Зададоха ми въпрос защо съм настроен така „антирусофилски“ във времена като нашето, в което русофилството у нас се опитва да вземе исторически реванш. Да, има такова нещо: след като България беше ориентирана към западната цивилизация на свободата с нейните универсални ценности, русофилите и славянофилите у нас скочиха на битка, искайки реванш. Видя им се преголяма загуба нашата окончателна ориентация към западните ценности. Русофилите у нас се дегизират като „националисти“, макар че да обичаш България не означава непременно желание да я харижем на Русия. Ето това е водоразделната линия между един здрав български и проевропейски национализъм и проруския фалшив „национализъм“, който просто е проводник на руските интереси в България.
За мен русофилството е един тежък национален комплекс, който само показва, че нещо не е наред с достойнството ни като нация. Достойните народи изпитват приятелски чувства към всички други народи, а не се подмазват специално на някой избран чужд народ. Нашите русофили са способни да продадат България на Русия без да се замислят и са го правили безброй пъти. За щастие българофилите сред българите са много повече, та и затова България още я има. Идеалът на нашите русофили е България да е Задунайская губерния и пълна русификация, разбирай комунизация на България. Винаги зад пламенното русофилство на нашите русофили са стоели и стоят руски пари. Това е горчивата историческа истина. Русия е била колониална империя, а пък нашите русофили сами са тикали България в нея. Да се счита това за признак за национална гордост е извратено. Отвреме-навреме нашите русофили тържествуват – ето сега е такова време. Гоце и Серьожка Дмитриевич правят всичко България да стане руски троянски кон в Европейския съюз. Като не може вече да ни продадат на Русия, поне да сме техни оръдия в Евросъюза; като не може да е кон, поне кокошка да е.
В самата Русия винаги се е водила люта битка между „западници“ и „славянофили“. Тази битка продължава и сега, макар че по путиново време славянофилите удържаха превес. От тази битка зависи пътя на Русия. Нашите русофили са българските славянофили, а пък европейски мислещите демократични българи у нас са нашите „западници“. Славянофилството иска да откъсне и Русия, и България от западната цивилизация на свободата, основана на универсални общочовешки ценности. Иска на основата на някаква „славянска уникалност“ да ни направи културна провинция на Европа и света.
Славянофилството е антиевропейска тенденция, понеже то се базира всъщност на някакви патриархални и „общественически“ ценности, намиращи корените си в азиатщината. Ако западната цивилизация на свободата е цивилизация на свободния индивид, то славянофилското гледище има за свой модус вивенди именно патриархалната община, с друга дума казано – комуната. Днешното „всеправославно славянско единство“ е същия онзи комунизъм, но дегизиран в продраните дрипи на руската имперска експанзия.
Така че битката с нашата славянофилска русофилия не е непременно израз на някаква примитивна „русофобия“. Напротив, това е битка за запазването на нашата геостратегическа ориентация към западната евро-американска цивилизация на свободата и към християнския жизнен космос. Западът е успял да съхрани в себе си християнската идея за свободния индивид. Той е превърнал християнството в една религия на свободата, докато славянофилството е мистика на несвободата и на унижението на индивида. То се опитва да принесе индивида в жертва на общината.
Ето по тези причини аз виждам своята задача в това да подкопавам тази славянофилска вманиаченост на нашите русофили. Защото съм антикомунист и защото съм привърженик на универсалните ценности на свободата и на индивида. Затова тук не става дума за някакви „русофобски“ чувства или за презрение към руския народ, както на някои им се струва. Руският народ е един народ-мъченик, а е народ-мъченик именно заради старанията на славянофилите. Когато западното начало възтържествува и в Русия, едва тогава ще престанат страданията, мъките и бедите на руския, пък и на нашия народ.
Аз имам дълбоки симпатии към руските демократи-антикомунисти като г-жа Валерия Новодворская и Егор Гайдар и съм изразявал тези свои чувства в своя блог. Правил съм го, защото споделям същите като тях ценности. Аз съм руски възпитаник, завършил съм руски университет и благодарение на руснаци съм възприел универсалните ценности на западната философия на свободата и на уважението към човека. Към руския народ изпитвам най-искрени чувства на съпричастност, защото съдбата и на нашия народ наподобява неговата. И ние, и руснаците сме изстрадали комунизма, и ние, и те си патим от липсата на ясна ценностна ангажираност със свободата сред широки слоеве на народа. Патили сме си, патим си и ще си патим дотогава, докато мнозинството и сред тях, и сред нас не разбере, че само свободата води до просперитет, а не славянофилското и комунистическото „общо дело“. Трябва безпощадно да прочистим съзнанията си от отровите на комунизма, на славянското „общоделство“ и на презрението към индивида. Ако не го направим, още много ще страдаме. Накратко казано, и руснаците, и ние от ума си патим, не от друго…
Това е в резюме моето гледище по тези въпроси. Вижда се, че не става дума за подценяващо отношение било към руснаците, било към нашите „славянски корени“. Същностната страна на спора е ценностният момент: тук става дума за битка на ценности. Става дума за избор на бъдеще. От нашето русофилство добро не сме видели. Крайно време е да проумеем това и като народ да стъпим на здрава почва, ставайки органична част от западната цивилизация на свободата и на свободния индивид.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
Аз пък съм женен за полурускиня и съм много доволен 🙂