Излезе от печат книгата ми ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта). Отидох в издадателството да я видя. Корицата е хубава, а и изданието изобщо: спор няма, наистина качествени са книгите, издадени от авторитетното издателство „ИЗТОК-ЗАПАД“. Сега остава да се разпространява. И ето тук възниква един проблем с разпространението на книгите, който искам да споделя.
След издаването им книгите отиват на борсата в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“ (май така още се нарича?). Там идват книжари (търговци на книги на дребно), които – забележете! – сами решават коя книга ще върви, ще се продава, и вземат от нея. Решават – забележете! – вместо… читателя. Нормалното е книжарят да осигури достъп до всички новоизлезли книги на своите клиенти (купувачите на книги), стига да ги уважаваше. Но понеже, от една страна, се издават изключително много книги, книжарите, изглежда, нямат тази възможност, и затова сами избират кои книги да доставят в книжарниците си. От друга страна, явно, ги е страх да не стане така, че да вземат някоя книга, пък тя после да не се продаде – или пък да се застои прекалено много в книжарниците им (примерно с години). Сигурно има и други фактори за това (не съм търговец на книги и не мога да знам), но факт е, че книжарите на борсата сами решават коя книга ще се продаде, коя е „печеливша“, коя ще стигне до читателите, а коя ще си остане на борсата, без да стигне до тях. Книжарят си има един интерес – печалбата – и затова си представете какво се получава, когато се задвижи тази „пазарна логика“ – изкривена и извратена, както, впрочем, и всичко друго у нас. Вероятно много стойностни книги никога няма да стигнат до своите читатели, а пък и ситуацията, в която изпада читателят, не е за завиждане: много често ти се налага да обикаляш без резултат в търсенето на някоя книга, за която книжарите вместо теб са решили, че не си струва да бъде предлагана в техните книжарници, понеже… няма да върви. Най-дразнещото в случая е, че някой друг решава вместо читателя кои книги да стигнат изобщо до читателите, и кои да бъдат лишени от тази възможност. Какъв е изходът от това?
Поставям тия въпроси и по лични причини. Моите книги не са „пазарни“, те не са издадени с цел печалба, по тази причина са избягвани от търговците. Това са философски и психологически книги, а такъв род четиво не е сред най-популярните. Нямам и възможност да правя реклама на книгите си, защото за това се искат големи средства. Вярно е, че книгите ми не са издадени в големи тиражи, и че все пак се продават (обикновено след 2-3-4 години от издаването им). Ето един парадокс: миналата година през август излезе книгата ми ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА. Оттогава-досега са продадени само… 9 книги (по сведения на моя разпространител на борсата). Явно системата, за която писах горе, е причина за това. Как да стане така, че всяка книга да стигне до своя читател – това е въпрос, върху който си струва да се помисли. Отговорът е един: чрез реклама, защото рекламата на книги влияе и на книжарите, а пък като чуят, че някоя книга се рекламира, те си правят сметката, че тя ще се и продава (тук не става дума за качествата на самата книга). Същият този мой разпространител на книги от борсата ми каза следното: когато една книга се представи, да речем, от Бареков в сутрешния блок на БТВ, такава книга се разпродава за кратко време (две-три седмици). Независимо каква е тази книга. Читателите и книжарите, бидейки човешки същества, явно са подвластни на рекламата, този съвременен властелин на масовите вкусове. И какво да правя примерно аз, след като не мога да осигуря средства за реклама ето например на моята нова книга, която, убеден съм в това, е безкрайно необходима и полезна книга за много, преди всичко млади хора?
Има обаче и нещо друго, още по-неприятно. Разпространителите на книги (на едро и на дребно) вземат общо до 45-50% от коричната цена на книгата. Това, че авторът е написал книгата, а пък издателят я е създал като книга, извадил я е на белия свят, се оказва равностойно по „цена на труда“ с това, че някои хора ще я доставят до читателя. Другояче казано, разпространителите и книжарите (независимо че вършат необходима и полезна работа), обират труда на автори и издатели, или си присвояват все пак незаслужено голяма част от стойността на книгата. Издателят обаче си взема своето, разходи плюс печалба, ако не го направи, той няма смисъл да се занимава с издаването на книги. Ощетеният в крайна сметка се оказва… авторът на книгата, който, чини ми се, има решаваща роля за появата й. Хонорарите са мизерни, или пък ако авторът издаде книгата на свои средства, той едва-едва ще си върне разходите, а път труда му като автор ще си остане… безвъзмезден. Това едва ли е справедливо: защото авторът един вид… подарява книгата си на обществото. Но и авторите са хора, техният нелек труд също трябва да бъде оценен, а пък и те трябва, чини ми се, също да живеят.
Какво да се прави в такъв случай? Мисля за това и ето какво ми хрумва: авторите и читателите да отхвърлят тиранията и обирджийството на книжарите и разпространителите. Това може да стане по много начини, един от тях е: автори (които сами са си издали книгата) и читатели да осъществят пряк контакт, при което и двете страни ще спечелят. Ето как. Представям си го като се използват предимствата на интернет. Ето, да речем, някои от читателите на този блог примерно могат да искат да прочетат и една книга на неговия автор. Примерно тази, новоизлязлата. Аз оставих половината от тиража от 500 книги на борсата, а другата половина е у мен. Няма нищо лошо да се опитам да я продам сам, без посредничеството на книжари и разпространители. Цената на книгата е 8 лв. Дадена на борсата, половината от тази цена ще отиде в книжарите и разпространителите. Читателят поема цялата тежест, плаща всичко. Но ако се свърже с мен като автор и издател (в случая), аз мога да му направя сериозна отстъпка. Примерно дори два лева от цената. С друга част от цената ще поема пощенските разходи по изпращането на книгата на читателя, който е заявил, че иска тази книга (примерно още 1 лв.). Аз като издател съм длъжен да върна парите по издаването на моя „спонсор“ (такава ни е уговорката, нещо че той все пак е спонсор). За това ще е необходима половината от цената, т.е. 4 лв. И ето че така ще остане 1 лв. и за автора. Иначе, ако разпространителите и книжарите са в схемата, те взимат половината, а за автора не остава нищо. По тази схема, при която читателят има отстъпка от 2 лв. от цената на една книга, авторът (в случая) ще получи за труда си по написването на книгата цели… 250 лв.!!! От ония книги, които са у разпространителите, пък няма да получи нищо!!! Ако отстъпката от 2 лв. за купувача-читател на книгата, която е доста щедра, бъде намалена на 1 лв., то авторът тогава ще получи за труда си астрономическата сума от… 500 лв.!!! Жалко е, но… такива са реалностите у нас, всичко е дребно и дребнаво. Но все пак е поне символически жест, насърчаващ писането на книги от наши автори. Това е ситуацията, описах я подробно и искрено, без да спестя нищо, пък който иска да се смее, който иска… да плаче. И двете са съвсем нормални реакции на това жалко положение, за което стана дума.
Та така: ако някой иска да си купи моята нова книга, нека да ми пише на имейла angeligdb@abv.bg и аз ще му я пратя по пощата с отстъпка от цената. А пък той би трябвало да ми прати със запис парите. На доверие, друг начин няма. Аз никой няма да излъжа, разбира се. Публичността е задължаваща, аз не съм инкогнито. Понеже читателят-купувач на книга обаче е обикновено инкогнито, ако аз му пратя книгата, той може и да не ми прати парите. По тази причина, мисля, нормалното е първо той да ми прати със запис парите, а пък аз ще му пратя книгата. Друг начин не виждам (за момента). Извинявам се за дългите обяснения, моля за снизхождение, в тая област (продаването на книги) съм пълен профан…
доц. д-р Любима Йорданова
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 