Покана за разговор по съдбовно важна нравствена тема

Нека днес на протеста да бъде ето така, както е на тази снимка! За да си идат от власт арогантните крадливи управници, слугите на мафията, идвайте на протеста и вие! Не се оставяйте да се излежавате малодушно на дивана в този решаващ исторически момент!

Тия дни публикувах във Фейсбук нещо като „покана за разговор“, предложих една малка провокацийка по нравствена тема; да, знам, тия теми не са популярни, няма много желаещи да се говори по тях, да се обсъждат, да се търси истината, оценяват се като „непрестижни“. А тия, дето предлагаме подобни „щекотливи“ теми, сме обикновено крайно дразнещи хора. Аз, дето пък, бидейки психолог и философи, си падам по това да тормозя хората по тази линия – и затова имам големи постижения в тази посока, ето, в момента съм даже подсъдим по две дела, да, „обидени“ ми хора, началства, ме дадоха даже под съд, щото, видите ли, с опитите си да обсъждам тия теми съм бил засегнал, тъй да се реч, достойнството им! – и затова, ето, пак се изказах по тази линия; ето какво казах в началото, поставих според мен един най-важен въпрос, имащ и голям нравствен смисъл, а по-долу можете да прочетете и как протече кратичката дискусийка по темата (засега), прочее, ако някой иска, може да се включи в така и така вече започналата дискусия:

Ангел Грънчаров каза: Гледам протестиращите тази вечер и се питам: чудесно е, че тия млади хора имат такова ангажирано и активно гражданско съзнание (и също така поведение), но колко пък са техните връстници, пък и значително по-големи, по-„зрели“, по-възрастни нашенци, които сякаш са със съвсем ампутирано, скопено гражданско чувство, сиреч, такова изобщо им липсва, да не говорим пък за съзнание и пр.? Страшно и ужасно нещо е човекът с липсващо, с ощетено, с ампутирано гражданско съзнание, да, ужасно нещо е човекът-инвалид в гражданско отношение, а такива, за жалост, има твърде много у нас: прекалено много са, ето затова нещата у нас не вървят. А иначе това марионетно на мафията правителство отдавна да си беше отишло и вече да беше забравено ако повече бяха хората със съзнание, отговарящо на съзнанието на тия великолепни млади хора, които мръзнат сега пред Народното събрание – и които преди няколко месеца по досущ същия начин изнемогваха под адската жега, под палещите лъчи на слънцето, но пак не отстъпваха…

Iglika Mincheva каза: Интелигенцията е под1%. Ако включим по-будните хора в големите градове, колко стават? Младите, които днес протестират, са поколение на онези будни българи от 90-те, които съхраниха ценностите и ги предадоха. Няма да коментирам каква част от нашия народ, от Освобождението насам, е с робско самосъзнание.

Лъчезар Лачев каза: 500 000 българи са станали членове на БКП за около 10 години след 1944 г. От тези половин милион тъпаци, 90 процента са имали репресиран или убит от комунягите близък роднина! Това е достатъчно ясен знак, че сме робски, оглупял и оскотял народ!

Ангел Грънчаров каза: Хич не са били глупаци, де да бяха глупаци – или тъпаци! Хитреци са, и при това са най-аморални хитреци, нагаждачи, ламтящи за власт и облаги – говоря за комунистите, дето са влезли в партията им след 9.9.1944 г. Проблемът на нацията ни е нравствен, аз съм свидетел на това как след всякакви избори след 1989 г. тълпи кариеристи обсаждаха офисите на партията, която е победила на изборите, с очите си съм го видял това.

