За християнина истината трябва да има най-голямо значение

Svetoslav Alexandrov е споделил във Фейсбук впечатленията си от вчерашната лекция на тема „Християнство и тоталитаризъм“ с гост лектор д-р Момчил Методиев и организатор – проф. Калин Янакиев. Мен лично ме впечатли следният пасаж, по повод на който си позволих да напиша свой коментар, ето какво бил казал проф. Янакиев, а по-долу можете да прочетете и моята задочна реплика:

Няма данни патриарх Максим да е бил агент. Даже е имало период, когато всички са донасяли много за него. Коментарът беше – „Макар и да не мога да се закълна 100%, че Максим никога не е бил агент, сигурен съм, че вероятността да е чист е много голяма“.

Моят коментар:

Това, че Максим не е бил агент на ДС съвсем не променя обстоятелството, че може да е бил агент директно на КГБ. Той е бил доста време на служба в Москва – нима мислите, първо, че КГБ ще пропусне този сгоден случай да го направи свой човек и, второ, нима можете да обясните по-сетнешния му възход чак до патриаршеския трон без мощното покровителство на една задкулисна сила като КГБ? Трето: нима българските комунисти ще допуснат начело на БПЦ да застане нетехен човек?

Да ме прощава проф. Янакиев, но все пак за християнина истината трябва да има най-голямо значение. А иначе аз разбирам добре защо той е така снизходителен за Максим. Прочее, излъчването на този човек, именно Максим, не ми внушаваше доверие, не знам, това е твърде субективно, но за мен такива неща имат значение. Излъчването му не беше християнско. По същия начин и излъчването на сегашния пловдивски мутрополит не просто че не е християнско, то е съвсем нехристинско, бих казал дори бесовско или сатанинско…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Предпазливият оптимизъм на Европейската комисия

доц. д-р Любима Йорданова

Европейската комисия наблюдава България по шест бенч-марки по силата на въведения след присъединяването на България към ЕС т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка.

Съществена е разликата между Доклада на Европейската комисия от 23.07.2008 г., който обаче „остава валидна основа за оценка на постигнатия напредък по показателите и за идентифициране на оставащите предизвикателства”. Може би, защото е междинен, защото са минали само шест месеца, но Докладът на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от 12.02.2009 г. връща до голяма степен дипломатическия тон в изказа, докато Докладът от 23.07. 2008 г. директно назоваваше несвършената работа и липсата на административен капацитет на властите на национално, регионално и местно равнище. Тогава той очерта и липсата на съдебен капацитет.

„Медийната империя“ на гражданина Грънчаров

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Истината за нас самите е за предпочитане и пред най-красивия мит

Ето че в последните дни всички масово говорят за… митове, ала се оказва, че в тяхното говорене си личи пълно неразбиране на това що е мит и какво означава нещо да се митологизира. Всички са възмутени, че баташкото клане било наречено мит, сиреч било обявено за… „несъществуващо“. Но митът просто е особен разказ за едно събитие, нали за събитието може да се разказва по много начини. Един от тях е митът. Както например Омир разказва за Троянската война, разказва митове за нея, но това на косъм не отнема… съществуването, станалостта на тази война. На историците – понеже историята все пак трябва да е наука – това им е работата: да не допускат за събитията да се разказва митологично, а исторично и научно.

Митологизирането и митологията, впрочем, е твърде древен начин, по който може да съществува и да изразява себе си съзнанието – и т.н. „обществено съзнание“. За събитията, особено за събития, станали наскоро, не трябва да се разказват митове, а трябва да се знае истината, историческите факти. Митологическият разказ е такъв, че той преследва някакви цели, а пък тия, дето предпочитат да хранят съзнанието си с митове, на тях явно митът им е жизнено необходим, за да скрият от себе си истината… за самите себе си. Не става значи дума за това клани ли са или не батачани – знае се, че са били клани, има ги черепите, има я църквата с окървавени стени, там още е и дръвникът – а за това как баташкото клане после е било митологизирано, та чрез мита българите да скрият истината за самите себе си. Ето че разговорът за мита около баташкото клане изобщо не се свежда до това дали самото клане е станало, а е разговор за това какви са българите – тогава и сега – и защо са такива. Оказа се, че истината за това какви сме ние самите е твърде болезнена за нас самите, и особено за една голяма част от нас. Намериха се и „адвокати“ на… българщината, ама именно такава, каквато на дадени слоеве им се иска да бъде, защото те явно искат да ни баламосват какви сме, понеже на тях не им се иска да бъдем други. Става дума за слоеве, на които говорители са Гоце и Божо. А пък наивници у нас дал Бог – и ето че сега „масово“ се радват на гоце и Божо, че били защитили… „българщината“ от „нападки“ и „обиди“. Не се съзнава, че „българщината“ – такава, каквато тя е, именно без да се митологизира – сама за себе си е обида, защото тя, тази митологична българщина, сама себе си обижда, сама за себе си е една жестока обида. Ама не искат да схванат обидата и предпочитат да си останат със сладникавия мит за самите себе си.

