Току-що изслушах с погнуса арогантната реч на Сидеров пред паметника на Апостола. Хем е смешен, хем е жалък. Невероятният позьор се показа в целия си блясък: с осанка надут пуяк, ръкомахащ с юмруци и крещящ нелепици срещу всичко, което му дойде на устата. Накрещя се донасита и срещу Европейския съюз, и срещу… „турците“, и срещу „предателите“. Даже скромната агитка не беше особено ентусиазирана, независимо от старанията му. Петнадесет стандартни мижави факли, купени с пари на спонсорите на Атака, осветяваха „шествието“. Дебеловрати гласовити момчета с кожени якета осигуряваха „ентусиазма“ и овациите, давайки сигнал за крясъците на тълпата. Срещу добро заплащане, предполагам…
Такива речи са оскърбление на националните чувства на всички нас, защото Апостолът беше употребен за най-пошла политическа пропаганда. Ако поне малко уважаваше Левски, нямаше да си позволи такава гавра с неговото име и с неговото дело. Сидеров си позволи да нарече Левски „най-голям националист“, чудно е само как не видя в него и най-първия основател на… Атака. Но тази роля я пази за себе си, подир него иде Левски, ала той самият е най-отпред. Нашите атакуващи щели да вземат скоро властта и тогава майка им жална на всички врагове и предатели. Левски ако е чул тази бясна проповед сигурно се е обърнал в гроба. Най-яростно бяха обругани „турците“, които бяха наричани как ли не: и агаряни, и врагове, и изедници. Не уточни за кои турци по-точно става дума, което си е най-чиста проба разпалване на междуетническа вражда. Ако имаме прокуратура на мястото си, този подпалвач на етническия мир трябва да бъде подведен под отговорност. Направи всичко възможно да обругае и една съседна на нас държава, макар че на жалки позьори като него някой едва ли обръща сериозно внимание.
Ала нас тези провокации не трябва да ни оставят безучастни. Нямаме си други проблеми, та сега ни остава да се счепкаме с турците, и ще я докараме до под кривата круша. Аз не мога да си представя до каква степен човек трябва да е изроден че да надава ухо на тия претенциозни брътвежи. Нормалният човек просто го е срам, че сред нас има хора, които заради интересите на една чужда сила – путинова Русия – са готови да подпалят чергата ни. Патетизмът на Сидеров срещу Турция е опаката страна на беззаветното му служене на руските имперски интереси. „Да върнем България на… руснаците“ е тайната заветна мисъл на тия клакьори, щедро купена с московски пари. Тази вечер Сидеров употреби Апостола за да позакърпи продралия се образ на смешната си щурмовашка партия. Който не знае, казвам му го: „атакуващ“ означава „щурмовак“. Всички знаят за какво става дума: щурмоваци бяха ония с пречупените кръстове, които запалиха преди немного години Европа и целия свят…
Но аз възразявам най-вече срещу използването на национални светини като името на Левски за най-користни и мръсни политически цели. Щом сега Апостола беше представен като „техен“, утре, предполагам, че и самият Бог ще бъде „присвоен“ от атакуващите. Един идиот, впрочем, каза, че Господ е… българин, но спор няма, че има и още по-големи идиоти, които са способни да го изкарат и… „сидеровист“. Простотията по нашите предели май няма край…
А в този ден нормалните хора си спомнят за нашия велик Апостол на свободата и тихо, без крясъци, без гръмки речи, се прекланят в сърцето си пред неговия подвиг. Той умря на този ден за това ние да живеем по-достойно и човешки, да бъдем свободни и горди, а не да се превръщаме в маймуни и в тикви. Левски увисна на бесилото, за да няма никога повече по българските земи ненавист, злоба, безсмислени кръвопролития, тъпчене на нечие човешко достойнство. Всички, които живеем по тези земи – и българи, и турци, и арменци, и евреи… – всички чувстваме България за своя родина. Никой няма право да крещи, че България е негова, че само той я обича най-силно, никой – освен шарлатаните в политиката като Сидеров – няма да си позволи да настройва едни чада на нашата родна България срещу други. Фактът, че си го позволява, показва, че такива хора са способни на всичко.
Такъв и България е готов да продаде на ония, които плащат в сухо…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