-хабер си нямате от тях… което е тъжно, щото живеете със самочувствието, че ги разбирате…

K.v. Delchev: Дискутираните проблеми си бяха съвсем добре, докато не почнахте да говорите за някакви ефемерни утопии.

Васил Василев: Хайде да го прекратим това, че е много глупаво и само се излагаме :D. Ясно е, че не сме на едно мнение – г-н Грънчаров мисли, че основния проблем е липсата на свобода и вярва, че решението е свобода, свобода и още повече свобода. Ние с K.v. Delchev очевидно вярваме, че решението е увеличаване на доходите и създаване на конкуренция чрез допълнителни критерии за качество. Това е. Мненията ни се различават, което е супер нормално, надявам се поне малко да сме вникнали в гледната точка на отсрещните хора :).

Ангел Грънчаров: Васил Василев, да, ето известен напредък се забелязва: не сме длъжни непременно да сме единомишленици, важното е повече хора в резултат на дебата да се замислят. А този който не мисли като нас не значи, че е наш враг, или пък – некадърник! 🙂 Всеки има суверенното право да си бъде каквато иска личност, ето нещо, на което сгрешената ни образователна система толкова много хора очевидно не е научила…

Ангел Грънчаров: Господа, а какво ще кажете да публикувам дискусията ни в блога си, имате ли възражения?! 🙂

Васил Василев: Ангел Грънчаров, ако имате желание, публикувайте.

Кристиан Георгиев: Тази дискусия нагледно показва защо са нужни млади и действащи хора в образованието, които да действат методично, а не да се чака и възхвалява утопична идеология.

Ангел Грънчаров: Кристиан Георгиев, ние, старите, действаме независимо от това, че не сме млади; не мога да разбера как определихте, че само младите действат? 🙂 И при това непременно „методично“? 🙂

K.v. Delchev: Крис, не храни стария трол. Има да пише книги под моста.

Ангел Грънчаров: Господинът K.v. Delchev очевидно ме намрази до смърт поради това че съм писал книги, които той не е чел, въпреки че е „учен“ човек, въпреки многоучеността си! 🙂 Ами прочетете ги, драги г-не, и се успокойте след това, защо трябва да ме мразите толкова заради книгите ми – ето това не мога да разбера?!

K.v. Delchev: А, чак пък да ви мразя. Намирам ви за досаден и безполезен, но чак да ви мразя… Все пак за да намразиш някого, той трябва нещо да прави.

Ангел Грънчаров: K.v. Delchev, как така да не правя: ами обучавам младите по философия, а също така и пиша книги за образованието! Които Вие не сте чел въпреки цялата си многоученост. Нима това не е достатъчно основание да ме намразите? 🙂

Sabina Markova: Отговорът е в човешко отношение към учители и ученици. Регулацията е много голяма и няма място за самоинициатива. Образователната рамка е много стеснена. Това прави училището скучно, както за преподавателите, така и за учениците.

Ангел Грънчаров: Напълно вярно казвате, точно така е. „Тук е заровено кучето“ 🙂

Sabina Markova: Темата е страшно важна. Лошото образование осакатява децата, но лошото отношение повече.

Tsvetan Velichkov: Докато решенията за образователната система се вземат от хора, които никога не са били учители и не разбират от образование… винаги ще има лоши резултати!

Sabina Markova: Докато няма осъзнаване на свързаността на частите на образователната система (ученици, учители, родители) като едно цяло, добър резултат няма да има. Центърът на системата са децата. Докато това не стане ценност, обществото ни ще върви към бездна.

Tsvetan Velichkov: За съжаление министерството на образованието е светлинни години назад от осъзнаването на този факт!

Sabina Markova: От гражданското общество зависи какво, как и кога осъзнава МО. Ние сме МО.

Philip Dudin: Васко, един въпрос, че нямам време сега да търся… Освен за заплати, имаш ли информация сегашните 3.1 млрд. лв за образование как са разпределени и къде отиват тези пари? Сумата според мен е стряскащо голяма на фона на реалните резултати.