Истината за нас самите обаче е за предпочитане и пред най-красивите митове, защото в мита много се и лъже. Митът не е длъжен да разказва истината, а той разказва някаква удобна, красива, приятна, полезна и пр. „истина“. И в тази митологична „истина“ прозира онази, същинската истина за нас самите, която ни е жизнено необходима – и която някои искат да скрият от нас самите, насърчавайки митологично-величавите и красиви измислици, с които ни приспиват, за да продължават да ни яхат и насилват, все едно че сме стадо, и то именно от… магарета. Да, тия, които държат да ни приспиват с митове относно нас самите, ни искат точно такива да си бъдем и останем, колкото се може повече дълго: да си останем стадо от глупави и наивни магарета, ставащи само за това, да ги яхат и шибат по глупавите глави…

Лъжата шества по този свят, но накрая винаги побеждава само истината

Намери се някой, който да каже на Бойко Борисов какъв е, и то по най-зашеметяващ начин. Вярно, този някой е в Америка, но видяхте ли колко е нещастен „суперменът“ снощи пред журналистите? Закле се, че казаното по негов адрес било „100%-ова лъжа“! Държеше се обаче като пребита мокра кокошка. Останаха му само клетвите. Имиджът му, граден така усърдно години наред, изтрещя и рухна като ударено с камък огледало. Вече е доста жалък, за момента едва ли всички го усещат, но малко по-малко пелената в съзнанията ще се вдигне и хората ще отрезвеят. Защото всяка медийна манипулация действа като наркотик. Искат се нови и нови дози, за да се поддържа откъснатостта на съзнанието от реалността. Но реалността е по-мощна от наркотика, особено когато ни пробутват наркотик-менте. Менте, от което хората почват да изпитват погнуса. Та и преекспонираният Б.Б. от този момент вече работи против самия себе си, против създадения от медиите му образ. Нали знате тази приказка: колкото повече мърдаш, толкова повече ти влиза. Той изпадна точно в тази ситуация. Сега трябва да стои и да не мърда, белким му се размине. Но той озверя и ще си понесе последствията.

Преди години един друг американски посланик каза в прав текст, че Филчев като главен прокурор е направил нещо недопустимо: прокуратурата в негово лице работи за мафиотите, а не против тях. Работи против държавата и в услуга на мафията. Тогава бяха такива ревове за „намесата на САЩ във вътрешните работи на суверенна България“, че ни проглушиха ушите. Разбра се обаче още тогава от всички какъв е Филчев, пък макар и казано от американците. Филчев, разбира се, си остана до края на мандата, докато в други страни нямаше да остане и ден повече. Остана благодарение на покровителите си във властта. Най-видният от тях се оказа… Гоце. Сам се издаде че е такъв, като се опита да спаси Филчев като го тури посланик чак в Казахстан. Но това само показа какъв е и колко му е акъла на самия Гоце: такива бити карти като Филчев ги захвърлят под миндера, но наш Гоце застана зад Филчев. Само това в една нормална демокрация би струвало властта на президента. Но пък ние, пардон, не сме нормална, още по-малко пък демократична. И самият президент всеки ден по най-убедителен начин ни показва точно това. Ако бяхме хора, отдавна да сме му видели сметката, но понеже мнозина от нас са… тикви, Гоце още е на върха. Но както я е подкарало, момчето от Сирищник съвсем скоро ще сгази лука. И тогава 4 февруари ще възкръсне за самия него. Да видим къде ще бяга тогава той. Аз знам накъде ще бяга – накъм Москва, къде иначе…

Ето по случая с Б.Б. вчера Гоце направи най-тъпото, което изобщо можеше да се направи. Даже да бяха мислили съветниците му кое е най-тъпото, пак нямаше да могат да измислят по-тъпо от това, което Гоце сам, ей така, импулсивно, си го направи. Явно на момчето му иде отвътре това нещо. Чухте ли какво каза наш Гоце? Ето какво каза, той каза досущ следното: „Статията в американското издание “Congressional Quarterly” е откровено антибългарска по своя характер, не се основава на доказателства и обижда България“. Това вече е върхът, по-голям връх не може да има. Тоя Гоце с всичкия ли си е, дава ли си сметка какво плямпа? Този сирищнически герой май съвсем я е ударил през просото. Вижте всъщност какво казва, той го каза без да мисли, но ако малко се замислите, ще блесне нещо удивително… тъпо. Върховно тъпо.

