Не мразим ли толкова циганите само защото повече от нас обичат свободата?

Преди няколко дни публикувах коментар със заглавие Нека да направим максималното за да победим враждебността си към циганите!. Там тръгнах от следната предпоставка:

Че съществува враждебност и неразбиране между българи и цигани се знае; знае се и че е враждебност най-вече от страна на българите към циганите. Това не трябва да бъде така. Циганите са наши събратя по съдба, срещу които ние постъпваме крайно несправедливо: заради нашата враждебност те са изтикани едва ли не в гета, биват упреквани, обиждани, с тях не се отнасяме като към хора, което е грозно! Циганите били такива и онакива, те правели не знам какво си, много сме придирчиви към техните недостатъци, а ние самите нима сме перфектни или много добри?!

Трябва да почнем битка със собственото си агресивно и нетолерантно отношение към циганския етнос, трябва да почнем да си подаваме ръце, а не да си обръщаме гръб. Трябва да търсим разбиране, трябва да направим така, че да бъдат стопени ледовете на враждебността, на непоносимостта, на непризнаването на правото на другия да бъде себе си, на безчовечността – ледовете, в които са оковани душите ни.

Ето в тази посока ще се опитам да провокирам една гражданска активност, която ми се иска да бъде отразена с поредица от статии в списание ИДЕИ. Нека всеки, който има какво да каже по темата, да се постарае да изрази разбирането си. Нека да се опитаме да погледнем на проблемите с очи, освободени от тежестите на омразата и на мизантропията, а също и тези на ксенофобията. Нека да опитаме да изявим човечността си, а не най-долната част от природата си – като индивиди и като граждани с едно европейско самосъзнание за свобода.

Веднага щом написах това се появиха следующите многозначителни коментари:

За съществуващата враждебност са виновни циганите. Да започна ли да изброявам? Трябва да пиша цяла вечер. Те сами се завряха в гетата и не желаят да излизат от там. Какво става там е известно на всички. Ние нямаме нужда от агитация. Агитирайте циганите да се променят, да започнат да спазват правилата, да започнат да работят, да учат. В момента когато има избори за един ден са избиратели и след това отново се превръщат в роби. Това е уникално племе, мразено в цял свят именно поради факта, че живеят от днес до утре и нищо друго не ги интересува. (Румен Николов)

Всеки сам си е виновен и си сърба кашата. Сами трябва да променим нещата, те едва ли. Или да чакаме и да става по-лошо… за нас. Демографските статистики са впечатляващи. Така че да не сочим пръсти, а да видим какво можем да направим. Докато не се осъдят престъпленията на БСП, нищо! (Весо Дюлгеров)

Насила не можеш да интегрираш никого, както и не можеш да наложиш насила демокрация… Всъщност някой виждал ли е депресиран циганин? (Татяна Лозанова)

Оооооо, не са ми никакви събратя!!! Питали ли сте ги дали знаят за В. Левски, Хр. Ботев, Л. Каравелов, И. Вазов и други дейци на страната ни, които са се били без страх и горддост?! А сега уж тези „събратя“, където ги казвате, че са ви, защото за мен не са… какво правят хубаво за теб, за мен, за братята ни, за сестрите ни, който са истински българи, а не мръсна паплач, които искат само да ядът и да им дава пари държавата! Е г-н Грънчаров, мисля, че мисленето ти е съвсем грешно и безотговорно…

Срам, срам, срам!!! Има българи, които гладуват, дори си плащат данъците и какво ли още не, а циганите като че ли са с имунитет, могат да си строят където си искат и какво ли още не. Не ходят на училище, оооооооо, аз не искам братство с такава паплач недъгава! Който иска съжителство с мангали нека си се отдели към тях, аз не искам те да идват към мен!!! А и попитайте ги дали знаят химна на България?!

Дано някой ден България не се превърне в Мангалия!!! Да живее България!!! (Miroslav Efremov)

Вчера пък, в един мой разказ за казармения живот подхвърлих между другото следните думи:

Прочее, момчето с гъдулката не беше циганин, а просто беше свободолюбив като циганин; дали пък, сега се сещам да запитам, ние, българите, не мразим циганите толкова тъкмо защото повече от нас обичат свободата? Ний, българите, прочее, обичаме ли изобщо свободата? Ако я обичаме, защо не ни личи поне малко? Щото я „имаме“ не я обичаме сега, тъй ли? Тя, свободата, обаче, не се „има“, ти самият си свободата – това поне разбирате ли го?! Който каже „имам“ свобода с това само показва, че не знае що е свобода. Но да спра дотук това излишно отклонение. Трябва обаче скоро да напиша нещичко по тоя немаловажен въпрос – за изворите на нашата неприязън към циганите. И такава статия съм обещал, а я бях забравил; добре че се сетих ето сега.

Един друг човек написа на друго място следния коментар:

Чакаме материала, но засега положението е такова: с циганите се държим цигански и по този начин оставаме на долно, неприемливо ниво, без напредък. Всеки има някакъв реален спомен когато цигани са му извъртели номер. С лична инициатива не става. Трябва програма, в която всички да участват информирани. Трябват местни, регионални програми със задачи за всяко селище, където има цигани и където няма – да се набавят. Имаш ли циганин – изгони го, нямаш ли – намери си! (zaw12929)

Тъй че, ето, проблемът вече е очертан достатъчно. Прочее, този човек, който пише, че с циганите сме се били държали цигански, не пита нещо, което си струва да се запита: а чия, всъщност, цигания е по-голяма – нашата или на циганите?! Щото и един такъв момент съществува и в тази наша българска работа, а нали знаете на коя работа викаме, че е „българска“?! На зле, на немарливо вършената, на обърканата, на заплетената, на недовършената. Неслучайно казва мъдрият народ: „Хубава работа, ама българска работа!“.

Мисълта ми е, че когато говорим за „цигания“, не трябва да изхождаме от предпоставката, че циганите били „лошите“, а ний, разбира се, „добрите“. Кусури си имаме и ние, също така, разбира се, кусури си имат и циганите. А пък има и още нещо: и сред нас, и сред циганите, има всякакви хора, не бива човешки същества да бъдат подвеждани под общ знаменател, и то на едропанелен принцип: „циганите“ били не знам си какви, а ний, българите, сме били едва ли не перфектни или много хубави. Няма такива работи, във всяка общност си има всякакви хора: и добри, и лоши, и свестни и пропаднали, и умни, и глупави, повтарям, всякакви.

Във връзка с казаното без преувеличение може да се твърди, че циганско-българският проблем, или проблема за отношенията ни с циганите, е един от най-сериозните ни проблеми като общество. На обществото у нас, на „голямото общество“, съставено и от българи, и от цигани. Аз ще напиша обещания анализ, но ми се струва, че трябва да изчакам още малко. Да не претупвам работите, налага се да изчакам още малко. Ето с настоящата публикация отправям ново предизвикателство, белким повече хора се позамислят.

Защото нещата изобщо не са така прости както си ги представят спекулантите и играчите на дребно, примерно такива като Сидеров, който просто играе мръсна роля с една единствена цел: да стои в Парламента и да печели парици – благодарение на малоумните, на миришещите на евтина ракия свои фенове, които го тикат там. Ако чакаме тия проблеми да ги решават спекуланти като Сидеров или Борисов, жална ни майка.

А проблемът с цялата острота си стои. И не трябва да бъде замазван. Или, както обикновено се прави, да бъде заобикалян. Напрежението в отношенията ни с циганите си тлее от десетилетия, но никой не знае кога натрупалата се енергия може да пламне, а взривът да ни коства прекалено много. Нещата, повтарям, са твърде сериозни. Политиците нищичко няма да направят по една единствена причина: понеже се влияят от широко разпространения негативизъм спрямо циганите след българската природна популация ги е страх да не загубят гласове, които ще обере шарлатанина-клоун Сидеров.

Възелът с циганския въпрос се затяга все повече и повече. И този проблем трябва да бъде поставян с все по-голяма настойчивост от нас, гражданите. Да изискваме да се работи неотклонно и всекидневно по една разумна и добре промислена стратегия за решаването му, която преди това трябва да се изработи. Защото такива въпроси не могат да се решат от само себе си и с чакане. Чакането е гибелно. И, повтарям, е взривоопасно.

Не трябва да чакаме да избухне в неудържими форми на страшни ексцесии този тлеещ проблем, и тогава, както винаги със закъснение, да реагираме. Да реагираме, по наш народен обичай, едва когато е късно. Да реагираме според поговорката „След дъжд качулка“. Но натам вървят работите ако нищо не се прави…

ЗАБЕЛЕЖКА: По повод на употребата на думата „цигани“ вместо „по-културната“ и „европейска“ дума „роми“, за да не се получат недоразумения, съм длъжен да уточня следното. Изхождам от следното. Първо, цигани (от гръцки ασἰγγάνος, асинганос – гадател, като съвременната оформа е αθίγγανος) е събирателно название на няколко близки етнически групи. Тъй че в самата дума няма нищо обидно и пр. Второ, което обаче е още по-съществено, ето, цитирам: „… някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности“. На това основание предпочитам да употребявам думата цигани.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.