Васил Василев: Не, конкретно нямам инфо как са разпределени.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

С пропагандни лъжи и манипулации Кремъл обработва масовото съзнание за изолация на здравомислещите – с оглед скъсване с идеите за европейския път на Русия

Кремъл прилага психологията на манипулатора, а това е психология на убиец

Прави се подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и идеите за европейския път на Русия

Професор Елена Соколова, ръководител на катедрата по невро и патопсихология в Университета „Михаил Ломоносов” коментира пред „Новая газета” видеозаписи от политически дискусии на водещите телевизионни канали в Русия. И дори тя, запозната с всички способи за психологическа защита от масирана манипулационна атака твърди че гледането им е било „мъчение”.

– Защо има толкова много хора, които лесно се поддават на манипулации?

Социалната реалност става все по-сложна, непредсказуема и плашеща със своята неопределеност. А телевизията освен това нагнетява и страхове, умишлено довеждайки хората до състояние на хаос и паника.

В ситуация на силен стрес са възможни „повреди” в механизмите на рационалното мислене. Хората лесно се уподобяват на тълпата, където действат архаични инстинкти, най-прости емоции на „заразяване” и еднообразие. Човешките и личностните черти се размиват. Хората очакват и жадуват да открият „силните личности”, които ще им предложат „ред и успокояващи мечти”.

– Това, което внушават телевизиите трудно може да бъде наречено „успокояващо”. Достатъчно е да си спомним за тиражираната от първи канал (руската държавна телевизия – бел. ред.) страшна лъжа за тригодишно момченце, разпънато на кръст в Славянск от украинците.

Манипулаторът не мисли за това, какво ще се случи с човека, той се отличава с емоционална студенина, безсърдечност, своеобразна тъпота.

По същината си, психологията на манипулатора е психология на убиец. Когато арестуват убиец на местопрестъплението, те не припадат, не се обливат в сълзи, а спокойно разказват за случилото се, показват на специални кукли как са душили, насилвали, клали.

Това е абсолютна безчувственост, неспособност да възприемаш, да разбираш, да чувстваш, да съчувстваш. Манипулаторът също както и убиецът е емоционално дефектирал. Вместо ценностно отношение към хората той изпитва към тях най-дълбоко презрение.

– Такова презрение виждаме по лицата на водещите на Първи канал (на руската телевизия, б.р.). Същото изражение има и несменяемия събеседник на всички времена и телевизии Владимир Жириновски.

Всеки си има свой „фирмен” стил за манипулиране, но има и такива, които са „универсални”, чиито външен вид, маниер на поведение, шлифована интонация и жестове, привличат вниманието като металическото чукче в ръцете на старите хипнотизатори…

Но понеже заговорихте за Първи канал – ще обърна внимание на една технология, която успешно беше използвана в едно от предаванията – подмяна на смисъла, вкарване на собствени интерпретации в думите на опонента.

За тази цел в сценария просто трябва да бъде планирано участието на някакъв чужденец. Тук дори има и успокояващо послание: вижте, ние сме толерантни, ние сме демократична държава! А след това потенциалният опонент може меко „да бъде обран”: например, представител на Германия, който лошо говори руски. Не е много ясно какво иска да каже, трудно намира думите и водещият съчувствено му идва „на помощ”, „чете и отразява” неговите мисли.

При това вкарва в неговия отговор „нужните” думи и разсъждения, които той не е изказвал, а вероятно не е имал и предвид, защото всъщност не е разбрал нищо заради бързото говорене. Водещият използва известния психологически трик на внушение или „препрограмиране”: Всъщност, Вие искахте да кажете… Или: Всъщност, Вие имате предвид…

И всичко това се казва меко, любезно, така че събеседникът в объркването си е готов да се съгласи…

Маската на презрение и скука е по-подходяща за друг водещ – Александър Гордон. Той е „идеен антиамериканист”, и при това, според мен, мизантроп, озлобен срещу целия свят. Неговият метод на психологическо убийства е сарказмът, априори обезценяващ отношението към човека. Той лесно може да бъде изваден от равновесие от тактичен и чувствителен събеседник, да бъде превърнат в очите на телевизионните зрители в неразбираемо плямпащ глупости лузер.

Защо в тези телевизии винаги е Жириновски? Или, да кажем, някакъв условен „Жириновски”, защото хората, които копират неговия маниер на поведение, има твърде много във всички телевизии.