Например така стана след изборите през 1997 г. Клубът на СДС, в който членувах, изведнъж се напълни с непознати хора, които крещяха за „заслуги“, които, видите ли, били „мръзнали на барикадите“ от януари 1997 г., които искаха материална, зрима компенсация за приноса и страданията си в „борбата срещу комунизма“. И напираха най-вече за държавни служби. Тогава моя милост, отвратена от случващото се, почна да говори, да задава неприятни въпроси, да изобличава аморалността на тия хора. И знаете ли какво стана? Спретнаха ми нещо като „народен съд“, нещо като „трибунал“, видяха в мен „народен враг“, „провокатор“, „заговорник“, „човек на комунистите“, който е пратен отвътре да руши „организационното и идейно единство на СДС“! Да, и тия същите кариеристи, дето аз бях дръзнал да изоблича в най-съкровените им помисли, с пяна на уста ме разобличаваха, клеймяха като враг и пр.

Аз тази история съм я описал в книгата си СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, с подзаглавие „Кратка психологическа история на съвременна България“, която излезе от печат преди няколко години. Понеже съм учил в Русия преди 1989 г., разобличиха ме като „агент на КГБ“, като най-зъл шпионин и пр. и аз, в крайна сметка, бях изключен от партията СДС за „рушене на единството“. Всички до един гласуваха за изключването ми. Месец след моето изключване Костов на конференция на СДС почна също да говори за безскрупулните кариеристи в СДС, които съсипват имиджа на управляващата пария, рушат авторитета й. Дори той в един момент беше бламиран от същата тая напаст (разните му там бисеровци и пр.).

След като СДС падна от власт, хората, които ме изключиха от СДС, осъзнаха каква мерзост са направили, дойдоха при мен, извиниха ми се и ми предложиха да бъда възстановен в СДС. Върнах се, СДС вече не беше на власт, кариеристите, които бяха преди в него, вече бяха в… НДСВ, новата партия-кърмилница. След това за известно време имаха проблеми, щото БСП, която дойде на власт, не ги щеше при себе си (там си имат огромни тълпи от свои собствени жадни за облаги кариеристи), но тия същите безскрупулни хора в един момент се вляха в АТАКА, а като Б.Борисов създаде ГЕРБ, предполагам, голяма част от тоя мръсен поток се е оттекла към него.

Така стават тия неща у Нашенско. Положението хич не е добро. Проблемът на нацията ни затова според мен е нравствен. Пълно е с мерзавци у нас, това нима не сте го забелязали? Свестните и честни хора, идеалистите, са нищожно малцинство, нещо повече, са в немилост. Я вижте колцина протестират в София в тия дни! А мнозинството им гледа изпод вежди сеира, възприема ги като „луди глави“, досущ както е било по времето на Левски и Ботев и… люпи семки. Това докато не се промени, докато мнозинството у нас не се оправи в нравствено и личностно отношение, добро като народ няма да видим, помнете ми думата…

ЗАБЕЛЕЖКА: В потвърждение на горните ми констатации ето един пример от наши дни, прочетете, вижте, че сега пак е все същото: Лидери в СДС се присъединиха към Бареков. Какво има да говорим повече, нима не са ясни нещата: вижда се, че този манталитет е неизкореним – особено сред дадена категория хора и… „лидери“. Те винаги са там, където приятно дими някакъв вкусен, добър за облизване кокал…

Вижте само какво пише: „Днес знакови лица от Съюза на демократичните сили, честни и почтени хора, демократи по убеждение, подадоха молба за членство в движението на Николай Бареков“, заяви на специална пресконференция в офиса на гражданското движение в Пловдив адвокат Дяко Дяков.“ ЕГАТИ ГНУСОТИЯТА!!!

ПФУ! ЩЕ ПОВЪРНА: „В този момент движение „България без цензура” ми напомня за първите години на СДС, отразява нуждите на хората да живеят в нормална държава, обяви пред медиите мотивите си Панчов. Той добави, че е привлечен и от обявената от лидера на движението Николай Бареков операция „Чисти ръце”, която ще изясни кой изсмука силите на страната и защо българската икономика е в това състояние. Досегашния син лидер заяви, че очаква в най-скоро време доста членове на СДС да се присъединят към движението.“

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Професор-комунист обвини светиня му, „дядо“ Николай Московско-Пловдивски, в… „нерегламентирани контакти с лица от същия пол“!

Лудото Коле сменил мутренския „Ролекс“ с аристократичния „Патек Филип“

„Синодът постъпи много мъдро, като не позволи на едно недоразумение да стане Софийски (митрополит, б.ред).“ Това заяви тази вечер проф. Драгомир Драганов в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви. Водещите Цветанка Ризова и Димитър Цонев останаха слисани:

„Кого наричате недоразумение? Митрополит Николай ли имате предвид?“

Проф. Драганов потвърди, че визира именно Пловдивския митрополит: „Откровено го казвам.“ На въпроса „Защо го наричате така?“ историкът отвърна:

„Аз мога да кажа още много неща за него. Или да ви пратя, да пратя един екип в Бачковския манастир да видите какво е направил там.“

И след секунда-две проф. Драганов допълни: „Как по-меко да се изразя? Нерегламентирани контакти с лица от същия пол.“

„Ти чу ли какво каза?!“, промълви смаян Димитър Цонев. „Много добре чух!“, отвърна Цветанка Ризова.

от 12.11.2012 г.

Снимката и текста прекопирах от страницата на Владимир Дойчинов във Фейсбук.

ЗАБЕЛЕЖКА: Не знам дали е истина всичко това, нека биячите, които евентуално ще изпълняват поръчката да ме набият за публикацията, да имат предвид това мое заявление…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Защо Р.Инджова, сякаш е змия-усойница, се нахвърли толкова злобно срещу И.Костов?

Днес съвсем случайно попаднах на скандалното явяване на Ренета Инджова в предаването на Люба Кулезич. С изражение на лицето, наподобяващо това на пияна костенурка, на която някой е откраднал яйцата, и с агресивно хашлашко поведение, наподобяващо това на настъпена змия-усойница, тая фамозна дама почна да бълва злобни думи по адрес на премиера-реформатор Иван Костов. От словоизлиянията и се разбра само, че страшно много му завижда, което пък означава, че една такава патологична завист може да се обясни с едно-единствено нещо: че въпросната дама е прекалено посредствено, некадърно и аморално същество.

Също така се разбра, че Р.Инджова без свян изпълни една гнусна поръчка. А кампанията против Костов, която напоследък ескалира, показва единствено колко много дадени среди ги е страх от него. Що ли толкова много ги е страх тия пусти ченгета от Костов, а? Явно има за какво.

Гнусна работа! Вече съвсем са се разпасали. Но е хубаво, че има и неизвратени хора, които не се хващат на лъжите и клеветите на олигархичните слугински медии против Костов; ето какво примерно пише г-н Стоян Хлебаров във Фейсбук по повод на същата тази случка, именно крамолното злобно изявление на Ренета Инджова:

Гледах интервюто й и не можех да повярвам на очите си!? Как е възможно толкова злоба и комплексарщина да се побере в един човек!?

Даже не разбрах защо го мрази. Освен за това, че се появявал „толкова често“ по телевизиите!? Но ми стана ясно как е възможно човек като нея да ни бъде… министър-председател!? П​росто излъчването й на надута пуйка със самочувствие на „неповторимост“ е толкова крещящо неадекватно, че може да служи само като еталон за глупостта и безпътицата ни като народ по нова време!?

Колкото до качествата на Иван Костов – не помня да се е натискал да се появява по някоя телевизия. Когато си умен и има какво да кажеш на хората – те сами ще те търсят!

А злобата на госпожата може би идва точно от това, че тя – въпреки поста, който по една случайност заемаше (без да е била избирана на някакви избори!) – никой не я запомни с нещо съществено. И затова и не я канят никъде – освен да излее злобата си някъде!?

Мир на праха й… на набеден политик!

А ето какво пише г-жа Елка Качева:

Просто не мога да проумея неистовия вой против Ив.Костов и постоянното подканяне от Сульо и Пульо да се махне веднага, незабавно и пр.

Какво и на кой пречи след като всичките му опоненти са единодушни, че е бита карта и маргиналната му партийка категорично няма да бъде представена в следващия Парламент?

Вече повече от 12 години Костов пречи на три некадърни, корумпирани и мафиотизирани правителства да си свъшат работата – както направиха всички правителства в бившите соц.страни (без Румъния).

Ми да си направят нова партия, да се пръкне нов лидер или да разпознаят ”партиятя ГЕРБ”, която, впрочем, се одобрява от мнозинството.

Изводът просто се налага: Костов пречи защото без него НЕ МОЖЕ. Ако можеше то кой би губил сили и време да се занимава с него.

Колкото по-рано се разбере тази истина от повечето хора, толкова по-добре за България.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

За някои от основанията на „плюенето“ на всичко и всички

Дали на Д-ра (а.k.а. „Дофтора“) му плащат, за да плюе Костов, се съмнявам. На други със сигурност, но на него – не мисля.

Колкото до г-н Грънчаров (a.k.a. „Гръншаров“) – уважвам го, доколкото ми позволява незапознатостта с него и творчеството му, а коментарите му за г-н Костов за съвсем уместни и точни (да, и аз съм „Костовист“). Там, където може би греши г-н Грънчаров, е, че се пали, защото вижда писаният на Д-ра през определен филтър на анти-Костовизъм, който разбирам, но смятам, че му пречи; защото не вижда, че е възможно да има и друга гледна точка, все така „критична“, но и по-обмислена, ако щете.

Д-ра, според мен, греши в едно: смята, че не просто „всички са маскари“ – вече втръснал ми израз, – но и че това „изисква“ от нас, гражданите четящи, да бъдем същите нихилистично настроени, заради общата пропадналост на нещата, хора, които да се помолят на Господ за един хубав дъжд, който да измие всичко; и колкото това да допада на съвсем младата ми влюбена в сюрреализма и прочие душа, не мога да не отрека тази идея, най-малкото, защото е непостижима (макар и метафорично).

И Д-ра го знае не по-зле и от мен, а оттам и „плюенето“ на всичко и всички, не защото „всички са маскари“, но като коректив един вид, за цяр, защото всичко е толкова пошло и низко, и грозно, и чалгарско, че човек не може – по думите на великият Ники Кънчев, както го учил баща му – „да плюе, че мерише“.

В този смисъл Д-рът е прав да плюе, защото го прави, ще ми се да мисля, с „по-висша цел“, така да се каже, а не от „рубладжийство“ – не ли?

Nathan Adler

(ЗАБЕЛЕЖКА: Из делниците на един луд (11 – 15 април))

Ден на траур: Бог да прости нелепо загиналите в Охридското езеро!

Какво друго да каже човек в такъв ден? Няма друго, думите са безсилни. Другото ще го оставим на нашите държавни като Гоце Първанов, който вчера отново най-усърдно се кръстеше пред камерите – на панахидата, отслужена от владиката Николай в Пловдив. Който не пропусна да се изяви с простотията, че Бог взел живота на тия невинни жертви заради концерта на Мадона.

Каквито са ни държавниците, такива са ни и владиците. Все повече добивам впечатлението, че тоя Николай не е Божи служител, а е служител на Първия Богоборец, служител е на Сатана. И на „исконното московско православие“ е служител, но тия неща са твърде близки и неразличими.

Аз пък в случилото се разчитам следния знак. Бог ни казва нещо, важното е да Го разберем. Това, че сме грешни, и че нещо много често запознаха да ни се случват такива „необяснимо-нелепи инциденти“, си се знае. Тия неща – да речем, с автобуса, премазал бабичките в местността Бакаджиците, или сега удавените в Охридското езеро – стават по човешки ОЩЕ >>>>>