Да си спомним как комунизмът вилнееше в нещастната ни Родина…

1945 г. Кървавият четвъртък в България
Bloody Thursday in Bulgaria

Истината за комунистическите злодеяния не бива да бъде премълчавана – защото злото може да бъде съкрушено само когато истината овладее душите на съвременниците… Бог да прости всички, които комунистите избиха в страшните, в кървавите нощи на своите злодеяния!

Една от най-трагичните дати в българската история е нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Тя остава под името „Кървавият четвъртък“. Тогава са разстреляни осъдените на смърт по така наречения „Народен съд“ . По „Дело № 1“ са били подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25 Народно събрание. Тринадесет членния Първи състав на съда осъжда на смърт Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, проф. Богдан Филов – министър председател, Ген. Никола Михов – тримата регенти на България, както и 17 министри, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от 25-тото НС, 47 генерали и висши офицери.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик – е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян.

Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.

Това е финалната фаза на разправата на дошлите на власт комунисти с техните противници, набедени за „фашисти“ и виновни за въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия.

След падането на комунизма жертвите са реабилитирани от Върховния съд на република България през 1996 г. Мотивът на съда е липса на доказателства. Несправедливите и нелегитимни присъди на „Народния съд“ са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в България в приетия през 2000 г. специален закон.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Опит за диалог между гражданин-свободолюбец и природолюбител-антишистовец

В разгара на дискусиите около „съвсем спонтанните демонстрации“ – в цели 12 града! – на нашите противници на добива на шистов газ, т.е. противници на енергийната независимост на страната ни от Русия, а след това и на спешното правителствено решение да се забрани не само добивът, а и проучванията дали изобщо разполагаме с такава една ценна суровина, проведох във Фейсбук показателен, направо многозначителен разговор с един „антишистолог“-природолюбител, който се бил почувствал засегнат от моята интерпретация на проблема; ето какво си казахме:

Borislav Sandov: Г-н Грънчаров, вие сте зомбиран идеопоклоник на Костов. И преписвате глупостите му. Мен комунист не може да ме наричате. Нито пък защитник на руски интереси. Вие колко пъти протестирахте срещу руската машина през последните години? Защото аз и колегите ми от Зелените протестирахме поне няколко пъти. Веднъж пред посолството им, заради Белене, веднъж на Орлов мост при посещението на Путин и няколко пъти на различни места, заради Анна Политковская.

В този свят обаче не всичко е гола геополитика. Фракингът се е доказал като вредна технология навсякъде, където е прилаган. А газта от него е евтина само в САЩ, заради държавни скрити дотации, по примера по който в България е евтина енергията от АЕЦ и ТЕЦ. Жал ми е когато виждам как преписвате един от друг лъжи и клевети. Още повече, когато не можете да осъзнаете, че гражданското общество може да свърши някои неща само. Просто ви издава в какъв измислен и затворен свят живеете. Аз очаквам с нетърпение да заведат дело срещу мен или някой от съмишлениците ми. Не може само да се говори, трябва и да се действа. Нали живеем в правова държава? Странно, че през 2010 г., когато с част от същите активни хора, принудихме правителството да не допуска ГМО, вашите демагози не казаха нищо срещу нас, а сега нещо се разлаяха. Ами нали и Монсанто е една такава голяма отговорна американска компания? Защо тогава не ни скочихте пак?

Бъдете здрав! Но си свалете „очилата“ поне за миг! Може и да проумеете, че за нас, младите, много по-важно е да опазим водата и земята си. И ще го правим все по-успешно от тук на сетне. А вие, ДСБ, просто си отивате от политическия живот. И вероятно накрая ще се превърнете просто в един клуб на поддръжниците на Костов.

Ангел Грънчаров: Аз все пак ще си бъда какъвто искам, понеже съм свободен човек. Но никога няма да се оставя да стана играчка в ръцете на Газпром, предател на българския интерес, който от глупост и заради продажността си се е оставил да бъде използван за ликвидирането на оня малък шанс да добием енергийната си независимост от Русия. Точно това се случи обаче на вас, „зелените“. Подобни сте на дините: отвън зелени, отвътре – червени. Изобщо не ви интересува природата, земята и водата на България – за това свидетелства фалшът, който струи отвсякъде, от всяка дума и помисъл даже… интересуват ви предимно щедрите дотации от най-големия душманин на българската свобода – Русия.

Borislav Sandov: Дълбоко грешите и няма с какво да го докажете. А за енергийна независимост ние пишем много преди вас. И знаем какво означава, за разлика от вас.

Поредният изчерпаем фосилен източник, който дори не знаем дали имаме, би ни коствал хранителната и водната независимост, ала вие като бик на червено не виждате по-далече от носа си. А това за дините ми е любимо, но се отнася за Ал. Каракачанов, не и за нас.

Ангел Грънчаров: Озлобеността Ви издава догматика, издава лявата същност. Вместо да се нахвърляте и да обиждате, можеше да разговаряте от позицията на безусловното право всеки да мисли различно; не, Вие обявявате немислещите като вас за врагове. Може и наистина наивно да си мислите, че конците не ви ги дърпат руснаците, ала това съвсем не значи, че не сте се превърнали в тяхна – волна или неволна – марионетка. А че на моменти разигравате антируски игрички нищо не значи. Дайте да се хванем на бас, че наште леви „еколози“ оттук-нататък ще направят второ предателство: ще кандисат да се строи АЕЦ-Белене. Който веднъж тръгне по пътя на предателството, повече не може да се спре.

Borislav Sandov: Смея се. Оставям ви да си мислите каквото поискате. Времето ще покаже кой ляв, кой прав. За АЕЦ (независимо коя) истинските зелени никога няма да кандисат. Убеден съм обаче, че ако американци решат да я строят, ДСБ първа ще излезе да защитава. Защото вие не сте принципно срещу ядрената енергетика, а само конкретно срещу този вид на проекта.

Не знам къде прозряхте злоба, но заслужавате и повече от това, предвид че лъжете и клеветите по наш адрес (включително мен, като един от координаторите). Да мислиш различно не означава да наричаш опонентите си „кукли на конци“. Да имаш свободен избор не означава сляпо да повтаряш неистини и да не виждаш и не чуваш аргументите на другата страна. Аз питам, къде са вашите аргументи? Докажете че фракинга е безопасен?

Ангел Грънчаров: Посмейте се още малко като сте почнали да се смеете, ама тоя път над себе си – като прочетете какво казва министърът: Министър Трайков: „Кампанията срещу шистовия газ беше организирана от пиар фирми от чужбина с мощна финансова подкрепа“. Къде е в такъв случай „клеветата“? Той потвърждава тезата ми… Или сте голям, непоправим наивник, или сте безскрупулен лъжец, друг вариант няма…
По въпроси, които са от комтенеция на експертите, аз не се произнасям; фракингът е такъв, какъвто казват независимите, не купените от Газпром експерти… Но такива изобщо останаха ли?!

Borislav Sandov: Нямам какво повече да добавя. Само ви моля да го напишете публично това, че съм купен от Газпром или някой друг!

Ангел Грънчаров: Това можете да го напишете само Вие лично; това, че сте така агресивен към това, че си имам позиция, ми говори на мен като психолог, че има нещо гнило, което обаче си е проблем на Вашата съвест…
Това, че замълчахте по повод на казаното от министъра, също е твърде показателно…

Borislav Sandov: Не сме мълчали. Днес даже дадохме прес-конференция в БТА.

Ангел Грънчаров: Искайте оставката на Трайков; сега е моментът; победата на руската газова мафия трябва да е пълна…

Borislav Sandov: От Трайков поискахме или да се извини, или да назове конкретни имена. Оставки ние не можем да искаме, защото не сме нито партия, нито НПО. Няма как няколко човека да решат вместо хиляди. При нас инициативата идва отдолу нагоре, а структурата е хоризонтална. В тази връзка, ние сме много по-демократични от ДСБ и сие. А личното ми мнение е, че Трайков сега трябва да прекрати договора за АЕЦ Белене, след което заслужено да излезе в почивка. Това би ме удовлетворило напълно, независимо дали се извини за клеветите по наш адрес.

Ангел Грънчаров: Не са клевети. Добре знаете, че той е министър и нищо повече от това, което каза, не може да заяви. Не виждам за какво да ви се извинява, ако не приемем, че тук е в сила поговорката „Гузен негонен бяга!“…

При антишистовите „спонтанни протести“ няколко (десетки или стотина) човека решиха въпроса, надделявайки над милиони; Боко заяви, че „народът так искал“, тоест за него вие, десетките еколози, сте народът; и забраниха проучванията за шистов газ. Сега изпитвате ли угризения за това, че без никой да пита народа, вместо него вие решихте и надделяхте, намирайки се в комбина с толкова лесния за разгадаване „играч“ Боко?

Borislav Sandov: Далеч сте от истината, Г-н Грънчаров. И по отношение на бройката и по отношение на мотивите ни. Вероятно никога няма и да го разберете, защото просто не искате.

Ангел Грънчаров: Ако някой се остави да бъде използван от чужда сила за да навреди на интереса на своята страна и на своя народ (проваляйки шанса ни най-сетне да добием енергийна и всякаква друга независимост от вековния български враг Русия), то такъв, ако има следи от нещото, наречено „съвест“, би следвало да изпитва угризения и да се чувства гузен. Казват, че дори и проститутките всекидневно изпитват вина за това, че се оставят да бъдат използвани…

Borislav Sandov: Ха-ха-ха! И вие ли започвате с обидите? Чувствам се горд от това, че защитих земята и водата на Североизточна България, както и житницата на България. Водната и хранителната независимост е по-важна от енергийната такава. А вие явно не разбирате и от енергийна независимост, щом се изказвате толкова лаишки. Газта е един от енергийните ни източници. 100% от ядреното ни гориво идва от Русия и 98% от нефта. Въглищата също не са изцяло български. Едва 2% от домакинствата в България са газифицирани.

Диверсификация на един от източниците е едно, а съвсем друго е независимостта. Освен това диверсификация може да се постигне чрез изграждане на междусистемни връзки с Гърция, Турция и Румъния. Както и чрез изграждане на терминали за разтоварване на втечнен газ на пристанище Варна или Бургас. Най-вече, диверсификация и независимост може да се постигне чрез ВЕИ – остатъчна и отпадъчна маса от селското и горското стопанство.

Разбрахме, че не сте експерт, но поне проверявайте източниците си. Спрете да преписвате неистини. Не ви отива.

Ангел Грънчаров: Разбирам Ви, съвсем не Ви е леко: от 100 дерета Ви се налага да водите вода, за да оправдавате това, което сторихте на страната ни. Аз може да не съм експерт, но и предател не съм…

Borislav Sandov: … нямам какво повече да добавя. Сякаш обяснявам на неодушевен субект. Можете да продължавате да си живеете в измисления свят на конспирации, съвсем не ми пречите.

Ангел Грънчаров: Прочете в някой речник какво е това „субект“ и ще откриете, че субектът по никой начин не може да бъде неодушевен. Както и да е, от мен пък запомнете това, че субектът, който държи на свободата си, постъпва достойно; такъв субект не се оставя да бъде използван от някой, пък дори и да не го съзнава. Всичко добро Ви желая! Съгласен ли сте да публикувам дискусията ни в блога, чини ми се, че ще е поучителна за много хора?

Borislav Sandov: Нямам притеснение. Дори и с грешката ми за субект, вместо обект. И, разбира се, ако е пълна, а не частично копирана.

БТА 24 01 2012 – лобитата след мораториума за Шистовия Газ. Решението на Народното събрание за забрана на фракинга и последвалата реакция на лобитата.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Кратък анализ на едно съвсем фриволно твърдение

Моя милост се въздържа като цяло от коментар на тия иначе на места твърде духовити излияния – виж Неръкотворният образ на Б.Борисов през погледа на един теолог-психиатър – но не мога да пропусна едно уж случайно подхвърлено изречение.

Става дума ето за това изречение: „Америка и лумпените крепят това управление“. Възражение у мен предизвиква по-точно думата „Америка“ в него; за лумпените нямам възражение. Обаче за Америка не съм съгласен; на такова едно фриволно твърдение ний, българите, просто бихме отвърнали с думите „Нерде Ямбол, нерде Стамбул!“, или „Нерде Боко, нерде Америка!“.

Но за мен като човек, занимаващ се с психология, фактът, че тая дума, думата Америка, е подхвърлена толкова не на място, крие огромен смисъл. Америка крепяла Боко – и това се твърди при положение, че и кучетата у нас, да не говорим за децата, знаят, че проектът Боко е кремълско изобретение, каквото преди това бяха „проектът Царо“ и после „проектът АТАКА“. Проекти, все създадени от московските политически инженери с една цел: да отскубнат България от западната орбита.

А ето сега г-н психиатърът се мъчи да ни внуши, че не друг, а Америка, видите ли, крепяла боковото управление! Което за мен има едно-единствено обяснение: че и самият психиатър се намира в някакво тайнствено, но доста по-интимно отношение към московските кагебистки политически инженери.

Което, прочее, и обяснява цялата му толкова патологична ненавист към Костов, човекът, който го вкара в българския Парламент, но на когото той, за благодарност, скоро заби ножа, вдъхновен, няма как, тъкмо от костовите врагове, които никога няма да простят на премиера-реформатор това, че все пак отскубна България от задушаващите я прегръдки на московската мечка – и я пусна в западната, в евро-американската орбита.

Това е моето тъкуване на толкова абсурдната употреба на думата „Америка“ в контекста на крепителите на нашия нинешний премиер-Слънце; виж, за лумпените съм съгласен, но да не забравяме, че лумпенската комуноидна маса у нас, крепяща своя идол Боко, също така е огромно постижение на натрапения ни от Москва комунизъм, тъй че… работите, както забелязвате, съвсем си отиват на мястото.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Неравенството между хората е необходимо, справедливо и вечно: в дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром

Един млад човек, инициалите на името на който са K. D., е прочел тази нощ превода на една статия на Валерия Новодворская, носеща заглавието Този дивен и прекрасен свят. И, както става винаги, писанието на голямата руска публицистка-антикомунистка е предизвикало вълнение в него; ето какво ми пише и защо се обръща към мен:

Уважаеми г-н Грънчаров, тази нощ попаднах на един интересен материал, за който ще Ви пратя и линк. Интересна ми е Вашата гледна точка, особено що се отнася до заключението на автора: социалното неравенство е вечно и необходимо.

Драйзер, заедно с Ф.С.Фитцджералд и Хемингуей са сред предпочитаните от мен автори, а в творчеството на първите двама винаги съм виждал изкусно нарисувани социални панорами, в които е представено едно общество (Америка), почитащо преди всичко материалния успех. И в името на този успех героите им правят своя избор, губейки своите достойнства и ценности.

Съгласен ли сте, че „гнилото“ общество съдава „гнили“ личности? Въпросът ми по-точно е: до каква степен обществените ценности и норми влияят върху формирането на всяка една индивидуалност?

Съзнавам, че писмото ми е разхвърляно като идеи, за което се извинявам – и се надявам да сте разбрали какво точно ме вълнува.

Пожелавам успех на начинанията, с които сте се захванали. България се нуждае от повече личности като Вас.

Поздрави!

Разбира се, веднага отговорих на младия господин; написах му следното:

Г-н Dimov, благодаря Ви за хубавия въпрос, а също и за добрите думи и пожеланието по мой адрес в края на съобщението си! Разбира се, с удоволствие ще отговоря на въпроса Ви, ще Ви кажа какво аз мисля.

Ще започна с това, че съм напълно съгласен с тезата на г-жа Новодворская, която е автор на прочетената от Вас статия. Ето я самата теза, да я приведа, та да е пред очите ни:

„Социалното неравенство е вечно и необходимо. И трябва да се научим да живеем с тази мисъл. В дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром освен милостиня. Което е добре. Художникът Драйзер е казал това, което публицистът е премълчал.“

Наистина съм напълно съгласен с нейното гледище, и го споделям не емоционално, а убедено, защото и аз винаги съм мислил по същия начин. И съм развил тия идеи в книгите си, особено в книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие „Източниците на достойнството, успеха и богатството“), която с удоволствие бих Ви подарил. Аргументацията на г-жа Новодворская в обсъжданата статия е твърде убедителна, но и аз ще кажа нещичко в отговор на въпросите Ви:

Ще се придържам към въпросите Ви, щото поставеният в тях проблем е много голям и изключително важен. И така, аз смятам, че даже съвсем „гнилото“ общество не създава механично „гнили“ личности, защото обществото, макар че силно влияе върху формирането на личността, е преди всичко творение на самите личности. С една дума казано: ще живеем в такова общество, каквото сме си го направили и създали сами. Ако недоволстваме от несъвършенствата на обществото, в което живеем, към нас самите трябва да насочим недоволството си, защото промяната на обществото е изцяло в наша власт, макар че съвсем не е лесна работа да направим онова общество, което е близко до нашата човешка същност, което е в хармония с нея.

Това от една страна. На второ място, американското общество, или по принцип свободното общество или „капитализмът“ (каквото, разбира се, американското общество е: не слушайте какво Ви говорят за Америка доцентите от ПУ, те неслучайно я мразят толкова!) съвсем не е „гнило“ общество, напротив, то наистина е най-доброто общество, венец и творение на западната цивилизация на свободата. Тъй че това общество създава всички необходими условия за изява и за пълноценна реализация на личността, като обаче трябва да се знае, че и тук личностният, или „субективния“ фактор е решаващ. И така, щом има свобода, ще има и неравенство, щото ние, слава Богу, еднакви не можем да бъдем!

И не само че е добро да има неравенство, да има неравенство е и справедливо. Пак не обръщайте внимание на приказките на доцентите от ПУ, щото тия доценти са с твърде объркани глави, плод на неувяхващия им комунизъм А пък да бъдат правени неравните (по способности, по таланти и пр.) индивиди равни е най-крещяща несправедливост. До какво води принудителното „равенство“ на комунизма вече видяхме: води до кошмар, до пълен блокаж на човешката енергия, до всеобща мизерия води, води до тотална личностна непълноценност на живелите при комунизма. Свободата ще ни даде всичките плодове, но при едно условие обаче: да успеем да ги сътворим сами, да си ги изработим. Нищо не трябва да се дава наготово от жалостивия социум, а и никаква пощада не трябва да чакаме. Ето защо моя милост е голям противник на всички социалистически хитрувания, които имат една цел: да всяват леви илюзии в главите на слабаците, да засилват слабостта им, та да ги прецакат един ден както само левите и социалистите могат.

И накрая, понеже май пак се олях, пак се разпрострях прекалено нашироко. Изворът на човешкото достойнство е свободата, без свобода няма достойнство. Свободните хора са достойни хора, достойните хора са свободни, трети път няма. Но свободните хора също така са и неравни – и това е добро, това е най-доброто. Защото ония, които са по-долу и още не са постигнали успеха, вместо да се размекват от завист и да ламтят за чуждите богатства, нека да имат добрината да се стегнат и да поработят за успеха си. Други хора непрекъснато им дават примера, че това е възможно.

При „капитализма“ има много успели хора, той дава път на талантливите и работливите, а пък мързеливите нямат друг път освен да завиждат, отдавайки се на блажени копнежи в хладните механи, където обикновено се помещават най-близките клубове по комунизъм и социализъм…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

„Училище за живота“ – едно ново, необичайно, личностно-центрирано списание

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как може да си купя тази книга?