Той, разбира се, е майстор на скандала по всякакъв повод. Но, разбира се, неговите любими теми са имперска Русия, „назад към СССР”, въоръжаване, мобилизация, война и „извънредно положение”.

Той нарочно конструира фразите си просто и винаги в утвърдителен маниер, те звучат като лозунги, като призиви за незабавно действие. Това е типичен манипулативен прийом „предизвикване на афект”, който е насочен към емоционални и импулсивни хора.

Аз бих обърнала внимание на невербалните начини за косвено внушение: изразителна мимика, позата, специфичната и динамично меняща се интонация на гласа, узурпация на пространството и времето на дискусията. Демонстрира се непоколебимост и апломб, което е привлекателно за поклонниците на „силната ръка”.

Подчертавам, че сега говорим за Жириновски „условно”, по-скоро за феномена, отколкото за реалния човек.

Съществува абсолютно „жириновска” аудитория, тях не можеш да ги спечелиш с меки и етични речи. И тук се включва „тежката аудитория”, агресивно нахлуване, способно да убие психологически, да „отключи” и ето -човек вече е готов за възприемането на всякакви възгледи.

Тук можем да направим аналогия с предизвикването на хипнотично състояние, или, както сега се изразяват психолозите, изменение на съзнанието.

Хипнозата е забранена в извън терапевтичната практика, но има различни, не медицински модели за предизвикване на транс. Ефектът на изключване на разума може да бъде предизвикан от рязко експресивна реч, неочаквано ярка и емоционална асоциация на говорещия, многократни повторения от типа на мантрите, които предизвикват усещане за „инжектиране” на невероятен възторг или ужас.

Това е един от най-ниските архетипове на безсъзнателна агресия, изискващ незабавно действие: На оръжие? На война!

В едно от предаванията Жириновски буквално крещи: Меркел създава Трети райх, германският райх ще господства! Ние сме длъжни да обявим частична мобилизация!

Целият смислов ред тук буквално пулсира от напрежение и тревога: край, всичко свърши, идва войната! А по време на война всички са управляеми и се подчиняват на властта.

Единственото съзидание, което е в състояние да ни обедини и мотивира е съзиданието в името на войната. Това е по същината си оксиморон: война и съзидание.

Това е много ранно, примитивно състояние на съзнанието. И манипулацията е призвана да разбие именно целостта и мъдростта на нашето житие, да размие смисъла, мигновено да ни запрати на това низше, инфантилно ниво на възприемане на света.

Слабите, неуверени, неудовлетворени хора жадуват идентификация с изключителното, героичното, идеалното и чрез сливането си с тях компенсират своите комплекси и травми, своите унижения. А който не е с тях е против тях, той е враг, национален предател.

Ето това е целта на непрекъснатото предъвкване на темата на войната в политическите предавания на руските телевизии – да сплотят „своите” и да поляризират „чуждите”. Това е подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и с идеите за европейския път на Русия.

– Възможно ли е да изброим всички манипулации?

Не, няма „каталог”. Например – безсрамно възхваляване на някого, лакиране на действителността и подмяна на реалността с измислена картинка, доказваща, че всичко е положително – това също са манипулации.

Както и опитът с всички възможни средства да унищожиш опонента си – подигравки, дискредитиране, унижение, измислици, лъжи.

– Как да разпознаем манипулацията?

Когато ни говорят бързо, без паузи. Там, където няма паузи, няма място за размисъл. Речта се лее като порой, истерично-патетична, с многократно повтаряща се човеконенавистническа лексика, тя ви потапя в отчаяние, страх, агресия.

Попадате изцяло във властта на говорещия. Това, по принцип, е военна стратегия: не трябва да се мисли, а да се изпълнява командата.

Това е най-силната манипулация. Тя лесно се удава на хора с некрофилски характер. Тяхната реч е изцяло построена върху страстта към разрушението. Когато те дават свобода на своята агресия, те сякаш излъчват удоволствие, макар, че става дума за страшни неща.

– В обикновения живот това се нарича „вампиризъм”, а в психологията?

– В психологията се нарича именно манипулация.

Превод: Faktor.bg

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Нещо като „полемика“ със… съскащи отровни змии

В потвърждение на констатацията, изразена дори само в заглавието – виж: Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страшна! – са коментарите към тази същата публикация:

24 коментара:

Анонимен каза: Ти си пълен идиот, Грънчаров, много жалко за учениците, които са имали нещастието да си им бил учител ……

Анонимен каза: Обяви гладна стачка! В тази абсурдна ситуация друг избор нямаш. В абсурдна ситуация разумният избор е да се държиш абсурдно! Препоръчвам ти да обявиш гладна стачка, но си намери хора, които да ти помагат. Ако медиите не се разшумят, нищо няма да постигнеш ………….

Анонимен каза: Полудяваш с всеки изминал ден. Вече не е смешно, ами си е направо тържно …

Анонимен каза: Другарю Грънчаров ние от колектива на ПГЕЕ сме покрусени от твоето очевидно полудяване и молим народната милиция да те арестува и да те закара насила в психодиспансера за лечение. Правим това защото сме много човечни и човеколюбиви както ти обичаш да се изразяваш. Получи си заслуженото даже и природата те наказа и както каза вчера нашата представителка госпожа Попова ти никога не е трябвало изобщо да бъдеш учител а беше учител защото системата ни е така калпава че те търпя 30 години. Ако системата беше на място ти нямаше изобщо да бъдеш допуснат в нея. Щото си вреден и за учениците, и за човечеството, и за философията дори. Ти си позор за всичко но донякъде те оправдава това че си напълно луд. И затова няма да те съдим затова, което си написал днес. Само лудостта ти те спаси, нещастнико!

Анонимен каза: Грънчаров готви се за ново съдебно дело. Няма да ти простим! Не си луд а си много злобен. Ще се наложи на края на живота си да претвориш практически незабравимия лозунг на другаря Тодор Живков:

ДЕЛА, ДЕЛА И САМО ДЕЛА! :))))))))))

Анонимен каза: На какъв стадий е делото? Ще има ли друго съдебно заседание, кога или съдията ще обяви решение?

Ангел Грънчаров каза: Това съдебно дяло фактически привърши. Решението на съда ще бъде обявено след 26 януари.

Мария Василева каза: Не е луд Грънчаров, даже хич не е луд! Не може да е луд този, който има смелостта да се противопостави на отиващия си бюрократичен навлек, който и на децата в България е ясно как се е домогнал до началнически служби. (Имаше и по френски език един подобен гадняр – Папазян – но с подписка от учители го махнахме на времето от инспекторското му място). Едва ли някой друг ще дръзне да се противопоставя сам, така че да го поздравим за куража, доблестта и издръжливостта. На мен ми се виждат ненормални постъпките на пишещите коментари от колектива и на тези, които са се съгласили да свидетелствуват в съда. Явно наградата им ще бъде голяма!

Аз не съм много за гладна стачка, нямам доверие и на медиите, по-скоро ще го направят за смях, едва ли ще го защитят. Какво толкова, като не дойде Министъра в предаването по телевизията! Не изглежда толкова вчерашен, че да не им усети игричките на тези от РИО и да се поддаде като им повярва какъв лош учител бил. Ако действително иска да се срещне с Грънчаров, ще намери начин.

Надявам се съдът да е преценил правилно, че действат като агитка другарките, тях много ги бива да се „покриват“ и прикриват един друг. Надявам се и Грънчаров да е казал каквото трябва. Гледайте си спокойствието, Г-н Грънчаров, каквото е промислено отгоре ще стане!

Мария Василева

Анонимен каза: Нека да изчакаме решението на съда !!!

Анонимен каза: Брей тия от ТЕТ-а! То вулкан от злъч и злоба! Оцет ли пият сутрин вместо кафе?

Ама, както и да е. А Вие г-н Грънчаров какво сте се заели с РИО на МОН? Г-жа А.Кръстанова – инспекторка по философия, така мисли, това казва. Между 40-50 учители по философия ще има и на първо място, ще има и на по-последно. Вас какво Ви интересува на кое место Ви поставят г-жа инпекторката, г-жа директорката или г-н обущарят? Всеки си мери със своя аршин! Вие на кое място ги поставяте? Разбрахте ли ме?

Гледайте си живота и ги оставете да си пият каквото щат! Никой никого не може да направи по-умен. Може само да му помогне за това, но ако иска. Ако не ще, нищо не може да се направи по въпроса. Та, така – не си губете времето с безполезни опити!

Ангел Грънчаров каза: Запомнете от мен едно: никога не са „безполезни“ опитите човек да защити достойнството си. Второ: никой няма право безнаказано да плюе по нечия личност. Трето: време е българското общество да придобие облика на нормално – демократично и хуманно – щото иначе комуноидната отрова е способна да го трови и съсипва безкрайно …

Анонимен каза: Според мен ще е интересно ще се развият събитията около другаря Грънчаров.

Анонимен каза: ЗАПОМНИХ !!! Каква оценка ми поставихте?

Анонимен каза: Г-н Грънчаров, не се познаваме, но най-добронамерено Ви съветвам да помислите за здравето си. Личи, че сте много изнервен и допускате много гафове. По-ценно от здравето няма, зарежете тия амбиции да се доказвате и ще се почувствате щастлив.

П.Петков

Ангел Грънчаров каза: Другарю „П.Петров“, сърдечно Ви благодаря за тъй покъртителната загриженост за моето здраве, но държа да Ви уведомя, че констатацията Ви за някаква моя хипотетична „изнервеност“ е напълно невярна, тъй че Вашата претенция, че сте познавач в тази област, респективно, е съвсем неоснователна, а оттук излиза, че и съветът Ви е напълно излишен. Интересно е, че това, което на Вас се струва, че е показателно за въпросната „изнервеност“, е всъщност изразява най-добронамерена ирония, което пък говори за моето ведро настроение на духа. Между другото, не е зле да се запитате на какво се дължи тази неадекватност на собствените Ви възприятия (Вие дори говорите за нечии „гафове“), което е сериозно основание да се обезпокоите за собственото Ви здраве. Давам Ви този съвет напълно безплатно, независимо от това, че съм човек, напреднал твърде много в психологията, свидетелство за което е фактът, че мой учебник по психология, излязъл в първото си издание в далечната 1997 г., вече има цели пет издания.

Желая Ви здраве и също така по-малко да се безпокоите за чуждото здраве, нехаейки в същото време за собственото …

Анонимен каза: Грънчаров, стига си се рекламирал като философ и психолог. Дори и безплатно да е предложението нали не вярваш, че някой ще се възползва от услугите ти. Ти помисли какво ще стане след делото. Ами ако загубиш. Може и да спечелиш, но си мисля, че ще ти е неприятен резултата. Ти написа толкова много неща в блога си, че и за слепец като мен в правото не трудно да се разбере накъде отиват нещата. Давай го по-спокойно. Пък и не е необходимо да си разкриваш картите публично в блога си. Трай си

Ангел Грънчаров каза: Виж какво, драги ми анонимнико: все пак какво аз ще правя решавам … аз самият, това поне понятно ли Ви е? Няма какво да се „рекламирам“ като такъв или онакъв, аз просто СЪМ философ и психолог – и това трябва да Ви е добре известно. Какво ще стане след делото – това е нещо, което касае само мен (най-вече), нека сега не гадаем, явно на Вас лично ще Ви е много приятно аз да загубя делото, което означава, че сте един зъл, завистлив и най -вероятно твърде посредствен човек, щото общо взето такива са хората, които са се озлобили и желаят злото на ближните си, на другия човек, на личностите, които ги превъзхождат. Аз ако искам нещо да Ви запитам, ако ми се прииска да получа някакъв Ваш съвет, сам ще се обърна към Вас, обаче вие, бидейки анонимен, сте фактически един безличник, едно претенциозно нищо, което при това е нагло дотам, че ми се навира да ми дава съвети, при това доста тъпи, в които си личи белега най-вече на озлобеността му, дължаща се най-вероятно на субстанциалната му ощетеност от живота. Ако ме разбрахте изобщо какво Ви казах. Та от гледна точка на това, след като се изложихте по този грозен начин, драги анонимни ми мерзавецо, не е зле сам да изпълниш собствения си съвет и да си затраеш завинаги …

Анонимен каза: Няма да ти вляза в тона, казано иначе, не си заслужава човек да се занимава с глупости, породени от болните ти амбиции – да си философ и психолог, а пък сега раздаващ го и журналист. Нито едно от трите не ти се отдават. Злобен човек си Ангеле, злобен. Как са те изтърпяли учениците и твоите колеги не смея да мисля. Ама браво на тази директорка, че е набрала смелост и е спасила децата от теб. В своя речник не използваш никаква друга дума освен мерзавец и т.н. Абе ти като се пишеш на психолог не си ли се учил на толерантност и търпимост. Говориш за Бог, ами драги ми Ангелчо, Бог е смирение, целомъдрие и доброта. Понятни ли са ти тези думи. Ако имаш проблем с бившата си директорка, недей напада и нас, които пишем в блога, само защото сме по-различно мислещи от теб. като ти гледам физиономията на снимките в блога ти – страх ме хваща. Личи си, че си груб и лош човек. Личи си. Ами смекчи тона, опитай се да разбереш мнението на другите. Всички, които ти се противопоставят не са глупаци и полуидиоти, а живи хора.

Абе майната му я чупи си главата. проблемът си е твой

Хайде със здраве

Ангел Грънчаров каза: Не, таваришч, работата е там, че тъкмо и според психологията, и според Бог, с мерзавци като теб се постъпва точно така, както аз постъпвам. Даже заслужавате и нещо повече, примерно да ти изтрия излиянията, дето се напъваш да изглеждаш умен, ама нали съм изследовател на комуноидната мерзост, та затова ти обръщам известно внимание – за да си покажеш по възможност в целия обем мерзостта, на която си способен. Спрямо мерзавците никаква толерантност не е нужна, щото те са мерзавци, а не човеци, сиреч, са уроди. Не се напъвай да се правиш на интересен, че не ти се удава. Също така не е нужно да се правиш на „другоячемислещ“, щото по начало мисленето не ти се удава; ако поне малко ти се удаваше, нямаше да показваш по такъв тъп начин уродството си. Такива като теб мерзавци в никакъв случай не са живи хора, те просто, казахме, са мерзавщващи уроди, които не заслужават да бъдат считани за човеци. Можеш да идеш да поднесеш на директорката, която ме уволни, един букет от червени рози за благодарност, ала първо го оплюй със змийската си отрова. А що се отнася до чукундурските ти съвети вече се разбрахме: сам се опитай да си ги следваш поне.

Хайде, пътувай, нещастна змийо, вземи ухапи собствената си опашка за да се успокоиш поне малко, може пък да ти раздобрее – щото тая отрова, която плюеш, показва, че си много зле, бездушни ми нещастнико (бездушна ми нещастнице) …

Пропуснах нещо все пак важно, макар и саморазбиращо се: естествено, че не чакам признание от мерзавци като теб! 🙂 Самият факт, че беснееш така изразително, е истинското признание за мен!

Анонимен каза: Грънчаров, Грънчаров, ти нима си мислиш, че Анастасова няма да опита да използва влиянието си по линия на ДС чрез съпруга си за да повлияе на съда та да загубиш делото? Бъди сигурен, че ще направи всичко в тази посока. Тъй че аз съвсем не съм такъв оптимист като теб за изхода на делото. Страх ме е, че ти предстоят големи разочарования и нови борби. Успя да повдигнеш срещу себе си мощни зли сили. Горкият, що не си мълча както те съветвах навремето? Преклонена глава сабя не я сече, ти нима мислиш, че нещо можеш да направиш на сабята та да не пресече врата ти ?! Що си толкова наивен не мога да разбера само ?!

Анонимен каза: Между другото: ти не разбра ли че анонимникът по-горе е ….. самата Анастасова? Само тя може да те мрази толкова силно …. ти я разсипа тая жена бе, Грънчаров, пощади я малко !!!!!!!!!! :))))

Анонимен каза: Ангелчо,Ангелчо, едун съвет от мен! Потърси компетентна медицинска помощ,брато!!!! имаш проблем при общуването с хората,а това вече е сериозно.Дори да съм анонимен,никой не ти дава право да обиждаш и ругаеш.Абе имам чувството, че имаш циганска кръв.Те циганите така отправят клетви,обиди,ругатни.Ама като ти гледам снимката сякаш не ми докарваш на такъв човек,сиреч циганин.не се ли усещаш , че се гъбаркам с теб и ти гледам сеира.Ама голм сеир

Ангел Грънчаров каза: С хора, с човеци да общувам нямам никакъв проблем, с мерзавците обаче вероятно имам някакъв проблем, в смисъл, че тия морални уроди са ми интересни само като обекти за изследване, поради което именно и им обръщам внимание, а пък те, сам виждаш, се чувстват поласкани така, че правят, дето се казва, мерзавщини от класа.

Казах ти, драги ми мерзавецо, че не е просто нужно да се напъваш да ми даваш някакви съвети, особено пък „психологически“ или „медицински“, просто нямаш потенциал за тази работа. Сега пък съм бил… циганин, между другото циганите, каквито и да са, са човешки същества, за разлика от вас, мерзавците, по тази причина аз и с циганите чудесно се разбирам. С комуноид-мерзавец като теб обаче никое човешко същество не може да се разбере по простичката причина, че вие, комуноидите-мерзавци просто не сте човешки същества, а сте морални уроди. Аз се чуда все още само на едно: как вашата бесовщина не е още довела дотам вместо само в безсилието си да плямпате идиотщини, сиреч, да плюете отрова, как така това ваше уродство не е довело дотам да почнете да убивате тия, които са човеци, за разлика от вас. Тоест да правите това, което винаги сте правили – убивали сте всички ония, които в личностно и човешко отношение несъмнено ви превъзхождат.

Убивали сте човеци, съсипвали сте личности, това ви е било обичайното занимание, а сега ми кажи, драги ми комуноиде, ама често ми кажи: убива ли ти се, като ме гледаш такъв, а, трепва ли ти ръката да вземеш топор и да ме съсечеш, щом като с думи, явно, не ти се удава да ме убиеш? Кажи, за науката питам, с научна и експериментална цел поставям въпроса си, отговори, нали вий, комуноидите, много уважавате уж науката, а да те видя сега какво ще правиш? 🙂

Търсете ПО книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта ), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД , 2007 г., разм. 20/14 см., Мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА Е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Показателна дискусия по интересни нравствени и психологически въпроси

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:

23 коментара:

Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!

Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?

Томи Томев

Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.

Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.

Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.

Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.

Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂

Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.

Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…

Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…

Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.

Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂

Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.

Томи Томев.

Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)

Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.

Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!

Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.

Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!

Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…

Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.

Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…

Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!

Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.

Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.

Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…

За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“

Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.

Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:

– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;

– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;

– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;

– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;

– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;

– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;

– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.

Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!

Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:

7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.

8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,

9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.

get it? or still not?

Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…

Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…

Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.

Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?

Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.

Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:

23 коментара:

Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!

Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?

Томи Томев

Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.

Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.

Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.

Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.

Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂

Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.

Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…

Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…

Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.

Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂

Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.

Томи Томев.

Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)

Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.

Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!

Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.

Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!

Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…

Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.

Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…

Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!

Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.

Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.

Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…

За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“

Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.

Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:

– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;

– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;

– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;

– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;

– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;

– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;

– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.

Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!

Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:

7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.

8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,

9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.

get it? or still not?

Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…

Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…

Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.

Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?

Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.

Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:

23 коментара:

Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!

Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?

Томи Томев

Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.

Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.

Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.

Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.

Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂

Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.

Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…

Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…

Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.

Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂

Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.

Томи Томев.

Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)

Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.

Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!

Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.

Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!

Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…

Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.

Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…

Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!

Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.

Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.

Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…

За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“

Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.

Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:

– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;

– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;

– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;

– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;

– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;

– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;

– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.

Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!

Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:

7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.

8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,

9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.

get it? or still not?

Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…

Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…

Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.

Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?

Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.

Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:

23 коментара:

Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!

Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?

Томи Томев

Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.

Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.

Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.

Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.

Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂

Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.

Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…

Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…

Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.

Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂

Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.

Томи Томев.

Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)

Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.

Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!

Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.

Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!

Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…

Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.

Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…

Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!

Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.

Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.

Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…

За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“

Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.

Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:

– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;

– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;

– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;

– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;

– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;

– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;

– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.

Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!

Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:

7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.

8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,

9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.

get it? or still not?

Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…

Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…

Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.

Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?

Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.

Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото нали знаеш, аз съм просто един изследовател на чудатостите на нашия съвременен живот, нищо друго не съм…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.