Мъртъв ли е комунизмът, може ли да има връщане назад?

България и посткомунистическите страни могат да се „оправят“ само, ако в тях се установи поне 20 годишна дясна, антикомунистическа диктатура. Защо? Защото:

Ето какво казва чешкият дисидент Петър Цибулка в отговор на въпроса:

Мислите ли, че тайните комунистически структури, които задкулисно контролират чешката държава, работят с Москва?

Цибулка: Абсолютно! Управниците в чешката република в последните 12 години (2001) са свързани с комунистическата партия на Чехословакия, както и с цивилните и военни тайни служби. Приватизацията на бившата държавна собственост и имоти бяха организирани само от тези хора… В 12-те години от т. нар. „кадифена революция” не беше заловен, разкрит или арестуван нито един шпионин на КГБ-ГРУ. Нито един комунистически престъпник не беше осъден за престъпленията срешу народа на тази страна… Именно президентът Хавел предложи юридическа приемственост с предходния комунистически режим, която направи невъзможно съдебното преследване на комунистическите престъпления… Ситуацията в другите бивши членки на Варшавския договор е същата… Опасявам се, че комунистическите и посткомунистическите структури вече са взели под контрол Европа.

Чешко-американският кинематографист Robert Buchar за Вацлав Хавел, положението в Чехия и Русия:

Юридическото осъждане на комунизма и имплицитно извинение на жертвите на комунизма и необходимостта от осветляване на агентите на КГБ в Русия – всичко това има голям смисъл. Но нека бъдем честни, това е само пожелателно мислене. Това няма да се случи никога. А ако се случи, ще бъде част от друга игра на заблуда, каквато видяхме в бившите съветски сателити.

Нека дам за пример как това беше направено в бивша Чехословакия. Юридическата система нарочно остана непокътната, за да пази играчите от стария тежим. Това беше част от сделката. Извинение от страна на управниците към жертвите на комунизма няма да има, защото бившите комунисти са вградени във всички политически партии и в правителството. Когато излизат списъци с имената на информатори и агенти, те преди публикуване са манипулират. Важни имена се пропускат и изваждат от архивите, други пък се вмъкват, за да заблуждават обществото.

Погледнете прословутия „Фонд Z“, създаден по нареждане на Вацлав Хавел, в който се запечатват досиетата на всички лица, въвлечени в политиката по време на „Кадифената революция” 1989 и който е преместен за съхранение на тайно място. Хората, замесени активно в манипулациите около този фонд, обикновено умират при странни обстоятелства. А макар и идеята за посткомунистическа лустрация да звучи добре за някои, тя също се оказа фарс. Досиетата биваха манипулирани, бяха издавани фалшиви сертификати на специални хора и бяха позволени изключения в името на „националния интерес и сигурност”.

Системата никога няма да се „оправи” сама отвътре, също както така нареченото падане на комунизма не беше резултат от народно въстание. Кой ще осъществи демократичните промени в Русия? Самият КГБ? Междувременно часовникът цъка. Двама от десет жители на Прага днес са руснаци! Руснаците упражняват влияние и контролират бизнеса, купуват недвижимост, контролират организираната престъпност и влияят на политиката… По този начин никаква промяна не може да дойде в Русия отвън. А ако дойде отвътре, ще бъде само нов ход на шахматната дъска на играта за заблуда. Съгласен съм, че ключовият въпрос е за намеренията на руския режим. Но това именно е големият въпрос и ние може би ще узнаем отговора едва, когато ще е късно.

Анатоли Голицин, сумарен анализ на дългосрочната стратегия за заблуда:

Предвид зрелостта на старите комунистически режими, силата на техния политически потенциал и потенциал на сигурността и дългия период на подготовка на контролираната „политическа опозиция” тези режими са в състояние да позволят на представители на контролирани „некомунистически” партии да имат една трета, половината или дори повече места в правителството и парламента, така че тези институции да изглеждат „представителни” и „демократични”…

Създаването на контролирана „политическа опозиция” прави възможно въвеждането на измамни „некомунистически” и „демократични” структури. Дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати…Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.

Комунистите успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функциконални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”… Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.”

Или, за да обобщя казаното:

Съвсем несправедливо е в случая да упреква българския народ. Българският народ беше призован, излезе и стоя на улицата по-дълго от всички други източноевропейски народи и постигна известни успехи в декомунизацията, макар че те са много по-скромни, отколкото би ни се искало на всички нас. Освен това демонтажът на паметника не е задача на българския народ, а на българското правителство и на управата на град София. А българският народ на последните избори ясно изрази своята воля в страната и в София да управлява дясната, антикомунистическа партия ГЕРБ. А на изборите преди това българският народ избра да бъде управляван от дясната, антикомунистическа партия НДСВ. А преди това от дясната, антикомунистическа партия СДС – и т.н. Но нито една от тези десни, антикомунистически партии не демонтира паметника. Защо? Справка горе:

„Винаги печелят комунистическите кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати… Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.”

И моля да не ни се дават за пример нито чехи, нито гедерманци, нито албанци, нито монголци. Положението във всички посткомунистически страни е едно и също. Квалификации от рода на „ампутиран откъм чувство за национално достойнство народ” са или неуместни, или се отнасят за всички източноевропейски народи без изключение. Циркове като този с танка в Чехия и българите са разигравали достатъчно. Добре помним, че паметникът на Ленин в центъра на София дълго време беше с надписа „Искам си в Москва”, западните телевизии се надпреварваха да го снимат и иронизират и накрая беше демонтиран и откаран в един вид склад-музей на тоталитаризма, пълен с комунистически паметници, също показан от западните телевизии. Там един милостив работник беше завързал очите на Ленин с кърпа, за да не гледа краха на своите идеи. Много оригинално.

Но да добавя нещо изключително важно. Защо посткомунистическите страни се управляват все още от комунисти? Ами защото, както вече всички знаем, колапсът на комунизма беше една инсценировка. Но повечето анализи свършват дотук. Повечето анализатори или гледат на света с розови, фукуямови очила и смятат, че въпреки рецидивите на комунизма либералната демокрация е триумфирала, или като Робърт Кейган виждат „завръщенето на историята” и повторното укрепване на Русия и Китай, но смятат, че комунизмът така или иначе е мъртъв и че няма връщане назад. Малцина са тези, които са схванали голямата картина, а тя е, че рухването на комунизма беше мнимо и то всъщност има за цел да доведе до реалното рухване на Запада.

Световното господство е стара цел на комунистите, но конкретната стратегия за това, която се реализира днес, е създадена през 1957-60 година. Ние вече се намираме в нейната късна, заключителна фаза. Западът до такава степен е деморализиран и деградирал вътрешно поради собственото си развитие, но също и поради комунистическите операции на влияние, че за съжаление изглежда е въпрос на малко време тази стратегия да се изпълни.

Автор: Анонимен

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр.