Ще ида да повърна, че ми стана гадно от тая снимка…
Китаец (in Burgas) ще учи бълхарите да ядат песове (ама специални, дет не яли кокали че иначе ставали жилави). Може да се изсмееш (като мен), ама някои ще си купят и опитат, и утре пак. Не е зле да го наречат улично агне, ха-ха-ха, и готово…
Един богат BG адвокат – той ще развие куп заболявания с това тегло… Но което ме учуди е защо така празно гледа?? Когато в US/Австралия някой е богат, гледа добре, не самодоволно или надуто, просто добре… Липсват ядовете на обикновения човек за ипотеки и сметки и това се вижда на физиономията му/й. Аз това го усетих в BG – че и богат да си, файда нема, с това гадно население…
––––––––––-
Че си излязъл от един мъртъв профсъюз е добре – аз съм тук (in OZ = Aussie = Australia) в профсъюза ни, ама той е жив. Имаме малки $$-увеличения, той ги извоюва, а дори не съм отишъл на едно събрание (не са чести) и демонстрация (то такава има веднъж на 6-7 години) – има си достатъчно активисти, които се борят и не си поплюват, но пък аз ги подкрепям и знам какво правят, имам 3-4 познати там, от които знам всяко развитие. От профсъюза получавам писма (не често) c които ме известяват кво става и ква е ситуацията…
Вашия профсъюз служи за фръцкане и да кажат, че нещо правят, но то кое не е така в BG?? Tо си е стария навик от лицемерните комунистически манифестации и никакво действие след това… А сме 2014 сега, но при вас времето е спряло някъде на 1975 – странни пуйкари и кокошкари строят капитализъм в царството на паметника на съветската армия-„освободителка“…
Иначе което получаваме от профсъюзната дейност са малки повишения – $ 2500 – 3000 на година (над това което вземаме и така и така), но това плаща доста разходи. Тук не може да се живее като нормално човешко същество с под $ 25 000 на година, и в Щатите беше абсолютно същото. Не знам във вашта изкривена “европейска” държава как виждате нещата, но то си е ваша дeйствителност, опазил ме Бог…
––––––––––-
Неприятно се изненадвам, но съм и любопитен от едно нещо – значи, като гледам руснаци, абе тия са като нас, и май наистина говорят старобългарски…
Но езиковата им тъпотия е отвратителна, скоро имаше някаква дискусия под българско видео, елементарен BG език и мисля с много думи разбираеми за руснаци, без псувни и турцизми тоя път, и въпреки всичко доста руснаци казват: Абсолютно нищо не разбрах!?
Моля те АIG да ми обясниш това явление, ти си живял там (RU) – защо става така, къде е грешката в техните глави, аз отдавна забелязах (1) че имат алергия към български, освен това (2) ги е много яд че им разбираме езика и не го смятаме за голяма работа…
МОЛЯ ТЕ ОБЯСНИ МИ ТОВА КАТО ЕЗИКОВ ПСИХОЛОГ, ЗНАЕШ ЧЕ АКО НЕЩО МЕ ИНТЕРЕСУВА ТОВА Е ЕЗИКА. Ти знаеш тази проблематика понеже си бил с тях – те не се ли учудват и капчица, че ги разбираме, говедата? Може в блога, може лично, както искаш (но по-добре лично)…
И моля напиши поне една страница, аз как чета безумните ти политически обръщения на една етична учителска психика към политическите крокодили на BG??
MERCi!!!
A. от Австралия
КРАТЪК КОМЕНТАР: Ще отговоря на въпроса, но първо да помисля по него. Ако случайно забравя да отговоря, което е малко вероятно, моля да ми бъде напомнено да спазя обещанието си.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата,
изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат
А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за
времето,
живота,
свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
