Моят сблъсък с един влиятелен блогър с древно-римски „консервативен“ манталитет

Моята реплика – Ех, дали могат да се правят избори в нашенски условия без чинии, кебапчета и прочие атрибути?! – по повод на срещата на „влиятелни блогъри“ от столицата с кандидата на ДСБ за кмет предизвика многозначителна реакция; ето с каква чест ме удостои „влиятелният блогър“, наричащ се Сулла, подобно на римски центурион; а пък по-долу ще прочетете как моя милост му отвърна:

Sulla каза: Господин Грънчаров не обича да остава встрани от събитията. На мен, например, ми е сърдит, защото оставих без внимание желанието му да спонсорирам негово списание. Другия път го поканете като влиятелен блогър.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Сулла както винаги е твърде любезен и не крие милото си отношение към моя милост. Прави го без изобщо да ме познава, което е твърде либерално и подобаващо за човек с афиширани десни ценности като него 🙂

Sulla каза: Господин Грънчаров греши. Отношението ми към него е по-скоро безразлично, отколкото „мило“ и, да, не виждам причина да го крия. Ценностите ми, които, между другото, никак не афиширам, са по-скоро консервативни, отколкото либерални.

Туй каза възпитаният софийски римлянин Сулла по мой адрес. На тази негова кратка, но толкова патетична реч моя милост счете за нужно да възрази ето по този начин:

Много мило! А мога ли да попитам, любезни ми г-н Сулла, на какво се дължи тая висока чест да афиширате непрекъснато подобно отношение към моята скромна личност, което, твърде неубедително, впрочем, квалифицирате като „безразличие“? Явно нещо у мен твърде много Ви дразни. Какво ли? Прочее, ако наистина бяхте безразличен като мен, щяхте да си мълчите, но това, че Ви дразня, е очевидно – както личи и от реакцията Ви по-горе.

Реагирам така, понеже тук, зад привидно „личните“ неща, стоят принципни морални детерминанти, които превъзходно обясняват защо – заради поведението на дейци от типа „Сулла“, т.е. носещи подобен отвратителен грандомански манталитет – избирателите, подкрепящи традиционната десница, се стопиха толкова, че вече на човек му е неудобно да каже, че гласува за нея. Ето как стават тия неща, за които съм писал много, и статии, и книги, излезли през годините на славния ни преход, поради което някои, както се забелязва, са така силно уязвени, че не пропускат случай да ме клъвнат – както прави и настъпената змия. От истината много боли, нали така, любезни ми г-н Сулла!

Та ето за какво става дума. Без-раз-личието, сиреч, неуважението към другата личност, опитите да бъде потискана, обиждана, унижавана, драги ми г-н Сулла, всико това се нарича комунизъм, а не „консервативност“. Консерваторите, дясномислещите хора най-много ценят личността – и нейната свобода, както и правото й да бъде себе си, т.е. ценят най-много човешкото достойнство! Уважение към другия, към неговата раз-личност, признание на правото му да бъде личност, не-без-раз-личността, а не без-раз-личността, е онова, което придава патоса на автентично дясната чувствителност и душевност. И какво излиза, г-н Сулла, не се ли оказва, че Вий самият сте „дясно“ менте, не по-малко отвратително от друго едно такова менте, именно нынешния властелин на България Боко от Банкя?!

Автентично десният манталитет и чувствителност нямат нищо общо със снобския грандомански манталитет, който някои жители на централните райони на столицата не пропускат, както виждаме, да демонстрират. Ония пък, които изпитват дива ненавист към другата личност, нямат нищо общо с дясно-консервативната ценностност и чувствителност. Държите се, прочее, като самозабравил се партиен секретар на БКП. Прощавайте, но все някой трябваше да ви го каже. Или вероятно са Ви го казвали вече? А някой каза ли Ви, че, като се навряхте оня ден да водите диспута на двамата кандидати на ДСБ, сте отблъснали от тях повече избиратели, отколкото биха били отблъснати, ако, примерно, те си бяха татуирали червени петолъчки на челата?!

Защото излъчвате наглост, любезни ми „консерваторе“ с име на римски аристократ! Излъчвате крещящо снобско и парвенюшко безкултурие на грандомана, живеещ в по-централните части на столицата, който до такава степен, явно, е обиден на живота, че изпитва невероятно духовно удоволствие да се похвали, обявявайки, примерно, на целия свят, че си е купил очила, струващи 500 лева. Или че има нам ква си кола. Или че носи еди какви си гащи. И който не пропуска да накърни достойнството или направо да смаже публично оная личност, която несъмнено го превъзхожда. Подобен ирационален бяс е обясним само на тази основа: личностна непълноценност. Да не употребявам по-изразителни думи.

Та аз пиша тия неща не за да защитя своята личност и достойнство – те нямат нужда от това! – а само за да покажа отвратителността на нашия доморасъл уж „консервативен“ манталитет, демонстриран непрекъснато от една групичка дейци на десницата, живеещи в по-централните квартали на столицата, които с поведението си всекидневно правят така, щото в един прекрасен ден електората на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ и на ДСБ по-специално да се стопи единствено до техните приятелски, семейни и роднински кръгове.

Да, (не)уважаеми г-н Сулла, не е безобидно всичко, което правите – и на което реакцията Ви спрямо мен е само един многозначителен симптом. Нещата, както виждаме, са твърде сериозни. Ония, които се навират в политиката у нас и се представят за „десни“ или, представете си, за „консерватори“, би следвало да са носители на безупречен морал, иначе нищо добро не ни чака…

Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?