За повече морал в политиката, т.е. за очовечаването на българската политика

Блогърът-политик и адвокат Радан Кънев е написал и публикувал хубав текст в своя блог под заглавието Кандидатите на десницата: 3 важни разлики, в който обаче започва по следния начин:

Ще се опитам да бъда много кратък. Подкрепям доцент Светослав Малинов и инж. Прошко Прошков не просто защото са кандидати на ДСБ, и дори не само защото са ми приятели.

И така нататък; струва си, прочетете тази публикация, която пък препраща към негова статия, публикувана във в-к СЕДЕМ. Моя милост обаче, във връзка с подчертаните думи, реши непременно да реагира, поради което дръзна да напише един коментар; правя го, понеже съм дълбоко убеден, че никакви аргументи, особено пък предизборни, не трябва да ни пречат да се борим за повече морал в политиката, т.е. за очовечаването на българската политика; та значи ето какво си позволих да напиша там, в блога на младия наш политик Радан Кънев:

Аргументи от рода на

„… не само защото са ми приятели“

в политиката не би следвало да се изтъкват, щото възниква резонния въпрос: а как, на какво основание тогава да подкрепим кандидатите на ДСБ (примерно) всички ние, останалите избиратели, които нямаме честта да сме лични приятели с този или онзи от кандидатите? Пък и политиците, колкото и да са отзивчиви и любвеобилни хора, просто нямат физическата възможност да се сприятелят с всички свои евентуални избиратели.

Прочее, стане ли възможно в една партия да процъфти приятелския принцип, това всъщност означава, че тя е изгубила влиянието си върху по-широките кръгове и се е свила и капсулирала до нивото на някакви си там приятелски кръгове, които едва ли могат да имат някакво забележимо влияние върху съдбата на широката общност. Щото как иначе ще стане възможно политиците от тая партия да са лични приятели с целия си електорат? Да пази Господ да не ни сполети точно тази евентуалност!

Приятелският принцип в политиката внася една специфично нашенска специфика в тия твърде деликатни отношения, свързани с политиката, която не благоприятства европеизирането й. Навремето на приятелски принцип действаше, да речем, партията на Кире „Либерало“ от Перник, за която действително гласуваха само жена му, етървата й, баджанакът му, бабите им, неговата и на жена му, и, като капак, тоя или оня негов приятел.

Не тази участ, предполагам, искаме да сполети ДСБ.

Затуй моя милост, примерно, ще гласува за кандидатите на ДСБ, водена не от друго, а от най-възвишени ценностни подбуди и заради доверието, което изпитвам към тях. Доверие, което няма никакво отношение към това дали въпросните политици могат да бъдат или да не бъдат мои лични приятели. Защото смятам, че в автентичната политика, т.е. в политиката с небългарска специфика, личностното и своекористното стои на много заден план, докато най-отпред излизат интересите на цялата общност. Политиката е служене не на личното, а на общото благо…

Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?