“Congressional Quarterly” е авторитетно издание. CQ е частна медийно – издателска компания, учредена през 1945 г., която осигурява достоверна и качествена информация, подпомагащи дейността на Американския конгрес. Гоце, това не е дружинка за художествена самодейност от Сирищник, където всеки се кърши както му дойде. ОК, но вижте по-нататък. “Congressional Quarterly” пише нещо за Б.Б., наистина компрометиращо, но само за него – защото, драги ми Гоце, все още Б.Б. не е тъждествен с… България! Както и ти самия не си тъждествен с горката България! За Гоце обаче България и Б.Б. са равностойни понятия. Вижте как дефектът на комунизма демонстрира своята неотстранимост: като кажеш Ленин, разбирай Партията, като кажеш Партия, разбирай Ленин. Това е научил наш Гоце, това си знае, и по тази причина издрънка тази колосална глупост: американците казаха Бойко, но обиждат… България, санким като кажеш Бойко, разбираш България, като кажеш България, разбираш… бат Бойко, кой друг?! Ето това го каза президентът на България, мен лично ме е срам, че лицето Гоце Първанов е президент на България, а пък за теб, драги читателю, не знам…

Забележете и нещо друго. Реакциите на политическите сили са като на глупак, ударен с мокър парцал. Мълчат и гледат умно, както гледа наакано дете. Само ДСБ до момента поиска парламентарно разследване на скандала. За да се установи истината и обществото да узнае фактите. Костов пак показа, че неговата партия е най-смислената опозиция на властта на олигархията, на ДС и на престъпниците. Защото време е да се признае, че у нас П.Стоянов е вожд на синята олигархия, Бойко – ясно на коя, Гоце – на червената, и само Костов е против цялата олигархия. Само той от политиците ни е за демокрация и за решителен реванш на демокрацията против олигархията. Нашата единна синьо-червена-кафява олигархия е силна, но не е непобедима. Не е непобедима именно затова, защото непрекъснато самата тя показва, че най-много я е страх именно от Костов. (Сидеров играе по тяхната свирка и му е отредена друга роля) Пита се: защо всички ги е страх само от Костов, защо всички, като се почне от мафиота Майкъл Чьорни (който изпотроши сума ти пари за да плаща в медиите кампанията срещу Костов), като се мине през финансираните от Русия „партии“, червени, кафяви и всякакви други крила на олигархията та се стигне чак до „великия юнак Бойко“ – всичките ги е страх само от Костов? Наистина, защо именно Костов на тях им се присънва и на сън като най-страшен кошмар?

Ясно е защо: защото Костов на власт е смърт за олигархията и начало на действителната демокрация. Той го е показал това когато беше на власт. Всички знаят, че Костов може да упражнява властта не в някакъв олигархически, а в общ и национален интерес. На фона на действията на управлявалите след него, които направиха такива чудесии на продажничеството, това все повече и повече се осъзнава. Олигархията ни няма да прости на Костов че ни откъсна завинаги от „матушката Русия“ и ни ориентира към Запада. Не друг, а омразният Костов ни натика в НАТО и в Европейския съюз. Ето и затова особено така силно го мразят. Иначе ако сега не бяхме в ЕС, България щеше да си е хептен на престъпниците, а сега ни гледат под лупа от Европа и Америка. Налага им се да пръскат луди пари за да правят имидж на лица като Б.Б., които да заблуждават Запада, че уж сме демокрация. Но ето че големият балон се спука. Скоро ще блесне цялата истина. Затова мненията на ДС и на разните зомбита, опиянени до безпаметност от усилията на продажните медии срещу Костов никога не са имали особена стойност. Все повече хора проглеждат. Напразни са всички усилия. Това го казвам като философ, за който най-високо стои само истината, не личните симпатии.

Просто понякога истината е натикана в ъгъла и слабите хора се оставят в плен на лъжата, но има и нещо друго. То е в основата на кошмара на олигархията ни от Костов. Ето го кое е: лъжата шества по този свят, но накрая винаги побеждава само истината. Ето го нещото, което прави нашата олигархия така неуверена в себе си. Защото то именно ще донесе и гибелта й. Дай Боже това да стане по-скоро, че наистина яката сме я загазили…