Как Германия предотврати пълната болшевизация на Европа

ДРАНГ НАХ ОСТЕН – ИЗПРЕВАРВАЩИЯТ УДАР

Антон Рачев

Седемдесетгодишнината (1941-2011) от започването на войната срещу СССР дава повод да обърнем внимание върху все по-ясно доказуемия в годините на Интернета превантивен характер на това нападение. На 22 юни се навършват 70 години от „най-грандиозната битка в историята на човечеството” по думите на Хитлер (думи, казани в негова реч от 03 октомври 1941). Нарастващата заплаха от Изток трябва да бъде предотвратена от един изпреварващ германски удар. На германското военно командване е ясно, че се касае за една битка на живот и смърт. Континентът Европа е изправен пред огромната опасност да бъде болшевизиран изцяло.

В Прокламацията на Фюрера към германския народ от 22 юни 1941 година Хитлер заявява: „Една по-нататъшна териториална експанзия на СССР за нас не само би било един грях на бездействие, а престъпление към германския народ, ако не и към Европа”.

Но тук е необходима малко предистория. Хитлер е принуден да сключи договор за приятелство със СССР на 23 август 1939 година с цел да охлади нападателните амбиции на Великобритания и в случай, че островната държава му обяви война, то да се наложи да обяви война и на Сталин. Сметките на Хитлер не излизат, тъй като Англия обявява война на Германския Райх, но не и на СССР, макар и двете държави да атакуват Полша. Сталин забавя своето настъпление в Полша с няколко седмици спрямо Хитлер. В началото на октомври 1939 година Хитлер се опитва да излезе от незавидната ситуация като най-официално отправя предложение за сключване на мир към английското правителство, но Англия го отхвърля. През цялото време на войната Хитлер по различни пътища отправя общо 8 (осем) предложения за мир с Англия – всичките са отхвърлени от английската управляваща клика. Това е основната причина английските архиви за войната да бъдат засекретени до 2017 година.

Датата 22 юни 1941 година е съдбовно преплетена и с историята на България. Още през 1940 година Англия и СССР тайно се договарят Червената армия да нахлуе на българска территория, да окупира България и да я обяви за съветска република. Това е видно от разказа на пленен съветски генерал при лятната офанзива на Вермахта през 1941. Пред германски журналист той заявява следното: «Косирев говореше тогава (лятото на 1940) открито за завземането на България от съветската армия, като че ли този въпрос бе вече разрешен от Съветското правителство. (Косирев е частен секретар на съветския външен министър Молотов.)

Оставаше само да се определят лицата и да се изработят необходимите военни мерки. Чрез завземането на Бесарабия и на Дунавското устие от съветските войски беше съществено улеснено по-нататъшното напредване на Червената армия към България. Едновременно с десанта на войските, който трябваше да се извърши от Черноморската флота,се предвиждаше и навлизането на съветската армия от Бесарабия в Добруджа. Трябваше в същото време да се даде и един ултиматум на румънското правителство за преминаването на съветските войски през румънска территория, в безусловното приемане на което Москва не се съмняваше.”

Съветският генерал разказва и за участието на Георги Димитров в това заседание на комисията по българските въпроси: “След като Косирев завърши изявленията си, взе думата Димитров. Той изясни на комисията вътрешно-политическото положение на България. Димитров обърна внимание, че Политбюрото на Централния комитет на Б.К.П. бил измислил една “Балтийска вариация” за България”.

Разбира се, българското разузнаване е в течение на съветските планове за Царство България и взема мерки да не се допуща “балтийска вариация” за нашата страна. За българското държавно ръководство остава единствената възможност да се присъедини към Тристранния пакт, сключен между Германия, Япония и Италия. В Прокламацията на Фюрера от 22.06.41г. става дума за България именно в този контекст. При посещението на съветския външен министър Молотов в Берлин (ноември 1940), освен към България, той предявява претенции още към Финландия, Румъния и Турция. Хитлер изчаква, не му дава веднага отговор.

Междувременно към Тристранния пакт през март 1941 година се присъединяват България и Югославия. Хитлер неведнъж е определял тези международни акции като най-големите си дипломатически победи. Договорът със страните от Тристранния пакт е връх и в дейността на българската дипломация от Освобождението насам. Без да води война със съседните държави Царство България си възстановява отнетите территории – Западните покрайнини, Вардарска Македония, Беломорска Тракия. Под българско управление са ни преотстъпени дори островите Тасос и Самотраки.

За германци и българи Втората световна война имаше трагичен завършек, но дори и така българо-германското приятелство и бойна дружба останаха един добър ориентир за поколенията в днешните смутни и несигурни времена.

Антон Рачев
Руссе, юни 2011 година

(ЗАБЕЛЕЖКА: С публикуването на тази статия, която изразява една друга гледна точка към историческите процеси, давам израз на привързаността си към свободата на мисълта и на свободния избор на ценности, т.е. към онова фундаментално човешко право, без което демокрацията би отишла по дяволите.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр.