Идеята за красота

“Който иска да върви по правия път към тази цел, трябва да започне още от млад да ходи при красиви тела, и то най-напред, ако неговият ръководител го насочи правилно, да обича само едно тяло и тук да създаде красиви речи, след това сам да разбере, че красотата в едно тяло е родствена на красотата в друго тяло и ако трябва да преследва красотата във външността на тялото, голяма глупост би било да смята, че красотата във всички тела не е едно и също; като разбере това, той ще почне да обича всички красиви тела и ще отслаби изключителната си любов към едно единствено тяло, понеже ще го смята вече за нещо дребно и незаслужаващо внимание.

След това ще смята, че красотата в душата е по-ценна, отколкото в тялото, така че ако попадне на човек не много цветущ, но с благородна душа, това ще му е достатъчно да го обича, да се грижи за него и да се старае да роди такива речи, които да направят младежите по-добри, за да бъде и той от своя страна принуден да обърне погледа си към красотата в заниманията и нравите и да види, че всичко това е сродно помежду си и да смята телесната красота за нещо незначително.

След заниманията неговият наставник ще го заведе до знанията, за да види и в тях също така красота, а не към красотата на едно само нещо, и да бъде като някакъв слуга в обичта си към красотата на едно момченце, или на един човек, или на едно занимание, да бъде жалък и дребнав роб, но да се обърне към обширното море на красотата и съзерцавайки го да ражда в безбрежния стремеж към знание множество красиви и възвишени речи и мисли, докато достигне до такава степен на сила и възвишеност, че да види, че съществува едно единствено знание за красотата… дивно красиво по същност, заради което са били полагани всички по-предишни усилия.

Това е края на правилния път към областта на любовта: онова знание, което е знание за… самото красиво, красивото само по себе си. На това място в живота – когато съзерцава красивото само по себе си, драги – си струва труда да се живее, дори ако му е възможно да избере друг момент… Какво действително можем да мислим че ще изпита някой, ако му се случи да види красивото само по себе си, чисто, ясно, без всякакъв примес, несъдържащо човешка плът и телесни цветове и всички други тленни дивотии, но би му било възможно да види самото божествено красиво в неговата единосъщност?”