На безнравствената, лъжливата, безчестната, на мутренско-наглата и подла политика у нас изтича вече времето

На едно място избирателка, самоопределила се като дясна, с име и фамилия Таня Иванова, написа следното:

Искам да гласувам за дясна партия, но няма за коя. СДС отдавна не е това, което беше, а и ДСБ не е по-читава. Това обърква много избиратели, а никoй не се наема да обясни на разбираем език. И се чудите, че гласуват за Б.Б. Говорете с избирателите, не ги подминавайте!

Аз с моята глупава глава си мисля, че така политика не се прави: не може да си сърдит на тези, които не те разбират. Значи не си добър пропагандатор на своята партия. Преди години в Америка протестантските пастори заставали на някое кръстовище и проповядвали. Според това колко души са покръстили във вярата си и били ръкополагани. За това става дума – да убедиш другия в правотата си! Помислете върху това!

Сметнах, че тия думи заслужават по-внимателен отговор; ето какво й написах там, публикувам го и тук, понеже може да бъде интересно и за други хора, интересуващи се от същия проблем; а спор няма, че поставеният проблем е твърде важен:

Госпожо Иванова, разбирам ситуацията, в която се намирате. Това е типична ситуация за избирателя, който се съзнава за десен. Няма за кой да гласува, а би искал да гласува за дясна политика и за дясна партия. И по тази причина или не гласува, или пък отива и си хвърля гласа за Боко Борисов. Или за Янето. Ей така, гласува с омерзение.

Наистина Костов и „костовистите“ особено изглеждат в очите на мнозина за твърде „елитарни“ и дори „интелектуални“. Говорят надуто, говорят неясно, учено, а у нас импонира простоватото, да не кажа просташкото или мутренско говорене на Боко, любимеца на нацията. Който наистина се харесва на мнозина като говори, свъсил вежди щото нема какво да каже, ала за сметка на това едната му ръка по пичовски маниер е турена у джебо, а пък с другата се чеше по коремо – ами как да не гласуваш за такъв умилително наш, роден и народен чиляк?!

Госпожо Иванова, права сте, че трябва да се разговаря с избирателя (от десните политици) по-ясно, разбираемо, просто, невисокомерно, в това съм напълно съгласен. Костов ми се струва, че говори много разбираемо, но му вреди това, че е много учен и много умен. Ако беше по-простоват като Яне щеше сякаш по да се пласира. Имам предвид в тоя момент, когато у нас в стихията си е не истинската, а чалга-политиката. Когато се ценят не истински сериозните политици като него, а се ценят ментета като Боко, Яне, Воленча, а пък за най-велик анализатор се възприема бай ви Вучкова.

Костов, бидейки интелигентен човек, може да почне да разговаря по-простичко, нищо не му пречи да опита. Същото се отнася особено пък за по-младите около него, щото тяхното положение е още по-трудно, Костов е много опитен, обигран, докато те декламират заучени фрази и без да им трепне окото говорят така, че само и само да изглеждат колкото се може по-учени и по-умни. Така не може да се разговаря с избирателя, това е отблъскващо, тук сте напълно права. Трябва да се разговаря съвсем човешки, а това го умеят малцина.

Ще дам пример със себе си, нищо че такова нещо не се възприема добре. Но себе си най-добре разбирам. 🙂 Аз от 28 години преподавам философия, психология, гражданско образование. Налагало ми се е да говоря с ученици и студенти от всякакво ниво, а ако един преподавател говори надуто, с общи фрази, ако си разказва там някакви баналности, е загубен. Години наред ми бяха нужни за да придобия нужната опитност за да мога да разговарям съвсем ясно, популярно, разбираемо с младите, да намеря общ език с тях и да им въздействам. И покрай другото да им влияя.

Но на политика е още по-трудна работата от тази на преподавателя по гражданско образование на младите. Защото работи със зрели, формирали се хора, хора с ценности и устоял характер. Много е важно обаче нашите десни политици да се научат да говорят диалогично, т.е. да се откажат от монологичното, поучително, назидателно говорене, което Вие оценихте като високомерно. Диалогичният човек може всеки да спечели. Аз за тия години преподаване изглежда постигнах известен напредък в това отношение, то в блога си ми личи как общувам с хората, много често влизам в най-остри дискусии, нищо не премълчавам и никому не се подмазвам, с никого не лицемеря. Освен диалогично, т.е. да се интересува, да пита как мисли и другият човек, политикът трябва да говори с избирателя пределно честно.

Да не лъже никога. Противно на това, което се смята у нас, истинските политици не са лъжливите политици: в крайна сметка истината винаги тържествува. Лъжата в страни, в които истината много-много не се цени като нашата, дава временни дивиденти, но на тях не бива да се залага. Ето Симеон, примерно, излъга народа за своите 800 дни, и къде се намира сега? Ами Боко с купищата лъжи, що бълва всекидневно, къде ще стигне?! Пак на бунището ще стигне, там, накъдето се е запътил и „големият наш политик и държавник“ Гоце Първанов, пръв лъжец и пръв ловец на Республиката

Тъй че, г-жо Иванова, търсете да подкрепите ония политици, които усещате, че не Ви лъжат, които са пределно честни с Вас, които се интересуват Вие лично как виждате нещата, т.е. са диалогични, и също дайте гласа си за ония политици, които не на думи, а на дело са доказали, че могат да допринесат нещо добро за страната и нацията. С една дума казано: гласувайте за Костов, няма да загубите или да съжалявате. Аз така правя, гласувам за него и още не ме е разочаровал така, че да се отметна от него…

И още едно нещо ще Ви кажа, г-жо Иванова: бъдеще у нас има политиката, стояща на нравствени основи; на безнравствената, лъжливата, безчестната, на мутренско-наглата и подла политика изтича вече времето. Както искате го разбирайте това.

Тъй че за мен главният ориентир за десния избирател би следвало да е: съзирам ли някаква нравствена основа в поведението на тази или онази партия и на този или онзи политик? Няма ли обаче избирателят нравствено чувство за тия неща, ще продължава да се подвежда и да си хвърля гласа за такива партии и политици, които не заслужават това.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.