Прочувствен стон на комуноидна душа в защита на светинята на българо-съветския комунизъм

На едно място чета наистина прочувствен коментар на някой си, който се е нарекъл DIvanov. Разбира се, той ни назидава как било „правилно“ да оценяваме нещата, опитвайки се да насочва нашите чувства. Ето риданието на това засегнато до дъното на душата си нещастно комуноидно същество:

Не разбирам каква е тази омраза в БГ. В ЕС не си махат паметниците на „окупаторите“. Освен споменатия вече паметник във Виена, има три огромни монумента в Берлин: Treptower Park, Tiergarten (от страната на Западна Германия!) и Schönholzer Heide (30 000 кв.м.! – сравнявайте с каквото и както искате).

Паметника с руския войник гушнал немското дете впрочем е най-показателен и поучителен. Когато от двете страни на барикада при жилищна сграда са се стреляли, по време на временно затишие се е чул детски плач. Руски войник е излязъл без оръжие с вдигнати ръце, отишъл е и е намерил детето сред труповете. Взел го е и се прибрал при своите позиции невредим – немците не го застреляли. (Малък коментар към тая мила и сърцераздирателна постъпка на съветското пиянде: постъпил е така, най-вероятно защото си е мислил, че момиченцето става за изнасилване! А нищо чудно е и да е ставало. Историята свидетелства тъкмо за такава една мотивация за действието на нежния съветски войник. Бел.моя, А.Г.)

Там ежегодно правят бир фест. Не мислете, че немците са по-културни и по-нормални хора от българите – и те са същите свине. Практически всичко буха вурстчета и пие бира, оригва се и пърди. Този паметник обаче нито веднъж никой вандал не се е понечвал да го осквернява. А повярвайте, не е като да няма вандали, които да искат! Случката, която ми се случи пред очите беше, че хей така в тълпата от хора пиещи бира, двама младежи започнаха да се облеквачат. Не върху паметника – на тревата и то що годе далеч до него. Моментално бяха закопчани и отведени с полицейска кола! Местен човек ми каза, че ще ги съдят за хулиганство и оскверняване на паметник на културата.

Тогава разбрах защо паметниците в Германия са толкова красиви и добре поддържани. А на нашите няма нито една бронзова буквичка. Защото днес ръкопляскате на банда драскачи, а междувременно децата не правят разлика между Каравелов и Ким Ир Сен. Съответно ще драскат върху паметниците и ще им люпят бронзовите буквички.

А за паметника на загиналите американски летци да кажете нещо? Не знам колко български войници са били убити от Съветската Армия, но със сигурност поне 2000 цивилни граждани са били убити именно от онези американски летци. Но какво да говорим – и в този блог, какво и във всички други медии играят двойни стандарти и политически машинации.

DIvanov

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр.