По-долу препубликувам бележка, написана от репортерката в bTV Миролюба Бенатова. Оказва се, че тя е била изключена от Фейсбук поради оплаквания против нея заради начина, по който отрази събитията в Катуница в оная нощ, нощта на палежите след убийството на момчето. Срещу Бенатова сега се вихри невероятно голяма кампания не само в интернет – понеже не била показала патриотизма си и прочие обвинения. Държа да отбележа, че в случая изцяло подкрепям Бенатова – която съвсем не ми е любимка, напротив, писал съм против нейни предишни прояви, особено критичен съм бил заради участието й в манипулациите по повод историята с медицинските сестри в Либия.
Причината за тази моя позиция е една: журналистическата свобода е нещо свято. Журналистът изпълнява задълженията си според своята съвест – и никой друг няма право да му казва как следва да върши работата си. А също никой журналист не бива да бъде подлаган на тормоз заради това, че е свършил работата си по един или друг начин. Журналистът е компетентен в тая сфера, в сферата на отразяването на събитията, и особено пък на такива сложни и опасни събития като случая в Катуница, а не някой друг, не властта, не дремлювците в интернет, дето от всичко са недоволни. Не също така и „патриотите“ от улицата, които си мислят, че само те са прави, но една диктатура на улицата с нищо не е по-добра от всяка друга възможна диктатура, нещо повече: много по-лоша е, особено когато тълпата на улицата се поддава на манипулации. Както имахме в последния случай: едно криминално деяние, пък било то и на циганин, доведе до отприщването на невероятна ярост срещу циганите изобщо, което е недопустимо, е в разрез с всяка логика и всеки морал. И показва, че някои чувства на хората бяха използвани, та недоволството им да бъде насочено в посока, удобна за олигархо-бандитите. Щото насочвайки „народния гняв“ срещу циганите изобщо, този гняв бива отклоняван от истинската си посока: мафиотите, бандитите, мутрите, чиято етническа принадлежност е съвсем несъществена, но същественото е именно бандитската им същност. Нима дори и това не се разбира?!
Но да се върнем на „случая Бенатова“. Аз гледах репортажите й и дори този път тя, за разлика от други случаи, ми беше симпатична. Първо беше доста уплашена. Второ, опита се да предаде обективната, реалната ситуация. Не се плъзна по повърхността с евтини подстрекателски квалификации – та да получи симпатиите на подпалвачите. Изобщо държа се човешки и човечно. Държа се както би следвало да се държи журналист в една такава твърде необичайна и опасна ситуация. И журналистите са хора, не са богове. Даже Боко, който по статуса си е нещо като „бог“, направи грешки в онази ситуация. Слуша концерт на Веселин Маринов и щрака с пръсти в момент, когато в Катуница избухна опасен пожар…
Както и да е, позицията ми обаче е твърда: никой човек, да не говорим за журналист, не бива да бъде репресиран заради това как е възприел едно или друго нещо или каква позиция е заел. И причината, повтарям е една: ние сме свободни, имаме свобода. Да пази Господ да дойде време, в което да загубим свободата си и всички да бъдем принудени да мислим по един-единствен начин – „правилния“! А ето сега бележката на Бенатова, която разпространявам в знак на солидарност с нея:
Миролюба Бенатова
Аз съм Миролюба Бенатова, но пиша от тук, защото хората, които не ме харесват, ме забраниха. Личната ми страница във facebook е докладвана на администраторите като вредна и обидна, и според правилата на социалната мрежа, аз съм закрита. До вчера имах право да съществувам в интернет и да изразявам мнението си, така както и тези, които пишеха срещу мен. Вече не.
След едноседмичен словесен терор, насаждане на омраза, заплахи и крайни антисемитски изявления в страницата „Миролюба Бенатова – враг на българския народ“, почитателите на този стил организирано ме изтриха. Така както организирано изляха стотици еднотипни електронни писма, пълни с лъжи за отразяването на конфликта в Катуница. Искаха да бъда забранена, уволнена, изселена, поругана и наказана.
Искаха да се извиня, че съм нарекла „футболна агитка, която безчинства“, тези, които според тях представляват гражданското общество. Момчетата, които палиха и се снимаха с нацистки жестове пред огъня поискаха да кажа, че са справедливо разгневени граждани.
Не ми е хрумвало да ги докладвам за забрана, защото вярвам в излагането на аргументи и правото да говориш това, което мислиш. Не ме беше страх.
Вероятно това, което ви пиша не ви засяга. Сигурно изглежда, че е лично и трябва да с оправям сама. Но не е така.
Аз съм насилвана и убивана с думи дни наред, не защото не съм симпатична на някого (разбира се и това има значение), а защото нарекох нещата с истинските им имена. Върших си работата като журналист по правилата на професията. Не влязох в сценарий, не подмених събитието, не подпомогнах протестите, организирани от партиите и подкрепяни мълчаливо от полицията.
Сега ме забраняват като професионалист и като личност. И тъй като вярвам в аргументите, а не в насилието, ви пиша. А вие, ако смятате, че имате повод да ме подкрепите, сигурно ще намерите начин да разбера за това.
Предварително благодаря на всички приятели, които ще разпространят бележката ми.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
„Както и да е, позицията ми обаче е твърда: никой човек, да не говорим за журналист, не бива да бъде репресиран заради това как е възприел едно или друго нещо или каква позиция е заел.“
Не мисля, че трябва да се взима каквато и да е позиция !!!