Искам да задам този въпрос към сега управляващите, към Гоце, към Серьожа Дмитриевич, към Симеон и към Доган – все яростни русофили, в това число и Доган, защото няма как да си агент Сава, пък да не си русофил. Струва ми се, че този въпрос е крайно важен – да разберем какви сме, какво искаме, каква е нашата геостратегическа ориентация към момента. Защото имам чувството, че сме свидетели на тих поврат към нашите „славянски корени“, който извършващите го все още нямат доблестта открито да прокламират.
Днешната дата е добър повод за такива нерадостни размисли: на днешния ден Русия ни била „подарила“ свободата. Мало и голямо вярва в тази басня, поради което 3-ти март беше обявен за национален празник. Не мислят и не знаят, но вярват, щото… „така им било казано“, защото „в това са ни учили“. Става дума явно за някакъв доста коварен национален комплекс: да вярваме в приказката за „добрите освободители“, пък по този начин себе си да унизяваме. Защото оказва се, че щом повече от 100 години се оставяме да ни баламосват така, то явно ние самите съвсем не разбираме що е свобода: свободата не се „дава“ и „подарява“, тя се взема! Ще се освободим истински едва когато преодолеем своята комплексираност спрямо „освободителите“: нашите „освободители“, впрочем, сами още не са се освободили и комай са по-зле и от нас що се касае до свободата и освободеността. Руснаците сега са я загазили повече от нас, в Русия няма даже мощна дясна партия, която да залага на ценността на индивида и тази на свободата – не че у нас има такава партия де. Десните днес в Русия даже не са парламентарно представени, парламентът им е пълен само с „путинисти“, комунисти и „жириновисти“, техните атакуващи. Май и у нас се гласят и ни обработват да си изберем такъв парламент, та и ние най-после да мирясаме и да разберем, че свободата, пък и демокрацията не са за нас…
Днес мнозина ще празнуват, дават ли си сметка тия хора какво празнуват?! Едва ли, защото ако си даваха сметка, щяха не да празнуват, а да се срамуват. Мнозина от тях са до такава степен объркани, че сега даже вярват в една друга басня: че сега България била „слугиня“ на новия „голям брат“, на САЩ и на Европейския съюз дори. Все сме били търсели „голям брат“, комуто да подарим свободата си – така е, няма как иначе, щом си мислим, че свободата ни била „подарена“ от „освободителите“, то оттук следва, че нищо не пречи и ние самите собствената си свобода да подаряваме комуто сварим. Нещата са свързани, разбирате ли сега това, господа-„таварищи“?! Де да бяхме обаче наистина такива приятели на американците и на европейците, щяхме да сме на космически разстояния от това, което сме сега: но, уви, на мнозинството от нас присърце им е по-скоро руско-азиатската изостаналост, а не величествения евро-американски жизнен космос. Затова си и патим толкова…
Абе да вземем най-после да се сравним с други народи, близки нам по съдба. Ето, да речем, поляците, са били много повече от нас „освобождавани“ от руснаците. Цялата им история е низ от такива „освобождавания“, Варшава на няколко пъти си е била главен град на руска губерния – почти същото, каквото е била, да речем, София, и то веднага след „освобождението“ ни на 3-ти март. Но поляците явно имат чувство за национално достойнство и нито едно от тези „освобождения“ не го приемат за такова, ами направо считат руснаците за свои поробители. Считат ги за такива, за каквито ние считаме турците. Може ли някой да си представи, че някога в Полша някаква славна дата на поредно „руско освобождение“ ще бъде обявена за… „национален празник“? Аз не мога, вие ако можете, аферим на вас…
Ние даже нямаме един-единствен, главен национален празник, а имаме много такива, или поне два. От години продължават дебатите не е ли наш истински национален празник 6-ти септември, Деня на Съединението, когато народът ни сам, даже и против „освободителката Русия“ се изправя, за да защити свободата и единството си. Но ето, 6 септември си е „ден на съединението“, не на освобождението, въпреки че всъщност едва тогава ние сме показали и пред себе си, че сме достойни за свободата. 6-ти септември е началото на нашата българска свобода, не 3-ти март. „Подарената свобода“ не е свобода, и тия, които си мислят, че това е свобода, съвсем не разбират що е това свобода. Същите тия преди почитаха като „ден на свободата“… 9-ти септември, когато пак нашите „освободители“ посичат за 50 години българската свобода. Тия, които сега с ведри лица празнуват днес деня на „българската свобода“, дълбоко в сърцето си почитат именно 9-ти септември, ама не смеят да го кажат. Като говорят за 3-ти март, си мислят за 9-ти септември. Ето, например, днес най-активни в празнуването ще бъдат нашите… „опозиционери“, именно „атакаджиите“, те ще си правят митинг. Големи симпатяги са тези наши „атакуващи“: каквото им е на сърцето, това им е и на устата, те не мълчат коварно като комунистите. Но атакуващите са по-отворени и си казват каквото им е на сърцето. Митинг ще си направят, за да покажат кому служат и чии интереси защищават. Руски, разбира се. За това те днес така яростно ще празнуват. Тях 9-ти септември ги вълнува, ама като не може него да празнуват, празнуват 3-ти март. Като не е кон, поне кокошка да е…
И нашите русофили както сред управляващите, така и сред отгледаната от тях „опозиция“ успяха за пореден път да възтържествуват. От тях именно добро не сме видели, защото винаги са били руски мекерета. И преди 9-ти, и след 9-ти, все са си същите. Днес те даже ни управляват. Нищо че сме в Европейския съюз, на тях в сърцата им гори звездата на Москва и ги топли невероятно. Затова не се надявам, че ще ми отговорят на поставения в заглавието въпрос. Няма да ми отговорят, но това не пречи да им задаваме този въпрос, и то най-настойчиво.
Защото ако не го правим, ще се окаже, че наистина не сме народ, а сме стадо…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 