Защо изпуснахме златния шанс да смажем главата на комунизма и да го унищожим завинаги?

За Петко Сименов ще добавя, че в този блог обикновено пиша по-философски, т.е. по-обобщено, но това не означава, че цялата история на СДС в последните 22 години не е пред очите ми с всичките й подробности. Така че напразни са всички опити за оправдание. Христо Марков е казал много верни неща. Аз няма да морализаторствам, а ще добавя конкретни факти.

Една от капиталните грешки или по-точно предателство или престъпление на НКС на СДС начело с Желю Митев Желев беше признаването на фалшифицираните избори 1990 г. Никоя сила на света не можеше да принуди СДС да ги признае, напротив, това беше златен шанс за всенародно въстание, за което тогава имаше достатъчно социална енергия, при което фалшифициралата изборите БСП да бъде разпусната и забранена и с комунизма в България да бъде свършено веднъж завинаги. Впрочем при добра организация СДС можеше да не допусне фалшификациите. Методи Спасов пише по този повод:

„Вярно е, че през 1990 г. СДС бе една съвсем нова и без достатъчен опит организация. Петко Симеонов, комуто бе възложено ръководството на изборния щаб, не положи никакви грижи за предотвратяване на очакваните от страна на комунистическата партия нарушения. Той не привлече в помощ юристите, които многократно предупреждаваха за пролуките в Закона за изборите. При по-добра организираност можеха да се осуетят по-голямата част от богатия арсенал на използваните в изборите манипулации, а резултатът да бъде съвсем различен.”

А за изборите 1991 и СДС-тиретата:

„Статистиците отбелязаха, че ако дори половината от тях (разпилените гласове) бяха останали в СДС, той щеше да разполага с абсолютно мнозинство в новоизбрания парламент и така щяха да бъдат спестени за българския народ политическита катаклизми и петгодишната реставрация на комунистическата власт.”

Въобще ако лидерите на СДС бяха на място, България нямаше да изгуби толкова историческо време. От последните 22 години СДС управлява общо 5 години. Останалите 17 години бяха, така да се каже, изгубено време. Така че България днес не живее в 2011, а един вид в 1995 година. Останалите години спокойно можем да не ги броим. Те не само че не бяха прогрес, а в много отношения регрес.

Разбира се, най-общата причина за всичко това не е българската специфика, а сценарият, разигран от Москва в цяла Източна Европа за „рухване” на комунизма, от който Петко Симеонов и Co. съзнателно или несъзнателно бяха част. Както казва чешко-американският кинематографист Robert Buchar:

„Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив…“

А Анатоли Голицин пише:

„Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати… Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.”

Темата е безкрайна, но спирам дотук и в заключение ще кажа:

Г-н Симеонов днес се е оттеглил от политиката в частния живот след „добре свършената работа”, но той волю-неволю с много голяма вероятност в близко бъдеще ще получи още един шанс да заеме политическа позиция, а именно при наближаващата Трета световна война между Русия и Китай, от една страна, и Запада начело със САЩ, от друга. Защото без той и другите въвлечени в сценария да го знаят, понеже бяха повече или по-малко слепи оръдия на Москва, именно това беше замисълът на перестройката, либерализацията и „колапса” на комунизма – в действителност да бъде измамен Западът и поставен на колене.

Този сценарий се намира в своята заключителна фаза и в близките 5 години вероятно ще се изпълни. Когато този конфликт избухне с пълна сила, ще стане безпощадно ясно кой кой е и на коя страна стои. Тогава няма да има СДС-тирета – ни риба, ни рак, нито демокрация, нито комунизъм. Няма да има „центризъм” и „неутралност”. Тогава въпросът ще бъде поставен ребром: или си с НАТО, или с Москва и Пекин и tertium non datur. Нека всеки още отсега добре си помисли на коя страна ще застане.

В този смисъл предстоящите президентски избори ще са много важни, защото следващият български президент вероятно ще бъде българският военен президент. При всички кандидати си задавайте въпроса: на кого мога да имам пълно доверие? Зашото е възможно развитие, при което българският президент като главнокомандващ въоръжените сили още в първите дни на конфликта по силата на тайни, устни уговорки да смени лоялността към НАТО с лоялност към Москва.

Автор: Анонимен

Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?