Маргарет Тачър във филма „Желязната леди“: „Мисли и идеи – от това се вълнувам!“

Днес гледах филма „Желязната леди“, филм за живота и историята на М.Тачър, в който главната роля се играе от М.Стрийп. Чудесен филм е този по моя преценка, по моето възприятие; нищо не ме подразни. Същевременно, по моя си обичай си подбрах няколко изказвания на Тачър, които силно ме впечатлиха и развълнуваха; ето ги тия мисли, записах ги и ги слагам тук, та и други хора да се запознаят с тях:

Ние, консерваторите, вярваме, че хората трябва да имат свободата и възможността да реализират потенциала си, особено младите хора. Няма смисъл да се твърди, че всички сме равни, ние не сме едни и същи, не сме били и никога няма да бъдем. Трябва да насърчаваме децата си да имат повече, отколкото имаме ние, защото нашите деца ще бъдат лидерите утре.

…

– Въпреки това, може да е объркващо. Трябва да предизвиква чувства.

– Какви? Какво трябва да чувствам? Хората вече не мислят. Те изпитват чувства. „Как се чувстваш?“. „Не се чувствам добре“; „О, толкова съжалявам, но ние групата чувствахме…“

Знаете ли, че един от основните проблеми на днешно време е, че се управляваме от хора, които се съобразяват повече с чувствата, отколкото с мислите и идеите. Мисли и идеи. От това се интересувам. Питайте ме какво мисля.

– Какво мислиш, Маргарет?

– Внимавай с мислите, защото те се превръщат в думи. Внимавай с думите, защото те се превръщат в действия. Внимавай с действията, защото те се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото те оформят характера ти. Внимавай с характера си, защото той определя твоята съдба. Това, за което мислим, в това се превръщаме. Баща ми често ми казваше това. И аз мисля, че съм добре. Но оценявам вашата мила загриженост.

…

Бих искала само да кажа, че вземам много насериозно доверието, което ми оказа британския народ днес и ще работя усилено всеки ден за да изпълня тази отговорност. А сега бих искала да споделя с вас една молитва на Св.Франциск от Асизи:

„Където има раздор,
може да донесем хармония,
където има грешност,
може да донесем истина,
където има съмнение
може да донесем вяра,
където има отчаяние,
може да донесем надежда.“

…

Ще издигнем стоманена бариера срещу социалистическия марш към беззаконие!

…

Но ние никога няма да се предадем. Ние няма да се поколебаем, нито за секунда, в нашата решителност да видим тази страна просперираща отново.

…

Или стоим зад принципите си, или въобще няма да останем.

…

Аз съм водила битки всеки един ден от живота ми. Много мъже са ме подценявали. Тези явно правят същото, но горчиво ще съжаляват.

…

Няма да има помиряване. Това е война. Те я започнаха, а с Божията помощ ние ще я завършим. Ще ви кажа какво ще напиша на тези семейства, на тези съкрушени семейства. Ще им кажа, че нито един войник, няма да умре напразно за Фолклендите…

Аз съм единствения премиер в историята на страната ни, който е и същевременно майка. Мога да си представя вашата агония и мъка.

…

Приветстваме мъжете и жените от армията за техните умения, смелост и лоялност към тази страна. Бяхме изправени пред един акт на непровокирана агресия и отговорихме, както винаги сме отговаряли досега: с обединение, сила и кураж.

Уверени, че въпреки големите саможертви накрая, доброто ще надделее над злото. Призовавам уважаемият господин насреща днес да не се заяжда, да търси вина, да внася питания, ще има време за това, уверявам го. Ние няма какво да крием, не.

Днес е ден, в който следва да забравим различията и да вдигнем високо глава; и да се гордеем, че сме британци.

…

– Защото хората като цяло мислят, че този данък е напълно несправедлив.
– Глупости! Пълни глупости! Това е съвсем проста идея. Щом живееш в тази страна, трябва да плащаш нещо за тази привилегия, нещичко. Ако не плащаш нищо, то и не те е грижа за нищо. Защо да те е грижа къде си хвърляш боклука? В квартала ти е мръсотия,
целият град в графити, какво ти пука? Това не е твой проблем, това е проблем на някой друг, това е проблем на правителството.

Вашият проблем… на някои от вас е, че нямате куража за тази борба. Не ви се е
налагало да се борите за нищо. Получили сте всичко наготово, и се чувствате виновни за това. Мога да кажа от името на всички, на които ни се е налагало да се борим и които не се чувстваме виновни, че ние негодуваме срещу тези, които само взимат, взимат, взимат и не подпомагат с нищо обществото.

Виждам същата страхливост и в борбата ни в рамките на Европейския съюз. Страхливост. За суверенитета на Великобритания и запазването на лирата.

…

Не знаят ли, че ако вземаш трудни решения, хората ще те мразят в момента, но поколенията ще ти благодарят.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

В КЛУБА ЗА ДИСКУСИИ: Независимо от различията в мисленето да си подадем ръце и да заработим за доброто на България!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Заповядайте на учредяването на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в Пловдив, 25 февр. 2009 г.

На 25 февруари, от 13.00 часа, в Ритуалната зала на ПГЕЕ-Пловдив (ул. Пещерско шосе – 26), ще се учреди

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

на студенти, ученици, граждани, интелектуалци, преподаватели

ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАЦИЯТА И НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Встъпление по идеята за граждански дискусионен клуб ще изнесе АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ.

Първата дискусия ще бъде по теза, развита от доц. НИКОЛАЙ БЛИЗНАКОВ, депутат от Великото народно събрание (1990-1991 г.):

ПРЕХОДЪТ ОТ ПАРТИЙНО-ПАРЛАМЕНТАРНА КЪМ ГРАЖДАНСКА ДЕМОКРАЦИЯ

На учредяването на клуба ще присъстват също и гости, приятели и привърженици на клуба (и на блога на А.Г.) от чужбина. Инициаторите призовават всички, които искат да се включат в дискусиите на клуба, да отхвърлят и победят всички скрупули и да заповядат на учредителната сбирка на клуба, чийто девиз няма как да не е този:

ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ!

Затова предлагаме да учредим свободен дискусионен клуб на граждани, на студенти, на ученици, на интелектуалци с европейско мислене и манталитет, който да помогне за радикализация на настроенията, та да подкрепим и да вдъхнем сили на издъхващата, на омаломощената, пък макар и така млада, ала толкова несретна българска демокрация.

(Виж още по същата тема: Инициатива за учредяване на ДИСКУСИОНЕН КЛУБ за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България и Важно съобщение по учредяването на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Учредяването на граждански дискусионен клуб за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Кога ще си отвоюваме и ще си вземем обратно похитената ни демокрация?

Новият президент на Франция се казва Никола Саркози! Чух по Евронюз речта му на площад „Конкорд“ и искам да изкажа възхищението си от този човек. Говори ясно и разумно, с изтънчено красноречие и финес, но и с категоричност и твърдост, което издава искреност и откритост. И силно свободолюбие: така говорят преданите на свободата. Тази вечер демокрацията във Франция триумфира, понеже десницата и консерваторите са най-твърдите поддръжници на традиционните ценности на свободата, личността и достойнството. И един необходим извод се налага: когато избирателната активност е висока, категорично побеждават десните. За нас това е изключително важно: у нас Първанов беше избран само защото гласуваха 40% от избирателите, а останалите 60% не счетоха за нужно да отидат до урните. Този е огромният резерв и на българската десница. Ако тези 60% от избирателите бъдат подбудени да гласуват, десницата и у нас ще постигне своя реванш. И само така България ще бъде спасена от тържествуващата сега, но така нагла и порочна лява напаст…

Защото десният избирател е мислещ и самостоятелен, той гласува заради ценности, а не заради интереси. За него ценността определя интереса, а не обратното, както е при левите. Десният избирател специално у нас никога няма да отиде да гласува заради някаква „социална солидарност“ и под строй, а само по зова на съвестта и сърцето. Дясномислещите хора са индивидуалисти и вярват в себе си, те не чакат нищо наготово от обществото, от държавата и от правителството. Такива хора са апатични спрямо „общите дела“ и политиката, а не бива така. Ето, площад Конкорд беше пълен със сияещи от щастие млади хора, а момичетата носеха блузи с надпис „100% влюбена в Саркози“. Възхитително е това високо гражданско съзнание на французите и особено на френската младеж. Ако се случи нещо такова и у нас, ако сега апатичните и аполитични млади хора и негласуващите бъдат активирани и насърчени да отидат до избирателните урни, то едва тогава ще дойде краят на злоупотребите на левите шмекери в българската политика. И също на фалшификаторите от типа на дон Бойко и Воленчо. И едва тогава ще може да се очаква по-благоприятен развой на нашите български работи, които сега наистина са в отчайващо състояние. Докато не гласуваме, така ще е. Едва когато отказалият се от гласа си в момента потенциално десен български избирател бъде изваден от летаргията, едва тогава олигархичната система ще бъде поставена в ситуация на смъртна опасност.

Дай Боже този ден да дойде по-скоро! Дай Боже пробуждането на нашия български усет за свобода в сърцата ни да стане колкото се може по-бързо! Дай Боже колкото се може повече съзнателни българи – и особено младите! – да надмогнат отчаянието си и да се включат с гласа си в решаването на съдбините на страната! Дай Боже по-скоро да повярваме в силите си и да възвърнем достойнството си като свободни човешки същества и като граждани, милеещи за бъдещето на своята страна! Дай Боже духът на свободата да овладее колкото се може повече български сърца! Дай Боже да намерим сили и решимост да се противопоставим смело на безобразията на разпасалата се и потънала в политически разврат властваща сега олигархия! Дано колкото се може по-скоро да дойде краят на политическото безвремие, в което сме затънали! Усмихнатите лица на триумфиращите заради тържеството на своята демокрация французи ме насърчават да се надявам, че и у нас няма да се забави часа, в който и ние, българите, ще си отвоюваме и ще си вземем обратно похитената ни демокрация!