Иво Беров е подкарал да пише в блога си един много смислен текст с продължения, който носи общото заглавие „Игото на свободата, или защо Бойко Борисов е вечен”. Който иска да разбере неща, за които у нас упорито се мълчи в „официалната казионност“ или „публичност“, би следвало да изчете цялата поредица. Днес откривам, че е публикувал откъс под заглавие Живков, Стамболов, Борисов и празниците, който особено ви съветвам да идете да прочетете, понеже е пряко свързан с днешния ден; в началото публикува дълъг откъс от стенограмата на ЦК на БКП, от заседанието, на което Живков се опитва да хариже България на СССР, но след това са още по-интересни разсъжденията му; ето малък, но много силен откъс:
Всичко си е било почти готово за присъединяването на България към Русия и превръщането й в Заддунавска Губерния (Задунайская Губерния). И руски генерали се моткали из коридорите на властта, един от тях даже български премиер е бивал (Леонид Соболев), и Каулбарс, пратеникът на руския императора се е разпореждал из България като в бащинията си, и Петко Каравелов заедно с русофилите е подготвял съответния преврат, и княз Батемберг е бил напъден, и руски военни кораби наобиколяли Варна като гарги, и България аха да се отърве на най-после от себе си, когато се появява оня хаймана, оня лАмер, оня пройдоха и „вагабонтин”, оня „дзвер”, онова чудовище (не тоя път не става въпрос за Костов) Стефан Стамболов, за него става въпрос, който и разтуря „калимерата”.
Неслучайно Стамболов бива убит по такъв един поучителен начин. Първо му отрязват ръцете. После му избождат очите. (Едното око, по свидетелство на очевидци, дълго време виси на нерва си и се клати.) Чак след това секат останалото.
И това не свършва дотук. Има си продължение.
Тълпата играе хоро на гроба му. Някои се изхождат. Тоест серат. Българското общество сере на гроба на този, който вдига едно въстание против турците и участва като апостол в друго! Сере на гроба на този, който е в основата на Българското Съединение, сере на гроба този, който зорлем накара Фердинанд да обяви България за независима държава, сере на гроба на най-големия свой политик, сере на гроба на най-големия строител на Нова България. Сере и играе хоро на гроба му!
И моля, без извинението, че това са го направили шайка разюздани и беснуващи изроди! Ако не знаеха, че народът мълчаливо ще одобри стореното, ако не знаеха, че Фердинанд ще си кюта, ако не знаеха, че никой няма да ги преследва, изродите нито щяха да беснуват, нито да изродстват.
Но и онова момче, оня лАмер, оня хаймана, оня пройдоха, оня „дзвер” и онова чудовище Стамболов май си е заслужавал гаврите! Да отклони българската съдба от нейното велико, изначално и изконно славянско предначертание – да стане руска губерния – това си заслужава и кьоравенето, и съсичането, и хорото на гроба, и срането, и всичко останало.
А и паметникът на Стамболов, оня в градинката пред Кристал, много добре е издялан с разцепена глава: нека знае потомството какво се случва на онези, дето искат България да бъде независима държава. Дето вдигат разни въстания и правят разни съединения…
А някой знае ли сега къде е гроба на Стамболов? Някой отишъл ли е да му се поклони? Щото гроба на Живков всички го знаят. И ходят на поклонение. Най-вече разните началници от „Граждани за Европейско Развитие на България“…
Дотук е откъса, който взех от текста на И.Беров, останалото можете да прочетете там, в неговия блог. Аз лично като прочетох писанието му не се сдържах и написах там следния отзив:
Много силен текст! Възхищение и поклон!
Да имаше начин да се прочете всичко това и то по няколко пъти в някоя от националните ни телевизии – а защо не и по сичките?! Та да се чуе от всички…
Дали щеше да подскочи – от обида че са му е бръкнато в душата! – разгащилия се еснаф като чуе тия думи – или само ще се оригне и ще продължи да джвака?
Интересен казус…
За жалост, няма опасност такива силни, правдиви и честни думи да зазвучат някой ден по някоя от националните ни телевизии…
(ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, другият Иво – те демократи сред журналистите ни останаха комай само двамата Ивовци и още неколцина други, т.е. пренебрежимо малко! – именно Иво Инджев, е препубликувал в блога си статията на Иво Беров, като й е турил заглавието Доку(ментално) за превъзходството на кюфтето над суверенитето, откъдето моя милост и взе заглавието, щото много ми хареса.)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 