Предпазливият оптимизъм на Европейската комисия

доц. д-р Любима Йорданова

Европейската комисия наблюдава България по шест бенч-марки по силата на въведения след присъединяването на България към ЕС т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка.

Съществена е разликата между Доклада на Европейската комисия от 23.07.2008 г., който обаче „остава валидна основа за оценка на постигнатия напредък по показателите и за идентифициране на оставащите предизвикателства”. Може би, защото е междинен, защото са минали само шест месеца, но Докладът на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от 12.02.2009 г. връща до голяма степен дипломатическия тон в изказа, докато Докладът от 23.07. 2008 г. директно назоваваше несвършената работа и липсата на административен капацитет на властите на национално, регионално и местно равнище. Тогава той очерта и липсата на съдебен капацитет.

Ако трябва да направим сравнение на езика, който използва Европейската комисия в междинния си доклад до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, ще трябва да се задоволим с оценката предпазлив оптимизъм.

Модалност на изказа

Омекотената модалност личи в използването на думи и изрази като усилители на релативността, напр думата известен в текста „… по отношение на работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който е придобил известен оперативен капацитет”. И още един текст: От юли 2008 г. насам има известно развитие по показатели 1-3 /реформа на съдебната система/, особено по отношение на работата на Инспектората…”

Подобна употреба откриваме и в израза твърде рано в текста: „Твърде рано е да се прецени, доколко тези реформи ще постигнат целите си, сред които е тази за повишаване на ефективността на полицейското разследване, особено на сложни случаи”.

Много важни са прилагателните, които използва Комисията – системен, необратим в текста „за да докаже, че е налице системна и необратима промяна”.

Текстовете често използват глагола трябва, който изразява твърда необходимост, която не подлежи на съмнение, вж. в текста „България трябва да покаже, че е създала самостоятелно функционираща и стабилна съдебна система, която е в състояние да разкрива и наказва конфликта на интереси, корупцията и организираната престъпност и да опазва върховенството на закона”.

Дипломатите от Брюксел умело използват т.нар. в политолингвистиката „насърчителни думи” – новост, начало, бяха предприети стъпки в текстовете: „По-съществена новост по показатели 4-6 /корупция и организирана престъпност/ бе началото на пилотния проект за създаването на съвместни екипи за разследване,…”; „Бяха предприети стъпки за реформиране на Министерство на вътрешните работи…”

Трезвият реализъм личи обаче в текстове като „… но резултатите и въздействието на тези мерки все още не могат да се измерят”.

Общо взето текстът е подготвен на базата на тезата и антитезата – отчитане на „известен” напредък и съвет за задължителна по-нататъшна работа. Този модел на поднасяне на информацията личи в изрази като следващата стъпка следва да бъде; трябва да се отдели повече внимание на; очакват се и т.н. Срв. в текста: „Следващата стъпка следва да бъде повдигането на обвинения срещу разработвани от съвместните екипи мощни престъпни групировки; Трябва да се отдели повече внимание на изграждането на прозрачни и подлежащи на отчет отношения между ДАНС и Министерство на вътрешните работи…; Очакват се извършването на цялостна реформа на досъдебната фаза с цел подобряване на съществуващата система за допускане на доказателствата и въвеждането на важно законодателство относно замяната на земя, финансирането на политическите партии и конфискуването на имущество, придобито по престъпен начин.

Директно назоваване

В току-що цитирания последен пример особено ясно личи, че дипломатическото омекотяване на езиковия израз не означава, че от страна на националните власти могат да бъдат пренебрегнати назованите области. Отново се връща директното назоваване, което беше доминиращо в Доклада на ЕК от 23.07.2008 г. като сурово напомняне за несвършена работа от Република България като държава-членка на Европейския съюз.

Подобен текст е и следният: „… да се приемат оставащите закони, които са необходими за окомплектоване на правната система и да се демонстрира с конкретни обвинения, дела и присъди за корупция по високите етажи и организирана престъпност, че правната система е способна да прилага законите по независим и ефективен начин.”

Директно назоваване, т.е. втвърдяване на дипломатическия тон, има и в текста: „Все още не са предприети действия по посочените елементи на неефективност в досъдебната фаза”. И още един текст: „През последните месеци липсват важни съдебни решения по знакови дела за организирана престъпност.“

В българския превод има редакционни грапавини и системни правописни грешки, но тази практика може да бъде свързана с бързината, с която е работено, за да се спази срокът на предаване на превода. Неприятен е само фактът, че текстът е официален – Брюксел, 12.2.2009, СОМ /2009/ 69 окончателен и има правна сила.

Лично мене ме стресна текстът, който отчита, „че всичките 180 съдилища в България имат напълно функциониращи уебсайтове, което следва да допринесе за повишаване на прозрачността и за достъпа до правосъдие. Във връзка с тези уебсайтове е важно да се спазва напълно правото на защита на личните данни и на личния живот.” В този сегмент се напомнят на българските национални власти основни права на личността, които следва да бъдат зачитани от властите – защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот. Колкото до уебсайтовете на съдилищата, този текст само показва разликата между нашата страна и развитата част на Европейския съюз.

В заключение ще се върна на тезата си за предпазливия оптимизъм, изразен след грижлива езикова обработка на Междинния доклад на Европейската комисия от 12.02.2009 г. Посочените примери доказват, че всяко изхвърляне в посока на „положителен” или „отрицателен” е пресилено.

Дипломатическият тон не бива да заблуждава, ние просто трябва да се научим да разчитаме дипломатическия език и да следваме логиката му, т.е. да си вършим работата и да спазваме определения срок.

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Едно мнение за “Предпазливият оптимизъм на Европейската комисия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s